Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.

Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА.

Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.

Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.

Беатрис Александрова ни разказва за първата ѝ среща с вкусовите предпочитания по време на бременността и други изненади.


Честно казано, първо помислих, че просто съм прекалила с баницата на баба в неделя.

Сутрините ми започнаха с въпроси.

„Защо мирише така силно на кафе?” и завършваха с „Ама защо пак ми се ядат кисели краставички в 11 вечерта?”.

Един ден, докато се опитвах да закопчея дънките си, копчето буквално ме предаде – отлетя като шампион по скачане на височина.

Реших, че това е знак.

Отидох в аптеката, където аптекарката ми намигна и каза:

– „Тест за бременност ли?“

– „Не… за… ъъ… един приятел“, измънках аз, а тя се усмихна така, сякаш вече знаеше края на историята.

Резултатът?

Две чертички, по-ясни от юлски ден на плажа. Стоях, гледах ги и се чудех дали да се разплача, или да изям цял шоколад в чест на новината. (Избрах и двете.)

После започнаха приключенията.

Мъжът ми, като му казах, изпусна телефона върху крака си и после прегърна и мен, и телефона. Майка ми вече купуваше плетени терлички, преди да съм минала третия месец. Приятелките ми направиха списък „задължителни“ бебешки имена, който включваше и няколко екзотични като „Макарон“ и „Киви“.

От този момент животът ми се промени – всяко ритниче в корема ми напомня, че започва най-голямото и сладко приключение.

Краставичките – да, все още ги ям.

Но вече не посред нощ, а само когато бебето „поръча“.


Изисквания към текстовете

  • да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
  • да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
  • да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.

dm подарява по един жесток коледен календар 24 Days of Beauty на dm марката trend !t up на трима от вас, които отговорят на условието, поставено във видеото. Това са цели 24 дни, в които ще си имате по един подарък, стига да не сте като Красимира, която, като я гледа човек, ще си каже, че никога не е виждала коледен календар в живота си. Вижте какво имаме предвид и участвайте, за да си спечелите страхотна награда и да ви е коледно, празнично и красиво. 

Пишете ни с коментари под видеата, качени във Facebook или Instagram страниците на Майко Мила.


ОФИЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА УЧАСТИЕ В ИГРА С НАГРАДИ „САМ СЪМ СИ ДЯДО КОЛЕДА“ от Майко Мила!

1. Организатор на Играта

Организатор на играта “САМ СЪМ СИ ДЯДО КОЛЕДА“! („Играта“) е Мадърборд ООД, ЕИК 205122693, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1000, ул. “Червена стена” № 4, ет. 3

2. Период на провеждане на Играта

Играта ще се проведе в периода от 01.12.2023 г. до 07.12.2023 г. включително. Играта се провежда на територията на Република България.

3. Дефиниции

Настоящите правила на Играта съдържат термини, които имат следното значение:

3.1. „Организатор“ е Мадърборд ООД, ЕИК: 205122693;

3.2. „Участник“ е всяко дееспособно и пълнолетно физическо лице, с постоянен адрес на територията на Република България, което отговаря нa условията за участие по т. 4 по-долу и което се е включило в Играта като е отговорило, по посочения в тези правила начин, в играта „САМ СЪМ СИ ДЯДО КОЛЕДА“ ОТ МАЙКО МИЛА на уеб адрес https://www.facebook.com/MaikoMila.bg 

3.3. Спонсор на Играта е:  дм България ЕООД

4. Право на участие в играта

В Играта могат да участват всички пълнолетни и дееспособни физически лица, които имат постоянен адрес в Република България. Лица, които са директно свързани с организирането и/или изпълнението на Играта, членовете на семействата им, както и техни роднини по права линия, нямат право да участват в Играта. 

5. Описание на наградите

- trend !t up Коледен календар "24 Days of beauty!", 3 бр. 

6. Механизъм на Играта. Теглене и получаване на награда.

Участието в Играта НЕ е обвързано с покупка!

За да участва в Играта Участникът трябва да:

6.1. Отговаря на условията за участие в Играта по горната т. 4. 

6.2. Да посети уеб страницата на Играта на адрес: https://www.facebook.com/MaikoMila.bg или https://www.instagram.com/maikomilabg/  и в Периода на провеждане на Играта да се регистрира за участие като напише в коментар анонсирана от Организатора кои са любимите му 3 продукта от марките на DM.

6.3. След изтичане на Периода на провеждане на Играта, Организаторът чрез софтуер за избиране на коментари, обединява коментарите от двете платформи и  на случаен принцип, ще избере трима печеливши, а те ще бъдат публикувани на https://www.facebook.com/MaikoMila.bg 

6.5. Организаторът има право да отстранява участници в случай на и не само: използване на нецензурни думи, назоваване на марки и брандове с изключение тези на Спонсора или други причини. 

6.6. Победителите ще бъде обявени от Организатора в срок до 08.12.2023 г. по следния начин – Фейсбук публикация на страница - https://www.facebook.com/MaikoMila.bg/ .В срок от 20 дни от уведомяването за спечелената награда по гореописания начин, всеки от печелившите участници е длъжен да се свърже с Организатора, за да се уточни получаването на наградата.

6.7. Наградите ще бъдат доставени от Спонсора на Играта – Мадърборд ООД

6.7.1. Всички печеливши ще бъдат уведомени допълнително за спечелените награди и от представител на Организатора/Спонсора чрез съобщение, обаждане по телефона или чрез имейл, съгласно наличните данни за контакт с лицето, освен ако изрично не са заявили отказ от участие в Играта.

6.7.2. В случай че не е осъществена връзка с печеливш участник в рамките на 72 (седемдесет и два) часа от обаждането и/или не е получено потвърждение за полученото известие и приемане на наградата в рамките на 72 (седемдесет и два) часа от изпращането на имейл, печелившият участник губи правото си да получи спечелената награда. 

6.7.3. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност при условие, че печеливш участник от Играта с награди е предоставил неверни, погрешни или неактуални данни за контакт.

6.7.4. Наградите ще се изпращат на печелившите чрез куриер на вписания адрес в системата на Организатора/Спонсора адрес или на адрес за получаване, изрично посочен от Участника при уведомяването му за наградата.

7. Ограничения

Всяко физическо лице може да участва в Играта само с един коментар. Не се позволява участието в Играта на  едно и също лице с повече от един профил в социалните мрежи.

8. Обща информация за наградите и печелившите Участници

Наградите не могат да бъдат заменяни за други награди или за пари в брой. Предоставяне на наградата на трети лица не е разрешено. Организаторът може да изиска от Участниците да потвърдят тяхната самоличност, чрез представяне на съответните документи включително на ангажирания куриер за доставка на наградите /ако се предвижда такъв/. При отказ от страна на печелившия Участник да потвърди самоличността си, същият губи правото си да получи наградата.

9. Защита на личните данни. 

9.1. Играта се провежда при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) и на Закона за защита на личните данни.

9.2. Организаторът и Спонсорът, в качеството си на администратори на лични данни, поемат задължението, съгласно разпоредбите на действащото законодателство за защита на личните данни, да събират, съхраняват и обработват личните данни, предоставени от Участниците в Играта, единствено за следните цели: провеждане на Играта, включително – определяне на печелившите Участници, предоставяне на наградите и обявяване на печелившите участници в социални мрежи, на интернет страницата на Организатора/Спонсора, в електронни медии или чрез други комуникационни канали, избрани от Организатора и Спонсора.

9.3. С регистрацията си за участие в Играта Участниците дават изричното си съгласие: личните им данни, а именно: три имена, телефонен номер, електронна поща, адрес както и други събрани във връзка с Играта лични данни, да бъдат обработвани от Организатора и Спонсора за посочените в т.9.2. цели. Участник, спечелил от Играта, дава изричното си съгласие за използване на неговото име и изображение (снимка) от Организатора, в качеството му на печеливш.

9.4. Всеки Участник има всички права по Общия регламент относно защитата на данните, включително, но не само, право на достъп, коригиране и изтриване на своите лични данни, както и право на ограничаване на обработването.

9.5. Организаторът и Спонсорът изтриват и заличават предоставените им, от участниците в Играта лични данни, при постигане на целите, за които са събрани, освен ако е налице нормативно изискване за тяхното съхранение.

9.6. Допълнителна информация относно обработването на лични данни от Спонсора, както и начините за упражняване на посочените в т.9.4. права може да бъде получена посредством „Декларация за поверителност и защита на личните данни“ на сайта на дм България ЕООД.

11. Нарушения

11.1. Забранени са действия, с които се цели вероятността за спечелване на Награда да бъде повишена посредством използване на средства и методи, различни и/или в противоречие с тези, предвидени в настоящите Официални правила. При установяване извършването на действия, които имат за цел и/или биха могли да доведат до манипулиране на резултатите при определяне на печелившите, Организаторът си запазва правото да дисквалифицира съответния участник и да го лиши от правото да получи спечелена в резултат на такива действия награда. Организаторът не е длъжен да мотивира или обяснява решението си за дисквалификацията.

11.2. Докладване на нарушения

В случай на подозрение за извършени нарушения, които са в противоречие с настоящите правила за провеждане на Играта, всички Участници могат да сигнализират за това на Организатора на следната електронна поща: info@maikomila.bg. Необходимо е Участниците да се идентифицират с истинските си имена и да оставят валиден телефон за контакт, с оглед проверка на фактите. Анонимни сигнали НЕ се приемат от Организатора.

11.3. Последици от нарушенията

В случай на установяване, че едно и също лице участва в Играта чрез повече от един свой профил в социалните мрежи, Организаторът дисквалифицира лицето от участие в Играта. 

11.4. В случай на нарушаване на разпоредбите на действащото законодателство или на друга част от настоящите правила на Играта от страна на Участник, както и във всички случаи, в които Организаторът прецени, че е налице или има основателно подозрение за извършването на неправомерни и/или неприемливи действия от страна на Участник, Организаторът има право да дисквалифицира последния от участие в Играта. Дисквалифициран Участник няма право на участие и/или получаване на спечелена награда, ако същият е спечелил такава.

12. Отговорност.

12.1. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност за недоставени или забавени награди, когато това се дължи на следните обстоятелства: а) наградата не може да бъде получена, предоставена или реализирана поради невъзможност печеливш Участник и/или да се идентифицира и/или да получи наградата в определените срокове или поради други технически и/или юридически пречки, свързани с конкретния печеливш Участник и/или негов представител/пълномощник; и б) при невъзможност наградата да бъде предоставена поради форсмажорни обстоятелства, нормативни ограничения или каквито и да е други обстоятелства, несвързани с и не под контрола на Организатора и Спонсора . 

12.2. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност при невъзможност да се осъществи участие или да се предостави награда, в случай, че регистрацията на даден Участник в играта съдържа непълна, невярна или подвеждаща информация.

12.3. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност в случаи на невъзможност за регистрация и участие в Томболата поради настъпване на обстоятелства извън техния контрол – случаи на непреодолима сила, случайни събития, проблеми в глобалната мрежа на интернет, предоставяните от трети лица услуги извън контрола на Организатора.

12.4. Организаторът и Спонсорът не гарантират, че регистрацията за участие в Играта ще бъде непрекъсваема, навременна, сигурна и свободна от грешки, доколкото това може да се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

12.5. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност за загуба на съхранявана информация, поради извънредни и непредвидими системни сривове или поява на технически проблеми, свързани с регистрацията и участието в Играта.

12.6. Настоящите правила на Играта ще бъдат достъпни за целия срок на Играта на интернет адрес: www.maikomila.bg .

12.7. В случаите на извънредни (форсмажорни) обстоятелства, върху които Организаторът не може да повлияе или във всеки друг случай по собствена преценка на Организатора, Организаторът има право да измени настоящите правила и/или да прекрати Играта. Участниците трябва да бъдат информирани за това чрез електронна публикация на следния интернет адрес www.maikomila.bg. Ако в електронната публикация за промяната в правилата или прекратяването на Играта не е указано друго, същите влизат в сила от деня на електронната им публикация и стават задължителни за Участниците. В тези случаи Организаторът не носи отговорност пред Участниците за претърпени от тях вреди в следствие на промяната/прекратяването. Решенията на Oрганизатора по всички въпроси, свързани с Играта или прилагането на правилата на Играта, са окончателни и се отнасят до всички Участници.

12.8. Организаторът не носи отговорност за евентуални вреди от непълни или неточно попълнени (грешни) данни на Участника (електронна поща и/или имена), както и от обективна или независеща от Организатора невъзможност за съобщението за спечелената награда да достигне до печелившия Участник.

13. Правни аспекти

13.1. Приложимо право и подсъдност

Страните могат да използват всички предвидени в законодателството на Република България средства за защита на своите права и интереси, като при възникване на спор отнасящ се до настоящите официални правила, същият ще бъде решаван от компетентния български съд. За всички неуредени в настоящите Правила въпроси се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство. .

13.2. Правна квалификация:

Играта не е и не може да бъде квалифицирана като „хазарт” по смисъла на Закона за хазарта. Тя не отговаря на определението за „хазарт” по чл. 2 ал. 1, - в нея липсва залог и нито един от Участниците не може по никакъв начин да загуби каквото и да било. За провеждането й не се изисква разрешение от Държавната комисия по хазарта – Играта е сред изключенията по чл. 3 ал. 3 от „Закон за хазарта”.

13.3. Други

Участието в Играта е напълно доброволно и безплатно и не зависи от закупуване на стоки или предоставяне на услуги.

14. Прекратяване на участието в Играта

14.1. Участник в Играта може да изиска отстраняването (анулирането) на регистрацията и участието си в Играта във всеки един момент от нейното провеждане. За целта той трябва да изяви желанието си в електронно писмо на адрес info@maikomila.bg. По този начин той се отказва от участие и занапред.

14.2. Участвайки в тази Игра, Участниците приемат и се ангажират с настоящите правила и се задължават да спазват техните условия и разпоредби. С участието си Участниците декларират, че имат право валидно и неограничено да извършват всички действия във връзка с участието в настоящата Игра.

Настоящите официални правила за участие в Играта са изготвени и приети от Организатора.

Текстът на осмокласника Светлозар Димитров е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Безкрайно недостатъчни са думите, за да успеят да опишат моята благодарност към теб, майко. Дори когато нощта простира ръцете си студени, ти не оставаш безпристрастна. Нито тогава, нито когато мъждукат малките фенери на щастието. Ти успяваш да бъдеш там, и да не се не отлъчваш от мен. Дори когато оковите на обществените схващания не се поддават на никакви сили, благодаря ти, че си моята опора. Благодаря ти не за чувството, а за отношението. Благодаря, каквото и да стане, защото си неотменна, а това нима не е най-ценното?


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Скъпи приятели, благодарим ви от сърце за страхотните разкази за вашите майки, които ни изпратихте за съвместната ни кампания с dm! Публикувахме ги в рубриката ни “Истории с dm”, а тук в това видео четем малка част от тях, само за да загатнем с какво вълнение и любов е изпълнен всеки ваш спомен. И сега, както ви обещахме още в началото на кампанията, пет от вас ще получат страхотен комплект подаръци от dm. Това са Саша Гетова, Вера Велериева, Ива Петрова, Кристина Ламбева и Николет Дишкова. Благодарим им и за споделеното! Всички истории от рубриката може да прочетете тук и въобще не се стеснявайте да ни изпращате още, защото винаги сме готови да четем разкази за прекрасните ви майки.

Не че някога сме се съмнявали, че майките са най-голямата сила на света, но това се потвърди със страхотните текстове, които ни изпратиха десетки жени, за да ни разкажат за техните майки и баби по време на кампанията ни с dm “Моята майка е моето вдъхновение”. 

Изчетохме стотици редове, пълни с любов и признателност. Изключителни разкази и спомени за силни и борбени жени, които са успели да предадат на децата и внуците си най-важното – да си смел, да се отстояваш и да устояваш, да си умен, да си добър, да се грижиш за себе си и околните. 

И макар в момента да живеем в предизвикателни времена, които подлагат всички ни на изпитание по един или друг начин, този Осми март беше истински празничен и светъл именно заради великолепните истории, които получихме. 

Какво научихме за нашите майки от тях:

Книгите

В много от разказите се отбелязва, че майките ни са хората, научили ни да четем и да обичаме книгите страстно – така, както се обича живота. 

“Четеше много и основно така поддържаше психичното си здраве. Вкъщи имаше „островчета“ – купчини от книги, които не се събираха в библиотеката – от Агата Кристи до Пруст, дето се казва, за всякакъв вкус и душевна нагласа”, пише Ива Петрова в текста си “Мама, която винаги имаше време за всичко”. 

“Мама четеше книги непрекъснато, беше превърнала стаята, в която не живея повече от 10 години, в малка книжарница. Вкъщи книгите нямат дори едно огънато ръбче”, разказва Кристина Ламбева в “Супергероите невинаги носят наметало. На мама”. 

Любовта

Научили са ни да я изпитваме, да я разпознаваме и да я раздаваме. За да може утре да я дадем и на децата си и да продължат да я носят и раздават.

“ТЯ е от тези жени, които не говорят за чувствата си, не изказват емоции, но любовта им извира и се лее като река в пълноводие. Когато ходи по улицата, пръска чар и светлина. Подава положителен заряд на всеки, който я доближи”, пише Силвия Славова в “Жената на прага”.

“Тя има болно сърце, но не го жали и раздава любовта си с пълни шепи”, разказва за своята майка Саша Гетова в “Тя е изключителна, защото е моята майка”.

А Бранимира Димитрова в текста си обобщава всичко с “Мама е училище по любов.”

Свободата

Майките са тези, които дават първия и най-важен урок по свобода – адски е важно да я имаш, но свободата е отговорност, която трябва да се научиш да носиш.

“Тя ме е научила да казвам всичко, което мисля, и всичко, което чувствам. В прав текст. На висок глас. Пред близките си. И пред всички заинтересовани въобще. Обичам тази свобода. Свободата на чистата съвест.Свободата на правия текст. Свободата да бъдеш човек. Истински, не редактиран от пози, комплекси, болни амбиции, его, непознаване или страхове човек. Какъвто си. Защото си достатъчен. И идеален, точно защото си несъвършен”, пише Диана Георгиева в “За майка ми, учителя ми по свобода”.

Силата

Колко е важно да си силен и къде и как да влагаш тази сила – това е умението, което идва от нашите майки и се предава в поколенията. Всички истории, които прочетохме, разказват за силни и борбени жени, избрали смело да минават през живота, без да ни посочват “Виж сега как се прави”. Защото то не става с приказки, а с пример.

“Мама ме научи да бъда мъжко момиче, да превъзмогна цялата си ненужна емоционалност и да знам, че няма как да не се справя със всичко, имам ли нужното желание и психическа нагласа”, пише за своята майка Лилия Златкова в текста си “Борбеност и сила”. 

Гергана Върбанова определя майка си като героя, който ѝ вдъхва сила: “Герой, защото никога не се предаде, за да ми даде най-доброто от себе си. Герой, защото колкото и да падам, тя винаги ме вдига, изтупва ме от калта и ми казва: “Ставай, моето момиче, животът е пред теб!”. 

“ВЕЛИКАТА ми майка е преминала през много бури в своя живот, включително е победила и рака. Аз съм била малка тогава, може би в 3-4 клас, и дори не съм разбрала, че майка ми е била болна, камо ли че се възстановява от супер тежка операция. Майка ми не мрънка, не се оплаква, а стиска зъби и кара стремглаво напред!”, разказва ни Стела Георгиева в “Моята майка е ВЕЛИКА!”.

Благодарим ви за тези вдъхновяващи и поучителни истории. Благодарим за любовта, която споделихте с нас. Благодарим, че имахме възможност за пореден път да се убедим, че майките ни са хората, които движат света напред, без непременно да се опитват да правят точно това.

Текстът на Боряна Хайнрикс е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Дортмунд, температурата е 8 градуса, има мъгла, но слънцето тепърва изгрява и озарява хоризонта с розовата си пелена. Караме към летището...

Мама не може да дойде, състоянието ѝ не позволява...

Часът е 8:45 и самолетът захожда към пистата... Нося FFP2 маска и ме задушава. Самолетът е претъпкан.

Това не е една от онези приповдигнати истории, тази история не е за подвизи, няма да впечатли с необичайна развръзка. Тази история е за мен, за теб, за моята майка, за твоята майка, за майката на моята майка и майката на твоята майка.

Това е историята на всички неизвестни, но изключителни жени, които винаги са били до нас. Това е историята на три поколения обикновени на пръв поглед жени, които в същността си са символ на стоицизъм и героизъм. Жените, които ежедневно водят борби с вътрешните и външните демони.

Жените, които оцеляват, въпреки обстоятелствата. И възпитават също толкова силни жени. Това не са кралици или принцеси, не са графини, не са актриси, не са привилегировани дами от висшето общество.

Това е продавачката в магазина на ъгъла, леля Роси – козметичката, жената, която пилотира самолет, и онази, която мете улицата рано сутрин. Това е моята майка, твоята майка, това съм аз или ти, това сме ние – силните жени.

Излитаме, това е най-хубавият момент на полета за мен. Когато усещаш, че сърцето ти лети.

Моята майка е висока и има тъмна матова кожа. Косата ѝ беше почти черна, много тъмна, гъста и знойна. Майка ми въпреки възрастта си е една от най-красивите жени, които познавам. Затова се гордея тайно, когато ми казват, че приличам на нея (а ако тя присъства, винаги реагирам със саркастичен коментар, защото ние с мама обичаме да се шегуваме, че сме грозотии).

В днешно време майка ми се подвизава като скинхед и има огромен белег от дясната страна на скалпа. Мама има мозъчен тумор и трябва да мине през препятствието, наречено рак...

Ако има някой, който да е подготвен за това, ей това е моята майка – защото притежава мъжество (поне, както аз си представям истинските мъже във въображението ми от дете). Майка ми е мъж по душа от доста отдавна, има-няма 30 години. Затова не се съмнявам, че тя ще успее, и то, както винаги – триумфално, така прави всичко – емоционално и победоносно.

Нейната история е обикновена, до болка тривиална – тя е майка и баща, откакто съм родена, грижи се за всичко, винаги сама. Майка ми е свикнала да взима нещата в свои ръце, да работи за всеки успех много упорито и да не се спира пред изречението „не можеш“ или тъпата фраза „не става“.

Майка ми винаги е била пример за мен и е без да осъзнава това, което в днешно време наричат, едва ли не, обидно „феминистка“. Тя винаги ми е казвала: „Боряна, една жена трябва да може всичко, защото не знаеш в каква ситуация ще изпаднеш. И да заковеш пирон, и да сготвиш мусака, и да играеш карти“.

Ако ме попита някой кой е твоят идол, без абсолютно колебание бих казала: „Мама!!!“. Майка ми е опора, тя е стълб, майка ми е непоклатима скала, която от ударите на времето получава все по-изящна форма. Мама е живот, сила и радост, тя е енергия и смях, от мама аз черпя вдъхновение, мощ и издръжливост. 

Турбуленция – оглеждам стюардесите за знак за паника, те обаче, са непоклатими – няма да умрем днес.

Мама Карола e висока и има къса руса коса и зелени очи, съпругът ми има нейните очи. Майката на моя съпруг е огън. Клишето е, че германците са студени. Не е вярно, ако съдя по нея. Тя е винаги навсякъде и може всичко, широко скроена и отворена.

Много хора казват, че имат само една майка, затова им е обидно да наричат свекърва си „мамо“. Аз обаче припознах бързо и лесно моята като такава. Спомням си, запознахме се на 90-годишнината на нейната майка – тя кръжеше като орел, пазещ малките си, около мен. Накрая ми даде няколко кутии с храна и каза:„Една седмица няма да има нужда да готвиш“, като типична българска майка, заобичах я лесно.

Мама Карола е енергична, дейна и има много таланти. Нейната супер сила е правенето на торти. По-вкусни сладкиши през живота си не бях яла. Мама Карола може от пиле мляко да намери. С децата се държи като обер генерал – моите зверове пред нея са като гальовни котета. Тя има таланта да знае винаги какво да каже и то да е на място.

Капитанът отива до тоалетната, стюардеса влиза в кокпита, предполагам това е протокол, откакто самолетът на Джарман Уингс от Дюселдорф до Барселона се разби във френските Алпи. 

Притеснявам се, защото капитанът го няма, но нищо, аз няма да умра днес, не го чувствам така. 

Майката на моята майка или както ние, децата, я наричахме – баба Цеца, беше пожар! Моите съвременници биха я нарекли power woman. До ден-днешен се чудя как баба успяваше да се грижи за три деца, да готви, пере, глади, чисти, да се грижи за градина и да намира своето време, в което седеше вечер на пейката с другите баби.

Баба в златните си години е символ на дотук най-щастливото и волно време в моя живот. Никога няма да забравя с какво нетърпение отивах при нея на село и знаех, че ме чакат три страхотни месеца! Баба ме научи да беля боб, да вадя картофи, да прекопавам нива, да бера сливи, да плета на една кука, да преда, да бия масло, да оправям леглото си като войник и колко боли като те ущипят тайно.

Баба знаеше 2 и 200 и винаги ми слагаше тайно стотинки в ръката – „да си ме спомняш един ден“. Баба можеше да те накара да изтръпнеш с една дума, и да те усмири с един жест. Та тя дори не знаеше колко много е направила за мен. Баба беше вторият най-важен човек в живота ми и дори не познавам думите, които могат да опишат милите чувства към нея.

Cabin crew start to descend.

Усещам, че нещо ме задушава, не е маската. Не съм плакала от години, не знам какво ми става. От лявата ми страна нервничи непознат, от дясната спи съпругът ми.

Cabin crew prepare for landing. 

Колесникът се отваря, сълзите ми потичат, виждам Александър Невски някъде в далечината, вече сме под облаците. Кацаме меко, това го могат само българските пилоти, летяла съм много.

„Добре дошли в София, където часът е 12:15 местно време, температурата е 2 градуса...“ 

Прибирам се...

Прибирам се по изключение по това време. Оставила съм мама и мама Карола с децата. За да се сбогувам за последно с майката на моята майка... 

Благодаря ти, бабо, за всеотдайността, топлотата и уюта, обичта и ласката, за това, че ме научи как да квася мляко, а и за стотинките, които тайно слагаше в шепата ми. Благодаря ти, че беше изключителен човек, изключителна жена, отгледала толкова много деца и внуци! Благодаря ти, че те имаше! Ще се видим от другата страна...

В памет на баба Цеца (13.04.1933 - 04.03.2021), а и на всички изключителни жени!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Моника Тинчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Сигурна съм, че майка ми е ангел. Представям си, че ме гледа отнякъде и от време на време изпраща по вятъра малки бели перца, които се заплитат в косата ми и падат леко в качулката на якето ми. Понякога пък долитат пеперуди, които танцуват около мен и едва ме докосват като майчина въздишка. 

Въздъхвам и аз, а пред мен на улицата вървят майка и дъщеря. Младата жена е приблизително на моята възраст и говори усмихнато на майка си, а тя води за ръка момченце на около 5-6 години. Проследявам ги с копнеж по възможността им да са заедно и да споделят този момент. 

Майка ми казваше, че най-хубавото нещо на този свят са внуците. Помня сълзите в очите ѝ, когато видя за първи път в родилния дом дълго чаканите ни момчета. Помня и вълнението, с което чакаше да ѝ се обадят за раждането на племенника ми.

А ако знаеше, че има вече и още един внук, щеше да е изключително горда и щастлива. Понякога си я представям заобиколена от вече порасналите си внуци, а тя в средата, грееща от любов.

В последните ѝ месеци тя живееше с мисълта за мен, за сестра ми, за децата и за баща ми. Правеше огромни усилия, преглъщаше болката, надскачаше себе си, само за да има малко повече време с нас. 

Моята майка имаше способност да привлича хората около себе си. Излъчването ѝ беше топло като на уютен дом сред зима. Винаги имаше много приятелки, които ѝ се обаждаха по телефона, прегръщаха я на улицата, когато я срещнеха, и ѝ подаряваха разни неща, които още пазим. Чаши, книги, картини и сувенири, които ми напомнят за нея винаги, когато погледна към тях. 

Няколко седмици след като си отиде, намерих една папка, в която тя беше оставила листи, на които децата обичаха да рисуват. Сред тези листи ни беше скрила послания, които да прочетем. Имаше мисли за живота и за това колко е хубав и как трябва да се радваме на всяко малко щастие и да не се отчайваме никога. 

Тя не обичаше несправедливостите и твърдо заставаше срещу тях. Не обичаше лицемерието и лъжата и не възприемаше лошото. То я нараняваше дълбоко. 

От нея съм съхранила любовта към семейния уют, желанието, с което приготвяше домашна храна, способността да предугажда какво се харесва на всеки. 

Бях непокорна тийнейджърка и помня как на един неин рожден ден облякох скъсани дънки и карирана риза без ръкави, а тя много търпеливо и внимателно ме помоли да сменя облеклото си с рокля. В очите ѝ се четеше колко е важно за нея. Направих го точно заради това и тя беше много щастлива.

Обичаше хубавите дрехи и се грижеше всички да сме добре облечени. Въпреки това с разбиране прие периода, в който носех дрехи, с които заявявах индивидуалността си. 

Моето поколение сигурно помни режима на тока и дългите часове, в които бяхме на тъмно, но аз и от тогава имам хубави спомени. Помня как лягахме на голямата спалня и си говорехме, разказвахме си истории, а аз се взирах в лицето на майка ми, осветено леко от пламъка на свещта. Очите ѝ бяха уморени от дългия работен ден, но усмивката ѝ ги огряваше и умората отстъпваше.

Загубих дома, в който най-много обичах да се завръщам – нейното сърце. Но получих сила да бъда майка такава, каквато тя ми беше и каквато ще остане винаги, защото любовта е вечна и за нея няма измерения дори и когато не сме заедно във физическия свят.

Обичам те, мамо!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Стихотворението на Радост Йорданова-Русева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


На майка ми

Бих дала всичко, без сина ми
за миг отново да я зърна
и с обич пак да я прегърна!
Трудолюбива, сериозна
и безкрайно отговорна беше тя.
Бе пълна със енергия и сила!
Отскачаха несгодите от нея,
те сякаш блъскаха се в стена!
Бедите дават се на силните.
Посрещаше ги с гордо вдигната глава!
Учителка,която учениците и
още помнят и обичат!
И имаше защо те и след толкова години,
в любов да ѝ се вричат!
Тя сядаше следобед с благоговение
и с любов редеше своите уроци с търпение!
Към мен и към сестра ми отнасяше се
с много обич, но и много строго.
На прицел бяха наще недостатъци!
Не бяхме пощадени никак
и често от любовта ѝ дадена за учениците
за нас оставаха тъй жалките остатъци!
Не ѝ се сърдя,
а безкрайно аз я уважавам!
Защото ме научи
никога да не се предавам!
Познавайки ме по-добре
отколкото и аз самата,
измъкна ме от тъмнината,
когато чудех се каква професия да избера.
Тя ми посочи пътя и бори се сърцато и докрай,
докато аз постигна си целта!
Това го може само някой,
който много те обича!
И тихичко той радва ти се отстрани
и всеки път той името ти с любов изрича!
С годините ний имахме конфликти много,
защото аз разбирах живота не като нея
и не толкова строго!
Прости ми, мила майко,
ако обидила съм те аз някога с нещо!
Откак те няма, аз ден и нощ се моля
за това горещо!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Калина Петрова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Знаете ли коя е основополагащата дума-глагол в българския език? Това е "майка", която бива спрягана в различни времена и същевременно членувана и степенувана – и така и в добро, и в лошо.

Дотук с шегата. А сега сериозно.

Да си родител, не означава, че вървиш в комплект с титлите "мама" и "тати". Този текст е една своеобразна ода, признание, извинение, монолог обяснение в любов, посветен на майка ми.

Тя е онази несъизмерима сила, която, откакто ми е дала първата глътка въздух, е до мен. Дори понякога и отдалече, тя всъщност винаги е била до мен, ревностно пазейки гърба ми.

Майка ми е онова борбено момиче, което винаги е отстоявало себе си и мечтите си в контура на морала. За да мога да я пресъздам и да добиете макар и бегла представа за моята майка, за моя герой и исполин в живота, ще кажа само, че тя е лекар в доста трудна специалност, заклеймявана като изцяло мъжка – съдов хирург, и че тя е гордо разведена жена по време на отминаващия социализъм.

Това е тя - моята жена чудо. Когато бях малка, си спомням съветите, които ми даваше, втъкани между сгъването и подреждането на дрехи:

"Зависи от теб самата докъде ще извървиш професионалния си път и как ще се реализираш. Личното, семейно щастие зависи 50% на 50% от вас двамата – ти и този, с когото си избрала да градите."

Ако сега, в този модерен свят, тя беше на моите 32 години, щеше да бъде с етикет "жертва на домашно насилие и психически тормоз" и пак щеше да се бори срещу слагането на етикети, защото човек е такъв, какъвто реши да бъде.

В този живот тя никога не сложи маската на жертва, маската на тъжното лице "по стечение на обстоятелствата". Тя винаги е срещу течението.

Мила моя мамо, ти ме научи да падам и да мога да се изправям и да продължавам след това. Ти ми показа, че животът е покана за танц с различен ритъм и не трябва да прекалявам с взимането на паузи, колкото и трудни периоди да имам. Научи ме да спра за глътка въздух, да се огледам и да видя, че нищо не е толкова страшно и фатално и да се влея обратно в мелодията.

Ти си тази сила, която само с поглед, дума или жест като електрошок ме връща към реалността, и същата тази, чийто поглед ми вдъхва сили да продължа дори когато е немислимо трудно.

Искам да ти се извиня за моментите, в които съм се карала с теб, в които съм те наранявала, в които съм отстоявала себе си на инат.

Честит празник на жената! Пожелавам си само да имаме време – време заедно, мамо. Ти си моето начало и край.


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Стела Георгиева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Майка ми е абсолютно ВЕЛИКА – във всяко едно отношение, или поне в моите очи. Тя самата, обаче, много страда, че не е Велика. Нейната баба, на която е кръстена, се е казвала Велика, а майка ми е Величка.

