fbpx
И аз съм човек

Неписаните правила в хижите

25 юни 2024

Отново сме на вълна почивка, но не към морето, а право към планините и хижите. Защото Черноморието може и да е презастроено, но поне пейзажът по върховете е различен.

Маршрутите са достатъчно разнообразни, а за преходите често е необходимо да се спира в хижите. Много е важно да не ги бъркате с почивни станции или хотели. Също така е от значение да се знае, че там съществуват неписани правила за планинарите, които всеки е добре да следва, независимо дали е с деца, или без.

Хижа

Основното предназначение на хижата е да дава подслон в планината. До нея също така няма достъп с кола. Всъщност все още се работи по категоризацията на това какво е хижа.

С въпроса се занимават от Асоциация „Планини и хора“, БТС (Български туристически съюз), БААТ (Българска асоциация по алтернативен туризъм в България), включително Министерството на туризма, разказва Велко Мариянов от хижа „Иван Вазов“ в Рила. Като планински водач той има опит с хижарстването от 2010 г.

Резервация

Хижата работи денонощно, отворена е 24/7 и там човек винаги може да намери сигурност и подслон, независимо кога отиде. Както се шегуват хижарите, „В гробище и хижа винаги ще се намери още едно място“.

Все пак е добре да се свържете със съответната хижа и да си резервирате място за желаните дати и съответно да съобщите колко души искате да пренощувате. Хубаво е това да се случва поне месец – два преди посещението особено през лятото, когато туристите са повече.

Екипировка

Първото, което човек трябва да прави, запътвайки се към определена хижа, е да се информира за времето и да се облече подходящо за сезона и терена. Дори да е лято, ако сте над 2000 м височина, не се разделяйте с дебелето си яке. То може да ви е нужно нощно време, дори в хижата, където понякога одеалата не стигат и е чудесно да имате резервен вариант.

Освен топла дреха, трябва да разполагате и със затворени удобни обувки.

Не е добре и да сте сам в планината, защото, знаете, всичко се случва и е чудесно, ако има поне още един човек с вас, който да бъде в помощ при необходимост.

Добре е и предварително да сте запознати с маршрута – т.е. или да сте с планински водач и/или опитен планинар, или да сте снабдени с карта/GPS.

Тук е важно да се направи уточнението, че не навсякъде в планината има обхват. Понякога самите хижари могат да ви насочат къде точно да застанете, ако ви потрябва.

Условия

Както вече казахме, хижата не е хотел или почивна станция. Всяка има различни условия и е добре се осведомите за тях предварително, за да не останете неприятно изненадани.

Ако сте се запътили просто така, каквото посрещнете – това е. Част от хижите нямат вътрешна баня и тоалетна. Повечето места за спане са в големи общи помещения с по 8–10 легла, които не са разделени за мъже и жени.

Отоплението в повечето хижи е на дърва. Пали се независимо дали е лято, или зима, особено ако има мокри туристи, за да има възможност хората да се затоплят.

Храната не е твърде разнообразна, защото не сме на ресторант. Понякога има само закуска и вечеря. Обикновено се предлага супа, боб, скара, салата.

В хижа „Иван Вазов“ например през лятото може да се намерят подобни неща в менюто, но през зимата изборът е предимно от вегетарианска храна. Затова пък там се предлага четири вида жива бира от Мадара, приготвена от монаси.

Ракията е класика, няма алтернатива за нея и впечатлява туристите, особено ако са чужденци. А 80% от гостуващите в хижа „Иван Вазов“ са тъкмо такива.

Зареждането на хижата става с коне, така че всичко е съвсем внимателно изчислено. Затова е много важно туристът да си прибере боклука, който е донесъл, и да го изхвърли, като стигне до цивилизацията.

Домашни любимци

В повечето хижи не се приемат домашни любимци. Причините са ясни – многото хора на едно място може и да не успеят да си починат, ако сред тях има няколко лаещи се кучета.

Домашните любимци от друга страна не могат да бъдат оставени да спят навън, защото има опасност да бъдат нападнати от диви животни. Високо в планината може да са вълци, чакали или лисици.

Също така трябва да имате предвид, че в националните паркове има строги правила за водене на кучета. Те трябва да са винаги на повод, за да не безпокоят дивите коне, кози и други животни.

Поведение

В хижите, както казахме, има едни неписани правила на поведение. Важно е те да се спазват от всеки, за да не се навлиза в пространството на другите.

В повечето хижи човек си събува обувките, затова е добре да си носи чехли. Изрично подчертаваме – не просто вълнени чорапи, а чехли, защото често те са необходими за посещение на тоалетните.

След като сте се нахранили, посудата се измива и прибира. Не се оставя на хижаря да върши сам тази работа.

Също така след 22:00 часа се пази тишина. Повечето хора си лягат рано, защото на следващия ден им предстои преход и почивката и здравият сън са много важни.

В стаите, както вече казахме, се спи с много други хора и е хубаво да не ги събуждаме, ако те са си легнали преди нас.

Много добре би било да си носим и спален чувал или чаршафи, за да спестим усилия на хижарите. Ако нямаме такива, при ставане чаршафите се събират, за да се улесни взимането и прането им, а одеалата се сгъват.

В редки случаи има нарушители, казва Велко Мариянов, като по-често става въпрос за хора, искащи да се наприказват и говорещи по-силно.

А за по-сериозни инциденти – като например поява на мотористи, на които им е забранено да са в националните паркове, или пък на бракониери, се звъни на Паркова дирекция.

Социално преживяване

Всъщност хижата е едно социално преживяване – център в планината, където се събират много различни хора. Планинарството е приключение, което зарежда. То ни помага да успокоим умовете си, учи на респект към околните и към природата.

Затова е ценно подобни разходки да се споделят и с децата. Без съмнение ще им останат силни спомени.

Петя Славова

Редактор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross