В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Пишете ни и нека всичко е любов, че аман от други работи!
Радина Стефанова е майка на едно дете, осиновител на глуха котка, и стопанин на 40-килограмов лабрадор. Пише рядко, по-често, когато я боли. Този текст, обаче, е създаден, когато бащата на детето ѝ и нейн съпруг ѝ предложил брак. Какво има да му каже тя? Прочетете текста на Радина.
Не съм първата жена, която си обикнал
И със сигурност ти не си първият мъж, в чиито очи съм се огледала. Преди да се срещнем и двамата знаехме какво е загуба. Онази загуба, която щипе като порязано от хартия. Боли, не зараства. И накрая, и белег ти остава. Толкова белези бяхме събрали и двамата, сякаш не сме обичали, а воювали.
Любовта ни се появи неочаквано по средата на нощта. Нашата любов се появи тогава, когато и двамата бяхме спрели да я търсим. И сега знам, че това е било нарочно. Част от магията. Така се излекувахме. Аз те стисках сякаш си надежда, ти ме целуваше сякаш съм икона.
Прегръщахме се, а между нас имаше тихи обещания, притиснати като изсушени цветя между кориците на книга. Усмихваше се в тъмното, а аз написах поема върху солта на потното ти тяло.
Написах цял роман върху белега на челото ти
И след всичките тези думи все още не мога да опиша онова чувство на спокойствие, което ме обзема, защото най-накрая те намерих. Когато осъзнаеш, че си готов да прекараш остатъка от живота си с един човек, нямаш търпение този живот да започне.
Знам, че няма да е лесно
Но ти обещавам да не ме е страх. Няма да се страхувам, когато светиш като слънце, когато си толкова красив, чаровен и завладяващ, а аз седя пъпчасала и потна на 40 градуса. Няма да ме е страх, когато се разпадаш на хиляди атоми в прегръдката ми и мълчиш, а в мен напират хиляди въпроси. Обещавам да съм силна, защото повярвай ми – ти си най-хубавото нещо, което съм имала в живота си.
Ще те обичам, когато блестиш като слънчев ден
Когато светиш, грееш, свириш и се смееш толкова силно, че всичко се тресе. Ще те обичам и когато си природен катаклизъм. Тъмен, проклет, навъсен и пред избухване. Ще те обичам, защото винаги си бил ти.
И всеки път ще казвам „Да“, обещавам ти.
