fbpx
Ние и детето

На планина с децата – екипирани и заредени с доверие

18 юни 2024
Снимка: Личен архив

В планината

Животът в планината е различен, далеч не е като в градската среда. Връща към нормалното детство, където човек няма нужда от електронни средства, а от физическо натоварване, емоционална почивка и доверие. В това е сигурен Генадий Матвеев – учител и планински водач.

Като водач, но влязъл и в ролята на баща и дядо, той е стигнал до извода, че сред най-важните неща сред природата е възрастният да познава маршрута и особеностите на децата. Без значение дали става въпрос за ученическа или семейна група.

Снимка: Личен архив

За първи път води ученици в планината през 2000 г. Оттогава обхожда много маршрути. Една от екскурзиите, в които участва, е за активното бащинство. Групата се състои от бащи и техните деца, а водач е Боян Петров, който заедно със сина си води участниците на нощно изкачване. Тръгването е от Княжево в 22:00 часа и посрещат изгрева на Черни връх.

„Децата тръгват с възрастните, на които вярват“, убеден е Генадий. Не че възрастният не може да изпита съмнение. На Генадий му се случва тъкмо това, когато е на Цървена ябълка в Осоговската планина с група ученици. Усеща, че с групата са се отклонили от правилния път. Прави почивка на компанията, като ги оставя да разглеждат природните забележителности в околността, и се връща малко назад. След 4–5 минути намира пътечката, връща се при лагера и със самочувствие казва на останалите, че им дава още 2–3 минути почивка, след което тръгват по вярната пътека.

Дестинациите

Сред дестинациите, които са подходящи през лятото с децата учителят избира Витоша, която е най-близо до София. Особено подходящо според него е гостуването на хижа Балканити, разположена в живописна местност на 1420 м надморска височина. Стопаните са семейство, които добре приемат и се разбират с деца. Има библиотека, камина (за по-студените вечери), добре подредени стаи и оттам тръгват много подходящи маршрути в околностите.

На Витоша сред най-посещаваните върхове, естествено е най-високият – Черни връх (2290 м). Трябва да се знае, че освен висок (четвърти в България след Мусала, Вихрен и Ботев), той е и доста ветровит. Но при хубаво време може да се открие изглед към Рила, Средна гора, Стара планина, Люлин и други красиви местности. За да се стигне дотам, може да се мине през Морените или хижа Алеко.

Друго любимо място на Генадий е хижа Момчил Юнак в Родопите, на север от Смолян. Семейството, което стопанисва мястото, е също много гостоприемно и децата (както и възрастните) биха се чувствали комфортно. Жената е българка, а съпругът ѝ – аржентинец.

„Готвят уж български ястия, но с аржентински вкус“, разказва Генадий, а миналата година именно тяхната кухня е оценена като най-добрата, предлагана в хижите. Има навес и кухненски блок, където децата сами могат да приготвят храната си и да се учат на самостоятелност.

Хубава дестинация е местността Хайдушки поляни (1700 м) близо до Националната астрономическа обсерватория – Рожен. В близост има параклиси, хижи, подходящи пътечки за нощни походи, има възможност и за бране на билки.

В Стара планина е известно Райското пръскало (124 m) с невероятно живописния си водопад – най-високият на Балканския полуостров, намиращ се на територията на Джендема и хижа Рай.

В Пирин най-високият връх Вихрен (2914 м) не е подходящ за по-малките деца, тъй като е доста стръмен и скалист. Така че тази дестинация може да изберете, само ако групата е натрупала повечко години и опит.

Доста по-лесно достъпен е районът около хижа „Безбог“ (2240 м), където дори вече посрещат и домашни любимци. Може да се види и екопътеката „Драгостинов чарк“, близо до Банско, към хижа Вихрен. Асфалтът там дава шанс и на хора с бебешки колички да се придвижат спокойно, а има и планински беседки, в които може да се отпочине. Прохладната гора е спасение и от жегите през лятото.

Екипировката

Първото и най-важно условие да се тръгне на планина е компанията. Колкото и опитни да сте, не е нужно да доказвате силите си сам на себе си. Второто е екипировката. Компромис при нея не трябва да има, смята Генадий.

Така че, дори през летните жеги, сандалите не са най-доброто решение, пък дори да са с дебели подметки. „Желателно е обувката да е закрита и с грайфери“, отбелязва водачът.

При един от преходите до Черни връх едно момиче с неподходящи обувки се подхлъзва и пада отвисоко. Детето се спасява, покрай добрата си спортна форма и това, че насочва тялото си към малкото парче зелена трева, заради което и охлузванията са по-леки. Веднага се обаждат на спасители, идва и линейка. „Нямаше упрек към водачите, защото реагирахме напълно адекватно, но едно лошо решение за избор на обувка може да доведе до доста неприятни ситуации“, казва Генадий.

Снимка: Личен архив

Важен помощник в планината, освен вода, храна, шапка, е дъждобранът. Веднъж, когато групата е заварена от проливен дъжд, учителят вади платнище широко 7 на 5 метра. Всеки от групата държи по един край и се движат като мравки. „Бяхме облака в планината“, разказва Генадий, но така е успял да върне децата навреме, за да хванат автобуса.

„Важното е да има творчество и импровизация при необходимост. Не е фатално да се намокриш през лятото, но през по-студените сезони екипировката трябва да е много по-сериозна“, допълва той.

За първи път в планината

Като зрял човек Генадий усеща, че не трябва да следва своите интереси, а тези на децата. Ако става въпрос за семеен тип преход, важно е големите да се съобразяват с възможностите на най-малките.

Снимка: Личен архив

„Ако най-големият тръгне с връстници, той се движи с определена скорост, която е подходяща в тази обща среда. Но когато тръгва с по-малките си братя или сестри, маршрутът трябва да е достъпен за тях“, казва Генадий.

А за да не се въртят по пътеките големите като муха без глава, скуката им може да се убие с допълнителни задачи. „Може да проучат района, да държат въжето на Морените, например“, казва учителят. По думите му, големите трябва да са включени максимално с конкретни отговорности.

Ако детето няма никакъв интерес към планината, може да тръгне натам с приятелско семейство и друго дете на неговата възраст. Най-добре би било и ако има дядо или баба, които имат снимки от планинско преживяване.

„Покажете им ги. Разкажете им – ето тук дядо ти е в Пирин, на онзи язовир е баба. Така децата ще знаят, че някъде там, далеч, има някакво начало на тяхното движение. След което им предложете в албума да се добавят и нови снимки с техни планински приключения, които пък вече те да показват един ден на своите деца и внуци.“

Снимка: Личен архив

Друг съвет от Генадий е да се следва подходът „любов и логика“. Т.е. детето да има право на избор. „Нека то да каже по нов или по стар маршрут да тръгнете, труден или по-лесен да бъде. По принцип това „или“ е доверие към детето да избере и то го оценява.“

Планината като учител

Планината променя. Когато човек е на ново място, той не е свободна единица и инстинктивно предпочита да има човек, на когото да се доверява. Водачът е този, който носи отговорност. Затова е добре да познава групата предварително, въпреки че и по време на похода също има време за проучване на различните характери.

Някой път Генадий води на преходи деца, за които казва, че са „в конфликт със закона“. По думите му, в планината те се чувстват много добре. Заземяват се, доверяват се. Природата се оказва благоприятна за такава група, където равносметките се случват по най-естествения начин.

Генадий Матвеев. Снимка: Личен архив

Друг път учителят прави и нещо като „престъпление“ със съучастници децата, на които е класен ръководител. По време на училищен лагер след вечерната проверка неговите ученици се изнизват през прозорците на стаите си. Отиват с него в гората, запалват огън и пекат картофи.

„Когато извършиш „престъпление“ с тях, връзката между вас става още по-здрава. Те знаят, че им имаш доверие“, допълва Генадий.

Задължително учи групата да пази природата. Огънят се гаси, като се носят камъни. Ограждат го и копаят с лопата, докато не се уверят, че всичко е изгасено. „Правим тържествено погребване на остатъка от огъня“, рисува картината учителят.

Снимка: Личен архив

И макар самият Генадий да е роден в равнинна местност, заобичва планината благодарение на Нели Дакова – неговата първа съпруга, която губи преди години.

Още помни обратната връзка на децата от първата му екскурзия през 2000 г. Правят си дневник, в който споделят положителните си емоции. Тогава едно момиче, което е избрало посоката на прехода, написва: „Аз вече знам накъде да вървя“.

Генадий добавя: „Дай Боже на всеки!“.

Петя Славова

Редактор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross