Къде изчезна свежата и забавна мацка, след като роди? Защо плаче, защо лежи неподвижно на дивана, защо не се радва на бебето? За бейби блус състоянието, което засяга до 80% от майките, но отминава за месец и за следродилната депресия, която погубва животи, говорим с Александра Козбунарова-Михайлова, създател на „Ведри мами“. Именно тя наскоро публикува безплатен наръчник как да разпознаем симптомите на следродилната депресия и как да помогнем на родила жена да се справи с изблика от емоции.
„Наскоро роgих третото си много чакано и желано gете и откачих. Постоянно си мисля, че съпругът ми ми изневерява, въпреки че слеg работа веgнага е вкъщи и много ми помага. Аз не съм се променила, изглежgам си както преди. Но не мога gа се избавя от тези мисли. Постоянно вgигам сканgали и ме е страх, че ще го отблъсна и загубя.“
Александра Козбунарова–Михайлова споделя именно тази – една от стотиците истории на анонимни майки във Фейсбук групите в стил „родих и полудях“ – за начало на наръчника си. „Ако партньорката, приятелката, дъщеря ти или твоя близка е родила наскоро и все по-често се чудиш защо е тъжна, отнесена, защо е апатична или раздразнителна, вдига скандали от нищото, изтрещява ли, защо не го оставя това дете за секунда и не прекалява ли малко… Може би е време да светне една сигнална лампичка за съществуващ проблем. Твърде вероятно е в главата ѝ да е пълна каша и като нищо си задава подобни въпроси. За съжаление, има голяма вероятност да я е срам да си каже“, споделя Александра.

В една или друга степен, всяка жена минава през това – статистически около 80% от родилките. Това е така наречената „родилна“ или „майчина тъга“. Но при 10–15% от родилките тя се задълбочава. Пренебрегнато, премълчано и потиснато, това състояние на тревожност през първите две седмици до месец, може да се задълбочи и да се стигне до следродилна депресия.
Бейби блус и следродилната депресия са две състояния, които засягат жените след раждането. Разликата между двете е важна, защото ранното разпознаване на симптомите и навременната намеса могат да помогнат на майката да се възстанови и да се наслади на първите моменти с бебето.
Докато бейби блус обикновено преминава от само себе си, следродилната депресия изисква подкрепа от специалист – психолог, психиатър или терапевт, а понякога и медикаментозно лечение.
В България още е тема табу
„Ние, българите, сме корави, жените едно време на полето са раждали, а сега с този интернет и достъп до информация се сетиха да се депресират. Я да се стегнат!”
В резултат на тези разсъждания, родилките се срамуват да си признаят, че имат проблем, категорична е Александра Козбунарова–Михайлова. Ако го направят, шансът да се сблъскат с неразбиране от страна на най-близките е огромен. И дори да не се стигне до най-страшното, дори да е в лека форма, това състояние води със себе си сериозни проблеми между двамата партньори, между майката и детето и конфликти с близките.
„Със сигурност в Англия и Шотландия например, както и в Скандинавието, темата е доста по-застъпена. Попадала съм на официални препоръки, касаещи следродилната депресия. В България проблемът не е само, че няма психологична грижа в болниците. В интерес на истината в някои частни има дори психолози и скрининг. По-скоро виждам проблем в това, че темата не се обсъжда и има огромна стигма около нея. Дори за жени, които преживяват състоянието, е трудно да го определят и назоват, а следователно и да потърсят и получат помощ от каквото и да било естество”, допълва авторката.
Възприема се като глезотия и липса на организация
„Аз лично, да, преживявала съм в различна форма и интензитет и при двете си раждания. Продължи по 6–7 месеца и двата пъти, като и при двете така и не можах да призная пред себе си какво е и да го адресирам адекватно.
Имала съм и крайни тревожности и психотични мисли, определено мислeх, че полудявам.
Все се мъчех да се организирам по-добре, да се държа заета, да не се глезя. Понеже такова е разпространеното разбиране в България по темата. Това е начинът, по който масово се схваща такова състояние – като глезотия и недобра организация. Именно от тази позиция и близките ни с най-добри чувства ни критикуват и съветват, което само може да влоши състоянието.
Трябваше ми доста време да осмисля нещата, но едва когато успях да погледна проблема в очите – макар и поотминал – и да се изправя срещу него. Брошурата създадох в помощ на близките на жени като мен, които често с най-добри намерения и от незнание не помагат или дори влошават ситуацията. Формалният повод беше една млада майка, която отне живота си през октомври.“
Симптоми
Едни от симптомите, че имате следродилна депресия, според Американския институт за психично здраве, цитирани в наръчника, са:
- Постоянна тъга и депресивно настроение, които на моменти пречат на пълноценното ежедневие;
- Загуба на инерес към дейности, които преди са носили удоволствие; изтощение, дори след наспиване;
- Промяна в навиците за сън – безсъние или прекалена сънливост; чувство за вина и провал;
- Обострена тревожност – ще я забележите и по неадекватни притрепервания, резки жестове да се хване детето/предмет, без той да пада и т.н.
- Невъзможност за свързване с бебето;
- Отдръпване от близките и нежелание за социални контакти;
- Промени в апетита и теглото – тук може да са и в двете крайности – както отказ от хранене, така и преяждане;
- Намусеност, раздразнителност, ярост;
- Мисли за самонараняване и нараняване на бебето (последните, за разлика от първите, вероятно никога няма да се реализират) – особено за бащите е много важно да са нащрек;
Още не сме свършили, скрол надолу
И не на последно място, наръчникът предлага как да помогнем в този момент. Като за начало попитайте как е тя, а не бебето. После изслушайте, без да съдите и веднага да предлагате тонове съвети и идеи. Позволете ѝ да чувства каквото чувства и не я обвинявайте и съдете за начина, по който се чувства. Попитайте съвсем конкретно как да ѝ помогнете сега, днес.


















