С промени в наредбата за имунизациите, точно преди Великден, здравното министерство поиска корекции в препоръчителните ваксини, а оттам и в календара на задължителните имунизации в България. Идеята е да има по-ясен регламент за обявяване на отказалите задължителна имунизация, съобщи „Сега“.
Личните лекари вече ще докладват в Регионалната здравна инспекция отказалите имунизация. Това е стъпка към евентуалното изпълнение на закона нежеланието за задължителна ваксинация да се наказва с глоба.
Потърсихме педиатъра д-р Лора Бучукова, за да разберем каква е ролята на ваксината, колко е адекватен ваксинационният календар и защо не е добре да водим децата на парти с варицела, вместо да го ваксинираме. Говорим си и за ваксините срещу морбили, менингит и HPV.
Ваксините са инактивирани вируси, бактерии или части от тях, създадени, за да активират имунната система. Когато ваксината влезе в организма, клетките на кръвта, които ни защитават от вируси и бактерии, се активират и запомнят вредителя, срещу когото са реагирали. По този начин при навлизане на истинския вирус или бактерия, клетките защитници са готови много бързо да създадат антитела, които обезвреждат болестта.
Последната актуализация на имунизационния календар у нас е направена преди година – април 2024 – във връзка със случаите на коклюш. Ваксината, която съдържа коклюшната компонента, беше изтеглена на 6-седмична, вместо на двумесечна възраст.
От доста време се очаква включването в календара на ваксината срещу варицела, но все още това не се е случило. Според мен ще бъде много добре, ако тя също е в задължителния имунизационен календар.
Ваксината предпазва почти 100%. Все още нямаме доказателства дали е доживотно, тъй като първите проучвания след създаването ѝ са правени през 1995 г. Със сигурност можем да кажем, че се задържат доста добри нива на имунен отговор повече от 20 години след поставянето на ваксината.
От друга страна, има деца, които боледуват много тежко от варицела. Към днешна дата мисля, че не е оправдано да причиняваме умишлено заразяване на дете, знаейки, че съществува ваксина, която ще го предпази.
Много често след преболедуване децата дълготрайно са с доста отслабен имунитет и могат лесно да се разболеят. Вирусът остава доживотно в организма на човек и при спадове в имунитета може да предизвика заболяването херпес зостер, което също често е с тежко протичане. Ето защо смятам, че е много добре, че ваксината е налична в българските аптеки и всеки родител, който желае, може да я закупи и да я постави на детето си.
Аз лично съветвам и родителите, които не са сигурни дали са преболедували, да се изследват за антитела. Прави се кръвен тест във всички лаборатории и ако нямат антитела, те също биха могли да се ваксинират.
Напоследък доста родители се притесняват от някои ваксини като например ваксината срещу морбили. Това, разбира се, не е оправдано, но за съжаление, много хора предпочитат да събират информация от интернет, вместо да поговорят с лекар, на когото имат доверие. Резултатът от това е, че много деца изостават с имунизацията или въобще я пропускат.
В момента ваксинационното покритие у нас срещу морбили е доста под необходимите 95%, за да се възпрепятства разпространението на болестта.
При съвременния начин на живот с толкова много хора, които пътуват, мигрират от други континенти, от държави, в които не е задължително поставянето на тази ваксина, става съвсем възможна появата на случаи на заболяването.
Тогава децата, които не са имунизирани, стават фактор за разпространение на болестта, тъй като нямат защита и се разболяват. Ето на какво се дължи нарасналият брой случаи в Америка в момента.
Още не сме свършили, скрол надолу
Във връзка с нашумелите случаи на заболяване от менингит и смъртен случай на дете – налични са два вида ваксини срещу причинителя, тъй като съществуват няколко групи менингокок. За да сме сигурни, че сме предпазени от заболяването, е необходимо да се поставят и двата вида ваксини.
Едната от тях се внася в България, но в момента не е налична. И двата вида ваксини могат да бъдат закупени от съседни на нас държави, най-често родителите се снабдяват от Гърция.
Ваксината не причинява странични реакции, по-различни от тези след всички други ваксини, които сме свикнали да се поставят на децата. Могат да се имунизират както деца, така и възрастни.
Най-голямо доказателство за ползите от ваксината за HPV са проучванията, които доказват ликвидирането на рака на маточната шийка в държави, в които ваксината се прилага на голям процент от населението вече дълги години.
HPV e вирус, причиняващ рак на шийката на матката и други злокачествени заболявания както при жени, така и при мъже. За съжаление, и към тази ваксина недоверието у нас е голямо и тя се прилага на много малка част от девойките. Тепърва се обсъжда включването ѝ в програма за прилагане и при младежите, което значително ще увеличи ефективността и резултатите, тъй като момчетата могат да разпространяват вируса и също могат да боледуват от злокачествени заболявания, причинени от него.
Сега ваксината е включена в програма и се прилага безплатно на девойки на възраст между 9 и 13 години, защото е установена най-голяма ефективност на ваксината при лица, които все още не са заразени с вируса. Желаещите родители трябва да заявят ваксината при личния лекар на детето.
След трагичния инцидент с починало 5-годишно дете вследствие на огнище на менингит в детска градина в София родителите започнаха да си задават хиляди въпроси. Да отговори на някои от тях помолихме педиатъра д-р Лора Бучукова. Ето какво ни каза тя за заболяването, протичането му и превенцията.
Менингитът е възпалително заболяване на обвивките на мозъка, които се наричат менинги. Може да бъде причинен от вируси, бактерии или гъбички. За една част от микроорганизмите, които могат да предизвикат менингит, имаме ваксини в задължителния имунизационен календар.
Такива са пневмококите, хемофилус инфлуенце, морбили, паротит, рубеола, полиомиелит. Родителите, които решават да откажат поставянето на тези ваксини на детето им, едва ли осъзнават на какъв риск го излагат, но за съжаление и нямат желание да разберат, когато се опитваме да обясним.
Оттук нататък ще говорим за менингококовия менингит, който, за съжаление, стана обект на вниманието ни в последните дни.
Има различни форми на протичане.
Първата е локализирана – носителство и назофарингит, който се проявява с температура до 39 градуса, главоболие, болки в гърлото.
Втората форма е генерализирана и може да бъде сепсис, менингит и енцефалит.
Менингитът се проявява с висока температура до 40 градуса, главоболие, повръщане, хиперестезия (повишена чувствителност при допир), гърчове, вратна ригидност (съпротива при опит да наведем главата на детето към гърдите му), при кърмачетата се издува фонтанелата.
Често менингитът е съпроводен със сепсис, за който характерен е и обривът, който е с характер на хеморагичен, но често преминава и в некротичен (червени петна като от кръвоизлив, които после стават тъмновиолетови до черни, бел.ред.).
Имаме и редки форми, които протичат със засягане на части на сърцето, ставите, белия дроб и очите.
Вариант на менингококовия менингит е свръхострият менингококов менингит, който протича изключително тежко и бързо и смъртността при него е до 54%.
Наблюдават се отклонения в кръвната картина, в състава на гръбначно-мозъчната течност (ликвор). Самият причинител се изолира от гърлен секрет, както и от ликвора. А при прегледа на лекаря се използват поредица от тестове, с които се установява синдрома на т.нар. менинго-радикулерно дразнене, сред които е споменатата по-горе специфична скованост на врата (вратна ригидност), както и повишена чувствителност към светлина.
Да, най-възприемчиви са децата до 6-годишна възраст, най-вече поради особености в имунитета при тях. Но и при децата може да протече само като носителство или с назофарингит. Менингитът е с лоша прогноза, когато е с неправилно и късно започнато лечение, както и когато има сепсис.
Това зависи от състоянието на имунитета на човека в момента на срещата с причинителя и от наличието на съпровождащи заболявания.
Изходите варират от пълно оздравяване през различни неврологични увреди – глухота, парализи, изоставане в психомоторното развитие, хидроцефалия, до смъртен изход.
Лечението е в зависимост от формата на протичане. За щастие, имаме антибиотици, които лекуват менингококовия менингит. При по-тежки форми се налага използването и на други медикаменти в зависимост от симптоматиката.
Има създадена ваксина, която профилактира заболяването.
В някои страни ваксината за менингит е задължителна. У нас не е в задължителния ваксинационен календар, защото заболяването, за щастие, е рядко. Поставя се на възраст над 6 седмици. В зависимост от възрастта схемата е различна, но при децата най-често са две дози с интервал от два месеца.
Всеки родител може след консултация с педиатър да закупи ваксината от аптека и тя да бъде поставена на детето му.
Страничните реакции са както при другите ваксини – температура, оток на мястото на поставянето, главоболие, умора, сънливост, при кърмачета може да има и обрив.
Изключително тежко е, когато се случи такъв инцидент. Аз мисля, че няма нужда от успокоение, а по-скоро има нужда да си дадем сметка за отговорностите, които носим. Имам предвид отношението към изпращането на болно дете на детска градина с оправданието, че няма кой да го гледа, отношението към ваксините, сроковете за тяхното поставяне, колко лесно родителят измисля причини да отложи ваксина от задължителните с най-различни обяснения, без да се интересува от мнението на педиатъра. Доколко сме дисциплиниране при спазване на правилата в детските заведения и в същото време не проявяваме ли понякога прекалена търпимост към неспазването им.
А ето и малко повече информация за ваксините от д-р Бояна Петкова:
Според последния доклад на НСИ за 2020, през последните 5 години в България е имало средно по 9.2 случая на менингококов менингит годишно. Това отговаря на честота от 0.2 случая на 100 000 души население годишно. Смъртността е 10-15% от всички заболели.За съжаление няма разбивка на умиранията по диагнози, а само по клас на заболяването.
От Клас 1 "Някои инфекциозни и паразитни болести" през 2020 са починали 17 деца до 19-годишна възраст, като това число включва и случаите на смърт от Covid-19 в тази възрастова група, но няма как да се разбере има ли починали деца от менингоков менигит в предходните години - последната иформация в медиите за смъртен случай, която успях да открия, е от 2006 година. (За съжаление при ПТП за същата година има 22 загинали деца...)
[...]
Менигококовият менигит не е особено често срещано заболяване в България, но понякога въпреки това може да доведе до епидемични взривове в малки общности. Тук има сравнителна таблица за имунизационната политика на различните държави в ЕС.
Виждаме, че ваксина не е въведена предимно в държавите от Скандинавския полуостров, вероятно защото менингококите не са ендемични за района, може би поради студения климат. Виждаме, че в някои държави като Франция и Германия поставят задължителна/препоръчителна ваксина само за щам С, а в други, като Литва - само за В.
Съществува вече и конюгатна ваксина против щамовете A, C, W, и Y (не включва щам В). Виждаме също, че в някои държави, като Австрия, ваксината не се поема от бюджета на здравноосигурителните каси, въпреки че е препоръчителна.
Това са ваксините Бексеро/Bexsero против менингококи от група В и Нименрикс/Nimenrix срещу А, С, W-135 и Y.
[...]
Всеки ОПЛ би следвало да е съгласен да постави ваксината. Опитът ми сочи, че тя не се понася по-тежко от всяка друга „убита“ ваксина и може да се постави на хора от всяка възраст, вкл. на възрастни.
