В този епизод от поредицата ни „Майко Мила, БЕБЕТО!“ ни гостува госпожа Дулитъл – жената, която знае езика на животните, самата Коза Ани, записана в личната си карта като Мила Бобадова. Тя е ветеринарен лекар и основател на клиниките „Добро хрумване“.
На хората, на които им предстои да имат дете, а вече имат животно, този епизод ще е изключително полезен. Д-р Бобадова отговаря дали е възможно всички да съжителстват спокойно в един дом. Как да представим бебето на кучето и какво да правим, ако се окаже, че някой в семейството има алергия към животното.
В епизода ще чуете още: какво е токсоплазмозата, как се заразяваме? Ако жената е бременна, може ли да чисти тоалетната на домашната котка? Или е добре да се намеси партньорът ѝ, дори и да не му се занимава.
Обезпаразитяване, събиране на акото, пипане на бездомни или домашни животни – как, кога, защо? Засягаме и темата с повсеместното, особено в малките населени места, насилие над животните. Стигаме и до кашата с нормативно позволените и забранените ситуации с животното – може ли да се вози в автобус, трябва ли да му купим билет и други щуротии.
Гледайте епизода:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Какво представлява алергичният ринит и има ли спасение от него – за това говори д-р Кирил Пеев, специалист УНГ болести в УМБАЛ „Св. Анна“ – София. От епизода ще разберете, че засилената употреба на изкуствени вещества води до алергия към естествените.
И още:
Ще чуете дали е добре да се дезинфекцираме при всеки досег с околната среда, или можем да си спестим шишето дезинфектант дневно.
Д-р Пеев обяснява и как да различим хрема от алергичен ринит и друг вид хрема. Отговаряме си и на въпроса има ли наследствена предразположеност към алергиите? Даже и за сливиците го питаме – да ги махаме или да си стоят?
Добре ли е да се пръскаме със спрей за нос всекидневно и какъв спрей помага при алергични състояния? Ами ако става дума за бременна жена – какви капки и спрейове за нос може да ползва и какви да избягва, защото може да се развие пристрастеност?
От специалиста ще разберете дори кой конкретно спрей помага при алергия и други състояния с хрема заради съставките му, една от които е наричана „природен антихистамин“. Накратко, говорим си има ли измъкване от болестта на 21. век: АЛЕРГИЯТА. (Само на вас казваме – да, има.)
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
На планина или на море – срещата с насекомите е неизбежна. Те са навсякъде около нас – дори да не ги виждаме, защото някои са микроскопични – и няма как да ги изолираме.
Възможно е дори да са ни полазили и да не разберем. За някои това може да прозвучи като от филм на ужасите, но страхът от насекомите не е особено рационален, а е нещо закостеняло, предавано през поколенията.
„Далеч по-смислено от това да се страхуваме, би било, ако научим повече за насекомите, тъй като най-големите човешки страхове се крепят именно върху фактора „неизвестност“, казва Александър-Константин Йовчев – биолог, който специализира зоология-ентомология (науката за насекомите).
Той ни разказва, че насекомите са най-проспериращата група организми в природата и са най-богати на видове. От около 2,2 милиона известни на науката биологични вида около 1,2 милиона са насекоми. Всички останали са растения, гъби, бактерии, едноклетъчни и други животни – гръбначни и безгръбначни.
В България според различни данни има около 30–40 хиляди вида насекоми. Това хич не е малко, защото например змиите са едва 16 вида. Подобно на страха от насекоми, съществува и страх от змиите. Според Александър, що се отнася до България, подобен страх е тотално неоправдан.
Имаме отровни змии, но откакто в България се води статистика на ухапвания от змии – от 1927 г., няма нито един смъртен случай. Причината е, че те просто не са толкова отровни. Подобно на осите, могат да контролират колко от отровата си да впръскат при всяко ухапване.
Повечето изобщо не се интересуват от хората. Движат се по своите си задачи, а срещите им с човека са по-скоро случайни.
„Интерес представляваме за онези насекоми, които се хранят върху нас като въшки, бълхи, комари и кръвосмучещи мухи“, обяснява специалистът.
Проблем има и с онези видове, които са със сериозни механизми на самозащита като осите, стършелите и пчелите. Ако се почувстват по някакъв начин притеснени, те използват жилото си, за да се спасят или да защитят гнездото си.
Основното правило за поведение в природата според биолога е:
То може да е колкото красиво, толкова и отровно. Като в илюстрациите в детските книги, в които повечето гъби са червени мухоморки и фиксират вниманието на децата върху тях. А е важно да се знае, че тази гъба е смъртоносна.
Има гъсеници, които са покрити със защитни власинки, и при контакт могат да причинят тежка уртикария или дори мехури по кожата, които се лекуват бавно и причиняват големи страдания на човека. Най-известният вид такава гъсеница е тази на боровата процесионка. Други видове гъсеници също могат да причинят кожни обриви, но далеч не всички космати гъсеници са опасни.
Бръмбарите майки съдържат в своята хемолимфа (така се нарича кръвта на насекомите) коктейл от отровни вещества, които при контакт с кожата могат да предизвикат много сериозни поражения, а при поглъщане, в зависимост от количеството – тежко натравяне, чернодробна и бъбречна недостатъчност, некрози и смърт.
Противно на убежденията на повечето хора, паяците в България са едни от най-безопасните безгръбначни животни. Заради начина им на живот и хранене, едно от най-редките ухапвания, които можете да получите, е ухапване от паяк. Това може да се случи или ако го хванете с ръце, или ако го притиснете случайно и би било единствено при самозащита. Нито един от нашите видове паяци няма да ви полази с намерението да ви ухапе.
Повечето български видове паяци дори не могат да пробият човешката кожа, а ухапването на по-едрите видове може да бъде болезнено, но не е опасно и не оставя трайни увреждания в човека. Единственият опасен за човека, но НЕ и смъртоносен вид паяк в България е европейската черна вдовица, наричана още черен отровен паяк или каракурт.
Ухапването от този паяк може да причини натравяне, което да изисква медицинска помощ и хоспитализация за по-бързото преминаване на симптомите. За щастие, този вид не е агресивен и обикновено живее далече от хората, така че ухапванията от него са редки.
Затова според Александър е най-добре, ако някое насекомо ни е интересно, да бъде заснето и да потърсим по снимката му в интернет какъв точно е неговият вид. Затова помага и събралата доста голяма популярност Facebook група „Насекомите и ентомолозите“, на която той е администратор.
Там може да се публикува снимка на съответното насекомо, да се дадат данни за дата и локация на заснемането и съответно групата от специалисти да го разпознаят и да дадат отговори на въпросите за него.
Ако сме сред природата и не искаме да привличаме насекомите върху себе си, е добре да сме внимателни с козметиката, която използваме, и с цвета на дрехите, които обличаме.
Повечето парфюми миришат на цветя, а това съвсем естествено привлича насекомите. Те са свикнали да се хранят с нектара на цветята и когато човек е с интензивен аромат, привлича оси и пчели, които обикалят около него, за да търсят цветето.
Ако сме решили да се облечем в бяло, ярко жълто или оранжево, може да сме сигурни че насекомите ще ни наобиколят, за да търсят храна. „Това са цветовете на цветовете на цветните растения, на които се хранят огромен брой насекоми. Тавтология е, но именно цветовете привличат насекомите, тъй като те имат цветно зрение“, обяснява Александър.
Определени цветове привличат определени насекоми, допълва биологът. Например с ярко жълта тениска е гарантирано, че човек ще събере всички листни въшки в района. Ако искаме да стоим на разстояние от насекомите, е най-подходящо да заложим на дрехи в тъмносиньо, тъмнозелено или черно.
Дори да сме спазили правилата за облеклото и парфюмите, насекомото може да е около нас от любопитство. Най-важното е да се застане на едно място – без движение, писъци и ръкомахания. Не си отваряме и устата, за да не ни ужили по езика, от което дори човек без алергия може да се задуши. Затова и внимаваме, когато ядем сред природата, и наблюдаваме да не е кацнало нещо върху храната ни. Често се случва насекоми да влязат в кенчета и бутилки с напитки и затова не е добра идея да се пие директно от тях.
Не трябва да се опитваме да ги убием, а следва да ги изчакаме да отлетят в друга посока. Като види, че няма нещо около нас, което да буди интереса му, животното си отива по своите задачи. Александър предупреждава:
Повечето ще избягат, ако човек почне да маха, но стършелите, осите и пчелите, като усетят заплаха, ще атакуват и ужилят човека.
Насекомите могат да хапят с челюсти, но това хапане е само механично. Възможно е човек да изпита болка за кратко. Кръвосмучещите насекоми – комари, мухи, бълхи, въшки и дървеници, имат хобот, с който пробиват кожата, за да смучат кръв.
По-опасно е жиленето. От насекомите жила имат само ципокрилите, при това само женските пчели и оси и работничките при социалните ципокрили. Жилото се намира в края на коремчето и се ползва от осите и пчелите при самозащита или при защита на гнездото им, ако са социални. Биологът казва:
Големият проблем при осите е, че ако те ужили една, и това стане близо до гнездото или кошера, насекомото те маркира с един стресов феромон като неприятел и всички други членове на неговото семейство, които при един кошер може да са 30–40 хиляди, те разпознават като неприятел и почват да те гонят. Тогава може да се стигне до смъртен случай.
Още не сме свършили, скрол надолу
При други насекоми има химически методи на самозащита. Някои видове бръмбари пръскат защитни секрети. Те са с лоша миризма и с дразнещо и разяждащо действие – затова повтаряме: насекоми, които човек не познава, е най-добре само да се наблюдават, без да се пипат. Ако почувстват заплаха, тези животни сигурно ще се защитават.
Насекомите, които могат да ни хапят, са кръвосмучещите, както и някои бръмбари и скакалци. В миналото дори хората са използвали един вид едър скакалец, за да си махат брадавици. Слагали са челюстите му в основата на брадавицата и с едно силно захапване от скакалеца, тя бива отрязана.
Обикновено при ухапване от различни видове кръвосмучещи реакцията на имунната система е сходна. Те вкарват със слюнката си антисъсирващ агент, за да могат по-лесно да смучат кръв, както и анестетик, с който да не ги усетим, докато ни хапят.
„Човек усеща, когато насекомото вече си вади хобота от раната“, уточнява Александър и допълва, че на мястото може да се получи сърбяща пъпка и локална алергична реакция.
Съвсем рядко може да протече някаква по-силна алергия, при която да се наблюдава оток на целия крайник или да се получат мехури. „Но това са особености на конкретната имунна система на конкретния човек“, допълва той.
Има и стоножки, които се срещат по морето и в по-южните части на България, които също могат да ухапят болезнено, но не оставят трайни вреди на човека. Най-добре е да не се пипат, защото тогава най-често се случват ухапванията.
Ужилването е по-специфично, тъй като жилото е като игла на спринцовка. Пак се получава подутина – уплътнена, болезнена, понякога и сърбяща, но там съответното ципокрило (защото от насекомите само ципокрилите жилят) вкарва в човешкия организъм отрова от отровната си жлеза.
Опасно е, ако човек е алергичен към конкретната отрова. Ако е еднократно, до две–три ужилвания, обикновено няма проблем. Опасно е, ако излезе цял кошер пчели или цяло гнездо оси, и човек получи многобройни ужилвания – тогава той може да умре от шок от свръхколичеството отрова, която е попаднала в организма му, дори да не е алергичен.
Също така важен фактор е, че медоносните пчели имат зъбчета на жилото, което остава в кожата. Тя се подува и животното не може да си извади жилото. То се откъсва заедно с отровата и с мускула, който я притиска. Ако не се извади жилото на пчелата, докато тя има отрова, мускулът ще се съкращава и ще изпомпва отрова в раната“, казва специалистът.
В България може да срещнем и шест вида скорпиони. Те са паякообразни и имат жило в края на опашката си. Могат да жилят, но го правят изключително рядко и само при самозащита – ако бъдат хванати или случайно притиснати.
Мънички са – около 2,5 см без опашката. „Големи симпатяги са – казва Александър – човек трябва доста да се постарае, за да ги накара да го ужилят. Но като усещане ужилването от български скорпион е по-слабо от ужилването от пчела и не оставя никакви трайни последствия. Дъглас Адамс би ги описал като почти безобидни.“
Кърлежите също са сред видовете, с които не бихме искали да имаме среща отблизо. С уточнението, че те не са насекоми, а паякообразни, Александър описва какво да правим, ако все пак ги открием по тялото си или върху домашния ни любимец.
Най-важното е да не се мажат и въртят, за да не се стресират, защото при стресиране кърлежът започва да повръща в раната смес от насмукана кръв и телесни течности. И ако е преносител на някоя от кърлежопреносимите инфекции – Лаймска болест, Марсилска треска, Крим-Конго хеморагична треска, Ку-треска и др. – тогава със сигурност я предава на човека.
Вадят се с пинсета или със специален уред за махане на кърлежи, каквито вече се продават достатъчно по аптеките и в интернет. Кърлежите не бива да се мачкат с пръсти, защото в кърлежа може да има и вируси, които да попаднат в човешкия организъм през кожата и да го заразят, дори и човекът да не е бил ухапан.
„Най-лесно е да се сложи в шише с няколко капки спирт и да се умъртви. Ухапаният трябва да маркира мястото и след 3 седмици или до 30 дни да си направи тест за Лаймска болест, дори да няма проявени симптоми. Счита се, че около 30% от случаите протичат без развитие на характерните симптоми за болестта“, казва Александър. И добавя: „При поява на симптоми като повишена температура, болки в стави и мускули, обриви и отпадналост, човек трябва веднага да отиде на преглед при инфекционист и да го информира кога е бил ухапан от кърлежа.“
Има локални противоалергични гелове, мазила и кремове, които се мажат при ужилване или ухапване. Ако алергичната реакция е по-силна, се използват таблетки или инжекции – например урбазон при силни алергични реакции, но те трябва да бъдат предписани от алерголог след преглед и оценка на състоянието на човека.
Най-важното според Александър-Константин Йовчев е да не се ползват бабини методи, а предимствата на съвременната наука и медицина. Защото, за щастие, живеем в 21. век, а не в 19-и.
След като разбрахме, че е зла, защото бебето ѝ не спи, Владимира Краева отново е в Майко Мила с чудесен разказ за едно злощастно пътуване извън града, което я е накарало да мечтае отново да има КПП-та и никой да не ходи никъде. Понякога природата идва в повече.
Наясно съм, че извън София има прекрасни неща: тучни поляни с цветя, стари манастири, кокетни градски площади, по елинпелиновски мрачни и романтични села пр. И въпреки това, до момента все не съм намирала всичката тази красота за достатъчно привлекателна, за да ме измъква от столицата всеки уикенд.
В този смисъл поставянето на КПП-та около София по време на извънредното положение не ме притесни особено, за разлика от затворените кина и ресторанти.
На 59-ия ден от извънредно положение бързо си припомних защо. Два месеца сме стояли затворени вкъщи и сега, когато вирусът очевидно се е изпарил яко дим, а непознати хора се прегръщат по улиците, аз и семейството ми излизаме от София и отиваме на село.
Първо, не можем да тръгнем един час след като сме тръгнали, защото баба ми е забравила да си обуе чорапи, а баща ми си е сложил грешен акумулатор на колата. Фалстартите никога не са сломявали ентусиазма на моето семейство за пътуване, затова и този път бързо сменяме акумулатора, взимаме чорапи, отиваме няколко пъти до магазина за забравени жизненоважни неща като киви, например, и тръгваме.
За 60 км спираме три пъти: веднъж детето повръща, веднъж аз изпадам в хипогликемия и му изяждам солетите докато то реве, веднъж кучето пищи в пристъп на тревожност. Нищо от това не е изненадващо. Детето повръща на всеки завой, откакто се е родило. Аз често забравям да ям, което никога няма да допуснете, ако ме видите, а кучето страда от генерализирана тревожност, която се обостря при пътувания. Впрочем, няма да допуснете и това, ако го видите.
Мъжът ми е със сенна хрема. Докато стигнем Драгичево, вече всичко му тече и той набичва климатика на -10 градуса. Всички настиваме. Понеже това, от което има нужда човек по време на предпазливите си първи крачки обратно в социума, са суха кашлица и кихавици.
Стигаме, майка ми на мига се впуска в мощно, истерично косене, от което баща ми веднага го хваща неговата си алергия, от трева, и се завира в къщата да погледа телевизия за първи път от сутринта. Майка ми връзва двете кучета под нейна юрисдикция, за да не ходят “в тревата”. Имало змии. И кой е чувал и виждал кучета, които да ходят в трева?
Мен ме ухапва комар по клепача. Кучето го ужилва оса. Окото ми почервенява. То пищи.
На площадката пред къщата нещо е яло гущер и го е повърнало. Кучетата се отъркват в тези атрактивни жизнени останки, вонят.
Баба ми три часа скубе някакви спешни тръни и накрая се просва на пейката зачервена и преуморена. Обясняваме й, че не е разумно на нейната възраст да скубе тръни часове наред приведена на слънце. Съгласява се, почива минута и половина и тръгва да гони детето с буца сирене. Детето обаче не иска да яде. Нито да спи. А и не може, защото и трите кучета лаят, нон-стоп.
Мъжът ми, с маска, пече месо на барбекю с ябълкови клонки и се превъзнася. Мразя селската романтика на скарите и барбекютата и цялото суетене около някакво месо.
Крещя.
Впрочем, селската работа също не ме изпълва с особена радост. Знам, че физическият труд чисти ума, проветрява лошите мисли, прогонва депресията и изпълва сърцето с проста радост от съществуването, но при мен просто не действа така.
След малко си тръгваме и пак ще спираме, защото сме нервни, болни, алергични хора, на които непрекъснато им става лошо. С нервни, тревожни, алергични кучета, които лаят, цвърчат и се валят в мърша.
Нямам търпение за гръцката почивка. Meanwhile, върнете ги тия КПП-та.
Гергана Миланова е при нас, за да ни разкаже как си е пожелала големият ѝ син най-накрая да вземе да я изкара тая варицела, та да се приключва и с този дерт. Обаче нали знаете, че човек трябва да внимава какво си пожелава - така към големия син се присъединява и малкият, а също и бащата, и на Гергана внезапно ѝ се стъжнил животът. Все пак е намерила сили, макар и неспала от 2 седмици, да разкаже всичко доста смешно, така че ви го оставяме тук и на вас и тематично за 1 март ви пожелаваме да сте здрави и по-надалеч от шарките!
*******************
Когато в градината обявиха първия случай на варицела, вътрешно се помолих горещо големият ми син – почти на 7, най-сетне да я хване и да я изкара тая шарка, защото от септември ще е в първи клас и ми се виждаше направо нередно да се разболее от подобно нещо СЛЕД детската градина. Все си казвах:
„Какво толкова, една варицела, едва ли е толкова страшна, щом всички я карат… Я, Моника от съседната група я изкара с 1 пъпка, а пък Иванчо от горния етаж даже не разбраха, че я е изкарал“….
Изобщо, гонеше ме див позитивизъм отвсякъде пък и на мен ли – извинете, на МЕН ли, ще ми се опре някаква си там варицела?! Преживяхме скарлатина, пневмония, дихателни спазми, цепене на брадичката, откъсване на горната устна – та няколко пъпки ли ще ме стреснат….
Мисля, че когато съм си ги мислила всичките тези, Съдбата или Господ, или кой в каквото е избрал да вярва – се е смял няколко дни.
Надявайки се за баткото, някак тънко съм пропуснала, че първо – в този период ми предстои атестация на НОВОТО работно място и никак, ама никак не е подходящо да взема да отсъствам има-няма 10 дни; после – баткото (или Индивид 1) има братче (Индивид 2 – Корнишончето), което вероятно – само вероятно, ще се тръшне СЛЕД, а не заедно с него; и на последно място (но не по важност) – Индивид 3 или Баща им на тези двамата, също не е карал въпросната шарка.
