Ето го и втория разказ от конкурса От кърмене спомени има – и то какви!, който организираме заедно с Philips Avent. След като вчера пуснахме текста за Зяпналата уста и неговата бедна майчица, в който авторката му описа своите спомени и преживявания в българска болница отпреди 15 години (но въпреки тях очаква всеки момент второ дете), днес ще отскочим до Швейцария в компанията на Йолина Стоянова-Брунер (познавате я с текста ѝ И откъм детски градини скоро няма да сме Швейцария на Балканите). Тя ще ни разкаже как се раждат и кърмят две деца в други части на света и какво, според нея, е най-важното за децата - спокойни родители или определен начин на хранене (познайте от три пъти). Напомняме отново и ви каним на събитието Да поговорим за кърменето с Майко Мила! и Philips Avent, което ще се състои на 15 август, от 11 часа, в Детски център за изкуства Angel Steps, бул. Сливница 245, ет. 2. Входът е свободен, заповядайте!
******************************************
Кърменето, по начина по който го правеше майка ми през 80-те, изглеждаше като най- елементарното нещо на света. С едно движение на рамото тя освобождаваше горната част на дрехата си, закопчаваше за себе си новородената ми сестра при това без да се разголва повече от необходимото и без да прекъсва разговора си с поредните гости дошли у нас "на бебе". Виждала съм я да прави същия маньовър, придържайки сестра ми с една ръка и телефонната слушалка с противоположното рамо.
Колебанията ми относно леснината на кърменето се появи в края на първата ми бременност в Швейцария, когато споменах пред една позната, че ако всичко мине бързо, ще се възползвам от опцията "изписване шест часа след раждането", предлагана в нашата болница.
"Nein!", каза моята позната и грабна ръцете ми. "Не го прави!" Реакцията ѝ ме озадачи - в тази част на света хората не раздават непоискани мнения.
"Необходими са няколко дена за слизане на кърмата", поясни тя. "В това време е добре да си някъде, където ще се грижат за теб". Познатата беше на моята възраст, вече имаше четири деца, и в очите ѝ прозираше отчаянието на самарянка, настояваща да сляза от моста вместо се мятам от него надолу с главата.
Бебето се появи след 30-часово раждане, завършило със секцио по спешност. Бях каталясала, срязана и убедена, че съм абсолютен провал. Нямах никакво намерение да напускам болницата. Единственият ми светъл спомен от този ден беше краткото първо кърмене непосредствено след операцията, успокояващо и терапевтично.
Ден и нещо след раждането, докато все още бях в шок от приликите си с Вилендорфската Венера, в стаята влязоха милите акушерки, изчуруликаха как чудесно се възстановявам, изкараха гладното и ядосано бебе от креватчето до мен и го наместиха в ръцете ми за хранене. То моментално засука, матката контрахира, а на мен ми причерня ми пред очите. Такава болка не се описва.
Акушерките обаче смятаха, че я-я-я как добре ми се получава, посъветваха ме да храня на поискване и да се мажа с ей този крем и да им се обадя ако имам въпроси. Не, не, няма нужда от допълнително миене! Да, да, нормално е да е малко неприятно в началото!
След двадесет и четири часа кърмене се убедих, че и с храненето се провалям и се чудех дали някой ще забележи ако се измъкнех от болницата по нощница, с раница на гърба и с горкото си бебе - поне да си ревем вкъщи на усамотение, вместо да се изгаламе пред по-квалифицираните индивиди на етажа.
Само че швейцарската болница функционираше по план график и точно в този момент дойде ред на консултантката по кърмене. Беше около петдесетгодишна и приличаше на бивш член на The Mammas & The Pappas. Тя спокойно изслуша тирадата ми, намести възглавницата зад гърба ми, завъртя бебето без да ме докосва и реши всичките ми проблеми с кърменето точно за седемнадесет минути. Беше кърмила и трите си деца до двегодишна възраст и се оказа права за всичко. После ме увери, че болката ще изчезне съвсем в следващите дни и ми остави телефон и брошура на Ла Лече Лига - ако имам въпроси.
През следващите шест месеца бях като в "Свободата води народа" на Дьолакроа, с бебе на гърдите си вместо байрак, заобиколена от купища чинии, пране и дим от спорадични екзистенциални кризи в резултат от перманентно безсъние. Кърменето беше единственият ми източник на увереност в минираната пътека на ранното майчинство.
После се върнах на работа.
Радостта да съм отново сред хора, които спорят с мен, вместо да ми крещят и да ме повръщат, беше прекъсвана на тричасови интервали, през които цедях кърма. Според швейцарските закони работодателят трябва да осигури помещение за тая работа, но истината е, че ако не го изискаш изрично, никой няма да си мръдне пръста.
Когато пътувах, цедях къде ли не, като най-често в тоалетната. Това ще е новата версия на картината "На нивата" - същата изморена жена, седнала на затворена тоалетна чиния, балансирайки помпа и пластмасово шише, внимавайки да не изплеска ризата си и да не докосва нищо около себе си. Сигурно ще се казва "В офиса", ще е фрустрираща гледка, която едва ли ще бъде изложена някъде.
Към деветия месец бебето постепено и доброволно се отби.
Второто бебе се появи година по-късно, след осемчасово и съвсем нормално раждане (швейцарските лекари не смятат нормално след цезарово за екстравагантност). Кърменето тръгна като по релси, с консултантката от The Mammas & The Pappas си дадохме по едно хай файв и тя отпраши да убеждава други жени в предимствата на естественото хранене.
Три месеца по-късно обаче бебето загуби интерес към нощното кърмене и никаква сила на природата не можеше да го събуди. Нощното цедене не просъществува дълго и в един момент килограмите на бебето зациклиха.
Консултантката и педиатъра ме посъветваха да си дам време, наливах се с чай, тръгнах на акупунктура, пих отвратителните бульони препоръчани от детската консултация, но постепено с всички замесени развяхме белия байрак и минах на смесено хранене.
Бебето се кротна, започна отново да наддава, а аз отново се чувствах като тотален провал, особено при вида на гигантския варел с формула - в Швейцария мострите на заместители на кърма са забранени. На шестия месец отново се върнах на работа, но въобще не си дадох труд с цеденето. Кърменето ми липсваше, но цеденето - никога.
Въпреки шишето и второто бебе оцеля, проходи, проговори и никога не престана да ме обича.
От цялата тази история научих следното.
Кърменето е по-лесният и по-евтиният вариант. Но по-добрия вариант не се налага с огън и меч из интернет форумите, а с търпение, адекватна помощ и подкрепа от самото начало, защото началото е трудно.
Адаптираното мляко Е вариант, но не е за подценяване миенето и стерилизирането на шишета, наличието на прясна, преварена, гореща и студена вода, чантата с инвентар преди всяко излизане, съмненията дали бебето се дере от рев поради лошо храносмилане - тази хамалогия не я показват по рекламите. Преживява се, но не бих си я причинила при положение, че има как да се избегне.
Ако една майка иска да кърми, никой няма право да я тероризира да го прави само извън обществени места.
Ако една майка не иска да кърми, никой няма право да я тероризира, вменявайки ѝ чувство за провал.
Защото спокойните и уверени родители са по-важни от конкретния начин на хранене на бебето.
Всички, които четете Майко Мила!, знаете, че Красимира и Елисавета обичат да подхождат с чувство за хумор и ирония към несгодите си, а каква по-голяма несгода за една майка от това да не знае как и да не разбира защо не може да накърми детето си?
В следващите редове ще прочетете за нашите перипетии в този тъй важен момент за всички майки и деца - при Елисавета ТРИ ПЪТИ, при Красимира – само един път, но достатъчен, за да го помни доживот.
Започваме с Елисавета Провала и нейните встъпителни слова.
