fbpx
И аз съм човек

Наръчник на п(объркания) пациент: информираното (не)съгласие

25 февруари 2018

Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на "Шаркова и партньори".

През 2009г. става член на Адвокатска колегия-Пловдив и оттогава работи като адвокат, основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

През 2013г. е един от осемте адвокати, избрани да вземат участие в програмата „Млади лидери в правосъдието“, проведена в САЩ от International Institute of Education и Фондация „Америка за България“.

Член е на Association of Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE).

Има множество специализации в областта на медицинското право и правата на децата.

В Майко Мила! вече сме публикували текст на адвокат Шаркова по въпроса за информираното съгласие и правата на раждащата жена - Митове за раждащата жена. Днес отново повдигаме темата, за да изясним някои неща, които остават скрити и неясни за пациентите, които в 90% от случаите се оказва, че подписват документи, чието съдържание не разбират и не знаят за какво се отнасят. 

Прочетете този текст и го споделете, защото всеки от нас трябва да знае правата си по време на получаване на медицинска помощ!

********************

Помня момента преди тринадесет години, в който аз, млада и наперена студентка по право, влязох в болницата да раждам. Смятах, че трите години в юридическия факултет ще ми бъдат напълно достатъчни, за успея да се справя с всички премеждия, придружаващи щастливото семейно събитие.

Веднага щом акушерката мълчаливо ми подаде една купчина декларации за подпис с бързината и точността на крупие в казино, осъзнах, че правните ми познания няма да ми помогнат.

С течение на времето, вече като адвокат, разбрах, че всеки пациент знае и е чувал за информираното съгласие, но никой не го е виждал, не знае как изглежда или има смътни спомени за него.

Аз например от онзи прием в родилното помня подписването само на един документ, защото се осмелих да задам половин въпрос, на който получих рязък, съскащ отговор.

Декларация, че нямам въшки.

Въпросът ми се състоеше в повдигане на вежди, отговорът беше нечленоразделен. Ето защо днес отговарям на някои важни въпроси за информираното съгласие.

Какво представлява информираното съгласие?

Най-добре на този въпрос мога да отговоря, като първо обясня какво не е информираното съгласие:

Информираното съгласие не е лист хартия или бланка с текст, който пациентът подписва. Информираното съгласие всъщност представлява процес, който се развива между лекаря и пациента.

По време на този диалог пациентът узнава определени факти и обстоятелства, които са пряко свързани с неговата диагноза и лечение, и които му помагат да вземе информирано решение за своето лечение.

Документът, който се подписва, отразява волята на пациента, но не заменя процеса, който описах.

Информираното съгласие не е разрешение, което пациентът дава завинаги. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време по начина, по който е дадено.

Информираното съгласие не е затормозяващ документ, съдържащ термини (олевяване на кръвната картина, антикоагуланти, тромбоцитопения), номера на клинични пътеки (ще ви лекуваме по клинична пътека No 64), неясни формулировки (давам разрешение за извършването на всички други дейности, които лекарят прецени, че следва да бъдат извършени във връзка със състояние, което може да възникне занапред), диагнози на латински (colica renalis dextra), съкращения (ПКК, ЛКК) или място, където с грозен почерк се дописва информация, която може да разчете само фармацевт с дългогодишен стаж в аптека.

Информацията, която се предоставя на пациента, трябва да бъде разбираема и достъпна, съобразена с неговите възможности и ситуацията, в която се намира.

Информираното съгласие не е процес, който се осъществява в коридора на болницата, нито на родилния стол, докато пациентката се напъва.

Диалогът между лекаря и пациента трябва да се осъществява своевременно, така че да осигури достатъчно време на пациента да се запознае с информацията, да я възприеме и да вземе решение.

Изключения се допускат при спешни състояния, когато на практика горното е невъзможно, но изискването за своевременност следва да се спазва и преценява според ситуацията.

Информирано съгласие не се предоставя след оказване на медицинската помощ или преди пациентът да е получил цялата необходима информация.

Кой предоставя информацията и кой изразява информирано съгласие?

