В мозъка на жената настъпват сериозни промени по време на бременност. Това става ясно от снимки на бременна, направени с ядрено-магнитен резонанс. Жената е заснета няколко пъти – преди зачеването и до две години след раждането. Според изследователи, цитирани от Guardian, се вижда широка реорганизация на мозъка на майката, като някои от промените са краткотрайни, а други продължават с години.
Научните изводи отварят вратата към по-задълбочено разбиране на мозъка на майката по време на бременност. Събират се данни от сканирания и на други бременни жени, за да се изследват рисковете от следродилна депресия, връзката между прееклампсията и деменцията, както и причините, поради които бременността може да намали мигрената и симптомите на множествена склероза. Учените са направили 26 снимки на здрава 38-годишна жена, която е заченала чрез инвитро, като същевременно са ѝ вземали кръвни проби, за да следят хормоналните промени по време на бременността. Данните показват как мозъкът се променя седмица след седмица.
Най-забележимата промяна е постепенното намаляване на сивото вещество – нагънатата външна повърхност на мозъка. Процесът обхваща цялата бременност и има временен пик в края на втория триместър.
„Майчиният мозък претърпява промени през целия период на бременността и най-накрая можем да наблюдаваме процеса в реално време“, отбелязва проф. Емили Джейкъбс, която е изследовател от Университета на Калифорния, Санта Барбара.
Досега учените са правили моментни снимки на мозъка на жени в различни периоди от бременността. Последното изследване обаче разкрива как досегашният подход пропуска временни промени, които се връщат към нормалното си състояние дори преди раждането.
В публикация за Nature Neuroscience водещият автор Лора Притчет и нейните колеги описват как покачващите се нива на естрогена и прогестерона водят до значителни физиологични промени по време на бременността. Всичко това засяга кръвната плазма, метаболизма, консумирането на кислород и имунитета.
За да разберат повече, изследователите използвали прецизно сканиране на мозъка на д-р Елизабет Крастил от Университета на Калифорния, Ървайн, чрез ядрено-магнитен резонанс. Тя била снимана преди зачеването, по време на бременността ѝ и в продължение на две години след раждането на сина ѝ през май 2020 г., уточнява Guardian.
„Изживяването беше доста интензивно“, казва Крастил, но добавя, че не се е чувствала особено различно по време на бременността. „Някои хора говорят за „майчински мозък“ и подобни неща, но аз не изпитах нищо такова.“
Снимките показали намаляване на обема и дебелината на сивото вещество, особено в области, свързани със социалната когнитивност. Микроструктурата на бялото вещество, която измерва „окабеляването“ на мозъка, се увеличава и достига своя пик в края на втория триместър, преди да се върне към нормалните си нива. Увеличили се също цереброспиналната течност и мозъчните кухини, известни като вентрикули. Промените били свързани с нарастващите нива на хормоните.
„Понякога хората се стряскат, когато чуят, че обемът на сивото вещество намалява по време на бременност“, казва Емили Джейкъбс. „Тази промяна вероятно отразява фината настройка на невронните мрежи, подобно на изтъняването на кората, което се случва по време на пубертета.“ Изследователите сравняват процеса със създаването на „Давид“ от Микеланджело от блок мрамор.
Проучването не обяснява поведението или емоциите, които възникват по време на бременност, тъй като много фактори освен хормоните – стрес и липса на сън – също играят роля. Но някои мозъчни промени са били все още налице две години след раждането, което намеква за клетъчни промени в органа. „Това проучване наистина поставя повече въпроси, отколкото дава отговори“, анализира д-р Крастил.
Изследването дава началото на международния проект „Майчински мозък“, в който се събират подобни снимки със скенер или ЯМР от повече бременни жени. Джейкъбс добавя: „Има толкова много неща за невробиологията на бременността, които все още не разбираме, и това не е защото жените са твърде сложни или защото бременността е някакъв гордиев възел. Това е резултат от историческото игнориране на женското здраве в биомедицинските науки.“
Джина Рипън, професор емеритус по когнитивен невроимиджинг в Университета Астън в Бирмингам, Англия, подкрепя проекта и казва: „Данните от това изследване показват колко много пропуски имаме.“
Д-р Ан-Мари де Ланге, ръководител на групата FemiLab в университетската болница в Лозана, определи работата на изследователите като „вдъхновяваща“. „Този подход не само ще ни помогне да картографираме невропластичността на майката, но и да идентифицираме маркери, които показват риск от следродилна депресия – сериозно състояние, което често остава нелекувано“, обобщава тя.
Източник: Guardian
