fbpx
И аз съм човек

Тела за продан

28 юни 2017

Днес в Майко Мила! отваряме темата за трафика на хора, защото проблемът освен актуален и болезнен, придобива и чудовищни размери. Едва ли някой някога си е представял, че може да стане жертва на трафиканти на хора - та това звучи направо невероятно! Да, но както се казва - не се заричай, защото не знаеш какво ще ти поднесе животът. Ако смятате, че никога няма да станете жертва на трафиканти на хора, прочетете този текст.

Трафикът на хора представлява нелегална търговия с човешки съдби. Той включва набиране, контрол и злоупотреба с телата и/или с труда на мъже, жени и деца (да, вероятността да станете жертва на трафик на хора, обаждайки се на съмнителна обява за набиране на детегледачки в Англия е ОГРОМНА). Днес, в XXI век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда.

В темата за трафика на хора ще ни въведе Яна Каролева-Стоянова, която работи в организацията А21 България. Яна ръководи Националната телефонна линия за борба с трафик на хора, която беше създадена през есента на 2015-а година от А21 България.

Линията е денонощна и безплатна и е първата и единствена подобна гореща линия в България.

А21 България е международна неправителствена организация с представителства в 11 държави, сред които САЩ, Тайланд, Гърция, България, Норвегия, Южна Африка, Австралия. Тя се бори с трафика на хора от 2008-а година насам. В България А21 работи от 2012-а година.

Основната мисия на А21 по света и в България е да достига, спасява и възстановява жертвите на трафика на хора. Предотвратяват се случаи на поробване, чрез ангажиране на хората в събития, ученически презентации и образователни програми. Организацията работи в тясно сътрудничество с органи на реда при извършването на акции и нападения, идентифициране на жертви чрез Националната телефонна линия за борба с трафика на хора, внасяне на наказателни дела в съда и представляване на жертвите в съда.

А21 България сътрудничи с български и чуждестранни институции, органи на реда и неправителствени организации за премахване на робството на всички нива. Организацията обучава държавни служители и широк кръг специалисти в сферите на превенция на трафика и идентификация на потенциални жертви. Работи персонално с всеки човек, за който се грижи, осигурявайки му достъп до жилище, медицинска грижа, консултиране, образование, работа и връщане в родната държава, в зависимост от индивидуалните му нужди.

Национална телефонна линия за борба с трафика на хора

+359 800 20 100 | 080020100.bg

Bulgaria National Human Trafficking Resource Line

*******************

Има една често срещана първична реакция, когато повечето хора чуят изречението “Робството все още съществува” - все пак, живеем в 21-ви век и турското робство отдавна е в миналото, както и времената на памуковите плантации. Първа обикновено идва изненадата.

След това, заедно със статистиката, идва и шокът.

По света днес има над 20 000 000 души в робство (двайсет милиона!!).

80 процента от тях са жени и деца. Средната възраст на децата в робство е 12 години.

На всеки 30 секунди един човек попада в робство, а само един процент от всички жертви някога се спасяват.

Днес трафикът на хора или както още е наричан - “съвременното робство”, засяга повече хора от всякога в човешката история. Той е е най-бързо разрастващата се организирана престъпна дейност в света.

Мъже, жени и деца са принуждавани на проституират, да просят, да работят в строителството, на полето или в нечий дом в нечовешки условия, а техните трафиканти печелят средно по 360 милиарда лева годишно.

Малко по-малко от търговията с наркотици и оръжия.

Често жените, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, са принуждавани да обслужват по 40 клиента на денонощие. Много от тях са с отнети лични документи, заплашвани със смърт, системно пребивани и насилвани за назидание до степен, в която мисълта да потърсиш помощ, за да се спасиш, става все по-далечна.

Насилствените аборти и случаите, в които жените в трафик са принуждавани да продължат да “работят” в напреднала бременност и след това да продадат детето си, са част от тяхното всекидневие.

Често мъжете, жертви на трафик с цел трудова експлоатация, работят тежък физически труд в рамките на дълги, изтощителни смени, живеят в ужасяващи хигиенни условия и не получават дори нещо близко до дължимото за труда си. Много от тях, ако успеят да се измъкнат, се прибират вкъщи при семействата си и отказват помощ, измъчвани от чувство на срам и вина.

Да, всичко това, заедно със световния глад и липсата на равноправие на жените в определени части на света, е ужасяващо, но по какъв начин ни засяга?

България е основен “износител” на жертви на трафик на хора в Европейския съюз и, заедно с Румъния, е с най-голям брой трафикирани хора в Европа.

Българските граждани попадат в трафик на хора без значение от своята етническа принадлежност, възраст, образователен ценз или социален статус.

По данни на Националната комисия за борба с трафика на хора идентифицираните българи, жертви на трафик, са близо 500 на година. На пръв поглед не звучи много, но спомнете си, че само 1 процент от жертвите на трафик някога се спасяват и биват идентифицирани. В тази перспектива нещата започват да изглеждат по друг начин.

Всичко това повдига много въпроси:

Как и защо човек става жертва на трафик?

Жертвите на трафик не си ли го “търсят” сами?

Каква е разликата между трафика на хора и проституцията и има ли жертвата на трафик типичен профил?

Кой и как помага на жертвите на трафик?

В следващите материали по темата ще се опитаме да отговорим на тези и други въпроси, да разсеем някои от митовете и стереотипите, свързани с проблема, както и да разгледаме какви са рисковете от попадане в трафик и какво се прави по въпроса в България и Европа.

А ако междувременно имате конкретни въпроси или опасения във връзка със себе си или свой близък - не се колебайте да се свържете с Яна тук, при нас, или да звъннете на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора на следния номер и адрес в интернет

+359 800 20 100 | 080020100.bg

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross