Наскоро ви споделихме историята на една дама лекар, на която ѝ предстои да стане майка за втори път. Нейният супер откровен разказ много ни развълнува.
Сега в Майко Мила отново влиза една млада лекарка, на която ѝ предстои да стане майка за първи път. Лина Яди работи в Германия, омъжена е за унгарец и в момента е бременна в 6-ия месец с първото си дете, както ни разказва самата тя.
А в текста си ни споделя как се опитва да се настрои към бременността и да забави работното темпо, въпреки че работата ѝ е от онези, чийто ритъм е трудно да пренебрегнеш.
Въпреки че като дете мечтаех да бъда писател, да обиколя света и да стана известна, в един момент и аз, като всяко момиче, поисках да имам дете. Може би има общо с „биологичния часовник“, за който мъжете винаги ни натякват, но в един момент имах огромното желание да стана майка и да отдам живота си на друго човешко същество.
Казват, че е най-добре да родим като млади, защото тогава все още не осъзнаваме „в какво се забъркваме“ и вземаме решението по-бързо и лесно. Факт е, че от този момент всичко се променя и приоритетите се изместват в друга посока. Така моята любима работа, на която посвещавах дните, нощите, уикендите и празниците си, започна постепенно да минава на заден план.
Този процес при мен обаче не беше лесен. Борих се до последно, като истинска работохоличка, но малкото същество бавно и методично си проправяше път в живота ми.
Първо, разбира се, беше тестът за бременност. Направих го набързо, просто за да мога да карам колело на следващия ден. Когато видях двете черти, първата ми реакция беше изненада, след това притеснение (след трите чаши вино на предната вечер и тренировката по аеробика с коремни преси преди два дни), и накрая – много зряло – отричане. Все пак има и фалшиво положителни тестове, така че ще се спотайвам, докато не получа два положителни резултата и кръвен тест.
Втората ми реакция беше да се осмеля да се зарадвам, след като бременността се потвърди и гинеколожката ми каза, че всичко е наред. Една вечер всички си бяха тръгнали от работа, а аз се промъкнах при ехографа и се изследвах сама. Няколко минути гледах невярващо малката точица в матката си. След една седмица, когато забелязах туптящото сърчице, получих щастливата си мисъл – като Питър Пан.
Третата фаза беше белязана от чувството за безсмъртие и мисълта, че мога да постигна всичко. От хормоналните промени получих абсолютно притъпяване на радарите за негативни събития или хора, нищо не можеше да ми наруши спокойствието. Считах, че ще мога да пазя в тайна състоянието си, правейки по осем дежурства на месец, както досега. Какво е това сутрешно гадене?
Това с гаденето го разбрах няколко сутрини по-късно, когато умувах дали да тръгна за работа, или да изчакам да повърна току-що изпитото си кафе. Това продължи всеки ден, като към кафето бързо бяха прибавени и любимият ми шоколад, както и баница. За моя огромна изненада, когато опитах да потисна глада си и да продължа да работя както обикновено, почти колабирах.
Тогава за първи път малкото същество заяви изискванията си и, както каза моя приятелка, започна „да ми дърпа конците“. А след поредното, сравнително леко дежурство имах усещането, че ме е прегазил влак. Затова скоро бях принудена да обявя бременността си и да спра да се скитам из инфекциозните отделения посред нощите.
Още не сме свършили, скрол надолу
Петата фаза беше страхът. Започнах да се опасявам да не навредя на детето, да няма то заболявания, да не би да стана лоша майка. Към това започнаха и задължителните разкази на приятелки колко е трудно да си родител и как „ще видиш ти“, като му дойде времето. Когато върху мен се стовари и цялата бюрократична бумащина около майчински, данъци, търсене на акушерка, се почувствах „леко безпомощна“. Изглежда и за това трябва висше образование.
Всичко друго в живота ми мина на заден план. Реших да завърша „висшето образование“ поне на теория. Купих си всички възможни учебници и онлайн курсове, разпитах приятели и познати. Подходих като шпионин, който събира информация от всички източници, за да вземе решението си самостоятелно.
При все че вече се задъхвах при изкачване на стълби и трябваше да лягам поне веднъж на ден по време на работа, направих опит да намаля работното си време и излязох в отпуск по-рано от предвиденото. Когато коремчето ми нарасна придобих повече авторитет сред колегите си и те ме щадяха по всяко време.
Вече не ме притесняваше фактът, че поставям кариерата си на „пауза“. Все пак да си родител и да работиш си е амбициозна задача. Не загубих любовта си към професията, но просто я поставих на заден план (поне засега).
Обърнах внимание и на семейството си, а горкият ми мъж, свикнал да се появявам с няколко часа закъснение вечер и всеки втори уикенд да ме няма, най-сетне можеше да вижда жена си. Дори се примири със смяната на настроенията ми, когато от танц от радост в кухнята преминавах към плач, защото продавачът в магазина ме е погледнал накриво по-рано.
Свикнала съм животът ми да е привидно хаотичен, но всъщност напълно логичен. Обичам да правя много неща едновременно до припадък, което вероятно ще имам възможност да правя. Но най-вече изпитвам непознато досега щастие и удовлетворение – за първи път откакто съм на този свят си пия бира с удоволствие.
Следва продължение...
Изключително благодарим на тази страхотна жена, която пожела да остане анонимна, за доверието и за споделените мисли. Когато говорим за страховете си, може би става малко по-лесно. Трябва спешно всички да кажем и на нея, и на себе си, че всичко ще се нареди. Прегръщаме я отдалече и ѝ пожелаваме много сили - на нея и на всички други, които имат нужда.
Ще започна с това, че съм майка. Настояща и бъдеща (вече много бременна). Ще кажа после, че съм лекар. Това е една от най-ужасните комбинации на света - майка, която е лекар. Защото докато останалите майки имат някакви нереалистични представи за това какво се случва със здравето на детето им, колебаещи се в диапазона от „нищо му няма“ до „ще му изтече мозъкът през ушите и носа“, когато то пада от люлката на детската площадка, то майката лекар в същата тази ситуация ТРЯБВА да изчисли колко точно си е ударило главата детето, дали ще стана интрацеребрален хематом, дали да го заведе да му направят компютърна томография на главата и после как 24 ч след удара трябва да го следи за всякакви необичайни събития в поведението му.
Между другото, сега се сещам за един „медицински“ случай в известна Facebook майчинска група:
Майка 1 пита дали е нормално 3-месечно бебе да спи по 20 часа на денонощие, да го буди, за да се нахрани, и после пак да заспива. Майки 2, 3, 4 и 5 завиждат неистово за този здрав сън. Майки 6, 7, 8 и 9 обясняват техните деца по колко спят, а аз, като разумна майка лекар, решавам да споделя, че НЕ, никак не е нормално, възможно е да има някаква мозъчна патология и е важно детето да се прегледа и да се направи магнитен резонанс на глава, за да се види аджеба този спящ мозък. Майки от 1 до 100 ме нападнаха грубо и агресивно как съм можела да плаша така горката женичка.
Но вие, майки мили, надявам се, не сте такива и не сте така осъдителни. Затова в този труден за мен момент се обръщам към вас.
Започвам пак. Аз съм майка лекар, бременна по време на световна пандемия от коронавирус. Преди да забременея, почти се присмивах на жените, които забременяват по време на Covid-19, защото този вирус е нов, нищо не знаем за него и може да стане твърде непредвидимо какво точно ще се случи след 1 месец, след 1 година или след 10 години. Плюс че ваксина или лекарства една бременна не може да си позволи, и то в продължение на 9 месеца.
Но случи се и на мен - и аз забременях по време на корона. Дълго време успявах да задържа страховете си от вируса далече от телевизора, далече от Facebook групи, далече от хора, които само за това говорят. До момента с последния месец от бременността (сега), когато ужасно ме е страх.
Страх ме е, че ще се озова в болница, в която няма да има място И ЗА МЕН, бременна, ще се наложи да изкарат бебето от мен, за да могат да спасят клетия ми живот с интубации, лекарства и антибиотици. Няма да видя бебето в първите моменти. То това е възможно и без да съм смъртно болна от Covid-19, стига да се окаже, че съм с PCR+ около раждането - взимат ти детето и ти го дават на изписването. Както обясних, аз съм лекар, мога точно да си представя алгоритъма на работа и реалността на ситуацията. Както и ужасната болнична обстановка.
Това беше за страх номер 1.
А аз имам и страх номер 2.
Той е общ за т.нар. отглеждане на бебе - раждането, първите дни, коликите, неспането, следродилната депресия. Тук фокусът е върху следродилната депресия.
Това ми е второ дете, много добре знам какво е следродилна депресия - хормоналният дисбаланс, умората и промяната в ритъма на живот са неща, от които толкова много ме е страх, че започвам да губя самообладание дори в момента.
Моята следродилна депресия се превърна в предродилна - плача силно, плача неукротимо, плача сама, плача самотно и плача за себе си. Знам какво ме очаква - един човек, изискващ цялото внимание на света, а срещу този човек сега ще се изправи една майка, която няма сили и енергия и иска да се свие в себе си в ембрионална поза и да изчезне в нечия утроба за 9 месеца.
Вместо това, аз ще трябва да съм там и да се справя. Да се справя, докато се обвинявам, че не се радвам на първите усмивки на бебето, защото то цяла нощ не е спало. Да се справя, докато се опитвам да събера моето си съществуване, което се изразява в това да успея да си измия зъбите на сутринта. Да се справя, докато се опитвам да вляза в моето си тяло с новите му недостатъци. Да се справя, докато си мисля, че добрата майка в крайна сметка е майката, която обича своето дете.
И всичко това, ако аз и детето сме живи и здрави, защото лекарят в мене знае, че това е шанс и въпреки постиженията на медицината, перинаталната смъртност е висока.
Бих искала сега рязко да премина на страх номер 3, ако все още има някой, който да ме прочете и да ме подкрепи, защото аз съм бременна и нямам право на повече от 1 чаша вино на ден, което прави нещата още по-непоносими.
Страх номер 3 е свързан с първото ми дете. Най-невероятното дете, което можеше да се падне на мен. Толкова не мога да повярвам колко е добра, умна и красива, че дори веднъж на закуска спонтанно ми каза, че тя не искала да се падне точно при мене, била си избрала друга майка, но просто така се случило и тя случайно паднала при мене като мое бебе.
Та страх ме е, че сега с новото дете малко или много ще трябва да се отдалеча от нея. Да, това ще е процес, който няма да зависи от мен, да, ако внимавам, ще успея да я задържа близо до себе си. Но просто още не знам как, особено в моментите, в които ще искам да спя, а не да си играя с нея.
Умирам от ужас, като си представя как ще трябва да си играя с нея, вместо да поспя за онзи ценен един час, докато и бебето спи. Умирам от ужас как сега ще трябва да внедря един цял нов човешки живот в стройното ежедневие на дъщеря ми и на цялото ми семейство изобщо, което аз така трудно изградих за тези години.
Това е в комбинация с една мисъл, която казаха в серия от „The Crown” - принц Филип каза на кралица Елизабет, че всеки родител си има любимец сред децата и че не е вярно, че родителят обича децата си поравно. Тази мисъл ме стресира по две причини. Замислих се моята майка кого обича повече - мен или сестра ми, и отговорът дойде съвсем логичен и ясен - тя наистина обича едната си дъщеря повече, а после, разбира се, се сетих за моите деца и ужасно, ужасно ми става мъчно, като си представя, че някой може да измести любовта ми към голямата ми дъщеря. И не, не ми се слушат глупости как сърцето на майката било голямо и място имало за всички - ако имаше, щях да обичам и себе си и сега нямаше да се обвинявам толкова много.
Между другото, когато забременях и усетих страховете да нахлуват в иначе умната ми глава, аз взех решение да се лекувам, да се настройвам – започнах да чета специализирана литература, да гледам мотивиращи TED Talks за психосоматика и психопластичност (наистина май само това помага) и дори започнах да посещавам психотерапевт, за да мога да посрещна описаните страхове и околородилната депресия по един достоен и интелигентен начин.
Нищо не постигнах - дори задълбочих мисленето си. А един бременен мозък не трябва да мисли, неслучайно бременните затъпяват драстично за онези 9 месеца.
Опитах и йога. Излишно е да споменавам, че мантрата „вдишай любов, издишай благодарност“ ми служи като иронично мото всеки ден.
Съжалявам, този текст не беше за любов. Този текст не беше писан от любяща майка, която осъзнава чудото на живота. Не бих искала да е така, бих искала да знам как да обърна монетата и да разгледам другата ѝ страна. Бих искала да осъзная как това е моят живот и аз (с моето То и Суперего) насочвам енергията към положителни мисли, а не към тези отрицателните. Как всичко в дадения момент са просто мисли, а не реалност. Или е реалност, която предстои?
Не мога да повярвам, че след всичките тези години аз отново ще трябва да изграждам новия живот… а сякаш нямам желание за това. Нямам желание да живея моя или нечий чужд живот.
Най-хубавото на родителството (освен самите деца, разбира се) е фактът, че все някой някога е минал през това, през което минаваш и ти. Или поне през нещо подобно. На това разчита, дамата споделила ни следващите редове и помолила да остане анонимна. Тя търси съвет за проблем, който може би не е толкова съществен, но натоварва съществено цялото ѝ семейство.
Дъщеричката ѝ може да ходи, но отказва да го прави сама. А вече е стигнала възрастта, в която е редно да го прави. Ако сте имали подобна ситуация около вас, или ви хрумва към кого още може да се обърне това семейство за помощ и съвет, пишете ни.
Много се чудих дали да се обърна към вас за съдействие, но вече не виждам какво друго мога да направя, освен да се допитам до опита на други родители. Надявам все някой да се е сблъсквал с нашия, макар и за мнозина „незначителен“, проблем.
Дъщеря ни е на година и осем месеца и все още не иска да ходи сама. Може и го прави от месеци, при това много уверено – без кривене на крака или стъпване на пръсти. Но в момента, в който усети, че аз или баща ѝ я пускаме, изпада в ужас и се вкопчва още по-силно или сяда на земята.
Може да стои права с часове и да си играе, стига да усеща опора – на масата, дивана или нещо друго. Обикаля по тях, като се държи, но няма желание да се пусне. Направи го един ден през ноември, започна да минава по няколко метра и да идва до нас и още на следващия ден отказа да повтори.
Не е имала тежки или травмиращи падания, които да я уплашат... Но трябва да кажа, че не е и пълзяла като бебе. Нямаше никакво желание и започна рано-рано да обикаля с проходилка. И все пак я махнахме още около годинка. Оттогава е все за ръка, а впоследствие за един пръст – за увереност.
Дотук сме посетили невролог, ортопед, очен лекар. И според тях няма причина за притеснение. Но месеците си минават и нищо не се променя. Вече се чувстваме безсилни и тотално обезкуражени.
Дори няма да акцентирам на жестокото напрежението, което се трупа с всеки въпрос на близките или пък родителите по площадките – „ходи ли вече“, „пусна ли се“, „айде, де, кога ще правим прощъпалник“, или на факта, че деца, наполовина на нейния ръст и години, вече уверено изследват света, а тя е вкопчена в нас.
Всички тези очаквания и въпроси – все едно можем да го направим насила или вместо нея, ни карат да се чувстваме като тоталните провали. Аз все още съм по майчинство и след като това е основното ми занимание вече година и осем месеца, какво друго правя, че едно елементарно нещо да не мога да го науча това дете.
Колкото и да се опитваме да сме спокойни и балансирани в един момент пак се поддаваме на емоциите. Трудно е. Надявам се след години да гледаме с насмешка на това, но сега си е изпитание.
Едно от най-неприятните изживявания за всеки родител е детето му да изпитва неразположение и болка. Особено когато децата са малки и дори не могат да кажат какво им е, тревогата у възрастните е огромна и всеки родител иска да получи адекватен медицински съвет веднага.
Всички сме виждали постовете на уплашени майки в социалните мрежи, които снимат обриви по кожата на детето си, описват симптоми и търсят съвет от другите родители.
Това е не само нередно, но понякога и опасно, тъй като мненията са десетки, а съветите в тях – абсолютно различни. Нуждата от бърза консултация обаче е разбираема – понякога децата вдигат висока температура буквално за минути например, а лекарят е далече, и
това кара майките да търсят помощ от други родители онлайн.
Помощта обаче може да дойде и от много по-адекватно място – платформата за телемедицина Healee например е изключително удобно решение за получаване на бърз медицински съвет, при това – от смартфона, докато си стоите вкъщи.
Мобилната апликация обединява над 1500 лекари в повече от 50 специалности, а единственото, което е необходимо да направите, за да я ползвате, е да се регистрирате.
Healee обединява лекари, работещи в големи болници из цялата страна, които предлагат консултация онлайн, включително и с видео разговор. Функционалностите включват запазване на медицински данни (кръвно налягане, пулс, температура и т.н.), файлове с лабораторни изследвания, снимки и документи, изследвания и други.
Най-търсената функционалност обаче е опцията за видео консултация със специалист. Тя е идеален вариант за случаи, в които трябва да опишете или покажете конкретен симптом (обрив например), или когато се налага лекарят да проведе по-обстоен разговор с пациента, за да даде оценка на състоянието и препоръка за лечение.
Наскоро пък над 120 лекари се обединиха в платформата, за да дават и консултации на пациенти с положителен Covid-19 тест и леки симптоми, което също е ценна възможност за всички, които имат симптоми, но не искат да се редят на опашка при личния лекар. Една
видеоконсултация в такъв случай би спестила и време, и допълнителни рискове за здравето.
Търсенето на специалист в Healee е лесно – бутонът Попитай води към списък с множество специалности, а след избиране на конкретна, се показват и всички специалисти, предлагащи консултация. Всеки лекар присъства в апликацията със снимка и кратко описание на професионалния му път – от колко години практикува съответната специалност, къде е завършил и какви допълнителни квалификации има. Рейтингът на лекаря и мненията от пациенти също е удачен начин за избор на специалист, към когото
да адресирате оплакванията си.
Когато изберете специалист, отидете на опцията Задай въпрос и, след като предплатите таксата за консултация, ще имате възможност да опишете всичко, което ви интересува. Можете да определите и в какъв интервал от време искате да получите отговор, като
повечето специалисти отговарят почти веднага – в зависимост от натовареността им в момента, разбира се.
Консултацията в Healee e изключително лесна и удобна възможност да получите навременен и професионален съвет особено в моменти, когато физическото посещение при лекар е невъзможно или не е препоръчително. Лекарят може да ви предложи да направите и реален преглед в първия удобен за това момент, както и да ви назначи допълнителни изследвания.
Healee е български стартъп, основан от хората, стартирали Телерик и други големи български технологични и медицински компании. Тя е водеща платформа за телемедицина и онлайн медицински консултации в България, но е използвана и във Великобритания, САЩ, Австралия и др. Технологията на приложението е на световно ниво, напълно защитена, сигурна и лесна за употреба, и най-важното – тя осигурява достъп до изключителни български медицински специалисти буквално с един клик.
Знаете ли какво е Healee, чували ли сте думата "телемедицина"? Ако още не сте, ние ще ви разкажем - Healee е най-голямата платформа за онлайн консултации с лекар у нас, която се използва от над 50 000 души в България, Великобритания, САЩ и други страни по света.
В Healee консултират над 1500 български лекари от над 50 специалности и благодарение на платформата, можете да говорите със специалист винаги и навсякъде - от вашия телефон или компютър, без да се налага да отивате до болница или да чакате на опашка пред кабинет.
Вижте как в Майко Мила! проведохме онлайн консултация с лекар в платформата за телемедицина и защо това (а не пост в майчинска Фейсбук група) е по-доброто решение, когато детето вдигне температура в събота вечер!
Сигурни сме, че ще чуваме за успехите на Лиана Апостолова все по-често, затова ви обръщаме внимание да запомните името ѝ. Как се помни и как се забравя, и въобще какво се случва в мозъка ни, е сферата, в която д-р Апостолова е най-силна.
Тя е професор по неврология, радиология и молекулярна генетика към Университета в Индиана, САЩ, и задълбочено се занимава с болестта Алцхаймер. Толкова задълбочено, че един ден като нищо ще четем “Лиана Апостолова” и “Нобелова награда” в едно изречение.
Преди това ви я представяме в Майко Мила, за да разкаже малко повече за това обществено значимо заболяване и за работата си.
В момента Лиана има клиничен кабинет в Университета на Индиана, където приема, диагностицира и проследява пациенти два пъти седмично, а през останалото време се занимава с наука.
Прави го вече 20 години, а в момента оглавява мащабен проект в 25 университета в САЩ, който изследва ранната форма на Алцхаймер, засягаща хора до 65 години.
Под нейно ръководство са 19 клинични екипа, които набират болните и събират данните, и още 13 научно-изследователски отбора, които анализират тези данни.
Междувременно Лиана е ръководител и на няколко други клинични проучвания с конвенционални пациенти с Алцхаймер в напреднала възраст. Преподава на студенти по медицина и специализанти по неврология и психиатрия.
Намери време да говори и с нас, за което от сърце благодарим.
Кажете ни какво въобще е болестта Алцхаймер?
Това е невродегенеративно заболяване и най-честата форма на деменция в света. Деменцията е общ синдром на когнитивни нарушения, които се появяват най-често в напреднала възраст. Не е умственото изоставане, при което има недоразвитие на определени когнитивни способности в детска възраст.
95% от хората, които развиват болестта, са над 65-годишни, като след тази възраст рискът се повишава експоненциално. Само 3 до 5% развиват болестта по-рано в живота си.
Казвате, че Алцхаймер е най-честата форма на деменция, но какво го различава от останалите видове деменция?
Алцхаймер се причинява от натрупване на два протеина в мозъка – амилоид и тау. Счита се, че амилоидът е основната причина, а тау се натрупва впоследствие.
Докато сме млади, имаме активна система за изчистване на амилоида, но при повечето болни от Алцхаймер с възрастта механизмите за прочистване на този токсичен продукт се забавят. Това е механизмът на заболяването в късна възраст.
Редките генетични форми на Алцхаймер се дължат на мутации, които причиняват свръхпродукция на амилоид. И при хората с Даун, при които има три копия на хромозомата, на която е генът на амилоида, се стига до свръхпродукция. Всички хора с Даун за съжаление развиват Алцхаймер на около 30–40-годишна възраст.
Причинява ли Алцхаймер неизбежно смърт?
Заболяването е изключително разпространено в цял свят и е в топ 6 на причините на смърт след инсултите, раковите, белодробните и сърдечните заболявания; а сега Covid-19.
Смъртта настъпва не защото хората губят възможността да помнят, да планират, да се ориентират, а защото се залежават.
Когато загубят способностите си за амбулация и са приковани в болничното легло, те стават много податливи на инфекциии на пикочните пътища, пневмонии, сепсис – и тези инфекции ги побеждават.
Наследява ли се болестта?
При класическата форма говорим за наследяване на риск за болестта, тъй като тя не се предава само с един-единствен ген. При Алцхаймер в късна възраст роля играят много гени, които, в зависимост от комбинацията, наследена от родителите ни, предопределят нашия индивидуален риск.
Болестта по майчина линия носи малко повече риск от тази по бащина линия. Но дори и двамата родители да имат Алцхаймер, това не значи, че децата им непременно ще развият болестта.
Обяснете ни защо се занимавате специфично с Алцхаймер при по-млади хора?
Причините за болестта и за по-бързата ѝ прогресия сред по-младите не са ясни. И понеже тези болни са едва 3-5% от всички хора с Алцхаймер, заболяването в по-ранна възраст не беше систематично проучвано досега.
В един институт могат да се съберат приблизително 50-60 болни, но с мрежа от клинични бази из всички щати можем да съберем 700-1000 и тогава имаме възможности за сериозна наука и силна статистика. Това ни е целта – да направим проследяване на болните и да изучим подробно болестта.
Срещаме се с пациентите веднъж на 12 месеца за детайлни изследвания – събираме клинични данни, психологични изследвания, ДНК, кръв, ликвор, образна диагностика – ЯМР и ПЕТ с контрастни материали, които се свързват с двата протеина на Алцхаймер и демонстрират натрупванията.
Идеята е след като придобием представа какво се случва с тези болни в рамките на първите 24 месеца, да ги включим в терапевтични проучвания на нови медикаменти.
Какво ви прави впечатление по време на проучването с по-младите хора, страдащи от Алцхаймер?
Поради малкото случаи на младата форма на болестта, лекарите не са подготвени достатъчно и не диагностицират болните навреме. На повечето пациенти им се казва, че им няма нищо, че е стрес или депресия.
Ако пациентът е жена, обикновено ѝ казват, че е в менопауза. Така болните ходят недиагностицирани, влошават се, губят функции, без да разбират защо.
Много биват уволнени на възраст, на която нямат достатъчно спестявания. И много се грижат за деца в училище или в колеж, когато губят доходите си. Семействата им не разбират какво става и ги обвиняват.
Важно е колегите да разберат основните разлики между нормалното старческо отслабване на паметта и деградацията на паметта от Алцхаймер.
Да не можеш да намериш думи или да си спомниш името на приятел моментно не е Алцхаймер, а си е нормално стареене на мозъка.
Моментът, в който влезеш в една стая и си кажеш „За какво дойдох тук?“ и информацията се възстановява след минута-две, не е Алцхаймер.
При Алцхаймер информацията се забравя напълно и не се възстановява. Не се формират спомени. Затова и възрастните хора с Алцхаймер могат безкрайно много пъти да питат едно и също нещо – например „Кога ще дойде синът ни да ни види?“, и да не помнят не само отговора, но и че са питали.
Други тревожни промени са, че се губят, плащат сметки по два-три пъти или забравят да ги платят систематично, купуват едно и също нещо по няколко пъти и пр.
Какво бихте посъветвали хората с близки и роднини, болни от Алцхаймер?
Ако се грижите за такъв болен човек, не бива да му се ядосвате и да го обвинявате, защото той не е виновен. Конфронтацията не помага.
Ако например болният си е внушил, че сестра му е жива, а тя отдавна е починала, няма нужда да се конфронтираме с него, по-добре е да се съгласим или да подминем разговора. Важно е да има спокойна динамика при тази болест, а и при всяка друга.
Семейството има нужда от образование, да се запознае с литература, от която да разбере как да се справи с проявите на болестта и какво го очаква. Има много какво да се научи от книгите, от групите за подкрепа, от професионалистите и експертите.
Аз бих препоръчала Гражданското Сдружение Алцхаймер България на всички, които имат близки с Алцхаймер.
Александра Попова решава да пусне пост по някаква тема в група с майки във Фейсбук, но бързо се отказва. За сметка на това не се отказва да ни напише един много смешен текст по темата с майките, постовете и коментарите.
Ние четем с удоволствие, защото още преди време, когато споделихме с вас “Как една майка да оцелее въпреки другите майки”, си дадохме сметка, че едно от нещата, които най-силно каляват майчинския дух, са Фейсбук групите.
Освен ако не са такива като нашата - “Положението е Майко Мила!”. Тогава се калява предимно чувството за хумор.
Трябва да ви кажа, че това с майчинските групи си е голямо предизвикателство.
Всеизвестно е какъв огромен кураж се изисква, за да пуснеш пост в група от майки. Последвалото почти винаги е една бавна и мъчителна дисекция на думите ти и изобилие от морални устои, вплетени в различните коментари.
В добрите случаи се намира по някоя майка, навярно далечен родственик на Майка Тереза, която отговаря по същество на въпроса ти. Но вероятността да попаднеш на такава е колкото падаща филия с лютеница да се приземи на ненамазаната страна.
И така в един хубав ден с моя приятелка дундуркахме няколкомесечното ѝ бебе, когато не щеш ли зърнахме пъпчици по врата му.
ПЪПКИ!!!
В рамките на следващите 3 минути и половина бяхме звъннали на педиатърката ѝ около 27 пъти, както и на всички приятели и роднини до 16-о коляно.
Прегледът остана за утре, а за да се пробваме да свалим пулса ѝ от стойности близки до средната скорост на Ламборгини Авентадор, оставаше само една опция – и със страхопочитание погледнахме към лаптопа. В този момент през главата ми мина вероятният развой на нещата, а именно:
“Здравейте, мами! На 5 месеца сме и днес забелязах странни пъпчици по вратлето – прилагам снимки в коментар.
Не изглежда да ни сърби, само е леко зачервено. Педиатърката засега не ни вдига телефона, а ми е малко притеснено.
Дали някоя от вас се е сблъскавала с такъв обрив и с какво сте мазали? Само моля без хапливи коментари, ясно е, че ще отидем и на лекар.”
Майка 1: От короната е. Четох на едно място, че при толкова малки деца понякога се проявава така. Най-добре си направете тестове цялото семейство, както и всички, които сте поглеждали в предните 3 месеца.
(получило 22 смеещи се човечета, едно сърдито и един лайк)
Майка 2: Не искам да ви плаша, но дъщерята на най-добрата приятелка на братовчедка ми имаше нещо подобно, и се наложи да я оперират по спешност три пъти в Пирогов. Най-добре възможно най-бързо отидете и пуснете кръвна картина, урина, щитовидни хормони, желязо, пикочна киселина и холестерол. (получило един лайк)
Майка 3: незнам какво е това но много приличана обриви сина ми имаше такъв покраката едвам се управихме цялолято свекърва ми го води на Сфоия на прегледи беше ужасно мажа ми също маше ма май не тъкова дано се усправи (получило 8 сърдити човечета и 5 смеещи се)
Майка 1 към Майка 3: Научете се да пишете и тогава коментирайте! Може ли такова нещо, голям човек пък и майка и толкова правописни грешки! Такъв ли пример давате на детето си!
(получило 22 лайка)
Майка 3 към Майка 1: Госпожо незнам какав ви е проблема майнямате достатачно внимани аз заразлика от вас имам и нямада се занимавам да ви одговярям!!!
(получило 2 смеещи се човечета)
Майка 2 шерва гиф на Майкъл Джексън ядящ пуканки от клипа на “Трилър”
Майка 4: А звъняхте ли на лекар? Толкова малко дете, веднага трябва да се консултирате с дерматолог. Безотговорно е, докато детето ви се мъчи, да си пишете по Фейсбук. Ние тук не сме лекари.
(получило 28 лайка)
Майка 5: Не мога да повярвам, че има такива майки! Детето е почервеняло, видимо е с дискомфорт и е само на 5 месеца, а майка му си седи да си пише по групите! Вие сте за социалните!!! (прави скрийншот на поста и го публикува в друга група “Безотговорни майки”; уведомява Тази сутрин, Новините на Нова и ГДБОП)
(получило 35 лайка)
Майка 6: А пробвахте ли с крем “Здраве”, винаги помага?
(получило 12 лайка и едно сърчице)
Майка 7: +1
Майка 8: +1
Майка 9: +1
Майка 10: Имах такова преди 38 години. Биха ми инжекции, пих 12 вида антибиотик и мазах с кортикостероиди. Не мина. Оставихме го така и видях, че след това се е махнало. Не знам от какво точно, но мога да потърся рецептите от тогава. Или да се свържа с лекаря ми. Ако е жив.
(получило 2 лайка)
Майка 11: А на лекар отидохте ли? Не знам какво очаквате да ви кажем тук по снимка!
(получило 17 лайка)
Майка 12 към всички: Защо нападате жената така, вижте че е написала че ще отиде на лекар! Помислете малко, вие не помните ли какви сте били с новородените ви бебета! Хайде стига вече нападки, това българите затова сме на тоя хал!
(получило 9 сърчица и Нобелова награда за мир)
Майка 13: Чувала съм за такива обриви, но с моите деца никога не съм имала. Цял живот са гледани с много любов и внимание и не са боледували!
