fbpx
И аз съм човек

Циркът "Породени деца"

25 януари 2018

Ивелина Тодорова гостува на Майко Мила! с един страхотен текст за това какво е да си майка на породени деца, при това - без да разчиташ на помощ от никого. Може да си мислите, че е лесно - просто удвояваш усилията за всичко, но истината е, че уравнението не е такова и понякога се изисква да се разчетвориш, за да угодиш и огрееш на всички и навсякъде! Та, майки на породени деца, не сте сами, и не сте се провалили - всичко е наред! Ивелина е тук да ви го каже лично!

***********************

Казвам се Ива и съм майка на деца с малка разлика. Най-близката баба живее на 2000 км, а по-предпочитаната - още по-далеч. Поради обстоятелства и лични съображения децата започнаха градина чак когато навършиха 3 г.

Мъжът ми е страхотен (пу! пу!). Става нощем да храни децата, обича да готви и така нататък, обаче с малкото уточнение “когато е вкъщи и на разположение”. Работата му е такава, че често работи до малките часове и през уикенда, и често спи преди обед, когато всички сме будни.

Тоест моето положение в по-голямата си част е “и сам воинът е воин”.

За жалост, в много отношения имането на 2 малки деца не е като да имаш 1, но по 2 - просто да храниш, сменяш, приспиваш и ставаш посреднощ двойно, плюс тръшкания по 2.

При събирането им се получава някаква химична реакция и обемът на ‘веществото’ става троен вместо двоен. Например среднощни събуждания на едното, среднощни събуждания на другото, но и такива, в които едното е събудило другото и другото е събудило едното. Да не говорим за раздвояването на личността, при която поотделно са агънца, а заедно стават (стадо) маймуни.

Казано другояче, 1+1=3. Или 4.

Ако се скарат, идват при теб, ревейки/крещейки/хленчейки, да разрешиш проблема. След 5 минути емоции и сълзи са обяснили какво се е случило (докато се опитваш да бъркаш манджата да не загори, но тя така или иначе загаря понеже ‘Мамо! Не ме гледаш докато ти говоря!’), и те гледат с широко отворени очи, и надежда в очакване на ‘присъдата’ кой е крив и кой - прав.

Оттук вече няма измъкване.

В чиято и полза да отсъдиш (щото не минава с дипломация всеки път) ТИ ще си виновна и някой на ТЕБ ще ти е сърдит. Да не говорим, че още 15 минути някой ще циври.

Къпеш едното, а другото те вика от кухнята с глас, в който има такава спешност, че зарязваш първото без обяснение (ако ще - и с шампоан на главата) и то надува гайдата, само за да отидеш при другото и да хукнеш обратно към банята с ‘Ти честно ли за такава глупост ме извика с тоя глас!!!!!’.

Съответно второто също ревва с пълно гърло. Първо, щото не е взето насериозно. И второ, щото си мисли, че печели този, който се дере по-силно (което не е напълно невярно!).

И ако в горния пример поне едното остава доволно, този път си причината за ДВОЙНО нещастие. Оттук влизаш в един водовъртеж от емоции, като вина, безсилие, завист и яд. Че не можеш да се справиш, защо не можеш да се справиш ('Какво ми има? Виж съседката с три колко в контрол изглежда!), че баща им спокойно си чатка на компа в офиса и нищо не разбира от цялата работа......

Веднъж по едно и също време бебето повърна на фонтан в столчето си и започна да реве, докато голямото (което не беше голямо дори) застана с разкрачени крака и запищя гледайки как “пишото“ прави локвичка на пода. Тръгна към мен, стъпи в локвата и го разнесе по пътя, докато аз измежду писъците им трескаво се опитвах да подредя по важност избълваното отгоре и отдолу, и кого да ‘спася’ първо.

Вариант 1: Пишото! Така ще млъкне по-гръмогласното (щото и аз съм човек!).

Вариант 2: Повърнатото! Понеже голямото се е залепило за крака ми и мога да го разкарвам без да го нося на ръце, като куцукам с него из стаята за ново боди и мокри кърпи.

Ситуации безброй и във всички има повтарящ се елемент - те те превъзхождат по брой и ти не си достатъчна, за да бъдеш навсякъде, по всяко време, за всички.

Естествено, съвсем не е нужно да си всичко за всеки, но минава доста време, докато се светнеш, и причините са много - от суета, че си незаменима, жажда за контрол и примера на собствената ти майка, до естественото желание всички да са щастливи (само и само да е мирно и тихо), задоволството от ‘Аз мога!’ и разни други човещинки.

Днес съм вече от другата страна на барикадата. Децата са по-големи и гледам назад с носталгия. Но когато си в матрицата - всеки ден и всеки час, няма как да мислиш за клишето ‘Наслаждавай се на това време, порастват толкова бързо….’, защото някои дни, ако успееш да си измиеш зъбите до обяд, пак е успех.

А да ги измиеш, докато гледаш в огледалото - егати късмета. До тоалетна не се ходи, когато природата зове. Ходи се, когато ти се отвори прозорец. С други думи - никой не се дере за нищо, никой не удря никого и най-вероятно си успяла да хипнотизираш поне едно дете с Маша и Мечока. Ура! Имаш 7 минути за зъби и да акаш.

Бих искала да завърша с някаква мъдрост, но не съм достигнала до такава. От опит мога да кажа само едно на всички майки на породени деца, които си ги гледат без никаква помощ.

Едва когато поговорите с други в същото положение, научавате, че почти всички имаме еднакви вътрешни дилеми, минаваме през подобни всекидневни премеждия и често правим едни и същи грешки. Тогава разбирате, че много от нас отстрани изглеждат в контрол (докато отвътре бушуват), че не сте сама във всичките си разноцветни емоции и НАЙ-ВЕЧЕ, че не трябва да съдите себе си прекалено строго.

Затова сега поемете въздух, помилвайте се по лицето и си кажете ‘Справям се достатъчно добре при ограничените ми обстоятелства и ай сиктир оттук с тая съвест нонстоп!’


Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross