Финансовата грамотност не е вроден талант. Не се раждаме с усет към бюджета, нито с навика да спестяваме, нито пък с ясната представа за стойността на нещата. Това се учи. Понякога с грешки, понякога с личния пример на родителите ни. Обикновено не става в класната стая (макар че е добре и там да се понаучава това-онова), а у дома. Там, където се плащат сметки, правят се покупки и се обсъждат „големите“ неща.
Как да учим децата на стойността на парите
Първият разговор не трябва да е за това колко струва велосипедът, а защо струва толкова. Не защото „нямаме пари“, а защото имаме приоритети.
Когато децата започнат да получават джобни, колкото и малки да са сумите, те вече влизат в реалния свят. Ако похарчи всичко още първия ден – добре. Нека го направи. На втория ще разбере. Или на третия. Зависи колко му е важно. Но само ако няма нова сума в джоба без въпрос или коментар.
Децата не обичат да ги поучават, но обичат да участват. Включете ги: в планирането на седмичния бюджет за храна, в пазаруването, в преценката между две марки кисело мляко. Обяснете защо избрахте по-евтиното или защо сте готови да платите повече за качество. Това не е тежък разговор, а е реалността.
Не превръщайте парите в табу. И не ги използвайте като наказание или подкуп. Ако джобните пари са обвързани със „слушане“ или „непослушание“, детето няма да разбере тяхната истинска стойност. Напротив – ще ги възприема като инструмент за манипулация. А това е урок, който трудно може да се отучи по-късно. Не искате дете, което се превръща в послушен възрастен, защото някой го държи с пари и скъпи подаръци. Или дете, което е тъкмо този, който си купува приятелства и любови с пари и скъпи подаръци.
Обърнете внимание и на темата за инфлацията. Рано или късно децата ще научат от медиите или от заобикалящата ги среда, че много неща поскъпват. Може би е по-добре вие да сте първият човек, който им обяснява какво всъщност значи, когато цените се покачват. Защо излизанията за сладолед са по-редки. Или защо тази година подаръкът е малко по-скромен. Това не е драма – така стоят нещата.
Парите трябва да се обсъждат. Говорете за финансовите проблеми, но деликатно и не твърде често, за да не накарате детето да се чувства като бреме.
Джобните пари – първите уроци
Ако теорията сработи, не би трябвало да липсва и практиката. Ето защо е важно детето ви да получава редовно джобни пари. Някои препоръчват това да започне още от 6-годишна възраст. Така детето ще се научи да борави с пари още от малко.
Най-добре е да има няколко ясни правила:
- без заеми;
- без аванси;
- без изключения от сорта на „ама този път, понеже е рожден ден…“
Колкото по-постоянна е логиката, толкова по-лесно детето ще я възприеме и следва. Поне в повечето случаи.
Независимо дали е изкарало двойка в училище, или се е държало кофти със съседа – не намалявайте джобните му пари. Сумата трябва да се дава редовно и да не зависи от оценките или настроението вкъщи.
Помагайте със съвети
Ако детето ви винаги харчи всичко на мига, обсъдете го. Разберете за какво отиват парите. Помогнете му да види алтернативи – например спестяване за нещо по-голямо.
Покажете му как да води бюджетна справка. Може да е с лист хартия, нещо надраскано на ръка или таблица в телефона. В края на седмицата направете равносметка. Това е полезно и понякога изненадващо и за двете страни. Покажете и как семейството ви определя приоритетите. Включете децата в планирането на по-големи разходи като почивка например.
Обяснете и друг принцип: дори в зряла възраст има неща, които не можеш да купиш веднага. Понякога изчакването е по-доброто решение.
Създайте заедно списък с желания. Разпишете колко струват, колко ще трябва да се спестява, за колко време. Звучи скучно, но превръща мечтата в нещо, което се планира и постига.
Повече отговорности = повече доверие
Колкото по-голямо става детето, толкова по-самостоятелно трябва да борави с парите си.
От 14-годишна възраст може да получава още една фиксирана сума директно в собствената си сметка. С нея може да покрива лични нужди – дрехи, козметика, ремонт на колело. Нека решава само̀. Това е подготовка за живота.
Ако вече има опит, покажете му какво е лихва. Ако иска нещо, което не може да си позволи – дайте му пари назаем, но с уговорка за връщане с лихва. Това ще го научи, че бъдещите пари струват нещо допълнително.
Приложения, игри и по-модерни подходи
Поколението, което расте с екран, не трябва да бъде обучавано с тефтер и химикалка. Има отлични приложения, които превръщат парите в приключение. Такива са например BusyKid, GoHenry, HyperJar и др. Детето си поставя цел – нова игра, колело, билет за концерт – и следи напредъка сума по сума.
Някои приложения включват и „мисии“, одобрявани от родителите: „измий чиниите за 1 лев“ или „прочети книга за 2 лева“. Прилича на плащане за дейности, което не е много сигурно, че искаме, понеже в противен случай повечето деца няма да могат да си позволяват собствените им майки, защото и на тях трябва да се плаща за дейности, нали така?! Но когато е част от разговор и не е единствената мотивация – работи.
Игрите също са мощен инструмент. Монополи, Кешфлоу, симулации на онлайн магазини. В някои училища в Западна Европа провеждат уроци чрез игра – децата правят „фирми“, разменят услуги, плащат „данъци“, спестяват. И ако вложиш всичко в сладолед, а после нямаш за „учебници“, разбираш много без нито една таблица.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Дуално обучение и първи стъпки към самостоятелност
В България все още се гледа с притеснение дете под 18 години да работи. В нашата култура се смята, че тийнейджърът трябва да учи, а не да изкарва пари. Но моделът се променя.
Все повече семейства осъзнават, че ранното включване в трудовия свят не е експлоатация, а подготовка. Но не е задължително да е тежък труд. В Австрия, Германия и Швейцария дуалното обучение е норма – училище, съчетано с няколко работни дни в седмицата. И със заплата и умения.
И у нас тази идея набира скорост. Все повече фирми търсят ученици за стажове, летни позиции, дори за лека заетост. Важното е да е доброволно, регулирано, с образователен елемент. И тогава има огромна стойност.
Ако детето започва да печели, време е и за следваща стъпка – собствена сметка. Смарт карта с лимити. Приложение за следене. Родителски контрол. Това дава усещане за отговорност.
Първата сметка. Първата карта. Първата работа. Малки стъпки, но с дълбок отпечатък. Разумното боравене с парите ще даде на децата увереност и възможност да започнат личния си път в света на възрастните.
„Майко мила, говорим за пари!“ е специална поредица на Майко Мила, в която очевидно си говорим за пари, но и за всичко, което парите могат да ни дадат или да ни отнемат – свобода, време, възможности, сигурност. С други думи, говорим за финансова грамотност и се опитваме да разкажем някои важни и полезни неща за парите и отговорностите, които вървят с тях.
