Живот, сладък като галеща небцето храна. Такова е всекидневието на хранителния стилист и готвач Десислава Георгиева и кулинарния фотограф и видеограф Стоян Георгиев. Двамата споделят любов един към друг и висша почит към храната. Заедно създават кулинарни шедьоври, които фотографират и издават в няколко свои книги. Можете – а нас ако питате, и ТРЯБВА – да си ги поръчате от сайта им Goodlife.
Рецептите им се характеризират с внимателен подход към онова, с което се храним, респект към личния вкус и подбор на съставките. Може да бъдат сравнително лесно сготвени, без да изискват особено много финанси или време. Затова пък са супер интересни, разнообразни и ужасно красиви като успееш да си ги приготвиш като хората (като под „хората“ да се разбират конкретно тия двама души).
Какво е да имаш апетит към живота – за битието като от филм за Тоскана или книга на Питър Мейл – разказват Десита и Стоян.
Впечатлена съм от медията ви goodlife.bg, в която освен че има статии как отделните храни влияят на живота, човек много добре може да си селектира рецептите. Мога да си избера само рецепти с приготвяне до 15 минути, до 30 минути и т.н. Вижда се, че в труда ви има много любов. Как решихте да започнете да се занимавате с това?
Десита: Както повечето велики неща и това стана абсолютно случайно. Винаги сме обичали добрата храна и, както повечето хора, надявам се, правят, сме надграждали през годините. Започнахме да пробваме нови продукти, подправки, рецепти… Започнахме да готвим здраво и си казахме „Това е. Ще готвим и ще снимаме“.

„Готви умно“, „Добра година“, „Лято в Прованса“, „Храна за щастие“ – имената на книгите ви звучат като блажен вкус. Какво ще открием в тях и с какво последната ви книга е различна от предишните?
„Храна за щастие“ е част от поредица книги със страхотни, работещи и много вкусни рецепти – просто така се получи. Но сама по себе си е различна от останалите с това, че рецептите в нея са създадени с един замах, образно казано. Освен това са мислени като по-бързи, удобни и лесни рецепти, които наистина да са полезни всекидневно. С нашите книги човек може да готви дълго време, без да повтаря храна, но и да не харчи много пари за продукти. Рецептите ни са така направени, че могат да преливат една в друга и да разнообразят храненето ви, и да ви карат да говорите за тях. Това всъщност е традиция в нашето семейство – непрекъснато обсъждаме какво хапваме, как може да се подобри – като вкус, като текстура, и естествено как да изглежда по-добре.

Десита: Любима рецепта не мога. Това е като да питаш родител кое дете обича повече. Всички са ми любими – ние не пускаме рецепти, които не са идеални, или поне много добри. При нас винаги водещ е вкусът, което е най-нормалното нещо, когато говорим за храна. Естествено имаме рецепти, които стават вайръл за известно време – нещо, което готвим редовно няколко месеца. Има и неща, които готвим с години, когато имаме повод.
Стоян: Моята любима рецепта е последната, която съм измислил и сготвил. Аз сънувам рецептите си. Когато започнем нова книга, започвам да спя много по-малко – не че иначе спя много – но тогава става страшно. Аз съм с лещи и висок диоптър и не мога да си запаля лампата и просто да я запиша! И цяла нощ я надграждам и мисля какво още да направя. Сутринта ставам и започвам да пиша каквото си спомням и обсъждаме с Десита. Много рецепти изобщо и не си ги спомням, защото все пак съм заспал и е отлетяла нанякъде.

Нещо, което ще е супер полезно за хора с натоварено всекидневие, но в същото време – с изискване за качествена храна?
Да, разбира се. Във всяка кухня по света има такива рецепти. Най-популярното е едно месно рагу или базово ризото – рецепти, които сме дали в първата ни книга „Готви умно“, която е и може би книгата за по-начинаещи в кулинарията и има доста основни рецепти. С рагу можеш да направиш спагети Болонезе, лазаня, ризото, аранчини, начо, можеш да го запечеш с боб, да направиш яхния с грах, зелен фасул, още стотици ястия... А трябва да отделиш едни 3–4 часа през уикенда да го приготвиш и след това да го съхраниш добре.




















Дайте ни три хитринки за по-вкусни манджи!
Десита: Най-важното нещо за вкусна храна са качествените продукти – в никакъв случай не казвам скъпи. Другото много полезно е умното пазаруване и добрите рецепти и идеи как да използваме максималното наличните продукти от шкафа (килера) и хладилника. По отношение на вкуса – всеки трябва да нагоди рецептата за себе си. Но винаги трябва да мисли за комбинацията от продукти и подправки и за баланса между тях. Хората не трябва да се плашат да експериментират. И много важно – по време на готвенето да опитват често ястието, което правят, за да видят как се развива вкусът и да могат да овкусят правилно.

Има ли определени храни, които трябва да избягваме в различни сезони, и респективно – храни, които да приемаме в конкретни моменти от годината?
Тук е много лесно – ядем само това, което е в сезон. Вярно е, че в момента може да се купи почти всичко целогодишно, но е леко глупаво зимата да ядем безвкусни домати, краставици, безумно скъпи череши или праскови, да кажем. Природата в крайна сметка ни дава най-добрия календар кое кога да ядем. „Добра година“ е прекрасен пример за готвене и използване на продукти в сезон, когато са най-вкусни и полезни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Много често при спазване на режим за сваляне на някой и друг килограм се препоръчва избягване на хляба. Вие обаче сами си правите хляб, не сте почитатели на опакования от магазина. С какво свързвате вкуса му и пълнее ли се наистина от него?
Десита: Хлябът – нашият криптонит! Наистина си правим сами хляб, а и в момента работим по издаването на книга за хляб с квас с Яна Имреорова (ХлебЯна), така че ни е трудно. Ние принципно не трябва да ядем никакъв хляб – заради килограмите, разбира се –, но когато имаме снимки или направим домашен хляб, хапваме с удоволствие и без много угризения. После обаче си плащаме за това – с много разходки, каране на колело и ядене на салати.


Как трябва да се съчетават храните и напитките, за да не се губят свойствата си, достигайки до вкусовите ни рецептори?
Като хора, които пият само вино, колкото и тривиално да е, единственият съвет, който можем да дадем, е: заложете на качеството, каквото и да предпочитате. Има, естествено, правила за съчетаване на храна и напитки, но отново всичко в крайна сметка опира до собствения ни вкус. И при напитките, както при храната, трябва да заложим на надграждане на вкуса и интензитета, за да може вкусовите ни рецептори правилно да разпознаят и усвоят вкуса на това, което консумираме. Ако не си тренирал небцето си с аспержи, трюфел или артишок и не познаваш вкуса им, няма да ти харесат веднага, но след време това може да ти стане любимият вкус, ако консумираш редовно.


Тази изтънчена сетивност към вкуса на храната е нещо, с което човек се ражда, или се гради във времето? Може би зависи от философията ни за живота?
Десита: Със сигурност има хора, които са доста по-сензитивни от други и имат повече усещане за вкус, но вкусът в крайна сметка се развива. Колкото повече неща опитва човек, толкова повече вкусът му се обогатява и разгръща. И всичко започва от захранването ни още като бебета. Тук е важно и желанието и любопитството ни да пробваме нови неща, дори и да ни се струва, че дадено нещо няма да ни хареса.
Десита: Една страхотна рецепта за доматени кюфтенца с крем от патладжан и понеже десертът е много важен за край на едно хранене – рецепта за брауни с череши!


Доматени кюфтенца с крем от патладжан


Начин на приготвяне
Загрейте фурната до 200 градуса. Разрежете патладжаните на две, направете плитки разрези, полейте със зехтин и посолете. Сложете ги в тава и печете 30 минути. Охладете и издълбайте месестата част. За крема сложете всички продукти в блендер и смелете.
Нарежете доматите на кубчета, сложете в цедка, посолете и оставете за 20 минути. Притиснете леко, за да отцедите още малко течност и прехвърлете в купа.
Добавете двата вида лук, магданоза, босилека и ментата и смесете. Сложете брашното, посолете и подправете с черен пипер и разбъркайте.
Прибавете натрошеното сирене и разбъркайте. Оставете сместа за няколко минути и с ръце оформете еднакви по размер кюфтенца. Изпържете в загрято олио на средно силен огън за 3–4 минути на страна.
Извадете в чиния, покрита с кухненска хартия, за да отцедите излишната мазнина.
Сервирайте по 3–4 кюфтенца за порция с крема от патладжан.


Брауни с череши и бадеми


Намаслете съд с размери приблизително 22х22 см. Покрийте с хартия дъното и стените и намаслете и нея.
Разтопете маслото на слаб огън и оставете да се охлади за няколко минути.
В купа сложете яйцата и захарта и разбийте с миксер до пухкава светложълта смес за 4–5 минути. Добавете маслото и разбийте отново.
В купа смесете брашното, какаото, бакпулвера и солта и добавете към основната смес. Разбъркайте, прибавете шоколада, бадемите и черешите и смесете добре.
Излейте сместа в подготвения съд, загладете и печете 30 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Охладете за около час до стайна температура и сервирайте.