Срещнахме ви с Таня Димитрова и нейната необикновена и свръхинтересна история съвсем скоро. Днес тя отново е в Майко Мила! след един отказ за достъп с детето в спортна зала и искрено ѝ учудване, че доста хора не разбират как и защо иска да е винаги с дъщеря си.
Тия дни се оплаках във ФБ, че са ми отказали достъп до един танцов клас във фитнес центъра, понеже бях с дъщеря ми (на 2 и половина). Очаквах възмутено-споделени истории за подобни абсурдни откази. И имаше няколко такива – една дама разказа как ѝ бяха отказали достъп до църква, за да не издраска паркета с количката! (А душите на вярващите – какво да правят те?...)
Но, шокиращо за мен, повечето от стотиците коментари бяха директна критика към мен като майка:
Защо ми е чак толкова важно да отида да спортувам, вместо да се отдам на детето си? Все пак първите 2-3 години са толкова важни.
Защо не съм ѝ осигурила подобаваща бавачка, докато “си въртя гъза”? (Имаше даже лични нападки от сорта на “Тая приятелки няма ли, които да ѝ гледат детето 1 час?”)
Защо съм я повела на толкова опасно място – там има щанги и движещи се пътеки все пак. Добре, че са имали здравия разум да ми откажат достъп, тъй като на мен очевидно не ми пука за безопасността на детето ми. (За информация, бях я повела към просторната зала за групови тренировки на танцов клас, в който не се използват тежести.)
Почувствах се като внезапно попаднала в Средновековието. Не осъзнавах колко нестандартен е подходът ми.
Истината е, че аз съзнателно избирам да ходя да спортувам, пея, пътувам и да върша всякакви други неща с детето си. И тъй като имаше все пак и няколко практични въпроса как успявам да я укротявам на обществени места, реших да разкажа как се стигна до ситуацията с този фитнес...
Дъщеря ми е почти на 2 и половина и – неизненадващо – е Светлината на живота ми. Но хората около мен често се изненадват, че не е единствената ми “светлина”, че продължавам да съм професионално амбициозна, да спортувам, да пътувам и да практикувам хобита.
Тайната за постигането на това е максималната ѝ интеграция в живота ми.
С други думи, ще разкажа какво (и как) правя заедно с нея:
Често търпя критики, че не съм достатъчно отдадена майка, че приоритетите ми са грешни, че не правя най-доброто за нея. Критиките болят и всеки път ме карат да се замисля. И всеки път стигам до заключението, че това е правилният живот за мен и дъщеря ми.
Доколкото мога да преценя, тя има много щастливо и вълнуващо детство. Изключително спокойна и общителна е, особено на публични места. Сигурно просто е свикнала, понеже я водя с мен, откакто се е родила.
Има много точен биологичен график (здравословно и редовно хранене, следобеден сън, пропълзя и проходи рано за възрастта си) и той се спазва дори когато сме на път. Всички изброени активности се плануват около графика ѝ.
Тя самата е много активна: прави гимнастика, пее, танцува, разиграва сценки, тича много, участва в домакинството. Най-успешният начин да създадеш добри навици у детето си е със собствен пример.
Познавам я добре и знам къде мога и къде не мога да я заведа. Например, като видях, че започва да ни припява на репетициите на хора, намерих кой да я гледа по време на следващия концерт – не би било честно да ни подаде грешен тон и да разстрои звученето на целия хор. И понеже не надхвърлям способностите ѝ с очакванията ми, не се сещам някога да ми се е наложило да си тръгна от някъде, понеже се е разплакала.
От време на време (често?) ми се налага да си тръгна от някое събитие преждевременно – когато тя ми каже “Мамо, искам навън.” И това е ОК. По-добре да сме отишли за малко, отколкото хич.
За щастие ние съвременните жените имаме избор как да организираме живота си, дори (и особено) по време на майчинството. Аз съм щастлива и благодарна за моите избори. Ще ми се повече жени да се отнасят по-скоро с любопитство, отколкото с критика към тях. Достатъчно критика среща всяка една от нас в живота си. И достатъчно усилено трябва да работим, за да избегнем гузната съвест на не-достатъчно-добрата-майка. Защо да си го причиняваме и сами една на друга?
Всъщност се оказва много лесно да съдиш другите, когато ти самата нямаш дете или деца. Не е толкова лесно да хейтиш другите майки, когато ти самата си изтощена до максимум и едва се движиш. Днес може би сте майка с две деца, която е качила около 20 килограма при втората бременност и не може да ги свали; която успокоява децата си с близалка; която може би е обута в анцуг, докато чете това. И сега може би осъзнавате колко сте била жестока към майките, които, също като вас, са се опитвали да дадат най-доброто от себе си.
Не бъдете жестока към себе си. Не се съдете за начина, по който сте се държала, когато не сте знаела какво е от другата страна. Може би не сте предполагала колко предизвикателства и трудности има в ежедневието на една майка, колко трудно се озаптява малко дете, че е почти невъзможно да контролирате промените на тялото ви по време на бременност и колко трудно може да е понякога да кърмиш бебето си, да не говорим колко трудно е това на обществено място. Просто не сте знаела.
Но тези, които наистина заслужават фигуративен шамар, заради хейта си към другите майки, са... именно майките.
Вижте какво, мили майки. Никоя от нас (и от вас!) не прави всичко перфектно и не е съвършената майка, а ако си въобразявате, че е така, сте в страхотна заблуда. Няма такова нещо, като „перфектна майка“. Всяка от нас има дни, в които единственото, което иска, е да докара някак си до вечерта и да си легне. На всяка се е случвало детето да не иска да сложи и едничка хапка от здравословната храна, която сме се утрепали да готвим специално заради него. И на всяка от нас (на всеки родител, всъщност) се е случвало за секунда да изпусне детето от поглед и то да е на крачка от изключително трагичен инцидент. Напълно е възможно всичките ви кусури, като майка, да са очевидни. А може и да са дълбоко скрити зад затворените врати на дома ви. Но едно е сигурно – има ги.
Не е толкова трудно да не го правите. Когато видите в социалните медии майка, която очевидно е в затруднено положение, не знае как да постъпи за себе си или децата си и пита във форуми, най-подходящото нещо, което можете да направите, е да засрамите критикарите и хейтърите. Посочете с пръст тези страхливи заядливи същества. Свидетел сте на нещастна майка, която е изправена на „другарски“ публичен съд, защото децата ѝ плачели в самолета, защото яли шоколад, или защото бутнали рафта в аптеката? Подкрепете я. Застанете зад гърба ѝ, дори и да не я познавате и да не знаете каква е историята ѝ. Дали е най-добрата майка на света или съвсем обикновена, понякога посредствена и нормална, като повечето. А ако се окаже, че ви е приятелка, подкрепата ви трябва да е още по-шумна!
Причината да я защитите е съвсем проста. Тя има нужда от помощ, точно както и вие някога сте имала нужда от помощ от семейство, приятели или добронамерени непознати, откакто сте станала майка, и които, вместо да ви се надсмиват и да ви хейтят, са ви помогнали да намерите решение. Сега е ваш ред да постъпите по същия начин.
Казват, че трябва цяло село, за да се отгледа едно дете. Най-добрият начин да си „създадем“ село е майките да се обединят в общност на подкрепа, без осмиване и подигравки, в която са безусловно лоялни една към друга и си помагат, защото всички майки имат една обща цел – да си отгледат децата. Само си представете колко страхотно би било.
За пореден път се оказваме пример за това как не трябва да се правят нещата. Организацията и начинът на провеждане на Конференцията по младежта в София станаха повод за възмущение сред представители на Европейския младежки форум. Въпреки че срещата има за цел да приближи младите хора до управляващите и да им даде възможност да участват във вземането на решения, пряко свързани с живота им, тя е минала в духа на „повърхностния подход, лошото управление и неподходящото поведение на държавни служители“, а вечерта след конференцията е изобилствала от твърд алкохол и полуголи жени. Неслучайно президентът на Европейския младежки фолум, Луис Алварадо остро критикува начина, по който е преминало събитието пред EURACTIV. А ние изпитваме вторичен срам – от този, който те изпълва, заради някой друг.
******
Представители на Европейския младежки форум изразиха възмущение от начина, по който българското председателство на ЕС организира в София миналата седмица младежко събитие, спонсорирано от ЕС, като изтъкнаха повърхностния подход, лошото управление и неподходящото поведение на държавни служители.
На младежката конференция на ЕС, проведена от 17 до 19 април и организирана в София от българското председателство на ЕС, млади хора и политици се срещнаха, за да обсъдят как да подобрят живота на младите европейци.
Конференцията на ЕС по въпросите на младежта е водещото събитие на Шестия цикъл на Структурния диалог за младежта – масов консултативен процес, който има за цел да приближи младите хора до законодателната власт.
На тези младежки конференции, които се провеждат по повод всяко председателство на ЕС, младите избрани представители, заедно с националните правителства и длъжностни лица на Европейската комисия, обсъждат и дебатират въпросите, свързани с младежта. Те представят заключения, които впоследствие се представят на Съвета на министрите – като начин да се гарантира, че младите хора могат да формират съвместно политиките, които засягат техния живот.
„Бъдещето на младите хора в Европа е един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС“, пише българското председателство на официалния си уеб сайт.
Но според Луис Алварадо, президентът на Европейския младежки форум, това, което се случи в София „беше далеч от тази реалност, унищожавайки труда на поколенията преди нас и с пренебрежение към младите хора на всяка цена".
„Тази конференция беше пример за това, което младежко участие не е. Европа е глобален пример и вдъхновение за останалата част от света за това, което е възможно, когато става дума за овластяване на младите хора – защото сме го построили по трудния начин. И тази конференция подкопа и застраши всичко това“, каза Алварадо пред EURACTIV.
„Нямаше никакви млади и европейски избрани представители на никой от панелите за обсъждане на конференцията [...] Това ли имат предвид, като казват, че се борят за овластяване на младите?", Попита Алварадо. Той добави, че българското правителство е възприело подход отгоре-надолу, безучастен и снизходителен.
Шефът на Европейския младежки форум заяви, че на тази конференция има „много служители на ООН“, които „разбира се винаги са добре дошли за междуинституционална координация“, но по думите му „те не следват и не допринасят за Структурния диалог, Политиката на ЕС за младежта и протичащите понастоящем процеси, като например предстоящата нова стратегия на ЕС за младежта и напредъка на преговорите по бюджета за ERASMUS+.“.
Той също така цитира правителствени представители на други държави-членки, които заявиха, че присъствието на ООН е прекомерно за конференция на ЕС и че има разочарование сред други правителства, изследователи и младежки лидери на ЕС по отношение на това как България е управлявала това председателство.
Алварадо посочи редица недостатъци в организирането на конференцията, заявявайки, че българското председателство иска да промени всеки процес, използван в миналите събития от този тип.
„Целта на тези конференции е да се достигне до групи младежи от неравностойно положение. Ключов инструмент за постигането на това е да се гарантира, че те не трябва да влагат пари от собствените си джобове, за да участват“, каза той.
Алварадо обясни, че за първи път в историята на този процес младите хора сами е трябвало да си купят самолетни билети – в миналото това бе извършено от съответното национално правителство, като се има предвид, че този разход се покрива от средства на Европейската комисия. „Младите хора се притесняват от възстановяването на средствата си и тези нови практики, които поставят повече пречки“, каза той.
На всеки шест месеца изпълнителният орган на ЕС предоставя на приемащата държава-членка безвъзмездни средства за организиране на младежки конференции.
„Защо този път беше различен? Имаше млади хора, които се бореха да си позволят билет [...] това е практичен детайл, но демонстрира как се вземат „сериозно“ младите хора“, добави той.
Алварадо се оплаква, че на конференцията се предлага безплатен твърд алкохол и че напитките са попречили на някои от участниците да бъдат подготвени за следващата работна среща. Още по-шокиращо е, каза той, че въпреки сесията по време на конференцията за равенство между половете и възможностите пред младите жени, през нощта са се провело празненство, на което „полуголи“ жени танцували на маси, което той нарича „неприемливо“ и „ясна индикация за патриархалните стереотипи, които се популяризират в нашия съюз“. Това очевидно разтревожи много от младите лидери и правителствени представители, каза той.
„Възмутително е, че публичните средства на ЕС бяха изразходвани по този начин. Това не е ЕС, за който младите хора, които представлявам, се борят“, каза Алварадо.
Председателят на Европейския младежки форум също така отбеляза, че Тибор Наврачич, европейският комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, е напуснал края на речта си, без да изслуша политическите препоръки на младите хора.
„Той трябваше да вземе предвид тези препоръки по отношение на продължаващото оформяне на следващата стратегия на ЕС за младежта. Комисар Наврачич трябва да разбере, че младите хора в Европа очакват много повече от него и той трябва да покрие тези представи. Очакваме новите цели на ЕС за младежта да бъдат отразени в следващата Младежка стратегия на ЕС и ние очакваме той да бъде амбициозен и да предложи инструментално увеличение на бюджета ERASMUS +, както пожелахме в нашата кампания "ERASMUSx10“.
„Тъжно е, че държавите-членки са по-амбициозни от институциите на ЕС, когато става дума за увеличаване на бюджета на най-успешната програма на ЕС в историята - очакваме повече лидерство“.
EURACTIV се свърза с Европейската комисия за коментар по въпроса, както и дали има механизъм за наблюдение на средствата, изразходвани от ЕС на тези конференции.
До момента на публикуването на тази статия не е даден отговор.
Той каза също, че младите хора са разочаровани от българския премиер Бойко Борисов, който в речта си призова младите хора да не забравят най-важния си природен дълг – да се възпроизвеждат, използвайки примера на германски министър, който има 7 деца. „Лесно за този, който не е част от първото поколение, което ще бъде по-лошо от родителите си“, коментира Алварадо.
Освен това Алварадо отбеляза, че след конференцията българските правителствени представители очернили в социалните медии представители на младежта, които „се осмеляват“ да критикуват организацията на конференцията. Той добави:
„Те осъзнаха грешката си и започнаха да изтриват публикациите си“.
В контакт с EURACTIV Райчо Райчев, заместник-председател на Българския младежки съвет, потвърди твърденията на Алварадо за липсата на младежко участие в панелите, като добави, че е имало и дебати без никакво взаимодействие с участниците.
Той също така се оплака, че проблемът със самолетните билети е причинил трудности за достъпа на участниците.
Но той отиде още по-далеч: „Изключително важно е да се подчертае, че министерството принуди доброволците да станат на крака и да аплодират след речта на министър-председателя. Също така от министерството бяха раздадени писмени въпроси на някои от участниците в диалога на гражданите с комисаря.".
Той отбеляза, че българският младежки съвет е изправен пред същото отношение от страна на правителството в ежедневната му работа, тъй като Министерството на младежта и спорта в България го е изключило от процеса на планиране, съвместно управление и оценка по време на председателството.
„Хората с увреден слух бяха включени в събитието, но през цялото време не им бе предоставена достъпна и приобщаваща среда.“.
„Докато резултатите бяха заседавани до 3 часа сутринта, а генералните дирекции от Естония и Австрия работеха усилено върху тях, представителите на министерството бяха на партито на конференцията, в клуб танцьорки. Мога да кажа, че министерството по доста особен начин популяризира нашата младежка цел за равенство между половете.“
EURACTIV се свърза с Постоянното представителство на България в ЕС за коментар по повдигнатите въпроси.
По отношение на отсъствието на млади хора в панелите, говорителката Елица Златева подчерта, че Европейските младежки цели, които са основен резултат от конференцията, са разработени от 11 тематични работни групи, съставени от млади хора и представители на публичните власти, отговарящи за младежката политика в страните от ЕС, Западните Балкани и страните от Източното партньорство.
„Президентът на Националния младежки форум на България и председателят на Европейския младежки форум активно участваха в целия процес.“.
„На първия ден, на конференцията бе излъчен младежки представител като говорител, заедно с представители на Европейската комисия, Министерството на младежта и спорта, ООН, в дискусионния панел на високо равнище."
Тя се позова на специален формат на „гражданския диалог“ с участието на еврокомисаря по образованието, културата, младежта и спорта, министъра на младежта и спорта на България и специалния пратеник на генералния секретар на ООН по въпросите на младежта (на 28 години).
Златева омаловажи проблема с билетите, като обясни, че няма задължителна процедура. „По този начин, за да се осигури по-голяма гъвкавост на младежките делегати, председателството реши да следва модела на възстановяване на средствата.“.
Българското председателство създаде „амбициозен дневен ред“ в областта на младежта и реши да обърне специално внимание на междусекторни въпроси, свързани с Европейската стратегия за младежта „Младежта и светът“, каза тя.
„В съответствие с Резолюция 2250 на Съвета за сигурност на ООН, един от елементите, които трябва да бъдат включени в проекта за заключения на Съвета по въпросите на младежта, ще бъде свързан с ролята на младежта за изграждане на хармонично и мирно общество в Европа. С оглед на тази цел Работната група за младежта в Съвета на ЕС създаде уникално междусекторно партньорство с Работната група на Съвета на ООН и инициативата беше изключително добре приета.“.
„Председателството реши да засили още повече този подход, като разшири обхвата на участието си в Европейската младежка конференция и по този начин предостави възможност за по-нататъшен обмен и, да се надяваме, източник на вдъхновение отвъд строгия формат на ЕС. Освен ООН, на конференцията взеха участие представители на EURODESK, както и на страните от Западните Балкани и Източното партньорство.", заключи тя.
Младите участници в конференцията „подозират“, че зад фокуса върху ООН стоят лични мотивации.
„Структурният диалог е положителен и мощен инструмент, чрез който младите хора да бъдат съставители на политиките на равнище Европейски съюз. Въпреки че е далеч от съвършенство и се нуждае от реформа, той е уникален за света източник на вдъхновение и трябва да бъде защитен от държавните служители, опитващи се да го използват за лична изгода, подкопавайки усилията на цялото поколение.“, коментира Алварадо.
Рада Наследникова. Снимка: Личен архив
Рада Наследникова е психотерапевт с 14 години стаж в индивидуалното и групово консултиране и психотерапия.
Има опит в работата с жени с психогенни репродуктивни проблеми, постродилна депресия, както и жени, преживели насилие.
Регистриран психотерапевт към Българската асоциация по психотерапия и член на Българското психоаналитично общество. Отскоро е и майка.
Рада днес е в Майко Мила!, за да говори по темата за обвиненията - тези, които жените и особено майките чуват срещу себе си - от близки хора, от далечни хора и - най-болезненото - от други жени и майки. Ще се опитаме да разберем какъв е този феномен да повдигнеш укорителен пръст срещу непозната жена и нейните проблеми, маскирайки всичко това като "градивна критика".
Сигурни сме, че доста от нас са били и от двете страни на барикадата - от страната на обвиняващия и от страната на обвинения. Та, нека разберем защо понякога един невинен наглед въпрос, споделен страх или твърдение довлича след себе си купища обвинения, назидание и укор.
******
„Обратното на знанието НЕ е незнанието, а илюзията за знание.“
Никой не разбира това по-добре от една майка, която още с факта на зачеването се среща с всички, които знаят какво трябва тя да прави с бременността си и после с детето си.
Никой не е истински подготвен да бъде родител - това е период, в който се доближаваме много до тоталната уязвимост и зависимост на бебето, което не е лека емоционална задача.
Това е период на емоционални кризи, израстване и промени. Това е и време на много учене.
За да може обаче човек да се учи, е необходимо да има толеранс към собственото си незнание и несъвършеност.
Това е тежка задача, когато някак несъзнавано всички очакват именно съвършеност от родителите и особено от майките. Парадоксално, но подобно очакване има и от страна на... другите майки, които смятат, че техните действия и мнения са единствените валидни и правилни. Сблъсквайки се с нещо различно обаче, много от майките реагират с коментари, критики и съвети. Това, разбира се, има обяснение и то е много просто - така хората се освобождават от усещането за собствената си несъвършеност и незнание.
Да критикуваш и съветваш някой различен е един миг на приятна възбуда и облекчение, който често бива рационализиран като „градивна критика“ или помощ.
Това е момент, в който психиката се освобождава от неприятните емоции на собствената уязвимост и облича един „костюм“ на всемогъщество и всезнание, вторичната полза от който пречи на хората да си дадат ясна сметка за реалната мотивация за тяхното поведение.
Истината обаче е, че този модел на поведение помага единствено на критикуващия в това той да се чувства по-добре.
Майчинството е опит, който провокира много емоции у всички, тъй като покрай него започваме да проектираме свои собствени емоции и конфликти върху околните.
Когато една жена забременее, има реален риск тя да бъде дехуманизирана и да се гледа на нея като на инкубатор за бебето, a всички „детски части“ от нейната психика - зависимости, страхове, желания, които не отговарят на тази роля, да бъдат осъждани и атакувани, понякога по много жесток начин.
Това е така не защото светът е пълен с разумни възрастни, които знаят какво трябва да прави една жена, която чака или има дете, а защото несъзнавано във всяка майка виждаме собствената си майка, а слабостите на майката са плашещи за всяко дете.
Този страх може да породи силна съзнавана и несъзнавана агресия.
Емоциите, произтичащи от един такъв конфликт, могат да приемат формата на съвети и критики на всевъзможни теми: кърмене, хранене, обличане, спорт, духовни практики или липсата на такива, ваксинация или не, дали детето носи шапка или не.
Много хора смятат, че мотивацията за едно или друго действие е продукт единствено на съзнателен контрол. Когато разберат, че мотивацията може да бъде породена и от несъзнавани конфликти и емоции, това води до тревога.
Хората се защитават от тази тревога, също несъзнавано, и тази защита може да приеме формата на илюзия за знание и приемане на една псевдо-зряла, компетентна поза, в която се дават „разумни“ съвети, за да се избегне близостта с болката на другия, а от там, разбира се, и със собствената болка.
Всички би трябвало да сме наясно, че обвиненията не са помогнали никога никому, и най-малко на хората, които наистина имат нужда от помощ. И все пак те са всекидневие и навсякъде.
Съществува една особено обтегната и деликатна тема, която изисква огромно внимание, защото засяга общественото здраве - това е темата за жените, които нямат безоблачна бременност и се сблъскват с трудности във взаимоотношенията, със здравето, с бременността, или психиката си.
Когато трудностите провокират депресия у тези жени, те започват да изпитват затруднения да се грижат за себе си, камо ли за детето си.
И тук идва един проблем, а именно:
вместо с подкрепа, тези жени се срещат с обвинения и така, положението допълнително се влошава.
Всеки който съди, критикува и обижда тези жени, е част от проблема, макар да смята, че е част от неговото решение.
Обикновено хората имат тенденцията да санкционират тези, които ги ядосват, но те по-често имат нужда от помощ, понякога от лечение. Такъв е случаят с майки, които имат проблем с депресия, психични проблеми, зависимости.
Да вземем пример с една бъдеща майка, която има трудност да се откаже от тютюнопушенето - наскоро дискутирана тема в текста Бременна съм… и не мога да спра да пуша и в последвалите коментари под публикацията.
Никотиновата зависимост е изключително тежка, от всяка жена се очаква без проблем, спонтанно и навременно да се откаже от зависимостта си, в момента в който чуе, че ще стане майка, макар, че за огромна част от популацията това е сериозно предизвикателство.
Ситуацията обикновено е по-сложна и никой няма да каже неподозирана истина, ако каже на жената, че това е вредно за бебето. (То е вредно и за нея и обикновено тя е наясно с това).
Често хората, които чуят за подобен проблем, се интересуват единствено дали такава жена ще спре да пуши ВЕДНАГА, а не какво преживява тя в момента.
Никой обаче не си дава сметка, че повечето вредни навици са начин за справяне с емоциите и в този смисъл индуцирането на вина рядко е добра идея. Хората преодоляват зависимостите си, когато се подсили ресурсът им за справяне и когато получат адекватна информация, а не ако ги накараме да се чувстват лоши хора и ги нахокаме, че трябва да се променят.
Ако например им се каже, че изпушването на една цигара или изпиването на една чаша алкохол ще доведе до катастрофа, това само ще засили напрежението у тях, както и желанието им за цигари, алкохол или наркотици. Освен това подобно отношение има и обратен, демотивиращ ефект, в случай, че тези хора разберат, че катастрофата не настъпва така спонтанно.
Помощта при справяне със зависимости обикновено се дава от лекари и специалисти, а приятелите могат да помогнат, ако появят разбиране към трудностите и емоциите на майката.
Подобен е проблемът и с жените, които са депресирани и са бременни. Същото очакване има и за тях - че те са щастливи, защото чакат дете, и депресията спонтанно ще (така трябва!) им мине.
Това е попречило на много депресирани жени да получат помощ и е попречило много самоубийства да бъдат предотвратени, защото истината е, че бременността и майчинството не лекува, а обикновено задълбочава депресията.
Парадоксът е, че над майките с емоционален проблем тегне стигма, чиято причина се корени изцяло в емоциите, а не в разума, и точно тази стигма, както и срамът, който тя провокира, пречи на жените да търсят помощ. Точно както и жертвите на домашно насилие не търсят помощ - за да не бъдат обвинени, че “сами са си виновни, че стоят там“...
Автор Anne Kingston, текстът е със съкращения.
На първо място *Еми (името е сменено) е като много други заети майки – на 34 години, живее в Албърта, САЩ, работи на пълен работен ден и е посветена на 5-годишното си дете.
„Обичам сина си с цялото си сърце,“ казва тя. „Животът ми се върти около него.“
Когато говори за майчинството, обаче, Еми се различава от обичайния майчински речник: ако е можела да направи този избор отново, казва тя, е нямало да стане майка. Тя признава, че никога не е искала деца - мъжът ѝ е бил този, който е настоявал и е казвал, че в противен случай ще се разделят.
Родителството обаче е поставило забележим печат върху брака им – мъжът ѝ не бил толкова ангажиран като баща, колкото тя би искала, заради което двойката се разделила.
"Животът е труден", разказва Еми. „Детето ни има две къщи, а аз все още поемам 90% от отговорността на това да си родител.“
Това, през което минава Еми, е част от разрастващa се, макар и противоречива дискусия за съжалението да си родител, която обаче е основно насочена към майките.
Социалните медии са като развъдник за тези дискусии. Дори има група “I regret having children” с 9000 членове, където потребителят Уарън Чански е написал: „Не исках да съм баща и не ми харесват хората, в които моите деца се превърнаха“, както и много Фейсбук общности, където хората споделят съжалението си, че са станали родители.
Повечето групи са затворени и внимателно следени от администратор, което е необходимо, като се има предвид каква критика и негативни отзиви предизвикват.
През 2008-ма година френската психотерапевтка Корин Майе предизвика международна буря и заклеймяване с книгата си „No Kids: 40 Good Reasons Not to Have Children“ (бел. Пр. „Без деца: 40 добри причини да нямаме деца“).
Двете ѝ деца я оставят „изтощена и банкрутирала“, а тя признава, че няма търпение да напуснат дома ѝ.
През 2013-та Исабела Дютън, 57-годишна англичанка, майка на две пораснали деца, предизвика фурор с есето си „Майката, която съжалява най-много за това, че има две деца“.
През 2018-та година и двете – Дютън и Майе – вече не са разглеждани като някакво явление; съжалението да си родител или „последното родителско табу“ вече се отразява от много медии („100 Women 2016: Parents who regret having children”, „Inside the growing movement of women who wished they never had kids“, „Regretting motherhood: What have I done with my life?“).
Жените, които споделят, че изпитват съжаление, че са майки обаче получават и доста негативни коментари - окачествявани са като егоистки, противоестествени, агресивни „лоши майки“ и се смята, че "илюстрират" „мрънкащата среда, в която твърдим, че живеем", както го описва Дютън.
Един коментатор дори нарича Дютън "изключително нещастна, студенокръвна и егоистична жена".
Да се говори за съжаление, че някой е станал родител, повдига етични дилеми, но очевидно е необходима дискусия.
Важно е да отбележим, че жените изпитват съжаление по отношение на майчинството - те не казват, че не обичат децата си! Дютън говори с много любов и отдаденост за децата си („бих си отрязала ръката за децата, ако трябва“) – всъщност това, срещу което се бунтува, е майчинската структура, която се налага върху жената - „Чувствах се под напрежение да съм постоянно отговорна за тях“.
Майките споделят, че това, с което се борят, е усещането, че страхотният живот на децата идва на цената на собствения ѝ личен живот, като не един и два пъти майката разказва, че се е почувствала заклещена в капана на „живота, който толкова много е искала преди, а сега се оказва негов пленник.“
Чувството да си затворен в клетка и да си притиснат е често присъстваща тема в публикациите на майките. Те се чувстват така, все едно „метафорична пъпна връв, омотана около врата им, ги свързва непрестанно с децата им“.
Освен това много жени казват, че са се чувствали притиснати от обществото да имат деца.
Осъзнаването, че майчинството не е за всяка жена не би трябвало да е изненада през 2018-та година, като се има предвид колко много хора избират да нямат деца и като се има предвид намаляващия прираст на населението.
Все още, обаче, битува схващането за „светостта“ на майчинството и погрешното убеждение, че майчинският инстинкт е вроден и безусловен – въпреки огромните исторически доказателства за противното.
В опит да се разрушат ограниченията на какво представлява майчинството, обаче, се случва нещо друго: малка група жени преоформят майчинството - една институция, която нарочно е идеализирана и издигната до абсурдни нива.
Джун Клийвър (американска актриса, станала икона за много семейства през 50-те години, възпитавайки две непослушни деца и управлявайки дома „с токчета и перли“) е заменена от Джесика Алба, бивша актриса, която управлява империя за милиарди долари за органична бебешка храна и която публикува за милионите си последователи в Instagram прекрасни и сериозно обработени семейни снимки.
Таблоидите ни заливат от майчинска истерия: Снимката на Бийонсе, която през 2017-та обяви с дизайнерска снимка в Instagram, че чака близнаци, все още е най-споделяната снимка. Натискът върху жените да имат деца е изключително силен, а когато едно момиче няма деца, непрекъснато ѝ се напомня, че „часовникът тиктака“.
Не е изненада, че един от първите въпроси към Принц Хари и Меган Маркъл беше кога смятат да имат деца...
Едновременно с това взискателната, изтощителна, саможертвена и често неблагодарна работа на майката е „най-важната работа, която една жена може да има“, по думите на Иванка Тръмп от кампанийно видео от 2016 г.
Добавете към това и широко разпространеното схващане, че децата автоматично носят със себе си удовлетвореност и усещане за житейска реализация (въпреки че често родителите се усещат точно обратното) и вече имаме ясно обяснения защо някои хора съжаляват за избора си да станат родители.
Но майките, които надигат глас, за да споделят различен опит, срещат противоречиви реакции. Една от тях разказва, че непозната жена ѝ казала да потърси професионална помощ от терапевт, защото децата ѝ заслужават по-добра майка. Хубавото е, че десетки други жени споделят, че реакциите са били положителни и са благодарни, че не се чувстват сами или ненормални.
Да се разшири речникът, с който говорим за майчинството, помага на всички майки и жени. Хубаво и важно е да улесним майките да са майки, но също толкова важно е и да преразгледаме политиката за възпроизвеждане и схващането, че да станат майки е задължение на всички жени.
Съжалението да станеш майка означава, че е имало избор. През 1975-та година журналистката Ан Ландърс пита читателите си „Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли имали деца?“ 70% от над 10 000 отговора са отрицателни.
Германско проучване от 2016 показва, че 8% от 1200 запитани родители, не биха имали деца, ако можеха да върнат времето назад.
Идеята, че майчинството е свещена роля, а не едно от най-дълбоките и сложни човешки взаимоотношения, го е направила някак магически освободено от съжаления. Във всеки друг аспект, когато някой изпитва съжаление, останалите хора показват съпричастност, само не и в това.
От друга страна, времето, което родителите прекарват с децата си, се е удвоило за две десетилетия (според изследване на The Economist). Жените прекарват средно 104 минути на ден в грижа за децата през 2012, за разлика от прекараните 54 минути дневно през 1965. Мъжете прекарват по-малко време в обгрижване на поколението, но и при тях има увеличение – 59 минути на ден днес, в сравнение с 16 минути през 1965-та. Освен това стана ясно, че живеем във времена на следния парадокс - колкото повече пари изкарва една майка, толкова по-големи и тежки са и семейните ѝ отговорности!
По-голямата част от съдържанието за майчинството се фокусира върху майките на бебета и подрастващи деца, докато да се чуе мнението на бабите е също изключително важно. Тези вече възрастни майки могат да си позволят да изкажат по-откровено и достоверно мнение, защото младите майки не искат да станат жертва на критиката и не смеят да рискуват да се проявят като „лоши майки“.
Всички гореизброени истории и изследвания целят да подчертаят жертвите, които са необходими, за да си родител – и че удовлетворението често не е част от това.
Очевидно има хора, които имат потребност от по-реалистичен образ на майчинството, антидот на т. нар. „Pinterest-майка“. Певицата Пинк е обявена за такова лекарство заради незахаросаните си и откровени публикации за живота си като майка. През декември певицата написа в профила си в Туитър, че една майка ѝ споделила, че „моята сила ѝ е вдъхнала кураж да е родител, защото не ме е страх да не съм идеална на обществени места“.
Очаквано е дискусиите за съжалението, което жената изпитва от майчинството, да остане изключително поляризирана – между яростта и отричането, че изобщо такова усещане съществува, до признаването му и тълкуване на общественото му значение, особено ако повече жени излязат напред и споделят.
В това няма катарзис, няма щастлив край. Да осъзнаеш съжаленията си е част от преживяването „майчинство“ и изисква промяна в начина на мислене.
Майките притежават собствените си тела, мисли, емоции, въображение и спомени – и имат способността да разпознаят дали всичко, което им се случва, си е заслужавало или не.
Близо две трети от майките споделят, че са се чувствали обект на критика заради решенията си как да отглеждат и възпитават децата си, показва проучване сред майките в САЩ, проведено през юни 2017 година, от C.S. Mott Children’s Hospital в Мичиган.
Изследователите са попитали 475 майки на деца до 5-годишна възраст дали са били критикувани по отношение на ролята им на родители. 61 процента от тях споделят, че са били обект на критика, като основно семейството и роднините им са били най-големите съдници, пише изданието New York Times.
Шокиращо е, че най-близките им хора са всъщност най-лошият им критик, като тази негативна роля се разделя поравно между партньора, родителите на майката и родителите на партньора. Съществува схващане, че родителите на партньора са най-големия съдник, но проучването показва, че това не е истина - родителите на майката са също толкова негативно настроени към нея.
Изследователите са се интересували дали по-съществената част от критикуването не идва от далечни познати или непознати хора, или пък в онлайн среда, но едва 7 процента от майките са се оплаквали от кибертормоз в социалните мрежи.
Жените обаче са споделили, че у дома и в семейството ги критикуват три пъти повече, отколкото във въшния свят.
"Майките започват да чуват мнения за това какъв родител са още докато са бременни - хората пипат корема им, казват им да си почиват. Има хиляди неща, които хората смятат, че им е позволено да казват на един родител", казва проф. д-р Барбара Хауърд от Медицинския университет "Джон Хопкинс".
Проф. д-р Хауърд е педиатър със специализация по поведенчески проблеми в развитието и нейните пациенти са основно деца с проблеми в поведението.
"Често", казва тя, "роднините на децата имат свое собствено мнение как трябва да се третират поведенческите проблеми на детето. Говоря за това непрекъснато и всеки път питам дали някой има собствено мнение как да се справим с проблема на детето. Когато двамата родители са на различно мнение по даден проблем, би трябвало да го решат помежду си в разговор и компромис, а не като се критикуват един друг и всеки да подценява и омаловажава другия пред детето."
Тя казва, че не е била изненадана за темите, по които майките се оплакват от критика. Те са същите, които чува в кабинета си всеки ден - дисциплината, спането и храненето, винаги едно и също.
7 от 10 майки са критикувани заради дисциплината на детето. Много често това, което виждаме, е различна интерперация на това какво прави детето, какво е поведението му и какво е разумно да се очаква от него.
Бабите и дядовците, които живеят далече, най-вероятно виждат детето само на специални събития, когато всекидневната рутина е нарушена и детето е по-възбудено от обикновено.
Ако бабата и дядото критикуват майката или я накарат да се почувства съдена, това впоследствие може да доведе до разделение на семейството, което на този етап е отдалечено само по географски показатели.
Около половината майки споделят, че избягват общуването с хора, които ги критикуват, но ако това не е проблем, когато става дума за нахален съсед, в случая с роднините това означава детето да бъде лишено от време с баба си.
Родителите, които са разстроени заради критиката на бабата или дядото, не бива да забравят, че една баба или дядо, които живеят далече, се опитват, макар и доста неумело, да участват по някакъв начин в живота на детето. Съветът към родителите е да бъдат по-директни и открити и да кажат открито, че искат бабата и дядото да участват в живота на детето, но повече няма да го водят там, ако ще бъдат мъмрени и критикувани.
Това, което майката чува като критика, може да е проява на загриженост към състоянието ѝ, особено ако идва от собствените ѝ родители. Например при обговаряне на проблема със спането на детето по-възрастните родители може да се опитват да засегнат темата, че майката е изтощена. Често родителите страдат за собственото си дете, което като родител се бори с някакъв поведенчески проблем.
Майките в проучването споделят за много нисък процент критика от страна на педиатър или лекуващ лекар на детето (8%) и възпитател или педагог на детето в ясла или детска градина (6%). Според изследователите майките очакват съвет и напътствия от тези институции и заради това не приемат предложенията им като критика.
Какви са последствията от критикуването?
Понякога майките наистина имат нужда да научат, че грешат, ако правят нещо неправилно. Голяма част от майките споделят, че след получена критика, търсят повече информация и се опитват да се образоват, като повечето от тях са се допитвали до педиатъра на детето или са ровили в интернет.
Но 40% от майките в проучването споделят, че критикуването ги е накарало да се съмняват в себе си си и да са неуверени като майки.
Проф. д-р Хауърд казва, че никой никога не казва нещо положително на родителите, например: "О, браво! Справи се с тръшкането на детето по страхотен начин!"
(Освен ако не сте Кейт Мидълтън, дукесата на Кеймбридж, която е успокоила тръшкащата си дъщеря и това е отразено от националните медии като световна новина.)
"Замислете се колко пъти сте чували някой да ви казва - "Браво, справи се чудесно с тази ситуация!", казва още д-р Хауърд и добавя - "А всички знаем, че положителната обратна връзка е много по-ефективна от критиката!".
Така че, мили хора - не критикувайте излишно майките около вас, особено когато детето на някоя майка се тръшка в магазина, в тролея или насред тротоара. Вместо да я гледате укорително и свирепо, отпуснете ѝ един съчувстващ поглед или мила дума - със сигурност ще го помни доживот, защото ще сте първият, държал се така с нея. Сигурни сме на сто процента!
