Съвместното спане с детето може да бъде уютно и удобно в определени периоди. Но с времето все повече родители остават „заклещени“ в тази ситуация, без детето и те самите да имат реална нужда от това. За много семейства спането в едно легло започва като временна стратегия, която в един момент става удобна. Но с порастването на детето насърчаването на ясни граници и самостоятелност в съня е не просто желателно, а и необходимо. По темата говорим с Мария Йонова, сертифицираната консултантка по детски сън и хранене.
Интересен факт е, че според представително проучване, проведено от Unicorn Baby – през 2022 г. 23% от учениците все още изпитват нуждата регулярно да заспиват в леглото на родител. Това важи за 38% от децата в градинска възраст.
През първата година от живота нуждата от близост, сигурност и физически контакт е водеща. Съвместното спане в този период, при спазени мерки за безопасност, се приема за напълно нормално, ако е комфортно за детето и родителите.
В този период е препоръчително бебето да спи в същата стая, но в отделно легълце или кошара. Ако се практикува споделено легло, трябва да се следват строги препоръки за безопасност и междувременно да се стараем това разпределение за сън да не се превръща в дългосрочен модел, освен ако такова не е изричното ни желание.
Във възрастта 1–6 години децата имат всички предпоставки да спят самостоятелно. Тук вече съвместното спане се превръща в навик, а не в нужда.
Какви са рисковете от продължаващо спане с родител в тази възраст?
Ние, професионалистите по детски сън, най-често работим по задълбочени проблеми с приспиването, което в тази възраст често става дълго и изморително. Проучването ни показва, че 37% от децата в градинска възраст и 14% от учениците все още имат нужда от приспиване от родител, което разбива мита, че след отминаване на бебешката възраст детето само̀ и с готовност ще придобие навици на самостоятелност.
Нуждата от присъствие на родителя по време на заспиване обичайно води до по-дълги ритуали, тестване на границите и съответно отлагане на лягането, което е в ущърб на количеството сън. Също така нуждата от приспиване от родител може да доведе до по-чести събуждания през нощта, особено ако детето търси родителя като условие за сън.
В допълнение, поради намаленото усещане за самостоятелност и увереност детето започва да вярва, че не може да спи само̀, което води до трудна адаптация към сън извън дома, например при гостуване, у баба и дядо и др,
Ако след шестата година детето все още спи при родителите си, вече говорим не за нужда, а за установен модел, който започва да влияе негативно в няколко посоки:
В периода след втората година на детето работата вече не е със самия сън, а с навиците, поведението и емоциите. Опитът показва, че с порастването на детето работата по съня става една идея по-сложна, но в никакъв случай по-трудна. В тази възраст детето комуникира ясно, може да изрази страховете и притесненията си, а консултантът от своя страна може да препоръча работещи и напълно индивидуални стратегии за справяне с тях. По този начин приучаването става изцяло със съдействието на детето и след като то се справи, се радва на постижението си и на новия комфорт.
Още не сме свършили, скрол надолу
То подпомага самостоятелността, самочувствието, добрия нощен сън и адаптацията в различни житейски ситуации. Макар съвместното спане да има своята роля в началото, истинската грижа за съня на детето включва да му дадем пространство да расте уверено и да се наспива пълноценно. Както то, така и ние!
