Как математиката, неразбирането ѝ, психологията и политологията се събират в уменията на един учебен терапевт? И как този терапевт, напук на образователната система у нас (така политически изгодно изоставена в архаичност), с разбиране на детската психика изгражда път към числата?
За да си отговорим на тези малко сложни (поне за нас) въпроси, се срещаме с Донка Дойчева-Попова. Тя е психолог, политолог, завършила е висшето си образование в Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“, автор е на рубриката „Възможното образование“ в онлайн изданието „Тоест“.
Доказателство за това е и усилието ѝ в подкрепа на Хуманитарната гимназия в Пловдив – училището, което тя самата е завършила, и което се нуждае от ремонт. Може да видите повече по темата и да подпишете петицията.
Преди години Донка Попова разбира, че не е глупава, както са я определяли някои учители, понеже не схваща математиката, а има дискалкулия. Започва да рови какво е това чудо на чудесата, сертифицира се и затова днес помага на деца със същото обучително разстройство. За дискалкулията у нас се знае малко и като за повечето „такива неща“ и за нея можем да махнем набързо с ръка в стил „баба ти само дискалкулия е имала, айде стига лигавщини“. И добре че има хора като Донка. Ето я днес в Майко Мила.
Образованието Ви и заниманията Ви са съвкупност от политология, математика и психология. По какъв начин събирате всички тези дейности в работата си в момента?
Както и да го гледаме, те са свързани. Звучи малко абстрактно, но е така. Като психолог разбирам какво е общото между математиката и политологията и изобщо как стигнах дотук. Като политолог разбирам, че математиката и психологията са неизбежни за по-адекватното функциониране на системите в държавата, на целия свят.
Всъщност като дискалкулик – защото аз съм човек с дискалкулия и не бих се определила като математик, въпреки че заобичах математиката – разбирам как и политиката, и психологията биха могли да помогнат за осъществяването на една по-адекватна, по-успешна образователна среда за всички деца.
Защо образованието е толкова близо до сърцето Ви? Казвате, че и Вие сте с дискалкулия. Има ли връзка с това?
Може би. Може би на първо място просто ме е грижа за децата, защото образованието е основата на цялото човечество. Ние сме тук, където сме, точно поради образованието, което някакви хора преди нас са започнали да градят. Ние надграждаме и не спираме.
И не искам децата днес да минават през това, през което ние сме минали преди 10, 20, 30 и така нататък години. Всъщност нищо не се е променило и наблюдаваме една пълна неадекватност на образователната система. Кипи безсмислен труд от много, много години. После тези деца биват изплюти от системата без подготовка за реалния живот.
В същото време има и примери, които ни вдъхват кураж и започваме да си мечтаем. От тях виждаме какво можем да постигнем, ако адаптираме образованието към съвременния живот. И затова се оказва, че си заслужава човек да се бори. Мисля, че всеки от нас познава някой, който е плод на чужда образователна система или на различен модел на образование от онзи стандартния, срещу който се борим в момента.
Завършила съм висшето си образование в Германия и в един момент си дадох сметка, че там научих основните неща за обществения и личния живот, дори за това как се става възрастен и отговорен гражданин. Случи се, защото бях рязко посадена в плодотворна почва. Много ми се иска тази плодотворна почва да я създадем и тук.
Вие сте учебен терапевт и се занимавате с хора, които имат дискалкулия. Споменахте я вече, но какво точно представлява дискалкулията?
Първо бих обяснила какво е учебен терапевт, защото дискалкулията е следствие. Учебният терапевт си го представете като детектив, който търси и най-често успява да намери причината защо едно дете не напредва толкова добре в училище. Не опира до частни уроци, до ходене на школа, не е до това детето да прави още от същото, което и без това не може или не разбира, и не знаем какво му има. Много често тези деца биват наричани „мързеливи“, „глупави“ и отношението към тях не е такова, че да бъде променено поведението им.
Дискалкулията е разстройство, описано във всички справочници за заболявания и диагнози. То означава неразбиране на математическите действия.
Дели се на два типа. Може да се дължи на нарушени аритметични умения или на нарушения в пространственото ориентиране. Много често двете се появяват заедно, защото ако нямате добро пространствено ориентиране, и аритметиката в един момент няма как да си я представите, тъй като тя става доста абстрактна.
Когато попаднах на описанието на диагнозата преди доста години, се хванах, че всъщност съм имала дискалкулия и това е причината да се откажа от математиката.
Въпреки че моята учителка казваше, че съм глупава и не ставам за математика, реално не е било така. Просто е трябвало някой да проговори математическия език на моя език, по начина, по който аз си го обяснявам. И точно това правя с децата.
Какви са симптомите? Как може да разберем, че детето ни вероятно има дискалкулия?
Симптомите могат да бъдат най-разнородни, като започнем от най-обикновените неща. Например, ако детето в предучилищна възраст няма интерес да играе с пъзели, с Лего, с нещо, което изисква пространствена ориентация, това е една малка червена лампа, която можем да проследим и да видим нататък как ще се развие.
После в първи клас например можем да наблюдаваме
Всяко число има няколко аспекта на разбиране. Единият е знакът, който изписваме. Чуваме думата за числото 4 и изписваме знака за четири. Другият аспект е разбирането за количеството. Тоест, като чуя четири, си представям четири на зарчето например.
Имам деца, с които броенето наобратно, макар и във втори, трети клас не се получава. И тук има някаква причина. Нещо стои на пътя на това дете.
Едно дете например тръгва от 62 назад, стига до 61, 60 и вместо 59 казва например 79. И в този случай установих, че до такава степен е нарушено пространственото ориентиране, че то дори не може да си представи една числова ос.
Децата с дискалкулия успяват в голяма степен да я прикрият с по-бавно решаване на задачи, защото те, неразполагайки с помощник, който да преведе на техния език това, което трябва да направят, си измислят свои начини, които са много по-обстоятелствени.
Представете си един давещ се човек, който се опитва сам да се спаси без пояс. И на тези давещи се в математиката деца, им подавам пояса и им казвам: „Няма нищо срамно да имаш този пояс. Мога да ти покажа още 10 начина и който ти хареса, него можеш да използваш.“ Няма един задължителен път в математиката, който трябва да следваме. Има много и се опитвам да ги отворя за децата.
Осигурявам място, на което тези деца могат да бъдат себе си. Могат да свалят защитата, която са изградили. Давам им силите да погледнат своята слабост в очите и да заживеят с нея, да я пречупят. И тук не говорим за лечение, а за това детето да израсне един уверен в себе си човек, който може да борави на всекидневна база с най-необходимата математика, която му е нужна, за да бъде адекватен член на възрастното общество.
Ако сега влезем в произволен четвърти клас например и съобщим, че в класа има две деца с дискалкулия, учителят дали ще разбере за какво говорим?
По-вероятно е да не разбере. Затова съм приела като своя мисия да говоря непрестанно за това, може би да се повтарям даже. Най-хубавото за едно училище е да разполага с такъв специализиран терапевт, при който, ако има сигнали за дискалкулия, детето да бъде изпращано.
Аз работя в частно основно училище и най-хубавото е, че не само се помага на децата, но съм обучител и на учителите. И когато един учител е чувал и знае, той няма просто да реши, че едно дете за трети път не си пише домашната работа и го прави напук, а ще си зададе въпроса защо не си пише домашната работа.
Много се надявам и други училища да отворят вратите си към учебните терапевти. Няма да им отнема толкова време и съм сигурна, че мога да им помогна да разберат за какво точно да следят и как да направят поне началното обучение по математика по-разбираемо за децата.
А от държавни училища търсили ли са Ви?
Не, въпреки че съм ходила на няколко места, за да предложа помощта си абсолютно безвъзмездно, единствено защото съм се чувствала принадлежаща към някаква общност и като родител, но уви...
С голяма група няма как учител да се справи сам, но той може да приспособи поне една част от материала, който преподава, така че да стане по-разбираем за деца с дискалкулия. А на тези, които нямат дискалкулия, просто ще им е още по-интересно. Това не е да преподават математика за изоставащи деца и всички напреднали да са пренебрегнати. Напротив! Има много по-адекватни математически материали, които могат да помогнат за изграждането на по-добро математическо разбиране. И тези материали ги няма в класните стаи, а всъщност струват дребни пари и е несправедливо да не предоставим тази възможност на децата.
Разкажете ни малко за подкрепата от родителите.
Да кажем, че родителите по един или друг път стигат до мен, детето е минало тест (за установяване на дискалкулия, бел.ред.) и се налага да започнем работа. Естествено, аз оставям това решение на родителите. Но има една част от тях, които казват, че не е нужно, че детето има други силни страни, че някак ще избута математиката... Има и друга група родители, които просто казват: „Това не е вярно.“
И ми е жал, защото виждам как детето ще трябва да се промушва цели 12 години през образователната система, без да има кой да му помогне. И това дете няма да спре да ходи на частни уроци, ще продължи да не разбира най-елементарните неща като например разделяне наполовина…
Няма да забравя как сравнително в началото, когато изобщо започнах да говоря за дискалкулия, ме потърси една жена, която беше на около 40 години и вече с доста успешна кариера. Тя ми призна, че и до ден днешен се опитва да скрие, че не може да сметне наум дори елементарни неща. И ние много работихме и тя успя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако приемем, че от всяка диагноза или тип разстройство има и някаква „полза“, може ли да говорим за такава при дискалкулията?
Силата в една такава диагноза е да си наясно, че има едно нещо, което не можеш. Обаче има и други хора като теб. И през това да се намери отговор на въпроса какво мога, кое е моето нещо.
Децата и без това страшно се лутат в избора на път и ние много рано им налагаме този избор. Още в седми клас те трябва да си изберат гимназия. После завършват и им казваме „Сега си избери професия“.
Моята класна в Хуманитарната гимназия казваше: „Всяка любов е предпоследна“. Добре е да научим децата, че всяка професионална любов е предпоследна и че няма нищо лошо да се развиват. И аз не знаех, че може да има нещо общо между политология, психология и учебен терапевт. А го намерих и то наистина съществува.
За последния въпрос ще ни е нужно отделно интервю, но все пак, синтезирано – Вие как си обяснявате, че сякаш някой иска умишлено да остави образователната система архаична, вместо да я приспособява и осъвременява?
Така е, защото на тази система ѝ липсва човещина.
Много е важно за системата да остане йерархична. Това е неизбежно за една система, разбира се, но чрез насилие и подчинение никога няма да се получи. И ние накрая винаги ще имаме неадекватни възрастни. И може би политическата система най-добре се възползва от такива неадекватни, тихи, кротки и небунтуващи се хора.
Когато се върнах от Германия и заживях отново в България, ми отне доста време да се приспособя към реалността тук. Много често чувах: „Ама забрави какво е там. Тука е така.“ Но не съм спряла да се боря срещу това „Тука е така“, защото смятам, че не можем да го допуснем. Не трябва да го допускаме.
Трябва някъде там да скъсаме тази верига. И това става само с уважение, с човечност.
Тъй като всички тук сме „бенефициенти“ на „експертизата“ на Павлина Върбанова, си позволяваме, с нейно съгласие, да публикуваме априлската ѝ порция език за toest.bg. От изданието предупреждават, че този път ни е вдигнала мерника! Паронимите, които ни сервира, са доста жилави и неведнъж са ни вкарвали в грешка.
Човек трябва да знае в коя област е истински професионалист, затова нека признаем очевидното: най-висока експертиза за тарифите притежава сегашният основен обитател на Белия дом. Ние просто можем да сведем глави и да се опитаме да обясним защо нито тарифите са тарифи, нито експертизата е експертиза в този случай, доколкото ни позволяват познанията.
В българския език от време оно се употребява думата мито (стб. мыто), за която се смята, че е заемка от старовисоконемски. Да си припомним, че евангелист Матей е бил митар, тоест събирал е данъци от населението¹. В съвременния български език думата мито отдавна има утвърдено значение – ‘държавен налог, с който се облагат внасяни или изнасяни стоки’, и следва да употребяваме именно нея, а не тарифа, когато говорим за курса, поет от Доналд Тръмп по отношение на вносните автомобили например.
Тук сигурно влизам в капан и финансистите ще ме критикуват, защото, ако сме по-прецизни, би трябвало да кажем, че американският президент увеличава ставката на митата. По същия начин обаче не проявяваме достатъчно прецизност и когато говорим, че правителството или общинската управа вдига данъците, а всъщност повишава данъчната ставка. Да речем, тази година в община Търговище ставката за данък сгради се вдига от 1,65 на 2,5 промила от данъчната оценка на имота. Естествено, това повишение води до увеличаване на самия данък в левово изражение.
Да се върнем на употребата на тарифа вместо мито, която идва от английската дума tariff, означаваща както ‘налог върху внасяни или изнасяни стоки’, така и ‘списък с фиксирани цени за услуги’. В българския език свързваме тарифа по-скоро с нормативно определени такси, например имаме Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. И за да е още по-сложно, имаме и митническа тарифа, което си е напълно легитимно и широко употребявано словосъчетание, означаващо ‘списък с конкретни такси, налагани върху конкретни стоки’.
Затова – внимателно с финансовите понятия, особено в публикации, в които се говори за увеличаване или намаляване на мита, данъци, ставки и тарифи.
В медийното пространство от доста години се чувства остър недостиг на експертност и изобилие от експертиза, когато става въпрос за висок професионализъм, задълбочени познания и натрупан солиден опит в определена област. В английския език думата expertise наистина означава точно това, но в българския експертиза отдавна се употребява с друго значение – ‘разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение’. Всички знаем, че експертизи, изготвени от различни специалисти, често са нужни на криминалистите, а също и в съда, преди той да постанови решение по дадено дело.
Не е добра идея същата тази дума да се натоварва с ново значение, автоматично пренесено от английския. Спокойно бихме могли да използваме експертност – съществително име, което назовава качество и е образувано от прилагателното експертен и наставката -ост. Моделът е продуктивен и можем да посочим много такива съществителни (около 2300²) в българския език: отговорност, активност, вежливост, грижовност...
Факт е, че думата експертност липсва в академичния тълковен речник и БЕРОН, но това не е причина да не се употребява. Тук е моментът да кажем и дори да подчертаем, че ако не намираме дадена дума в речниците, това не означава забрана да я изричаме.
Може също да използваме синонимен израз, например Елена Иванова е експерт (вместо има експертиза) в областта на маркетинга. Ако пък става въпрос не за отделен човек, подходящ вариант би бил Екипът ни има богат експертен/професионален опит в областта на гражданското право.
Струва ми се, че ерата на Силиконовата долина вече е зад гърба ни, защото повечето хора разбраха, че това е неправилен превод на Silicon Valley. Районът, където са съсредоточени високотехнологичните компании в САЩ, се нарича Силициевата долина, защото силицият (silicon), а не силиконът (siliconе) се използва за изработването на микрочипове, които на свой ред се използват в електрониката, а без нея съвременната високотехнологична индустрия би била немислима.
Близостта в названията на силиция и силикона е още по-голяма в английския език и това не е случайно. Елементът силиций е част от химичния състав на силикона, който е общо наименование на клас полимерни материали. Най-често като че ли го асоциираме с имплантите, използвани в пластичната хирургия, но за домашните майстори по-важни сигурно са други негови полезни свойства, благодарение на които бързо лепят, изолират, уплътняват и в крайна сметка също придават естетичен вид на ремонтираните помещения.
Ще представя още два паронима на вашето внимание, но тук, за съжаление, сме далеч от справянето с проблема. А проблемът е, че думата бенефициент, с която би трябвало да се назовава даващият, предоставящият средства, се употребява за диаметрално противоположната страна – получаващия средства. Ще попитате защо така е редно. Причината е, че в латинския език, откъдето сме заели и двете думи, beneficient- е сегашното деятелно причастие на глагола beneficere ‘облагодетелствам’ и съответно означава ‘облагодетелстващ, т.е. предоставящ, даващ’. Професор Огнян Герджиков посочва примери за двойки юридически термини – също заемки от латински, които имат наставки -ент/-ант и -ер/-ар и означават точно двете страни на дадено действие, да речем депонент (лицето, което влага) и депозитар (лицето, което получава, приема за съхранение).
И така, ако сме последователни, предоставящият средства е бенефициент, а получаващият – бенефициер. По линия на европроектите обаче преди повече от десетилетие в употреба навлезе погрешната дума и министерства, общини, фирми и най-различни организации, усвояващи средства от Европейския съюз, бяха и продължават да бъдат наричани бенефициенти.
Неприятното е, че тази погрешна употреба е скрепена в не един и два нормативни акта. Само един пример ще дам – Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (91 употреби на бенефициент). Наскоро един държавен служител реагира почти болезнено при обяснението на разликата между двете думи и каза приблизително следното: „Ние не сме глупави, знаем какво означава едното и какво – другото, но в работата си се позоваваме на нормативни актове и трябва да използваме терминологията в тях.“ Наистина, като че ли в такава ситуация нямаш полезен ход и се придържаш към написаното в закона или наредбата.
Ще се отклоня малко от темата, за да посоча случая с Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс³, които трябва да се пишат по един и същ начин, но названието на първия е в противоречие със сегашните правописни правила. Тук нямаме избор и когато посочваме даден нормативен акт в писмен текст, се съобразяваме с названието му в този вид, в който е обнародван.
Още не сме свършили, скрол надолу
Аз лично продължавам борбата си с адресирането, когато редактирам текстове, но признавам, че понякога ми е трудно да намеря точното съответствие. Става въпрос, разбира се, не за надписването на адрес на пощенска пратка, а за онова по-общо значение на английския глагол to address, когато при превод на български се питаме: Сега всъщност само обръщаме внимание на даден проблем, правим опити да го овладеем или го разрешаваме? Или пък нещо четвърто или пето?
Може би тъкмо защото ни е трудно да определим какво е имал предвид авторът, в преводни публикации се натъкваме на адресиране на най-различни въпроси. Неслучайно глаголът се предпочита от български политици, които искат да изразят много идеи с малко думи (изключвам причината да е, че не знаят какво конкретно искат да кажат) и същевременно да го направят по-така, по западен образец. Да вземем за пример Това е бюджет, който адресира истинските проблеми на софиянци, не е перфектен, но ще постави основата градът да се промени коренно. Бих „превела“ първата част на изречението така: Това е бюджет, в който са взети предвид истинските проблеми и който ще се опита да ги реши. Но знае ли човек, може авторът да е имал предвид и още нещо, което други читатели ще разгадаят.
Всички тези обърквания, смесвания и замени на думи в българския език са само малка част от свидетелствата за силното влияние на английския – днешната lingua franca. Няма изгледи поне в близко време то да отслабне, затова разумната съпротива, която би могла да даде някакви резултати, според мен е да се държи под контрол. Нека обаче не си правим илюзии – ще става все по-трудно.
1 Значението на думите мыто (‘подкуп, подарък’) и мытарь (‘събирач на данъци и мита’) в старобългарския език се различава от значението на днешните мито и митничар, но трябва да имаме предвид, че разполагаме с ограничен брой употреби в старобългарските писмени паметници.
2 Обратен речник на съвременния български език. София: Издателство на БАН, 1975, с. 541–562.
3 За да е цветна палитрата в названията, освен тези два кодекса имаме Граждански процесуален кодекс и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, но все пак техният правопис е подчинен на официалните правила.
