Ако едно дете има много енергия, търчи из апартамента, бяга навън като тасманийския дявол Таз и невинаги слуша какво му говорят големите, не означава, че е хиперактивно. Въпреки че думата „хиперактивно“ се превръща в нарицателно, не е уместно да се лепи като етикет. За диагностика на деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е необходим специализиран екип, а не ядосана майка, която копнее за миг тишина. Какви са симптомите, ако детето наистина има проблем, и как се подхожда към него – отговори от детските психолози Надежда Стоянова и Димитрина Проданова.
Какво е хиперактивност?
Хиперактивността е състояние, при което детето изглежда винаги в движение и често има затруднения да се концентрира или да контролира импулсите си. Това не е просто „много енергия“, не е „лошо поведение“ и не е нещо, което детето може да регулира с усилие, обяснява детският психолог Надежда Стоянова.
Хиперактивността е свързана с начина, по който мозъкът му обработва информация и реагира на околния свят. Обикновено хиперактивността е част от по-голямо състояние, наречено „разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност” (РДВХ). Децата с РДВХ често имат и проблеми със задържането на вниманието си или с това да обмислят добре действията си, преди да ги извършат.
Друг специалист, детският психолог Димитрина Проданова, добавя, че хиперактивността е болестно състояние, което се обследва от детски невролози. Проданова подчертава, че е изключително важно диагностицирането да се извърши от специално обучен екип, който в процеса на работа продължава да синхронизира действията си. Освен детски психолог, при работа с дете с този синдром, трябва да се включат детски невролог и детски психиатър. По статистика едва около 3,5% от децата в света са с РДВХ.
„Червени лампи“, които сигнализират за хиперактивност
Симптомите на хиперактивността могат да се забележат още в най-ранна възраст. Още когато са бебета, тези деца са по-плашливи, по-неспокойни и по-тревожни. Обикновено обаче симптомите стават по-ясни, когато детето тръгне на училище или на детска градина, защото тогава се очаква от него да се съсредоточава за по-дълго време, да следва инструкции и да играе спокойно с другите деца.
Най-често родителите започват да се съмняват дали детето им не е с този синдром към 6–7-годишна възраст, когато трябва да тръгне на училище и вниманието му се фокусира трудно.
Надежда Стоянова откроява някои от най-често срещаните симптоми, на които родителите трябва да обърнат внимание:
- Постоянно движение. Детето буквално е като „въртележка“ – не може да стои на едно място, постоянно тича, скача, върти се, катери се на неподходящи места.
- Трудности с концентрацията. Може да започне да рисува или играе с играчка, но бързо я зарязва и преминава към нещо друго. Лесно се разсейва от външни шумове или движения.
- Импулсивност. Прекъсва, когато другите говорят, взема решения, без да обмисля последствията, трудно чака реда си в игри или на опашки.
- Постоянно говорене. Много деца с хиперактивност говорят непрекъснато, дори в моменти, когато не е удачно.
Не може обаче всяко второ дете да бъде назовано „хиперактивно“, единодушни са специалистите.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Как да различим хиперактивното от буйното дете?
Без да сте психолог, може веднага да разпознаете хиперактивното дете, твърди Димитрина Проданова и дава два нагледни примера.
Ситуация 1: „Кабинетът ми е пълен с играчки, с книжки, с лего. Хиперактивното дете за буквално две минути ще е бутнало всички книжки от рафтовете, ще е изсипало легото, всички играчки ще са на пода и след две минути ще каже, че му е скучно и иска да си ходи.“
Ситуация 2: „Пуска се филмче. Хиперактивното дете няма да може да го изгледа, няма дори да му е интересно. На закуска то ще яде, докато гледа детско, но в същото време ще тича из стаята. И заедно с това ще иска да дърпа братчето си, да прави няколко активности едновременно. Едно дете с проблем с границите например, но без хиперактивност, ще може да изгледа филм, ще може да изиграе една компютърна игра.“
Надежда Стоянова подчертава, че хиперактивност и по-активно и любознателно дете не са едно и също. При децата с хиперактивност характерните поведения се появяват много по-често и в ситуации, в които другите обикновено се успокояват – например в класната стая, по време на вечеря или докато си играят на спокойни игри. Тя добавя, че за родителите може да е доста голямо предизвикателство, защото, колкото и да се стараят, детето им просто не може „да стои мирно“ или „да слуша“. Но истината е, че това не е ничия вина – нито на родителите, нито на детето, коментира Стоянова.
Димитрина Проданова обаче забелязва, че много често се спекулира с дефиницията за хиперактивност. Така например, когато детето преминава от градина в училище и ако до този момент е свикнало предимно да играе, да има твърде голяма свобода, възможно е в училищната система да прояви проблем с границите, с контрола, с авторитетите и набързо да бъде квалифицирано като хиперактивно. Според Проданова по-скоро в случая става дума за дете, което няма усещане за граници.
При децата, които имат проблем с авторитетите, казусът е поведенчески, а не биологичен. Продаванова добавя, че синдромът е свързан с ниските нива на норепинефрина и на допамина в организма и най-често е наследствен. Норепинефринът е отговорен за концентрацията, а ниските нива на допамин водят до агресивно и по-импулсивно поведение.
Хиперактивност заради дълго време пред екрана
Екраните излъчват съдържание, което е създадено да бъде ярко, бързо и постоянно да привлича вниманието – бързи сцени, ярки цветове, силни звуци. След това, когато детето трябва да се върне към „реалния свят“, който е много по-спокоен и не толкова стимулиращ, то може да се почувства неспокойно, разсеяно или раздразнително.
Детският психолог Надежда Стоянова обаче уточнява, че това не е истинска хиперактивност в медицинския смисъл. Това е реакция на мозъка към прекомерната стимулация. Ако времето пред екраните се намали, поведението обикновено се нормализира.
„Все пак родителите трябва да имат предвид, че дългото време пред екраните не е само проблем, свързан с хиперактивността. То може да влияе и на съня, на емоциите и на способността на детето да общува. Затова е добра идея да има граници. Например не повече от 1–2 часа екранно време на ден и не преди лягане“, съветва тя.
Терапия за хиперактивността
Димитрина Проданова е оптимист, че науката, медицината и изкуственият интелект се развиват достатъчно динамично, за да има надежда за регулирането на различни състояния. Според нея е необходимо да се работи повече с учителите, за да успяват да разпознаят кога един ученик има проблем с мотивацията например и кога може да има синдром на дефицит на вниманието.
Надежда Стоянова подчертава, че хиперактивността не е състояние, което може да се „излекува“ напълно. Целта е да научим детето как да управлява енергията и импулсите си, така че да се справя по-добре във всекидневието. След като се постави диагноза, се прави индивидуален план за овладяване на поведението.
Какво включва той:
- Терапия. Поведенческата терапия учи детето как да планира задачите си, как да се справя с разочарованията и как да си почива, когато започне да се усеща претоварено. Родителите също могат да усвоят техники, които да използват у дома, като например поставяне на ясни правила и използване на похвали, за да мотивират детето.
- Подкрепа в училище. Много деца с хиперактивност имат нужда от малко по-различен подход в училище. Това може да означава по-чести почивки, стоене на първия ред или дори работа с ресурсен учител и психолог.
- Медикаменти. Това е една от най-обсъжданите теми. Медикаментите могат да помогнат, но се използват само когато е абсолютно необходимо и под строг контрол на лекар. Единствено лекар със специалност детска психиатрия е квалифициран да уточни подобна диагноза и да определи лечение.
Надежда Стоянова обобщава, че най-важното е да не се гледа на хиперактивността като на „проблем“, а като на предизвикателство, което може да бъде управлявано. Тези деца често са невероятно креативни, енергични и имат уникален начин на мислене. С правилната подкрепа те могат да постигнат страхотни неща.
