„Здрави ли са бъбреците ти?“ – този въпрос ни задават от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и ни предлагат проучване, което правят заедно с Българската болнична асоциация, Българската нефрологична асоциация и Дружеството на кардиолозите в България.
Според изследването, проведено сред 2500 пациенти на кардиологични и ендокринологични отделения в 7 големи болници в България, около 30% от хоспитализираните по различни диагнози имат хронично бъбречно заболяване, но са без поставена диагноза. А не могат да я получат, защото у нас заболяването липсва – няма код за него, уточняват от АПБЗ. С други думи, има ви нещо, но няма как да ви лекуват за него, защото липсва в системата.
От Асоциацията апелират за промяна в регулативната рамка и се фокусират върху значението на ранната диагностика – чрез нея може да се избегне инвалидизация и преждевременна смърт.
Някой би казал „За да продадем след време единия и да платим уроците за 7 клас на детето“ и ние бихме му отговорили, че това е безвкусна шега. Но да, уроците са скъпи и не, бъбреците са ни за друго.
Повечето от нас имат по два бъбрека. Тяхната задача е да филтрират отпадъците и допълнителната вода от кръвта. По този начин вредните или непотребни вещества се изхвърлят от организма чрез урината, а полезните остават в организма. Освен това бъбреците произвеждат основни хормони, нужни за човешкия организъм.
Когато обаче не могат да пречистват определено количество течности за минута време или я пречистват некачествено (тоест пропускат полезни вещества да се отделят чрез урината, а вредните да останат в организма), говорим за нарушение на бъбречната функция. Това нарушение може да е остро възникнало или хронично протичащо.
Още не сме свършили, скрол надолу
говорим за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). В първите етапи то протича без симптоми и затова се нарича „тиха пандемия“. При него се наблюдава:
Пациентите може да пропуснат тези симптоми, тъй като обикновено ги отдават на всекидневието си.
С времето симптомите се увеличават и се появяват:
И така... докато се стигне до крайната фаза на ХБЗ – хронична бъбречна недостатъчност, при която хората се нуждаят от заместваща бъбречната функция терапия – диализно лечение или трансплантация. В този момент почти не се отделя урина, поради което се натрупват огромни количества отпадъчни продукти и вода в организма. Ето защо в този период вече се налага животоподдържаща диализа – хемодиализа или перитонеална диализа. В крайната си фаза състоянието води до тежка инвалидизация и смърт.
Например в световен мащаб близо 850 млн. души живеят с хронично бъбречно заболяване, което представлява повече от 10% от населението на земята. В първите две фази на заболяването почти 96,6% от страдащите хора не са диагностицирани, а в третата фаза, когато вече бъбречната функция е силно затруднена, около 82% от страдащите остават без диагноза.
Данните на глобално ниво показват, че само 1 човек от 10 знае, че има ХБЗ. Тоест има голям процент хора, страдащи от хронично бъбречно заболяване, които НЕ знаят за това в първите му стадии, когато то е лечимо и когато прогресивното му развитие може изцяло да се спре. Очаква се през 2040 г. ХБЗ да стане петата причина за смъртност след сърдечносъдовите заболявания.
ХБЗ обикновено възниква като вторично заболяване. Двете основни рискови причини за появата му са захарен диабет и артериална хипертония. Към това се добавя и затлъстяването като все по-сериозен здравен проблем в световен мащаб.
Адвокат Христина Николова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. Тъй като самата тя е бъбречно трансплантирана, а освен това е юрист, знае от първо лице колко нормативни промени са нужни, за да се подобри процесът с диагностицирането и донорството в България.
Част от мерките вече са предприети благодарение на съвместните усилия на лекари и експерти, които инициират кампания за промяна на подзаконовата нормативна база.
Главната цел на предложенията им е в основния пакет за профилактично изследване на здрави хора и диспансерно наблюдение на пациенти с артериална хипертония и диабет тип 1 и 2 да се включат два основни маркера, по които се диагностицира в ранните етапи нарушение на бъбречната функция:
Сега, това на вас (както и на нас) вероятно нищо не ви говори. Но идеята е, че двата посочени показателя (eGFR и UACR), препоръчани в съвременните медицински стандарти за лечение на хронично бъбречно заболяване, биха осигурили надеждна оценка на бъбречната функция на пациентите и биха подобрили вземането на клинични и терапевтични решения.
Към момента НЗОК приема диагностиката на пациентите с диабет и артериална хипертония да се допълни и с изследване на eGFR. Остава тези показатели да се въведат и при профилактичните прегледи на здрави хора, за да може навреме да се установи наличието на влошена бъбречна функция.
Здравето винаги е свързано с физическа активност. Та и тук профилактиката включва движение, разбира се, и разнообразно хранене, прием на вода и избягване на прекалено много белтъчна храна.
Изключително вредна за бъбречната функция е прекомерната употреба на болкоуспокояващи медикаменти и добавките за увеличаване на мускулна маса при фитнес тренировките.
Освен това, дори и човек да няма никакви оплаквания, веднъж годишно трябва да се изследва нивото на креатинин и eGFR в кръвта, както и да се прави изследване на урината за албуминурия. Това е достатъчно, за да сте спокойни, че бъбреците ви работят добре.
Щом е толкова сложно здравната система да си свърши работата и да хване евентуално бъбречно заболяване в зародиш, явно пак ще разчитаме най-вече на личната си отговорност. Върнете се ред нагоре и си запишете какво е нужно да изследвате, и после го обсъдете с личния си лекар, за да сте спокойни и вие, и той.
