Живот, сладък като галеща небцето храна. Такова е всекидневието на хранителния стилист и готвач Десислава Георгиева и кулинарния фотограф и видеограф Стоян Георгиев. Двамата споделят любов един към друг и висша почит към храната. Заедно създават кулинарни шедьоври, които фотографират и издават в няколко свои книги. Можете – а нас ако питате, и ТРЯБВА – да си ги поръчате от сайта им Goodlife.
Рецептите им се характеризират с внимателен подход към онова, с което се храним, респект към личния вкус и подбор на съставките. Може да бъдат сравнително лесно сготвени, без да изискват особено много финанси или време. Затова пък са супер интересни, разнообразни и ужасно красиви като успееш да си ги приготвиш като хората (като под „хората“ да се разбират конкретно тия двама души).
Какво е да имаш апетит към живота – за битието като от филм за Тоскана или книга на Питър Мейл – разказват Десита и Стоян.
Впечатлена съм от медията ви goodlife.bg, в която освен че има статии как отделните храни влияят на живота, човек много добре може да си селектира рецептите. Мога да си избера само рецепти с приготвяне до 15 минути, до 30 минути и т.н. Вижда се, че в труда ви има много любов. Как решихте да започнете да се занимавате с това?
Десита: Както повечето велики неща и това стана абсолютно случайно. Винаги сме обичали добрата храна и, както повечето хора, надявам се, правят, сме надграждали през годините. Започнахме да пробваме нови продукти, подправки, рецепти… Започнахме да готвим здраво и си казахме „Това е. Ще готвим и ще снимаме“.
„Готви умно“, „Добра година“, „Лято в Прованса“, „Храна за щастие“ – имената на книгите ви звучат като блажен вкус. Какво ще открием в тях и с какво последната ви книга е различна от предишните?
„Храна за щастие“ е част от поредица книги със страхотни, работещи и много вкусни рецепти – просто така се получи. Но сама по себе си е различна от останалите с това, че рецептите в нея са създадени с един замах, образно казано. Освен това са мислени като по-бързи, удобни и лесни рецепти, които наистина да са полезни всекидневно. С нашите книги човек може да готви дълго време, без да повтаря храна, но и да не харчи много пари за продукти. Рецептите ни са така направени, че могат да преливат една в друга и да разнообразят храненето ви, и да ви карат да говорите за тях. Това всъщност е традиция в нашето семейство – непрекъснато обсъждаме какво хапваме, как може да се подобри – като вкус, като текстура, и естествено как да изглежда по-добре.
Десита: Любима рецепта не мога. Това е като да питаш родител кое дете обича повече. Всички са ми любими – ние не пускаме рецепти, които не са идеални, или поне много добри. При нас винаги водещ е вкусът, което е най-нормалното нещо, когато говорим за храна. Естествено имаме рецепти, които стават вайръл за известно време – нещо, което готвим редовно няколко месеца. Има и неща, които готвим с години, когато имаме повод.
Стоян: Моята любима рецепта е последната, която съм измислил и сготвил. Аз сънувам рецептите си. Когато започнем нова книга, започвам да спя много по-малко – не че иначе спя много – но тогава става страшно. Аз съм с лещи и висок диоптър и не мога да си запаля лампата и просто да я запиша! И цяла нощ я надграждам и мисля какво още да направя. Сутринта ставам и започвам да пиша каквото си спомням и обсъждаме с Десита. Много рецепти изобщо и не си ги спомням, защото все пак съм заспал и е отлетяла нанякъде.
Нещо, което ще е супер полезно за хора с натоварено всекидневие, но в същото време – с изискване за качествена храна?
Да, разбира се. Във всяка кухня по света има такива рецепти. Най-популярното е едно месно рагу или базово ризото – рецепти, които сме дали в първата ни книга „Готви умно“, която е и може би книгата за по-начинаещи в кулинарията и има доста основни рецепти. С рагу можеш да направиш спагети Болонезе, лазаня, ризото, аранчини, начо, можеш да го запечеш с боб, да направиш яхния с грах, зелен фасул, още стотици ястия... А трябва да отделиш едни 3–4 часа през уикенда да го приготвиш и след това да го съхраниш добре.
Дайте ни три хитринки за по-вкусни манджи!
Десита: Най-важното нещо за вкусна храна са качествените продукти – в никакъв случай не казвам скъпи. Другото много полезно е умното пазаруване и добрите рецепти и идеи как да използваме максималното наличните продукти от шкафа (килера) и хладилника. По отношение на вкуса – всеки трябва да нагоди рецептата за себе си. Но винаги трябва да мисли за комбинацията от продукти и подправки и за баланса между тях. Хората не трябва да се плашат да експериментират. И много важно – по време на готвенето да опитват често ястието, което правят, за да видят как се развива вкусът и да могат да овкусят правилно.
Има ли определени храни, които трябва да избягваме в различни сезони, и респективно – храни, които да приемаме в конкретни моменти от годината?
Тук е много лесно – ядем само това, което е в сезон. Вярно е, че в момента може да се купи почти всичко целогодишно, но е леко глупаво зимата да ядем безвкусни домати, краставици, безумно скъпи череши или праскови, да кажем. Природата в крайна сметка ни дава най-добрия календар кое кога да ядем. „Добра година“ е прекрасен пример за готвене и използване на продукти в сезон, когато са най-вкусни и полезни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Много често при спазване на режим за сваляне на някой и друг килограм се препоръчва избягване на хляба. Вие обаче сами си правите хляб, не сте почитатели на опакования от магазина. С какво свързвате вкуса му и пълнее ли се наистина от него?
Десита: Хлябът – нашият криптонит! Наистина си правим сами хляб, а и в момента работим по издаването на книга за хляб с квас с Яна Имреорова (ХлебЯна), така че ни е трудно. Ние принципно не трябва да ядем никакъв хляб – заради килограмите, разбира се –, но когато имаме снимки или направим домашен хляб, хапваме с удоволствие и без много угризения. После обаче си плащаме за това – с много разходки, каране на колело и ядене на салати.
Как трябва да се съчетават храните и напитките, за да не се губят свойствата си, достигайки до вкусовите ни рецептори?
Като хора, които пият само вино, колкото и тривиално да е, единственият съвет, който можем да дадем, е: заложете на качеството, каквото и да предпочитате. Има, естествено, правила за съчетаване на храна и напитки, но отново всичко в крайна сметка опира до собствения ни вкус. И при напитките, както при храната, трябва да заложим на надграждане на вкуса и интензитета, за да може вкусовите ни рецептори правилно да разпознаят и усвоят вкуса на това, което консумираме. Ако не си тренирал небцето си с аспержи, трюфел или артишок и не познаваш вкуса им, няма да ти харесат веднага, но след време това може да ти стане любимият вкус, ако консумираш редовно.
Тази изтънчена сетивност към вкуса на храната е нещо, с което човек се ражда, или се гради във времето? Може би зависи от философията ни за живота?
Десита: Със сигурност има хора, които са доста по-сензитивни от други и имат повече усещане за вкус, но вкусът в крайна сметка се развива. Колкото повече неща опитва човек, толкова повече вкусът му се обогатява и разгръща. И всичко започва от захранването ни още като бебета. Тук е важно и желанието и любопитството ни да пробваме нови неща, дори и да ни се струва, че дадено нещо няма да ни хареса.
Десита: Една страхотна рецепта за доматени кюфтенца с крем от патладжан и понеже десертът е много важен за край на едно хранене – рецепта за брауни с череши!
Доматени кюфтенца с крем от патладжан
Начин на приготвяне
Загрейте фурната до 200 градуса. Разрежете патладжаните на две, направете плитки разрези, полейте със зехтин и посолете. Сложете ги в тава и печете 30 минути. Охладете и издълбайте месестата част. За крема сложете всички продукти в блендер и смелете.
Нарежете доматите на кубчета, сложете в цедка, посолете и оставете за 20 минути. Притиснете леко, за да отцедите още малко течност и прехвърлете в купа.
Добавете двата вида лук, магданоза, босилека и ментата и смесете. Сложете брашното, посолете и подправете с черен пипер и разбъркайте.
Прибавете натрошеното сирене и разбъркайте. Оставете сместа за няколко минути и с ръце оформете еднакви по размер кюфтенца. Изпържете в загрято олио на средно силен огън за 3–4 минути на страна.
Извадете в чиния, покрита с кухненска хартия, за да отцедите излишната мазнина.
Сервирайте по 3–4 кюфтенца за порция с крема от патладжан.
Брауни с череши и бадеми
Намаслете съд с размери приблизително 22х22 см. Покрийте с хартия дъното и стените и намаслете и нея.
Разтопете маслото на слаб огън и оставете да се охлади за няколко минути.
В купа сложете яйцата и захарта и разбийте с миксер до пухкава светложълта смес за 4–5 минути. Добавете маслото и разбийте отново.
В купа смесете брашното, какаото, бакпулвера и солта и добавете към основната смес. Разбъркайте, прибавете шоколада, бадемите и черешите и смесете добре.
Излейте сместа в подготвения съд, загладете и печете 30 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Охладете за около час до стайна температура и сервирайте.
„Лято“ се римува с „коктейл“! Добре де, няма никаква рима тук, но пък може и да се получи, ако изпиете няколко коктейла. Средата на август е, слънцето отдавна ни е напекло и трябва да полеем подобаващо и разхлаждащо оставащите летни дни. Защото после ще има да мечтаем за тях цяяяла година.
Ето защо днес ви предлагаме няколко летни коктейла, които може да си спретнете у дома, на вилата или където пожелаете. Вървят страхотно с приятна компания, отговорна консумация и баби и дядовци, които да се занимават с децата.
P.S. Приготвили сме и нещо специално за всички майки, които кърмят (не сме ви забравили!)
Продукти:
Приготвяне:
Смесете всички съставки в шейкър или блендер и разклатете/разбийте. Ако правите коктейла в блендер не слагайте леда вътре, защото ще се разбие на скреж. Добавете го в чашата, когато коктейлът е готов. Гарнирайте чашата с ананас.
Продукти:
Приготвяне:
Отмерете 45 мл бял ром и налейте във висока чаша, повторете същото с 30 мл прясно изцеден сок от лайм. Смесете с 20 г бяла захар и с листата от мента. Допълнете чашата с лед и газирана вода, почти до ръба. Сервирайте със стръкче мента и 2 дълги сламки.
Продукти:
Приготвяне:
Измийте старателно всички плодове. Разрежете портокала на две, изцедете сока на едната половина, а другата нарежете на едри кубчета, като не го белите. Нарежете всички плодове на еднакви по големина кубчета и ги прехвърлете в голяма кана с вместимост минимум 1,5 литра.
В каната към плодовете добавете изцедения портокалов сок и захарта, след което добавете коняка, а накрая и пръчката канела. Разбъркайте добре до разтопяване на захарта. Добре е да оставите каната за два часа в хладилник, за да се смесят вкусовете.
Накрая добавете бялото вино. Сангрията се съхранява в хладилник, важно е да бъде много студена, за да бъде истински освежаваща. Когато сервирате сангрия, слагайте в чашите и парченца плод, тъй като те поемат вкуса и аромата на виното.
Продукти:
Приготвяне:
Това е за всички майки, които кърмят или не консумират алкохол по друга причина. Няма никакъв проблем да се насладите на един вкусен и освежаващ безалкохолен коктейл.
Във висока чаша добавете кафявата захар и лайма. Започнете да намачквате с помощта на преса за коктейли, ако не разполагате с такава, използвайте дръжкатa на кухненски нож или дървена точилка. Добавете и малините и листата от мента и продължете да смесвате продуктите за още 1 минута, докато се комбинират добре. Допълнете чашата с лед и добавете газирана вода. Разбъркайте добре и се насладете!
Август = диня. Толкова е просто уравнението за настоящия летен месец, който ни предоставя изобилие от сладкия плод, който можем да хапваме за закуска, обяд и вечеря. Голям плюс е, че повечето деца също налитат на сладката и сочна диня и поне не се чудим как да им натъпчем в устата някой плод и как да ги хидратираме в жегите.
Иначе е ясно как се яде диня – почукваш, избираш, режеш, внимаваш да не глътнеш много семки, омазваш се целия, но си щастлив. И ти е вкуснооо.
Обаче ние ще ви изненадаме (или може би не) и ще ви предложим още няколко интересни начина да се омазвате с диня през август. Ето няколко вкусни рецепти с диня, след които буквално ще си облизвате пръстите.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
В стъклена купичка разбийте енергично зехтина и балсамовия оцет. Нарежете динята на резени, отстранете кората и отделете само най-сладката част. Нарежете на кубчета от по 2 см и отстранете семките. В голяма купа смесете кубчетата диня, нарязания на тънки полумесеци лук и други зеленчуци по ваш избор – краставици, домати, маслини. Добавете нарязаните на едро листа мента, както и зеленолистните зеленчуци. Сложете и натрошеното сирене. Полейте с дресинга и внимателно разбъркайте.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Сложете нарязаната на парчета диня в блендер и добавете допълнителен вкус по ваше желание. Също така може да добавите и подсладител – сироп от агаве, оризов сироп или др. Пасирайте. Разпределете сместа във формички за близалки. Замразете за 3–4 часа. Извадете близалките на стайна температура 5 минути преди консумация, за да може да излязат от формичките по-лесно.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Динята се почиства от кората и семките. Пасира се и се прецежда. Кората на лайма се настъргва и се смесва със сока от лимоните и лайма, с меда и със семенцата от шушулката ванилия. Към тази смес се добавят пюрираната диня и газираната вода и се разбърква добре. Лимонадата се сервира в чаши с лед.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Пасирайте динята, доматите, една краставица, една чушка и малко чесън до гладка смес. Добавете сока от лайм, зехтина, ментата и кориандъра. Комбинирайте останалата чушка, краставицата и халапеньото в купа за смесване. Оставете в хладилника за поне час, за да се съчетаят ароматите. Ако е необходимо, подправете с допълнителна сол.
– Какво е да си женен?
– Да се питате всеки ден какво ще вечеряте, докато един от двама ви умре.
Дотам ни докарва често онзи вечен въпрос, на който дори най-великите умове и философи не могат да отговорят – „Какво ще ядем?“. А когато в картинката са забъркани и няколко деца, всяко със своите „гурме“ предпочитания… нещата наистина си отиват към умиране.
Едното не яде картофи, другото ги яде, но само на пюре, а третото пък ги предпочита пържени и изсипани на пода, за да си ги събира оттам заедно с трохите от вчерашната вечеря и космите на кучето. И ти пак стоиш пред печката, навън е 48 градуса на сянка, в кухнята е 357 градуса, а идеите за вечеря са мираж.
Идваме на помощ с няколко рецепти, които са свежи, лесни за приготвяне и са идеални за лятото. Надяваме се, че ще се одобрят от цялото семейство (макар да не можем да гарантираме).
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Тиквичките се нарязват на едро и се пюрират (сурови!) с киселото мляко и левурдата. Кората на лайма се настъргва, а сокът се изстисква. Сокът от лайм и зехтинът се добавят към пюрето. Овкусява се със сол и се разбърква. Прибира се в хладилник поне за 30 минути. Червеният лук, магданозът и кориандърът се режат на ситно, а доматите – на кубчетата. Разбъркват се в купа с настърганата кора от лайм, малко зехтин и сол на вкус. Супата се сервира с овкусените домати.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Сваряваме макароните, но не напълно. Варим ги с няколко минути по-малко от времето, показано на опаковката. Трябва да са леко твърди. Запържваме каймата с нарязания на ситно лук, скилидките чесън, настъргания на ситно ренде морков, обелените и накълцани на ситно печени червени пиперки, лют червен пипер, сол, черен пипер и босилек. Накрая добавяме и консервата смлени домати. Поръсваме щедро с босилек. Подправяме със сол. Щом заври, махаме от котлона. Пълним макароните със сместа и ги нареждаме в тавичка, в която сме сипали на дъното един пръст от сместа за плънката. Редим макароните на два слоя, като между двата слоя слагаме част от плънката. Завършваме отгоре с остатъка от плънката и печем на 180 градуса около 25 минути.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват с морковите и се нарязват на лунички. Варим ги в подсолена вода за 15 минути и след това ги отцеждаме. Тиквичките се обелват и нарязват на тънки ленти. Поръсват се с малко сол и се оставят за 5–10 минути да се отцедят от водата, след което леко се подсушават.
В тавичка сипваме половината от картофите и морковите. Поръсваме с малко сол и нарязан ситно магданоз. Отгоре се нареждат тиквичките, поръсваме с нарязан пресен лук и черен пипер. Следва нов ред от останалите картофи и завършваме с тиквички. Разбиват се яйцата с готварската сметана. Заливаме ястието, като с вилица се разбутва тук-там, за да попие навсякъде.
Печем в загрята 180 градуса фурна за 20 минути. Изваждаме тавата и поръсваме запеканката с настърган кашкавал. Връщаме я във фурната за още 10 минути, докато се зачерви кашкавалът. Вадим, режем на квадрати и сервираме с вкусен млечен сос.
Необходими продукти:
Кренвиршите се потапят във вряща вода за около 5 минути. Маслото се разтопява. Хлебчетата се цепват през средата и вътрешността им се намазва с разтопеното масло. От едната страна се мажат с кетчуп, а от другата – с горчица. Във всяко хлебче се слага по 1 кренвирш. Поръсва се с настъргано сирене „Чедър“. Подреждат се в тава и се пекат 5–10 минути в загрята на 200 градуса фурна с вентилатор. Сандвичите се украсяват с накълцан див лук.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Бисквитите се натрошават и се смесват с разтопеното краве масло. Сместа се разпределя по дъното на форма за печене и се оставя в хладилника. Желатинът се накисва във вода и се разтапя на водна баня. Сиренето се пасира. Добавят се захарта, пасираната диня и желатинът. Сместа се разбива, докато се получи пухкав крем. Той се изсипва върху блата и кейкът се прибира в хладилника за една нощ. Преди сервиране се украсява с резенчета диня и ментови листа по желание.
Да гледаш бебе в ерата на социалните мрежи си е предизвикателство. Не стига, че е пълно с постове, които те навяват на мисълта, че на клетото ти дете нещо му има, понеже не яде, не спи, не ходи на гърне и не рецитира Шилер в оригинал като бебето на мама еди си коя от групата за захранване. Ами и ти самата за нищо не ставаш, защото една торта с рожков, мляко от кашу и тофу крем не можеш да забъркаш. Затова бебето ти е принудено да я яде прозаични и/или вредни кексове и супа топчета.
Авторката на този текст Елена Перилова е попаднала в един от най-опасните капани на социалните мрежи, докато си по майчинство – групите с бебешки рецепти. Те са пълни с разкошни, разточителни снимки на красиви и адски здравословни храни, които разни прекрасни деца си хапват с върховна наслада. А хлъзгавият момент идва, когато се опиташ да ги приготвиш – или нямаш продукти, или нямаш време, или нямаш нерви. А ако стана така, че имаш всичко, накрая резултатът е провал.
Но спокойно, първите 10 години е така, после се свиква.
От малка много обичам да чета и когато забременях, дойде голяяямото четене и посещаване на лекции относно къпане на новороденото, кърмене, захранване и всеподобни теми, които ме вълнуваха като бъдеща млада майка. Докато бебето ми растеше и се превръщаше в малко щуро човече, следях постове из групи и майчински блогове, за да съм в час с развитието на бебетата на неговата възраст, за да не взема да изпусна нещо.
После ми изпратиха покана за няколко групи с бебешки рецепти. По принцип не съм голям кулинар – което е направо излагация в сравнение с майка ми, която е майстор и спретва невероятни трапези за секунди, каращи всички да пъшкат от удоволствие. И все пак успявам да забъркам някой вкусен бобец или мусака, но рядко нещо по-засукано. Ежедневно из тези групи се подвизаваха рецепти в много стъпки и безупречни снимки, които с възхищение разглеждах.
Кремчета, наредени на три реда в три различни цвята, украсени като в хубав ресторант, бебешки торти със супер здравословни съставки, апетитни кюфтенца с киноа и 7 вида зеленчуци. Моето отроче обикновено хапваше нещо направено набързо, защото си беше много взискателно дете (и все още е, вече е на 1 годинка). Човек е вързан да му прави маймунджилъци, да му обръща внимание и да търчи с него из целия апартамент, освен ако не иска да търпи едно постоянно и ескалиращо мучене и крещене с цяло гърло.
В някои месеци само съм го чакала да заспи, за да хапна набързо една филия и да седна най-накрая да си почина. Въпреки че знаех, че рядко ме оставя на мира за 5 минути, непрекъснато се обвинявах, че не му приготвям гореспоменатите красиви храни, че съм лоша майка и той горкият ще го кара на едни прости макарони, юфка, принцеси, банани и готови пюрета или понякога някоя супа или манджа, която съм готвила за нас.
И тогава идваше заветният момент.
След като дни наред бях гледала и запазвала рецепти от бебешките групи, вече убедена, че съм най-провалената майка на света, въоръжена със списък, накупувах всевъзможни съставки, които аз самата никога не съм чувала и приготвяла, НО твърдо решена, че бъдещето на детето ми зависи от това. След като диването заспеше за максимум час (не е от спящите деца), решавах да изпробвам някоя рецепта, за да изкупя греха си на ужасна майка.
Но незнайно как, следвайки рецептата дословно, бебешките бисквити, които бебе Камелия била хапнала с усмивка, и чиято рецепта има над 100 харесвания, не се получаваха. С тези нетипични и непознати за мен брашна и съставки, бисквитите станаха ронливи и кисели. Опитах ги и направо се сбръчках, не бих си представяла, че и кучето ще ги яде, та камо ли бебето.
Пробвах друга рецепта за друг вид бисквити, но и този опит доведе до провал и съответно до това да се чувствам още по-зле. След поредната ми покупка на био брашно от кайсиеви ядки, престояли на югозападно слънце точно 16 месеца и 10 дни, и сироп от ябълки, расли в девствените поля на Аржентина и поливани от местни баби, мъжът ми каза, че изобщо не съм добре с главния мозък, да спра с тия измишльотини и да оставя детето да си яде нормални неща каквито са му вкусни.
След поредната рецепта, озовала се в коша за боклук, направих на детето обикновен кекс с ябълки, който ние ядем, и направо си облиза пръстите. Тук дойде и моето просветление – трябва да спра да изпадам в крайности и да се радвам, че мъникът е пълен с енергия, играе като за трима, хапва с апетит, здрав е и всеки ден учи нови неща.
Ние, майките, трябва да сме по-малко критични към себе си, защото в този период, в който си вкъщи с грижите за малкия човек, можеш наистина да се побъркаш с постоянните сравнения със супермайки и бебета еднорози, които са окупирали онлайн пространството.
P.S. Написах този текст с цел забавление, самоирония и окуражаване на други майки като мен. Далеч съм от мисълта, че рецептите от подобни групи не се получават изобщо – имах един успешен опит за солени палачинки, видeни оттам. Продължавам да се възхищавам на майките, които всеки ден приготвят домашни неща с нетипични за мен продукти.
Мили и невероятно готини хора, участвали в конкурса „Мама и аз готвим“, който провеждаме заедно с издателство РИВА - оказа се, че сте толкова много, че ни отне известно време да подберем само пет от вашите супер разкази в думи и картинки, и да ги публикуваме за радост на всички, които ни четат!
Искаме да благодарим на тези, които ни писаха и споделиха личните си истории от кухнята – страхотни сте, на някои от разказите много се смяхме (ще ги прочетете по-долу), а вкусотиите, които правите заедно с децата си, ни причиниха чудовищен ГЛАД!
Изказваме и специални благодарности от Красимира към Теодора Петрова, която е разяснила какво означава йероглифът „с. л.“, а именно - „супена лъжица“, а не например "сто литра".
И така – дойде време да обявим победителите. В следващите редове ще прочетете историите на петимата наградени участници, ще видите техните снимки и рецептите на това, което се вижда на снимките!
Пожелаваме на всички чудно хубаво лято и много кулинарни творения – а победителите да очакват куриера, който ще им донесе книгата „Мама и аз готвим“!
***************************
Йоан и майка му Рали
Изпращам ви един разказ в картинки, който реализирахме преди четири години с моя тогава по-малък син. Отидохме да живеем в Аскона (Швейцария) и представете си - там заварихме средиземноморски климат и много слънце! Това беше първото сладко в живота ми приготвено просто, защото в мястото където живеем в двора живееше и една смокиня (стара баба, подпряна с пръти в ъгъла на двора), която реши през август да се скъса да ражда смокини.Тогава направихме и сладкото, като това наше първо приключение го снимах за приятелите ми от Фейсбук.
Обичаме да готвим заедно, но по-скоро да приготвяме нещата за ядене, защото това мое дете сигурно е дете от минал живот на Лидия Ковачева: дай му зеленчуци без сол и без зехтин - просто нарязани в една чиния, и не го търси... добре, че отидохме в държава близо до Италия, че прояде следолед (до 5-годишна възраст отказваше!)... и шоколад.
За съжаление, ние сме наематели там, където живеем, и тази година много страдахме, когато хазяинът еши и отряза бабата смокиня...а както може би знаете сладко от хортензии не става!
****************************************************
Павлина Симеонова
Мили ми Майки Мили! Общо взето, уча децата си да готвят от чист егоизъм.
Още от съвсем малки знаят, че в събота и неделя сутрин мама не се буди, освен ако не си мноооого, ама мнооогоо гладен или при друг природен катаклизъм. Спя леко и ставам рано. По моите виждания 8,30 е нормално време за ставане, виж, 7 часа, когато те стават, не е нормално. И те от малки знаят да мажат филии и да ползват микровълновата.
Една сутрин обаче (Явора е била на 4 г., а Тодор на – 2,5 г) чувам шушукане и суматоха в кухнята. Казвам си - „Аха, ще ме изненадват нещо!“ и търпеливо си доспивам, докато.... тадаааам:
„Мамо, ела имаме изненада, направихме закуска!“.
Влизам в кухнята и о, потрес!. На масата подредени чинии, салфетки, прибори, едно листо от палмата сложено във ваза, а в чиниите сипано по лъжица от отпадъците от предишната вечер, които бях изсипала в една тенджера да изхвърля. Обаче се постарали децата! Съжалявам обаче случая не е документиран.
На по-късен етап забелязах как всичко, в чието приготвяне са взели участие, е много вкусно и се изяжда без мрънкане. И мама захитря! Седя си като диригент на диванчето, пийвам си кафенцето и казвам кое как става (е, и помагам, когато е нужно). Вярно, че става бавно и закусваме по обяд, но пък те се забавляват, учат се, трупат спомени, а аз си пия кафето и им се радвам. Ама на 4 години бил малък да чупи яйцата - айде бе! Ама на 5 години не можела да се оправя с миксера - само гледайте! И дори месенето - с малко помощ докато стане компактно тестото, им се получава.
В момента Явора е на 12 г., а Тодор на 10 г. и спокойно ги оставям да експериментират в кухнята. 8 март 2016 г. ми показа, че мога да им се доверя напълно. Прибирам се от работа и по стълбите разпилени листенца от рози, следвам пътечката, минавам през кухнята, където забелязвам нещо не както трябва в мивката, но следвам листенцата, отварям вратата на трапезарията и там ме чакат балони, свещи, букет и крем карамел, достоен за Мастър шеф. И като ревнах, ама не от щастие (от щастие по-късно ревнах), като си помислих как са горили карамел и са вадили тавата с вряла вода и какво е можело да стане! Та от рев не документирах съвършено гладкия, без нито една шупла и с прекрасен златист карамел крем, който бяха направили, гледайки клипче в интернет!
После видях, че кухнята ми прилича на малък Бейрут!
А последната ми гордост е баницата на Тодор. Видя, че я почвам и каза „Искам аз!“
Ами, добре - сипах си вино, седнах и казвах кое след кое следва. Баницата стана У-НИ-КАЛ-НА! Обаче сега ще ви дам рецептата за кекса.
Разбивате 3 яйца с 5 супени лъжици захар. Добавяте 2 чаени чаши смлени орехи, 1 пакет натрошени бисквити (става с всякакви) и 1 чаена чаша брашно. Добавяте 2/3 чаена чаша олио, 2 чаени чаши прясно мляко (става и с вода) и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, угасена с 1 супена лъжица оцет. Разбърквате хубаво, печете и......ни споменавате с добро.
И накрая малко черен хумор - „Добрите майки оставят крем по бъркалките, по-добрите майки дават на децата да ги оближат, а най-добрите майки първо изключват миксера). (тук май ще възникне дебат).
*******************************************
Зиная Енчева
Казвам се Зиная Енчева и заедно със сина ми, Георги Енчев, сътворихме страхотен десерт - специално за Вас. Надявам се снимките да могат да Ви убедят в това колко хубав се получи.
Ползва се бутер тесто, което се разточва, а след като е готово, шоколадът се поставя в единия му край. Загъват се краищата, нарязани на лентички. Отгоре се намазва с яйце Пече се за 15 минути на 200 градуса.
**********************************
Теодора Петрова
Много сме развълнувани да ви изпратим едно от нашите съвместни творения в кухнята. Ние сме Борис (6.5 г.) Теди и Лъчо (няма значение колко години) и понякога готвим заедно. Любимо ни е да правим заедно торти, палачинки, коледни курабии. Тривиалните неща, като кисело зеле със свинско, ги готви обикновено Теди.
Веднъж направихме тримата заедно торта "Естерхази", която Борис видя в едно кулинарно списание и поиска да пробваме. След като пекохме блатове до откат и бъркахме два вида крем, и отделно глазура, сглобихме тортата и се оказа, че имаме "ситуация" - почти пълен провал! Кремът ни стана много рядък, защото Борис каза, че не иска да слагаме в крема орехи, както беше по рецепта. Всичко се разпльоска, но някакси я закрепихме, докато влезе във фризера, и той си свърши работата. После грозна - не грозна, си я изядохме. Но за сметка на вида, уверявам ви, беше много вкусна.
Но, нека да преминем към конкурса. Сега ви изпращаме сушито, което направихме заедно, защото по неведоми пътища се оказа, че нашето балканско дете, захранено с кюфтета, боб и супа топчета, изведнъж сподели, че е голям почитател на сушито. Знаете може би, че децата на тази възраст постоянно си правят класации - този приятел ми е на първо място, еди-кой си на второ и така... Честичко Борис ни пита кои са любимите ни цветове (на първо, второ и трето място), кои детски филмчета и прочие. Имахме разговор, в който той ни попита, ако попаднем на необитаем остров и имаме право да изберем само 3 храни, които можем да ядем до края на живота си, какво ще изберем.
Ние си изрецетирахме любимите неща, вкарвайки, разбира се и леко образователно-здравословен елемент в предпочитанията. И каква изненада! Като попитахме Борис кои три храни би избрал, той каза: суши, шоколад и млекце с мед и канела (това пие вечер преди заспиване). Извинете, ако изглеждаме от тези много модерните, био-вегански фамилии. Точно напротив, ядем си съвсем нормално, без кой знае какви отклонения, но ето - случва се и в най-добрите семейства... детето ни се оказа почитател на империалистично-ексцентричното ястие "суши".
Но стига приказки, хайде по същество. Прибрахме се и решихме дружно - ще участваме в конкурса. Какво ще готвим? - суши.
Противно на нагласите на незапознатите, суши се прави много лесно. Само трябва да имате няколко по-изчанчени продукти. Ето продуктите и начина на приготвяне:
1 пакет кори от водорасли Нури (продават ги във всеки по-голям супер)
250 г. ориз за суши
Оризов оцет - 2 с. л. (тук за корифейките от Майко Мила! пояснявам: това значи "супена лъжица") – ХАХАХА, КРАСИМИРА СЕ СМЕЕ С ГЛАС!!!
1 с. л. захар
1/2 с. л. кристална сол (морска, хималайска, обикновена - каквато имате. Имате основание за притеснение, единствено, ако на пакета “Сол” е в мн.ч. - има вероятност да са Соли за вана). И внимавайте с 1/2-та!
Около 250-300 г. пушена сьомга, която нарязвате на ивици с приблизителна дебелина от 1 см.
1 краставица, обелена и нарязана на дълги, тънки ивици
Няколко лъжици топено сирене "Филаделфия" - това е извън класическата рецепта, слагам го, за да стане сушито по-сочно и ароматно
Соев сос (аз предпочитам светъл)
Уасаби
Евентуално маринован джинджифил на лентички (продават го в буркан в по-големите супери)
Как се приготвя?
Сварява се оризът според указанията на кутията. Няма да ви губя времето - можете да четете. Само уточнявам, че аз не правя онези сложни процедури, описани в началото: да се измие, отцеди за 1 час в гевгир и пр. Направо го слагам да се вари, както е описано. Готовият ориз почива малко под затворен капак, след което го отваряме, за да изстине. Разбъркваме в малък съд оризовия оцет, захарта и солта и заливаме с тях ориза.
Разбъркваме добре (спецовете казват - с дървена лъжица. Напук съм пробвала и с метална - нищо не се променя!). Филаделфията може да я разредим в съотношение 1:1 като я разбъркаме много добре на каша с вода. Така става по-лесна за намазване вътре в рулцата, иначе е много твърда.
Слагаме едно листо Нури с лъскавата част надолу. Разпределяме по него възможно най-тънък пласт ориз. Голяма мацаница е, защото оризът за суши е много лепкав. Аз се спасявам от това, като честичко мия лъжицата с вода, за да не ми залепва. В единия край слагаме лентички сьомга, лентички краставица и малко Филаделфия.
След това навиваме стегнато (със или без бамбукова рогозка, аз лично не използвам). За да не се разпадне, крайчето на рулото може да остане свободно от ориз и да се намаже леко с вода, от която нурито залепва.
Изчакайте готовите рула да "починат" около 15 мин. Нарежете с остър нож на шайби, дебели колкото ви харесва и подредете в табла или чиния.
Хапнете със соев сос, уасаби и лентички джинджифил (ако обичате люто).
Приятен апетит!
Ако ви се иска да опитате това суши, но смятате, че има опасност да настъпи Трета световна война при опита ви да го приготвите, можете да ни се обадите, ние ще обмислим дали да не ви поканим на гости!
****************************************
Райна Атанасова
Изпращам снимки на Васил (на 3 години и половина), който забърква яйчената смес за козунак. Винаги е готов да помага, особено щом има копчета за натискане!
Изпращам и рецептата като снимка, защото Васил има 8-месечна сестричка, на която ѝ растат зъби.... вярвам, че ще ме разберете!
Всички тук сте запознати с безкрайния кулинарен талант на Майко Мила!, а който случайно е пропуснал да ни види как се вихрим в кухнята и хвърляме жълтъци по стените, веднага може да навакса във влога ни.
За незапознатите със скъпоценните ни умения само ще споменем, че на Красимира веднъж ѝ отне около 43 минути да нареже една глава лук, а Елисавета най-добре владее салатата от домати, където доматът е нарязан на три-четири едри парчета и е щедро поръсен със сол.
Ако навремето се бяхме въртели повече около майките ни, в моментите, когато са готвели телешко варено и мусака, може би и ние щяхме да имаме някакви по-съществени умения, но, уви, и двете не сме се въртели изобщо – затова най-високите върхове в кулинарните ни умения приемат образа на сандвич с кашкавал и клето пиле с ориз.
Не е като да не сме имали желание, обаче. Вече съм ви разказвала как един следобед реших да направи шоколадов кейк и отворих книгата с рецепти, писана на ръка от майка ми. Чашите с брашно и двете яйца не ме затрудниха особено, но когато стигнах до следния йероглиф
¾ ч олио
вашата приятелка, тогава в 4-5 клас, се облещи срещу написаното (Красимира освен много талантлива готвачка, е и свръх надарена математичка, и всичко, що има вид на дроби или уравнение с неизвестни, ѝ докарва обрив по врата с неизяснен характер).
След известно пулене реших, че това би трябвало да означава 3-4 чаши олио, така че отривисто грабнах цялата бутилка олио и щедро я изсипах в сместа – няма да се стискаме за 1-2 чаши, нали. Рядката кал, която се получи след добавянето на олиото, доста ме обърка и в паниката си реших, че ще е най-удачно да я изсипя през балкона, където бълвочът засъхна от слънцето и се превърна в една естествена хлебно-мастна топлоизолация.
Уменията ми претърпяха известно подобрение през годините и сега ПОНЕ различавам кога нещо е три четвърти и кога – 3-4. Вероятно никога няма да напълня патица с кестени, нито да направя на детето домашен бухнал козунак, но не го спирам, когато иска да се качи на стол до мен и да ме гледа с удивление как бъркам яйца в тиган (а то си е сложно – установила съм, че ако не ги бъркаш, изгарят) и иска да хвърля - от разстояние! - парчета сирене в него.
Наясно съм също така, че ще дойде момент, в който играта с омлета ще изгуби притегателната си сила, но поне ще съм научила това дете да прави пет-шест (ПЕТ-ШЕСТ, НЕ 5/6) бъркоча, с които ще може да се изхранва сам и няма да чака някоя клета жена (НАПРИМЕР АЗ!) да му свари пилешка супа и да му опече кюфте.
Но вие, мили ни майки, не сте такива. Вие сте едни умели и сръчни жени, които пълнят чушки, правят лазаня и знаят как да опекат гювеч без да си нарежат в него половината пръсти и да разсипят буркан с червен пипер в картофите. Освен това сме сигурни, че имате търпението да учите децата си как се вари яйце, как се пържи филийка и куп други завъртяни кулинарни тайнства.
Затова днес ви хвърляме ръкавицата – готварската, разбира се, и ви предизвикваме в един вкусен конкурс, наречен МАМА И АЗ ГОТВИМ, по едноименната книга на издателство РИВА.
Книгата cъдъpжa здpaвocлoвни и вкусни peцeпти, интepecни фaĸти зa xpaнaтa и зaбaвни общи кулинарни дeйнocти. От нея дeцaтa могат да се нayчaт ĸaĸ дa гoтвят и cepвиpaт xpaнaтa - разбира се, c пoмoщ oт мaмa, татко, по-голям брат, сестра или първа братовчедка.
А същo и ĸaĸвo cъдъpжa яйцeтo, ĸaĸ ce oтглeждaт pacтeниятa, ĸaĸ ce пpaви бpaшнoтo и дpyги въпроси, с които така или иначе децата ще ви застрелят в кухнята, та е добре да сте подготвени какво да им отговорите (в случай, че не знаете какво съдържа яйцето).
А ако ви се прииска веднага да се сдобиете с нея, можете да си я поръчате от Ozone.bg тук.
Та, ето какво очакваме от вас. В следващите 2 седмици (до 1 август включително) да пратите на имейл maikomilabg@gmail.com снимки от процеса на готвене, в който детето активно ви прави компания, като ви подава маслото от хладилника или бърка супата на котлона.
Бъдете креативни, покажете ни как сътворявате вкуснотии заедно с вашето дете (или деца!), илюстрирайте и готовото ястие, и не забравяйте да добавите и рецептата – току виж и ние се запалим по нея (въпреки че, доколкото се познаваме, по-скоро ще се запалим ОТ нея).
Ние пък ще ви наградим петте най-готини снимки и рецепти с книгата МАМА И АЗ ГОТВИМ, за да можете да усъвършенствате готвенето на четири ръце и да взимате акъла на всички, които ви идват на гости – включително и на нас. Защото ние може и да не умеем да готвим, НО УМЕЕМ ДА ЯДЕМ!!
И така – снимайте се докато готвите с децата, пратете ни доказателства за готовата продукция, напишете и рецептата, а ние ще ви наградим. Имате 2 седмици, запрятайте ръкави и започвайте! Успех и котлонът да ви е винаги на 6 (или на колкото там е добре да е включен!)
Днес Красимира и Елисавета ще попътуват напред-назад във времето, облечени в автентични български носии, защото си имат специална готварска мисия!
Майко Мила се сдоби към едно изключително издание - готварската книга на... Петко Славейков и от него си избра рецепта за кокоша баница - сготвена с чисти и хубави продукти, като от едно време! Започваме!
В Майко Мила знаем колко е трудно, неприятно и времеемко да готвиш, ОСОБЕНО, ако не обичаш. Ако към това добавим и факта, че трябва да сготвиш поне за трима души, ако не и повече, задачката става направо ужасна.
От днес Красимира и Елисавета се заемат с тежка работа - да проверят колко бързи са някои "бързи" рецепти на световноизвестни готвачи. Първото ни видео е посветено на Джейми Оливър и една от неговите светкавични рецепти, която се оказа ... абе, светкавична е последната дума, която може да ни хрумне за нея!
Гледайте ни, забавлявайте се и не забравяйте да видите финалните кадри, ЗАЩОТО СА МНОГО СМЕШНИ.
P.S. А ето това са "златистите" бухти - с извинение!
