В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Пишете ни и нека всичко е любов, че аман от други работи!
18-годишната Симона Василева Василева е ученичка в ППМГ „Добри Чинтулов“ в Сливен. Ето какво е голямата любов през нейния млад поглед.
Моето сърце принадлежи на едно момче.
Как изглежда то ли? Очите му са две слънца, които виждам как греят само за мен. Усмивката му е като лодка, която се носи спокойно по вълните на живота. В неговата душа, сякаш написано с техничен код на програмист, е заложена хармонията. Онази висша форма на уравновесеност, която ме е спасявала толкова много пъти. В неговите прегръдки се намира моят свят. Там е моето щастие и моят дом, защото само до него се чувствам истински спокойна.
Сърцето ми е пълно с радост, когато той е усмихнат. Точно затова се научих да готвя. Съвсем доскоро не бях и припарвала до кухнята заради наложената ми категорична забрана от страна на мама. Ами, може да е имало няколко случки в миналото ми, които да са били малко по-екстремни. Като например да съм сварявала спагети в електрическа кана или пък да съм се опитвала да разтопя цяла бучка масло в микровълновата фурна, докато е била увита в опаковка от алуминиево фолио. Все нормални неща, бих казала аз.
Но откакто се намери някой, който с интерес да слуша постоянните ми истории, мама беше съгласна, че най-малкото, което заслужаваше „това клето момче“, беше да го храня с вкусна храна. Тук е най-удачният момент да ви споделя, че аз съм най-страхотната бърборана, с която животът някога ще ви срещне.
Аз винаги имам какво да кажа, какво да добавя, да споделя някой разказ от миналото ми, който навярно вече съм разказвала. Абе, с две думи – компетентна по всички въпроси. Ала не и по информатика, там търсете приятеля ми. Та той никога, ама никога не е казвал, че прекалявам с приказването, даже вярва, че съм мълчалива и срамежлива.
Тук сега, ако се заслушате внимателно, може да дочуете някъде в далечината истеричния смях през сълзи на цялата ми рода. Те се хихикат обаче никога не са ме виждали как мълча, докато съм на гости у неговите родители, умирайки от притеснение.
Оле, ако хората ме попитат коя зодия съм, сигурно в паниката ще кажа бик вместо Телец.
И като заговорихме за зодията ми, това, което първо ви идва наум за моята, се отнася с пълна сила за мен. Да, драги читатели, хапвам си добре. Най-важното е, че го правя с удоволствие, но за мярка сега няма да говорим. Ако питате гаджето ми, ще ви каже, че съм страхотна, такава каквато съм (как да не го обичаш), но ако кантарът вкъщи можеше да говори… Ами, той ще ви каже нещо една идея по-различно. Най-любимата ми храна е паста с доматен сос, сигурно заради случката с електрическата кана, която се е запечатала в съзнанието ми. А когато отида в кафене с моя любим и ласкателната сервитьорка ме попита какво ще си поръчам, винаги се сещам за едно.
Но споделете ми как да ѝ кажа: „О, мила, бих убила само за да получа дори и половин чаша от чая, който да е също толкова омагьосващ, както онзи от детската градина.“. Тази вълшебна отвара сгряваше сърцето ми през декемврийските месеци, когато зимата беше много по-снежна от днешните такива. Единствено миризмата на билките можеше да ме събуди от следобедния сън. Дори стигах до крайни ситуации, за да се добера до повече от него. Позволявах си да послъгвам другите деца, че съм видяла как лелката от кухнята се е объркала и вместо захар е сложила сол. Всички си оставяха чашите пълни, без дори да дръзнат да го опитат. Тогава идваше моят звезден миг и сякаш дни наред съм скитала през пустия, пресушавах металните канчета за нула време.
Ала в края на всеки ден, бил той труден или не, след всяко едно „чао“ между мен и моето момче, след всяко едно изядено вкусно ястие, до мен сяда мама и ме пита как съм.
Нея аз обичам най-много, защото тя ме е научила на това как всъщност аз да обичам.
Как да правя така, че човекът до мен да се чувства значим и специален. Как да не крия усмивката си, когато съм истински щастлива. И, разбира се, как да се боря с нови сили ден след ден за моите ценности и нещата, които оцветяват с топли цветове душата ми.
Всяка дума на този лист, част от историята ми, мъничка частичка от моя живот, е написана с любов за мама Ваня, която изгради с много труд света ми и за Тео, който пося по него красивите цветя на любовта.