И така, очевидно добре съм разсмяла Онзи горе, защото Индивид 1 се „нашари“ няколко дни по-късно. Имаше пъпки на места, на които никой никога не трябва да има, също и така и на места, на които не би ми хрумнало, че може да има – като между пръстите на ръцете, например. Опъпчи се качествено, но пък нямаше температура и всички пъпки избиха в рамките на 3 дни – и после вече беше въпрос на завяхване и отшумяване.
Излишно е да обяснявам, че всекидневието ми, дотук изпълнено със срещи с много хора, организиране на какво ли не и т.н., сега се превърна в безкраен кръговрат от мазане с гел против сърбеж, даване на имуностимулатор и повтаряне на новата любима дума в къщи „Престанидасечешешведнага“, допълнена от нежното и почти напевно (във високата октава!) „Щетиостанатбелези-чувашликаквотиговоря“.
И така, помните ли какво бях пропуснала, докато се надявах за баткото? Аха, една прекрасна събота Индивид 2 реши и той да заприлича на свеж, пресен корнишон, тъкмо откъснат от градината на баба.
Аз – вече гърмян заек при варицелоболни, смело заявих „Е, какво толкова, я батко му колко леко я изкара“, с което очевидно отново съм предизвикала Небесата да се посмеят и да ми приложат изненадваща Червена стая на „удоволствията“, като от оня, нюансовия филм. Само дето „удоволствията“ са точно толкова приятни, колкото да ти нашарят задника с каквото там се пляскаха главните герои, и после ходи обяснявай, че обичаш ванилов сладолед….
Индивид 2 качи температурата рязко през нощта и се покри с пъпки на всеки възможен милиметър по тялото си. Сега установих, че имало още неочаквани места за пъпки – например, в ушите, в устата, по езика, по гърлото и т.н., което, в комбинация с много високата температура, е направо съсипващо и за Индивидчето, и за майка му.
Някъде между високооктавното „НЕСЕЧЕШИ! Говоря на теб! Не на теб! На брат ти!“, установихме, че и номер 3 е болен.
Сега вече всекидневието се сви до мазане, молби, умоляване и почти рев някой нещо да хапне, да спре да мрънка – всеки от тримата, мазане, гонене за мазане, хващане, мазане, рев – в това число и аз!, умоляване за хранене, сваляне на температура, даване на лекарства…и пак отначало.
Дори едно минаване от спалнята до хола ми се виждаше като безкраен процес, защото първо минавах покрай Бащата и извиквах „Несечешиии“, после покрай Индивид 1 – крещейки същото, накрая сваляйки ръцете на малкото индивидче, повтаряйки същото на фалцет…и накрая почесвайки се сама себе си, щото като гледах как всички се чешат – и мен ме сърбеше!
За да е още по-весело, малкото корнишонче реши да се окаже алергично към варицелата (дааа, имало и такова нещо) и направи подуване на ларинкса, при което взе да се задушава, посивява – във всички 50 нюанса възможност, и накрая отиде към синьо.
Междувременно аз редувах ходене на работа, взимане на спешни 2-дневни отпуски, излитане от офиса на пожар в средата на работния ден и безкрайни безсънни нощи на сваляне на температура и носене на ръце, тихичко просвирвайки „Несечеши“ на мъжа, едното дете и другото дете, докато с палеца на някой от краката се опитвах да се почеша.
От солидарност, разбира се. Аз варицела съм изкарала в първи клас.
И сега да не мислите, че всичко е минало? Нееее….Баткото е с бронхит като усложение след шарката, ВЪПРЕКИ даване на имуностимуланта през цялото време; Корнишончето и Баща му са си все така шаркави, а аз в петък съм на работа. Не съм спала от миналата събота, ако не броя няколко придрямвания на обяд и в ранните сутрешни часове, когато температурата е свалена, а малчо е заспал за 2 часа от изтощение.
…..Чудя се, оная Червената стая от нюансовия филм, дали наистина е толкова кофти? Щото все пак има легло и е шумоизолирана….Би могъл да поспи човек...
Елисавета и Красимира днес ще ви разведат из градските легенди за бременната, която хваща токсоплазмоза от домашната котка, и ще ви уверят, че съвършено спокойно може да продължите да съжителствате с домашните любимци и след като имате бебе!
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
