Детето ми беше на месец, когато забелязахме някакво странно образувание от вътрешната страна на бузата му. Нещо тъмночервено, неествествено и разбира се, като нещо, което няма място там, изглеждаше плашещо. Тогавашната ни педиатърка прецени, че става дума за гъбичка или млечница в устата на детето. Изписа невъобразимо гадно на вкус лекарство за една седмица, но след седем дни нямаше и грам ефект. Напротив, образуванието беше пораснало и почервеняло съвсем.
Лично ходене по мъките
Последва ходене при няколко различни специалисти, докато се установи какво е образуванието. Хемангиом. След поставянето на диагнозата, на детето беше назначено лечение със специално лекарство за хемангиоми. За огромно наше щастие лековитият сироп от съвсем скоро се поемаше изцяло от НЗОК, защото не беше никак евтино. Това години преди нашия случай не само че не е било така, а и е трябвало сиропът да бъде поръчван от чужбина. Не всички пациенти имат късмета, който синът ми извади – да се повлияе положително и да спре приема след 6 месеца.
През тези месеци пулмолог, дерматолог и кардиолог следяха редовно състоянието му, за да се прецени и евентуална промяна в дозата заради увеличаване на килограмите на детето. Активната съставка в лекарството е пропранолол, а той принадлежи към групата на бета-блокерите. Това са лекарства, които се вземат при заболявания, свързани със сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и нервната система.
На пациенти, които се лекуват с това лекарство, се дават специални брошури за симптоми и промяна в състоянието, за които да следят. Причината е, че то може да доведе например до бронхоспазми. Точно поради тази причина по предписание на проследяващия пулмолог синът ми спря приема на сиропа, когато съвсем в края на лечението имаше бронхит и трябваше да му се правят инхалации. Възобновяването на лечението и коректната дозировка на лекарството се случиха след среща с пулмолог и тестване на сърдечните изменения, за да се прецени как корекцията в дозата влияе на детския организъм.
След финала на лечението в устата на детето остана съвсем малко образувание, което спадна изключително много. По преценка на наблюдаващите лекари не продължихме със сиропа.
Не ми беше лесно
И въпреки че сега разказвам тази история толкова кратко и ясно, изводът от нея е, че изключително трудно стигнахме до правилните лекари. Преди шест години, когато се сблъсках с хемангиома, личният ми опит по темата беше свързан с повече лутане в началото, с огромен страх какво се случва с бебето и с чудене защо няколко лекари не могат да дадат еднозначен отговор.
Дори имахме кратък престой по време на бронхита му в голяма варненска болница, в която част от педиатрите не бяха наясно, че съществува въпросното лекарство, че има как хемангиомите да спадат без хирургически интервенции, както и че по време на инхалации приемът обезателно трябва да бъде прекратен. Вместо това един от лекарите ми се накара, че въобще съм решила да водя на море дете под година (тогава беше на осем месеца, спазвали сме всички препоръки за водене на плаж на бебе, въоръжени бяхме с всякакви тенти, чадъри и какви ли не изобретения за пазене на сянка).
А ето и малко данни от сайта на Националната медицинска библиотека (National Library of Medicine) на САЩ.
Какво е хемангиом?
Хемангиомите, известни още като хемангиоми на новороденото или инфантилни хемангиоми, са най-често срещаните доброкачествени тумори в ранна детска възраст. Често се наричат „ягодовидни петна“ поради характерния си външен вид. Съществуват различни видове – вродени (видими още при раждането) и инфантилни (появяват се по-късно в кърмаческата възраст). Инфантилните хемангиоми се характеризират с бърз начален растеж, последван от спонтанно обратно развитие.
Инфантилният хемангиом е най-честият доброкачествен съдов тумор в ранна детска възраст и засяга около 4–5% от новородените. Той се дължи на неестествено струпване на малки кръвоносни съдове, което се проявява през първата година от живота.
Инфантилните хемангиоми се срещат по-често при бялата раса в сравнение с други расови групи. Заболяването е по-често при момичета, като съотношението момичета към момчета достига 5:1. Преждевременно родени бебета, бебета с ниско тегло при раждане или с вътреутробна хипоксия (състояние, при което плодът е лишен от достатъчно кислород) също са по-податливи на развитие на хемангиоми.
Инфантилните хемангиоми са по-чести при деца на по-възрастни майки. Състоянието често се наблюдава след извършване на хорионбиопсия (за диагностициране на вродени генетични дефекти) или при многоплодна бременност – двойки или тройки близнаци. Повечето случаи са спорадични, но се наблюдават и фамилни случаи на инфантилен хемангиом.
Още не сме свършили, скрол надолу
Фази на развитие на хемангиома
Естественият ход на инфантилния хемангиом преминава през три фази:
- Ранна фаза на растеж. Обикновено се наблюдава бърз растеж през първите три месеца от живота на детето и постепенен растеж между петия и осмия месец. Дълбоките инфантилни хемангиоми имат склонност да се размножават за по-дълъг период и могат да продължат да растат до деветия или дори дванадесетия месец.
- Фаза на покой. Лезията остава стабилна и без промяна в продължение на няколко месеца (между шестия и дванадесетия месец на детето).
- Фаза на инволюция (етап на регрес, на свиване). Тази фаза може да започне още през първата година и да продължи няколко години. Регресиращите инфантилни хемангиоми стават по-меки и по-податливи на натиск. Цветът им се променя от яркочервен към пурпурен или сив. Кожата може да се върне към нормалното си състояние, но често остават промени като излишна тъкан, разширени малки съдове и отпуснатост на места.
Лечение на хемангиом
Повечето инфантилни хемангиоми не изискват лечение, тъй като се резорбират спонтанно. Усложнените инфантилни хемангиоми обаче се нуждаят от терапия. Според лекарите бета-блокери като перорален пропранолол показват висока ефективност. Тъй като това лекарства може да предизвика странични ефекти като брадикардия (забавен пулс), хипотония (ниско кръвно налягане), бронхоспазъм и хипогликемия, е важно следенето от лекари.
При наличие на усложнения или остатъчни промени от хемангиома може да се помисли и за хирургично отстраняване на образуванието.
Нещата могат да са под контрол!
Напомняме ви, че тази статия не е медицинско предписание. Това е по-скоро лична история на една майка, която се беше шашардисала в незнанието си какво се случва с детето ѝ и от няколко неприятни удара от здравната ни система.
Ако забележите върху децата си образувания, които по форма, вид и цвят приличат на ягода, идете непременно на лекар! Имайте предвид, че ако хемангиомите са разположени на места, където могат да затруднят естествени процеси (ако са в ушите, носа, устата, около очите) е от съществена важност за децата да бъдат диагностицирани и да започне адекватно лечение.
И спокойно – нещо, което никога не успокоява никого, но в този случай нещата наистина могат да са под контрол.
