След като си поговорихме с Елина Бого от Италия, която ни разказа от първа ръка какво се случва с живота им под карантина, днес с информация от друга европейска страна се включва Ива Костадинова. Ето как я карат швейцарците.
Решихме да се приберем в София на 6 март. Напуснахме Женева при нормална обстановка, дори предупредих учителките в детската градина на детето, че ще отсъства една седмица. Останахме в София до 13-ти, когато успяхме да хванем "последния" самолет за Женева, преди да затворят България.
Пристигайки отново в Женева, обстановката все още беше неясна, но в понеделник на 16-и започнаха да затварят всичко - училища, детски градини, държавни институции. След още 3 дни затвориха ресторанти и магазини. Някои детски градини обаче работят: в тях са децата на социални работници, доктори, пожарникари, полицаи – хора, които няма как да работят от вкъщи в тази ситуация и са "на първа линия".
В края на миналата седмица започнаха да обикалят полицаи из парковете, за да гонят хора, които си правиха пикници и барбекюта. Принципно разходките не са забранени, но до 5 човека на едно място и с нужната дистанция. В Женева има страшно много паркове и катерушки и не са препълнени. Хората се разхождат покрай реката, в гората и по планините. Доста възрастни хора се разхождат без предпазни мерки. Няма глоби за разхождащите се, стига да спазват нужната дистанция.
Правителството препоръчва на жителите да останат вкъщи, особено болните и хората на 65 или повече години. Някои кантони отидоха по-далеч, като забраниха на възраст над 65 години да напускат домовете си, с изключение на посещенията при лекарите или 2 часа разходка. Федералното бюро на правосъдието обаче заяви, че подобни мерки са в нарушение на националните разпоредби. Сложна работа с толкова много кантони и закони.
В Женева има специални доброволчески организации, които разнасят храна на възрастни, пазаруват вместо тях и т.н. Има специални грижи за бездомни и самотни възрастни хора - отворен е специален център за тях, в който има 130 легла.
В магазините пуска по няколко човека, останалите чакат на опашка през 1 метър. Няма увеличение на цените по магазините, но и тук всеки се презапасява с хранителни продукти и тоалетна хартия в промишлени количества. След всеки клиент в магазина се дизенфекцира пътеката на касата и касиерът си дизенфекцира ръцете с ръкавиците.
На ден в Швейцария се правят над 6000 теста, а аплодисментите за лекарите са традиционни и тук в 21:00 часа. Пациентите могат да разговарят с медицинския персонал на болницата по телефон или видео чрез платформата hug @ home, по този начин осъществяват дистанционни консултации за няколко отделения.
Бизнесът не е затворил на 100%. Много фирми работят и служителите си посещават офисите. Има масова помощ за икономиката. Приоритет е да се гарантира, че служителите продължават да получават заплатите си. Правителството обяви пакет от помощи в размер на 32 милиарда швейцарски франка за подпомагане на икономиката, в допълнение към пакет от 10 милиарда швейцарски франка седмица по-рано. Тези пари са насочени към подпомагане на компаниите да преживеят икономическия спад.
Компаниите, засегнати от кризата, ще могат да отсрочват плащането на вноски за социално осигуряване временно и без лихва. Тези мерки се прилагат и за самостоятелно заети лица, чийто оборот е намалял.
Има и пари за финансиране на налагането на работа в кратки срокове във фирмите, докато други траншове са заделени за заеми и за подкрепа на специфични сектори като управление на събития. Исканията за частична безработица са се увеличили рязко поради пандемията на коронавирус и се очаква да продължат да нарастват. Към 23 март 21 000 компании са подали такова искане. Тази цифра представлява 315 000 работници.
Швейцарското правителство въведе широкомащабни проверки на сухопътните граници с околните Австрия, Франция и Германия, след като преди това беше направила това с Италия. Само граждани и жители на Швейцария, както и тези, които влизат в страната по професионални причини (например с разрешително за работа), или хора, преминаващи транзитно, могат да влязат. Дори чуждестранните партньори на швейцарски граждани, които нямат право на пребиваване в страната, ще бъдат отхвърлени.
На 18 март ограниченията бяха засилени извън вътрешната връзка: пътуващите, пристигащи по въздух от четирите съседни страни, сега също са нежелани, както и хората, идващи от Испания, заедно с тези извън шенгенската зоната.
До 21 март на 16 000 души беше отказано влизане в Швейцария. Засилват се граничните патрули, за да се предотврати незаконното влизане на хора в страната. Частният транспорт през границите е намалял със 77%, но превозът на стоки работи нормално.
Продължаваме темата от "шокиращия" текст За връзката между лятната ваканция, аграрния живот и МОН, в който една многодетна работеща майка калкулира колко струват на родителите онези 107 дни ученическа ваканция между 1 юни и 15 септември. Оказа се, че струват не просто колкото едномесечно пътешествие с яхта за двама, а много повече, тъй като погубват графика на работещия родител и му отнемат и последното нещо – възможността за творчески и трудов живот.
В далечната (по доходи и други не толкова материални характеристики) Швейцария лятната ваканция също не излиза евтино, никак даже. Тя обаче е само 5 седмици! През този период всяко дете може да посещава занималня, като голяма част от дейностите на децата са на открито. За излетите, басейните, посещенията на концерти и още много активни занимания, с които швейцарските деца запълват ваканцията си, днес ни разказва Йолина Стоянова.
*********************
Семейства като моето, конфигурация от две деца и двама работещи на пълен работен ден родители, са малцинство в държавата в която живеем – Швейцария.
Щом децата влязат в официалната образователна система, която тук започва на 4-годишна възраст със задължителна предучилищна, много родители, особено тези в моята ситуация, се изправят пред въпроса "Какво ще правим през ваканциите?"
От 52 годишни седмици 13 са ваканционни за швейцарските ученици. Стандартната отпуска на работещите е 5 седмици. С други думи, дори и двамата родители да почиват отделно, един след друг, пак няма да покрият ваканциите на децата.
Не разчитам на помощ от роднини, а децата под 10 години не могат да бъдат оставяни сами без придружител. И така, какво да се прави?
Проблемът е решен не на национално, а на регионално ниво. Швейцарското средно образование е децентрализирано, което означава, че всеки кантон има гъвкавост да създава собствени стандарти, с които да посреща нуждите на населението. Грижата през ваканциите е един от тях.
Примерът, който ще дам, е валиден за моя град от 15 000 души.
През 8 от 13-те ваканционни седмици е осигурена занималня за децата
Нуждата от занималня се заявява със стандартен формуляр, най-късно 4 месеца преди началото на всяка ваканция. Повечето ваканции са пръснати през годината, като най-дълга е лятната – от 5 седмици. Децата могат да ходят на занималня 5 дни в седмицата от 7 часа сутринта до 6 следобед, но могат да изберат и само няколко дни или часови диапазони – всеки ден е разделен на 4 стандартни времеви отрязъци.
Децата в Швейцария са разпределени по училищата на квартален принцип, така че всяко ходи в това, което е най-близо до дома му. Местонахождението и ръководителите на занималнята се обявяват поне една седмица преди старта на ваканцията. Родителите разполагат със снимките, имената, домашните адреси, телефони и мейли на всички, които ще работят с децата им през дадената ваканция.
В занималнята винаги има едни старши служител с педагогическо образование, който работи с няколко стажанти - дуалното образование в Швейцария изисква от бъдещите учители да получават практически опит наред с теоретичните занятия.
На всеки 4-5 деца се пада по един възрастен. Екипът, който поема децата сутрин, се сменя изцяло в средата на деня. Да, правилно прочетохте. Грижата за деца е натоварваща и отговорна работа и за да се върши качествено, трябва да се разпредели между много хора.
Ваканционната програма на занималнята е изключително разнообразна. Швейцарците смятат, че децата се нуждаят от много физическа активност, не просто разходки, а това, което на български му казваме “беснеене”. И именно това стои в основата на занятията през ваканцията.
