„Никой не разбира от маркетинг”, твърди Диана, която всъщност разбира точно от маркетинг. И написа книга по темата. Тя разбира и от няколко други неща, както може да прочетете по-долу. Освен това има енергия за трима и я използва не по един, а по няколко добри начина.
Диана Стоянова е на 33 години, родом от Видин, но живяла цял живот в София (и малко в Банско). Работи като частен консултант за продукти и услуги, които ѝ харесват. Защото може да си го позволи и защото е толкова добра, че си го е заслужила.
Започва да се занимава с маркетинг по случайност преди 12–13 години. Стартира с бира, после лотария, после най-голямото приложение за видеострийминг, строителни материали, храни, пикапи, влекачи, камиони (тогава научава какво е шаси), един ресторант и какво ли още не без мобилни оператори и балет (по думите на майка ѝ).
Иначе е завършила две висши образования. Едното е пространствен дизайн и дълго време рисува по сгради, като има мюръли в цяла България. Второто е кино- и телевизионна режисура. Има пет късометражни филма, като един от тях през 2018 г. участва на „Златна роза”. Записва магистратура реклама и маркетинг, за да „има все пак някакъв завършен маркетинг”, но забременява и не я завършва. Иска някой ден да стане първият доктор по маркетинг в киното. Първият въпрос към нея е напълно логичен.
Не съм спирала по простата причина, че не мога да стоя мирна. От една страна, много ме хапе кучето, както казва майка ми. От друга – имам генетична мутация и произвеждам три пъти повече допамин от обикновените хора, което ме кара да произвеждам и три пъти повече адреналин. Трябва нещо да го правя този адреналин и карам мотор, карам ски, карам сноуборд, работих с едни приятели по първия проект за уейкпарк в България… Единствената ми спирачка беше Рая. Тя имаше здравословен проблем и не беше от тези бебета, които ядат, спят и се смеят, напротив – беше много трудно. Но това ми помогна да напиша книгата, защото си бях вкъщи с нея.
Има я, да. А има и други. Тя ще ми е втората книга. Имаше много сериозна дисбактериоза и сериозно когнитивно изоставане. Много доктори казаха, че няма да се оправи, но аз не се отказах. И в момента тя е жива и здрава и няма помен от проблеми. Затова и ще напиша втора книга. След като Рая се оправи, много семейства ме търсят, за да им кажа как да помогнат на децата си. Имам и заглавие – „Стълбата на Рая”. В книгата ще участват четирима лекари – нутриционист, генетик, биомедик и педиатър. Процесът ще е бавен, защото с повече от един автор е сложно, но се надявам след две години да е готова. А и да не забравя – аз съм дислексик. Пиша грамотно, но разменям много букви, обърквам словореда… И това е отвратително за редактиране.
Научих се на осем години. Но сега чета по 20 книги на месец. Детски книги, нутрициология, психология, исторически романи, маркетинг – не само на български, но и на английски. Много обичам Нена Андонова – прави проучвания, подплатени с факти. Обичам и Марина Фиорато. Имам правило – 30 страници на ден, независимо какво правя. И имам книги навсякъде – на четири нестандартни места вкъщи и в жабката на колата. Трудно чета, но много упорито. Според мен трябва да бъде така – да се опитваш да минеш границите си. Ако те е страх да плуваш – отиваш да плуваш, ако те е страх от високо – отиваш да скачаш, ако си дислексик – четеш.
Тя е резултат на моя вътрешен гняв и недоумение как може толкова много хора в малкия и среден бизнес в България да нямат понятие как да промотират правилно. Направо е абсурдно. Също така в работата си съм срещала отпор, защото някой собственик има субективни схващания как трябва да бъде предложен неговият продукт. Което е тотално грешно и изключително неработещо. В днешно време всеки живее в балон. Но твоят балон не е светът и това няма да ти помогне да продаваш масово продукт. Напротив – продаваш лед на ескимоси.
Сега работя предимно с хора от малкия и средния бизнес. И искам от тях първо да си дефинират бизнеса – силни и слаби страни, визията, цветовата гама, логото. И после ги карам да си дефинират потребителя. Не последните им клиенти, а хората, които искат да привлекат. Идеалният потребител – къде ходи, кога се къпе, какви медии потребява, дали обича шоколадов или ванилов мъфин. И им казвам, че ако не знаят, трябва да седнат и да наблюдават хората. Ето в този ресторант, в който сме сега и с чиито собственици работя, бях 42 дни и наблюдавах абсолютно всичко: какви хора идват, как се обличат, какво си поръчват, какво си взимат от студената витрина, в кой ценови клас са позиционирани. Това е знанието – да наблюдаваш хората.
Исках да напиша книга за всички тези неща. Да опиша двата компонента на маркетинга – нужда и потребител. И как би трябвало да се зараждат продуктите и услугите – от някаква адекватна нужда, а не от някакъв каприз. Харесва ти да правиш нещо – прави. Идентифицирал си нужда – действай. Да правиш нещо, за да изкарваш едни пари и да правиш едни хора недоволни – този вариант дори не съм го споменала. Разбира се, в книгата пише и как да идентифицираш най-точната група потребители и съответно как да създадеш мисия и визия на твоя бранд, как да го разраснеш, какви канали да използваш, как да се позиционираш онлайн и офлайн. И докъде можеш да направиш нещата сам.
Това е важно, защото много хора и стартиращи компании нямат бюджет за маркетинг. И понеже не знаят колко ключово важен и животозастрашаващ за твоята марка е маркетингът, ако не започнеш веднага, те не искат да отделят бюджет. Книгата им дава представа колко време и усилия би им коствало сами да се занимават с това нещо. Това е хем самоучител, хем четиво, което дава конкретни примери от моята практика. Не е абстрактно, не е теоретично. В книгата няма нито една екселска таблица, почти няма терминология, свързана с маркетинг – така човек няма да го е страх да я отвори. Освен това има илюстрации – дори ако не искаш да четеш, можеш да разгледаш картинката. Разбира се, това не е детска книжка, тя е много сериозна. Такива бизнес книги няма, но мисля, че ще започнат да се появяват.
Не. Има и отрицателни. Има цяла глава, която се казва „На теория и практика” и съдържа четири примера от четири различни сфери. Конретен казус с това какво би трябвало да се случи на теория и какво се случва на практика. И къде нещата са се разминали, така че накрая не са тези, които сме очаквали всички. Или поне шефът ти, който ти е казал да ловиш маймуни с трици. Аз мисля, че човек учи много хубаво от лошите примери. Знаем какво казва Христо Стоичков, нали? Между другото съм работила по четири различни проекта с него и единият беше нечовешкия – виртуален тунел за юбилеен мач в Стара Загора. Но в книгата няма примери с него.
Да. Всичко е маркетинг. В предговора Кристиян (доц. д-р Кристиян Постаджиян – преподавател, директор на програмния съвет на департамент „Кино, реклама и шоубизнес" на НБУ, бел. ред.) е написал нещо много хубаво – че книгата е полезна за всеки човек. Защото ако искаш да накараш детето да пише домашни – това е маркетинг. Трябва да му продадеш идеята. Ако искаш да спечелиш приятели – трябва да продадеш себе си. Всяко едно действие и бездействие формира твой образ в обществото, дори в малката общност на семейство и приятели. И ако искаш да бъдеш позициониран правилно, трябва да работиш за този образ. Той не се получава случайно. При някои хора се е получило, без да искат, но ако го анализираме, ще видим, че има конкретни оси, по които те работят, за да имат конкретна визия в главите на другите.
Всичко е маркетинг и ако сме наясно с това, ще можем да го контролираме по-добре. В книгата има една глава за имиджа. Там е теорията ми за кактуса – като теория на хаоса, ама за кактуса. Преди 50–60 години комуникацията е била едностранна – не е имало как да дойде обратна връзка. Сега обаче обратна връзка идва преди рекламата, защото тя вече е изтекла отнякъде. За да можеш да разбереш тази връзка, която тече на повече от 100 нива, трябва да си наясно, че всяко бодилче е важно – те те пазят да не умреш в пустинята. Но ако един бодил падне, на кактуса нищо няма да му стане.
По същия начин е с имиджа – блогове, влогове, коментари, каквото и да е нещо някъде – това формира твоя имидж. И ако някой ти е казал, че нещо в твоя продукт или услуга е зле, това не е краят на света. Това е един бодил – ще го преживееш. Друг е въпросът, ако си се изложил по национална телевизия. Имиджът в днешно време е нещо много комплексно. Но ако го менажираме правилно, негативната обратна връзка няма да ни влияе или ще ни влияее малко.
Хората не обичат да четат, така че не очаквам някакви чутовни резултати. Нито имам комерсиална цел – наясно съм, че няма да забогатея от книгата (в този момент край нас минава живо опровержение на това, че в България не можеш да забогатееш от книги в лицето на Розмари де Мео, бел. авт.).
Целта ми е малко повече хора в България да се замислят за нивото на продуктите и услугите, които предлагат. Ако го направят, ще може всички да сме малко по-щастливи.
Това, което искам, е максимално много хора от моята сфера да разберат, че такова четиво съществува. Това е книга за предприемачи, за студенти, за хора с малък бизнес, за консултанти, за всеки човек, който създава нещо сам, или е част от по-голяма група, и иска да подобри нещо. Предприемачите са малко по-ангажирани с това, което са създали, отколкото голямата корпорация, където има някаква структура. Но иначе – ще изнеса лекции за маркетинга в пет големи университета в страната. Ще присъствам и на базарите на книгата, ще има и официално представяне, а после и още други представяния. Отделно ще направя аудиоверсии и на български, и на английски, за да може да достигне до повече хора.
А освен това си имам и подготвени читатели. Когато реших да я издавам, говорих с десетина души, на които много вярвам. Разказах им за идеята, обясних им какво ще има вътре. Защото когато никога не си писал, нямаш представа. Ти си мислиш, че е най-страхотната идея, но е малко като с детето ти – то винаги е най-доброто и най-страхотното. Исках да видя реакцията на хората. И не получих нито един негативен отговор.
Истината е, че подобни нишови продукти като моята книга се маркетират по-трудно. Но когато са интересни и когато си наясно за кого са, лесно можеш да намериш нишовите хора. Няма да ходя да я предлагам по детските градини.
Написала съм на корицата, че никой не разбира, и го мисля. Маркетингът не е нещо, за което можеш да кажеш: „Аз много го разбирам”. Всеки ден излизат нови приложения, различни версии, нови начини да общуваш с потребителите си. В този ред на мисли, маркетингът е постоянно, всекидневно учене. Казвайки си „Аз разбирам”, ти затваряш вратата пред знание, което трябва да влиза постоянно. От тази гледна точка, не знам колко хора разбират, не ги познавам всичките, но моята логика е, че ти не можеш да го твърдиш на 100%. Но това е напълно ОК и книгата го казва. Просто трябва да продължаваш да се учиш.
Боже, не знам. Но в живота си до момента съм срещала пет човека, които са врели и кипели в тази област, и от които съм научила супер много. Единият от тях е консултантът на книгата Камелия Павлова, която в момента е старши мениджър Beyond beer and innovations в Карлсберг България. Вторият такъв човек е Желяз Кольовски, директор Маркетингови комуникации във Виваком в момента. Третият човек е Мария Александрова, която много дълго време беше бранд мениджър на Каменица, а в момента работи в Канада.
Луис Басат, разбира се, той е един от най-известните хора в света на рекламата. Срещнах го лично преди години на едно събитие на изд. Колибри, посветено на неговата книга „Креативността”. Изключителен дядка, невероятен наистина. Джеф Рам, който също има две книги, аз съм ги споменала в моята. Той обяснява, че няма никакво значение дали Том Круз ще влезе в заведението ти, или някой обикновен човек, твоето отношение трябва да е едно и също. Останалите, които съм срещала, не знам колко разбират.
Да се сърдят. Какво да направя? Тя и книгата не е мила. Едната глава се казва „Трябва ли да присъствате онлайн” и тя започва така: „Не. Ама то не е нужно и да се къпете. Просто е полезно и си е за вас”.
Дж. К. Роулинг казва нещо много яко за музата и вдъхновението: „Това, което трябва да бъде аплодирано, не е единият процент вдъхновение, който е дошъл и си е отишъл, а 99-те процента дисциплина, която си вложил да довършиш това, което си започнал”. Аз работя така – вдъхновявам се, докато имам вдъхновение – структурирам, и после не спирам, докато не стигна крайния етап. Но в началото имам ясна идея: каква ми е целта, къде отивам и какво ще се случи. Например, ако нямам пари и трябва да стигна до Варна, няма да си сменя дестинацията, а просто ще стигна на стоп. Но ще стигна.
Лошото е, че много хора, когато тръгнат да правят нещо, променят стъпките в движение, защото не са сигурни, че са на правилното място. И да, хубаво е да реагираш на процеса, но по принцип е хубаво, като си поставил една цел и имаш план, да го докараш до край. Ако сменяш постоянно, как ще имаш идея къде отиваш? Ако си сигурен в това, което правиш – направи го. И после го анализирай.
Най-големият успех е „Каменица Кемп”. Това беше активация, която ми дадоха, като постъпих като стажант там. За 300 лв. на месец. И ми даваха всичката работа, която можех да поема. Включително тази промоция с кодове под капачката, с която пращахме хората на море. „Ето ти този бюджет, направи един лагер.“ И Диана, която никога не беше виждала кемпер, изведнъж тръгна да избира всичко за този кемп. Беше изключително успешно и хората се размазаха от кеф, пиеха бира като луди и ходеха на море.
Процесът по организацията също беше супер. За първи път ми дадоха и толкова много пари, които можех да изхарча за маркетинг. Можех да правя неща! Brand awareness-ът ни се качи с 4 пункта за два месеца и половина, което мисля, че в историята на компанията беше най-великото такова нещо евър. И като цяло беше много забавно. (По някакво стечение на обстоятелствата задаващият въпросите също има спомен от този кемп – в ролята на опитно зайче преди официалното му откриване – и, да, беше много забавно).
Другият ми много голям успех бяха едни видеа за „Каменица нефилтрирано” (могат да се видят тук). Записахме хората от пивоварната с отговори на въпроса каква емоционална съставка влагат от тях в бирата – любов, търпение и т.н. Показахме производствения процес и самите служители в кратки интервюта. А те са прекрасни хора и заслужават да бъдат представени. И това се хареса от компанията майка, дадоха серията ни за пример на всички останали в Европа и ги накараха да направят подобни видеа. Истински пример за добра практика.
Освен това тогава учех режисура и ми беше супер яко, че мога да режисирам нещо, да заснема, да го монтирам и да го видя. То си е мое от идеята до края – с помощта на оператора Николай Стоянчов, с когото продължаваме да снимаме разни неща. И направихме много гледания – 30 – 40 000 в YouTube. Това си е супер за видео на бира преди толкова години. И то видео, в което бъркаш смес в казана.