Има не едно и две неща, които бременните признават, че не знаят по време на бременност - не са сигурни дали усещат собствената си перисталтика или бебето се движи в корема им, не знаят дали и кога им личи, че са бременни, но за едно нещо бременните са единодушни - раждането е най-болезненото нещо в живота.
Не е необходимо да обходите интернет и да търсите доказателства защо е така. Например, реалити предаванията за раждане са кратки и само набързо показват образи на гърчещи се от болка жени.
И все пак, оказва се, че в живота май има далеч по-болезнени неща от това да родиш бебе. Сайтът Verywell е направил чудесен очерк на нещата, които болят повече от раждането, предлагайки цели 8 по-болезнени неща.
Не забравяйте, че всеки човек преживява болката по различен начин, освен това всички имаме различен праг на болка, така че нещо, което е изключително болезнено за един, може да не е същото за друг. Важно е и да отбележим, че когато говорим за негативни спомени и преживявания от раждането, болката не е водещият фактор за жените.
Да счупиш кост звучи болезнено, макар че не всички счупени кости болят еднакво. Някои фрактури са сериозни и изискват гипсиране за дълъг период от време, други налагат оперативна намеса и поставяне на импланти в тялото.
Колко боли от една счупена кост зависи от това къде е счупена, както и от начина на счупване. Важно е и колко често ползвате въпросната част от тялото. Например, спуканото ребро боли всеки път, когато си поемете въздух, докато счупена малка костица на пръста може да е едва закрепена и почти да не боли.
Някои счупени кости изискват седмици и месеци лечение. Докато едно раждане, дори и най-дългото раждане, рядко продължава повече от ден.
Мигрената е изключителен източник на болка. Тук не говорим за обикновено просто главоболие, което облекчавате с обезболяващо, продавано в аптеката без рецепта. При някои хора мигрената е неколкочасова или дори неколкодневна агония в:
Хората, които страдат от чести мигрени, взимат предписани от лекар сериозни медикаменти за предотвратяване и облекчаване на симптомите.
Бъбречните камъни са малки образувания, които се формират вътре в бъбрека. Те трябва да преминат през тялото. Това означава, че камъкът, цял или на части, трябва по някакъв начин да излезе от тялото - обикновено през пикочопровода, но понякога се налага и оперативно премахване. Симптомите при камъни в бъбреците включват:
Женското тяло не е пригодено за раждане на камъни, а на деца.
Това са малки камъни в жлъчния мехур. Камъните в жлъчката също могат да причинят доста болка. Въпреки че има болкоуспокояващи медикаменти и хранителни добавки, които да ви помогнат да се справите с тях, камъните в жлъчката могат да ви измъчват дълго време или да се проявяват на пристъпи. Тези пристъпи често включват симптоми като:
В повечето случаи камъните в жлъчния мехур се повлияват от прием на предписани обезболяващи и подходяща диета, след известно време може да има нужда от операция за отстраняване на самия жлъчен мехур.
И те заемат своето място в този списък. Тези инфекции причиняват огромна болка и включват следните симптоми:
Тези инфекции не са нищо работа, не са за подценяване и понякога дори самата бременност е предпоставка за повишен риск от инфекция на пикочния мехур или пикочопровод.
Много хора биха сравнили болката от раждането с болката от зъболекарска работа. Става дума за пространството в центъра на зъба - камерата на пулпа, която е разположена по дължината от корена на зъба до върха му. Зъболечението на зъбния канал изисква квалифицираната намеса на специалист. Вътре в зъба се пробива дупка и нервите под зъба се отстраняват от корена. Запълването на зъба се извършва със специален пълнеж, но болката спира, защото нервите са премахнати.
Макар интензивната болка да спира след отстраняването на корена, има остатъчна болка. Заболелият зъбен канал може да повлияе на всекидневните ви дейности за няколко дни и да изисква прием на болкоуспокояващи. Ако ви се чете още - тук една смела жена отива на зъболекар.
Хирургията е очевидно болезнена за повечето хора. Въпреки че някои операции са по-сложни от други, те обикновено включват разрязване на тъкани, мускули или органи, или преместване на вътрешни структури, за да се достигне до частта на тялото, която изисква операция.
Помислете само за сърдечната хирургия, при която гръдната кост (стернум) трябва да бъде срязана и преместена временно (а при някои хора дори завинаги премахната), за да се стигне до сърцето. Можете да си представим, че болката от това ще продължи седмици и може би месеци, и често ще изисква допълнителна терапия.
Лапароскопските операции или безкръвните интервенции са по-малко болезнени от хирургическите, при които се прави по-голям разрез. Макар и при двете да има болка, някои продължават много по-дълго в зависимост от вида на операцията, местоположението на разрез или здравословното състояние на пациента.
Номер 8 е предизвиканото раждане. То е източник на такава болка, която може да е много по-интензивна от тази при спонтанното раждане, защото тялото ви е принудено бързо да влезе в родилен режим чрез медикаменти, а не чрез естествен процес.
Може да са необходими и други средства за намаляване на рисковете при предизвиканото раждане. Тези интервенции увеличават болката, дали заради самата процедура, заради това, че ограничават движенията на майката, или поради това, че предизвикват страх у нея. Говорете с доктора и изберете интервенция, които намалява или облекчи тези странични ефекти.
И след като ви изсипахме 8 адски болки, имаме нещо положително за финал. Добрата новина е, че има много начини да се справите и облекчите болката по време на раждане. Например:
Няма "правилни" и "грешни" избори, а единствено "личен избор и предпочитания".