Ходят на излети и пекат наденици на огън. Ходенето в гората е резултат от кооперация с местната скаутска организация, която има барака и функциониращ тоалет. Ходят на басейн, на ферма, на концерти на открито или на интерактивни музеи тип “Музейко”, които в Швейцария са много.
Понякога остават в сградата на занималнята, която не предлага никакъв интериорен лукс, но разполага със страхотна училищна площадка с грамадни пързалки, дървета за катерене и великолепен физкултурен салон, тротинетки и велосипеди.
В редките случаи, в които остават вътре, са свободни да правят каквото си искат, като възрастните имат огромен арсенал от идеи - рисуват върху фланелки, майсторят разни неща от подръчни материали, готвят, има тиха стая за тези, които искат да четат.
Само хора, които обичат и знаят как да работят с деца могат да осигурят подобно разнообразие. В занималнята няма компютри, таблети или телевизор, но има книги, моливи, хартия и феноменална колекция от настолни игри тип “Не се сърди човече”. Повечето от игрите са дарени от граждани, чиито деца са ги надраснали. Останалите играчки са на ротационен принцип - понякога вадят ЛЕГО, друг път строителните летви Капла, винаги с оглед на това да има достатъчно, но без да превръщат помещенията в джунгла от предмети.
Децата сами разчистват след играта, обявяват, ако има нещо счупено или загубено, следват стриктен ред кой ще помага при слагането и раздигането на масата за закуска и обяд. Няма никакъв преговор на учебния материал или задължително четене.
Цената на училищната занималня зависи от кантона. В нашия случай тя се определя от приходите на двамата родители – максималната и стойност е 100 швейцарски франка на дете на ден (около 168 лева) и покрива всички разходи.
Където и да се намира човек в разпределителната таблица, това са много пари.
Цената е висока, но осигурява компетентна грижа, здравословна храна, спокойствие за родителите и приятно прекарване за децата (ако се оплакваха, никога нямаше да ги пратя там, дори и да беше безплатно).
Занималнята в този си вид съществува отскоро и е резултат от непрекъснатите усилия на родителите (предимно майки) от града, които са имали нужда от подобна услуга. Писма до градската и училищната управа, хиляди предложения как да се организира най-добре, примери от други страни, хиляди документи с обяснения защо трябва да се предвиди бюджет за подобен вид грижа, защото таксата, не е достатъчна да покрие всичко.
Доколкото ми е известно, в момента се работи в посока намаляване на таксите, плащани от родителите. Защото работата на общественото управление е имено това – да намира решения в полза на данъкоплатците, дори и те да са малцинство.
Помните ли невероятно забавния и подробен Наръчник по суеверия за бременни на Красимира Хаджииванова, която ни описа как от уравновесена личност, която махва за здрасти на всяка черна котка, бременната жена изведнъж започва да кръстосва пръсти срещу уроки, връзва конци, върти се като улава, когато въпросната котка ѝ мине път, и в никакъв случай не забравя да плюе през рамо.
Често това поведение се запазва и след раждането на бебетата, които стават естествени приемници на всичките вълшебни конци и гердани от кристали, а после идва и най-важният момент от списъка със суеверия - хвърлянето на пъпове по университети, банки, футболни игрища, дворци и пр.
Именно с тази тема започва своя разказ днес Дарина Рангелова, чиято информация идва не от кой да е алманах, а от от живия разговор в групата "Майките на София".
Освен че е автор на полезни истории на тема образование, възпитание и администрация (Децата с двойно гражданство и голямото завръщане в родната чужбина, За фамилията на жената и децата, Възпитава ли училището?), от време на време Дарина хвърля изумено око на топ местата, на които родителите мятат пъповете на бебета, за да предопределят бъдещето им на кралски особи, на тенденциите в имената или на домашно приготвените отвари за сваляне на температура.
Ето защо я попитахме "И какво научи по всички тези въпроси, скъпа Дарина?" и тя взе, че ни отговори:
********************
Научих, че в 21 век все още е актуално да хвърлиш пъпа на детето на някое хубаво място, ако искаш да стане нещо от него някой ден (от детето, не от пъпа).
След прощъпулника, това е втората по важност стъпка, за да гарантирате доброто бъдеще на наследника.
За момиченца, много популярно място е дворът на Бъкингамския дворец и още някои дворци. Искам да видя лицето на дворцовия служител, когато замита пъповете.
Ако не искате да е Принцеса, много популярни са банките в Швейцария. Не става ясно дали, за да работи там дъщерята, или бъдещият ѝ мъж да работи банка...
За момченцата е добре пъпът им да бъде хвърлен на някой стадион из Европа, ама директно на терена. Тези, които не пътуват в чужбина, се примиряват с двора на Софийския и Техническия университет. За Нов Български няма желаещи.
Аз не знам какво стана с пъповете на моите деца, но имам няколко зъба и ще взема да ги разхвърлям по банки и дворци и да дам своя дан в разпространението на български биологични отпадъци по света.
Ако искате цял живот децата ви да са близо до вас обаче (разбирай на 40 години в детската стая), хвърлете пъпа някъде нависоко. Но не може просто да хвърлите нещастния пъп върху гардероба. Трябва да имате “кутия за бебешки съкровища” (между 20 – 40 лв.), в която да събирате косми, нокти и каквито там други отпадъци решите. Чудесен подарък за сватбата на Принца и Принцесата.
Така. Сега, за да разберете дали през юли бебето може да спи на отворен прозорец, се обадете на педиатъра. За да ви спестя едно обаждане, ще кажа, че може, но само ако не става течение. Как ще спи на течение, бе, вие добре ли сте?!
Научих и няколко нови начина за сваляне на мега високата температура от 38 градуса. Мазане на детето с белтък и ракия. Не разбрах обаче дали едновременно и с двата продукта. А какво става с жълтъка, за бога! Също така се слагат лимони на краката и отгоре чорапи. Ама цели ли, половинки ли, никой не ти казва. Предполагам, може да експериментирате и с други хранителни продукти.
Къде изчезна добрият стар оцет? Мазане със сапунена пяна около пъпа също става, предполагам, че ще е добре по посока на часовниковата стрелка. Аз бих добавила и някое заклинание. А една дама сподели, че детето ѝ свалило температурата, като изяло една ябълка. Е те това е откритие за медицината, всъщност за хомеопатията.
Ако ще избирате име за момченце, има нещо много важно. То не трябва да може да се модифицира в галено име. “За какво ни е гальовност при изричането на името на МЪЖ”. Разбрахте ли, айде без лигавщини, МЪЖ ли ще отглеждаш или лукова глава?
Като тръгнете да раждате, задължително питайте майките от коя болница са доволни. Тук ще бъдат изброени всички знайни и незнайни болници.
А, и, да знаете, че е изчезнало момченце в един магазин, ама няма да му казвам името, да не създавам паника. На входа на магазина била сложена голяма снимка на детето. Магазинът бил обграден от полиция и не давали да се паркира, камо ли да се пазарува. Детето е било качено в някаква кола по данни на очевидци. Очевидецът е един и той е: приятелят на зълвата на една от майките на София. А пък в Младост се разхожда извратеняк, който не се притеснява, че му крещят, че е изрод. Тц, тц, тц.
Така. Научих също кога мога да продупча ушите на моята ПРИНЦЕСА, защото явно има голямо значение. На Благовещение, разбира се, как не се сетих. Иначе, не знам, сигурно ще зараснат дупките или ще клюмнат ушите, абе, трудно решение е това.
Научих и че е адски селско и нетолерантно да пушиш на собствения си балкон. Ми, да, пушещ селянино, така през прозореца на съседката от горния етаж влизат облаци канцерогенен дим и тровят петгодишния ПРИНЦ.
