Драмата с концепцията за религиозно образование в училищата продължава да се лее в тонове постове в социалните мрежи. Сякаш алгоритъмът на Facebook вече се храни само с тази тема и ако някой не пусне пост за нея, всичко ще се срине. Та ето ни и нас с поредния текст по темата, само че малко по-различен. Днес при нас е Фани Давидова, която е категорично „за“ изучаването на религия в училище и даже има идея как да стане това. В интерес на истината, ако нейната идея стане реалност, надали някой ще има против изучаването на религия в училище.
Ще пропусна безценното си мнение за разгорелия се обществен дебат, а и при толкова много авторитетна Facebook експертиза коя съм аз, че да се обаждам по темата. Ще споделя единствено личните си наблюдения относно обучението на моето дете в България по т.нар програма International Baccalaureate (IB).
Ще спестя името на училището – вече доста български училища притежават официална акредитация за нея, така че не е нещо ново – функционира в България от 2003 г. и вече доста български деца се обучават по нея. Ще спестя и подробна информация за цялостната концепция и компонентите на IB, защото този текст не е рекламен. Единствената ми цел е да споделя какво наблюдавам в обучението на сина ми вече пета година и умът ми не може да побере защо нещо толкова добро, просто и естествено не може да бъде заимствано в програмите на МОН.
Важна част от образованието на учениците е развитието на етични и нравствени качества у децата. Цялостната IB програма е изградена около концепцията за Learner Profile, която включва 10 ключови качества, насърчаващи етичност и морал, като ще посоча само тези, които имат отношение към настоящата патардия за добродетелите и религията:
Предмет, който заема много важна част в програмата, е Theory of Knowledge (TOK). В тези часове учениците размишляват върху природата на знанието, етиката и морала. През петте години обучение на сина ми той имаше огромен късмет с фантастичен учител по този предмет. Децата дискутираха етични дилеми и различни философски концепции. Анализираха как знанието и убежденията влияят върху техните морални решения. Говорили са и са писали есета по въпроси като „Какво е справедливост?“, „Може ли знанието да бъде морално неутрално?“ и т.н. Целта е след завършване на програмата учениците да имат не само имат академични знания, но и да разбират важността на моралните принципи, на социалната отговорност и на личната почтеност.
Заглавието е по мой спомен, та може и да бъркам как точно се казва предметът, но в него децата следва да се запознаят с основните концепции и ценности на християнство, ислям, будизъм, юдаизъм, индуизъм.
Имат основни насоки на изучаване, но на практика четат откъси от Библията, Корана, Тората, Ведите и други свещени писания, разглеждат общите принципи и различия между религиите – например концепцията за доброто и злото, за живота след смъртта, за безсмъртието на душата, за смисъла на ритуалите. Всичко това минава през съответния културен контекст или през това как религиите влияят на културата, политиката и социалния живот в различни части на света.
През годините са разглеждали морални въпроси от светска и религиозна гледна точка – право на евтаназия, право на аборт, социална справедливост, морал… Синът ми се е връщал доста превъзбуден по някои от тези теми, та дебатът е продължавал и вкъщи. Това беше чудесно. Благодарение точно на тези спорове детето ми се замисляше върху теми като аз и Бога; как познаваме Бог – чрез откровение, религиозен опит или свещени текстове; имат ли моралните принципи нужда от божествен източник, за да бъдат валидни; може ли атеистът да бъде също толкова морален, колкото и вярващият; как религиозните вярвания оформят етичните решения в обществото.
Част от дипломното му есе беше посветено на тези разсъждения, а категорично не е религиозен фанатик, да ви кажа. Щастлива съм обаче, че в училището му имаше място за тези разговори, дебати, теми.
Това, което искам да кажа с този текст, е, че религията може да присъства в училището по чудесен и полезен за децата начин. Също бих искала да споделя, че няма нужда нито да пишем фундаментално нови планове и концепции, нито да откриваме топлата вода, а просто да погледнем възможни варианти, които вече се практикуват и в България.
Православни християни сме, до един сме кръстени, но истината е, че религията ни е била много повече антикомунистическа реакция, отколкото подплатена с вяра.
Мисля, че аз бях бялата врана в светската си фамилия, когато точно в началото на 20-те ми години вярата взе да заема важна част от живота ми. Помня, че майка ми си изкара акъла да не взема да залитна в крайност – нещо, което изобщо не се случи.
Не станах много „правилен“ или задълбочен християнин. Не са ми известни в дълбочина правилата, процедурите и стъпките на 7-те тайнства например. Също така не ми е много важно дали ястията на Коледа са 5, 7 или 9.
Била е моя вяра, упование, помощ и спасение и мисля, че е напълно обяснимо защо искам това и за детето ми. Категорично съм убедена, че темата за религията трябва да бъде част от училищната програма, и то точно по начина, по който синът ми имаше късмет това да му се случи. Без насилие, а чрез познание, изучаване, дебат и критично мислене.
Нека децата биват подбутвани да мислят по подобни теми: може ли вярата да бъде вид знание; има ли универсални морални принципи, които са божествено вдъхновени. Нека знаят Божията молитва, нека разсъждават върху нейната сила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Защо нямаме доверие на децата си, че са способни да изберат пътя си, а задължително сме убедени, че коварни руски проповедници непременно ще „промият мозъците им“.
Как ще стане това? Къде отива стойността на нашето възпитание и влияние.
Хайде малко по-спокойно.
Знаете за идеята на МОН да се въведе задължителен предмет „Религия и православие“ в училище. След ожесточен отпор на родителите от МОН преименуваха предмета на „Добродетели и религии“ и разясниха, че ще бъде с три направления по избор – православие, ислям или добродетели и етика. Но „общото сечение на трите програми от новия учебен предмет е едно – възпитанието на общочовешки ценности“, обобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на брифинг, на който представи концепцията за новия час в училище. Все пак този предмет ще запълни ли липсите в образованието?
Всеки с профил в социалните мрежи е мернал нещо тези дни по дебата за задължителния предмет „Добродетели и религии“. Всъщност, Министерството на образованието не пита дали да има, решило е вече, че това е промяната, от която имат нужда учениците. А именно – да им преподават добродетели в клас. Според министъра Красимир Вълчев обучението би могло да влезе в сила още от учебната 2026/2027 г. след поправки в Закона за предучилищното и училищното образование.
И все пак от МОН направиха рязък завой от задължителното изучаване на религия до избор от три варианта: час по православие, по ислям или по добродетели и етика. Но какво означава това за децата? Кой ще преподава? Какво ще се преподава? За сметка на кой час? Ще има ли ефект? Въпроси, на които търсим отговорите.
„Много повече въпроси, отколкото отговори има в предложената концепция на МОН за въвеждането на предмета „Добродетели и религия“. Започна се дебат, в който нямаше никаква конкретика от страна на МОН. Концепцията не представя учебни цели, очаквани резултати от обучението, нито пък дефинира методи за проследяване на напредъка“, каза за Майко Мила Георги Богданов, изпълнителен директор на Националната мрежа за децата.
„Искаме ясно да опровергаем и да кажем: не, няма! Учебният предмет няма да се води от свещеници, а от учители с такава квалификация“, категоричен бе Красимир Вълчев.
Задължителният час нямало да натовари допълнително децата, защото щял да бъде включен в рамките на сегашния брой часове. За сметка на кой час обаче? Не става ясно.
По данни на МОН от 2018 г. има разработени три програми по религия в три направления: „Религия – Православие“, „Религия – Ислям“ и „Религия – Благонравие“. Предметът още е свободно избираем и го изучават около 12 хиляди ученици.
Прилагаме откъс от учебна програма за неконфесионално обучение по религия за 9-и клас, качена на сайта на МОН, която ни направи впечатление. В темата за Стария завет в подточка „полово разделение“ се посочва цитат 20:13 от Левит: „еднополовите сексуални отношения според Закона се наказват със смърт“.
За съжаление, има много въпроси без ясни отговори към момента. Каква ще бъде ролята на родителите в този процес? Също не става ясно. Според образователния психолог Марияна Георгиева интересно е кой и как ще пише учебниците, ще разработва учебната програма, ще дефинира добродетелите, които да се „преподават“.
„Съгласно какви философски системи, духовни учения, религиозни канони, обществени норми или други рамки и репери? Особено с оглед на заглавието на новия учебен предмет, включващо добродетели и религии. Ясно е, че съществуват много и различни такива рамки. Кой и по какви критерии ще определя коя или кои са подходящи за нашите деца? Как ще бъдат обяснявани противоречиви „добродетели“, ако се преподават различни религиозни или етични доктрини, например? А и претенцията, че ще „направим децата по-добри“ звучи най-малкото опасно. По-добри за кого – за тях самите, за нас като възрастни, за бъдещия им живот”?
Според МОН децата в първи клас ще се запознават с теми като морал, добро и зло, доверие и вяра, щедрост, важността на семейството и приятелството, учтивост, почит към родители и учители, грижа, личните емоции, чувства и желания, семейните, националните, религиозните празници. Но все пак програмите по православие и ислям ще стъпят върху сега съществуващите.
„Часът няма да бъде само час по нравствено и духовно развитие, той ще бъде и час по граждански компетентности, с елементи на гражданско образование, на история, надявам се да има и социално и емоционално учене в него”, обобщи Вълчев. По думите му може да се засягат теми като „преодоляване на агресията, борба със зависимостите и пороците”.
Според Георги Богданов трябва да си зададем въпроса как практически седемгодишно дете да учи за ислям или християнство. „В първи клас децата трябва да се учат да четат, да пишат, да общуват и да правят общи задачи като екип и клас. А не да се учат на молитви, религиозни догми и обичаи”, допълва Георги Богданов.
Според него предлаганите „добродетели“ в концепцията на МОН са изложени твърде абстрактно, без връзка със съвременната реалност, в която растат и се развиват децата. Няма ясна интеграция на социално-емоционално учене и планираният за въвеждане предмет не може да отговори на актуалните предизвикателства на децата, особено на тези в начален етап. В крайна сметка, училището е поле за сметка училището е поле за учене, дебат, насърчаване на критичното мислене, изграждане на умения за независимост и работа в екип. Това са темите, които липсват в българското образование, а религията отдавна я имаме като свободно избираем предмет”, каза още той.
Според Марияна Георгиева добродетелите се живеят, не се преподават. „Те са модели на поведение на герои, на близки хора, на родители, на връстници. Върху тези модели рефлектираме, опитваме се да ги разберем, приемаме ги или ги отхвърляме. Поведения, които се случват на площадката, в класната стая, във връстникова група, но най-вече, такива, в които всички сме участвали. Те не са външни послания, които някой кодира в ума на децата”.
„Нека не забравяме, че и досега учителите, особено началните и тези по литература, имат своята роля за възпитаването в добродетели. През приказките и литературните произведения те разглеждат темите за толерантността, съпричастността, милосърдието. Но ако в училище ти говорят за толерантност, прошка, милосърдие, а по телевизията, от колата или в средата, в която живееш, наблюдаваш точно противоположното, това как ще се отрази на психиката ти? Кое ще възприемеш като модел?”, допълва Марияна.
И ни напомня, че агресията има други предиктори. „Тя се повлиява от груповите норми и границите в семейството, училището, обществото. Вместо да положим усилия за възстановяването на границите, не за първи път прехвърляме проблема от болната на здравата глава. И то на детската глава. Да прехвърлим отговорността за агресията в обществото върху раменете на първокласниците не е нито отговорно, нито честно към децата, независимо как ще наречем предмета.“
Според Марияна в училище се предполага децата да усвояват и усъвършенстват и да учат знания и умения. А добродетелите, както и да се дефинират, са нещо различно. Те са свързани със светоглед, вътрешна настройка, поведение. Същото важи примерно за ценностите и вярванията. Такива морални и духовни категории са много по-дълбоки и фундаментални за човешката личност, допълва тя.
Но е категорична, че образователната система не може да учи на добродетели, ако учителят не ги практикува и показва във всекидневното си общуване в класната стая. „Личният пример е основен инструмент, особено когато става дума за морални и етични теми. Имаме ли основания да очакваме, че изведнъж ще се появят в масов мащаб, в училищата в цялата страна подобни достойни модели на поведение, които да водят подобен учебен предмет? И че те ще имат, и ще проявяват необходимата житейска мъдрост и зрялост, за да обясняват на децата разминаванията между добродетели и реалните поведения и драми, които се набиват от телевизора и социалните мрежи. А какво би се случило, ако добродетелите в учебника не са в унисон с личните ценности и разбирания на преподаващия?“
„Идеята, че едни учители ще минат през краткосрочни курсове и ще започнат да „преподават“ добродетели е дълбоко наивна. Краткосрочните курсове не променят нагласи, не задават нови ценности, не променят мироглед“, каза още тя.
Според Георги Богданов в училище трябва да има гражданско и здравно образование и социално-емоционално учене. „В момента у нас има деца с 50% функционална неграмотност, ранна бременност, раждания и аборти, употреба на цигари, алкохол и наркотици сред децата. За да се справим с тези феномени, трябва да стъпваме на научно доказани методи, а не да връщаме децата назад във времето“, категоричен е той.
Образователният психолог Марияна Георгиева не може да скрие изненадата си от тази проактивност на министъра. „На фона на задълбочаващите се проблеми с функционалната неграмотност, критичните резултати по PISA, огромната пропаст в образователните представяния на учениците по училища и области, буди недоумение защо ще се хвърлят ресурси и усилия за добавянето на силно полемизиран нов учебен предмет. Признавам, че ми се иска да видя същата силна енергия и лидерство от страна на министъра за качествено образование, което се основава на научни доказателства“.
Родителите също виждат редица други сериозни проблеми в образованието в училище, но липсата на религиозно образование определено не е един от тях. Като най-важна тема в анкета на „Асоциация Родители“ е посечена липсата на развитие на мисленето и уменията на децата (56%), което директно кореспондира именно с ниските резултати на PISA 2022, която замерва именно функционалната грамотност. На второ място, със сходни дялове (41-44%) се поставят претовареният учебен материал, лошото му поднасяне в учебниците и остарелият начин на преподаване в българското училище. Проблеми, за които често се говори много, като липсата на дисциплина и мотивация за учене у децата се посочват като важни от една трета от респондентите.
„Образованието има нужда от промяна и то сериозна, съвременна, демократична, овластяваща и най-вече поставила детето в центъра. За нещо подобно обаче трябва да се отдели време, за да се изгради визия, за се поставят целите. Образованието не е самоцел, то е ключово важно за една държава“, коментира пред Майко Мила Яна Алексиева, изпълнителен директор на „Асоциация Родители“.
Според нея в момента образованието до голяма степен не отговаря на нуждите, начина на учене и интересите на децата. „Това не е защото децата нямат умения и са различни, а защото системата не се променя, за разлика от тях. Виждаме чудесни примери, но те са все още единични и благодарение на конкретни учителите и директори“, допълни тя.
Според Алексиева с последните промени отново се създава усещането за бързане, много въпроси остават неотговорени и без анализ, както и да е ясно има ли ресурс, за да се обезпечи образованието с повече специалисти, подобрена материална база и възможности за иновация на учителите. Освен това в тези промени е ключово важно да се заложи и социално-емоционалното развитие на едно дете, както и системното включване на родителите.
Ясно се вижда, че има голяма нужда в промяната на учебните програми, учебната структура, философията на оценяването, категорична е тя. Необходимостта от богат избор на знания и умения е наложително. Когато се върви към промяна и въвеждане на нещо ново, е добре да има ясна цел, анализ и планиране как ще се осъществи по най-качествения начин.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Проблемите в образованието са много, но за да се решат, със сигурност е необходимо да има сериозна визия, мотивация и висок професионализъм за всяка една сфера. Оценката за дисциплина е сериозен знак, че възрастните сме безпомощни. Много ми се иска да не говорим за подобни теми, а да говорим как да мотивираме и подкрепим децата. И разбира се, не на последно място, преди да искаме каквито и да е санкции, следва да имаме работеща социална система, която има капацитет, за да подкрепя семействата, децата и учителите“, каза още Яна Алексиева.
„Страхувам се, че част от подкрепата за това предложение, идва от безсилието на възрастните да се справят с поведението на съвременните деца, но това няма да се реши с час по добродетели и религии. Училището не може да решава проблемите на възрастните, то съществува заради децата. В този казус стои един много по-голям въпрос и той е за автономността на училището и гласа на децата. Как училището чува децата? И как този глас намира място във взимането на решения за тях? Изобщо има ли пространство за разговор за промяна в българското училище, за да им е приятно на децата да бъдат там?“, допълва психологът Марияна Георгиева.
На нашия въпрос дали има доказателства, че обучението по религия и добродетели намалява агресията или насърчава емпатията сред децата по пример на други държави, Богданов отговори, че ние ще сме първенци по въвеждането на подобно нещо в училище. По думите му по време на така наречената обществена дискусия по темата бяха представени примери от други държави по доста едностранчив начин, в полза на задължителното религиозно образование. Но това съвсем не е така, навсякъде в Европа предметът се изучава като свободно избираем, както е при нас. Задължителна форма няма и никой не принуждава децата да избират едното или другото, както е в концепцията на МОН.