Преди да започна с моята история с кърменето, искам да обявя предварително, че ще се опитам да разкажа съвсем честно моите несгоди и ще се надявам милите читатели да проявят съчувствие и разбиране. Така или иначе, всички замесени деца вече са извън кърмаческа възраст, така че каквото било - било.
Преди 13 години вашата клета списвачка роди първото си дете със секцио и 40 градуса температура. След като зърна обляното си в зелена слуз първо отроче, тя се просълзи, то се разрева и я отнесоха в стая, където да боледува - огромна, разрязана и клета.
По онова време базата на родилното беше доста окаяна и ми се падна да лежа в легло с продънена пружина с всичките си 110 кила. Там виех от болка, ревях и едвам успявах да се изправя с титанични усилия, за да кашлям като магаре, да се страхувам и да изпадам в паника сам-самичка в тази огромна болница.
и аз се замъквах да го виждам, и да му пея, и тъй си прекарахме първите 36 часа, когато внезапно в стаята ми влетя една всевластна жена с вид на медицинска сестра, и гръмко обяви, че трябва веднага да започвам да кърмя и какво тук само се помайвам.
После ми вдигна нощницата и ме ощипа с нокти по зърното с такава сила, че ако не бях болна, оперирана, огромна и самотна, сигурно щях да я изхвърля през прозореца и докато лети надолу, да крещя след нея страшни, македонски клетви.
Но, уви, бях напълно безпомощна, а и нямах много кърма, почти никаква. Това беше повод да ми се напомня всеки ден по няколко пъти, че не се старая, та щом ме освободиха от болницата се завърнах у дома с две основни емоции , свързани с кърменето
1. Че съм абсолютен провал
2. Че кърменето е адско мъчение, с което Господ ни е наказал, защото в миналите си животи сме били безмилостни убийци от четата на Атила
Първото ми дете, милото, искаше да яде. О, как искаше. А мен ме болеше толкова много, че пищях като заклана постоянно. Естествено, пищях наум, за да не уплаша невинното агънце в ръцете ми. То, от своя страна, като мечка стръвница, видя клетите ми зърна, урочасани от ноктите на мъчителката ми, и тутакси почти ги откъсна с безмилостните си венци.
Тогава никой не беше чувал за чудото, наречено “консултант по кърмене”, и от опитни майки разбрах, че то ме хапе защото е гладно и нямам достатъчно кърма. Викам си “Добре”.
Купих помпа. И когато не кърмех - цедях.
Слънцето изгряваше, скъпи читатели, хората изобретяваха роботи, изстрелваха совалки, аз се цедях. После се свечеряваше, хората излизаха по барове, гледаха филми, ходеха на театър - аз се цедях и винаги в адски болки, които мъчеха клетите ми гърди.
Приведена, втренчена в помпата, аз се цедях. Ако беше жив Вермеер по това време, щеше да е нарисувал по моята фигура велика картина на име “Цедящата се”, която сега щеше да струва милиони.
Толкова малко, че то просто срам да те хване.
Прегърбена, вторачена и маниакално концентрирана, аз се цедях, а после кърмех, а детето все гладно и гладно. Та към кърменете и цеденето се прибави още една дейност - плачът. Защото бях абсолютен провал.
Накрая мъжът ми, който след едни няколко месеца страшно се изнерви, ми каза, че ако това мъчение над клетото ми тяло не спре, лично ще изхвърли помпата през прозореца.
Благодарих му, предадохме се и минахме на адаптирано мляко.
6 години по-късно Елисавета Провала ражда второ дете, но този път има кърма и се радва с всички сили. Но какъв е ужасът ѝ, когато разбира, че второто дете не иска да яде от тая пуста гърда. То не бяха мъки, то не беше кандардисване - не ще и не ще.