Малкият се научи да чете на 2 години, тръгна на училище на 5 и взе три години за една. Влезе в СМГ на 8, но му беше скучно. Сега говорим с ректора на Софийския да го преместим там Висша математика.
Каката учи ядрена физика в Германия и след три месеца се жени за едно страхотно момче от добро семейство с възможности.
Успех на вас с обрива!
(неполучило нищо, профилът ѝ е прегледан общо 127 пъти в следващите 15 минути)
Майка 14: И аз на големия ми син така му треперех, малката изобщо не я мисля. Беше на четири месеца като отидохме на палатка за цяло лято.
Там изкара шеста шарка – нали така беше онова с обрива, силна кашлица, нещо на ухото и няколко вируса с висока температура, ама не съм сигурна колко, че термометъра ни остана на Търново.
Нещо се поду по едно време, май от заргана дето го беше хванал мъжът ми или от фъстъците. Ама то ядеш фъстъци и то иска – как да не му дадеш. Един Бог знае как се джвака фъстък с венец.
Лекарства не съм давала, то организЪма си знае. А с нас беше едно момче, дето дядо му е бил лекар, и той вика “к'во го мислите детето, ще се оправи”. Май е добре вече, само ме дразни че нонстоп ѝ текат някакви зеленикави сополи и само ги яде.
Ама мисля, че няма температура – миналата седмица я пипах и не пареше. И момчето с дядото лекар вика “така като я гледам температура няма”. Живейте си живота, стига сте се вглеждали толкова в тия деца, и майките са хора!
(получило два лайка, 4 сърдити човечета и 15 изумени)
Майка 5 тръгва да прави скрийншот на последния пост, но вижда че в групата "Безотговорни майки" някой ѝ се е заял, и забравя.
Майка 15: Разноцветен лишей е това. Не искам да ви плаша, но са много упорити. Мажете с ракия и пийте антибиотик, поне няма да навреди. Аз преди години пих за акне тетрациклин, може да опитате. Имам една отворена опаковка вкъщи, ако искате ще ви я подаря.
(получило 1 лайк и 8 сърдити човечета)
Майка 1 към Майка 15: Вие нормална ли сте!? Ракия и антибиотик на 5 месечно и то някакъв останал от преди потопа!!! Така ли се предписват лекарства по интернет!
Те хората затова ли учат с години медицинско образование, за да раздаваме ние каквито ни скимнат диагнози и лекарства по групите! И искам да ви кажа, че антибиотиците се изписват за конкретния проблем от ЛЕКАР, а не от видимо необразовани хора по фейсбук!
(получило 38 лайка)
Майка 15 започва да сглобява заковаващ отговор към Майка 1, но сведенията в Гугъл не работят в нейна полза.
Майка 16: Алергична реакция. Бързо идете НА болница, че много се пудуват. Мойта дъщеря така лежа 6 дни на орбазон. Трябва да пазите голяма диета – без млечни, месо, плодове, зеленчуци, хляб, риба и храна като цяло. Може напримерно заю баю и солети.
Сменете всичко в къщи дивани, чаршави. Най добре се преместете в друго жилище ако имате вазможност. Или град, че от въздоха също се вдигат пари и дразнат корема по накякав начин.
При нас се указа от гумените мечета. Секи ден и зимах на връщане от децката, че много гладно детето. Сега и зимам чипс и няма проблем. (получило 2 лайка 5 сърдити човечета и едно изумено)
Майка 7 към Майка 16: Извинете, но вие наистина ли си храните детето с чипс и гумени мечета? После защо децата ни са затлъстели.
(получило 29 лайка и 2 смеещи се)
Майка 16 към Майка 7: Абе моля ви се такива като вас веганки ли кви сте само ни обърквате децата. Като ми почнете с някакви префарцунени яданета като по мастаршефа се едно на нас нещо ни е станало от мекици и банички. То па вие знаете кво има в броколито и киноато дето го ядете!!!!
(получило 1 лайк и 2 смеещи се човечета)
Майка 8 към Майка 7: А вас като малка само с чия и щастливи кокошки ли ви изхранваха извинете? Нещо стана ли ви като сте закусвали пържените филии на баба ви със сладко? Тъпчѐте си децата с киноа и годжи бери и ще видите какво ще стане в училище като ви видят гърба!
И не виждам какво им има на детските кухни, че ще седя аз пред печката да се трепя цял ден. Там поне минават някакъв контрол, а вие като си купите морков от магазина, и много знаете с какво е пръскан.
Какво лошо намерихте в баничката с боза за закуска или в попарата не разбрах – колко поколения така сме израснали! Още малко и шкембето ще ни спрете! Хайде стига превъзнасяне!!!
(получило 43 лайка и награда за опазване на културно наследство)
Майка 7 се бие по челото, излиза от Фейса и отива да кисне чия, за да си намести чакрите. Пред достопочтеното шкембе всеки е безсилен.
Майка 17: Уроки са това, някой със зли очи го е гледал във врата. На 17-ия ден от пълнолунието, когато Венера е в девети дом, излезте с бебето в полунощ и вървете 317 крачки източно.
Плюйте в пазва няколко пъти, плюйте през бебето, плюйте в неговата пазва, плюйте през рамо, изобщо плюйте на воля. Водата пречиства. Наложете после малко котешка кръв с нокът от водно шаварче върху обрива и до година ще мине.
През това време не излизайте на слънчева светлина – разваля магиите. Успех и ако ви трябва котешка кръв – пишете на лични.
(неполучило нищо, две майки проверяват “водно шаварче” в Гугъл, една напуска групата. Четвърта тръгва да се смее на поста, но лаптопът ѝ избухва в пламъци)
Майка 18 шерва скрийншот на скрийншота на Майка 5 от групата “Безотговорни майки” надлежно придружен от кепшън разясняващ степента на провинението.
Майка 5 напуска групата и страната.
Админ заключва поста и пише дълго и напоително слово относно хорската доброта. Приканва хората да не ловуват котки за кръв.
А ние по някаква странна причина се отказахме от поста.
Обривът мина след два дни.
Това обяви днес в интервю за Нова телевизия министърът на образованието Красимир Вълчев. Той посочи, че ще разчита на лекарска преценка в зависимост от хроничното заболяване, което има дадено дете. Според него е рисково решението да се оставя единствено в ръцете на родителите, тъй като това може до доведе до много висок процент ученици, които няма да посещават училище.
Предвижда се застрашените деца да може да учат в електронна среда заедно със съучениците си, които са в реалната класна стая. Ученикът ще "присъства" в часовете чрез електронно устройство, което е различно от дистанционната форма на обучение.
Вълчев обясни, че ще се търси дистанциране между децата от отделните паралелки, а не вътре в самия клас, което ще е трудно изпълнимо и няма как да се очаква учениците да спазват съвсем стриктно препоръчаната дистанция.
В случай на заболяло дете целият клас ще преминава в електронна форма на обучение.
Все още няма информация дали децата, в чиито семейства има хора, попадащи в рискови групи при заразяване с COVID-19, също ще могат да участват електронно в клас, за да се намали опасността за здравето на близките им.
Най-ужасното нещо на света е детето ти да е болно или да се нарани сериозно. Нищо друго няма значение, докато то не оздравее. А за да се случи това по най-бързия и добър за него начин, трябва да знаем към кого да се обърнем, за да получим адекватно лечение.
Адвокат Мария Шаркова многократно ни е съветвала за правата ни като пациенти: в Наръчник на (п)объркания пациент: Как да получа информация? ни обясни какви са правата ни, когато искаме да получим информация за здравето си или за това на близките ни; в 9 грешки, които правим в болницата пък ни разказа какво пропускаме като пациенти по време на болничния си престой; а в текста си Излез оттук! потвърди, че родителят има право да присъства и да участва в лечението на детето си и да не го оставя само, каквито вътрешни правила има в много болници за различни процедури.
Днес адвокат Шаркова ни разказва какъв е пътят ни като родители с болно дете на ръце през клиничните (и не само) пътеки на здравеопазването ни.
Мария Шаркова е управляващ съдружник на „Шаркова и партньори“. Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство. Нейни публикации по различни медицинско-правни теми може да следите и в професионалния ѝ блог mariasharkova.com
Някъде четох, че има дума за човек, загубил партньор (вдовец) и за дете, загубило родител (сирак), но няма дума за родител, изгубил дете – защото това е толкова жестоко, немислимо и противоестествено, че дори не може да се изговори.
Предстои да научим повече за последователността на събитията, довели до смъртта на 3-годишното дете в столична болница. Ще се въздържа от всякакви преждевременни изводи, защото един адвокат не бива да си измисля факти или да предполага.
Всички ние дължим уважение към родителите – не можем да очакваме от тях да бъдат рационални, смирени и разбиращи. Никой не е засегнат повече от тази тежка трагедия.
Всички обаче трябва да настояваме за яснота. Да можеш да предотвратиш предотвратимото и да не си го направил, е по-тежко от неизбежността. Детското здравеопазване като приоритет не бива да е клише или само част от някой стратегически документ, а реална цел, която се измерва с резултати.
Следя отблизо събитията от последните дни и осъзнавам, че мога да допринеса само по един начин в този момент. Да ви представя каква е законодателната рамка, която определя пътя на пациента. За да служи на всеки родител като компас по безбройните кръстовища на сложната ни здравна система.
Кога да потърся общопрактикуващия лекар (ОПЛ)?
При избор на личен лекар за вашето дете (понякога такъв избор е силно ограничен в някои населени места) се осведомете за неговия професионален опит с деца, квалификация и пациентска листа. Имайте предвид, че по-големият брой пациенти може да е знак за това, че е предпочитан лекар от много хора, следователно способен, но от друга страна, това със сигурност означава повече чакане, по-труден достъп и по-голяма натовареност. В тази връзка се интересувайте дали е включен втори лекар в практиката на ОПЛ, колко на брой са медицинските сестри, с които работи, и дали е възможно предварително запазване на час, домашни посещения, електронна връзка и т.н.
ОПЛ е длъжен да оказва медицинска помощ непрекъснато, но на практика това обективно не е осъществимо. Ето защо законът е предоставил възможност на всеки лекар да прецени как ще изпълнява това свое задължение – той може да осигури лекар на разположение по график или да сключи договор със спешен кабинет. Непременно попитайте как се осигурява тази 24-часова медицинска помощ и си запишете необходимите контакти.
Обръщайте се към своя ОПЛ винаги, когато има необходимост, включително и при спешни състояния, защото той най-добре би могъл да прецени какви са следващите стъпки. Има няколко възможности:
Посещения в лечебни заведения:
Имайте предвид, че някои лечебни заведения не разполагат със спешни отделения или спешните им отделения имат различен профил (например не разполагат с педиатри, детски хирурзи, детски реаниматори и т.н). Ако попаднете в такова лечебно заведение и детето ви се намира в спешно състояние, лекарите са длъжни да окажат спешна медицинска помощ. При първа възможност обаче ще трябва да ви транспортират до лечебно заведение, което е компетентно да окаже специфичната медицинска помощ, от която се нуждае вашето дете. Задължително следва да бъдете информирани за риска от транспорта и начина, по който следва да бъде транспортиран пациентът.
Важно: при преместване на пациент от едно лечебно заведение в друго винаги се предоставя медицинската документация, за да бъде информирано приемащото лечебно заведение за състоянието на пациента. Освен това изпращащото лечебно заведение трябва да уговори приема и, ако е необходимо, да се консултира с републикански консултант (при комплицирани случаи).
При посещение в лечебно заведение задължително извършвайте регистрация на обозначеното за това място. Така може да се докаже в колко часа сте пристигнали, кога сте приети и кога сте напуснали мястото. Обикновено това се прави на регистратурата, като спешните отделения са длъжни да провеждат триаж на пациентите, т.е да определят поредността на прегледите според тежестта на състоянието на пациента.
При осъществен преглед винаги изисквайте издаването на документ, който да удостоверява това обстоятелство. Най-често това е лист за амбулаторен преглед или лист за преглед на пациент в спешно отделение. Обстоятелството, че прегледът е осъществен срещу заплащане, не е основание да не се издаде документ, който удостоверява каква медицинска помощ ви е оказана.
Ако ви откажат прием в болница, настоявайте това да бъде документирано. Изисквайте да се впишат и дадените препоръки, насоки и изписаните лекарства. Пазете издадените рецепти и други документи, които са ви предадени във връзка с прегледа.
При няколко посещения в различни лечебни заведения, винаги уведомявайте лекарите за тези обстоятелства и представяйте издадените ви от другата болница документи. За съжаление, липсата на електронно здравеопазване в страната все още налага пациентът да обикаля с наръч документи, без да е възможно лекарите сами да се осведомяват за проведеното предходно лечение.
Ако ползвате Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП):
Понякога състоянието на детето ви може да е причина да потърсите спешна помощ на тел. 112. В тези случаи е важно да обясните ясно на служителя, с когото разговаряте, състоянието на детето си. Тъй като вероятността да формирате смислени изречения при драматична и спешна ситуация е сведена до минимум, ви препоръчвам да ползвате формулата за комуникация, въведена в американските болници по примера на военноморските сили. SBAR (situation – какво е състоянието, background – какво се е случило преди това, assessment – какво конкретно ви притеснява, recommendation – от какво се нуждаете.
Например: детето ми не може да диша (situation), като това състояние продължава от 5 минути, преди това играеше спокойно на пода (background), мисля, че е погълнало чуждо тяло (assessment) и е необходимо да изпратите линейка (recommendation).
Ако ви е трудно да формулирате някои от симптомите, помолете да ви задават уточняващи въпроси.
При посещение на ЦСМП и решение за транспортиране в болница, лекарите се ръководят от принципа на най-близкото лечебно заведение, профила на заболяването и риска от транспорт.
Вашите права при оказване на медицинска помощ на детето ви:
Имате право на информация за неговото състояние и на копие от пълната медицинска документация;
Имате право да откажете предложената ви медицинска помощ/да откажете вече започнала медицинска помощ, но тогава поемате отговорност за последващите усложнения, които могат да настъпят.
В определени ситуации може да се наложи да заплатите оказаната медицинска помощ:
Имате право да придружавате детето си по време на болничния престой, като при деца до 7 г. болницата няма право да изисква заплащане на услуга „придружител“ от вас, а когато детето ви има необходимост от специфични грижи до навършване на 18 г. и болницата не може да ги осигури, сте освободени от заплащането на тази услуга и след това.
Когато се съмнявате, че правата ви или тези на детето ви са нарушени, можете да сезирате Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на чиято страница има възможност за електронно подаване на жалби; Горещата линия на Министерството на здравеопазването и съответната Районна здравноосигурителна каса.
И някои важни неща, които можем да свършим предварително:
Получихме по мейла този разказ на една майка, на която ѝ се е наложило да остане без педиатър за недоносеното си бебе заради изключително арогантното отношение на лекарите, забъркани в цялата история. Съобразяваме се с молбата на авторката да я публикуваме анонимно и без споменаване на имена на лекари и болнично заведение, защото в момента е заведена жалба и предстои случаят да се разследва.
Няма да споменавам болнично заведение, нито имена на лекари. Това ще го направя в писмена жалба за неетично отношение. Ще спомена само, че градът е Варна. За да стане ясно, че не е селска разпра. Наистина ми се иска същината да достигне до повече хора. Онези хора – малкото, които все още очакваме и се възмущаваме в тая държава.
Имам бебе на 9 месеца, което беше дълго време в кувьоз и изписването му се случва с 1 ден предизвестие. Така чакан, но така несигурен момент, че въобще не се замисляш да си правиш предварителни срещи и записвания при педиатри. А това се оказа по-трудно и от влизане в Сорбоната.
Моят личен лекар прие да бъде личен лекар на детето, при условие че изберем конкретен предложен педиатър от същата поликлиника. Тогава не се замислих много колко нелеп е ултиматумът. Дамата педиатър изначално създаде впечатление на работеща за престиж и социални контакти. Такъв лекар, който е с работно време до 17:00 часа и всеки път с голямо мрънкане записва час за 16:30.
Имаше доста моменти, в които липсата на професионализъм и адекватност блесваше, но ходехме и при неонатолог паралелно и не сме изказвали недоволство. Основно се нуждаехме от направления за детски кардиолог заради вроден дефект. Все по-често се случваше, когато идваме, тя да се гримира за след края на работното време и да ни подвиква по коридора на излизане, че то май трябвало изследвания за след 6-ти месец, профилактичен нефролог, ортопед... ама сега направления няма как, да дойдем след 2 седмици.
Мъжът ми отива след уговорено посещение да вземе поредното направление за кардиолог и вкъщи виждам, че е със задна дата – датата на прегледа ни преди 2 седмици. Датата за кардиолога е гранична и тя го знае. Разбира се, на място се установява, че не важи. Събота е. Плащаме си.
Минава време и сме отново на преглед, бивам попитана защо не нося амбулаторния лист от кардиолог. Присещаме се за случката и обясняваме, че сме платили и за в бъдеще молим да ни се издават веднага направленията. Дамата решава, че ще прави представление – вади портмонето си и връчва банкнота, понеже нали за това мрънкаме.
Аз я взех. От яд.
От желание да видя учудената ѝ физиономия. От силното чувство, че го е правила и преди с цел пациентите да се оправдават как не е за пари.
Ами за пари е.
На всяко дете под 18 години се полага безплатно лечение. А всеки родител знае колко е скъпо отглеждането на дете. Но най-важното: като сгафиш, извини се или поне се дръж културно. Оттам нататък чухме неща, които много ми се искаше да запиша. Как като се притесняваш силно за здравето на детето си, ходиш и си плащаш, а не чакаш направления. Това ми каза педиатърката ни. Право в очите.
Казахме, че ще говорим с личния ни лекар, който е и управител на болничното заведение, и че това е възмутително. Може би нямаше да е голяма работа, щяхме да я сменим, щяхме да се оплачем и дотам. Но 5 минути по-късно получавам обаждане от личния ми лекар и, нека не забравяме, управител на поликлиниката. Най-наивно си мисля, че звъни да чуе моята версия, какво се е случило.
Казва ми се, че ме МОЛИ да сменя възможно най-скоро личния лекар на детето и своя. Тоест, да не съм негов пациент. Тонът е арогантен, наставнически, старчески заядлив. Аз съм си позволила да кажа КОПЧЕ на лекар, на човек с връзки като корабни въжета. И трябва да си търпя наказанието.
Оставаме с детето без личен лекар. Защото сме нагли.
Казват ми се директно и други две неща, които са шокиращи като се има предвид постът, който заема.
"Всички пациенти искате да ви е безплатно. Е, няма."
И:
"Аз работя само с нея, ако не си с нея, не си и при мен."
Тоест, той няма да издаде направление за педиатър, щом няма да го ползваме при нея. Каза ми, че съм некултурна, защото прекъсвам по-възрастен човек и затвори.
Ами това е, драги читателю. Това е лекар, управител на болнично заведение, това е персоналът, това е лекарят за детето ти, това е държавата, това е соцът, който никога не си тръгна наистина.
Да живей!
