Получихме този разказ, след като публикувахме текста на Барбара Пейчева За раждането в Англия и България от личен опит, и днес го пускаме, тъй като е в интерес на всички да чуем и прочетем различни истории и преживян опит, включително и такива от други държави.
Авторката на днешния текст - Поля Йорданова, ни написа: "Аз също имам две деца - едното момиченце, родено в Англия, другото момченце, родено в България! Надявам се с написаното по-долу да не засегна пряко никой, но от личен опит ви казвам - нека не подценяваме системата ни до такава степен, нека да погледнем на реалността от малко по-различен ъгъл, нека чуждите държави и техните понякога безплатни, но и масово безразлични здравни грижи, не бъдат поставяни на пиедестал безрезервно".
Темата за пациентската грижа (особено към родилките) ни вълнува много, тъй като, за съжаление, в България все още се случва пациентите са обект на агресивно/незаинтересовано отношение, да не получават достатъчно информация и да трябва да плащат за всякакви процедури и манипулации въпреки здравноосигурителния си статус.
Наясно сме обаче, че има и положителни примери, затова приветстваме конструктивните дискусии и споделянето на личен опит - от всякакво естество - по въпроса. Ако някой от читателите иска да ни разкаже нещо, може да ни прати текст на имейл maikomilabg@gmail.com!
**************************
Когато разбрах, че съм бременна, вече бях завършила образованието си и работех успешно като учител в Лондон. Първото, което направих, е да се свържа с регистратурата на GP поликлиниката, в която се намираше така нареченият ни личен лекар (винаги различен човек, на когото попадаш всеки път, когато ти се наложи - непознаващ нито теб, нито здравословното ти състояние).
От регистратурата ме попитаха дали искам да задържа детето (забележете кой и по какъв начин ти задава този въпрос). Разбира се, моят отговор беше положителен, съответно ми дадоха час за въпросното GP. Часът дойде, беше вял и кратък разговор, завършващ с “чакай писмо от еди коя си болница” - да, най-близката, но и най-ниско рейтингованата по отношение на хигиена и грижа за пациентите спрямо адресната ми регистрация.
Слава Богу, успях да я сменя с друга - уж по-квалифицирана. Тук идва въпросът: Къде е прословутият избор, който уж ти дават?
В дългоочакваното писмо имах насрочен час за преглед с ехограф - (един от двата за цялата ми бременност, отпуснати от здравната каса във Великобритания), който беше в 12-та седмица от бременността ми.
Демек, ако преди това се случи нещо, като кървене, неразположение или друго, което нераждала досега жена може да изпита, ами... може би трябва да пробва в спешното или... абе, не се знае точно къде какво да правиш и кого да търсиш. Поради тази причина моя колежка направи спонтанен аборт в 11-та седмица от бременността си, точно преди заветния ехограф.
След въпросния първи преглед ни дадоха снимки - 2 на брой, които, ако ги искаш, трябва да заплатиш на машина отвън, до кабинета, на цена от два паунда на снимка.
Следващ ехораф имах в 20-та гестационна седмица и това беше. По собствена инициатива отидох и на трети 3D преглед, който чинно заплатих. Дадох 120 паунда, но получих диск със снимки, включени в цената.
Бих искала да отбележа, че никога не съм излизала от кабинет с дадени ми витамини - това се случва след регистрация в определени сайтове, след което наистина ти изпращат Goody Bag (плик с мостри на кремчета, памперс и омекотител за пране).
По отношение на чакане и комуникация с акушерките не мога да кажа нищо лошо, винаги съм била търпелива, както там, така и тук.
Цялостната грижа за мен в Англия, като съвестен гражданин и данъкоплатец, определям като ниска, клоняща към неадекватна, имайки предвид, че:
1) За цялата ми бременност бях измерена веднъж, като се има предвид, че качих над 25 килограма и имах огромен корем, което предполага елементарна дискусия, сиреч как се храня, движа ли се, и прочие. Движение имах в излишък, тъй като, за да имам възможност за по-дълго майчинство, след като детето се роди, работих до първата седмица на деветия месец;
2) Когато вече преносвах с 6 дни и за втори път бях на процедура “sweep membrane” (отлепяне на мембраните на околоплодния сак от стените на матката – процес, по време на който се отделят хормони, които може да предизвикат начало на родовия процес) попитах акушерката (там с лекар не се комуникира, освен при извънредни случаи) дали бебето няма да е доста голямо, тъй като аз съм била над 4 кг., а и имах огромен корем.
Акушерката, жена на възраст с видимо дългосрочен опит, ми каза: “Не, ще имаш relatively small baby” (сравнително малко бебе), с което, разбира се, ме успокои.
Бебчето ми се роди 4,426кг... Защо ли пък да те прегледат с ехограф и да го измерят?
3) Екстрата “Birth Plan” (план за раждане) съществува наистина, тя е част от книгата, в която ти вписват бележките от консултациите, но поне в моя случай нищо от това, което бях написала, не беше дискутирано с мен по време на раждането.
Раждането... то продължи точно 24 часа и определено беше запомнящо се. Връщаха ме вкъщи 3 пъти, окуражавайки ме да си взимам вана и парацетамол, но да не прекалявам с него, тъй като имам само 2 см разкритие, нищо че буквално виех от болка и имах контракции с честота на 5 минути.
В болницата ме приеха, след като ги заплаших, че ако още веднъж ме накарат да хвана такси, ще умра пред вратата им, и те, сякаш от срам от всички други хора, които чакаха отвън, ме сложиха в една стая заедно с горкия ми мъж (без, който между другото нямаше въобще да се справя).
Спомням си, че в един момент крещях в агония, а той, милият, търсеше някой да дойде.
Спомням си, че в един момент дойде свекърва ми, която явно ги понатисна, та ме прегледаха и ми дадоха да дишам нещо за обезболяване.Спомням си колко бях щастлива, като чух плача на прекрасното си бебе и изведнъж установих, че в стаята имаше повече от 10 души медицински персонал (чудя се защо?)
Няколко мои приятелки стигнаха до дърпане на бебетата им с форцепс, а когато и това не помогна, им направиха спешно Цезарово сечение...
Защо трябва да се стига дотам?
Спомням си, че имах ушна инфекция, която екзотичният ми личен лекар лекуваше с парацетамол, докато не стигнах до спешното, където чинно чаках 3 часа, бременна в края на 7-ми месец, за да ми изпишат антибиотик.
В заключение ще кажа - радвам се за личния ми опит, иначе и аз щях може би да хуля нашата система. Ами да, плаща се. Предпочитам да си платя, да имам избор на лекар, на болница, на грижа.
В България имах честта да родя при чудесен лекар и прекрасни акушерки, които направиха раждането на Андрей истински празник.
През всички 9 месеца имах достъп до телефон, вайбър и месинджър на избрания от мен специалист и, повярвайте, тя беше денонощно на разположение за всички мои въпроси и неволи. Това в Англия - или където и да е, не може да ти се случи.
В България получих персонално отношение и се чувствах сигурна. Благодаря!
Ето го и втория разказ от конкурса От кърмене спомени има – и то какви!, който организираме заедно с Philips Avent. След като вчера пуснахме текста за Зяпналата уста и неговата бедна майчица, в който авторката му описа своите спомени и преживявания в българска болница отпреди 15 години (но въпреки тях очаква всеки момент второ дете), днес ще отскочим до Швейцария в компанията на Йолина Стоянова-Брунер (познавате я с текста ѝ И откъм детски градини скоро няма да сме Швейцария на Балканите). Тя ще ни разкаже как се раждат и кърмят две деца в други части на света и какво, според нея, е най-важното за децата - спокойни родители или определен начин на хранене (познайте от три пъти). Напомняме отново и ви каним на събитието Да поговорим за кърменето с Майко Мила! и Philips Avent, което ще се състои на 15 август, от 11 часа, в Детски център за изкуства Angel Steps, бул. Сливница 245, ет. 2. Входът е свободен, заповядайте!
******************************************
Кърменето, по начина по който го правеше майка ми през 80-те, изглеждаше като най- елементарното нещо на света. С едно движение на рамото тя освобождаваше горната част на дрехата си, закопчаваше за себе си новородената ми сестра при това без да се разголва повече от необходимото и без да прекъсва разговора си с поредните гости дошли у нас "на бебе". Виждала съм я да прави същия маньовър, придържайки сестра ми с една ръка и телефонната слушалка с противоположното рамо.
Колебанията ми относно леснината на кърменето се появи в края на първата ми бременност в Швейцария, когато споменах пред една позната, че ако всичко мине бързо, ще се възползвам от опцията "изписване шест часа след раждането", предлагана в нашата болница.
"Nein!", каза моята позната и грабна ръцете ми. "Не го прави!" Реакцията ѝ ме озадачи - в тази част на света хората не раздават непоискани мнения.
"Необходими са няколко дена за слизане на кърмата", поясни тя. "В това време е добре да си някъде, където ще се грижат за теб". Познатата беше на моята възраст, вече имаше четири деца, и в очите ѝ прозираше отчаянието на самарянка, настояваща да сляза от моста вместо се мятам от него надолу с главата.
Бебето се появи след 30-часово раждане, завършило със секцио по спешност. Бях каталясала, срязана и убедена, че съм абсолютен провал. Нямах никакво намерение да напускам болницата. Единственият ми светъл спомен от този ден беше краткото първо кърмене непосредствено след операцията, успокояващо и терапевтично.
Ден и нещо след раждането, докато все още бях в шок от приликите си с Вилендорфската Венера, в стаята влязоха милите акушерки, изчуруликаха как чудесно се възстановявам, изкараха гладното и ядосано бебе от креватчето до мен и го наместиха в ръцете ми за хранене. То моментално засука, матката контрахира, а на мен ми причерня ми пред очите. Такава болка не се описва.
Акушерките обаче смятаха, че я-я-я как добре ми се получава, посъветваха ме да храня на поискване и да се мажа с ей този крем и да им се обадя ако имам въпроси. Не, не, няма нужда от допълнително миене! Да, да, нормално е да е малко неприятно в началото!
След двадесет и четири часа кърмене се убедих, че и с храненето се провалям и се чудех дали някой ще забележи ако се измъкнех от болницата по нощница, с раница на гърба и с горкото си бебе - поне да си ревем вкъщи на усамотение, вместо да се изгаламе пред по-квалифицираните индивиди на етажа.