Сега… в тоя момент съм убедена, че ако това го кажа на улицата, по-височко така - ще има поне едно 230 майки, които да креснат, че не съм се постарала. И сигурно ще са прави. Аз все пак бях Елисавета Провала - ясно е, че за нищо не ме бива, та не е учудващо, че пак не се справих. Но за мен тогава, съвсем сама в тая работа, се постарах.
И пак опрях до помпата. Помпах, помпах и макар да имах кърма, болката беше ужасна. Та, у мен се утвърдиха двете първоначални впечатления - аз бях провал и кърменето беше ужасно мъчение.
И тогава дойде третото дете, а аз треперех като лист, мислейки си за предстоящите мъчения, които ми предстоят. Слава богу, вече беше различно, защото познавах нещото, наречено “консултант по кърмене”, и щом усетих трудност и оная позната болка, се обадих на една приятелка и тя пристигна в 11 вечерта в болницата с консултант по кърмене под ръка - в моя случай Миглена Делчева.
Когато Миглена влезе в стаята и я видях за пръв път, мигом я намразих.
Беше слаба, висока, красива, елегантна с токчета, грим, прическа и освен това по онова време самата тя беше кърмачка. Това беше страшен удар по огромното ми, безформено тяло, увито в гигантска нощница със зайче отпред.
Запознахме се ние, тя ми се усмихва мило и аз веднага я попитах, втренчена в перфектно лакираните ѝ нокти:
Тя някак не беше подготвена за този въпрос и ме изгледа потресено, сякаш току-що е извадила от канала човек, преживял Втората световна война, и с най-милия глас ме информира, че не само няма да ме щипе по зърната, но дори няма да ме докосва без мое позволение.
Бях впечатлена, че обучението по кърмене не включва щипане и крясъци, затова ѝ се доверих.
Тя взе, че се оказа разкошна и разбираща. Нежно и бавно ми показа неща почти без да ме докосва. Изслушваше проблемите ми, състрадаваше ми и ме окуражаваше да пробвам пак и пак, и пак.
И тогава някак разбрах, че макар да имах три деца, ми предстоеше за пръв път да кърмя както … ми се е искало.
Нощем приквичавах над горката си съдба, но поне не се чувствах Провал.
Освен това, имах един малък Фейсбук чат, в който бяхме 4 жени. Три от нас бяха родили в рамките на един месец. Подкрепата, която получих, не може да се сравни с нищо.
Благодаря ви, приятелки.
Дори в този момент, обаче, моята друга вярна приятелка - помпата, ме навести за няколко дни. На третия месец влязох в болница за операция и докато бебето стоеше с татко в къщи, аз… познахте!!! Маниакално се цедях, за да не ми спре безценната кърма, която бях отгледала с толкова усилие
Бях най-окаяната гледка на планетата. Навън 43 градуса. В стаята ми климатик, но от него ми ставаше зле на главата, затова, почти овъглена от горещина, с шиниран крак, провесен от тавана, аз се цедях и в едно шише събирах кърма, в друго - пот.
И бях щастлива. На 5-я месец болките поутихнаха, бебето си ядеше, растеше и всичко беше страхотно. Не ми се наложи да давам адаптирано мляко. Наложи ми се само да си вадя гърдата, където ми скимне, и всичко беше наред.
Няма да ви лъжа. не съм кърмила осемстотин години. Кърмих осем месеца и после частично започнах да го отбивам.
Нещо в живота ми обаче се беше променило. Бях кърмила. И, да - считам го за едно от най-върховните постижения в живота ми. Нищо не ме е боляло толкова дълго. Ако сумирам всичкото помпане, изпомпване, кърмене, късане на зърна - сигурно ме е боляло цяла година всеки божи ден. Каквото съм успяла да дам - от гърди, лъжици, пипети, шишета - дала съм го.
Сигурна съм, че е можело и повече, ако е имало кой да ме погледне с нежност, да ме подкрепи и да ме насочи леко и внимателно, за да събера сили и желание да преживея туй изпитание.
Благодаря ти, Миглена. Щé ми се да те бях познавала по-рано, но какво да се прави – трябваше да родя три деца, за да се срещнем.
И трите ми деца са здрави като бикове. Понякога ме свива сърцето, че не съм била за всички поравно майка, но съдбата е такава.
Намерете си консултант по кърмене и удобна за вас помпа. Гледайте жената, която ще ви е консултант, да е мила, да ви вдъхва увереност, любов и нежност - нищо по-важно няма от това в този момент. Другото са незначителни подробности.
И приятелки. Намерете си приятелки, които да преживеят с вас трудностите ви.
Успех.
Елисавета Провала
P.S. Тук, в подобен тон и опит, ще се включи и Красимира, за да разкаже и за нейните перипетии с кърменето, които, както се сещате, въобще не бяха малко.
Преди да родя непрекъснато чувах отвсякъде изумителния въпрос А ТИ КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ КЪРМИШ??, като че ли това беше някакво пътешествие из карибския басейн, което знам, че започва другия четвъртък и приключва в сряда, 13 август. Към края на бременността, когато едва се оттласквах с лакът от леглото, като някакъв трудноподвижен тюлен, отговарях злобно, че не знам дали и колко ще кърмя – колкото дойде, толкова! Аман от това кърмене!
В края на краищата, ето ме и мен, некърмена повече от две седмици, защото майка ми не е имала кърма - и все пак съм станала човек, нали! Дори таблицата за умножение знам.
И така, родих си аз детето, и в първия момент, в който бях способна да стана, влязох в банята и с ужас установих, че
които всеки момент щяха да паднат на пода и да пробият дупка до първия етаж.
В този момент в стаята нахлу сестра, нареди ми да запретна нощницата и моментално да измия блокчетата със сапун и топла вода. И да го правя преди всяко кърмене, ясно ли е!!
Тоест – по 10 пъти на ден.
Господи, казах си, ами то аз трябва да живея в мивката, как е възможно това??
Докато се връщах към леглото, сгъната одве, влязоха и акушерки, връчиха ми бебето и издадоха командата КЪРМИ! И аз, понеже бях зашеметена от всички емоции и новия биологичен вид, растящ в нощницата ми, не успях да изразя негодуванието си както трябваше.
Затова вместо да им кажа:
Ама вие какво си мислите – че аз по трудово в 7 клас съм учила как се кърми ли? Или по биология в 11 сме кърмили пластмасови кукли? Какво значи това КЪРМИ!
аз просто измънках нещо неубедително, което накара сестрата да дойде до мен и... нали се сещате. Случи ми се това, което се е случило и на Елисавета. ОЩИПАХА МЕ. Не знам къде ги учат да щипят така тези хора, но се справят добре!
Казах на сестрата, че много ѝ благодаря за безценната помощ и започнах да се мъча сама. В резултат – едното блокче така се запуши, че в нощта след изписването се върнах в родилното ревяща и помолих лекарката, при която раждах, или да ми помогне, или да ме заколи със скалпел, да не се мъча.
Тя, за щастие, беше много разбрана и моментално ме върза към професионалната електрическа помпа в отделението, с което ме спаси от кой знае какви ужасии. След 40 минути бях като нова и проблемите ми приключиха.
В следващите месеци кърмех навън където и когато дойде, додавах адаптирано мляко, когато трябваше, и с това си реших проблема. Не си позволих да се чувствам твърде дълго зле и нещастна заради това, че детето няма да бъде кърмено докле влезе в гимназия. Кърмих го година и един месец, след което той прояде кюфтета и всичко приключи.
Та така, мили майки. Не се шашкайте, ако случайно млякото не потече от вас като Тунджа по пълноводие. Осланяйте се на интуицията си и потърсете съвет от консултант. Или от приятелка. Но, моля ви, не се депресирайте и отчайвайте. Толкова много предизвикателства ви предстоят, че не си струва да оставате без нерви и зъби заради това, че не сте спечелили конкурса Кърмачка на годината.
