Един чудесен мъж и баща, скрит зад мистичния прякор Пътник О'Свиден, ни изпрати историята за Първата Бременност на неговата мила половинка, а ние толкова се смяхме, че чак ни стана неудобно!
Колкото и добре един мъж да познава жената до себе си, колкото и да е убеден, че тя трудно ще го изненада, колкото и самочувствие да е натрупал, все някога идва първата бременност.
Първата бременност разкрива на мъжа непредполагаеми дебри на женското коварство и изтрива всички надежди, че дори и в лукавството си има граници. Още в първите седмици след "добрата новина", Формула 1, финалите на Шампионската лига и милите осъмвания с приятели си събират багажа и тихичко се изцеждат от всекидневието ти. И от бъдещите ти планове. И от бъдещето ти като цяло. А ако зависеше от жената до теб, и от миналото ти.
Като нещо, което никой преди нея не е преживявал, през което никой не е минавал и, естествено, като нещо, което целият свят трябва да съпреживее. Сокът в сладкарницата изведнъж е прекалено студен, сладоледът - прекалено мек, опашката в магазина - прекалено дълга, хората в метрото - прекалено нагли и въобще "ТЕ НЕ ВИЖДАТ ЛИ ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА?!?"
В следващите няколко дни, сгушено между еуфорията и несигурността, първо леко изненадващо, а после все по-убедително и с лек привкус на безнадежност, се налага едно усещане, че бременността не се случва само в едно тяло. Бременността е повсеместна! Ние сме бременни... Това е правилният израз. Не жената, която обичам, не бъдещата майка на детето ми, не онова прекрасно нещо, от което ми потичат лигите и ме избива на похот и мърсуване. Не. Ние сме бременни. Тя, аз, родителите ни, близките ни, приятелите ни, дори някакви хорица, случайно попаднали на съседна маса в кафето.
Когато Първата бременност се стовари в моето семейство, познатият ми свят акуратно изчисти всички следи от присъствието си, сбогува се набързо и напусна. Завинаги. Хормоналните промени в тялото на любимата създадоха цунамита, които се разпростряха до всички познати хоризонти и оставиха след себе си руини. Това, че в тялото ѝ растеше дете, изведнъж стана причина аз да пия по-малко, да пуша по-малко, да се храня по-здравословно, да се срещам по-рядко с онези отрепки, довчерашните наши приятели.
Промените настъпваха с темпове, които моят мозък не успяваше да обработи, а ако успееше, приетите промени вече отдавна бяха остарели и ми трябваше нов ъпдейт. Към края на третия месец, леко изкривен от наложената стерилност, купих най-евтината палатка и два спални чувала и в началото на май заведох любимата на къмпинг. Корсика ни посрещна тиха, предсезонно празна и слънчева. Естествено, с нас беше и бремето на бременността. До тоалет през нощта ходихме двамата, слънцето ту печеше гадно в очите, ту неприятно в гърба, птичките пееха шумно, после беше прекалено тихо.
В колата или беше прекалено задушно, или прекалено студено. За първи път в отношенията ни се прокраднаха изрази като “Аз четох, че климатиците са вредни", "В една книга пише, че подовото отопление е..." или "Казаха ми, че когато съм в това състояние не мога да..."
Вярно, не се напих нито веднъж, не посрещнах нито един изгрев, не опитах местната реколта сас, нито веднъж не дойде полиция. Мноооого хубаво... И се отказах. Не можеш да се бориш с природата. Хормоните за седмици превърнаха любимата ми в зрял човек. Човек, мислещ за цветове на стени в кухня, опасни дръжки на шкафове, нюанси при покривките за маса, книги за детска музика и въобще хиляди жизненоважни неща. Когато стана време за следващата палатка, целунах любимата по челото, оставих я в любящите ръце на семейството ѝ и отидох сам.
Още не сме свършили, скрол надолу
Изпих всичкия джин на Сардиния, посрещнах всеки изгрев, спях, където паднех и се върнах у дома, пълен с енергия и готов за края на кризисния период, наречен „бременни сме“.
Първата бременност е едно прекрасно време. Нещо като казармата, кандидатстудентските изпити и защитата... Колкото повече време минава, толкова по-хубави стават.
И изобщо, този текст стана повод за едно велико, неочаквано безумие. След като го написах, просто ги заведох в Сардиния, нея и двете ни деца. Невероятно добро решение.