Разбира се, това, че храните отрочето с био и мио продукти е ясно. Но не е зле да си правите и домашно пречистено масло гхи! Ако все пак случайно си купите нещо от магазина на ъгъла, е хубаво да имате уред за измерване на нитратите. Така една дама проверила динята, която купила да нахрани детето си - и добре че го направила, че знае ли се какво щеше да стане. Ама аз друго се чудя – как ще нахраниш дете с диня?
Ако пък намерите някаква буболечка в косата на детето, много вероятно е да не знаете каква е, за това я хванете, снимайте и сложете в групата, за да ви кажат. В повечето случаи е ВъЖка или Vajka, те си приличат.
Но едно нещо пак не разбрах – как се произнася "ол йнклузив"?
Ето го и втория разказ от конкурса От кърмене спомени има – и то какви!, който организираме заедно с Philips Avent. След като вчера пуснахме текста за Зяпналата уста и неговата бедна майчица, в който авторката му описа своите спомени и преживявания в българска болница отпреди 15 години (но въпреки тях очаква всеки момент второ дете), днес ще отскочим до Швейцария в компанията на Йолина Стоянова-Брунер (познавате я с текста ѝ И откъм детски градини скоро няма да сме Швейцария на Балканите). Тя ще ни разкаже как се раждат и кърмят две деца в други части на света и какво, според нея, е най-важното за децата - спокойни родители или определен начин на хранене (познайте от три пъти). Напомняме отново и ви каним на събитието Да поговорим за кърменето с Майко Мила! и Philips Avent, което ще се състои на 15 август, от 11 часа, в Детски център за изкуства Angel Steps, бул. Сливница 245, ет. 2. Входът е свободен, заповядайте!
******************************************
Кърменето, по начина по който го правеше майка ми през 80-те, изглеждаше като най- елементарното нещо на света. С едно движение на рамото тя освобождаваше горната част на дрехата си, закопчаваше за себе си новородената ми сестра при това без да се разголва повече от необходимото и без да прекъсва разговора си с поредните гости дошли у нас "на бебе". Виждала съм я да прави същия маньовър, придържайки сестра ми с една ръка и телефонната слушалка с противоположното рамо.
Колебанията ми относно леснината на кърменето се появи в края на първата ми бременност в Швейцария, когато споменах пред една позната, че ако всичко мине бързо, ще се възползвам от опцията "изписване шест часа след раждането", предлагана в нашата болница.
"Nein!", каза моята позната и грабна ръцете ми. "Не го прави!" Реакцията ѝ ме озадачи - в тази част на света хората не раздават непоискани мнения.
"Необходими са няколко дена за слизане на кърмата", поясни тя. "В това време е добре да си някъде, където ще се грижат за теб". Познатата беше на моята възраст, вече имаше четири деца, и в очите ѝ прозираше отчаянието на самарянка, настояваща да сляза от моста вместо се мятам от него надолу с главата.
Бебето се появи след 30-часово раждане, завършило със секцио по спешност. Бях каталясала, срязана и убедена, че съм абсолютен провал. Нямах никакво намерение да напускам болницата. Единственият ми светъл спомен от този ден беше краткото първо кърмене непосредствено след операцията, успокояващо и терапевтично.
Ден и нещо след раждането, докато все още бях в шок от приликите си с Вилендорфската Венера, в стаята влязоха милите акушерки, изчуруликаха как чудесно се възстановявам, изкараха гладното и ядосано бебе от креватчето до мен и го наместиха в ръцете ми за хранене. То моментално засука, матката контрахира, а на мен ми причерня ми пред очите. Такава болка не се описва.
Акушерките обаче смятаха, че я-я-я как добре ми се получава, посъветваха ме да храня на поискване и да се мажа с ей този крем и да им се обадя ако имам въпроси. Не, не, няма нужда от допълнително миене! Да, да, нормално е да е малко неприятно в началото!
След двадесет и четири часа кърмене се убедих, че и с храненето се провалям и се чудех дали някой ще забележи ако се измъкнех от болницата по нощница, с раница на гърба и с горкото си бебе - поне да си ревем вкъщи на усамотение, вместо да се изгаламе пред по-квалифицираните индивиди на етажа.
Само че швейцарската болница функционираше по план график и точно в този момент дойде ред на консултантката по кърмене. Беше около петдесетгодишна и приличаше на бивш член на The Mammas & The Pappas. Тя спокойно изслуша тирадата ми, намести възглавницата зад гърба ми, завъртя бебето без да ме докосва и реши всичките ми проблеми с кърменето точно за седемнадесет минути. Беше кърмила и трите си деца до двегодишна възраст и се оказа права за всичко. После ме увери, че болката ще изчезне съвсем в следващите дни и ми остави телефон и брошура на Ла Лече Лига - ако имам въпроси.
През следващите шест месеца бях като в "Свободата води народа" на Дьолакроа, с бебе на гърдите си вместо байрак, заобиколена от купища чинии, пране и дим от спорадични екзистенциални кризи в резултат от перманентно безсъние. Кърменето беше единственият ми източник на увереност в минираната пътека на ранното майчинство.
После се върнах на работа.
Радостта да съм отново сред хора, които спорят с мен, вместо да ми крещят и да ме повръщат, беше прекъсвана на тричасови интервали, през които цедях кърма. Според швейцарските закони работодателят трябва да осигури помещение за тая работа, но истината е, че ако не го изискаш изрично, никой няма да си мръдне пръста.
Когато пътувах, цедях къде ли не, като най-често в тоалетната. Това ще е новата версия на картината "На нивата" - същата изморена жена, седнала на затворена тоалетна чиния, балансирайки помпа и пластмасово шише, внимавайки да не изплеска ризата си и да не докосва нищо около себе си. Сигурно ще се казва "В офиса", ще е фрустрираща гледка, която едва ли ще бъде изложена някъде.
Към деветия месец бебето постепено и доброволно се отби.
Второто бебе се появи година по-късно, след осемчасово и съвсем нормално раждане (швейцарските лекари не смятат нормално след цезарово за екстравагантност). Кърменето тръгна като по релси, с консултантката от The Mammas & The Pappas си дадохме по едно хай файв и тя отпраши да убеждава други жени в предимствата на естественото хранене.
Три месеца по-късно обаче бебето загуби интерес към нощното кърмене и никаква сила на природата не можеше да го събуди. Нощното цедене не просъществува дълго и в един момент килограмите на бебето зациклиха.
Консултантката и педиатъра ме посъветваха да си дам време, наливах се с чай, тръгнах на акупунктура, пих отвратителните бульони препоръчани от детската консултация, но постепено с всички замесени развяхме белия байрак и минах на смесено хранене.
Бебето се кротна, започна отново да наддава, а аз отново се чувствах като тотален провал, особено при вида на гигантския варел с формула - в Швейцария мострите на заместители на кърма са забранени. На шестия месец отново се върнах на работа, но въобще не си дадох труд с цеденето. Кърменето ми липсваше, но цеденето - никога.
Въпреки шишето и второто бебе оцеля, проходи, проговори и никога не престана да ме обича.
От цялата тази история научих следното.
Кърменето е по-лесният и по-евтиният вариант. Но по-добрия вариант не се налага с огън и меч из интернет форумите, а с търпение, адекватна помощ и подкрепа от самото начало, защото началото е трудно.
Адаптираното мляко Е вариант, но не е за подценяване миенето и стерилизирането на шишета, наличието на прясна, преварена, гореща и студена вода, чантата с инвентар преди всяко излизане, съмненията дали бебето се дере от рев поради лошо храносмилане - тази хамалогия не я показват по рекламите. Преживява се, но не бих си я причинила при положение, че има как да се избегне.
Ако една майка иска да кърми, никой няма право да я тероризира да го прави само извън обществени места.
Ако една майка не иска да кърми, никой няма право да я тероризира, вменявайки ѝ чувство за провал.
Защото спокойните и уверени родители са по-важни от конкретния начин на хранене на бебето.