Провалът… Не е точно в определението, но ето. Напускам „Национална лотария”, три месеца по-късно си намирам нова работа. Тя е свързана с приложението на стрийминг Stremio и там се запознавам със съпруга ми, в който се влюбвам почти веднага. Трябва да правя маркетинг кампания, но аз не мисля точно за маркетинг кампания. И след две седмици работа заедно, след като вече бяхме разбрали, че ще ставаме семейство, напуснах. За мен работата си е работа, семейството – семейство. Някои от нещата, които бях планирала, се случиха, но ми беше неприятно.
И още нещо. Трябваше да брандираме едни неща за „Топливо”. Бях бременна и трябваше да обиколя 226 бази из цяла България. Всички обекти бяха напълно различни по външен вид. А аз обикалям села и паланки, описвам, замервам, снимам и класифицирам. Всяко с различни материали за брандирането. Свърших и шефът реши да закрие 170 от тези бази. И моята работа отиде залудо. Стотици часове труд, които просто ги няма.
Супер енергичен е. Но той е малко по-голям, а с възрастта идва зрелостта, а тя носи една мъдрост, че не всичко зависи от теб и светът няма да рухне, ако един ден не работиш. Аз още не съм дораснала до този етап, в който ще пусна нещата по течението. Много се старая, но съм вманиачена по контрола и се старая навсякъде всичко да е на 100%. То е ясно, че не се получава, но и в процеса на опитване се натоварваш емоционално.
Тя си има своя план. За мен това ти да си на Земята като един проводник на някаква информация, която минава през теб и създава твоя обективен личен опит, е единствено и само ти да го предадеш на другите. Както знаем, енергията в природата не се губи, просто преминава от една форма в друга. Моята и неговата енергия заедно са създали Рая, моята книга, неговите произведения – той пише сценарий за един пълнометражен филм. Енергията създава материя. Добре е енергията да бъде влагана в занимания, които могат да помогнат на хората да живеят и да се чувстват по-добре. Звучи утопично, но аз съм такава – изключителен мечтател.
Днес с бясна скорост ни връхлита Дина – предприемач, дизайнер, проектант, маркетинг консултант и какво ли още не. Тя умело жонглира с всички тези дейности, като на първо място отделя пълноценно време за малката Албена. Нищо чудно, че е активна 24 часа в денонощието!
Дина няма спирачки – цял живот се учи и усъвършенства и през 2015 г. се включва в програмата aMBA в Бизнес института. Да, същият този The Business Institute, който заедно с Майко Мила! ще даде на една от вас възможност за обучение по алтернативен MBA – програма, която прилага подхода на класическите MBA програми, но в контекста на реалната бизнес среда в България – като покрие 90% от разходите.
Крайният срок за кандидатстване е 16 март – побързайте и Спечелете стипендия по aMBA с Майко Мила! и The Business Institute!
А сега се запознайте с Дина.
--------
Представете се – коя сте, откъде сте, как се казвате?
Казвам се Костадинка Димитрова, а за всички близки съм Дина.
И двете ми отиват. Първото – защото ме описва много точно със значението си – твърда, постоянна. Точно такава съм. Никога не се отказвам и обичам да слагам „точки“ в живота си. Второто – с това, че е кратко. Винаги бързам и довършвам изреченията на хората, припряна съм. Често правя предположения преди да съм изяснила до край ситуацията и действам, защото все нямам време.
Родена съм в Пловдив. Прекрасно място да си дете, да растеш там, да твориш и да разпускаш. В момента живея в София, но все още търся своето място.
Художник по образование и предприемач по призвание. Дизайнер, проектант на щандове, външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании, предприемач, идеалист – опитващ, провалящ се, вдигащ се. Често с разбита глава, като дете – буквално, сега – по-лошо.
Имах късмета да срещна моето момче – обичащ и всеотдаен съпруг, с който сме страхотен екип и в живота, и в няколкото съвместни проекта, които сме движили заедно. И така се появи Албена, която вече е на на 1,3 г. Благодаря ѝ, че ни избра за нейни родители. Ще се учим заедно. Аз обещавам да не ѝ е скучно.
Преживяла съм една тежка диагноза, два катастрофални фалита и мога да се похваля с един бъбрек по-малко, един прешлен в повече, както и с други физически и психически „мутации“. Жива, цяла и все още мога да се смея – това май е най-важно.
С какво се занимавате? Знаем, че сте предприемач, обяснете ни какво точно предприемате!
В професионален план съм минала през рекламния бизнес – като графичен дизайнер и арт директор в няколко рекламни агенции. Съосновател и собственик съм на студио за графичен дизайн. Външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании. Помагам за стратегическо маркетинг палниране. Съосновател и собственик съм и на Съркъл кюб с основна дейност проектиране и изработка на рекламни щандове. Подготвям и два нови проекта, но за тях още е рано да говоря.
Какво образование имате преди университета? Питаме, защото знаем, че понякога образованието няма нищо общо с последващото развитие на човека.
Завършила съм Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив – вълшебно място, създадено сякаш да оцелеят ранимите души на художниците, минали оттам.
След това – Националната художествена академия в София със специалност Рекламен дизайн. Минала съм през школата на Ахмед Чаушев – място за големи рисувачи (неслучайно ползвам тази дума) и наистина нивото беше доста сериозно.
Попътувах и поучих още доста: още дизайн, малко маркетинг, стратегическо планиране и т. н. последната ми любов са финансите. Аз, за разлика от повечето художници, съм доста бизнес ориентирана и винаги съм продавала труда си.
Какво ви довя в Бизнес института и защо решихте да учите алтернативен MBA? И какво научихте там?
През 2015 г. се намерихме с Бизнес институт – място и специалисти, които ми помогнаха да се „събера“. Срещнах чудесни хора и съм много благодарна на съдбата за това.
Човек учи цял живот. Аз постоянно се опитвам да подобря уменията си. Отдавна спрях да се вълнувам от дипломи, сертификати, титли (ако изобщо съм се вълнувала). Уча и чета за себе си. Това е вечен път на опознаване на личността. Да ставаш по-добър човек, да знаеш повече, да си най-доброто, на което си способен.
Свалям им шапка на тези хора. Страхотна организация. Страхотни теми, а идеята – учене чрез преживяване – е нещо, което липсва в конвенционалното образование. Естествено, няма как да не спомена и великолепната Оги, която е чудесен психолог и идеално ми „продаде“ идеята. Бях точно на тази вълна и всички фасилитатори, гост-говорители, колеги, които срещнах,се оказаха намясто и навреме, за да взема каквото ми трябва.
Какво е Съркъл кюб и как така хем съркъл, хем кюб? Това не е ли геометрично невъзможно?
Съркъл кюб се роди като експериментална лаборатория за пространствен дизайн.
Няма невъзможно в триизмерния свят и кръг, и куб, и още много неща са възможни. Винаги съм се вълнувала от пространството и промяната му. Като дете – от скулптурата, сега – от пространствения дизайн. Замислете се как два кубични метра въздух може да се възприемат различно от позиционирането на нещо в него. Можем да го усетим като нещо смазващо, огромно или като незначително. Ей там е мястото на пространствения проектант. Да знае как и колко да сложи.
Съркъл кюб е мястото, в което разработихме няколко модула за изграждане на рекламни щандове. След много сериозна криза, отново продължаваме работа. В момента изцяло променяме сглобката на серия модули „FORM“ и тепърва ще извадим краен продукт. Работим и по втора серия, съвсем различна от първата. Търся финансиране, за да мога да осъществя това така скъпо начинание.
На този етап единствената и най-голяма пречка е самофинансирането, за да захраниш бизнес, който се занимава с експериментални продукти. Там правиш много опити и все скъпи грешки. Необходимо е да го издържаш с допълнителна дейност, която понякога убива основното – експерименталната работа.
Краткосрочна цел е да имаме две серии с продукти, които може крайният потребител да купува или наема и сглобява сам.
Искам „решенията по мярка“, така наречените бутикови проекти, да се минимализират. Много ресурси и доста финансови рискове има в тях, но на този етап са основният източник на доходи.
Разкажете ни как минава един ваш ден. Знаем, че имате и дъщеричка – как съчетавате всичко – гледане на дете, работа и всичко останало?
Нищо не съчетавам. Следвам сърцето и графика си. Движа се с огромни списъци, наредени задачи по номера и важност и това ме държи в кондиция. Радко излизам от график, но се случва – за съжаление, по закона на всеобщата гадост – обикновено с един и същ клиент.
Ставам в 5:00 ч. и лягам често в 4:00 ч. или изобщо не спя. До 8:30 ч. разпределям деня и свършвам тонове работа, след което хранене, игри, разходки, танци, смях с малкото човече. С Албена наново откривам колко е прекрасен животът и се смеем много. Вярвам, че дължа основно времето си на нея, пък и признавам – на мен ми е още по-приятно да се забавляваме заедно.
От друга страна, дължа на себе си да следвам собствените си мечти и цели.
Това не е някаква формула, не искам да убеждавам никого, че е правилно. Така усещам живота в момента и така живея. Аз самата не се движа по нечии правила, не ме вълнува кой как си гледа децата, не съдя, не демагогствам, не се нуждая от одобрение или нравоучения и ми е безкрайно безинтересна темата с майчинството и темите „Кое как трябва“. Вярвам на собствените си усещания и ги следвам.
Времето с Албена е незаменимо и осъзнавам колко бързо тече. Не мога да си позволя да го губя. Всичко останало правя, когато спи или в редките случаи, когато не е с мен. Разпределили сме си деня със съпруга ми, за да можем и да действаме служебно и да прекарваме пълноценно време с нея. За сега успявам да балансирам. Ако нещо ми натежи, със сигурност няма да намаля времето с детето! Знам отлично колко бързо ще порасне, колко самостоятелна трябва да става и къде съм аз в ролята си да я накарам да „лети“. Искам да е едно уверено, щастливо и свободно дете!
Какво ви харесва в професията ви?
Всичко! Работя три различни неща, които преливат и се допълват. Обичам срещите с хора и организацията на проектите, за да станат реалност. Мисля бързо и под напрежение раждам прекрасни решения. И този адреналин май също ми допада, признавам. Обичам в невъзможни ситуации да се случват прекрасни неща. Обичам щастливите лица на на хората, които са се доверили и са „рискували“ с мен.
А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!
Липсата на време ми пречи да разгърна потенциала от всеки проект.
Излишната драматизация на разрешими проблеми. Паниката, която много често под напрежение изплува и в клиенти, и в подизпълнители, и в колеги. Аз в работата си съм винаги хладнокръвна и не мога да разбера този пренос на свръхемоции, преса и напрежение във всички посоки. Всичко, което не е здраве, е разрешимо, всичко!
В Съркъл кюб, основният проблем е невъзможността изцяло да се занимавам с експериментална работа.
Мъжът ви подкрепя ли ви в това, което правите?
Подкрепа? Ха! Това е много слаба дума. Ако не бях аз и желанието му да ме опази от всички луди начинания и най-вече от самата мен, най-вероятно щеше да е заминал някъде, където да срещне себеподобни, да свири денонощно, без личен живот, и щяхме да слушаме за легендарния барабанист Нико. Но остана да си гледа лудото момиче.
Това е един от най-талантливите и обрани хора които познавам. Научи ме да контролирам егото си и да се балансирам. В момента и двамата работим в чудовищни мащаби, но въпреки това успяваме да си „крадем“ време. Знаем, че никой от нас не бива да загърбва мечтите си и засега единственият вариант е просто да не спим. Приемаме и се опитваме да правим промени, но не жертваме нищо, защото не искаме да станем мрънкащи и недоволни от живота старци.
Какво бихте казали на някое от момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?
Всички хора имат различен път. Аз вярвам, че единствено пътят към себе си е път, който си струва да вървим. Когато се движим към външни цели без да сме извървели този най-важен, няма да ни се получат нещата. Всички отговори са в нас и въпросите – също. Не обичам да давам съвети, аз самата рядко слушам, но ще обобщя разни неща от моето приключение дотук.
Бъдете смели и не се страхувайте от провал.
Никога не позволявайте общественият натиск да ви влияе. Бъдете честни с всички!
Смело си съобщете, че сте се провалили, ако се е случило. Смело си кажете, че сте успели, ако сте.
Не позволявайте да ви оценяват. Не оценявайте никого.
Съвършенство... няма такова нещо.
Колкото по-рано се почувствате добре в кожата си, толкова по-рано ще разгърнете потенциала си.
Само когато си слушаш сърцето, можеш да стигнеш твоя път.
Егото е враг номер едно на щастливия човек. Помирете се с него. Обичайте си го и му затваряйте устата, когато предстои нещо важно. Ако решиш, че си научил всичко, ако се обградиш с егото си, ако се страхуваш от провал и от мненията на хората, свършен си.
И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият ви певец, любимият ви филм, актьор и книга?
Като започна от Фреди Меркюри – от най-ранна възраст май е дал най-сериозен отпечатък; минем през Стинг – само с него можех да си събера мислите и да ги излея на лист; през гръндж вълната, която неизбежно мина през мен; сега слушам и прогресив, силно наложен от мъжа ми, който е музикант във всяка своя клетка. И как без вечната любов и преоткриване Pink Floyd?
Книги и филми е невъзможно да изброя. Ще свърши ИнтернеДа. Единствен начин да отсея някого е близката рождена дата на автора. На 11.03 е роден Дъглъс Адамс и няма как да не спомена неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“.
Имате ли вредни навици?
Да. Хронично недоспиване!
Още една устремена дама се присъединява към нашата рубрика „Жените могат всичко“, където вече ви представихме Гери Турийска, Оля Идва, Мария Милушева, Галина Чернева и Ваня Манова – дейни, стихийни, несломими жени, с които сме щастливи, че по един или друг начин пътищата ни са се пресекли.
Този път насреща е София Коен – майка на дъщеря и син, и единствената жена, член на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България.
Там тя представлява еврейската общност, като неин духовен и обществен водач, и разбира се, това не е единственото, с което се завимава, защото докато търси решения на религиозни и обществени въпроси, намира време да ръководи маркетинг проекти и, също като нас, много обича шоколад.
Тя е силна, смела и активна, и прави всичко по силите си, за да промени нагласите към жените на ръководни, публични и обществени позиции.
Запознайте се със София, за да разберете как съумява да осъвместява всички тези забележителни дейности.
-----------------------------
Име или, както се казва, представете се накратко!
Казвам се София Коен. Омъжена съм и имам две деца – момиче на 10 и момче на 5. Занимавам се професионално с реклама и маркетинг вече много години, както и с развитие на дейността на еврейската общност в България - откакто се помня.
Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво сте ръководила, защото ние не се съмняваме, че ръководите нещо!
Професионално в момента ръководя няколко маркетинг проекта, а в еврейската общност съм Председател на Религиозната общност и на органа, който я управлява и се нарича Централен Израилтянски Духовен Съвет.
Член съм и на Изпълнителното бюро на светската организация на евреите в България “Шалом” и на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България, в който участват 6-те официални вероизповедания в България – православие, католицизъм, протестантство, ислям, юдаизъм и арменската църка.
Да си религиозен водач наистина е много рядко срещано занятие за жени. Какво всъщност представлява работата, скрита зад тази иначе доста впечатляваща длъжностна характеристика?
Рядко е, да. И в еврейската религия е рядкост жена да бъде начело на духовния съвет на общността, но едновременно с това не противоречи по никакъв начин на законите на юдаизма. При нас жената има важна роля в обществото и в семейството и от нея се очаква да може да направлява морално и духовно, както и да управлява хора и процеси, най-общо казано.
Моята работа е заедно с членовете на Духовния Съвет да съхраняваме традициите и историята на сефарадските евреи в България, и да се грижим за това всеки евреин тук да може да практикува религията си.
Като част от задълженията на Съвета, ние се грижим за действащите Синагоги в София и Пловдив, за еврейските гробища в цялата страна, осигуряваме кашерни хранителни продукти за нуждите на общността (купуваме телета и пилета, които се колят по определен начин, и тн.) и предоставяме религиозни услуги – отбелязване на всички еврейски празници, сватби, Брит Мила (обрязване) погребения, Бар Мицва церемонии (встъпването в пълнолетие) и тн.
Поддържаме връзка с другите религиозни общности в България, както и с еврейските общности по света и се стремим да бъдем градивен фактор в обществото. Вярваме, че като народ, който е познал омразата и геноцида, ние евреите носим отговорност да се борим срещу ксенофобията и дискриминацията в наше време независимо по какъв признак те са предизвикани.
А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.
Завършила съм литература и неформална педагогика в религиозния университет Бар Илан в Израел, където се изучава и юдаизъм като задължителна трета специалност, както и Управление на образованието в Софийския университет.
Никога не съм работила като учителка освен по време на стажовете си, но мисля, че образованието ми даде широк поглед върху живота и света, и ми е полезно и в работата, и в обществената ми дейност.
Разкажете ни за предизвикателствата да бъдете това, което сте, както и за личната Ви нагласа към живота.
Предизвикателствата са все още сериозни за всички жени, заемащи някакви ръководни, обществени, публични позиции. Жената трябва да се държи като жена, но и да “бъде мъж”, за да бъде там. Аз не бях мислила никога преди за това, че има неща, които не мога да правя, защото съм жена.
Възпитавана съм да бъда свободна, смела, активна... и едва когато се кандидатирах за този пост, видях, че в очите на другите първо съм жена, а после всичко друго, което съм.
Това не ме обижда, а просто го констатирам и имам намерението да направя всичко по силите си, да променя нагласите. Между другото, работейки наравно с мъже-лидери, виждам колко полезно е разнообразието и комбинацията между някои различни черти на мъжете и жените.
Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?
Обичам чувството за общност и контактуването с много хора, обичам мъдростта на религията, устойчивата ценностна система, както и това, че не спира да ме изненадва с тълкуванията и интерпретациите на живота. Обичам да доказвам как всичко е въпрос на комуникация и как до едно и също място може да се стигне по много пътища.
Обичам да виждам как нещата се променят за добро. Как хората се задвижват в правилната посока. Това става бавно, но от време на време, ако спреш и спокойно се огледаш около себе си, виждаш колко дълъг път е извървян и, че страшно много си заслужава.
Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.
И доброто, и лошото идва от хората. Страшно ме дразни пасивното критикуване и мрънкане (да, и сред евреите го има, дори има и поговорка “каквато държавата - такива и евреите”).
Масово хората чакат нещо да се поправи. Самите те нищо не правят, но и не дават на друг да прави, защото не го прави точно както трябва според тях.
Също така мразя песимизма от типа “ами за какво да участвам, аз какво ще променя, то никой не ни чува... няма смисъл” или това “ами нека да видим дали други ще отидат, и тогава ще реша дали да се включа..”.
Много се боря с тези неща и съм досадна с моя активизъм, знам. Но не виждам друг начин и затова... продължаваме!
Каква майка сте? Мила и прекрасна или по-строга? Доколкото ви познаваме, добре респектирате деца.
Мисля че ги респектирам, да, защото много ме слушат. Но, ето, сега ги попитах каква майка съм (според мен те могат да преценят най-добре) и те и двамата казаха, че съм мила и прекрасна (оооо, какви сладки деца имам!). Мисля че това е така, защото тайно отказвам да порасна, правя глупотевини и много се забавляваме заедно.
Иначе вътрешно се боря със себе си, за да ги оставя да си бъдат такива, каквито искат, стига да уважават другите хора и да мислят кое е добро и кое - лошо.
Опитвам се да говоря с тях честно, да обяснявам много, да ги уча на каквото знам – да виждат какво правя аз, как разсъждавам и какво ценя в живота, за да могат някакси да изградят своя собствена система от ценности.