Само че швейцарската болница функционираше по план график и точно в този момент дойде ред на консултантката по кърмене. Беше около петдесетгодишна и приличаше на бивш член на The Mammas & The Pappas. Тя спокойно изслуша тирадата ми, намести възглавницата зад гърба ми, завъртя бебето без да ме докосва и реши всичките ми проблеми с кърменето точно за седемнадесет минути. Беше кърмила и трите си деца до двегодишна възраст и се оказа права за всичко. После ме увери, че болката ще изчезне съвсем в следващите дни и ми остави телефон и брошура на Ла Лече Лига - ако имам въпроси.
През следващите шест месеца бях като в "Свободата води народа" на Дьолакроа, с бебе на гърдите си вместо байрак, заобиколена от купища чинии, пране и дим от спорадични екзистенциални кризи в резултат от перманентно безсъние. Кърменето беше единственият ми източник на увереност в минираната пътека на ранното майчинство.
После се върнах на работа.
Радостта да съм отново сред хора, които спорят с мен, вместо да ми крещят и да ме повръщат, беше прекъсвана на тричасови интервали, през които цедях кърма. Според швейцарските закони работодателят трябва да осигури помещение за тая работа, но истината е, че ако не го изискаш изрично, никой няма да си мръдне пръста.
Когато пътувах, цедях къде ли не, като най-често в тоалетната. Това ще е новата версия на картината "На нивата" - същата изморена жена, седнала на затворена тоалетна чиния, балансирайки помпа и пластмасово шише, внимавайки да не изплеска ризата си и да не докосва нищо около себе си. Сигурно ще се казва "В офиса", ще е фрустрираща гледка, която едва ли ще бъде изложена някъде.
Към деветия месец бебето постепено и доброволно се отби.
Второто бебе се появи година по-късно, след осемчасово и съвсем нормално раждане (швейцарските лекари не смятат нормално след цезарово за екстравагантност). Кърменето тръгна като по релси, с консултантката от The Mammas & The Pappas си дадохме по едно хай файв и тя отпраши да убеждава други жени в предимствата на естественото хранене.
Три месеца по-късно обаче бебето загуби интерес към нощното кърмене и никаква сила на природата не можеше да го събуди. Нощното цедене не просъществува дълго и в един момент килограмите на бебето зациклиха.
Консултантката и педиатъра ме посъветваха да си дам време, наливах се с чай, тръгнах на акупунктура, пих отвратителните бульони препоръчани от детската консултация, но постепено с всички замесени развяхме белия байрак и минах на смесено хранене.
Бебето се кротна, започна отново да наддава, а аз отново се чувствах като тотален провал, особено при вида на гигантския варел с формула - в Швейцария мострите на заместители на кърма са забранени. На шестия месец отново се върнах на работа, но въобще не си дадох труд с цеденето. Кърменето ми липсваше, но цеденето - никога.
Въпреки шишето и второто бебе оцеля, проходи, проговори и никога не престана да ме обича.
От цялата тази история научих следното.
Кърменето е по-лесният и по-евтиният вариант. Но по-добрия вариант не се налага с огън и меч из интернет форумите, а с търпение, адекватна помощ и подкрепа от самото начало, защото началото е трудно.
Адаптираното мляко Е вариант, но не е за подценяване миенето и стерилизирането на шишета, наличието на прясна, преварена, гореща и студена вода, чантата с инвентар преди всяко излизане, съмненията дали бебето се дере от рев поради лошо храносмилане - тази хамалогия не я показват по рекламите. Преживява се, но не бих си я причинила при положение, че има как да се избегне.
Ако една майка иска да кърми, никой няма право да я тероризира да го прави само извън обществени места.
Ако една майка не иска да кърми, никой няма право да я тероризира, вменявайки ѝ чувство за провал.
Защото спокойните и уверени родители са по-важни от конкретния начин на хранене на бебето.
Когато в Майко Мила! получим разказ като този на Паулина Пламенова, си припомняме защо толкова много си обичаме работата - защото имаме шанса да четем невероятните ви истории и си казваме „Лелеее, какви неща се случват по света и у нас!“. За съжаление, тези разкази понякога ни и ядосват - с много от методите в тук описаното раждане, например, ние сме категорично несъгласни, но, за съжаление, голяма част от жените в България продължават да раждат при такива условия. Ние обаче смятаме, че за да се стигне до промяна, трябва да публикуваме текстове като този, които да вадят на показ порочните практики из родилните отделения в страната, вместо да остават скрити между четирите стени на болниците. И така, вижте как е протекло второто раждане на Паулина и ако имате и вие някоя подобна история – веднага да ни я пратите!
Ще се опитам да ви разкажа и аз за моето второ НЕнормално раждане. Ето малко предистория: нормална бременност, терминът е определен за 24 ноември, определено е и раждането, а именно – естествено, въпреки че беше на ръба да ме разпорят като коледно прасе, защото бебето си стоеше е така... наникъде.
Но се обърна след прословутите упражнения “кравичка пасе трева“ и аз започвам да чакам. Датата на термина мина и два дни по-късно започна онова - ненормалното раждане.
Лягам си аз вечерта и заспивам под благозвучното хъркане на щъркела (таткото е това) и изведнъж се събуждам – под дупето ми е леко мокро, а насреща ми – Милен Цветков. Не в спалнята ми, разбира си, а по телевизията - води си, човекът, предаването, а аз знам защо ми е мокро, както и че имам 2 часа на разположение да стигна до болницата, намираща се на 40 км от вкъщи.
Сега сигурно ще кажете - „Еее, 40 км не са много!” - е, не са, ако всичко е нормално, но нали ви казах,че това е Ненормално раждане! Та, лежа аз в леглото и бутам моя хъркащ щъркел, казвам му бързо да става,че ми изтекоха водите, а той, като един новобранец в казармата, скочи до леглото, козирува (макар и с недобре отворени очи) и започна да търси ключовете за колата и чантата за болницата.
Абе, чакай малко, бе! Къде си се забързал?? Знаеш ли, че аз тепърва ще отида в банята да си бръсна краката? Човекът седи и ме гледа с недоумение... Ставам и аз най-после от леглото и ти да видиш какъв теч, какво нещо! Тече ли, тече... мокро е навсякъде – килим, чаршафи, пижама, следи в стаята, по коридора... нали ви казвам, теч има и това е!
Стиснала силно бръснача в едната ръка, все едно държа сабя и съм тръгнала на фехтовка, в другата – хавлията, и гордо крача към банята. Вървя си аз, а следите след мен са все едно от ауспуха ти излиза бензин - нали знаете как капе? Е така и аз.
Слизам по стълбите, минавам и другия коридор и вече съм в банята - започвам да кръстосвам шпага по моите крака, а моят щъркел пуши цигари и ми дава зор. Ама той си е добре - пафка си, няма да се дере като животно и не му пука, че поне пет човека ще му гледат и ровят в детеродния орган.
Приключих за около 20-25 минути, краката са гладки, аз вече съм облечена и настанена в колата, където седя и чакам Господин щъркел да зареди “95 за 20“, че да не бутам някъде по трасето от точка А до точка Б.
Първото дете сме оставили на свекърва ми и пътуваме към болницата. Пътуваме си ние, течът си покапва (аз съм подложила от онези, гооооолеееемите превръзки) и тъкмо да се завъртим на кръговото и – баммм, палката долу.
Униформеният идва да ни провери, но преди да го направи, казва на моя мъж да намести хубаво колата – така, встрани, за да не запушва движението (а то едно движение в 2 ч през нощта, в края на ноември, на морето...). Моят човек е примерен водач и намества колата, въпреки че преди това се опита да каже, че леко съм започнала да раждам и бързаме - но не успя.
Идва униформеният, подава глава на отворения ни прозорец, представя се и иска цялата тапия на МПС-то. Моя мъж пак се опита да му каже, че ние наистина имаме желание да родя в болница, а не на кръговото в Поморие, но човекът си върши работата и не чува.
Започваме търсене на документите, а на мен ми е още повече мокро, сръчквам моя мъж и му казвам “Кажи му, че раждам и да тръгваме!!” - тогава светлината от полицейския фенер ми блесна в лицето, след това - в корема и униформеният най-накрая разбра,че нещата отиват на към болница, а не пренасяме труп в багажника, нито оръжие в жабката.
Изведнъж размаха дясната ръка с думите “Бегай, бегай!!” и ние тръгнахме! Урааа! Пътуваме си ние и изведнъж - капки по предното стъкло! Започва да вали, при което аз казвам “Еее, ще ми върви по вода!”, а моят щъркел отговаря “То хубаво ще ни върви, ама чистачките не работят”...
Караме с не повече от 60 км/ч, капките се струпват една върху друга върху стъклото, на моменти става даже едно такова, вълшебно, защото блесват като Голямата мечка от някой преминаващ автомобил. Красота ви казвам, но по-хубаво щеше да е, ако все пак имаше поне една перчица да минава по стъклото и да ги събира, че течът, нали знаете - ТЕЧЕ!
Както си шофира моят господин, решава леко тактично да пусне десен мигач (слава на Бога, че поне той работи) и да спре на бензиностанция, за да почисти малко прозореца.
Слезе в 3 часа посред нощ, взе четката и доволен започна да мие стъклото - то не беше пяна, после я обира с гумената част, после реши, че не е лошо да “тръкне малко” и задното, а аз седя вътре, гледам и си мисля - “тоя човек да не би да иска да измие цялата кола????”
Седя и чакам и най-накрая Господин щъркел излиза от бензиностанцията с усмивка и с кафе в ръката. КАФЕ! Е, к'во пък, дай сега да заспи за 10 км, които остават до болницата... пали колата, потегляме и за наша радост - спряло да вали!
Остават по-малко от 5 км преди да остана по нощничка за родилки и виждам, че стъклото започва пак да става цялото в едри капки. Намаляваме рязко скоростта и какво мислите че започваме да правим?
Отваряме и двата предни прозореца, за да може единият да гледа маркировката, а другият - да не закачим мантинелата, иначе си слушаме радио и моя човек си сърба сладко-сладко от кафенцето. Бавно, но славно паркирахме пред болницата, дъждът вали, аз също аз валя и панталонът ми е мокър, защото онази, гоооляяямата превръзка, не издържа нито на проверките на органите на реда, нито на автомивката, нито на нищо.
Влизаме в болницата, мирише на ароматизатор, чисто и спретнато - все едно влизаш в хотел (частна клиника), а аз съм спокойна, защото предварително съм заявила в онлайн формуляра избор на акушерка (за мен тя е главно действащо лице в раждането) и чакам тя да се появи.
Изборът е направен защото раждах първото дете при нея (чиста случайност) и по вода ни вървя... обаче сега ударих на камък. Моята акушерка не е предупредена, че има избор за нея и тя сега е на смяна до 7 часа и след това си тръгва, защото няма кой да заведе детето ѝ на училище. Егати късмета.
Нищо де, каквото - такова, само да мине всичко успешно. Седнах пред кабинета да изчакам лекарката да слезе да ме прегледа - дойде жената, приветства ме в кабинета и аз влязох. Тя - с филъри в устните, дълги руси буклички, миглите – чисто 3D (косъм по косъм от щастливо оскубани норки), маникюр с камъни Сваровски. Чаках само да запее “Хааабибииии, спиш ли добре...” . Е, не ми запя, но за сметка на това ми зададе към 80 въпроса, след това ме прегледа на ехографа, на магарето и каза:
“Ще се раждаме!!!”
Оооо, наистина ли? То оставаше и да не се “раждаме” и да трябваше да си ходя вкъщи, с тия неработещи чистачки, в тоя дъжд. Излизам от кабинета, акушерка ме чака с инвалидна количка (малко ми беше кофти първия път, когато ме возиха, но сега се метнах в нея все едно сядам в Ламборгини).
Господин щъркел ме изпраща с леко стискане по ръката за успех (цуни-гуни няма, неудобно му е от акушерката) и вратите на асансьора се затвориха. Настанявам се на леглото и акушерката ми казва, че към 5 часа ще ми пуснат система с окситоцин, защото искат да видят как ще протече раждането дотогава. Удря 5 ч и до мен пристига система, и започва да тече във вените ми, защото раждането никакво го няма.
Идва и онази лекарка с 3D косъма и решава да ме прегледа - вдигам нощничката нагоре и чакам преглед, а тя седи втрещена и казва “Ама ти си с бельо!” - е без гащи ли да ходя в тази ноемврийска дъждовна нощ?! Свалих го и се почна ровене и човъркане, за да установи, че бебето ми е с тилно предлежание и ще иска наместване - каквото и да значеше това.
Стана лекарката от леглото и ми каза,че си тръгва в 7 часа и ще ме поеме шефът на отделението... А аз леко започвам да потрепвам с едното око, защото не знам какво значи “наместване” и какво - “поеме”... СТРАХ ме е от секцио!!!
В 8:00 идва шефът (сигурно ще ме намества), казва ми да легна за преглед, след това установява че разкритието е станало от 2 на 4 см и не може така (представяте ли си до 10 см колко часа ще минат, а вече имам и болки, освен теч) – затова ще засилят системата.
Изведнъж се появява оная страшна болка, дето ми къса главата направо, минава за около 10 секунди, в 8:30 ч шефът излиза на хоризонта да ме рови отново, установява че и с бързата капка нещата не вървят добре и пак засилва системата.
Браво на моята мускулеста приятелка, която трябва по-бързо да се отвори и да извадят бебето (което, според лекарката, следяща бременността, няма да се роди повече от 3.300кг). Вече ме боли много и коридорът ми се вижда малък.
В 9:00 ч шефът идва отново и ми казва “До 9:30 нямаш ли 8 см разкритие започвам дирижирано раждане”. Какво, за Бога, значи това? Той ще сложи черен смокинг и с пръчка в ръка ще напътства целия персонал, докато ме преглеждат за разкритие, да изпълняват Алелуя?
Часът е 10 без нещо, аз съм легнала на леглото, телефонът звъни - Господин щъркел иска да ме чуе. Аз бясно вдигам и събирам сили да се провикна в слушалката “не ми звъни, че умирам от болки!!” и затварям.
Започвам да усещам напъни и викам акушерката, за да споделя моите усещания, след това с бърза крачка ме превеждат до магарето. Качвам се аз и се започва: “напъвай-не напъвай, напъвай-не напъвай”, до мен стои една млада лекарка, на която се опитвам да счупя лакетната кост, шефът и той е тука, но бебето се “заглави” някъде по пътя (а уж малко и би трябвало да излезе бързо), акушерката крещи “НЕ НАПЪВАЙ!!“, а аз се дера вече от болка и напъвам, защото не мога да го контролирам това мое тяло!
И тогава шефът взима едно столче, стъпва на него (той е висок около 1,60) и започва много силно да ме натиска по корема няколко пъти, след което започва целият да ляга върху мен с всичка сила, а аз се опитвам да го избутам, но не успявам - той е по-силен от мен, аз отново събирам сили - и да напъвам, и да бутам скачащия доктор, и накрая - бебешки плач!
Роди се! Олекна ми! Честито! Момиче! Аз съм с насълзени очи - вече не ме боли! Докторът слезе от пиедестала, на който се беше изкачил, и чакам да чуя колко килограма и сантиметра е бебето ми.
4.220 кг и 53 см, браво, голяма мома - това чух от неонатоложката и почти седнах на магарето!
Как така 4 кг, че и 200 и 20 грама? Лекарката, която ме следеше, каза в 38 седмица "малко бебе, няма да се роди повече от 3.300 кг" - как за 2 седмици е наддало с 1кг ? И тогава видях бебето – по лицето ѝ имаше 50 нюанса на лилаво и синьо, но беше пак хубава, цунках я по бузката, набързо преброих пръстите на ръцете и дойде време за израждане на плацентата.
Пред мен застана младата лекарка и аз веднага разбрах, че щом тя ще изражда плацентата, не съм ѝ счупила лакетната кост. След това ми сложиха лед на корема, пооправиха ме и опънах вече краката да си почивам 2 часа.
Минаха двата часа, свалиха мен и лилаво-синьото ми “малко” бебе в стаята и чакам Господин щъркел и Каката да пристигнат на посещение.
Отваря се вратата и влизат двамата - каката върви първа и колкото повече се долижава до мен, толкова повече пъпки виждам по лицето ѝ. Честито!! БАБА ШАРКА....!
The end 😱😱😱
Брутален случай на насилие над лекар в столичната болница "Шейново" разтресе държавата миналата седмица. Ако някой все още не е чул за него, което е малко вероятно, ще синтезираме накратко: баща на току-що родено бебе нападна и преби жестоко доктор Гагова, изродила минути по-рано детето му. Причината - мъжът настоявал да получи плацентата, а лекарката отказала. Това го вбесило и той я нападнал, вследствие на което жената е със счупен нос, разкъсана горна устна, синини по цялото лице и е била в безсъзнание над 20 минути. Мъжът пък, противно на всеобщото очакване, се оказа високоинтелигентен, завършил в чужбина, но и криминално проявен.
Не това обаче ще обсъждаме сега. В Майко Мила! днес сме поканили Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра", която ще ни разясни за какво служи плацентата, докато жената е бременна, защо все по-често родителите я искат след раждането и за какво я ползват. Тази публикация, написана от медицински подготвен човек, ще внесе яснота, без да дава квалификации или да толерира един или друг избор във връзка с третирането на плацентата след раждането ѝ.
***********************************
Бях поканена да пиша за плацентата и нейните приложения в съвременния свят, защото провокирани от историята в болница Шейново родители са засипали пощата на „Майко Мила“ с безброй молби за повече информация по темата.
Длъжна съм обаче да направя уговорката, че плацентата съвсем не е в центъра на тази злощастна история. В нейния център е агресивен (и вероятно не съвсем здрав) човек, който напада лекар на работното му място, минути след раждането на детето си.
Независимо от обстоятелствата, това е поведение, за което няма оправдание.
Кой знае защо обаче точно на обстоятелствата се даде най-много гласност в медиите.
Защо бащата е искал плацентата, защо не са му я дали, какво е щял да прави той с нея, какво правят болниците с плацентите на нашите деца?
Конкретен отговор на въпроса какво е щял да прави този баща с плацентата нямаме, но, съдейки по разкритията около личността му (генетик по професия), се предполага, че е щял да я ползва за научна работа.
Веднага обаче се появиха и редица любопитни факти около това за какво се ползва плацентата в съвременния свят – ядене на плацентата, прием под формата на капсули, подозрения за търговия на черно, заради голяма ценност на билогичния материал, и това налага писането на този текст.
Какво представлява плацентата?
Плацентата е орган, който съществува само по време на бременността, създаден от същите клетки след сливането на яйцеклетката и сперматозоида, които създават и бебетата.
Единствено чрез нея бебето се снабдява с кислород и храна. Всичко необходимо за разитието си то получава от кръвта на майката, която преминава през плацентата по пъпната връв, а след това отпадните вещества се връщат по обратния път към майчиното кръвообращение.
Наистина впечатляващ орган, изпълняващ функциите на храносмилателната, отделителната и имунната система, на черния и белите дробове.
Защо хората си искат плацентата?
Ето защо в някои култури се отнасят към плацентата с огромно уважение. На Запад, а също и у нас, по-често тя се приема за „биологичен отпадък“ и се изгаря в инсинератори.
В Нова Зеландия обаче маорите заравят плацентите на територия на племето, което според тях помага на децата да изградят духовна връзка със земята. Хората от племето навахо също заравят плацентата, но вярват, че това кара детето да се връща винаги у дома. Жителите на Тихоокеанските острови заравят плацентата в градината, с което вярват, че ще израсне добър градинар.
Някои от тези ритуали в днешно време добиват популярност и извън традиционните си култури и така вече отдавна не е необичайно явление на Запад семействата да изискват плацентата след раждането на детето си, за да я засадят под любимо дърво в градината си или да засадят ново дръвче, за което плацентата да осигури благодатна почва.
Друга разпространена практика е, скоро след като плацентата се роди, от нея да се праят принтове, които остават за спомен. Има различни стилове и техники, хората, които го предлагат са търсени като специалисти в областта, а услугата се предоставя срещу заплащане.
Най-обсъждана, разбира се, се оказа практиката плацентата да се приема от жената под една или друга форма. По-голямата част от жените предпочитат това да става след дехидратирането ѝ и опаковането ѝ в капсули, които се пият като хапчета в периода след раждането.
Хората, които се занимават с капсулирането на плацента, твърдят, че тя има много полезни вещества в себе си и може да помогне да се избегнат рискове като следродилна депресия и кръвоизливи след раждането, помага за повишаване на нивата на желязо в кръвта, увеличава количеството кърма, помага за прибирането на матката.
Засега обаче няма научни доказателства за тези твърдения.
Изследванията показват, че в капсулите с плацента се съдържат скромни нива на желязо – около ¼ от дневния прием за кърмеща жена. Останалите микроелементи, изследвани в капсулите, са били в нива, които не биха могли да имат какъвто и е да ефект върху организма.
Изследването за наличие на хормони е установило съдържание на 15 от изследваните 17 хормона, сред които прогестерон, естрадиол, кортизол, алдостерон, тестостерон. От всички тях нивата на прогестерон и естрадиол били такива, които биха могли да имат потенциален ефект върху организма, но обект на изследването било само наличието на хормони.
В друго изследване са проследени нивата на желязо при жени, приемащи капсули с плацента, сравнени с жени, приемащи плацебо. Резултатите показали повишени нива и при двете групи след две седмици прием – т.е., няма доказан положителен ефект от плацентата.
Другите начини на приемане на плацента са в суров вид или под формата на смути с различни плодове и добавки, или тинктура.
Да си вземем ли плацентата след раждането?
В работата си аз винаги се придържам към научнодоказаните практики. Ако двойката се колебае дали да капсулира плацентата си, ще им обясня, че все още няма научни изследвания, които да доказват ползата от това.
Ако искат да я заровят в градината си, ще им обясня какви са мерките за безопасност, към които трябва да се придържат.
Не бих ги насърчавала за това, но и не бих ги обявила за странни, ако вземат решение, което не е в хармония с професионалното ми разбиране за нещата.
Вярвам в равнопоставените отношения между медицинските специалисти и пациентите и виждам ролята си в тези случаи като на човек, който помага за вземане на информирано решение.
Миналата седмица ви предизвикахме, като поискахме истинското ви, неподправено, нелустросано мнение по въпроса с родилната и следродилната грижа в България. Един вид „истинските истории за раждането“ на Майко Мила, които да помогнат за създаването на класация Специалистите, на които имам доверие, инициирана от Форума за бременност и детско здраве! И, Слава Богу, вие буквално ни заляхте с имена на лекари, които са увеличили семействата ви и които ще помните с добро!
Оказа се, че добрата родилна грижа и хубав спомен за лекарските грижи по време на бременността, раждането и следродилната грижа не са някакъв еднорог и за този късмет не се налага да трием билетче от някоя лотария: много и всякакви жени ще запазят хубав спомен от раждането, благодарение на определен лекар, който в най-емоционалния период от живота им ги е накарал да се чувстват сигурни и спокойни, отнесъл се е с тях с уважение и се е водил от професионализма и знанията си. За тези майки гинеколози или акушерки не са били просто медицинското лице, което наблюдава бременността и раждането. Те са били партньор, който е съдействал на майката да роди нов човек.
Искаме да споделим с всички спомените, които вие ни споделихте. Спомените за медиците, които са били до вас в този важен период и са се грижели истински и човешки за вас и бебето ви. Защото колкото и време да е минало, шевовете зарастват и децата порастват, но майките ще запомнят лекарските екипи и болниците доживот.
Ето и най-затрогващите думи и моменти от вашите разкази, а пълните текстове са публикувани по-надолу.
Не пропускайте и да се регистрирате БЕЗПЛАТНО за участие във Форума за бременност и детско здраве, който ще се проведе в София на 13 и 14 май!
„...Страхотен професионалист и човек. Далеч е от мисълта, че е на този свят, за да забогатее от раждащи майки. Беше с мен, когато трябва, а когато стана напечено, показа непоколебимост и професионализъм.“
„Суперлативи за работата на д-р Виолета Димитрова (неонатолог) и проявената човечност.“
„...Вдигала си е телефона за всякакви въпроси и в 9 вечерта, а когато водите ми изтекоха в 3 сутринта, си чукнахме среща след час... внимателна и нямам никакви оплаквания..., нито за миг тя или някой от персонала на болницата не са ме притискали да ми включат система или да ми "помагат" по друг механичен начин.“
„предродилна стая с люлки, топла, легло, мек под, баня... Акушерката Емилия Казълова е много търпелива и спокойна...Съобразиха се с желанието ми да не ми правят епизиотомия, да не къпят бебето и ни оставиха гушнати голи поне за час.“
„...имаше акушерки, които ме насърчаваха да кърмя,...нито в един момент не оспориха желанието ми детето да е при мен през цялото време.“
„...д-р Константин Ташков дойде, за да си свърши работата. През следващите дни идваше да ме наблюдава доста по-често от лекаря на другата родилка в стаята... внимателен, спокоен и човечен. Никога не ме остави с впечатлението, че бърза за нещо друго ... нито един поискан лев "под масата".“
„Раждането мина повече от добре... добро и мило отношение... Постоянно имаше акушерка... Наистина бяха страхотни!!!... три акушерки ми помогнаха да отида до родилна зала ... ме окуражаваха и подкрепяха! Моята акушерка беше изключителна ... Родих второто си дете без нито един шев... След раждането донесоха дъщеря ми в стаята... Стаята беше хубава и невероятно чиста!... миеха по няколко пъти на ден... дезинфекцираха дори дръжките на вратите... Всеки ден взимаха бебка за баня... най - добрата козметика... Помагаха ми с кърменето. Всяка вечер докторите идваха на визитация и преглед...“
„...невероятния д-р Христов и всички негови колеги и хора работещи в болница Ниа Мед направиха раждането и престоят ми в болницата незабравими! Създадоха прекрасни спомени в сърцето ми. Беше вълшебно!“
...запознах се с Илона и Йоана от акушерски кабинет "Зебра". Там ми разказаха как делът на раждането с Цезарово сечение се е увеличил и че те помагали на майки, на които било препоръчано да родят с Цезарово сечение, нормално.
... потърсих контакт с Йоана и се разбрахме да мина на консултация в акушерския кабинет и да обсъдим дали мога да родя естествено второто ми дете. Речено-сторено, след няколко дена вече седях при Зебрите и си говорих с Илона.
Разказах ѝ всичко подробно, като подчертах, че искам да раждам в МБАЛ Надежда. Освен че там проследяват бремеността ми, ми трябва болница с добра неонатология, където по възможност да работи др. Маринов, защото бебчо имаше малък кардиологичен проблем....
.... Илона ми препоръча да се обадя на акушерката Надежда Стаменова и да говоря с нея дали едно естествено раждане в моя случай би било възможно. Та, колкото и да ми беше неудобно да звъня ей така на непознати, се свързах с акушерката Стаменова, която откликна много радушно на молбата ми.
Когато тръгнаха контракциите, отидох в болницата ... звъннах на акушерката Стаменова, която беше на смяна, и тя дойде да ме види и окуражи. Приеха ме в 8 часа сутринта, родих нашия прекрасен син в 16.43 ч. Благодарение най-вече на тази страхотна жена – Надежда Стаменова, която повярва в мен и ме подкрепяше през цялото раждане!
„...бременна с рак на маточната шийка... Всички бяха изключително мили и внимателни. Бяха човеци... Най-добрите лекари, без и най-малък намек за пари... Родих здраво бебе и се възстанових... те са ангели...златни сърца и вълшебни ръце.“
„... има добро, защото съм го срещала и съм се докосвала до него.“
„... лекарка, отдадена изцяло на призванието си, в чиито ръце аз и много други майки сме се чувствали и чувстваме в безопасност... влагат сърце и душа в професията си... изцяло спечели доверието и обичта ми. С вниманието, професионализма и любовта, която влага в мисията си... когато имам проблем или просто за профилактичен преглед, се доверявам единствено на нея. И когато реша да имам второ дете, тя ще е лекарят, който ще следи моята бременост и ще го изроди... няма да забравя любовта и удоволетворението на доктор Божикова, когато разказва за малките човечета, дошли на бял свят с нейна помощ.“
„...спасява животи и помага, защото това е призванието ѝ, това е мисията ѝ.“
„Към 8-ми месец от бременността си се свързах с д-р Сузана Нашар, защото държах да родя в Майчин дом и по препоръка отидох право при нея. Страхотен професионалист и човек. Далече е от мисълта, че е на този свят, за да забогатее от раждащи майки. Беше с мен, когато трябва, и когато стана напечено, показа непоколебимост и професионализъм. От останалите персони, с които се сблъсках в заветния МД, няма много за хвалене... даже хич...освен д-р Виолета Димитрова - неонатолог. Суперлативи за работата ѝ и проявената човечност. Толкова.“
„Годината беше 2012/13. Бременността ми проследяваше д-р Марта Дончева, която води и раждането ми. Вдигала си е телефона за всякакви въпроси и в 9 вечерта, а когато водите ми изтекоха в 3 сутринта, си чукнахме среща след час в частния ѝ кабинет да види какво-що.
Тя ми води раждането (в Св. Лазар), беше внимателна и нямам никакви оплаквания, беше раждане, продължило 18 часа, като нито за миг тя или някой от персонала на болницата не са ме притискали да ми включат система или да ми "помагат" по друг механичен начин (с изключение на неонатоложката, чието име не разбрах, която каза, че трябвало да ми направят епизиотомия, защото "нейният пациент" щял да се роди с глава като на извънземно. Добре, че не се обзаложихме - с човешка глава излезе).
Имат предродилна стая с люлки, топла, легло, мек под, баня и там си изкарахме деня. На смяна беше и акушерката Емилия Казълова, която също беше много търпелива и спокойна. Съобразиха се с желанието ми да не ми правят епизиотомия, да не къпят бебето и ни оставиха гушнати голи поне за час. После само ни облякоха и пак ни оставиха :)
По "мое време" в Св. Лазар нямаше много избор на позиция за раждане и родих, легнала по гръб, което не ми беше в Топ 3, но все пак родих. Сега, доколкото знам, там има повече свобода на движението.
За следродилната грижа не мога да кажа, че беше на 100% ниво - имаше акушерки, които ме насърчаваха да кърмя, но имаше и такива, които ми се караха, че детето гладува и ми се молеха да му давам ПОНЕ вода. В момента не знам дали е по същия начин. Но е факт, че нито в един момент не оспориха желанието ми детето да е при мен през цялото време.“
„Здравейте! Казвам се Даниела. Синът ми се роди през 2011 г. в 1-ва АГ "Света София". Помня ужасните ниски легла с увиснали пружини в т.нар. "ВИП" стаи, които превръщаха всяко ставане и лягане след спешното секцио в 10-минутно мъчение. Помня хаоса, вечно забързаните и сърдити акушерки, липсата на информация и помощ. Помня много неща...
Винаги ще помня и д-р Константин Ташков. Уговорката му за бира с приятели пропадна на онзи седми април преди шест години. Заряза приятелите си и дойде, за да си свърши работата. През следващите дни идваше да ме наблюдава доста по-често от лекаря на другата родилка в стаята. Беше внимателен, спокоен и човечен. Никога не ме остави с впечатлението, че бърза за нещо друго и има не повече от 2 минути за мен. Всичко това получих срещу избран по собствена воля и напълно легално платен избор на екип и нито един поискан лев "под масата". Благодаря му и до днес!“
„На 24.09.2015г. станах майка за втори път. След трудното ми първо раждане и напълно липсващите постродилни грижи при първото ми дете през 2009 година, реших втория път да родя в болница Ниа Мед - Стара Загора. Още с първото си дете исках да родя там, но тъй като докторът, който следеше бременността ми, тогава работеше в друга болница, наклониха решението ми в друга посока и се разубедих. Шест години и половина по-късно вече бях категорична, че ще раждам в Ниа Мед и нищо няма да промени решението ми.
Раждането мина повече от добре. През целия родилен процес имаше едно добро и мило отношение. Постоянно имаше акушерка, която да следи тоновете на бебето и да регулира системата. Наистина бяха страхотни!!! Когато дойде моментът за същинското раждане, три акушерки ми помогнаха да отида до родилна зала, като през цялото време ме окуражаваха и подкрепяха! Моята акушерка беше изключителна и от колегите ѝ чух, че е свършила много добра работа!
Родих второто си дете без нито един шев, а съм 150 см. висока и влязох да раждам 45 кг. Бебето беше 2.500. След раждането донесоха дъщеря ми в стаята. Бях избрали да бъдем само двете. Стаята беше хубава и невероятно чиста! Банята беше страхотна и също блестеше от чистота! Санитари миеха по няколко пъти на ден, като дезинфекцираха дори дръжките на вратите. Боклукът се взимаше по 2-3 пъти на ден. Всеки ден взимаха бебка за баня. В тази болница използват най - добрата козметика. Връщаха дъщеря ми ухаеща така, както никога няма да забравя! Помагаха ми с кърменето. Всяка вечер доктори, заедно с д-р Христов (шеф на болницата) идваха на визитация и преглед.
Наистина Ви казвам, невероятният д-р Христов и всички негови колеги и хора, работещи в болница Ниа Мед, направиха раждането и престоят ми в болницата незабравими! Създадоха прекрасни спомени в сърцето ми. Беше вълшебно!
Благодаря от сърце на този изключителен професионалист и ръководител д-р Христов, за огромното постижение да сбъдва мечтите на толкова майки и умението да дарява истинска грижа и спокойствие от , което се нуждае всяка една жена, изминала пътя да стане майка!“
Започвам с малко предистория. През далечната 2012, март, родих дъщеря си с цезарово сечение по медицински причини, защото имах миома от външната страна на матката (на краче). Според лекарката, която тогава ме наблюдаваше и изроди, нямах шанс за естествено раждане, защото матката нямала да контрахира правилно. Тогава бях млада и зелена, не толкова информирана, колкото сега и се доверих на лекарката.
Та, роди се дъщеря ми и, честно казано, аз много дълго се възстановявах, раната ме болеше, белегът даже още стои. Заради миомата, през юни 2015, се наложи и операция по отстраняването ѝ – роботизирана миомектомия (с благодарности към др. Янчо Делчев и неговия екип от МБАЛ Доверие). А защо се наложи да се отстрани – защото миомата нарастваше, пък и защото ми казаха, че преди следваща бременност трябва да се махне. Дотук с предисторията.
През април 2016 разбрах, че пак съм бременна, бях много щастлива, защото с мъжа ми много искахме да увеличим семейството ни с още един член – аз много исках момченце, мъжът ми беше съгласен и на още една дъщеря, защото беше разбрал, че по-голяма от обичта на дъщерята няма. Та, бременнех си спокойно, нямах никакви оплаквания.
С лекарката, която ме проследяваше, беше станало дума за раждането още в самото начало и тя беше казала, че няма как да не е секцио пак – „Ти имаш едно секцио, пък и с миомектомията, какво очакваш“ и с това се приключи дискусията.
Вътрешно обаче аз не бях доволна, но в България практиката беше такава. В чужбина не се процедираше така, но това е тема на друг разговор. И след като ви отегчих, е време да започне интересното.
От МАЙКО МИЛА! разбрах за конференцията TEDX Women и на 29 октомври бях на уреченото място. Там, освен че видях на живо Елисавета и Красимира, се запознах и с Илона и Йоана от акушерски кабинет Зебра, които разказаха на драгата публика как делът на раждането с Цезарово сечение се е увеличил и че те помагали на майки, на които било препоръчано да родят с Цезарово сечение, нормално.
Още там потърсих контакт с Йоана и се разбрахме да мина на консултация в акушерския кабинет и да обсъдим дали мога да родя естествено второто ми дете. Речено-сторено, след няколко дена вече седях при Зебрите и си говорих с Илона.
Разказах ѝ всичко подробно, като подчертах, че искам да раждам в МБАЛ Надежда, защото, освен че там проследяват бремеността ми, ми трябва болница с добра неонатология, където по възможност да работи доктор Маринов, защото бебчо имаше малък кардиологичен проблем.
Илона ми препоръча да се обадя на акушерката Надежда Стаменова и да говоря с нея дали едно естествено раждане в моя случай би било възможно. Та, колкото и да ми беше неудобно да звъня ей така на непознати, се свързах с акушерката Стаменова, която откликна много радушно на молбата ми.
Обясни ми, че трябва да се проследят различни фактори, за да се види дали мога да родя естествено. Освен това ми каза няколко пъти, че в моя случай упойки и вливане на окситоцин няма как да се направят, защото искат да следят чувствителността на матката при евентуален проблем като разкъсване. Разбрахме се тя да присъства на следващата ми женска консултация, за да може да ме види и да преценим ситуацията заедно с акушер гинеколога.
Това, за което гледахме на прегледа, беше теглото и предлежанието на бебчето (дали благоприятстват естествено раждане), дебелината на матката при разреза, тонуса на кожата, къде е била миомата и как е отстранена - може и да изпускам нещо важно, но имайки предвид, че не съм медицинско лице, се надявам, че ми е простено.
След прегледа акушерка Надежда Стаменова ми каза, че ще ме подкрепи, ако искам да родя естествено. Отдели ми достатъчно време, за да ме подготви какво ме очаква и ми каза като тръгвам да раждам, да ѝ се обадя, за да може да дойде.
Когато тръгнаха контракциите, не разбрах веднаха, мислех си, че тазът ми се разширява... Но след едно денонощие с болки, реших, че не е лошо все пак да отида до болницата да ме видят. Нямах голямо разкритие, но предвид факта, че имам желанието да родя естествено, ме оставиха в болницата.
Звъннах на акушерката Стаменова, която беше на смяна, и тя дойде да ме види и окуражи. Акушер гинекологът на смяна също ме „окуражи“, казвайки ми, че ако родя естествено и все пак матката се скъса, те щели пак да ме режат, за да зашият матката.
Казах им, че това няма да се случи. Бях много мотивирана, за да докажа на себе си, че мога да родя естествено и да дам най-добрия старт на нашия син. Приеха ме в 8 часа сутринта, родих нашия прекрасен син в 16.43 ч. Благодарение най-вече на тази страхотна жена – Надежда Стаменова, която повярва в мен и ме подкрепяше през цялото раждане.
Много съм благодарна на нея и на екипа в МБАЛ Надежда за всички грижи, които положиха за мен и бебо.
Това е моят разказ за това, че няма невъзможни неща. Преследвайте мечтите си и те ще се случат. Успех!
„Бях в осмия месец, когато прокървих. Отидохме в спешният кабинет на ,,Майчин дом" и веднага ме взеха в болницата в патология при професор Стоимен Иванов под наблюдение на д-р. Дяволов...
Оказах се бременна с рак на маточната шийка. В прегледите се включи и онко-гинекологът доцент Славчев. Всички бяха изключително мили и внимателни. Бяха човеци. След месец престой и много изследвания, разговори и обяснения ме оперираха. Секцио с кардинална хистеректомия (да не изпадам в подробности за шока и страха) ... Най-добрите лекари, без и най-малък намек за пари. Идваха и в неделя да ме видят как съм. Родих здраво бебе и се възстанових с времето. За мен те са ангели, които имат златни сърца и вълшебни ръце. Докато съм жива, ще съм им благодарна.
Сега съм вече здрава и знам, че има добро. Срещала съм го и и съм се докосвала до него.“
„Реших да Ви разкажа за една лекарка, отдадена изцяло на призванието си, в чиито ръце аз и много други майки сме се чувствали и се чувстваме в безопасност. Радка Божикова е от младите специалисти, които влагат сърце и душа в професията си. В днешната действителност, когато всичко е с размити морални граници, да срещнеш лекар, живеещ по законите на Хипократовата клетва, е рядко явление, затова не мога да се сдържа и да не изкажа благодарността и възхищението си от доктор Божикова.
Тя е от младото поколение гинеколози, в момента завеждащ акушеро-гинекологията в МБАЛ град Разлог. Имам спомен, че преди малко повече от около десет години, с постъпването си на работа в отделението, беше лекарят който започна да прави Цезарово сечение на нуждаещите се майки (дотогава, доколкото ми е известно, родилките се транспортираха в Благоевград и други градове, когато се нуждаеха от секцио).
Моята история е обикновена. Два спонтанни аборта, и след лечение в Пловдив, се върнах в родното ми село. Там от приятелка чух много добри отзиви за доктор Божикова.
От този момент нататък, тя изцяло спечели доверието и обичта ми. С вниманието, професионализма и любовта която влага в мисията си, безпроблемно изкарах бремеността си и сега синът ми вече е ученик, а аз продължавам да съм пациент на доктор Божикова.
Показателно може би е това, че от пет години живея и работя в София, но когато имам проблем или просто за профилактичен преглед винаги пътувам до Разлог и се доверявам единствено на нея. И когато реша да имам второ дете, тя ще е лекарят, който ще следи моята бременост и ще го изроди. Човек не трябва да прави компромиси със здравето си, а доверието, което лекарите печелят, е от голямо значение за всеки пациент.
Аз знам, че мога да разчитам на професионализма и човешкото отношение на лекар, който в човека срещу себе си не вижда донор на пари, а живо човешко същество, което се нуждае от помощ. Впечатление ми е направило любовта и удоволетворението на доктор Божикова, когато разказва за малките човечета дошли на бял свят с нейна помощ.
Лекарката е от тихите герои! Тези, които не искат слава, а тихичко и педантично вършат добро, спасяват животи и помагат. Това е призванието ѝ, това е мисията ѝ. Доктор Радка Божикова е от лекарите, които вярват в по-доброто бъдеще и е от хората, които работят за него.“
Мили майки на Майко Мила! Днес даваме тон за началото на един голям разговор за раждането - това чудо на природата, което не само осигурява съществуването на човешкия вид, но и е основната причина за съществуването на сайта ни.
Темата за раждането е не само неизчерпаема, но и носи всички нюанси от емоционалния спектър. Освен изключително забавна, тя може да бъде дълбоко драматична и травмираща. Всяка майка носи своята история в себе си и кога със смях, кога със страх и гняв, я предава напред през поколенията или я разменя със своите приятелки, като ценна монета, получена от живота.
За всяка майка раждането е моментът, който е променил живота ѝ. Затова нашият сайт винаги ще обръща огромно внимание на темата за раждането и ще се стремим да участваме във всеки дебат, който коментира родилната грижа у нас.
По тази причина Майко Мила! тази година стана партньор в изготвянето на класацията „СПЕЦИАЛИСТИТЕ, НА КОИТО ИМАМ ДОВЕРИЕ“, организирана от Форум Бременност и детско здраве и сайта Puls.bg.
Класацията се провежда в четири категории: за акушер-гинеколог; за акушерка; за педиатър или неонатолог; за АГ болница или родилно отделение.
Помогнете ни да отличим най-добрите примери в тези четири категории, като ни изпратите и своята лична история. Ако сте имали чудесно проследена бременност, щастливи сте от отношенията ви с лекаря, акушерката, с родилния екип, с педиатъра или пък отношението в болницата е било нещо, за което си струва да разкажете – направете го още сега.
Разкажете ни кой е лекарят, напишете ни коя е болницата. Посочете ги по име и кажете – „тези хора заслужават моето признание, затова искам да ви разкажа за тях“.
Ние, Елисавета и Красимира, също имаме какво да разкажем за нашите лекари и нашите акушерки.
Красимира е раждала единственото си дете в болница "Вита". Ето какво казва и самата тя:
"Родих в нея, тъй като моят лекар израждаше там, и не съжалявам и за момент. Единствената ми забележка си остава отношението към начинаещите кърмачки – малко повече внимание към тях ще е добре дошло. Но по-важно е името на човекът, който се грижеше за мен и бебето в продължение на 9 месеца, по време на раждането и след това. Това е доктор Велислава Хафузова - моят лекар-партньор в бременността и раждането. Уверен, спокоен и човечен професионалист, който нито за секунда не ме остави да тъна в съмнение, страх или незнание. Нещо изключително важно за родилки като мен, наричани по други болници „лигли“.
Елисавета пък, като един ветеран, е раждала в "Майчин дом" и "Света София", и ето какво иска да ви разкаже за трите раждания.
За Майчин дом и грижата, която получих преди 13 години не иска да говори все още, защото травмите не са отминали, но някой ден ще разкаже. Слава богу, и на трите раждания акушер-гинекологът беше доктор Рени Райчева. Тя изроди и трите ми деца, като последното раждане беше наистина много тежко. Три пъти секцио, по независещи от мен причини, и ето ме - здрава, жива и във форма. Освен това тя е семейният ни акушер-гинеколог във всички смисли - изродила е и мен и трите ми деца. Представете си го това - да извадиш бебе и 30 години по-късно от него да извадиш друго бебе. Чудо!!!!!
Радвам се, че има и две прекрасни жени, които най-сетне поставят акушерката на полагаемото ѝ се водещо място. Това са Йоана Станчена и Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра". За мен няма никакво съмнение, че те са бъдещето на родилната помощ. Още помня момента, в който притеснена и объркана от нещото, наречено кърмене се обадих на Йоана и тя дотича с Миглена Делчева под ръка, за да ми помогнат да тръгна по пътя на кърменето за пръв път, макар да бях родила трето дете. И досега не мога да намеря думи да им благодаря, защото успях да изживея това, което преди беше най-голямото препятствие в живота ми.
И така! Майко Мила! чака вашето мнение по въпроса с раждането и родилната грижа. Чакаме вашите лични разкази за добрите примери в тези области – искаме истинското ви, неподправено, нелустросано мнение.
А освен това можете да гласувате за любимия си акушер-гинеколог, най-прекрасната акушерка на света, най-разкошната болница и най-забележителното родилно отделение ето тук.
Пращайте ни вашите разкази на имейл maikomilabg@gmail.com, а най-добрите ще публикуваме в Майко Мила! в следващите седмици, защото доброто трябва да бъде разпространявано и подкрепяно.
Човешкото, достойно и уважително отношение на лекаря и акушерката към пациента е признак, че живеем в общество, в което всеки знае правата и отговорностите си, както и цената си, но е наясно и с цената, която ще плати, ако не ги спазва. Това се нарича осъзнато, гражданско общество – онова, което много ни се иска да бъдем, но, уви, все още не сме. За да го постигнем, трябва да работим здраво.
Затова – посочете ни имената на добрите медицински примери в родилната грижа в България.
Родителите имат право да ги знаят.
Ваня Далекова идва в Майко Мила! с една история от близкото минало, която съвременните майки, да се надяваме, никога няма да изживеят. По "онова" време изборът на имена на бебетата не е бил лична работа на родителите - как така те ще си избират име на детето! Държавата е одобрявала или отхвърляла избраното име и това донякъде обяснява океана от Марийки и Ивановци. Та, Ваня много увлекателно ще ни разкаже за бременността си през 1988 година, от която се появява Моника... пардон, Марийка!
*******************
Вървим с дъщеря ми из града, отиваме на кафе и си говорим. Рядко ни се случва - от 14 години тя е самостоятелна, живее далече и срещите ни на два-три месеца са очаквано събитие. Иначе имаме всекидневна комуникация - съвремието предоставя безброй възможности.
Разминаваме се с мъж на средна възраст, с когото се поздравяваме. Тя ме пита кой е, не може да го разпознае. Нямам си работа и казвам: ”Това е човекът, който първи те е видял”. Учуден поглед, вдигнати вежди, недоумение...
Обяснявам - това е лекарят, който е акуширал при раждането ѝ. Заговаряме по темата, тя още няма деца, интересно ѝ е... и ме пита:
- Ти къде ми хвърли пъпа?
Уточнение - брат ѝ е роден 10 години след нея и пъпът му още се пази в кутийка, заедно с бебешка къдрица и медальон от кръщенето му. На нея обаче отговарям:
- Ми, той падна още в болницата, най-вероятно е изхвърлен с биологичните отпадъци.
Отново вдигнати вежди, обидено:
- Ти всъщност колко време стоя в родилното отделение?
- Пет.. не, седем дни, отговарям.
Налага се да давам обяснения, сядаме пред едно кафе и се пренасяме 29 години назад.
1988 година.
Развит социализъм, от следващата, 89 година, вече наречен тоталитаризъм. Млади попзвезди - Майкъл Джексън, Уитни Хюстън с буйни къдрици, Фалко, Шаде, изгряваща Мадона.. La isla Boni-i-taaa.., филмът “Вчера”, масло, сирене и кашкавал от истинско мляко, университет само за комсомолци, Кореком...
Аз - млада булка, бременна с първо дете, студентско семейство, квартира. Ходя на консултации, където се събираме петнайсет-двадесет корема, мерят кръвно налагане, тегло, тоновете на бебето се слушат с дървена фуния, акушерката демонстрира повиване - голяма бархетна пелена, правоъгълна бархетна, квадратна тензухена, правоъгълна тензухена, отгоре памучно одеало.
Бременните с второ дете гледат надменно, те това вече го знаят.
Лирично отклонение - думата „памперс” въобще не съществува в българския език. Приятелско семейство, живеещо във Финландия се прибира за лятото с шестмесечния си син, майката финландка с възмущение споделя, че са ѝ конфискували кашона с пелени на летището и са ги разпорили - да търсят наркотици вероятно. Това го разбрах десет години по-късно, тогава въобще не можах да си представя за какво точно става дума.
Та, консултация. Акушерката дава практични и полезни съвети, като... какъв сутиен се носи, за да не увисне блюстът, кога точно се слага ластичен колан, за да се прибере коремът ... и, шепнешком, с оглеждане, името на аптекарката-алхимичка, която приготвя вълшебен мехлем срещу стрии на основата на свинска мас и ланолин... ”малко е скъпичък, но действа безотказно.”
Записваме телефона, обещаваме да не казваме от кого сме го научили, конспирация.
Наближава терминът, ще раждам в родния си град, предстоящото събитие съвпада със зимната сесия на бъдещия татко, той остава в квартирата, аз се прибирам. През време на бременността, естествено, избирам имена.
Ако е момче - името на дядото, без изменения и възражения, ако е момиче, обаче, възникват известни вариации. Бабата е Мария, прабабата е Мария, три съседки са Марии, комшийчето отсреща е Мария, всички са Мичка, Мара, Маца, Мими, Мита, Марушка... не, няма да е Мария, нещо сходно ще е.
Аз живея с лишеното от всякакво логично основание убеждение, че детето ще е момиче. Понятието „ехограф” съществува някъде, в някаква столична болница, и от ухо на ухо се разказва, че майка е родила дете с увреждане (да не дава Господ), защото била облъчена от видеозона.
И така, аз избирам име за момиче. Всекидневието изобилства от Станки, Данки, Пенки, Генки, Иванки, тук-там Деси, Тони, Таня, Ваня, Галя, Емилия... но с буква М не са толкова много. Записвам в един тефтер всяко чуто име и чакам прозрение свише да открия Името с главна буква...
Една вечер сме седнали с майка ми на раздумка, идва нейна колежка - бъдеща свекърва, подготвят сватба, носи покана, току-що е взела халките на младоженците от златаря. Вади кутийка, изсипва ги на масата-гладки кръгчета, гравирани, дата, имена „Иван”, „Моника”.
Бинго! Ето го името.
След два дни, неделя вечер, установявам, че май събитието излиза на дневен ред. Нощта минава спокойно, сутринта медитирам, чакам семейството да се събуди и обявявам, че ще раждам. Таткото е на важен изпит и ще пропусне.
Настава овладяна паника, дядото изкарва колата, бабата се суети, аз пия кафе и се гримирам, прабабата дежури на терасата и чака съседката с лошите очи (Мара, естествено), да замине на работа. Влиза „...Мара замина” ...тръгваме..... ”Мара се връща” - ние обратно...
След малко съседката наистина излиза, тръгваме. Приемат ме в отделението, картон, изследвания, процедури - в малкия град всички се познават, предродилна зала, родилна зала.
”Дишай, напъвай, стига си крещяла, спри да напъваш, бебето идва"... и рев. Тя се е родила и реве.
Този рев е всекидневие в следващите 12 месеца, сутрин, обед, вечер, денем, нощем, непрекъснато, но това е друга тема...
Акушерката, позната на семейството, обявява:
"Марийка се роди!"
Аз изфъфлям „Моника”. Тя пак „Марийка”, аз пак „Моника”.
Бебето млъква, двете акушерки, санитарка и въпросният лекар също млъкват, бързо се съвземат и в един глас казват:
- Не може!
Ма кое не може, бе? Не може моето дете да бъде Моника, защото това име го няма в официално разрешения именник.
Не съм в кондиция да споря, нито пък в подходящата позиция.
Слагат номер на бебето, къпят, повиват, отнасят, аз съм сама в стаята, заспивам. Общо взето от този ден помня само половината, останалото ми се губи. Вечерта ми носят бебето, питат - Решихте ли за името? Казвам, решила съм, Моника ще бъде.
В отговор ми връчват именника, там има Монка, същото било, да бе, да.
И така първи ден, втори, трети... пети, седми, другите ги изписват, мен - не, моето бебе още е само номер, няма акт за раждане и по всичко личи, че ще посрещнем първия рожден ден в родилното.
Аз не отстъпвам, те не отстъпват.
Още едно отклонение - завършвайки гимназия, не ме приемат в университета и трябва да работя осем месеца, за да мога да кандидатствам следващата година. Започвам работа в служба „Граждански ритуали” към съвета. Това е било преди три години. Сега се сещам, че имам приятели там и изпращам таткото, колегите взимат казуса присърце, чукат на подходящите врати и заветното разрешение е издадено.
"Общински народен съвет, град ... дава настоящото разрешение на семейство... и... да нарекат новородената си дъщеря Моника. Дата, подпис, печат, изходящ номер”
И така, вместо пъпчето в кутийката с бебешки къдрици, плетена от мен шапчица, петсантиметрови лачени обущета (Кореком!) се мъдри и въпросното разрешение.
Аз все пак извадих късмет и връзки, но братовчедка ми, която роди малко след менq не можа да се пребори за мечтаното "Мария-Тереза" ,а се задоволи само с Тереза - и това беше много. Но, както казах в началото, годината беше 1988.
Второто ми дете се роди през 1997 година. Болницата беше същата, лекарят беше същият и акушерката, но филмът вече беше съвсем друг. Жан-Виденовата зима, петцифрената заплата, която стигна за парче луканка и една морена, липсващите ваксини, които купувахме на черно... а, да , и памперсите.
Но това наистина вече беше друг филм и други битки.
Дарина Рангелова е сред абсолютните любимци на Майко Мила. Почти всеки неин текст предизвиква вълна от коментари, като започнем от Аз не кърмя и не ме е срам от това, минем през С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!, след това и страхотният текст За ревящото бебе и други демони и завършим с последния ѝ хит Едно българче в една обикновена канадска гимназия. Днес тя ще ни разкаже какво е да си бременна и родилка в Канада, а ние ще седим и ще цъкаме, и ще викаме "Лелее, глей кви неща има по света!".
*****************************
Когато си направих домашен тест и разбрах, че съм бременна, по стар български обичай изчаках известно време преди да отида на лекар. Щото, нали, трябва да може да се види на ултразвука!
Отидох при личния ми лекар с благата вест. Посещението се оказа дълъг разпит как са протекли предишните ми бременностти и раждания, усложнения, тегло на бебетата, специфики относно здравословното ми състояние и т.н. Взеха ми кръв и урина, но ултразвук - йок.
За моя изненада докторът ми каза, че при нормална и нерискова бременност се правят два или три прегледа на ултразвук, а запис на тонове не се прави, ако няма причина за това.
Предвид преклонната ми възраст от 39 години докторът ми даде направление за скрининг за хромозомни аномалии, който да направя между 11-та и 14-та седмица и ми каза, че ще се видим пак, когато вляза в 4-ти месец. Това изследване се прави на жени над 35 г., самият преглед на ултразвук беше около час и половина и веднага след това ми беше взета кръв. Във втория триместър пак ми взеха кръв и с това се изчерпа скринингът за хромозомни аномалии (поне при мен, тъй като резултатите показваха нисък риск).
В общи линии, прегледите са веднъж месечно, в седми и осми месец - 2 пъти месечно, а в 9-ти месец са седмични, като всеки път протичат по следния начин: даване на урина, измерване на тегло, измерване на кръвно, измерване на корема и малко приказки. Не са ми предписвани витамини или каквито и да е добавки!
Вагинален преглед не съм имала през цялата бременност, вагинална микробиология се взима в девети месец.
Като казах, че тук правят по 2-3 ултразвука, нямах предвид, че не може повече. При мен в 9-я месец се наложи 2 пъти седмично преглед на ултразвук и запис на тонове, тъй като бебето беше малко и докторът имаше съмнения, че не може да се храни, а аз отказвах индуциране.
Изпрати ме и на консултация с акушер-гинеколог. Тук ще отбележа, че ултразвуковите прегледи се правят от техник и резултатите се изпращат на доктора ми по електронен път. Техникът няма право да коментира с мен какво вижда!
Никога не съм ходила някъде за резултат от изследване, още по-малко пък да ми го дадат на хартия. Всички резултати разбирам от доктора, който ми ги показва на компютъра си, когато съм на консултация.
Малко се дразнех, че не мога веднага да си разбера резултатите, а трябва да чакам до консултация, но така пък отпада варианта сама да си разчетеш изследванията, да направиш консултация в някой форум и, полу-откачила, да си поставиш диагноза.
Правилото е, че ако има някакъв проблем с изследванията, лекарят ще ми се обади по телефона.
Жената има 2 варианта за проследяване на бременността: личният лекар или midwife, но не и двете едновременно. Midwife няма точен еквивалент в България. Това е акушерка, но акушерките в болниците не са midwife.
За да стане midwife, човек учи 4 години в университет и първата година след завършване практикува само с опитна midwife. Midwife са в отделна клиника и нейната работа е да проследява бременността. Също както доктора има право да назначава рутинните изследвания и прегледи на ултразвук. Има право обаче да проследява само нормални, нискорискови бременности, и при поява на усложнение е длъжна да се обърне към лекар, а когато е необходимо, бременната се прехвърля при лекар.
Midwife е единственият медицински специалист, който е обучен и има право да води раждане извън болница. Жената може да избере три варианта за раждане - вкъщи, в център за раждане и в болница. Ако жената е над 35г , но е здрава, няма пречка да избере midwife и да ражда вкъщи, ако желае.
Сам по себе си фактът, че жената е над 35 г., не прави бременността рискова.
Ако раждането е вкъщи или в център за раждане, midwife няма право да слага упойка или медикаментозни обезболяващи. Може да ползва хомеопатични продукти или разни практики, като масажи и т.н.
По време на домашно раждане присъстват две midwife, които имат необходимото оборудване в случай на усложнение, докато родилката бъде транспортирана до болница.
Жена, избрала midwife, може също така да реши да ражда в болница. Midwife работят в тандем с болниците, които предоставят и на двете всичко необходимо - може да се сложи упойка от анестезиолог, а midwife може да поиска консултация с доктор, ако смята, че има опасност от усложнения. Разбира се, при реални усложнения, доктор поема родилката.
След като бебете се е родило вкъщи или център, midwife се грижи първите 24 часа за майката и бебето, прави преглед и необходимите тестове на бебето (ако има някакви съмнения, трябва да го транспортира в болница), след това ходи на посещение 3 пъти първата седмица, после - веднъж седмично, в продължение на 6 седмици, като оказва помощ за всичко, за което майката има притеснения, включително кърменето.
След този период, бебето се поема от личния лекар на семейството (не от педиатър).
Не бъркайте midwife с дула. Дулата няма медицинско образование – тя може да присъства на раждането и да оказва емоционална и физическа помощ на родилката, но няма право да се намесва в процеса.
Аз избрах личният ми лекар да проследи бременността, както и да родя в болница, но след раждането ми предложиха, ако желая, първите седмици у дома да идва сестра, в случай, че имам някакви притеснения. Раждане, изследвания и всички прегледи на ултразвук (колкото и да са те), и въобще каквото се налага, е напълно безплатно, независимо дали жената е избрала доктор или midwife, включително и посещенията от сестра след раждането, ако желаеш такава. Дула не се поема от здравната каса.
Аз отказах у нас да идва сестра - нали уж съм вече опитна (не че не бях забравила всичко). Консултациите на бебето ги прави личният лекар, като поради ниското тегло на моето бебе бебето лекарят поиска първата седмица да го заведа веднъж, а след това консултациите са веднъж месечно.
Сигурно се чудите как се води новородено на консултация. Ами, тук животът не спира, защото се е появило бебе - няма забрана за излизане и разни дивотии с постепенно свикване на бебето на балкона по 5 минути.
Новородените се разнасят навсякъде, независимо от сезона – аз ходих на пазар с тридневно бебе. Нищо му няма, почти на 7 месеца е и досега не е боледувало, дори и хрема не е имало.
Ето това е моят опит като бременна, родилка и майка на новородено бебе в Канада. Нито за момент не съм почувствала отношение като към болна или нещо кой знае колко специално и смятам, че такава трябва да е нормалната практика.
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
Надали има човек в България, който да не е чувал за Райна Княгиня. Надали има някой, който не е виждал снимката ѝ – чернобяла фотография на жена, застанала до знаме, с пистолет в ръката.
Уви, много малко хора знаят нещо повече за Райна Попгеоргиева Футекова (по мъж Дипчева), освен всеизвестните факти, че е ушила знамето на Априлското въстание и го е развяла в деня на избухването му в Панагюрище, редом до апостола Бенковски.
Вчера, 8-ми януари, беше Бабин ден – празник на акушерките, и точно за това ние, от Майко Мила, решихме да ви разкажем за Райна именно на него. Защото образът от черно-бялата фотография е бил много повече от жена, седнала да ушие знаме, пък било то и велик революционен символ. Тя е била, и продължава да бъде, истинско вдъхновение за всички силни, смели жени, които се борят всеки ден за децата си, за семейството, за каузите, в които вярват, за любимите си хора...
Райна Княгина – революционер, жертва на масово изнасилване, майка на 6 деца и...
Една велика личност, която всяка от нас, майките, трябва да носи с гордост в сърцето си и да знае нейната величава, но тъжна история.
Райна Попгеоргиева Футекова е родена на 18 януари 1856г. в Панагюрище. По време на избухването на Априлското въстание е учителка и взима активно участие в неговата подготовка. В деня на неговото избухване тя препасва пистолет, качва се на кон и развява знамето на Свободата по улиците на Панагюрище.
След потушаване на въстанието, Райна не е пощадена от османската власт. Тя е заловена и откарана в Пловдивския затвор. Там е бита, изнасилвана и измъчвана многократно, както и оставена на хляб и вода за повече от месец. Като по чудо е спасена с помощта на европейски дипломати и е изпратена да учи в Русия за акушерка, което я прави първата в историята на България дипломирана в тази област специалистка.
Три години по-късно тя се завръща в България и се омъжва за Васил Дипчев – кмет на Панагюрище.
Уви, нещастната съдба не я изоставя. През 1898-ма година, мъжът ѝ, виден русофил, по това време народен представител, е убит в Черата джамия в София вследствие на политически сблъсъци, и тя остава сама с 6-те си деца.
Райна Дипчева води крайно тежък живот, като единствена частична утеха от историческа гледна точка може да бъде фактът, че не доживява да изстрада и злощастната съдба на синовете си, които стават жертва на тоталитарния комунистически режим веднага след 1944*.
В последните години от живота ѝ**, държавната администрация дарява на Райна Дипчева парцел, върху който тя си построява къща. По това време тя вече е болна от тежка форма на костна туберкулоза.
За да издържа децата си, Райна Княгиня работи дълги години като акушерка в най-бедните софийски квартали „Орландовци“ и „Малашевци“. Едновременно с това е била канена да акушира в домовете на много заможни българи и дипломати.
За нейната работа можем да прочетем в прекрасната книга на Райна Констенцева „Моят роден град София“ (която ние горещо препоръчваме):
„И като човек, и като акушерка, тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една нейна родилка не заболя от шестващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка.Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що годе просветен българин“.
Без съмнение, още в края на деветнадесети век,
който твърде много прилича на стандарта, който някои държави успяват да постигнат в днешни дни.
Тази година се отбелязват сто години от смъртта ѝ и ние, в Майко Мила, си спомняме за нея с огромно уважение и силна обич, макар и никога да не сме я познавали.
Историята ѝ може да послужи на всяка жена за вдъхновение по пътя към осъзнаване на собствената си значимост, значимостта на равенството на половете и значимостта на каузите в помощ на обществото.
Нейната женска история е силна, вдъхновяваща, трогателна и изпълнена с обич.
За жалост, подробностите от живота ѝ се размиват в спомените на хората и избледняват, затова ние решихме да отдадем почит на тази велика, изумителна жена и да ви пожелаем да бъдете като нея, като Райна Княгиня – несломими, безстрашни, милосърдни и силни майки.
Честит празник на акушерката!
Честит празник, Княгиньо!
-----------------------------------
* Георги Дипчев умира след Втората световна война; ген. Иван Дипчев, герой на три войни, умира в лагер след 1944г.; Владимир Дипчев е разстрелян без съд и присъда от комунистите през октомври 1944-та; Асен Дипчев лежи дълги години по лагери и умира през 1964-та година. Райна Дипчева доживява само смъртта на един от синовете си, Петър, който умира по време на злощастен инцидент на 15 години.
** За нейния необикновен живот можем да прочетем в автобиографията й, която тя пише в Москва.
Йоана Станчева е акушерка, революционерка в професията си и майка на три страхотни момчета. Нейната мисия e да направи живота на бременната и родилката в България по-лек, щастлив и качествен, а самото раждане да остане прекрасен спомен. Тя вярва, че колкото по-информирана и активна е майката по време на раждане, толкова по-лесно и здравословно е то както за нея, така и за бебето. Днес Йоана ще ви разкаже какво да очаквате, когато решите да посетите курс за подготовка на бременни и ще представи философията на Акушерски кабинет "Зебра".
*********************
Всяка бременна жена знае нещичко за раждането. Дори и никога да не е чувала история за нечие раждане, видимостта на корема ѝ кара хората да се самопоканват близо до него и да споделят знанието си за раждането. Почти всяка бременна жена преди да роди е чувала весели, страховити, болезнени или прекрасни истории, които, макар и интересни, никога няма да повторят нейната собствена, защото всяко раждане е различно и уникално.
Понякога истории се разказват многократно в семеен кръг под формата на травмиращ разказ, който дава рамка на взаимоотношенията с майка или друга възрастна жена.
Така, още преди да научат фактите за физиологията на телата си, бременните жени вече могат да се разпознаят в ролите на раждането, да имат мирис от атмосферата в родилна зала и предпоставка за усещане на удовлетвореност или провал.
Уви, въпреки десетките истории, на които ще попаднат, жените знаят много малко за процеса на раждането при влизането в болницата. Една от причините за това е, че в пакета с най-важните клинични грижи за бременни не е заложено време, в което медицинските лица да информират жените относно механизма на раждането.
Това означава, че сме приели за даденост, че за добрите резултати от раждането не е необходимо жената да е активен участник – едно доказано погрешно схващане.
Другата причина за липсата на подготовка за раждането е, че в сегашния му силно медикализиран и дирижиран вид, то се счита за неразбираема медицинска материя, до която хората без медицинско образование не могат да припарят. Затова жените често предпочитат да се доверят на лекарите си, които знаят повече от тях и взимат решения вместо тях. По този диаболичен начин, колкото по-малко време отделя институцията, за да информира жените, толкова по-далечно и неразбираемо остава раждането за тях, и толкова по-ненужно изглежда участието им по време на раждане.
Всъщност жената е в основата на лесното и успешно раждане, бидейки най-важната и активна страна от него.
Жената участва, като взема решения, когато ѝ се предлагат една или повече интервенции. Решава как и дали да се движи, избира от кого да бъде придружена по време на раждане. Неин е изборът как да бъде облечена в родилна зала (да, това не е каприз, а право), дали да вика или да приема преживяванията си тихо. Решава дали да поиска медикаменти или да се справя без тях.
Това участие оказва безценна помощ на процеса на раждането, улеснява медицинския екип и кара жената да се чувства като човек, който продължава да отговаря за собствените си решения и тяло, въпреки че е в родилна зала.
Поради важността на всички тези избори, бременните жени трябва да се подготвят за раждането. Но не за раждането в едно или друго лечебно заведение, а за раждането по принцип, отвъд предпочитанията на определени медицински лица или болнична рутина. Това означава да търсят информация, базирана на доказателства, каквато предлагат независимите курсове за подготовка за раждане.
Как да разпознаем истински полезния курс сред всички останали:
- Лекторите са сертифицирани обучители за подготовка за раждане (дори и да са медицински лица);
- В информацията, която Ви подават, цитират научни изследвания и добри клинични практики в други страни от ЕС;
- Използват балансиран език, в който участието на бременната жена по време на раждането е даденост, която не подлежи на компромис, а участието на партньора се стимулира и приветства всячески;
- Насърчават жените да бъдат придружавани по време на раждане без утежняващи такси;
- Движението, използването на топка за раждане, вода за облекчаване на болката и приемът на течности и храна по време на раждане се съобщават като Ваше право, а не се изтъкват като признак на лукс;
- Запознават Ви с важността на първия контакт между майката и бебето по дефиниция на Световната здравна организация;
- Партньорите са добре дошли на курса, без да се подценява капацитета им да разберат и да участват в раждането;
- Лекторите са обучени да Ви дават съвети за кърмене на поискване;
- Не рекламират марки и услуги, чийто принос към здравето на бебето и неговото семейство се представя едностранчиво и няма научна обосновка.
Важно е да можете да различавате традиционните курсове за бъдещи родители, които предлагат казионна информация за раждането, и курсовете, които предлагат информация, базирана на научни изследвания.
От типа информация, която изберете да поемете, зависи каква представа за раждането ще си формирате. Информацията от курса за подготовка за раждане полага основите на поведението на професионалистите и болничната среда, които да считате за нормални по време на раждане. Нормалността на уважителните и качествени грижи е най-важното знание, с което излиза всеки, посетил независим курс за подготовка за раждане.
И накрая, специалистите, които ще посетите на един професионален курс за бременни, трябва да могат да Ви посрещнат с топлина, да Ви харесват, да Ви съчувстват и да проявяват търпение към хилядите въпроси, които си задавате за промените в тялото си, съзнавайки, че отговорите на тези въпроси са най-точният и ясен път към едно бързо, щастливо и безпроблемно раждане, в която жената участва пълноценно.
Акушерски кабинет „Зебра“ прави точно това – организира ежемесечни курсове за подготовка за раждане, които ще Ви помогнат да се ориентирате във физиологичния процес на раждането, да се почувствате уверени в знанията си и вдъхновени да се справите с него. Ще Ви помогне да намерите медицински специалисти, които да Ви подкрепят, за да постигнете целите си в раждането. Ще Ви дадат инструментите, които са Ви нужни, за да сте информирани и да се справите блестящо сами.
Безспорно е едно – лесно и бързо раждат жените, които имат знания за процеса, увереност в себе си и подкрепата на екипа, който се грижи за тях.
Следващият курс за подготовка за раждане е на 30 ноември, 1 декември и 2 декември.
Пълната информация за курса е тук.
