Всички знаем, че месечният цикъл на жената спира за времето, през което тя износва своето бебе (с някои изключения). След раждането, обаче, мензисът не се възстановява веднага. Ако кърмите, цикълът ви може да не се появи в продължение на седмици, месеци или повече.
И така, кога трябва да очаквате менструацията да се върне и как тя ще се отрази на кърменето и на бебето?
Ето какво трябва да знаете за кърменето и менструацията.
Кървенето, което ще имате веднага след раждането, може да изглежда като мензис, но всъщност не е. Нарича се лохии и представлява смес от кръв, слуз и тъкан от лигавицата на матката.
Лохиите започват като яркочервено кървене. То може да е доста тежко и да съдържа кръвни съсиреци.
След няколко дни кървенето започва да се забавя и става розово или по-светло на цвят. С течение на дните цветът му ще стане кафяв и в крайна сметка жълт или бял. Лохиите и зацапването могат да продължат до шест седмици.
Ако кървите обилно и кървенето прилича на менструация или ако е прекалено продължително, информирайте лекаря си.
Всяка промяна в състава, цвета, миризмата или продължителността на лохиите може да е сигнал за следродилен кръвоизлив. Важно е да наблюдавате, особено през първите дни след раждането, дали кръвта намалява.
На практика всяка промяна в цикъла е сигнал за нещо, както вече сме говорили в текста "Какво се опитва да ви каже цикълът?".
Първата ви менструация може да дойде още шест седмици след раждането. Ако не кърмите, може да се очаква да се възстанови в рамките на три месеца. Всеки организъм е различен, така че времевата рамка варира от жена до жена.
Кърменето може да задържи идването на менструацията за по-дълго. Но дори и да кърмите, пак може веднага да ви се възвърне месечният цикъл. По-вероятно е това да стане по-рано, ако:
Когато цикълът ви се върне, това не означава, че трябва да отбиете бебето. Кърменето по време на менструация е напълно безопасно и не е вредно нито за вас, нито за детето.
Кърмата ви все още е здравословна и хранителна. Въпреки това хормоналните промени преди менструацията могат да повлияят на кърмата и на начина на кърмене за няколко дни.
От друга страна вие въобще може и да не забележите разлика в кърменето. А дори да има някои промени, бебето може да няма нищо против и да продължи да суче както обикновено.
Възможно е възвръщането на менструацията да доведе до повишена чувствителност на зърната и промяна на вкуса на млякото. Изследванията показват, че съставът на кърмата се променя около овулацията. Нивата на натрий и хлор в млякото се покачват, докато лактозата (млечната захар) и калият намаляват. Така че през това време кърмата става по-солена, а не сладни.
Също така пак около овулацията и непосредствено преди началото на менструацията нивата на естроген и прогестерон се променят, което може да повлияе на гърдите и кърмата. Когато нивата им се повишат, може да усещате гърдите си пълни и напрегнати.
По-високите нива на естроген също могат да попречат на производството на мляко. Изследванията показват и че нивата на калций в кръвта спадат след овулацията. По-ниското ниво на калций може също да допринесе за възпаление на зърната и спад в количеството мляко.
Случва се да започнат болки в зърната след връщане на менструация. Така че няколко дни преди началото на менструацията кърменето може и да не е особено комфортно.
Ето няколко съвета за този период:
Намаляването на кърмата по време на цикъл обикновено е временно. Може да забележите спад няколко дни преди началото на менструацията. След това кърмата започва да се увеличава отново, тъй като хормоните се балансират.
Използвайте билков чай за кърмене, за да увеличите производството на мляко.
Яжте храни, богати на желязо (червено месо, листни зеленчуци) и т.нар. суперхрани при кърмене (овесени ядки, бадеми, копър).
Пийте много течности.
Опитайте комбинация от добавки с калций и магнезий (1000 mg калций и 500 mg магнезий преди и по време на менструацията).
Говорете с лекар или консултант по кърмене за повече информация и полезни съвети.
Ако ви се струва, че количеството мляко спада твърде много, е добре да проследите дали бебето получава достатъчно кърма. Ако детето има нужда от още мляко, е добре да започнете дохранване.
По време на менструация пак може да забременеете (да, овулацията може да съвпадне с менструацията).
Има шанс да забременеете, докато кърмите, дори преди менструацията да се върне. Така че ако имате интимни отношения и не се предпазвате, е възможно да се окаже, че очаквате отново бебе, без дори да ви е дошъл мензисът след раждането.
Много жени решават да отбият децата си, след като цикълът им се върне поради различни схващания или заради намаленото количество кърма, което им се струва сигнал, че е време за отбиване. Но, както казахме, кърмата може да се възстанови – това зависи от вас и от вашите усилия. Понякога е въпрос на няколко дни.
А ето няколко оборени мита за менструацията и кърменето.
Обикновено родителите прибягват до хранене на новороденото с адаптирано мляко, ако майката няма все още достатъчно кърма или когато при често поставяне на гърдата, бебето отказва да суче. Никой не иска да рискува здравето на детето си и да го остави гладно в опитите си да го накара да суче. Затова е най-лесно и бързо кърмата да бъде заменена с адаптирано мляко. Понякога майката има кърма и бебето суче, но пак се налага детето да яде от шише.
Даването на адаптирано мляко в допълнение към кърменето се нарича дохранване. Много семейства избират този тип комбиниран метод на хранене – дали поради необходимост, за удобство или по друга причина. В някои случаи кърменето и допълнителното осигуряване на адаптирано мляко може да бъде препоръчано от лекар по медицински причини.
Науката отдавна е доказала невероятната роля на кърмата в първите шест месеца, но ако кантарът показва слабо наддаване, семейството може и да няма особено голям избор и да се наложи дохранване с адаптирано мляко.
Често вземането на такова решение не е лесно. Много майки дохранват и бебето е сито и доволно, но пак изпитват вина, че не им стига кърмата, което ги кара да се чувстват непълноценни. Други майки кърмят и дават и адаптирано мляко, защото така искат, трети го правят, защото така трябва. Решението е индивидуално, но ако започнете дохранване е добре да сте запознати с всички плюсове и минуси.
Ето и случаите, при които най-често се пристъпва към дохранване:
Различни медицински състояния могат да попречат на образуването на кърма, въпреки че почти всяка жена може да произведе кърма на база търсенето – ако детето често суче. Ако вие или вашият лекар смята, че бебето не получава достатъчно мляко само чрез кърмене, може да се наложи да допълвате храненето с адаптирано мляко.
Ако бебето е родено преждевременно или е с определени медицински състояния, може да се нуждае от повече от количеството кърма, което получава от майката. Дохранването често се прави с цел да му помогне да наддаде на тегло в тези първи дни от живота му, които са особено важни.
Налага се да се върнете на работа, а бебето все още е на кърма. Може да ви е твърде трудно да се изцеждате с помпа в работно време, а може и количеството кърма да намалява.
Ако нямате запаси във фризера, може да се наложи да допълвате храненето на бебето с адаптирано мляко. Кърменето и работата са трудни за съчетаване, но не е и невъзможно.
Изключителното кърмене на близнаци може да се окаже доста стресиращо и трудно за семейството. Колкото и да има желание да обгрижва еднакво децата си денонощно, майката може и да не успява, което е възможно да я фрустрира и изтощи допълнително.
Честото кърмене на две деца понякога е непосилно. Тогава може да се помогне с адаптирано мляко, което позволява храненето да е в ръцете и на друг човек, за да може майката да почива.
Разбира се, възможно е да имате и лични предпочитания някои хранения на бебето да са на гърда, а други с адаптирано мляко. Това е ваше право.
Друг път лекар може да препоръча дохранване с адаптирано мляко.
Ето кога:
Плачът след хранене е добър сигнал, че бебето може и да е останало гладно. Има и други причини за плач, но ако той се повтаря след всяко хранене, вероятността бебето да има нужда от дохранване е голяма.
Случва се жените да не успеят да кърмят първото бебе, а с второто да могат. Случва се да искате, но да не можете да кърмите и двете, но по различни причини. Ето например в тази история, която вече сме ви споделяли, една майка на две деца се налага да дохранва: първото бебе поради липса на кърма (може би и на опит), а второто дете поради продължителна жълтеница, когато детето уж се храни, но не наддава.
Понякога само с желание не става, колкото и да полагате усилия.
Дори да сте решили по каквато и да е причина да дохранвате, добре е, ако това е възможно, поне през целия първи месец детето да е хранено колкото се може повече с кърма. Вече има достатъчно информация за всички ползи от изключителното кърмене, с които можете да се запознаете, преди да пристъпите към дохранването без медицинска причина.
След това можете постепенно започнете с дохранването.
Не смесвайте кърма и адаптирано мляко в едно шише. Винаги приготвяйте адаптирано мляко според указанията на производителя, като използвате преварена вода или специална вода за новородени. Първо дайте кърмата, след това завършете храненето с адаптирано мляко.
Преди да изберете подходящо за вашето дете адаптирано мляко, говорете с педиатъра си.
Ако бебето получи обрив, повръщане, диария, ако плаче повече, има постоянно безпокойство или газове след започване на адаптираното мляко, по-добре прекратете употребата му. След това се консултирайте с лекаря на бебето, за да обсъдите други възможности.
Ако е възможно, добавете адаптираното мляко постепенно, за да може организмът ви да се приспособи. Всеки ден тялото ви произвежда кърма на принципа търсене и предлагане. Когато започнете да добавяте адаптирано мляко към храненето, това вероятно ще повлияе на производството на кърма.
Ако давате на детето едно-две шишета адаптирано мляко на ден, количеството кърма ще се регулира постепенно. Преминаването към дохранване с шише за кратък период може да причини проблеми като препълване на гърдите и запушени млечни канали, ако не се внимава.
И двата вида изцеждане могат да помогнат за поддържане на количествата кърма и да предотвратят някои от често срещаните проблеми с кърменето, за да не се налага да дохранвате.
Освен това можете да съхранявате изцедената си кърма, за да я използвате по-късно. В зависимост от това как съхранявате, млякото може да остане във фризера до една година.
Ето колко време може да се съхранява кърмата:
Трябва да сте наясно, че тя започва да губи хранителна стойност с течение на времето, така че не я съхранявайте твърде дълго, преди да я дадете на бебето.
Вашето дете може да откаже да бъде дохранвано. Ако не давате лично вие млякото, а сте връчили шишето на таткото или друг близък, се случва често. Но има немалка вероятност детето да не приеме вкуса и мириса на новото мляко.
Можете да смените вида мляко. Някои майки все още дохранват с кисело мляко, което си приготвят сами вкъщи, тъй като бебетата обичат вкуса му. Но то не се препоръчва в ранна възраст.
Имайте предвид, че кърмата се усвоява по-лесно от адаптираното мляко и след дохранване с АМ бебето може би ще се чувства по-сито за повече време.
Добавянето на адаптирано мляко към храненето на бебето може да промени цвета и консистенцията на изхожданията му. Те може да станат по-твърди, по-тъмни или да са с по-силна миризма. Може бебето да се изхожда по-рядко отпреди.
Крайната цел на всеки родител е да има щастливо бебе, което расте, развива се правилно и е здраво. Чудесно е, ако можете да кърмите, но невинаги се получава при всяка майка. Запомнете, кърменето не бива да е на всяка цена.
Всяко бебе и ситуация са уникални и комбинацията от кърмене и адаптирано мляко може да работи най-добре във вашия случай. Все пак науката се е погрижила да наподоби майчиното мляко най-добре и не бива да изпитвате вина, ако давате на бебето адаптирано мляко. Най-добре за детето е да не остава недохранено, а вие да сте спокойни, че то расте и наддава, както трябва.
Днес в Майко Мила е Цветелина Тенева, която реши да сподели опита си с кърмене на две деца. И не, нищо не е започнало като в реклама. Но то пък и не трябва.
Майчинството не е точно геройство, по-скоро се усеща като мъченичество, или както си говорихме с една приятелка наскоро - майченичество. И рязко ще навляза в темата и ще ви помоля да погледнете в google images всички картинки на тема breastfeeding (кърмене).
Е? На повечето виждаме красиви разгърдени жени с усмивка на лицето, доволни да кърмят още по-красивите си бебета. И аз имах такава картинка в главата си, но нека си стиснем ръцете - кърменето не е това, което е по телевизията.
И преди да започна, бих искала да кажа отначало - да кърмиш бебето си е от най-големите благословии. Изключително полезно за детето, изключително облекчаващо за родилката и от изключителна важност за връзката помежду им, която се изгражда именно в първите минути благодарение на контакта от кърменето.
Но се оказа, че този невероятен и божествен акт всъщност не е толкова естествен.
Аз съм от майките, които никога нищо не четат и не питат, основавам се на вродения си майчин инстинкт (отварям скобата да ви кажа какво е майчин инстинкт според мен - това е да не метнеш през прозореца бебето си, докато то реве неистово в два през нощта).
Стана така, че аз очаквах, че: раждам, мятат бебето барабар с пъпната връв и плацентата върху мен (да се оттича кръвта от плацентата с последните ѝ имуноглобулини, знаете как е, после да я замразя и на първата месечинка да я опека с лук и аспержи). И след контакта skin to skin да има веднага контакт baby to tit.
НО, оказа се, то не е просто. Не е просто нито за мен и моите клети незасмуквани досега гърди, нито за малкото сукалче, което БИ ТРЯБВАЛО да има сукателен рефлекс. Но явно и то не е наясно, а и то не става само с рефлекс, има и специфично мърдане с език, устни и т.н.
И така, мъчихме се ние с първото ми дете доста време в АГ-то, докато се разберем как ще се кърмим (тук често ще използвам общата фраза НИЕ, защото определено процесът е двустранен и изисква максимум усилия и от мен, и от дъщеря ми). Горката сучеше колкото може, после се отказваше и си захапваше ръчичките за по-лесно.
А аз, горката, кърмех колкото можех и после си стисках неистово гърдите, за да видя дали капе кърма. Тук пак ще отворя една скоба да кажа, че по принцип е работа на акушерката да идва да помага и да показва как се кърми, а акушерката в болницата, където бяхме, отговори на молбите ми с думите: „Достатъчно драми за днес, госпожо. Знаете ли колко болни деца се родиха и са в неонатологията?“
Та наложи се да прочета в интернета как се прави и изключително съм благодарна на достъпната информационна система, която са създали Ла Лече Лига.
Започна някак си кърменето с истинско мляко благодарение на моите усилия да подам гърдата в устата както трябва и благодарение на помпата за кърмене, която също стимулира процеса. Започнах да пия лактогонни чайове, да ям ядки и тахани и да пия по 16 литра вода на ден.
Кърмата „слезе“ и изведнъж гърдите се напълниха. Толкова изведнъж, че една сутрин се събудих от такъв мокър сън, че още го сънувам. Подгизнала в собствения си матрак от собствената си кърма И С ТЕМПЕРАТУРА и адска болка в гърдите - мастит. Следва 1 седмица лечение на мастит.
После следват някакви безумни месеци, в които на три часа се кърмим с детето или се цедя с помпата, за да не стане пак мастит. За луд късмет дъщеря ми започна да спи от 40-ти ден по 100 часа на денонощие. Чудесно, но аз ставах, за да цедя гърдата.
Излишно е да казвам, че кърма имаше навсякъде - по всяка повърхност, във всякакви шишета, плюс складирана във фризера. Излишно е да казвам, че една година по-късно изхвърлих около 4 литра кърма (2 легена). Спокойно, преди това потърсих дали има къде да я даря. Нямаше къде, защото е биологичен продукт с неясен произход. Спокойно, проверих няколко рецепти за крем-карамел с кърма, но, спокойно, не съм правила.
Та така беше първият път, чувствах се като дойна крава, мъжът ми купуваше зелени салатки, за да се шегува с мен и обичаше да ме води на разходка из разни гори и полянки, за да съм се напасяла добре. Гърдите ми ги беше виждала цяла Варна, само по дискотеките не бях ходила да кърмя, защото е много шумно там и не ми е приятно. Но това нямаше значение, защото е голямо облекчение да излезеш навън, да огладнееш и манджата да е готова топла веднага.
С второто дете нещата не изглеждаха по-различни: аз пак реших, че няма да чета нищо за кърменето, нали вече съм кърмила, няма какво да се обърка. Дойде момента със skin to skin и давам аз гърдичката - пак драма. Детето не знае как да засуче, аз не знам как да подам зърното...
Пак настанаха дни на глад, но това понеже е момче, то пищеше като заклано теле, преди да го заколят. Ядосваше се, че нямам кърма. Хайде пак четене и помпи, и стимулации. Очаквах тъжна съдбата си пак да се събудя някоя хубава сутрин с мастит. Но поне това вече знаех какво е и успях с големи усилия да го предотвратя.
Случи се обаче нещо друго. Гърдите ми се увеличиха не двойно, а тройно. Толкова големи, че като вляза в стаята, всъщност първо влизат те. Толкова самостоятелно големи бяха, че ги чувствах като второ тяло.
Излизането навън стана предизвикателство. Първо, нямах какво прилично да облека. Второ, привличах неудобно много погледи върху себе си - хората не се интересуват от бебето, а от майката кърмилница. Движението беше болезнено, а спането - не мога да го опиша... Легнеш по гръб, те се стичат от двете ти страни, легнеш по корем - няма шанс, легнеш настрани, едната гърда ще изостане някъде по пътя и ще се озове под туловището ми.
Добре, че и това премина. Но и то пак нямаше значение, защото е голямо облекчение да излезеш навън, да огладнееш и манджата да е готова топла веднага. А и сега второто ми дете е момченце и е изключително смешно и милно да го видя как очичките му светват и се втренчват, като видят идващата голямата гърда насреща.
Та, мили майки-кърмилки, знам, че всички преминаваме през това и образът на кърменето не е онзи от филмите, рекламите и социалните мрежи. Тежко е, трудно е и освен това сме прикрепени с бебето за една сравнително дълга година. Или за повече, или за по-малко. Всяка от вас решава, но най-доброто е винаги да давате на малкото да бозае.
Наздраве за нас с чаша топло мляко.
Жанет Бодурова ни сподели, че дълго време се е чудила дали да ни пише. После, когато все пак се е престрашила, не е била сигурна дали да го направи анонимно, или не. Сега обаче е напълно наясно, че иска да сподели за преживяното с истинското си име с една-единствена цел – ако може да помогне на някого.
Не че това, което ѝ се е случило, е нещо особено, нещо необикновено, което не се е случвало на никой друг. Напротив, случва се на много жени, но рядко говорят за него. Следродилната депресия заради хормоналния дисбаланс, натрапчивите мисли, страхът са все неща, с които не една и две жени встъпват в майчинството.
Няма страшно. Просто говорете. И да ви се струва маловажно, и да звучите като мрънкачка. Вероятността така да си помогнете не е никак малка, защото все ще има кой да ви сподели, че може би някога е бил в същото положение.
А ако нещата изглеждат безнадеждно, потърсете специализирана помощ незабавно.
Колкото и да съм чела и каквото и да съм преглеждала по време на бременността си, все си казвах, че това е състояние на ума. Ако съм с акъла си, няма как да изпадна в такова състояние! Е, да, ама не!
Беше ме срам да си призная! Не съм стигала до крайни състояния, за да приемам антидепресанти, но никак не беше приятно.
Карах си аз една невероятна бременност, без никакви оплаквания – щастие и усмивки греят от мен. Ходя на фитнес, ходя в университета, уча, ходя по изпити и доста изненадващо за мен ги взимам с високи оценки. Общо взето, честно да си призная не я усетих много тази бременност.
Терминът ми беше на 19 май, но моето малко човече беше решило да си почака. Имах Бракстън-Хикс контракции, но нищо повече. На 24 май отидох на контролен преглед и ми казаха, че до ден-два ще родя. Но след като не родих до 26 май, ми дадоха час за 2 юни за предизвикване на раждането. На 27 май в 3:00 часа започнаха контракциите ми и три часа по-късно, в 6:18 сутринта, се появи моят син – Петър.
Не се шегувам! Наистина станах и се изкъпах! Аз такова раждане не съм си представяла – толкова бързо и безболезнено, като се има предвид, че ми е първо дете.
24 часа след това започна да се случва това, в което не вярвах! Понеже все още нямах кърма, а и бебо не можеше да суче, започнаха през главата ми да минават мисли, че не мога да си нахраня детето, че ако умре от глад, вината ще е моя, че ще бъда ужасен родител, че ако започна да го храня с адаптирано мляко, едва ли не винаги ще е болно и аз ще съм виновна.
И всичко това, разбира се, беше подкрепено с много рев, ама много. Просто си стоя и сълзите ми вървят, не мога да ги спра.
А през цялото време ми се обаждаха много хора да ми честитят, казвайки ми, че това е най-хубавото, че сега трябва да съм най-щастлива, че най-важното е, че сме живи и здрави и трябва да съм благодарна. Това е чудото на живота, най-голямото щастие!
Да, така е. Но никой не ти казва за вълната от хормони, които ще те залеят, за най-лошите мисли, които ще ти минават през главата, за това, че ще се чувстваш виновна за абсолютно всичко!
При мен трая може би месец-два и ме беше срам да кажа на когото и да е. В България никой не говори за проблеми от подобно естество, включително и аз. Не смеех да кажа на никого и си мълчах.
Докато накрая се престраших да споделя на една приятелка, която ми каза – извинявам се за циничните думи, но ще я цитирам дословно: „Жанет, надявах се ти да не изпадаш в такова състояние. Не съм ти казвала, за да не те плаша, но на мен хормоните ми е*аха майката!“
Може да звучи цинично и ужасно, но точно това трябваше да чуя, за да знам, че не съм сама, за да вляза отново в пътя и да се възстановя. Трябва да говорим за проблемите си!
Поли Троянова днес е в Майко Мила, за да ни разкаже по какво си приличат майчинството и казармата от първа ръка. Поли е художник-реставратор, а не професионален войник, но е служила две години в израелската армия и много добре знае какво говори.
Години след като напуска казармата, се появяват двете ѝ деца (в момента на 2 и на 7 години) и някак спомените от военната ѝ подготовка нахлуват с бясна скорост.
И след като преди време пуснахме един пост с текста на Елисавета “Ако върнат казармата, първа отивам в нея”, Поли нямаше как да не ни сподели и своя опит.
Родена съм в България и я напуснах, когато бях на 13 години, заминавайки за Израел. Там военната служба е задължителна за всички – и момчета, и момичета.
Влизаме в казармата на 18 години, момчетата служат три години, а момичетата – две. Тези, които не преследват някаква военна кариера, се освобождават. Аз служих като всички останали от моя випуск. На 18 влязох в казарма, която е доста различна от българската в много отношения.
За разлика от тукашната, казармата в Израел е реална – там има реални бойни действия, реална заплаха. Не е с измислени заплахи и конспиративни изпълнения.
Вероятно и по тази причина – че има реална опасност, върху която да се концентрираш, психическите и физическите издевателства, случващи се тук на много мъже, там липсват или го има в много по-малка степен. Просто наистина те подготвят за нещо сериозно – да защитаваш дома, семейството, държавата.
През първите три седмици в казармата в Израел има задължителна бойна подготовка. Като родих първото си дете със секцио, ми казаха, че първите три седмици ще бъдат най-болезнени.
И тогава си помислих, че е същото като в казармата – първите три седмици, в които не спиш и свикваш с новите обстоятелства, са най-критични.
Влезеш ли в казармата, ти казват: “Ти вече си наша собственост. Вече не притежаваш тялото си”.
Когато родиш дете, ти вече не притежаваш тялото си не само за следващите три седмици или две години, ами изобщо никога повече. Това важи много силно, когато детето ти е още малко.
Усещането, че вече не принадлежиш на себе си, е адско. Тотално и абсолютно се случва, когато родиш. За разлика от майчинството обаче, в казармата, знаеш, че това усещане е временно.
В казармата в Израел се къпеш всеки ден. Но имахме само две униформи, които трябваше да носим цяла седмица. Там е много топло и те, съответно, много бързо се напояваха с пот. Вследствие се налагаше на чистото тяло да си облечеш мръсна униформа.
Спомням си, че докато кърмех, никога не съм се чувствала толкова мръсна – тече кърма, тече кръв, боли операцията… Казармата е смешна работа, а тази работа с децата изобщо не е майтап.
В казармата е задължително да си прибираш косата. Жените не бяха задължавани да се подстригват късо, но косата трябваше да е прибрана. Същото е с малко дете – не можеш да я пуснеш, защото биваш оскубана моментално. Същото важи за обеци, колиета и всякакви други аксесоари.
Много жени се подстригват, защото след раждането косата започва да капе. При мен в казармата косата започна да капе от стрес и отидох при кожен лекар, който ми даде специална бележка, с която ми беше забранено да си опъвам и събирам косата.
