В началото на тази година директорът на отдел "Киберсигурност" в ГДБОП Явор Колев съобщи, че сигналите за педофилия в социалната мрежа Facebook са ежедневие. "Най-често педофилите се свързват с деца между 11 и 13 години, карат ги да се разсъбличат пред камера, след което ги изнудват и се насочват към техни приятели“, каза той в ефира на бTV. За първите 2 месеца на 2019 г. са разкрити 8 подобни случая, a през 2017 г. те са били 80.

През февруари Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен интернет, съобщи пред БНТ за друг опасен канал - популярното сред децата приложение "Телоним", в което педофил се е свързал с 14-годишно момиче.

Педофилите обаче са не само в киберпространството, включително в детските платформи, но и в обитавана от децата ни реална среда. Преди година, след залавянето на двама педофили в Дупница, Явор Колев коментира пред БНР, че празноти в законодателството пречат педофилите да се проследяват, след като изтърпят наказанията си. Той даде пример със заловен и осъден през 2004 г. педофил, който, вече на свобода, държи детски парти-клуб. И допълни, че докато в други държави за такива хора се знае къде се намират и те нямат право да се занимават с деца, в България няма регистър на осъдените за педофилия.

Днес отваряме темата за заплахата децата ни да станат жертви на сексуална злоупотреба в социалните мрежи и в средата си с разговор с клиничния психолог Елена Божинова, която обяснява как да контролираме достъпа им до интернет и как да разговаряме с тях за възможните опасности.

-- Елена, как можем да разберем, че детето ни е влязло в комуникация с педофил в социалните мрежи или в средата си, ако то не ни казва, защото, например, не проумява опасността?

За съжаление не винаги общуването между дете и родител е напълно отворено, така че детето да знае, че може да каже всичко на родителите си. Особено след като знаем, че често хората, които подготвят деца за злоупотреба, им казват да не казват на никого за контакта си с тях. Насилниците също така са много “добри” в избирането на деца, които нямат самочувствие, нямат добър социален живот, нямат отворена връзка с родителя си, или са в някаква друга уязвима ситуация.

Затова са важни две неща – да имаме близка връзка с детето си, да знаем кои са хората в социалният му кръг, да говорим за интересите и приятелите му. Когато познаваме живота на детето си, ще е по-лесно да забележим по-дискретни сигнали – отпадане на приятели, отказ от занимания, които преди това са му носили удоволствие, може би започване на занимания, които не са адекватни за възрастта му, резки промени в настроението и отношението към нас. Ако видим нови вещи, за които няма обяснение откъде са дошли, тогава вече говорим за напълно вероятен физически контакт с възрастен.

Но тъй като не винаги родителите могат да допуснат до ума си, че нещо толкова ужасно се случва с детето им, напоследък се обръща много внимание на работата със самите деца – те да знаят основни правила за предпазване в интернет общуването. Какво е интернет и защо не винаги хората там са такива, за каквито се представят. Каква информация не трябва да споделяме – никакви лични данни, включително в кое училище е. Какви са границите в общуването и какво да направят, ако в отношенията си онлайн има неща, които ги притесняват – както тях самите, така и ако са притеснени за приятел.

И винаги да подчертаваме и да демонстрираме, че могат да говорят с нас, дори и за неща, които се опасяват, че могат да ни разгневят (защото, например, сме забранили ползването на някаква платформа, пък те не са спазили забраната).

-- Добър ли е вариантът "prescribed by law"? Пример - според правилата не можеш да имаш профил във Facebook, ако си под 14 години. Точка, не подлежи на дискусия – правилна ли е тази родителска реакция?

Да, родителите трябва да моделират спазване на правилата. Но важното тук е, че трябва да се обясни защо държат на тази категорична забрана, трябва да ѝ се въведе смисъл. Това не е приумица на всевластен тираничен родител, а на възрастен, загрижен за добруването на детето. Да се говори за недоволството на детето, да го питаме защо иска да е във Facebook, има ли други варианти, с които да постигне това, което иска – например, може да е напълно на възраст да си разменя имейли с приятелите си след училище или по време на ваканциите.

-- Няма съмнение, че контрол върху достъпа на детето до интернет трябва да има. Доколко то трябва да знае за този контрол? Някои родители проверяват всичките му комуникационни канали на детето само в негово присъствие и блокират профили на хора, които то не е виждали лично, пред него. Други обаче правят това без знанието на децата си.

Смятам, че за да следва детето правилата, между него и родителите трябва да има доверие и уважение. Ако това са правила, които и двете страни са изработили заедно и са се съгласили, чудесно. Това значи, че детето знае защо се прави това.

Бих добавила две неща – добре е децата да знаят как да блокират хора в платформите, които ползват. Да знаят, че вербалното насилие и насмешки (bullying) не бива да се толерират или те да се ангажират с тях, а че могат просто да блокират човека, който ги тормози, дори и да е връстник от компанията му.

Другата особеност е изпращането и разпространението на снимки. Децата трябва да знаят, че снимка не може да бъде напълно изтрита от интернет, така че да се изработи правило това да не се прави.

Тук обаче отново стигаме до поведението ни като родители – ние самите питаме ли детето можем ли да го снимаме? Питаме ли го можем ли да качим тази снимка в интернет и казваме ли му кой ще я види? Ако ние не правим това, защо да очакваме детето да изисква от другите да го правят?

Ако цял живот сме возили детето на задната седалка без колан, ние не сме слагали колан докато шофираме, защо смятаме, че като се качи в колата на приятелите си, то ще си сложи колан? Интернет заема такава част от живота ни в момента, колкото и автомобилите. С него трябва да се отнасяме по същия начин, както и с обучаването на децата по безопасност на движението.

Мисля, че трудността ни да се отнасяме към двата вида опасност (автомобили и сексуална злоупотреба) по един и същ начин се дължи на това, че за много от родителите е трудно да говорят с децата си за секс? Не бива да е така. Защото ако те виждат, че ние не можем да говорим спокойно за нещо, защо те, бидейки по-малки, да могат да говорят с нас?

-- Кога трябва да започнем разговора за опасността от сексуална злоупотреба и как да го направим така, че да не създадем чувство на постоянна тревожност в детето?

Това е продължаващо-цял-живот обучение. И преди да стигнем до темата “сексуална злоупотреба с деца”, важна е тази за неприкосновеността на собственото ти тяло. По нея трябва да научим детето на едно просто правило: “Не” значи “Не”.

Особеното тук е, че говоря за детското “Не”. Да уважаваме децата си и техните откази е трудно и за много родители противоестествено. Но, хайде да помислим в какво възпитаваме децата си, ако няма това уважение – възпитаваме ги в подчинение, в това, че по-възрастният има право да прави с тях каквото намери за добре, независимо дали те са съгласи, или не.

Тук особено важно е отношението към физическите наказания. За някои родители отказът от физическо наказание е отказ от власт и авторитет над детето. Но едно дете, на което е посягано от възрастен, е в по-голям риск от това да приеме друг тип нежелано докосване, понякога дори без да си дава сметка, че е нежелано. И още по-лошо – да сметне, че след като е възрастен, той или тя има право да прави с тялото му каквото си поиска.

Та, говорете на бебетата и децата какво ще правите с телата им. Питайте дали искат да ги прегърнете или вдигнете. Дори много малките деца могат да ви покажат искат ли, или не да бъдат пипани.

Не възпитавайте в “даване на целувки” - особено срещу лакомства, като знак за благодарности за подаръци или като задължение към членове на семейството. Доброто възпитание изисква да поздравим, а не да целуваме леля Стоянка или чичо Петко, че дори и баба и дядо или мама и татко.

Ако си играете и гъделичкате детето си и то се забавлява, но в един момент каже “Не, спри”, спрете веднага. Нека знае, че това е правилото и, че ако не го уважат, може да се ядоса, може и трябва да потърси помощ от друг възрастен.

Говорете с детето за това, че има места, на които никой не може да те докосва без разрешение, дори родителите ти, членове на семейството. Можете да използвате “правилото на банския” тук, включително, използвайте вашето тяло за пример.

Когато границите на собственото му тяло и стабилността на Не-то му са установени, можете да говорите с детето си за това как се чувства, ако някой не ги зачита.  

-- Какъв е профилът на педофила и как да го разпознаем онлайн и на живо?

“Човекът, от когото най-малкото съм го очаквал/а”.

Много е важно да се откажем от едно опасно клише – това за непознатия, опасно изглеждащ мъж с шлифер, който краде деца. Много малка част от злоупотребите с деца (пък и с възрастни, помислете за това колко от изнасилванията се извършват от познати на жертвата хора) се извършват от непознати. В повечето случаи, това е човек, на когото детето има доверие.

Точно затова децата не казват на родителите си по време на “подготвянето им” и по време на злоупотребата. Към полицията или другите възрастни се обръщат част от децата, които са жертва на злоупотреба от непознат, но не и в класическият случай – от познат.

По-голямата част от педофилите са мъже. Шири се вярването, че това са хомосексуални мъже, но това не е вярно. Има и жени, които злоупотребяват с деца. Обикновено, но не винаги това са необвързани хора.

Те имат интереси, които в началото поне могат да изглеждат много “детински”, несъответни за възрастта им. Имат обикновено професии, които им осигуряват достъп до деца; често са „много добри в разбирането с децата”.

За повечето от тези хора е важна илюзията за романс, затова те полагат усилия в прелъстяването и на детето, и на семейството. Много често се “нарочват” семейства, в които има някакъв проблем - така извършителят се явява “спасител”. Затова, дори ако детето каже, че има проблем, това не се взима сериозно, това не може да бъде прието.

За да не допусне родителят ужаса, че това може да се случва с детето му, той използва всякакви защити като отричане (не, няма как това да се случва) или рационализация – често насилникът предоставя наглед съвсем рационални причини за това да прекарва толкова много време насаме с детето.

-- Често срещана ли е тази реакция - родителите тотално да отхвърлят възможността, че детето им може да е жертва на сексуално насилие?

Да, и това е напълно разбираемо. Никой не иска да си помисли, че някой може да нарани толкова сериозно детето им, в продължение на дълго време и без те да знаят (което е класическият случай на злоупотреба). Родителите преживяват това като огромен провал. Но често тъкмо любовта им и грижата за детето са тези, които подпомагат отричането (“това не може да се случи на моето дете”, “дори не си го и помислям”).

За нас като възрастни, като общество, това е трудна тема, табу. Защото от една страна злоупотребата с деца ни показва, че не сме толкова морални възрастни. Че сред нас има насилници и те са ни съседи, колеги, роднини. От друга страна, всички ние сме били деца и някои от нас са били в една или друга степен обект на злоупотреба от страна на възрастен. Ние не искаме да се връщаме към тези преживявания на безпомощност. Затова често отказваме да говорим по темата, горещо отказваме да повярваме на пострадалите, дори и когато са деца.

Има случаи, в които дори не чуваме, физически не чуваме (не помним след това), че детето ни е съобщило за злоупотреба. И тъкмо този ужас позволява на злоупотребите да продължават с години. Травмата за родителите е ужасяваща, особено когато в последствие разберат и си дадат сметка, че е имало “сигнали”, но е било твърде страшно да допуснат до ума си, че детето им е жертва на злоупотреба.

Затова е важно да помним, че насилникът ще се опита по един или друг начин (в този случай, чрез прелъстяване и изграждане на роля на благодетел) да постави родителите в зависимост от себе си. Особено при семейства в риск, живеещи в бедност или друг тип маргинализация, е много тревожен сигнал създаването на ситуация, в която едва ли не оцеляването на семейството зависи от някой човек, който има особен интерес към детето.

Родителите трябва да следват интуицията си, онези мисли, които бързо биват отхвърлени като “глупост”, “лудост”. Да потърсят някого, с когото да поговорят – с детето си, на първо място, но и със специалист.

В България имаме 24-часова телефонна линия 080018676 или 029817686 (на Асоциация Анимус), на която могат да се обадят анонимно и да споделят притесненията си.

Елена Божинова е клиничен психолог, съосновател и директор на Вариант Б - център за психологично консултиране и психотерапия, кандидат по психоанализа към Британската психоаналитична асоциация, член на Дружеството по психоаналитична психотерапия в България. Работи индивидуално с възрастни и юноши. Има специфичен опит и  интерес към работа с пострадали от насилие, включително жертви на трафик на хора с цел насилствена проституция.

Знаете, че в Майко Мила! говорим свободно по всевъзможни теми, опитваме се да борим стереотипите и да обръщаме внимание на неща, които в общественото говорене често биват „замитани“ под килима – заради масовото незнание как да подходим към тях и да ги валидираме като съществуващи и нормални.

Една такава тема е сексуалността и по-точно – така наречената различна сексуалност, а когато става дума за деца с различна сексуалност, темата наистина става доста специална. (вижте текста Ако детето ви каже, че е гей, не го лекувайте и не го гонете от вкъщи). Ние смятаме, че е важно да говорим за трудностите, които децата с призната различна сексуалност срещат в живота си – в училище, в семействата си, на улицата.

Защото те действително имат трудности – неразбиране от най-близките си, хомофобия от страна на непознати, тормоз от съученици, и съответно – нужда от подкрепа и помощ. Родителите и близките на тези деца често също се нуждаят от консултиране, за да могат да приемат ситуацията.

За всички вас, които в момента имате нужда от такава подкрепа и консултация, е предстоящата инициатива на Фондация ГЛАС в партньорство с Фондация "Ресурсен център – Билитис" и Младежка ЛГБТ организация "Действие".

Трите организации стартират група за взаимопомощ и подкрепа за семейства с гей, лесбийки, бисексуални или транссексуални деца. Групата ще се събира веднъж месечно и ще бъде модерирана от психотерапевт с опит в семейното консултиране и работата с ЛГБТ хора.

Първата среща на групата ще бъде през декември в София, като участието ще бъде напълно безплатно. При достатъчно желаещи ще има възможност за сформиране на групи за взаимопомощ и подкрепа и в други градове на страната.

Груповата среща е предназначена за семейства с гей, лесбийки, бисексуални или транссексуални деца, както и за такива родители и роднини, които имат притеснения относно сексуалната ориентация или полова идентичност на свои близки, и искат да преодолеят проблемите в общуването и да изградят пълноценни семейни отношения.

Желаещите да се включат могат да изпратят имейл до help@glasfoundation.bg, след което представител на организацията ще се свърже с тях за подробности, ще даде допълнителна информация или ще отговори на възникналите въпроси.

По време на срещите родителите на ЛГБТ деца ще имат възможност да разберат повече за това какво е ЛГБТ, да преборят страховете и предразсъдъците си, за да приемат и обичат безрезервно децата си. Темата за хомосексуалността е съпроводена от много митове, недоверие, срам и обществен натиск. Коректната информация и споделянето на опит в добронамерена среда ще помогнат на участниците да преодолеят сложните чувства и да изградят здрави и щастливи семейства.

При желание да се запознаете предварително с въпроса, както и да получите повече информация за участие, можете да прочетете гайда за родители на ЛГБТ деца, достъпен за свободно теглена на страницата на фондация ГЛАС.

Наскоро в Майко Мила! с текста Тела за продан отворихме темата за трафика на хора - проблем толкова актуален и разпространен, че е придобил чудовищни размери.

Трафикът на хора представлява нелегална търговия с човешки съдби. Той включва набиране, контрол и злоупотреба с телата и/или с труда на мъже, жени и деца. Днес, в XXI век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда.

В темата за трафика на хора ни въвежда Яна Каролева-Стоянова, която работи в организацията А21 България*. Яна ръководи Националната телефонна линия за борба с трафик на хора, която беше създадена през есента на 2015-а година от А21 България.

Линията е денонощна и безплатна и е първата и единствена подобна гореща линия в България.

Днес Яна е подготвила текст с практически съвети за това как да се предпазим и да не попаднем в мрежата на трафиканти на хора. Ние пък ви препоръчваме да ги пратите на децата си, на близките си, на приятелите си - може да ви се вижда невероятно подобно нещо да се случи точно на вас или ваш близък, но опитът на Яна показва, че никой не е застрахован и понякога и най-малкия пропуск - недоглеждане на договора ни за работа в чужда страна или предоверяване на непознати хора в чужда държава, могат да се окажат фатални. 

*****************************

По данни на Националната комисия за борба с трафика на хора, 13 от всеки 100 000 българи живеят при обстоятелства, в които са попаднали като жертви на трафик, като това е само официалната статистика, а реалният им брой е в пъти по-висок.

Основните начини, по които трафикантите привличат жертвите, са няколко:

Фалшиви предложения за работа, основно в чужбина - в обявата пише едно, но когато човек замине, се оказва съвсем различно. Най-често му биват отнети документите, и човекът е принуждаван е да извършва неща против волята си (трудова или сексуална експлоатация).

Влюбване или така нареченият loverboy модел - трафикантът започва да ухажва момичето, което е проучил предварително, дори понякога сключват брак. После ѝ предлага да заминат в чужбина и там я вкарва в схемата за трафик, най-често с цел сексуална експлоатация. Прочетете и текста Тийнейджъри ще се образоват какво е lover boy и как да казват “НЕ!”.

Интернет (и особено социалните мрежи) - според Европейската комисия, социалните мрежи се превръщат във все по-често използван от трафикантите инструмент за подбор и проучване на потенциални жертви.

Рисковите фактори за попадане в трафик на хора много често зависят от обстоятелствата, при които живее, и решенията, които взима. Въпреки че няма два еднакви случая на трафик на хора, чест общ знаменател при попадналите в трафик е тяхната уязвимост.

Уязвимостта може да бъде финансова, емоционална, физическа или комбинация от няколко вида, и трафикантите се възползват от нея много успешно. Практиката показва, че хората, които попадат в трудова експлоатация, често са жертва на измама (като фалшива или некоректна обява за работа) и поради незнанието си или поради факта, че са притиснати от финансовото си положение, са склонни да вземат рискови решения и да се съгласят да работят при неясни и подозрителни условия.

Ето защо изготвихме списък от препоръки и насоки, които могат да понижат риска от попадане в ситуация на трафик.

Едни от най-честите случаи на трафикиране на хора са с цел трудова
експлоатация. В повечето случаи това става чрез фалшиви или подвеждащи обяви за работа в чужбина, които включват примамливо финансово предложение и почти никакви изисквания към кандидатите.

На място, обаче, се оказва, че условията са други: работният ден е по-дълъг, заплащането по-малко, а в много случаи кандидатите са лишени от личните си документи и принудени да работят, докато изплатят “дълга си”, т.е разходите, които “работодателят” е направил, за да им осигури транспорт и квартира.

Как да работите в безопасност в чужбина?

Уверете се, че агенцията, чиито услуги ползвате, е лицензирана за представляване на българи с цел образование или работа в чужбина.

Визата ви трябва да е със съответния статут - туристическата и тази за временно пребиваващ не дават право на работа.

Договорът за образование или работа трябва да бъде написан в две копия - на език, който разбирате добре, и на езика на страната, в която ще пребивавате.

Никога не подписвайте договор на език, който не владеете добре!

Проверете внимателно заявените в договора условия за работа, задълженията на двете страни, продължителността на работния ден, почивните дни, условията за живот, медицинска застраховка, име и адрес на работодателя, условията за прекратяване на договора.

Не допускайте в договора да бъдат вписани неясни формулировки от типа на “да извършва друг вид работа” или “съгласие за всякакъв вид дейност по преценка на работодателя”.

Винаги имайте под ръка контактите на организация, подпомагаща чуждите граждани в съответната държава

Намерете и пазете у себе си контактите на българското представителство в страната, в която отивате.

В линка тук можете да откриете контактите на българските консулства и дипломатически представителства по света

Оставете подробна информация за това къде ще се намирате на семейството и приятелите си – адрес, телефон за контакт, копия от договора и паспорта си. Полезно е също така да им дадете и актуални снимки на себе си и на хората, с които заминавате.

Уговорете с близките си “сигнал за тревога”, който да можете да предадете, в случай, че попаднете в сложна ситуация и не можете да говорите свободно. Това може да е съчетание от типа на “Тук от дни времето е лошо”.

Подгответе си всички необходими документи за пребиваване в чужбина и направете по няколко копия от всеки.

Никога не давайте документите си на друг и винаги, ВИНАГИ носете със себе си паспорт или лична карта.

Дръжте си очите и ушите отворени и уведомявайте хората, на които имате доверие, за всяко нещо, в което се усъмните.

Препоръчително е по всяко време да разполагате с малка сума пари, около 150 евро, за евентуални спешни случаи.

Научете поне няколко фрази на езика на страната, в която ще пребивавате – “Моля, помогнете ми”, “Къде се намира полицейският участък”, и др.

Наизустете телефонния номер на поне един член на семейството си.

Информирайте се какъв е номерът за спешни случаи на страната, в която ще пребивавате. За ЕС това е номер 112.

Ако имате съмнения за бъдещия си работодател, на сайта на Агенцията по заетостта можете да откриете списък с всички регистрирани легални посреднически фирми за работа в чужбина

Според данни на Европейската комисия, все по-често трафикантите намират и проучват жертвите си в социалните мрежи. Поради свободата всеки да създаде профила си както прецени, самоличността на потребителите и достоверността на публикуваната информация рядко е гарантирана - така на практика не знаеш дали човека, с когото говориш, е наистина този, за който се представя.

Децата и тийнейджърите са особено застрашени от трафик на хора през интернет, тъй като са по-доверчиви и уязвими.

Как да останете в безопасност в интернет?

Никога не предоставяйте на непознати или слабо познати хора в интернет лична информация за себе си – домашен адрес, телефон, име и адрес на училището, ако учите, както и информация за членовете на семейството ви.

Никога не изпращайте свои снимки на непознати в интернет. Oграничете видимостта на информацията, която публикувате, само до близък кръг от приятели.

Не отговаряйте на съобщения с нецензурно, неприлично, обидно или опасно съдържание. Блокирайте потребителите, които ви изпращат подобни съобщения.

Никога да не приемайте предложения за среща с някого, когото познаватe единствено от интернет. Доста често във виртуалното пространство някои хора се представят за личности, различни от тези, които са в действителност.

Ако все пак решите, че искате да се срещнете с човек, с когото сте се запознали в интернет, помнете, че това е доста рискована ситуация, затова е важно да вземете мерки за вашата безопасност, като например:

срещата да бъде в светлата част на деня на обществено място, където има много хора и няма опасност някой да ви отведе, заключи, отвлече или нарани.

Ако другият не желае да се срещнете на такова място и предлага места като апартаменти, тъмни кътчета в парка или безлюдни райони - това е тревожен сигнал и е много вероятно това да е човек, който няма добри намерения.

Ако ще се срещате с човек, когото познавате от интернет, уведомете за това свое намерение свой близък – член на семейството, приятел, приятелка, колега. Добре е да си подготвите план за действие, ако нещо в срещата ви притесни – например да направите уговорка с доверения ви човек да ви се обади и да инсценирате, че е наложително веднага да се приберете или да си уговорите с него кодова реплика, която да му сигнализира, че нещо не е наред, например “Много съм уморен/а”.

Повечето от нас обичаме да пътуваме, защото това обикновено ни носи приятни емоции, особено, когато е повод за почивка. Но пътуването в същото време крие и доста рискове предвид това, че човек напуска родната си държава и се оказва в чужда и непозната среда и обстановка.

Често поради тази уязвимост, в която пътуващият се намира, той може да стане жертва на престъпление, а в немалко случаи престъплението е трафик на хора. По тази причина съставихме списък със съвети за безопасно пътуване, които да ви помогнат да избегнете неприятности в чужбина или, ако все пак се случат, да реагирате адекватно

Как да пътувате безопасно?

Освен всички други полезни съвети от предните точки, имайте предвид и следните:

Винаги имайте под ръка контактите на организацията, занимаваща се с проблемите на чуждите граждани в страната, в която отивате.

По време на пътуването бъдете предпазливи в контактите си с останалите пътници. Трафикантите на жени с цел сексуална експлоатация често изглеждат безобидни, млади, добре облечени и привлекателни.

Никога не споделяйте на непознати цялото си име, къде отивате или къде ще се настаните.

Избягвайте рисковите ситуации - да пътувате сами, по тъмно или да вървите от безлюдната страна на улицата.

Ако ви се струва, че някой ви преследва, незабавно се насочете към оживено място (кръстовище, денонощен магазин, заведение и др). Не се притеснявайте да се обадите на полицията и да опишете човека, който ви притеснява, не е изключено да им е стар познайник.

Избягвайте да пътувате на стоп или да се качвате в колата на хора, които не познавате добре.

Избягвайте да приемате от непознат пътник да ви черпи, особено, ако някой ви предложи храна или напитка и не сте били свидетели как я отваря или налива – често се случва трафикантите да сложат упойващо вещество в напитката на жертвата, която са си набелязали.

Ако имате съмнения, че някой иска да злоупотреби с вас или ваш близък, обадете се денонощно и безплатно на 0800 20 100 – Националната линия за борба с трафика на хора. Там ще ви изслушат, посъветват и насочат по най-добрият начин, за да получите нужната помощ и подкрепа.