Текстът на Калина Петрова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Знаете ли коя е основополагащата дума-глагол в българския език? Това е "майка", която бива спрягана в различни времена и същевременно членувана и степенувана – и така и в добро, и в лошо.
Дотук с шегата. А сега сериозно.
Да си родител, не означава, че вървиш в комплект с титлите "мама" и "тати". Този текст е една своеобразна ода, признание, извинение, монолог обяснение в любов, посветен на майка ми.
Тя е онази несъизмерима сила, която, откакто ми е дала първата глътка въздух, е до мен. Дори понякога и отдалече, тя всъщност винаги е била до мен, ревностно пазейки гърба ми.
Майка ми е онова борбено момиче, което винаги е отстоявало себе си и мечтите си в контура на морала. За да мога да я пресъздам и да добиете макар и бегла представа за моята майка, за моя герой и исполин в живота, ще кажа само, че тя е лекар в доста трудна специалност, заклеймявана като изцяло мъжка – съдов хирург, и че тя е гордо разведена жена по време на отминаващия социализъм.
Това е тя - моята жена чудо. Когато бях малка, си спомням съветите, които ми даваше, втъкани между сгъването и подреждането на дрехи:
"Зависи от теб самата докъде ще извървиш професионалния си път и как ще се реализираш. Личното, семейно щастие зависи 50% на 50% от вас двамата – ти и този, с когото си избрала да градите."
Ако сега, в този модерен свят, тя беше на моите 32 години, щеше да бъде с етикет "жертва на домашно насилие и психически тормоз" и пак щеше да се бори срещу слагането на етикети, защото човек е такъв, какъвто реши да бъде.
В този живот тя никога не сложи маската на жертва, маската на тъжното лице "по стечение на обстоятелствата". Тя винаги е срещу течението.
Мила моя мамо, ти ме научи да падам и да мога да се изправям и да продължавам след това. Ти ми показа, че животът е покана за танц с различен ритъм и не трябва да прекалявам с взимането на паузи, колкото и трудни периоди да имам. Научи ме да спра за глътка въздух, да се огледам и да видя, че нищо не е толкова страшно и фатално и да се влея обратно в мелодията.
Ти си тази сила, която само с поглед, дума или жест като електрошок ме връща към реалността, и същата тази, чийто поглед ми вдъхва сили да продължа дори когато е немислимо трудно.
Искам да ти се извиня за моментите, в които съм се карала с теб, в които съм те наранявала, в които съм отстоявала себе си на инат.
Честит празник на жената! Пожелавам си само да имаме време – време заедно, мамо. Ти си моето начало и край.
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