Също така и беснея, крещя и им правя скандали за разни работи. Обаче голям късмет е, че всичко много бързо ми минава.
Сега малко по-сериозно. Какво е мнението на вашата религиозна общност по въпроса за Истанбулската конвенция и как гледате на посегателството над жени?
Еврейската общност в България е единствената религиозна общност в страната, която официално се обяви за ратифицирането на Истанбулската конвенция.
Гордеем се с това, че всички членове на Духовния съвет и на Изпълнителното бюро на Шалом бяха единодушни при гласуването и в мнението си, че дискусията в България е грозно политизирана и се използва за междупартийни противопоставяния, а обществото не беше запознато със съдържанието на конвенцията.
Откровено казано, аз дори не смятам, че конвенцията засяга религиозните общности. Тя не въвежда нови понятия, както се твърдеше масово, нито подстрекава към някакъв вреден начин на живот. Тъкмо обратното.
Но когато БПЦ, Главно мюфтийство и други религиозни общности се обявиха против нея, ние се почувствахме длъжни да проговорим, защото в еврейската религия е изключително важно да подкрепиш позиция, която защитава живота и създава превенция на насилие.
Разбрахме, че трябва да изпратим послание към хората в България – да не се поддават на манипулации, да се информират добре и да преценяват с ума и сърцето си.
На какво се опитвате да учите дъщеря си?
Искам да бъде смела, да опитва различни неща и да не се влияе от другите хора. Между другото, тя си е точно такава. Не мога да се начудя как ми се получи такова свястно дете. Много я харесвам. Но не мога да я науча. Някакси виждам, че не става така. Мога само да ѝ покажа.
Има ли предимства в това да си майка, когато опре до работа? Има ли и допълнителни трудности? Изобщо, как майчинството се отразява на жени, заемащи ръководни и отговорни позиции?
Според мен майките имат суперсили, които използват и в работата си. Майката развива проницателност – започва по-добре да разбира какво мисли човекът срещу нея, кога лъже и какво всъщност иска.
Жената майка е и супер практична и оптимизира всеки процес – това е безценно. Също така тя разполага с много материали по всяко време – за рисуване, за чистене, медицински арсенал, храна и напитки, и още много други неща са ѝ винаги под ръка.
Това е полезно. Децата не пречат на жената да работи, ако ѝ се работи. Дори я мотивират според мен.
Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да заемат ръководни позиции с всички произтичащи от това ефекти.
Правете и говорете това, което мислите и искате. Не се съобразявайте с ограниченията. Просто ги подминете. Има много начини. Може да ги взривите, да ги заобиколите, да се промушите под тях, да ги надговорите и т.н.
Уважавайте хората около вас. От всеки човек има какво да се научи. Общувайте и слушайте хората, както жените умеят най-добре. Ще имате голяма полза.
Не се отказвайте от себе си. Продължавайте да се усъвършенствате. Това, че сте пораснала, че сте се изучила, създала сте семейство и деца, напълняла сте... не означава, че всичко е завършено. Опасявам се, че дори и пенсионирането вече не е опция. Ще трябва да работим, докато сме живи, така че – да се опитаме да придобиваме нови знания и да сме в крак с нещата постоянно.
Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно? Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?
Не ми е много удобно да говоря за него пред жени, защото няма други мъже като него и не е много честно. Знам, че сте сложили във въпроса тази част за “реално е невъзможно”, защото го познавате.
Подкрепя ме много – във всичко и всякак. Мисля че той дори не би го нарекъл подкрепа. Просто така той разбира взаимоотношенията между хората.
Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с професионалните предизвикателства?
Важно е да се прави секс често (тук нали не четат деца?), да има поне един в семейството, който да обича да готви, и... много е хубаво, ако някой вкъщи може да пее, да свири на нещо или поне да пуска хубава музика, и да кани другите да танцуват.
И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.
Обичам много музики - и джаз, и хип хоп, и групите ми от 90-те – U2, REM, Oasis, Fugees, Beastie Boys, Snoop Dog, Cypress Hill… истински обичам Ъпсурт... Любимият ми филм трябва да е Love actually, а любимата ми книга е Отнесени от вихъра – прочетох я като много малка и така се влюбих в Скарлет, че вече не мога да имам друга любима книга. Смятам, че никой не е по-красив от Брад Пит на този свят и изобщо не ме интересува вие какво мислите.
Вредни навици?
Ям твърде много шоколад, не спортувам, оглеждам се твърде много в огледалото... харча много неразумно, карам се ужасно често с родителите си за по пет минути, а после все едно че не е било... и т.н. и т.н.
Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят?
Могат да посетят Софийската синагога и да се запознаят с историята на нашата общност и с подвига на българското общество, което не изпраща българските евреи в нацистките лагери на смъртта.
Могат да ни помогнат да говорим за добрите примери на толерантност в историята на България и да се борим, за да спрем безпричинната омраза към различните, която се шири сега.
Аз нямам постижения, имам само каузи.