Пациентът лично получава и изразява информирано съгласие, ако е пълнолетен, ако не е поставен под запрещение и не се намира в психическо или физическо състояние, което му пречи да изразява воля.

Първите две обстоятелства се доказват с документи, третото не се предполага.

Много често в практиката си съм получавала запитвания дали пиянството, бременността, болките при контракции или обикновената тъпота водят до невъзможност да се изразява воля.

Не!

Ако някой смята, че пациентът се намира в състояние, което му пречи да разбира и да взима решения, трябва да го докаже.

Родителите изразяват информирано съгласие вместо малолетните си деца (до 14 г.), както и съвместно с децата си над тази възраст до навършване на пълнолетие.
Законът за здравето не урежда усложненията, които могат да възникнат в тези случаи, а те са много.

Например при противоречие между родителите относно лечението на тяхното дете; противоречие между детето и родителите; случаи, при които самият родител не е пълнолетен и други.

Когато пациентът се намира в състояние, в което не може да изразява информирано съгласие, изразеното такова от неговите роднини, съседи, гаджета и близки и далечни приятели не е релеватно. В този случай законът позволява да се оказва медицинска помощ само при спешни състояния и само в полза на живота на пациента. Нищо повече!

Каква е информацията, която пациентът задължително трябва да получи?

Пациентът трябва да бъде информиран за своята диагноза. След което трябва да бъде разяснено предстоящото лечение, очакваните резултати, прогнозата, както и алтернативите (ако има такива).

Важно е да бъдат обяснени всички рискове при прилагане на лечението (странични ефекти, възможни нежелани лекарствени реакции, болка, неудобства и други).

Накрая пациентът трябва да разбере какви са рисковете при отказ от лечение или избор на друг метод, различен от предложения. Тази последна част от списъка с необходима информация е особено важна, защото пациентът може да изрази както съгласие, така и несъгласие с предложеното му лечение. И в двата случая обаче то трябва да бъде информирано.

Какви са последствията при оказване на медицинска помощ без информирано съгласие или при неспазване на изискванията за предоставянето му?

Медицината е сложна наука (и изкуство) и крие сериозни рискове от възникване на различни по вид и интензитет усложения по обясними причини.

Въпреки че почти всеки българин “разбира” от футбол, политика и медицина, всъщност не може да се очаква от пациентите нито да предполагат какво е здравословното им състояние, нито да поемат риска от приема на дадено лекарство или извършването на определена интервенция без предварително да разполагат с достатъчна информация, която да обоснове тази толкова сериозна намеса в личната им сфера.

Информираното съгласие действа на принципа “комуто ползите, нему и рискът”.

Това означава, че изразяването на информирано (не)съгласие прехвърля риска от всички странични ефекти и възможни усложнения върху пациента, защото той получава и ползите от лечението.

Обратното, ако волята на пациента не е била изразена или е била опорочена по някакъв начин, целият риск остава за медицинския персонал и води до възникване на отговорност.

В моята десетгодишна практика винаги съм си задавала въпроса защо медицинският персонал толкова много иска да взима решения вместо пациентите си и с лека ръка се отказва от най-добрата защита, която има.

Важно е да се подчертае, че информираното съгласие не освобождава лекарите или специалистите по здравни грижи от отговорност, когато са извършили правонарушение.

Пример от практиката ми беше случай, при който пациент беше изгорен по време на операция заради неправилно боравене с медицинска апаратура. В този случай информираното съгласие не освобождава от отговорност оператора, защото не може да се очаква пациентът да се съгласи с неправомерни действия (или бездействия), а само с рисковете, присъщи на конкретното лечение.

Всичко това означава, че информираното (не)съгласие прави пациентите и лекарите отговорни.

Стряскащо е, нали?

Информираното съгласие не е обикновен разговор между лекар и пациент или поредната декларация от купчината документи, които подписваме.

С поставянето на своя подпис пациентът поема цялата отговорност за своето лечение и не е редно тази привилегия да му бъде отнемана.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross