Една от най-коментираните от жените теми по отношение на здравето е менструалният цикъл. Дали го има, дали го няма, дали е непоносимо тежък и болезнен, или пък ужасно дълъг и непредсказуем в появата си – проблемите с цикъла, които жените срещат в годините от началото на пубертета до началото на менопаузата, са много.
В следващите редове ще опитаме да дадем основна информация, свързана с менструацията, и да поставим началото на разговора, който може би е редно да се води в часовете по биология в училище:
Менструалният цикъл е важен физиологичен процес, който играе ключова роля в репродуктивното здраве на жените. Той е редовна, циклична промяна в организма, която ги подготвя за евентуална бременност още от първата си поява. Цикълът е резултатът от сложно взаимодействие на различни хормони и е структуриран от различни етапи, всеки от които носи свои характеристики и функции.
Както казахме, менструалният цикъл е естественият процес, през който женското тяло преминава, за да се подготви за възможността за бременност. Всеки месец, в който няма оплождане на яйцеклетка, тялото премахва неизползваната лигавица на матката, което резултира в менструация. Целият този процес е изключително важен за регулиране на хормоналния баланс, репродуктивната функция и здравето на жената.
Менструалният цикъл се състои от няколко ключови етапа:
Менструацията е регулирана от няколко хормона, произвеждани от яйчниците, хипоталамуса и хипофизата:
Нормалният менструален цикъл обикновено трае около 28 дни, но има допустими и здравословни вариации с няколко дни нагоре или надолу. При случаи на менструация с интервал по-малко от 21 дни говорим за полименорея, а при интервал от над 35 дни – за олигоменорея. Липсата на менструация пък наричаме аменорея.
Менструалният цикъл протича в няколко основни фази: фоликуларна, овулаторна и лутеална.
Тази фаза започва с първия ден на менструацията, когато лигавицата на матката – ендометриум, се отделя и настъпва менструално кървене. Под влияние на хормона FSH – фоликулостимулиращ хормон, започват да се образуват фоликули в яйчниците. Един фоликул се развива до зрялост, докато останалите спират растежа си.
Овулацията настъпва около средата на цикъла, когато зрялата яйцеклетка се освобождава от яйчника под влиянието на рязко увеличение на LH – лутеинизиращ хормон. Тази фаза продължава около 24–48 часа, като през този период яйцеклетката може да бъде оплодена, ако има контакт със сперматозоиди.
Овулацията може да бъде съпътствана от краткотрайна болка (известна като „Мителшмерц“) в долната част на корема. Точно преди началото на овулацията нивата на естроген се покачват рязко, осигурявайки благодатна почва за зачеване. Естрогенът допринася за изтъняването на слоя цервикална слуз, така че сперматозоидите да могат да преминат по-лесно и един от тях да оплоди яйцеклетката.
След овулацията яйчният фоликул се преобразува в жълто тяло, което започва да произвежда прогестерон. Този хормон е отговорен за поддържане на удебеления ендометриум и подготвя организма за потенциално имплантиране на оплодената яйцеклетка.
През този период естрогенът и прогестеронът са с високи нива, а цялата фаза наподобява бременност – прогестеронът осигурява добра и защитена среда за плода. Ако настъпи оплождане, процесите, започнали по време на овулация, продължават да се развиват до раждането.
Ако няма оплождане обаче, жълтото тяло се разпада, нивата на прогестерон бележат рязък спад, естрогенът взима превес, което води до отделянето на ендометриума и така започва нов менструален цикъл.
През тези три фази жената може да изпитва различни физически и емоционални симптоми, които варират по интензивност в зависимост от индивидуалния хормонален баланс. Често срещани симптоми включват промени в настроението, чувствителност в гърдите, задържане на вода, леко подуване на корема и колебания в нивата на енергия – често жените се усещаме ту отпаднали, ту енергични в различните фази.
Менструалната болка (дисменорея) не е нормална и не трябва да се приема като част от цикъла. Интензивната болка може да е знак за основни здравословни проблеми, като ендометриоза или фиброми. Жените не трябва да се примиряват с болката, а да търсят помощ, диагностика и, ако е необходимо – лечение. Самият цикъл не следва да води до мигрени, безсъние и нервни кризи, да е съпроводен от тежки съсиреци и болки.
Все по-често се говори за състоянието естрогенова доминантност, при което количеството на естроген е в пъти по-високо в сравнение с прогестерона. Всъщност естрогенова доминантност може да настъпи и при наглед нормални нива на естроген на фона на необичайно ниски нива на прогестерон, който така не успява да бъде в опозиция на естрогена.
В женското тяло естрогенът се произвежда от яйчниците и надбъбречните жлези, но също и от мастната тъкан. Затова колкото повече мастна тъкан имате, толкова по-високи са нивата на естроген, дори и кръвните изследвания да не го показват.
При мъжете също може да има естрогенова доминантност, защото и в техните тела се синтезира естроген – както от тестисите, така и от надбъбречните жлези. За естрогенова доминантност при мъже може да се говори, когато естрогенът е в по-високи стойности спрямо тестостерона.
Естрогеновата доминантност може да доведе до различни симптоми, включително нередовен цикъл, тежка менструация и още по-тежък предменструален синдром (ПМС). В някакъв смисъл менопаузата е един постоянен период на естрогенова доминантност (въпреки масовото схващане, че тогава естрогенът е недостатъчен в женското тяло). В този период организмът почти не произвежда прогестерон. За сметка на това естроген продължава да се произвежда, включително от мастната тъкан и надбъбречните жлези, и остава абсолютно доминантен в тялото ни.
Правилното разбиране на тази важна взаимовръзка в хормоналния синтез и секреция е от важно значение за ефективното мониториране на менструалния цикъл и репродуктивното здраве.
ПМС – ужасът на милиони жени по света, които страдат от различни симптоми в дните, предшестващи началото на менструалния цикъл. Този период е толкова тежък за някои жени, че предизвиква спад в качеството им на живот, приковава ги на легло и прави невъзможно изпълняването на всекидневни и рутинни задачи. Но какво всъщност е ПМС и трябва ли да се примирим с него?
С този въпрос стигаме и до една, за съжаление, малко позната в България жена – д-р Катарина Далтън, въвела в медицината, а и генерално в живота, термина ПМС, или т.нар. предменструален синдром.
Д-р Катарина Далтън, родена на 11 ноември 1916 г. в Лондон, е британска лекарка (акушер-гинеколожка), и пионер в изследванията на предменструалния синдром, създала термина ПМС.
През 1948 г., още като студентка, тя осъзнава, че рязко се разделя с месечните си мигрени по време на своята бременност. След консултация с ендокринолога д-р Реймънд Грийн достига до извода, че причината за липсата на мигрени в този период е изобилието на прогестерон в организма на жената по време на бременността.
През 1953 г. д-р Далтън публикува теорията за ПМС в британски медицински списания, а впоследствие създава собствена практика, в която третира с биоидентичен прогестерон множество жени, проявяващи симптоми на ПМС.
Д-р Катарина Далтън описва предменструалния синдром като циклично хормонално заболяване, което е особено изразено в последните дни преди менструацията и може да доведе до тежки девиантни проявления, включително повишена раздразнителност, агресия и насилие. Д-р Далтън участва в изследвания на жени, осъдени за сериозни престъпления, и е давала показания като експерт в съдебни дела за жени, извършили престъпления под въздействието на ПМС.
Естрогенът е открит като хормон през 1923 г. от учените Едгар Алън и Едуард Дойзи, които го извличат от яйчниците на прасета. Почти 10 години по-късно – през 1931-ва, д-р Робърт Франк публикува научен труд с име „Хормонални причини за предменструалното напрежение“, в който изказва хипотезата, че задържането на вода, причинено от излишъка на естроген в женското тяло, причинява симптоми като тежко главоболие и подуване на тъканите.
Д-р Катарина Далтън се позовава на труда на д-р Франк, докато прави своите проучвания върху ПМС, но изказва мнение, че симптомите са по-скоро предизвикани от прекалено ниски нива на прогестерон, отколкото от прекалено високи нива на естроген. За да тества хипотезата си, тя терапевтира с натурален прогестерон свои пациентки с физически и психологически оплаквания. През 1953 г. д-р Далтън и д-р Реймънд Грийн публикуват в British Medical Journal резултати от изследване, в което 84 жени с тежък ПМС са инструктирани да записват симптомите си в дневник.
Жените, които са имали повече и по-тежки симптоми по време на лутеалната фаза на цикъла – около седмица преди началото на менструацията, са били подложени на терапия. Умерените случаи на ПМС са получавали орални дози прогестерон седмица преди предполагаемото начало на симптомите. Тежките случаи, които не са реагирали на оралното лечение, са получавали инжекционен натурален прогестерон. Резултатите са намалени ПМС симптоми.
В труда си Далтън изказва твърдението, че симптомите на ПМС включват не само общо напрежение и мигрена, но и астма, раздразнителност, болки в гърдите, умора и депресия. Така тя стига и до създаването на термина предменструален синдром и той става официалното наименование на този тип оплаквания.
През живота си д-р Далтън е публикувала множество ценни книги като „Менструалният цикъл“, „Предменструален синдром и прогестеронова терапия“, „Веднъж месечно“, „Следродилна депресия“, „Предменструалният синдром е изправен пред съда“, „Библия на ПМС: Наръчник за осъзнаване и третиране на ПМС“ и много други. За съжаление, нито една от тях не е публикувана на български език, но с малко търсене в интернет е възможно човек да се сдобие с копие от някои от книгите ѝ на английски. (Повече за д-р Далтън и трудовете ѝ можете да прочетете тук, тук, тук и тук.)
Д-р Далтън умира на 17 септември 2004 г. на 87-годишна възраст, като оставя значимо наследство в разбирането на менструалното здраве. Нейните открития продължават да влияят на подходите за диагностика и лечение към женското здраве и до днес.
И като стана въпрос за диагностика – не бива да забравяме и редовните гинекологични прегледи и изследвания. Те са от съществено значение за поддържане на добро полово и репродуктивно здраве. Помагат за ранното откриване на патологични изменения и за назначаването на адекватно лечение. Всяка жена е редно да посещава личния си акушер-гинеколог поне един път годишно, за да преминава през нужния профилактичен преглед и изследвания на шийката на матката (цитонамазка).
Статията е създадена с подкрепата на dm България.
Ние от dm знаем, че жената е чудо. Тя е начало на живота, тя е вдъхновение и сила и всеки месец тялото ѝ преминава през невероятни промени. Затова за втора поредна година насочихме поглед към женското здраве и акцентирахме на 4 теми: почивка, ментално здраве, спорт и хранене. В сайта и онлайн магазина на dm ще откриеш полезни статии, съвети и информация за четирите фази на женския цикъл, хормоналните промени и потребности през всяка една фаза. Всичко това е придружено с продуктови предложения за всеки момент от месеца.
Кървенето по време на овулация е съвсем естествено. При някои хора се наблюдава леко зацапване, когато яйчникът им освобождава зряла яйцеклетка. В тази статия можете да прочетете как да разпознаете кървенето по време на овулация и кога е добре да се обърнете към лекар.
Въпреки че се случва всеки месец, овулацията невинаги е лесна за откриване. Може да се усещат леки симптоми, когато яйчникът освобождава яйцеклетка. Такъв симптом е овулационното кървене.
Със сигурност бихте се притеснили, ако забележите зацапване извън периода на менструация, но обикновено овулационното кървене не е проблем.
В менструалния цикъл овулацията се настъпва, когато яйчникът освободи зряла яйцеклетка, която се придвижва по фалопиевата тръба и оцелява в продължение на 12–24 часа. Можете да забременеете, ако яйцеклетката бъде оплодена със сперматозоид през това време. В противен случай тя се изхвърля с месечния цикъл.
Почти всяко предвидимо кървене или зацапване, което се появява по време на менструалния цикъл на човека, се дължи на хормонални промени.
„Кървенето в средата на цикъла, което е леко и оскъдно, вероятно е свързано с бързия спад на хормона естроген непосредствено след овулацията“, обяснява д-р Браатен, медицински директор на Център за женско здраве в болница в Бостън. Нивата на прогестерона, от друга страна, постоянно се увеличават след овулацията. Всички тези хормонални колебания могат да допринесат за кървенето при овулация.
Проучвания показват, че овулационното кървене се среща при около 5% от хората с менструация.
Освен това овулационното кървене може да бъде придружено от промяна в цервикалната слуз, която се отделя през тази част от менструалния цикъл. Слузта обикновено изглежда „разтеглива, хлъзгава и тънка“ по време на овулация, казва д-р Алън Линдеман, акушер-гинеколог. Консистенцията ѝ може да наподобява суров яйчен белтък.
Овулацията (и следователно овулационното кървене) ще настъпва по едно и също време всеки месец – обикновено 14 дни преди началото на следващия ви менструален цикъл, независимо от продължителността му. Важно е да се отбележи, че има широка вариация на нормалната продължителност, която може да варира дори между отделните месеци.
Още не сме свършили, скрол надолу
Д-р Браатен препоръчва да определите точната дата на овулацията си, особено ако цикълът ви е редовен, за да установите дали кървенето е свързано с нея.
Около времето на кървенето при овулация може да забележите и други признаци, че яйчникът ви е освободил яйцеклетка:
При някои хора може да се появи т.нар. имплантационното кървене. Това става, когато оплодената яйцеклетка се загнезди в лигавицата на матката и се наблюдава бременност. Подобно кървене често е слабо, розово до тъмнокафяво на цвят, и се появява за кратко време. И всичко това може да изглежда като овулационното кървене.
Моментът, в който се появява кървенето, е най-важният фактор. „Овулационното кървене се появява в момента на овулацията, а имплантационното кървене 6 до 12 дни след нея“, казва д-р Линдеман. Всъщност имплантационното кървене често се бърка с началото на менструалния цикъл, като много жени просто приемат, че менструацията им е започнала по-рано.
Овулационното кървене може да прилича на много лека менструация, но си има начини да разграничите двете. „Менструалното кървене е по-тъмно, по-обилно, продължава по-дълго и дори може да съдържа парченца или съсиреци“, казва д-р Линдеман. „Обикновено има и повече спазми и болка.“
Мензисът идва около 21-вия до 35-тия ден от началото на цикъла. А овулацията настъпва между 10-тия и 21-вия ден от началото цикъла.
„Кървене в средата на цикъла, което не следва предсказуем модел или се случва повече от веднъж в даден цикъл, може да бъде причина за безпокойство“, казва д-р Браатен. Тя също така препоръчва да посетите лекаря си при необичайно силно кървене, много големи съсиреци, необичайна болка или зацапване след секс.
„Това може да са признаци на фиброми, полипи или полово предавани болести, или пък да е индикатор за перименопауза или друг хормонален дисбаланс“, казватя.
Необичайното зацапване може да белег и за бременност (включително извънматочна), ендометриоза или други състояния. Така че никога не е зле да отидете на лекар, ако усетите, че нещо не е както трябва.
Източник: Parents.com
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при болезнен цикъл. Ако и горната камара потвърди това решение, Испания ще стане шестата държава в света с подобен закон.
Продължителността на болничния, който жените ще получават, не е вписана в закона. Решението ще зависи от лекарско мнение. Минимумът ще е три дни, но може да бъде удължен и до пет при нужда. Лекарят, който дава мнението, освен това трябва да проверява всеки месец здравето на пациента си. Болничният ще се плаща от държавата и не влиза в броя на другите дни, които са допустими за болничен.
“Този закон е закон на феминистки завоевания. Ние признаваме менструалното здраве като част от общото здраве и се борим срещу стигмата и тишината”, заяви Ирене Монтеро - испанският министър на равенството.
Профсъюзът UGT - един от двата големи в страната - се притеснява, че това може да накара някои работодатели да наемат по-малко жени.
Освен това не е ясно как законът важи за фрийлансърите. Или за всичките домашни помощнички, голяма част от които са имигрантки. Или как компаниите в различните сектори ще се променят, за да включат новите изисквания. Причината - според Испанското общество за гинекология и акушерство близо една трета от жените, които имат цикъл, страдат от дисменорея. Това означава, че доста сериозна част от работната сила в Испания може да получава такъв отпуск. Може, защото не е ясно колко жени ще се възползват от правото си - стигмата, съчетана с идеята, че повишението зависи от това колко работиш, може да доведе дотам, че сам да се откажеш от правото си.
Разбира се, може да се случи и друго - водени от идеята да намалят броя на жените с твърде болезнен цикъл, компаниите да подкрепят изследвания за причините, които водят до остри менструални болки. И да се намери решение. Точно това обявиха и от френската организация EndoFrance, която подкрепя жени с ендометриоза. “Няколко дни на месец е добро начало. Но има нужда от мерки за грижа и лечение. Иначе проблемът няма да бъде решен. А това наистина е проблем”, заяви председателката на EndoFrance Ясмин Кандо.
Според професор Елизабет Хил от университета в Сидни СССР държи първото място в опитите жените да имат отпуск заради цикъла си. Още през 1922 г. болшевиките издават указ, който важи за жените, работещи във фабрики. Те имат право на 2-3 дни платен отпуск по време на цикъла си. Не е много ясно обаче колко дълго се е прилагал този указ или защо не е стигнал до България, като се има предвид, че целта му е била да постави на пиедестал майката работничка.
През 2013 г. в Русия отново се прави предложение за менструален отпуск, но политическият курс е друг и предложението бързо оттича в канала.
Япония е втората държава в света, която въвежда менструален отпуск - през 1947 г. Причината - да бъде дадено право на жените да не ходят на работа, ако няма адекватни условия на работното им място. Например дамски бани или тоалетни.
Правилото е записано в член 68 от Закона за стандартите на работното място, който продължава да е в сила и днес. “Когато една жена, на която ѝ е особено трудно да работи по време на менструалния си период, поиска отпуск, работодателят няма право да иска въпросната жена да работи в споменатия период”.
Работодателите имат право на избор - цял ден, половин ден или определени часове. Жените не трябва да правят нищо друго, освен да се позоват на правото си - няма нужда дори от медицинска документация.
Япония обаче е страна с различна работна етика и култура, поради което по-малко от 10% от жените се възползват от това свое право. Или поне така твърди изследване на Nikkei Intelligence Group.
Менструалният отпуск е въведен през 1948 г. най-вече за жените миньори и работничките във фабрики, ако няма подходящи бани или тоалетни. И от правилото се възползват наистина предимно жени с тежка работа. Тези, които работят на бюро или като продавачки, почти не си взимат отпуск заради цикъла. През 90-те години Асоциацията на индонезийските бизнесдами дори настоява за отмяна на правилото, твърдейки, че “вреди на целите на женската еманципация”.
През 2003 г. е направена реформа - законът вече не осигурява два дни платен отпуск, а свежда менструалния отпуск до въпрос на преговори между работодатели и синдикати.
Член 73 от Закона за стандартите на работа в Република Корея е ратифициран през 2001 г. В него пише, че работникът има право на един ден неплатен отпуск по негово желание. Всички жени имат право на този ден - без значение от длъжността или колко дълго са работили за компанията. Работодатели, които нарушат закона, може да бъдат наказани с две години затвор или с глоба от около 3700 евро.
Има обаче мъже, които протестират срещу този член от закона, защото според тях това е “обратен сексизъм”. Жените пък все още не се възползват особено често от член 73.
Между другото, този неплатен менструален ден е бил платен до 2004 г. Нещата се променят, когато Южна Корея минава от 6-дневна към 5-дневна работна седмица. Какво ли са си казали - “Не стига, че ви намалихме работната седмица с цял ден, ами и менструални отпуски ще ми ползвате, ааамаха…”. Или както там се казва “ааамаха” на корейски.
Менструалният отпуск се появява в 2002 г. и е допълнен през 2013 г. Той осигурява максимум три дни на година отпуск по време на цикъл. В този период работникът получава заплатата си наполовина.
При първоначалното приемане на закона менструалният отпуск е вкаран в 30-те дни болничен на година, който също се плаща наполовина. Тоест, ако жена си вземе менструален отпуск, ѝ остават само 27 дни, в които може да използва болничен.
Новата схема, влязла в сила през 2013 г., вади менструалния отпуск от 30-те дни болничен. Обаче има и уловка - ако жена използва повече от 30 дни болничен, въпросните три дни не се плащат въобще.
Африканската страна превърна менструалният отпуск в закон през 2017 г. Жените имат право на един ден отпуск всеки месец, и то без да дават медицинско удостоверение или причина на своя работодател. И, общо взето, е нужно само едно телефонно обаждане като уведомление, че се възползваш от правото си.
В страната наричат този ден Денят на майката, макар че той важи за всички жени - без значение дали имат деца или не.
Според ново изследване, публикувано в Журнала на Американската медицинска асоциация, репродуктивните години на жените в САЩ са се увеличили от 35 на 37,1. Проучването разглежда 60-годишни тенденции по отношение на продължителността на репродуктивния живот, като основното откритие е, че средностатистически при повечето жени началото на менопаузата е малко отложено, а началото на менструалния цикъл е малко по-рано, съобщава ABC News.
Проучването не е концентрирано толкова в конкретна възраст, в която започва спад на репродуктивните способности, но хвърля малко светлина и върху значението на възрастта 35 години при жените и възможността им да забременеят и след нея. В повечето страни според гинекологичните стандарти бременни жени след тази възраст се смятат за по-високорискови.
Данните от проучването показват, че средната възраст за начало на менопаузата се е вдигнала от 48,4 на 49,9 години. А за начало на менструалния цикъл вече се смята 12,7 години, като преди средната възраст в САЩ е била 13,5.
Според друго изследване от 2004 г., проведено сред 770 европейки, 78% от жените между 35 и 40 години, които правят секс поне два пъти седмично, ще заченат в рамките на година. При жените на възраст 20-34 с такава честота на сексуален живот процентът е 84.
Новите данни ще са особено полезни за учените и лекарите, за да може да се предвидят и обслужат адекватно нуждите на жените във всеки един период от живота им. Но и за да се премахне фиксацията в конкретна възраст като начало или край на нещо.