Ходех с тази бележка с пусната дълга коса и най-редовно ме спираше военна полиция, която искаше да ме глобява и съди, но аз с огромна гордост вадех лекарската бележка „Забранено да си връзва косата“. Така се подвизавах няколко месеца с пусната коса, което беше огромен бонус. Такива бонуси пред децата не минават.
Понеже много мъже обичат да говорят за казармата и как едва ли не жена не би могла да се справи там заради месечния си цикъл, мога да кажа, че в израелската казарма единственото нещо, за което са ни правили отстъпка заради цикъла, е даряването на кръв – за нищо друго.
Всеки, който има деца, знае, че сутрините могат да бъдат доста тежки. В казармата сутрин ставахме с една идиотска аларма, чиято роля е да те стресне и да ти вдигне кръвното.
Почват да крещят „Бързо, бързо, бързо!“, за да си оправиш леглото. Трябва да се изтупат едни отвратителни одеяла, да се сгънат по един определен начин, който също е идиотски, и като го схванеш, трябва да ти дадат диплома. Да се изпъне всичко, да се сгъне, да се облечеш, измиеш, оправиш, да излезеш на плаца и след това минават проверките.
Ако нещо не е наред, има колективно наказание – например всички тичат час и половина. Има лазене, скачане, пълзене, стреляне, носене на човек на носилка. Никой не ще да е на носилката, защото обикновено някой го изпуска, което е отвратително.
Гадното в цялата работа е, че искат да те потиснат и да ти докажат, че ти всъщност вече си никой. Превръщаш се в една малка бурмичка, част от една голяма система, която се казва казарма, и нямаш нито право на избор, нито право на глас, нито възможност да изразиш мнение. Просто се превръщаш в инструмент.
Казармата е отвратително нещо… Но и децата ни разказват играта. Доста по-трудно е да си родител.
При децата си емоционално замесен, няма почивен ден, всичко е денонощно. В казармата поне можеш да се наспиш.
По закон в израелската казарма всеки войник трябва да спи 6 часа – и нямат право да го тормозят. Което е върхът.
Колко пъти в началото на майчинството се събират 6 часа непрекъснат сън?!
Понякога се прави наряд. Има и гаден наряд, който е 2 на 4 – 4 часа спиш, 2 часа пазиш; има и хубав – 4 на 6, 6 часа спиш, 4 часа пазиш.
Наряд даваме и при майчинството, особено в периода на първите месеци с кърменето, само че там не е нормирано като в казармата.
Когато даваш наряд, трябва да станеш по-рано, да се изпънеш на плаца, да си готов, да си чистиш оръжието, да го разглобяваш…
То е вързано на една текстилна каишка. И го потапят цялото с все каишка в един варел с машинно масло, после ти го връщат и ти мятат една купчина памучни парцалчета.
И ти почваш да бършеш, да търкаш, да разглобяваш, да сглобяваш и да учиш частите. После стреляш и ти обясняват, че ако не го изчистиш добре, то няма да стреля и ще има наказание за всички.
Така е и с помпата за кърма – ако не изчистиш и сглобиш частите, както трябва – лошо. Наказанието е за теб и за всички, които няма да спят.
Скорошна ситуация с кореспондентка на NBC News на летището е доказателство, че все още има хора, които не знаят каква е целта на изцеждането на кърмата. Не са наясно и с факта, че много от работещите майки трябва да продължат да го правят, когато пътуват без бебетата си.
Служител по сигурността се опитал да отнеме 3 пъти помпата за кърма (одобрена от Администрацията за транспортна сигурност на САЩ/TSA) на Джо Линг Кент, докато тя била на изхода за полет с Delta Air Lines.
След като обяснила ситуацията на агента, той я попитал "Е, добре, къде е бебето ви?" Репортерката има момиченце, родено миналия декември, но както всички знаем, не е нужно да сте с бебето си, за да ви трябва помпата за кърма.
В своя пост, който вече има над 25 хил. харесвания и над 3000 споделяния, Кент пише, че агентът явно никога преди не е срещал работеща майка:
Was just harassed by a @Delta gate agent for carrying a TSA-approved breast pump on the plane. Something I do often w no issue.
— Jo Ling Kent (@jolingkent) July 12, 2019
He tried to take it 3x so I nicely explained. Then he says this:
“Well, where is your baby?”
Well, sir, perhaps you haven’t met a working mom before.
Освен че повечето от коментиращите в Twitter са възмутени , че агентът на TSA не знае за какво служи помпата за кърма, от Delta Air Lines също отговарят на Кент с извинение и обещание да разгледат инцидента.
Hi Jo, thanks for contacting us. This is very disappointing to hear! :-( I sincerely apologize for this experience. Please DM your Delta confirmation number and allow us to look into this further. HML
— Delta (@Delta) July 12, 2019
"Чудесно е, че реагирате, но още по-добре ще е да направите нещо повече, като обучите всичките си служители, така че това никога повече да не се случва", пише @susanjmcintire и допълва: "Невъзможността да изцеди кърмата си може да причини сериозни здравословни проблеми на кърмещата майка и, разбира се, да навреди на бебето ѝ."
Отговорът на Delta разгневи и други потребители, според които никоя майка не би трябвало да бъде поставяна в неловка ситуация, заради това, че кърми или изцежда кърмата си.
Източник: WorkingMother
Още:
Сред всички теми, които някога сме обсъждали в Майко Мила!, има една, която завинаги ще стои на върха на класациите по коментари, диспути и разгорещени спорове. Тема, предизваща най-острите, крайни и твърди мнения. Мнения, които са точно толкова различни, колкото са и майките, които ги произнасят.
Предполагаме, че вече сте се досетили, че става въпрос за КЪРМЕНЕТО. Това природно, естествено, заложено като безотказен механизъм у всяка от нас умение, което е също така и една от най-големите тревоги, спънки и причини за чувство на провал у много от току-що родилите жени.
Публикували сме доста текстове по темата. Ето само някои от тях - Аз не кърмя и не ме е срам от това, Жива, полужива, разполовена, срязана – тази майка ще кърми!, Кърмене, amore mio, Пътят на следродилната депресия минава през… кърменето, а във вашите коментари след това сме чели какви ли не лични истории, вярвания и твърдения! Сигурно няма да преувеличим, ако кажем, че мненията и въпросите около този свещен момент – естественото хранене на бебето, са сигурно милиони - толкова са и отговорите.
Христина Янева-Хедра. Снимка: Личен архив
Затова най-накрая взехме кардиналното решение да се обърнем към специалист по темата, при това един от най-популярните и утвърдени, и така днес в рубриката „Жените могат всичко“ ви представяме страхотната
Тя помага на майките да кърмят успешно вече 12 години.
Сигурно много от вас я познават, а за други тя ще е новооткрит извор на утеха и подкрепа. Христина е сертифициран от международен борд консултант по кърмене IBCLC и съосновател и член на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, а само преди дни представи официално и книгата си Всичко за кърменето. Или почти всичко, но практично.
Днес тя е в Майко Мила!, за което сме ѝ много признателни и благодарни. И чак малко ни се прииска да сме я познавали, когато и ние кърмехме (тоест, опитвахме се).
Казвам се Христина Янева – за повечето хора вероятно по-позната като „блогът на Хедра“. По стечение на разни обстоятелства съм може би най-известният консултант по кърмене в страната.
Иначе съм софиянка от три поколения назад и продължавам да работя основно в София. Освен когато съм нещо, което се обрисува със звучната дума „таксидиот“ - странстващ обучител (в случая по кърмене) и обикалям из разните кътчета на страната, където различни хора искат да научат повече и да помагат на другите майки и пациентките си.
Мога да кажа какво не е – не ходим по къщите да кърмим бебетата на хората, както понякога се тълкува. Консултантът по кърмене е човек, който ще ви покаже, че бебето всъщност МОЖЕ да засуче безболезнено и ще ви обясни как да организирате кърменето, така че млякото да се увеличи и да можете да кърмите успешно (това са най-честите проблеми, с които се сблъскват майките в началото).
Преди университетите съм завършила горещо желаната 91 НЕГ. След това завърших една екзотична филология основно за удоволствие. И пак така с удоволствие си поработих като учител по немски в начален курс близо 20 изпълнени с хубави емоции години.
Последните 10 от тях съвместявах работата с тази на консултант по кърмене. После пак отидох да уча, този път медицинска специалност. Изобщо целият ми живот досега е минал в ритъма на учебната година и ми е трудно да си представя време, в което няма да е така. По тази причина сигурно пак ще се върна към преподаването, след като завърша ФОЗ (само че в университета този път).
Отначало случайно. Учителското е много силно при мен и просто нямаше как да не споделя веднага с другите какво съм научила покрай собственото ми бебе и да им покажа кое как се прави. После взе, че твърде много ми хареса да се занимавам с бебета и да уча нови неща покрай кърменето. И така стъпка по стъпка стигнах до сертифициран от международен борд консултант по кърмене.
А продължавам да го правя, защото е прекрасна професия. Виждам най-хубавата страна от медицината (бебетата) и почти нищо от грозната и трагичната ѝ страна. За сметка на това непрекъснато има нещо ново, интересно и предизвикателно, нови семейства, емоцията да виждаш хората, когато в мъглата на несвяст и недоспиване след раждането правят първите си крачки и се превръщат в родители. Изобщо е много емоционално отплащаща се професия. И освен това гушкам бебета всеки ден, казах ли го вече?
Ако човек попита когото и да е, автоматичният отговор винаги ще е, че кърменето е най-доброто за бебето. Само че с повтаряне една мантра не се превръща в реалност. Обществото просто смята, че кърменето е въпрос на личен избор – тотално неотчитайки, че този по същество личен избор реално се отразява на всички нас твърде многопластово. И че върху този избор огромно влияние оказват общите нагласи.
Освен това съществува доста голяма пропаст между това да се смята, че кърменето е най-доброто – и действително да подкрепиш майките, така че кърменето да може успешно да се случи. Медицинските специалисти, за съжаление, също подкрепят основно на думи. И често съветите към кърмещите майки не отговарят на съвременния подход и препоръки.
Така се натрупва представа за кърменето като нещо, което е личен избор и освен това не е за всеки, защото често е сложно, трудно и не се получава. А това внушение не е от полза за никого и често се превръща в самосбъдващо се пророчество.
Проблемът е комплексен. У нас нямаме нито една действаща болница - приятел на бебето. Това означава, че практиките по отношение на кърменето в нашите болници не са оптимални. Масово е разделянето на бебето и майката в първите часове, понякога без никаква причина за това освен навик.
Не се насърчава детето и майката да са постоянно заедно. В повечето болници бебетата не остават при майките си през нощта. Предлагат се рутинно залъгалки, млека и дори вода. И липсват достатъчно акушерки, които да имат времето и практическата възможност да се занимават с кърмаческите проблеми.
След изписване от болницата жените са оставени да се справят напълно сами. И то точно в периода, в който имат най-много нужда от помощ, информация и обратна връзка за това как вървят нещата – за разлика от майките в другите страни, при които в първите седмици поне няколко пъти в дома идва акушерка, сестра или специално обучен здравен посетител, който да помогне с информация и насоки за най-честите проблеми.
Така че не е чудно защо статистиката ни изглежда по този начин – жените знаят, че е важно да кърмят бебето си и точно затова над 93% от тях започват с кърмене в родилния дом (да, изобщо не е вярно, че жените не искат да кърмят!)
Но… до края на първия месец 30 % от тях вече са спрели да кърмят, а голям процент от останалите не са на изключително кърмене заради неподходящи съвети и липса на практическа помощ за преодоляване на често срещаните трудности.
Естествено и природно не значи непременно лесно. Всъщност кърменето е инстинкт и рефлекс само за бебето. При майките то е умение, което се учи като всички останали (готвене, плетене и т.н.). А от съвременната майка се очаква да се справя с кърменето от първия ден, без реално никога да го е виждала отблизо и в детайли.
Със сигурност всички сме виждали как се плете много по-често от това как се кърми – значи взимаш две куки и прежда и от раз изплиташ пуловер, без да имаш нужда от помощ, нали?
Естествено, че няма да се получи така. И е нелогично да се очаква, че просто връчваш на майката бебето и тя ще се оправи с кърменето, защото е виждала веднъж на курс как се държи кукла и плетена гърда.
И дотук описвам само ситуациите, в които няма нищо по-сложно като медицински проблеми при майката и бебето… Опитите да се справиш сама с нещо, от което имаш само бегло понятие, често са стресиращи, непосилни и в крайна сметка - неуспешни. Няма нужда да е така. И в повечето случаи всичко се оправя с малко навременна помощ и подкрепа.
О, много повече от три са. Най-често срещаният е постоянното съмнение за „нехранителна кърма“, което е практически невъзможно да се случи при здрава жена. Ако майката има много кърма, но бебето не наддава, отговорът е много прост. По някаква причина бебето не успява да получи млякото!
Другият мит, в който се вярва непоколебимо, е че кърменето е Божа работа – някои имат, други нямат и това е положението. Реално огромната част от майките могат да кърмят успешно, ако имат информация, подкрепа и търпение за преодоляване на началните трудности.
Част от горния мит е и вярването, че веднъж като намалее кърмата – и край, нищо повече не може да се направи. Това категорично не е вярно. Ако се анализират причините за намаляването, помогне се да бъдат преодолени проблемите, които са довели до това и започне упорито и постоянно стимулиране на гърдите, млякото може да се увеличи практически във всеки един етап на кърменето, дори при по-голямо и захранено вече бебе.
Иска ми се да обърна внимание и на още един често срещан мит. Защото вярването, че ако ядеш или пиеш определени храни, чайове и добавки, е достатъчно да се увеличи кърмата, е мит. Храните, чайовете и добавките имат своето място. Но нищо на света няма да помогне, ако няма достатъчно често и ефективно стимулиране на гърдите.
Нашето тяло работи по точно определен начин. И за съжаление хормоните ни се стимулират само по един-единствен начин – ако има често изпразване на гърдите, ще се произвежда повече мляко. Ако това го няма, нищо няма да има съществен ефект.
Според проведените няколко проучвания на тази тема в България (макар и „неофициални“, защото са от НПО – държавата и МЗ просто не се интересуват от този въпрос) отговорът на майките е, че не получават достатъчно информация, тя често не е съвременна и няма достатъчно практическа подкрепа в болниците. И челипсва достатъчно персонал и време да се обърне внимание.
Другото нещо, което се отразява изключително негативно на майките, е противоречивата информация, която жените получават. Всеки, когото попитат, казва нещо различно и често се случва в рамките на един ден да получат 5 различни съвета какво да правят. Това обърква и обезкуражава изключително много.
За съжаление, има такива ситуации. Единственото истинско и трайно противопоказание за кърмене е вроденото метаболитно заболяване галактоземия. При него напълно липсва един ензим, разграждащ млечната захар. Важно е да не се бърка с преходния лактазен дефицит, който е съвсем различно нещо.
Тези бебета се разболяват много сериозно още в първите дни след раждането и бързо се установява метаболитната грешка – те няма да могат да консумират никакви млечни продукти през целия си живот, но иначе с подходящата диета растат здрави.
Макар че огромната част от лекарствата (и антибиотиците!) всъщност са съвместими с кърменето, в редки ситуации може да се наложи кърменето да бъде преустановено при лечение на майката със специфични противоракови и противотуморни лекарства, които представляват проблем и за бебето.
Други заболявания – включително понякога психични проблеми, като следродилната депресия, може да искат временно преустройство или временно преустановяване на кърменето, което обаче може да бъде възобновено след приключване на лечението, ако майката се е изцеждала и е поддържала млякото през това време.
Има и ситуации, в които жените по различни медицински причини не произвеждат достатъчно кърма и се налага бебетата да бъдат дохранвани за продължителен период от време.
Противно на всеобщите представи обаче, най-честите причини за разболяване – сезонните вирусни инфекции, повръщане, диария, цистит, синузит и дори пневмония, хепатит А и леки операции с локална или обща упойка – най-често НЕ налагат спиране на кърменето. И обикновено има опции за съвместимо с кърменето лечение (антибиотично или друго).
Просто търсете информация винаги, когато първосигнално ви се каже, че „трябва да спрете да кърмите“. Това най-често не е необходимо.
Единствената причина, поради която успявам да се справя с всичко, е неуморната помощ на съпруга ми. Той – независимо от собствената си работа – е винаги до мен. Той поема всичко, за което на мен не ми остава време и енергия (вкл чистенето!). В общи линии ставам рано сутрин и правя закуска, независимо че децата ми са в състояние да си я направят и сами. Това е приятен навик.
После обикновено имам малко време за отговаряне на мейли и съобщения, преди да изхвърча за лекции в университета.
Според програмата ми често прелитам няколко пъти през различни райони на София. От разположените в различни локации зали за лекции до някоя майка, после пак до друга зала, след това отново майка в друга част на града, бързо към вкъщи, защото и кучето чака за разходка, а междувременно в метрото гледам да отговоря на натрупалите се десетина обаждания от хора, които чакат за информация и помощ.
Много често нямам изобщо уикенди, защото или водя лекции някъде, или има още чакащи майки със спешни проблеми. Понякога така се стичат нещата, че не успявам да видя децата си по цял ден. Излизам преди те да са станали и заспивам, преди голямото да се е прибрало (той излезе вече от тийн-възрастта).
Бебетата! И силата на майките, които са способни да направят и невъзможното за децата си. Това не престава да ме удивлява и възторгва!
Лошо е, когато виждаш ситуацията и знаеш, че няма почти нищо, което да се направи. А още по-лошото е да знаеш, че има нещо, което може да се направи. Но в България на този етап не е достъпно.
За последните 12 години мисля че напълно се примири, че няма да се откажа да се занимавам с кърмене. Доста време таеше надеждата, че ще е само период. Така че в един момент просто мъдро реши, че е по-добре да ме подкрепя.
Макар че го казвам шеговито, всъщност има доста истина във всичко това. Не е лесно да се приеме и включи в живота на семейството една такава тотална промяна на посоката на живота и професията на единия партньор. И това не може да се случи без безрезервната подкрепа от другия. Съзнавам, че имам изключителен късмет в това отношение.
Всичко е възможно и винаги се намира начин! Ако чувствате, че това е вашето призвание – дерзайте и не се отказвайте. Иска много търпение – няма как човек да стане специалист за 45 часа, нито дори за 4-5 години. Майките и бебетата са безкрайно щедри и ще ви научат на всичко, ако имате упоритостта и търпението да се занимавате, да мислите и да се опитвате да помогнете.
Невинаги човек среща благодарност, нито пък разбира дали наистина е успял да помогне. Но точно когато човек се съмнява във всичко, идва момент, в който звъни телефонът и отсреща чувате „Вие сигурно не ме помните, но преди 3 години много ми помогнахте, кърмих си успешно бебето тогава и сега имам ново бебе и пак имам няколко въпроса“.
Предизвикателства по пътя има много. Лично за мен едно от най-трудните неща беше да стигна до сертификацията като IBCLC, без да имам формалното медицинско образование към онзи момент. Изискваше упоритост, много учене и търсене на варианти, но с инат се получава.
И, разбира се, другото най-голямо предизвикателство е изграждането на доверие и сътрудничество с медицинските специалисти. Това определено е трудно и е работа за цял живот. Но аз съм оптимист, тъй като медицинските специалисти, които са имали наистина възможност да видят как работим, какво знаем и как споделяме знанията си с другите, успяват да преодолеят предразсъдъците и първоначалните настройки.
Като с всичко друго, ако човек работи упорито и наистина си разбира от работата, това си личи и води до добри резултати. И в крайна сметка от това печелят майките и техните бебета.
Отговорите на повечето обичайни въпроси за кърменето може да намерите на страниците на блога ми или в книгата ми „Всичко за кърменето (или почти всичко, но практично)“, която издателство Сиела ме поканиха да напиша и издадоха съвсем скоро.
Ако това не помогне, винаги можете да ми се обадите по телефона (има го в блога). Или направо да си запишете час за консултация онлайн, а аз ще дойда да ви видя в дома ви, ще видим как се храни бебето и заедно ще обсъдим какво и как е нужно да се промени, за да може кърменето да стане успешно и приятно. Каквото би трябвало да бъде за всички.
Не бих препоръчала да се ядат наведнъж. Но реално спокойно можете да си хапвате в нормални количества от всичко, към което вие и бебето не сте алергични и не ви причинява ясен дискомфорт.
Мед, кафе, ШОКОЛАД, банани, ДОМАТИ (този, който пусна из интернет информацията, че не трябвало да се ядат домати по време на кърмене, заслужава да бъде замерян с тях!), фъстъци, боб и зеле, ягоди и праскови, малини, боровинки, джинджифил, чесън, праз, люти чушки и суши – яжте си спокойно в нормални количества.
Науката алергология е с вас – в последните 5 години препоръките са майките да се хранят нормално и здравословно и да НЕ изключват „профилактично“ храни от диетата си. Данните от проучванията показват, че профилактичното премахване на „алергенни храни“ не само не помага, а всъщност дори увеличава риска при детето да се прояви реакция нататък в живота.
Затова препоръката е да консумирате разнообразие от храни в нормални количества. Така бебето ще може постепенно да се запознае с тях през кърмата и организмът му да си изгради толерантност от ранна възраст.
Не говорим за първи път за трудностите, които някои жени изпитват при кърмене. Говорихме си за перипетиите на Елисавета и Красимира в От кърмене спомени има – и то какви!, а акушерката Илона Нешкова пък ни разказа своята гледна точка по въпроса в За жените, кърменето и правото на избор.
Истината е, че натискът по въпроса за кърменето върху е силен, липсва разговор за избора да не се кърми и се създава стигма около майките, избрали друг подход в отглеждането на децата си. Това поставя всички, които по някаква причина нямат възможност да кърмят, под наметалото на неуспеха и посипва по главите чувство за вина.
Днешния разказ получихме от жена, която е родила наскоро и вече се е сблъскала с този проблем. Тя се пита дали кърменето си остава „най-доброто за вашето бебе“, след като освен радост, носи и куп негативни емоции - както за майката, така и за детето?
******
Няма да крия, че докато пиша този текст, плача. А само допреди няколко дни бях спокойна и щастлива майка на най-прекрасното бебе на света. Докато не ми обясниха, че да кърмя (без да дохранвам) е въпрос на живот и смърт.
„Кърменето е най-доброто за Вашето бебе“.
Мантра, която чувах отново и отново, докато бях бременна. Кърменето отдавна не е жизнено необходимо (да, знам наизуст всички ползи от него и съм напълно съгласна с всички тях), но въпреки това се е превърнало във фикс идея.
9 месеца слушах ужасяващи истории за ада на кърменето. Сигурно има жени, които са късметлийки, правят всичко правилно и имат много кърма. Аз познавам такива, които не са от тях. Затова пък кърменето е толкова важно, че са били готови на всичко, за да го превърнат в единствения начин за изхранване на детето. И като казвам всичко не се шегувам.
Аз имах (и още имам) огромно желание да кърмя. Дори не толкова, защото това е най-доброто за моето бебе, колкото заради самата близост с него. Благодарение на кърменето имам оправдание да гушкам малкия мушмул в 2 през нощта (или когато си поискам!), заедно сме повече време, а какво по-хубаво от това? Когато си суче най-спокойно, има толкова блажена физиономия, че никой не би се отказал от кърменето...
Родих преди почти 20 дни и бях изключително позитивно настроена към кърменето, въпреки всичко, което бях чула. Чудесно дете, здраво и порядъчно голямо (3 кг и 400 г, 50 см). Така погледнато, може би е твърде рано да пиша за каквото и да било, свързано с майчинството, но го правя независимо от това. Родих с цезарово сечение и след това и аз и бебето бяхме на антибиотици заради „зелени води“ (което значело инфекция). Аз не можех да кърмя, заради лекарството, а и кърмата ми не беше „слязла“.
Започнах да се цедя и да слагам бебето на гърда на 6-я ден (24 часа, след като последно ми бяха включили система с антибиотика, както наредиха лекарите). Това очевидно се нарича късен старт. Каналите ми бяха запушени, беше мъка млякото да тръгне, но и това се случи (с мнооого помощ от таткото). Нямах много кърма, но слагах бебето редовно и на двете гърди и го дохранвах.
Тук е моментът да разкажа за моето бебе – то е фантастично. Обича да спи повечко през нощта, да хапва добре (може би е малко лаком дори), спокоен е, не плаче много. Усмихва се често (макар и неволно), изключително активен е, когато е буден. Обича да се гушка и да гледа лампичките в спалнята ни. Това бебе е формулата за всяка майка да е щастлива. Да не говорим, че имам и най-страхотния и подкрепящ татко, което прави нещата още по-чудесни.
И така си живеехме ние. Слагах бебето на гърда, дохранвахме го с адаптирано мляко. Но набързо ми беше обяснено, че трябва да спра адаптираното мляко, ако искам да имам повече кърма. Да слагам бебето на гърда по-често (той ядеше по 6 – 7 пъти на денонощие, което се оказа, че е крайно недостатъчно). Да го кърмя и да се цедя на 2 часа (което прави има-няма половина час почивка за гърдите ми – къремене-цедене-кърмене...). Като, разбира се, имах 2 варианта:
Опция 1: Да изпълня всичко по-горе. Да кърмя и да се цедя по 10 – 12 пъти на ден, да будя бебето, за да яде, после то да се скъсва от рев, защото е гладно, но то трябва да е гладно иначе ще спи и няма да иска да се събуди и да суче. В крайна сметка бебето е твърде изнервено и пак не иска да суче (поне моето).
Опция 2: Да продължа да го дохранвам с адаптирано мляко, но така то ще е добре нахранено и няма да иска да суче на 2 часа, следователно количеството кърма няма да се увеличи (и евентуално може дори да спре?). И така аз рева, бебето реве, край на идилията.
Храненето обаче е само един от аспектите. Едно бебе на неговата възраст също така трябва да спи по 15 – 16 часа на денонощие, за да е спокойно, да не се претоварва от стимулите на средата и мозъкът му спокойно да „изключва“. Но моето не спи, ако е гладно. По-лошото е, че продължителният плач може да доведе до други негативни последици, защото (пак казвам – поне моето бебе) ясно показва, когато е гладно, студено му е, спи му се и т.н.
Сега, предполагам, трябва да реша. Дали да слушам съветите на приятелки, познати, интернет и консултанта по кърмене (свързах се с такъв, разбира се) или сама да преценя кое е най-добро за мен и моето бебе. Защото това може да се окаже, че не е (ексклузивното) кърмене на всяка цена.
„Кърменето е най-доброто за Вашето бебе“. Ами ако не е? Така, както аз го виждам, най-доброто за моето бебе е да бъде здраво, спокойно и щастливо. Такова, каквото всъщност беше досега и още може да е.
Може би съм мързелива майка, щом не искам да се цедя по 12 пъти на ден (опитвам се, но чисто физически не ми се получава). Може би съм мекушава, щом не искам да будя бебето, за да го кърмя (въпреки че то явно иска да си спинка). Може би нямам достатъчно силна психика, защото сърце не ми дава да го слушам продължително време как плаче, ако знам, че мога да направя нещо, за да се почувства по-добре. Може би...
Консултантът по кърмене ме попита дали съм готова да се посветя на стимулацията на кърма и ми направи схема. Схема, която (според нея) трябва да следвам 1 – 2 седмици с пълна отдаденост и нещата по всяка вероятност ще се оправят. Само че след 1 – 2 седмици неспане от моя страна и от страна на бебето, рев (пак от моя страна и от страна на бебето) и изнервяне до крайна степен, не съм убедена, че ще се чувствам добре, дори кърмата ми да потече, като река...
Хората ще ме съдят каквото и да реша.
П.П.: Понеже всъщност гледам да съм отдадена майка, преди малко стоях на планк, за да може приятелят ми да ме цеди ръчно и гравитацията да помогне (тъй като само с помпата не е достатъчно). Но винаги може и по-зле (предполагам).
В текста има референции към някои съвети, публикувани в книгата Happy at Work, Happy at Home: The Girl’s Guide to Being a Working Mom и www.scarymommy.com
Мили майки, в живота на (почти) всяка от нас идва моментът, в който трябва да заменим 24-часовата работа у дома, свързана с отглеждането на потомството, с 8-часов работен ден сред възрастни, за която работа дори, забележете, ни плащат!
Преди да се върнете на бюрото, отделете малко време да се подготвите за тази важна следваща стъпка от вашия живот и живота на семейството ви – защото когато мама я няма, половината къща я няма.
Предполагаме, че вече сте успели да запишете детето на ясла или детска градина (честито!), или сте намерили бавачка, или някой друг, който да гледа детето, а ако кърмите – вероятно сте се снабдила с помпа, с която да се цедите и да търчите по обед до вкъщи и да оставяте урожая (тази практика все още не е толкова разпространена у нас, но сме длъжни да я отбележим).
Напомяме ви и за някои не толкова очевидни неща, за които да помислите преди да се върнете на работа.
Ако досега не сте ползвали помпа за кърма, започнете няколко седмици преди връщане на работа, за да свикнат гърдите ви. Можете да купите нова или да заемете от някоя приятелка – стерилизирайте частите, които по спецификация могат да се изваряват, и почистете останалите. Има съществена разлика между ръчната и електрическа помпа, затова препоръчваме преди да купите, да пробвате с коя ще ви е най-комфортно. Имайте предвид, че електрическите помпи за кърма са значително по-скъпи от механичните/ръчните.
Носете помпата за кърма в удобна и чиста чанта или несесер, от която няма да ви е неудобно на работното място, но и няма да ви коства излишни средства. Изключваме тук всякакви форми на найлонови торбички. В идеалния случай ще можете да приберете в несесера и допълнително шише, или контейнер за млякото, както и допълнителни необходими аксесоари за вас, като например:
Трябва да предвидите всякакъв работен сценарий – удължени срещи, изненадваща допълнителна работа, обичайната реакция на млечните жлези при консумиране на някои храни, които помагат за лактацията... Добре е на бюрото си в някое чекмедже да пазите няколко допълнителни подложки за гърди, в случай, че закъснеете с помпането или гърдите ви просто прокапят.
Може би за първи път ще се отделите за толкова дълго време от бебето или бебетата, и тяхна снимка със сигурност ще ви помогне да понесете по-леко раздялата. Казват, че помага и за лактацията. Ако обаче ви става още по-мъчно при вида на детенцето, което е далече, приберете снимката.
Когато ви завърти работата, може, без да искате, да пропуснете хранете. За да не отскачате, примряла от глад, до вендинг машината или магазинчето за мазни и калорични вредни закуски, заредете се с пакетче ядки, фурми или някой протеинов бар. Не забравяйте и че ако кърмите, трябва да се храните пълноценно и редовно.
Не е далеч от ума да си представим, че след тежък работен ден, особено в началото, няма да имате силите и времето да се захващате да готвите вечеря у дома (ако партньорът ви отменя в готвенето, това е страхотно!). Ще се случват и дни, в които ще се яде поръчана храна или купена от ресторанта до офиса, но за останалите препоръчваме да наготвите две-три манджи наведнъж, които да замразите в кутии във фризера и после само да претопляте.
А това няма да стане, ако насила се опитвате да се напъхате в дрехите отпреди бременността. Кому е нужно?! Не забравяйте, че тялото ви се е променяло в продължение на поне 9 месеца и му трябва време, за да се върне пак там, откъдето е тръгнало. Само на матката ѝ ви трябват около 10 седмици, за да се събере след раждане, да не говорим за останалите части на тялото ви!
Цели 5 дни далече от детето ви ще е шок и за вас, и за него. В зависимост от това какво работите, предвидете първото ви явяване на работа да е от порядъка на ден-два преди почивните дни.
Това е едно от най-важните условия на връщането на работа. Научете се да оставяте работа и за утре, да отказвате задачи, които не са ваша работа и, най-важното, да не изпитвате вина за нещата, които не сте свършили днес.
Ако е възможно, направете тази среща извън офиса, за да не ви прекъсват спешни имейли и телефони. С такава среща хем ще наваксате изпуснатите важни събития, хем и вашият ръководител ще е уведомен за важните за вас събития и график.
Направете няколко теста преди истинския ден, за да проверите дали за подготовка ви трябват 20 минути повече, дали бебето няма да изпадне в истерия, дали графикът на градския транспорт не се е променил и т.н. Не забравяйте, че времето, което сте спестили сутрин, за вас означава повече сън!
Може допреди няколко месеца да сте ходили с малка елегантна чантичка с капси, в която слагате червило и телефон, но днес трябва да мислите за много повече неща и да носите много по-голяма чанта.
И най-важното – дръжте чантата си ВИНАГИ ДО БЕБЕТО, ако шофирате, дръжте я на задната седалка до кошчето с бебето (макар законът да разрешава поставянето на бебешкото кошче на предната седалка при определени условия, повечето родители возят децата си на задната, обикновено зад шофьора, където се смята за най-безопасно).
Това е малко особен съвет, но е изпитан с времето – майката трябва да помни милион неща и особено ако бебето е заспало по време на път и не напомни на майка си да го вземе със себе си, някоя жена може да се усети чак в магазина. Ако държите чантата си, в която са портмоне, ключове, телефон, изобщо важни неща, до бебешкото кошче, няма да забравите нито едното от двете.
Когато чакате бебе, интернет се оказва пълен със забавни и понякога не така забавни, но обичайни истории какво да очаквате, когато то дойде – безсънните нощи, пълни памперси, нескончаем цикъл от люлеене-повиване-къпане-кърмене-чистене, както и някои досадни аспекти от майчинството, като пълната скука и усещането за затъпяване поради липса на качествен и редовен контакт с възрастни.
Или както казва един наш приятел - „Майчинството е онзи период, в който започваш да използваш битова лексика от 80 думи“.
Не можем да не се съгласим с него!
Обаче освен всички тези неизменни елементи, има и някои тъмни и мръсни истини за майчинството, за които рядко някой се осмелява да говори открито, сякаш докато са само в главите ни, те не са истина, но изречем ли ги, им даваме форма и признание.
Ако чакате първо или следващо бебе, моля, прочетете тези редове без страх и предразсъдък.
Да, знаем, че навсякъде дебнат перфектните майки на чудни, неземни деца, които не биха пропуснали повод да натрият носа на всяка инакомислеща майка, но, за Бога, ако сте от тях - замълчете този път.
Защото май е по-добре да има родители, подготвени и за някои по-неочаквани състояния, отколкото само за розовите облаци.
Възможно е сега да харесвате чуждите деца по-малко
Чували сте милиони пъти клишето колко невинни и чисти са децата, нали? И колко прост е техният свят, колко безгранична и безусловна е обичта им към всичко на света? След няколко години гледане на малко дете със сигурност ще се убедите, че децата невинаги са съвършени, идеални, чисти и невинни същества.
Действително имат много по-малко недостатъци от възрастните, но все пак имат. В по-голямата част от времето ще сте свидетел на по-обичайната част от недостатъците им – мрънкането, безпричинният рев, капризите, тръшкането, ревността към по-малък или голям брат или сестра. Човешкото ви търпение обикновено ще може да поеме недостатъците само на вашето дете или деца, и за тръшкането, сцените, сополите, липсата на възпитание и капризите на чуждите деца просто няма да имате нерви и търпение.
Това че ще искате чуждото дете или деца да си тръгнат колкото може по-скоро от дома ви, не ви прави лош човек. Прави ви уморен нормален човек, който просто иска лудницата с пищящи, сополиви и търчащи чужди деца в дома му да свърши.
Възможно е да загубите приятели
Майчинството раздробява живота ви на парчета и го сглобява отново по начин, по който никое друго събитие не може. Някои приятели все още ще пасват като парчета пъзел в новата картинка. Някои ще могат да се включат доста по-късно, може би след няколко години и след поредната реконфигурация. Други така и няма да намерят пътя към света ви, няма да разбират вече мотивите ви, решенията ви, всекидневието и приоритетите ви.
Възможно е да се откажете от част от себе си, която обичате
Никой не може да е и да прави всичко. Нито майка, нито баща. Целият ни живот изисква жертви, а майчинството дори настоява за такива.
Някои мечти и страсти устояват на времето и децата, други - не. Някои наши черти от характера може да останат в миналото и понякога да си мечтаете как пак ще пътувате без цел и посока, само с една раница на гърба и с вятъра в косите. Дълбоко в себе си знаете, че това е отминало и мечтата ви е всъщност носталгия по отминали дни и миналото ви „аз“, които няма да се върнат.
Възможно е да откриете, че майчинството е неудовлетворително
Всъщност е спорно дали изобщо майчинството тряба да е удовлетворяващо – наскоро писахме по тази тема в текста „Когато майчинството не е сбъдната мечта“. Животът на децата ни по никакъв начин не би трябвало да е проекция на родителите или те да са абсорбатор на родителските амбиции (ако не броим, че изземват почти изцяло времето и вниманието ни). Децата ни не са и не бива да бъдат гледани като наше продължение, те са отделни личности със собствени нужди и мечти.
Родителството може да изпълни един човек с любов и радост. Но няма да отнеме любовта и радостта от другите неща в живота.
Възможно е някой ден да ви се струва, че не познавате собственото си дете
Може да се случи някой ден собственото ви дете да каже, че ви мрази. Или да дойде момент и да направи нещо, с което да ви разочарова. Ще осъзнаете, че то вече има свои собствени интереси, в които вие не сте на централно място, свои занимания и свои мечти. Понякога това е красив момент, да осъзнаеш, че детето ти е пораснало и е самостоятелно. Друг път това може да е адски плашещо.
Възможно е да си дадете сметка за някои стряскащи навици на собствените ви родители
Да си родител е едновременно да имаш огледало и лупа пред себе си. Виждате много по-ясно грешките, които вашите собствени родители са направили с вас като дете. Обаче стряскащото е, че понякога виждате и себе си да повтаряте същите тези грешки с вашето дете.
Възможно е понякога да съжалявате, че сте родител
Много, много малко родители биха имали смелостта да си признаят, че съжаляват, че имат деца. А пък още по-малко биха си признали това на глас, особено пък пред други хора.
Обзалагаме се, че все някога, дори за секунда, не един и двама родители са изпитали чувство на съжаление, че са майка или баща. Секундата, в която се скриваме в душ кабината и тайно плачем. Онези моменти, в които е трябвало да отменим планове и да се откажем от чакано пътуване или почивка. Миговете, в които сме се чудели какво ни е накарало да искаме да посветим изцяло част от живота си на дете и да оставим себе си на заден план.
Възможно е за първи път да ви ужасят някои неща
Млада майка никога не може да проумее как така някои хора могат да раздрусат бебе, докато тя самата не се изправи пред истерично, безпричинно ревящо бебе, което я е държало будна три поредни нощи.
Човек, който няма дете, не може да разбере какво ѝ е на една жена с подпухнали и кръвясали от умора очи, капещи, болезнени гърди, собствените ѝ сълзи се смесват в река от бебешки сополи и слюнка, на която ѝ иде да хвърля неща, да крещи и да раздруса истеричното бебе, което не е спряло да пищи от часове и няма кой да ѝ помогне.
Трудно е за човек, който не е минал през всичко това, да разбере онези родители, които са сами, на които няма кой да им помогне, които едва свързват двата края, които са на ръба на изтощението и на които нервната им система е изопната като струна, които са на крачка от това да изоставят пищящото бебе и да се спасят поединично.
Не забравяйте обаче, че във всеки момент някой родител минава през собствения си ад. Не забравяйте, че почти всяка жена развива следродилна депресия и в това състояние има нужда от помощ и подкрепа, а не укор, присмех или комбинация от двете.
Има жени, които в това състояние правят и немислими за другите хора неща, като да изоставят детето си. Само преди два месеца имаше такъв случай и в у нас и той предизвика страхотна обществена дискусия, а Майко Мила излезе с позиция по темата с текста „За кожата на една майка“.
Възможно е да намразите собственото си тяло
Ако не завинаги, поне за известно време е напълно възможно не просто да не се харесвате, а да изпитвате отвращение от гледката на собственото ви тяло. Това е отвъд вас, емоция, която не можете да контролирате и колкото и да си повтаряте, че това е нормално, че тялото ви е дало живот, че така изглежда тялото на една майка, вътре в себе си изпитвате неприязън и отвращение към висящите тлъстинки, към безформения си корем и отпуснатия си задник, към начина, по който бременността е изкривила гръбнака ви.
От всичко на света, най-важно е да обичате себе си, помнете. Нито детето, нито хората около вас ще са щастливи с една нещастна майка. И помнете, че има оправия - прочетете "Щетите по тялото след раждане се оправят с вино, детегледачка и нов сутиен".
Възможно е всеки ден до края на живота ви да ви боли сърцето
Всеки път, когато детето падне и си удари челото, нещо вътре във вас боли. Боли ви заради всяко нещо, от което не можете да предпазите детето си. Сърцето ви боли, когато мислите как ще се самоунищожите, ако нещо се случи с детето ви.
Всеки родител знае, че начинът, по който обича детето си, е несравним с нито едно друго усещане. Това е една по-различна, по-дълбока и понякога мрачна обич, безусловна и комбинирана с много болка, която няма как да изпитате, докато нямате дете.
Но си заслужава.
