Ако има сериал, до който без капка замисляне мога да поставя думата „шедьовър“, това е Black Mirror. Зрителят сякаш бива погълнат от утопично черно огледало, което го отвежда в едно вероятно близко бъдеще. Няма епизод, който да не ме е приковал, а мисълта ми замръзва след всяка серия, защото сюжетът я е оставил в ступор.
Британският сериал е създаден от Чарли Брукър, като повечето от епизодите са написани от самия него. А в някои му съдейства и продуцентката Анабел Джоунс. Гениалната им идея събира под една шапка различни жанрове, историите в които са обединени от теми като технологиите, свободата на изразяване и развитието на изкуствения интелект. Сериалът първо е поръчан от BBC, но впоследствие Netflix го придобива.
След шестте сезона не очаквах, че е възможно изненадата още да е имплементирана като метафоричен 25-и кадър, но уви! Седмият сезон, който излезе на 10-ти април, е също толкова разнопосочен, пъстър, въвличащ, нереален и едновременно с това предначертаващ напълно възможното близко бъдеще.
Хвърляме отражение в огледалото на седми сезон с малко спойлери, за да ви подскажем, че е желателно да се огледате и вие.
Епизод 1: Common People
Първо сме въведени в дома на средностатистическа двойка, която се опитва да има дете. Епизодът започва с щастие от поредната годишнина заедно. След няколко сцени обаче жената – Аманда – колабира, оказва се, че има тумор, който няма как да бъде опериран.
„На помощ“ на съпруга ѝ Майк се появява представителка на компания за поставяне на синтетични заместители на мястото на увредената мозъчна тъкан. Rivermind е единствената възможност за живот на любимата му в този момент, но… много скоро става ясно, че Rivermind е точно като клишето „с мисъл за клиента“.
За да може Аманда да съществува, двамата с мъжа ѝ трябва да обновяват периодично плана на технологията, тоест, да плащат повече и повече пари, които са непосилни за тях. На финала на серията виждаме една Аманда, която вече не изпитва сладост от годишнините, нито стимул да живее.
Епизод 2: Bête Noire
Това е серия за подмяната на фактите пред очите ни и неусетното забравяне на истината. Когато във фирмата, в която работи Мария, идва нова колежка – Верити, тя се оказва съвсем не толкова хрисима, колкото внушава излъчването ѝ. Верити е не просто странна. Тя бързо успява да се хареса на всички в компанията, но единствената, която вижда истинската ѝ страна е бившата ѝ съученичка Мария.
Когато Верити е наоколо, търсачките в интернет показват грешна информация, охранителните камери излъчват различен сюжет. Голяма технологична мисъл и зъл гений се оказват причината необичайната нова колежка да подменя реалността по угоден за себе си начин.
Желание за отмъщение и гигантска нужда за контрол и власт са движещите сили за някогашната съученичка на Мария. Дали ще видим борба на добро и зло? И може ли да има възмездие? Или силата да управляваш винаги подмамва?
Епизод 3: Hotel Reverie
Една история за любовта, в която пол, цвят на кожата и дори пространството са без значение. Сюжет за емоциите, които могат да преминават през годините, да влизат в сърцата ни чрез технологиите и може би да ни срещат с истински сродните ни души.
Романтизирана технологична симулация на любовта – това е третата серия на Black Mirror. В нея филмова компания решава да пресъздаде по модерен метод стар черно-бял филм за страстта между мъж и жена. За целта е поканена актриса, която се включва не на снимачната площадка, а чрез симулационна технология общува със създадени от изкуствен интелект образи на героите.
Как така обаче AI се влюбва в нея? Какво се случва, когато актрисата загубва връзка с реалността заради едно разлято кафе? И може ли наистина любовта да преминава през времето и реалността?
Епизод 4: Plaything
Тук виждаме историята на журналист, запален по игрите. Геймингът обаче се превръща в неговата реалност, когато попада на игра, за чиито същества трябва да се грижи, за да се размножават. Камерън е грижовен, внимателен и наблюдателен като към хора.
Затова и през екрана усеща болката им, когато негов познат започва да пали пожари в обитанието на съществата и да ги убива. Героите в играта пищят като бебета. Когато Камерън вижда сцените на смъртта, го завладява неконтролируем гняв, заради който… той убива своя познат.
Колко се вживяваме във връзката с технологиите? По-лесно ли е да създаваме отношения с несъществуващи герои? А дали някъде там, в друго измерение, те не са реални? Това са само част от въпросите, които изникват в главата ми на финалните надписи...
Епизод 5: Eulogy
Следва серия за спомените и тяхното възстановяване чрез емпатична технологична ретроспекция. Филип научава за смъртта на голямата си любов – Каръл – и започва пътуване назад във времето, но като набюдател, съпровождан от холограма.
Превеждан през историите от младежките години, Филип разбира, че няколко недоразумения го водят до финала на връзката му с Каръл. И че всъщност ядът към нея, носен години наред, е проекция на един илюзорен развой на събитията.
Какво ли е в края на живота си и приключилото съществуване на любимия човек да разбереш, че е можело всичко да е различно? Как общуваме със скъпите за нас хора и каква е стойността на комуникацията – един от изводите на серията, до който стигаме през приключенията на изкуствения интелект.
Епизод 6: USS Callister: Into Infinity
Star Trek феновете ще се влюбят в този епизод. Но допускам, че и онези, които не са почитатели на галактическото бродене, ще бъдат погълнати от сюжета. Историята така или иначе не е само в космическото пространство. Всъщност тръгва от технологична фирма, в която мъж прави дигитални клонинги на своите колеги, без те да знаят за това.
Дублираните версии на колегите му съществуват в космически кораб, но в един момент оцеляването им зависи от участие в онлайн игра, в която стигат до дигитално пиратство. Това е единственият им вариант да съберат достатъчно кредити, за да имат пари за гориво.
Още не сме свършили, скрол надолу
Клонингите успяват да се измъкнат от виртуалното пространство, в което са пленени. И развоят на събитията става още по-интересен…
Седми сезон на Black Mirror сякаш ни приближава до съвсем скорошното бъдеще. Технологичните новости са като на една ръка разстояние от настоящето ни. Но както и в предишните сезони, и тук на финала отеква един въпрос без отговор: Ще успеем ли да менажираме дигитализацията така, че да не се обезличим?!
