Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Женското тяло е истинско вълшебство. И като такова е важно да го познаваме, защото това ще ни помогне да разбираме по-добре сигналите, които организмът ни подава, и да се поддържаме в по-добро здраве. Познаването на менструалния цикъл и промените в хормоналния баланс помага за ранно откриване на здравословни проблеми и улеснява планирането на бременност. Освен това, осъзнаването на нормалното състояние на тялото укрепва самочувствието и ни позволява да имаме по-добра комуникация с лекарите. Защото грижата за себе си започва с познание и разбиране.
Споменахме за вече бременността. Но за да има бременност обаче, трябва и да има нещо, наречено овулация. Онзи кратък момент от месеца, в който тялото на жената пуска една яйцеклетка от милионния си резерв и тя чака да бъде оплодена от подходящия сперматозоид. Това е ключова част от месечния цикъл на жената, що се отнася до установяването на успешна бременност. Без овулация няма бременност, а самата овулация е не просто задължителното условие за това да има оплождане на яйцеклетката, но и маркер за добро метаболитно здраве на жената. В този текст ще разгледаме по-подробно какво е овулацията, защо ни е нужна и как да я разпознаем.
Ако попитаме няколко случайни жени дали разпознават признаците на тялото си, които подсказват, че е настъпил най-удачният за забременяване момент от месеца, много е вероятно да не получим отговор. Овулацията не е сред нещата, на които се набляга в часовете по биология, нито някой проявява нарочен интерес към този процес, освен ако не е професионално насочен към темата или не е в период, в който се опитва да забременее (неуспешно). Всъщност това е изключително интригуващ момент, създаден и дирижиран от природата вече милиони години, и заслужава своите минутки слава.
Казано накратко, овулацията е ключов процес в менструалния цикъл на жената, при който зряла яйцеклетка се освобождава от яйчника и е готова за оплождане. Той обикновено настъпва около средата на цикъла и продължава само между 24 и 48 часа.
Овулацията не е само предпоставка за зачеване – тя е и показател за метаболитното и хормонално здраве на жената. Нормалният овулаторен цикъл е показател за здравословния баланс между основните хормони, които регулират менструалния цикъл – естроген и прогестерон. Те играят важна роля не само за репродуктивната функция, но и за здравето на костите, сърцето и кожата.
Липсата на овулация може да бъде индикация за метаболитни или ендокринни проблеми като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ), инсулинова резистентност или друг тип хормонален дисбаланс, който в дългосрочен план може да доведе до остеопороза и други сериозни заболявания.
Една от интересните теми, свързани с овулацията, е въпросът дали жената може да забременее без овулация. Тази възможност е изключително малка, защото без зряла яйцеклетка оплождането е невъзможно. Въпреки това има случаи, при които хормонални нарушения могат да доведат до освобождаване на незрели яйцеклетки, които обаче не водят до успешно оплождане и нормално развитие на плода.
Тоест, ако трябва да отговорим еднозначно на въпроса – не, не може да настъпи успешно и пълноценно зачеване и развитие на плода без овулация.
Овулацията е сложен биологичен процес, който зависи от взаимодействието на множество фактори – хормоналния баланс, психическото и физическо състояние на организма, както и начина на живот. Настъпването на овулацията се регулира от ендокринната система и по-специално от хипоталамуса и хипофизата, които контролират продукцията на репродуктивните хормони.
Два от основните хормони, отговорни за настъпването на овулацията, са фоликулостимулиращият хормон (FSH) и лутеинизиращият хормон (LH), с които всяка жена, опитваща да забременее, е добре запозната.
FSH стимулира растежа и узряването на фоликулите в яйчниците, докато внезапното повишение на LH (познато като LH-пик) предизвиква разкъсването на зрелия фоликул и освобождаването на яйцеклетката.
Хормоналният баланс е основополагащ фактор за нормалната овулация. Всеки дисбаланс, например на нивата на естроген, прогестерон или пролактин, може да доведе до смущения в овулаторния цикъл. Например високите нива на пролактин (хормон, секретиран от хипофизата) могат да потиснат овулацията, като блокират освобождаването на FSH и LH. Това е особено често срещано при жени, които кърмят, но може да се наблюдава и при други хормонални дисбаланси или образувания на хипофизата.
Стресът също играе съществена роля в овулацията, като активира стресовия хормон кортизол, който от своя страна може да потисне хормоните, регулиращи овулацията. При жени с висок или хроничен стрес често се наблюдават нарушения в менструалния цикъл, включително цикли без овулация (ановулаторни цикли).
Телесната маса и хранителният режим оказват силно влияние върху овулацията, като особено поднорменото тегло или прекомерно бързата загуба на тегло могат да доведат до състояние, при което намаленото производство на естроген спира менструалния цикъл и съответно овулацията, т.нар. хипоталамична аменорея.
От друга страна, наднорменото тегло и затлъстяването също могат да нарушат хормоналния баланс, особено чрез повишаване на инсулиновите нива и инсулиновата резистентност, което е характерно за състояния като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ). Затова и поддържането на оптимална телесна маса е ключово за здравословната функция на репродуктивната система.
Физическата активност е друг важен фактор. Докато умерената активност може да е полезна за поддържането на нормалния хормонален баланс, прекомерното физическо натоварване, особено при жени професионални спортисти, често води до потискане на овулацията.
Възрастовият диапазон, в който жените могат да овулират, е широк – от пубертета до настъпването на менопаузата, което е средно около 50-годишна възраст. С напредването на възрастта честотата на ановулаторните цикли се увеличава, като особено след 35 години вероятността за цикли без овулация нараства. Това се дължи на намаляването на яйчниковия резерв и постепенното изчерпване на яйцеклетките, което води и до по-ниско качество на оставащите яйцеклетки.
След 40-годишна възраст жените обикновено изпитват по-чести хормонални промени и по-нередовни менструални цикли, докато накрая менопаузата маркира естествения завършек на овулаторната функция.
Тези фактори играят роля в сложния процес на овулация и могат да се изменят с времето, здравословното състояние и начина на живот.
Всяка жена трябва да може да познава знаците, които тялото ѝ дава. Овулацията, ако всички условия за нейното настъпване са налице, обичайно може да бъде разпозната по три основни признака:
Цервикална слуз. По някои неща тя си прилича с функциите на спермата при мъжете, които, за разлика от жените, са фертилни във всеки един ден от месеца, тоест способни са да отделят сперматозоиди непрекъснато.
Жените нямат тази възможност – месечният прозорец, в който сме фертилни, е точно този 24–48-часов период, около който настъпва овулацията. Тогава женското тяло започва да отделя цервикална слуз, която е изключително необходима, за да осигури добра среда за движение и опазване на сперматозоидите, които, веднъж попаднали във вагината, трябва да могат да оцелеят и да са здрави до момента, в който яйчниците отделят яйцеклетка. Ако тази среда липсва, сперматозоидите ще умрат бързо и няма как да настъпи оплождане на яйцеклетката.
Цервикалната слуз е еластична, подобна на белтък на яйце, и е натоварена с отговорна задача – да осигури хранителна, алкална среда за сперматозоидите и да улесни тяхното движение.
Промени в телесната температура. Базалната телесна температура (температурата на тялото, измерена в покой, най-добре непосредствено след сън, още докато сме в леглото) леко се повишава ден-два след овулацията, което се дължи на увеличаването на нивата на прогестерон. Той се отделя от корпус лутеум или така нареченото „жълто тяло“ (да, пак като в яйцето) – това всъщност е фоликулът, който е освободил яйцеклетката.
Ако сте на мисия за забременяване и следите всички знаци в тялото си, то вероятно имате и графика на базалната ви температура. В рамките на няколко месеца би трябвало да сте забелязали, че около и малко след овулация температурата ви е леко повишена – това е един от сигурните знаци, че овулацията реално е настъпила.
Болка в долната част на корема. Доста жени изпитват лека до умерена болка, известна като „мителшмерц“, която може да сигнализира настъпването на овулация. Понякога болката може да бъде усетена и в долната част на гърба.
Промяна в позицията на шийката на матката и лека болка по време на секс. Ако сте усетили, че има период от месеца, в който сексът е малко по-болезнен от друг път, то да знаете, че не ви се е сторило. По време на овулация шийката на матката става по-мека и се „отваря“, така че да улесни сперматозоидите по пътя им към матката и през фалопиевите тръби. Това е моментът, в който сексът може да ви се стори по-болезнен.
Повишено либидо. Неслучайно природата е измислила точно в този период от месеца жената да има повишено сексуално желание – това би повишило шансовете за зачеване.
Има и други признаци, които всяка жена усеща различно, но инстиктивно знае, че са причинени от овулацията – болка в гърдите, задържане на вода, силно развити сетива (нюх, вкус, зрение), дори може да има леко зацапване на бельото.
Въпреки че обикновено настъпва около средата на цикъла, тя може да варира значително при различните жени и дори между различни месеци при една и съща жена. Тази вариабилност може да бъде обяснена с редица фактори.
Един от тях е продължителността на месечния цикъл. Не всички жени имат цикъл от 28 дни. При по-къси или по-дълги цикли овулацията настъпва съответно по-рано или по-късно. Например:
А понякога може да има ранна овулация – настъпваща веднага или непосредствено след края на менструацията. Или късна овулация – настъпваща след 14-ия ден от месечния цикъл.
