„Ние“ скоро тръгваМЕ на училище!“ Множественото число в граматически и чисто човешки план никак не е правилно, но, от друга страна, стартът на началното образование за детето си е връщане в първи клас за цялото семейство. Въпреки че е естествено продължение на детската градина, първокласникът си е… първокласник. Редом с вълненията е добре родителите да са информирани къде изпращат децата си и какво да очакват от учителите. Как ученикът да се чувства подкрепен, има ли начин да съдействаме за мотивацията, докъде може да се намесваме ние и кои са малките грешки, които е желателно да допускаме да се случват – за всичко това си говорим с нашите приятели от Асоциация Родители.
Защо обикновено сме по-концентрирани в адаптацията в детската градина/яслата, отколкото в първи клас? Преминаването в училище по-малко важно ли е?
Началното образование не трябва да се подценява, защото то е основата на къщата, която строим, за да видим пораснал, уверен и усмихнат млад човек. Но това не означава, че по време на първите четири години в училище детето трябва да учи, без да вдигне глава. В този период то е напълно готово и любопитно да учи, да изследва, да бъде любопитно, да формира емоционални умения, да преживява разочарования с първите приятелства, но и да печели в отношенията си, да усеща удовлетвореност, че е научило нова буква, ново правило и къде се намира планина Рила, да се научи да учи и да мисли критично и творчески.
Тръгването на училище е много вълнуващ момент за децата, но е и много емоционален за родителите. Подготовката за първи клас започва много преди първия 15-и септември, защото в последните години ясно се наблюдава нуждата на родителите да изберат най-доброто място за своето пораснало дете. И какво по-нормално от това! Този избор и вълнение важат за всички родители от големия до малкия град, защото всеки осъзнава ключовата роля на средата, ценностите на училището, незаменимата роля на учителя, който ще формира ключовите знания и умения във всяко едно дете.
Много ценно и полезно е всяко семейство да отдели време преди началото на първи клас, за да си каже откровено какво иска за своето дете, какви са най-важните критерии, с които не може да направи компромис. Ето няколко примера:
- Училището едносменно ли е? Това наистина е ключово, макар и все още мечта за големите градове като София. Режимът в една смяна следва да дава възможност не само за по-късно започване на учебния час, но и за съвсем различен начин на структуриране на обучителния процес, за повече време за изграждане на социални и емоционални умения, за качествена почивка и време за хапване.
- В колко започва учебният ден не само в първи клас, но и в следващите години? Важно е да се получи в аванс информация за старта на учебния ден и за следващите години, защото има и възможност след първи клас детето да премине на две смени или да започва от 7:30 ч.
- Има ли занималня и най-важното – с колко деца в нея? Занималнята може да бъде полезна, но може да бъде и доста уморително място за детето. Важно е да се получи информация дали е занималня само за даден клас, или е сборна от повече от един клас, какъв брой деца ще са, имат ли пространство, различно от това да седят само и единствено на чиновете си, има ли спокойно време за обяд, има ли свободно време за игра?
- Има ли целодневно разпределено учене, което не е традиционното учене до обяд и след това занималня? Това е една истинска мечта, която започва да се сбъдва в някои училища из България. Защо е важно? Ако детето ще е цял ден на училище, то би било чудесно ученето му да е разпределено спокойно. Често учителите споделят, че едно по-спокойно учене и време за почивка дават много добри резултати за сметка на забързания ритъм да се приключи с усвояване на новите знания до обяд.
- Колко време играят свободно и навън? Това е изключително важно за тази възраст и е добре да бъде осигурено, защото понякога като възрастни решаваме, че щом детето започне първи клас, значи вече е време за сериозна работа и малко игра. Играта продължава да бъде и може да е основен инструмент за учене, за изграждане на отношения, за почивка.
- Къде се хранят и с какво? Важно е родителите да знаят какви са предложенията на училището за столово хранене, дали на територията на училището е осигурена и здравословна храна. Помислете има ли възможност децата да носят храна от вкъщи.
След като едно семейство има своите ясни критерии и представа за училищния живот на детето, е важно да потърси информация от бъдещото училище, спокойно и с доверие да изговори очакванията си, да получи информация и да вземе осъзнато решение. Разбира се, много важно е да сме готови да търсим баланс, защото няма как да намерим училището от нашите мечти.
Подготовката на детето за училище и осигуряването на плавна адаптация е по-успешна, когато самите родители са спокойни, използват думи, които карат детето да се чувства уверено и любопитно, че отива на ново и интересно място, където ще срещне приятели, предизвикателства, чрез които ще порасне.
Добре е чрез разказите на родителите да се изгради и ролята на учителя като партниращ и подкрепящ възрастен. Разбира се, полезно е и детето да види сградата на училището, да се разходи, ако е възможно, да чуете мнението му.
Какво се случва с детето, когато прекрачи прага на училището? Какви промени настъпват за него, за които обикновено родителят не си дава сметка?
Детето на 7 години е прекрасно! То е готово за учене, любопитно и търсещо. Всички сме виждали блясъка в очите на бъдещите първокласници. То вече не е малкото дете от детската градина, а иска и може да бъде все по-самостоятелно и това му носи увереност. Така че е добре като родители да насърчаваме децата си да правят малки стъпки в това да са самостоятелни – да ги научим да оправят раницата си (е, разбира се, трябва да проверим накрая с тях дали всичко е на мястото си), да си направят първия сандвич или салата, да изберат дрехите си (дори когато всичките ни модни и естетични часовници светят или навън не е никак за лятната рокля с гол гръб – нека говорим с тях и да им обясняваме, да търсим баланса, не просто да им казваме, че не може, защото малките допуснати грешки ги учат).
Детето на 7 години има нужда от баланс между учене, почивка и спорт, защото работата в училище си е много сериозна. Ръката се уморява от много писане и това не е глезотия, дългото стоене на едно място не е привично за тях, емоциите им са много по-балансирани, но едва сега започват да са все по-осъзнати какво да направят с някое чувство или какво е да се прояви грижа и емпатия към другите.
И много важно нещо за детето на 7 години е, че то обича и иска да учи, важно е да бъде подкрепено и мотивирано. Периодът до тийнейджърството е много ценен за трупане на знания и за формиране на умения за учене.
В тази възраст на детето родителите и учителите са ключово важни и то ги чува, иска да споделя, да говори, ако знае, че е разбрано, уважавано и чувано, защото бързо ще минат годините и на вратата ще почука тийнейджърството и тогава пак ще сме важни, но по друг начин.
Какви промени в поведението на детето, вследствие на новите обстоятелства в живота му, могат да бъдат приети за нормални и до каква степен? И кога трябва да обърнем по-сериозно внимание?
Всеки период от развитието на детето е много интересен, динамичен и си има своите предизвикателства. Винаги помага да се запознаем като родители с типичните задачи на развитие, за да сме спокойни какво следва и какво е нормално за дадения етап на развитие и най-вече да помислим как ние да се променим и свикнем с новостите. За съжаление, често възрастните се опитват да променят децата, а те често имат нужда от разбиране, насърчаване и спокоен съвет.
Както във всяка възраст, и тук е важно правилото, че ако нещо ни разтревожи и намираме детето си различно от обичайното, е добре да проследим с внимание и обич какво се случва.
Когато се тревожим за нещо, свързано с детето ни, не трябва да забравяме, че учителят може да е много ценен партньор в подкрепата и разрешаването на ситуацията, защото той познава детето и прекарва с него голяма част от деня. А и децата са различни вкъщи и в училище, сверяването на гледните точки е много полезно.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какви „грешки“ сме склонни да допускаме като родители в първите адаптационни месеци на първи клас?
Всеки родител допуска различни грешки и е много важно е да не се обвиняваме за тях, както и да имаме среда от родители, които не биха ни обвинявали. Една от по-честите грешки е, ако родителят реши, че детето в първи клас е вече голямо и „нещата трябва да станат много сериозни“.
За повече информация, за да си отговорите на най-често задаваните въпроси, може да прочетете нашия наръчник „Добре дошли в първи клас, родители“.
Как да комуникираме с детето за деня му? Как да комуникираме с учителите? А с другите родители?
Банално, но факт – децата ни имат нужда да споделят с нас. Всяко дете споделя различно – някое излиза и ни залива с информация, друго е мълчаливо и може да разберем по поведението и настроението му, на трето му трябват няколко часа, преди да започне да споделя. Децата не помнят всичко, което им се е случило през деня, така че нямат нужда да са на разпит, но имат нужда да знаят, че сме до тях и ще ги изслушаме, че се вълнуваме какво е станало и то не само с ученето.
Винаги може да ги поканим да ни разкажат най-интересно научено нещо от деня, най-хубава игра, какво интересно са правили с децата. Може да разкажем за нашия ден.
Нека избягваме въпроси като „Изпитваха ли те?“, „Еди-кое си дете пак ли развали часа“ или „Пак ли се биеше?“. Разбира се, има и моменти, в които е необходимо да сме сериозни и ясно да покажем, че има граници, че има забранени теми и зони и детето трябва да знае и да се пази.
Любимата и ключова тема на Асоциация Родители: общуването между родители и учителите е възможно, нужно и ценно за детето! И най-вече е напълно възможно да се изгради общност. За съжаление, често това се пренебрегва, остава се на формалната страна или на неизговорени очаквания и притеснение.
За да има силна общност и уважение между родител и учител, то следва съвсем съзнателно да се правят стъпки за опознаване и доверие, изговаряне на правила, очаквания, нужди.
Едно важно правило, което често се нарушава, а то пречи на децата, е да не рушим авторитета на учителите или на родителите, или по-просто казано – никой да не говори зад гърба на другия, още по-малко в присъствието на детето, защото това го обърква и никак не му помага. Ако виждаме проблем, то той се разрешава между възрастните, говори се открито и навреме.
Кога да реагираме и да се намесим и кога да оставим децата да се оправят сами, за да не се превърнем в родители Сини каски, които искат да оправят всичко навсякъде наведнъж?
Когато детето дойде при нас и сподели, че има проблем, най-важното е да сме неговата основа и да го изслушаме, без да го прекъсваме и да го подлагаме на кръстосан разпит, да не му вменяваме вина.
Стъпки, които работят са – след като сме чули, че има проблем, да попитаме детето какво решение мисли, че може да помогне и ако заедно преценим, че е окей, да го подкрепим да го изпробва.
Разбира се, отново тук има и нужда да се обсъди с учителя. Учителите споделят, че искат да знаят навреме, а не след като нещата са изпуснати от контрол, така че потърсете тяхната подкрепа, гледна точка.
Нека бъдем около децата, докато се справят с даден проблем, важно е да сме на една крачка, но те да не усещат грубата ни намеса, защото ако успеят сами да се справят, това ще им донесе много сила.
Много зависи и за какъв проблем става дума, от какво естество е, колко спешно трябва да се реагира и дали е по силите на детето.
Е, готови ли сте? Спокое-е-ен… старт!
Текстът е създаден със съдействието на Асоциация Родители.
Игри, спорт, работилници и много занимания са включени във Фамилатлон – най-големият празник на семейството, спорта и здравословния начин на живот.
За 16-и пореден път Асоциация Родители организира любимия на много български семейства фестивал.
От 10:00 до 16:00 тази събота родители и деца ще имат възможността да се включат във вълнуващи приключения на повече от 40 изложители.
По традиция ще се проведе и така обичаният „Малък велопоход“, подходящ за деца от 2 до 6 години. Стартът е от 11:00 часа.
Финалът ще постави играта „Ябълки за смет“, в която малки и големи ще съберат боклука и за награда ще получат ябълка.
„Радваме се, че успяхме да съхраним Фамилатлон във времето и да го превърнем в традиция. В концепцията на фестивала е залегнала една много важна за нас като организатори кауза – за важността на качествено прекараното време между родители и деца.
Фамилатлон е един специален ден, в който семействата не само ще бъдат на открито в парка, сред природата, но и ще имат възможност да се смеят, да играят, да спортуват, да се забавляват заедно и в крайна сметка – да изградят спомени за цял живот“, споделя Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация Родители.
Повече информация може да намерите и във Facebook страницата на събитието.
