Текстът на Джина Димова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.
Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.
Излишно е да споменавам колко умна, мъдра и търпелива е баба ми, както всяка друга, минала през толкова много изпитания в живота. Как винаги има решение за всеки проблем и никога не се притеснява.
Слава на Бога това нейно качество е прехвърлено на майка ми, а от нея към мен. Та така и аз никога не се притеснявам, когато има проблем. Винаги има решение, защото, както ми казваше баба преди 20 години: "Слушай баба си - човек да станеш!".
И слушах я аз, слушах я винаги, когато можех. Какво имам предвид под "когато можех"?
Дядо и баба живееха извън България повече от 10 години. От малка осъзнах, че ги няма през много голяма част от времето (вече съм на 25 години). Баба си идваше в България най-често и когато настъпваше това време, носеше едни огромни пакети шарени пуканки, големи красиви кукли и куп шоколади.
Чак такива неща нямаше тук по оново време. Боже, как ги мразех тези пуканки все повече и повече с всяка година, в която пораствах, защото винаги ми напомняха как баба и дядо ги няма вкъщи, а са на хиляда километра!
В един от пътите, в които и двамата си бяха тук, бяхме седнали на масата да вечеряме. Няма и нужда да споменавам как готви баба - божествено, неповторимо, уникално и т.н. Баба беше сготвила боб. Едно от малкото неща, които може да готви дядо ,също е боб.
Ядем ние въпросния боб и дядо казва: "Абе, на този боб нещо му липсва." Баба, разбира се, отвръща, че нищо не му липсва, и се почват едни обяснения как е най-правилно да се прави боб.
Баба се ядоса и каза:"Добре! Щом моят начин е грешен, а твоят правилен, утре ти ще сготвиш боб за вечеря!" Сделка.
Идва следващата вечер, дядо е сготвил, сядаме на масата и още с първата лъжица усещам, че нещо не е наред, но си мълча. Баба се подхилва сладко, сладко, но хапва.
Идва моментът, в който дядо казва: "Е? Как е?".
Баба смеейки се казва: "Ми, как е... Ти кажи?" .
Дядо се усмихва и казва: "Признавам си! Не е добре! Беше права!".
Баба вдига гордо главата и му казва: "СЛУШАЙ БАБА СИ - ЧОВЕК ДА СТАНЕШ!".
И така 20 години по-късно след тази реплика аз също винаги слушам баба. И станах човек! Поне така казват близките ми. Слушах всеки един съвет! Жива ми е, здрава ми е, модерна е - има Вайбър и благодарение на това всеки ден си пишем, чуваме се и си говорим, когато те са на село.
Обичам ги и двамата до луната и обратно!