Затова когато овулацията трябва да бъде проследна точно, не е препоръчително да се кара само по усет.
Много жени не усещат овулацията, но е много важно да знаят кога настъпва тя. Това, което може да помогне в такъв случай, е употребата на тестови лентички за овулация, които отчитат с огромна точност нивата на лутеинизиращия хормон и показват дали се намирате в този кратък прозорец от месеца, в който зачеването е възможно.
Обичайно трябва да започнете да ползвате тестовите лентички 3–5 дни преди очакваната овулация по начина, по който се ползват и тестовете за бременност. Ако нивата на LH в урината са високи, лентичката ще бъде оцветена в конкретен цвят (посочен в упътването на теста) и вие ще знаете, че сте в овулация.
Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Ако сте на мисия „Забременяване“ и всеки месец искате да сте напълно сигурни кога е моментът на овулация, можете да се доверите за тази важна задача на тестовете Oview. Oview е тест за овулация, който ще ви помогне бързо и лесно да определите двата най-подходящи дни за зачеване с точност над 99%. Той е лесен за употреба, а от вас не се изискват никакви специални умения. Просто отворете една от фолиевите опаковки и извадете тест лентата непосредствено преди употреба. Вземете малък чист и сух съд и го напълнете с урина. Потопете тест лентата със сочещи надолу стрелки в съда с урината. Не потапяйте тест лентата по-дълбоко от указаната Мах (максимална) линия. Извадете тест лентата след 5 секунди и я оставете на равна, суха и непопиваща повърхност (например: върху ръба на съда, който сте използвали). Изчакайте 5 минути, преди да отчетете резултата, но не повече от 30 минути. Отчетете резултата според упътванията в кутията.
Стискаме палци и ви пожелаваме успех по пътя към осъществяването на сигурно най-голямата ви мечта – раждането на дете.
Кървенето по време на овулация е съвсем естествено. При някои хора се наблюдава леко зацапване, когато яйчникът им освобождава зряла яйцеклетка. В тази статия можете да прочетете как да разпознаете кървенето по време на овулация и кога е добре да се обърнете към лекар.
Въпреки че се случва всеки месец, овулацията невинаги е лесна за откриване. Може да се усещат леки симптоми, когато яйчникът освобождава яйцеклетка. Такъв симптом е овулационното кървене.
Със сигурност бихте се притеснили, ако забележите зацапване извън периода на менструация, но обикновено овулационното кървене не е проблем.
В менструалния цикъл овулацията се настъпва, когато яйчникът освободи зряла яйцеклетка, която се придвижва по фалопиевата тръба и оцелява в продължение на 12–24 часа. Можете да забременеете, ако яйцеклетката бъде оплодена със сперматозоид през това време. В противен случай тя се изхвърля с месечния цикъл.
Почти всяко предвидимо кървене или зацапване, което се появява по време на менструалния цикъл на човека, се дължи на хормонални промени.
„Кървенето в средата на цикъла, което е леко и оскъдно, вероятно е свързано с бързия спад на хормона естроген непосредствено след овулацията“, обяснява д-р Браатен, медицински директор на Център за женско здраве в болница в Бостън. Нивата на прогестерона, от друга страна, постоянно се увеличават след овулацията. Всички тези хормонални колебания могат да допринесат за кървенето при овулация.
Проучвания показват, че овулационното кървене се среща при около 5% от хората с менструация.
Освен това овулационното кървене може да бъде придружено от промяна в цервикалната слуз, която се отделя през тази част от менструалния цикъл. Слузта обикновено изглежда „разтеглива, хлъзгава и тънка“ по време на овулация, казва д-р Алън Линдеман, акушер-гинеколог. Консистенцията ѝ може да наподобява суров яйчен белтък.
Овулацията (и следователно овулационното кървене) ще настъпва по едно и също време всеки месец – обикновено 14 дни преди началото на следващия ви менструален цикъл, независимо от продължителността му. Важно е да се отбележи, че има широка вариация на нормалната продължителност, която може да варира дори между отделните месеци.
Още не сме свършили, скрол надолу
Д-р Браатен препоръчва да определите точната дата на овулацията си, особено ако цикълът ви е редовен, за да установите дали кървенето е свързано с нея.
Около времето на кървенето при овулация може да забележите и други признаци, че яйчникът ви е освободил яйцеклетка:
При някои хора може да се появи т.нар. имплантационното кървене. Това става, когато оплодената яйцеклетка се загнезди в лигавицата на матката и се наблюдава бременност. Подобно кървене често е слабо, розово до тъмнокафяво на цвят, и се появява за кратко време. И всичко това може да изглежда като овулационното кървене.
Моментът, в който се появява кървенето, е най-важният фактор. „Овулационното кървене се появява в момента на овулацията, а имплантационното кървене 6 до 12 дни след нея“, казва д-р Линдеман. Всъщност имплантационното кървене често се бърка с началото на менструалния цикъл, като много жени просто приемат, че менструацията им е започнала по-рано.
Овулационното кървене може да прилича на много лека менструация, но си има начини да разграничите двете. „Менструалното кървене е по-тъмно, по-обилно, продължава по-дълго и дори може да съдържа парченца или съсиреци“, казва д-р Линдеман. „Обикновено има и повече спазми и болка.“
Мензисът идва около 21-вия до 35-тия ден от началото на цикъла. А овулацията настъпва между 10-тия и 21-вия ден от началото цикъла.
„Кървене в средата на цикъла, което не следва предсказуем модел или се случва повече от веднъж в даден цикъл, може да бъде причина за безпокойство“, казва д-р Браатен. Тя също така препоръчва да посетите лекаря си при необичайно силно кървене, много големи съсиреци, необичайна болка или зацапване след секс.
„Това може да са признаци на фиброми, полипи или полово предавани болести, или пък да е индикатор за перименопауза или друг хормонален дисбаланс“, казватя.
Необичайното зацапване може да белег и за бременност (включително извънматочна), ендометриоза или други състояния. Така че никога не е зле да отидете на лекар, ако усетите, че нещо не е както трябва.
Източник: Parents.com
Женският оргазъм. Една от най-големите мистерии в биологията може да бъде разгадана с помощта на... зайци, пише The Guardian.
Отдавна учените му се чудят на това нещо женския оргазъм и се чешат по учените чела, без да могат да си отговорят на въпроса защо още го “ползваме”, при положение че (уж) няма друга функция, освен да ни е хубаво, нали, ако е удобно.
По тази причина група учени от Университета на Синсинати изследват група женски зайци, за да видят какво е положението с техния оргазъм и да преценят какво би могъл да върши той и при хората от женски пол. Избрали зайците, защото за тях се знае, че овулират по време на сексуалния акт – механизъм, който може да е съществувал някога и при хората. Въпросът е дали отделянето на яйцеклетки при зайците зависи от получаването на оргазъм.
В какво се състояло проучването? На част от женските зайци им дали прозак (антидепресант, за който се знае, че стабилно прецаква възможността за оргазъм при жените), на друга част нищо не им дали. И двете групи пуснали поетапно на Франк – мъжкия заек ударник. Оказало се, че зайките на антидепресанти и съответно без оргазми отделили по-малко яйцеклетки (30% надолу) по време на сексуалния акт в сравнение с посестримите си, които не били тъпкани с прозак. Във Франк явно няма съмнения – той се е представял на ниво всеки път.
Това на пръв поглед няма много общо с оргазма при жените, защото човешката овулация действа на друг принцип. Но учените се питат дали винаги е било така; дали жените не са били по-плодовити, ако са изпитвали повече оргазми, но с времето тази функция е изчезнала, а самият оргазъм е един вид атавистичен белег.
Откритието, че зайките трябва да изпитат нещо като оргазъм, за да може хормоните им да се задействат и да "спуснат" повече яйцеклетки, се потвърждава и от предишни открития, че животинските видове, които разчитат на овулация по време на секс (като зайците), притежават клитор на място, изискващо стимулация. Тоест, животните трябвало да изпитат нещо като удоволствие, за да се задействат хормоните им.
Учените от Синсинати все още търсят отговор на въпроса защо жените продължават да имат оргазми (или поне да настояват за тях) и възможно ли е в момента функцията на женския оргазъм да е друга и да е свързана по някакъв начин със здравето на жената.
Професорът по биология от Университета в Индиана и автор на книгата "Случаят с женския оргазъм" Елизабет Лойд приветства проучването и потвъждава, че много въпроси продължават да стоят на дневен ред като например дали едни и същи мускули и нервна тъкан отговарят за оргазма при зайците и при жените.
Лойд добавя, че овулацията и оргазмът са свързани с различни хормони при хората, макар че не е много сигурно защо оргазмите при мъжете и жените имат толкова припокриващи се белези, ако приемем теорията, че женският оргазъм е свързан с плодовитостта.
Някои от тези общи черти свидетелстват, че при мъжете оргазмът се е развил като награда за оплождането. Авторите на изследването смятат, че доста теории трябва да бъдат преосмислени и че е важно да се открие каква точно е ролята на женския оргазъм, като по този начин се надяват фокусът към женската сексуалност да не е само върху способността да се зачене и износи дете.
