В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Пишете ни и нека всичко е любов, че аман от други работи!
Стела Балджиева много обича съпруга си и иска да го сподели и на вас. Как се запознава с този зеленоок мъж и къде са 17 години по-късно? Прочетете текста.
Беше може би първият по-хладен есенен ден
Дори имаше мъгла. Тъкмо бях станала студентка и лекциите ми започваха рано сутринта. В крайния софийски квартал, в който живеех, често нямаше време да чакам автобус, чийто график така и не успях да проумея толкова години. Веднъж го чакаш 5 минути, а друг път – 2 часа го няма. Затова без значение колко беше студено, дъждовно, заледено или горещо, аз винаги предпочитах да стана достатъчно рано, за да мога да измина пеша разстоянието до университета.
В онази сутрин исках да избягам
От всичко, но най-вече от себе си. Бях допуснала да заживея с грешния човек. За съжаление всички различия се проявиха след прекрачването на прага на общия ни дом, преди това нямаше как да ги видя.
Или може би съм ги виждала? Но е по-удобно понякога да се примириш с наличното.
Точно в този ден бях взела решение тази връзка да приключи. Дългата ранна разходка в мъглата беше точно това, от което съзнанието ми се нуждаеше. Така или иначе и в него беше мъгливо. Решението беше ясно, но как точно щеше да се случи, си оставаше пълна мъгла.
Този ден явно все пак е бил предопределен за промяна
Заставайки пред залата, в която по разписание обикновено имахме лекции, видях табелка, че днес по изключение ще се използва друга зала. И влизайки в нея, го видях. Този, който цялото ми същество знаеше, че е създаден за мен. Този, който подсъзнателно знаех, че един ден ще бъде баща на децата ми. Този, който само с един поглед ме направи абсолютно сигурна, че съм на грешното място с грешния човек, а ето – пред мен стоеше правилният.
С първите разменени думи имах усещането, че се познаваме цял живот. Дали сме се срещали в предишни животи, дали е говорила женската интуиция, дали просто съм послушала инстинктите си – един Господ знае. Бях чела някъде, че в природата винаги женската избира партньора си, защото инстинктивно успява да разбере кои са най-подходящите гени за нейното поколение. Е, може би това се отнася и за хората.
17 години по-късно
Трудно някой би могъл да ме убеди, че женската интуиция лъже. Една жена винаги знае. Просто знае. Въпрос на избор е дали ще послуша какво казва сърцето или ще се ръководи от други мотиви. Голямата любов съществува и на всекиго му е писано да я срещне някой ден. Въпросът е да не я подмине. По една или друга причина – удобство, страх от неизвестното, търсене на материалното.
Голяма грешка би било, нали?
Онези зелени очи, които ме погледнаха в така мъгливия ден, все още ме гледат така сякаш ме виждат за първи път. Усмихват ми се. Очите му всъщност са много студено зелени, но погледне ли мен, веднага се стоплят. Няма да се уморя да ги гледам, да потъвам в тях и да се намирам, когато съм се изгубила. Вярно, две деца и купища ангажименти понякога правят трудно очите ни изобщо да имат време да се срещнат, но срещнат ли се – огънят е там. В неговите, със сигурност и в моите.
Огънят винаги ще гори там
Там, където има двама, които да го поддържат. Един ще носи дърва, друг ще разпалва. Ако единият се разсее, другият ще внимава да не угасне. Ще се редуват да го пазят, а когато не могат, ще натрупат много въглени, които да тлеят дълго време. И онази искра от самото начало никога няма да угасне. Важното е единият да гледа огъня.