И до ден-днешен тя не успява да разбере доводите на собствената си майка да не ѝ даде това прекрасно име, но поне в моите очи майка ми е тотално, неоспоримо, безкрайно, доказано ВЕЛИКА! Сигурно всички мислят по този начин на своите майки... Обаче моята си го заслужава.

Аз съм доста тегав характер. Да се чете „пълното зло". Единствено и само ВЕЛИКАТА ми майка може деликатно и умело да ми влее малко разум в главата, без да предизвика истерии или каруцарски псувни.

Освен това изтърпя всичките ми буйства в тийнейджърския период, дори един шамар не ми е лепнала. Вместо това винаги е поощрявала моите успехи и винаги, абсолютно навсякъде се е хвалила колко прекрасна дъщеря си е родила. 

Майка ми е от типа „Чупи си сама главата, за да разбереш правилния път”. Това явно е много правилна родителска стратегия, или поне за моя чепат темперамент, и нито веднъж не се изказа тъпанарски за безкрайно идиотските ми решения.

В резултат на това израснах сравнително разсъдлив човек, който може сам да се оправя. А това си е ВЕЛИКО – да оставиш едно дете да взема решения и да се намесваш само в краен случай, например при смъртна опасност, може би е най-адекватният родителски подход на света. 

Освен това ВЕЛИКАТА ми майка никога не се оплаква. Бачкала е като ненормална с баща ми, за да имам аз всичко. В едни много противоречиви години е развивала частен бизнес и дори не ме е пуснала на градина. Вместо това ме водеше със себе си на работа.

Всъщност тя ме водеше навсякъде със себе си. Имам само един ужасяващ спомен как съм при баба ми, защото родителите ми наистина много спешно трябваше да пътуват до друг град по работа – цялото ми време от този престой аз прекарах на прозореца, за да гледам кога ще се върне мама да ме вземе.

Освен това ВЕЛИКАТА ми майка заедно с ВЕЛИКИЯ ми баща ме включиха в семейния бизнес още на 11 години. Научиха ме на труд, разбрах как се изкарват пари и много по-лесно научих тяхната стойност. Не ме разглезиха до краен предел, макар че имаха такава възможност. Безкрайно съм им благодарна за това!

Майка ми е толкова ВЕЛИКА, че се е оправяла без детска градина, баби, дядовци и други субекти. Освен това се е оправяла без миялна, пералня, сушилня, прахосмукачка робот, фурна с 400 степени, дизайнерски котлон и всякакви други щуротии.

Не е имало Монтесори играчки, пеещи, интерактивни и супер интересни джаджи, за таблети и игри на телефона дори не споменавам.

Имала е леген – оставяла ме е 2 часа да си мисля, че пера. Имала е буркан с копчета – оставяла ме е до безкрай да си ги редя. Чела ми е приказки до посиняване. Будувала е с мен, защото и аз като моята дъщеря съм била някакво дете чудо – караконджул, което може да оцелее с общо 3 часа сън на денонощие. Само че, за разлика от мен, ВЕЛИКАТА ми майка не ми е крещяла, нито пък сега ми натяква какъв урод съм била и не съм я оставяла да спи.

ВЕЛИКАТА ми майка може да успокои всеки – ревящи чужди бебета в самолета, откачени непознати на улицата, супер гневни клиенти и най-вече лудата си дъщеря и още по-лудата си внучка.

ВЕЛИКАТА ми майка е и ВЕЛИКА тъща. Нито веднъж не се е изказала, не се е намесила, не е дала съвет. Да се сърди, че детето ми не е кръстено нито на нея, нито на друг, съвсем не ѝ е присъщо. Мъжът ми истински я боготвори. Нейният мъж – моят феноменален баща, също.

Човекът е на 50+, но физически не може сам да си намери чорапите, да си намаже една филия с лютеница и да се сети къде са му документите/ ключовете за колата/ нахапаната наполовина бисквита.

Затова пък майка ми винаги му е сготвила по няколко манджи на ден, изгладила му е дрехите, прибрала му е нахапаната бисквита и почти винаги може да отговори къде са му документите.

ВЕЛИКАТА ми майка е преминала през много бури в своя живот, включително е победила и рака. Аз съм била малка тогава, може би в 3-4 клас, и дори не съм разбрала, че майка ми е била болна, камо ли че се възстановява от супер тежка операция.

Майка ми не мрънка, не се оплаква, а стиска зъби и кара стремглаво напред! Обикаля света, пие си коктейлите по круизи, купува си уникални дрехи и аксесоари и просто дори непознатите виждат колко е ВЕЛИКА. Просто самата ѝ осанка няма как да остане незабелязана. С други думи, разбрала е смисъла на живота, а какво по-велико от това?!

Ето защо с целия този текст искам да ѝ кажа да спре да страда, че не са я кръстили Велика – тя си е ВЕЛИКА и точка. За мен и завинаги!

Най-голямата ми мечта е някой ден моята дъщеря да се гордее поне наполовина толкова с мен, колкото аз се възхищавам на моята майка! Макар че знам, че не мога да ѝ стъпя и на малкия пръст...


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

cross