Пари. Говорим за тях всеки ден. Често със съжаление, понякога с гняв, от време на време с надежда. Разменяме фрази от типа „Няма пари“, „Всичко поскъпна“, „Заплатите не стигат“, „Едва свързваме двата края“. Но колко често говорим как да управляваме парите си? Кога за последно някой ни е обяснявал какво точно означава да сме финансово грамотни?
Ако самият израз ви звучи малко претенциозно или плашещо – не сте сами. В България темата за парите все още е до голяма степен табу. Трудно се говори за тях – у дома, в училище, дори сред приятели. Все едно е неудобно, срамно или проява на лош вкус. Мнозина дори се чувстват виновни, че не разбират елементарни финансови термини. А истината е, че никой никога не им е обяснил тези неща. Нито в училище, нито вкъщи.
Ако не разбираме основни финансови понятия, трудно можем да взимаме добри решения, свързани с парите ни.
А хората, които са финансово грамотни, имат много по-голям шанс да се справят добре – било то когато спестяват, инвестират или теглят заем.
Днес това е още по-важно, защото финансовите продукти стават все по-сложни, а достъпът до тях – все по-лесен. В много страни правителствата насърчават гражданите си да използват банкови и кредитни услуги и все повече хора отварят сметки и теглят кредити. Освен това пенсионирането вече не е изцяло в ръцете на държавата или работодателя – все по-често самите ние трябва да мислим как да си осигурим спокойни старини.
Липсата на финансови знания обаче може да излезе скъпо.
Хората, които не разбират как работят лихвите (и натрупването им) например, често плащат излишни такси, трупат дългове и взимат заеми с по-неизгодни условия. Обикновено те спестяват по-малко и взимат повече кредити.
От друга страна, ако сме финансово грамотни, можем да планираме по-добре бъдещето си – особено що се отнася до работата и пенсионирането. А когато става дума за инвестиции, хората с по-добро ниво на финансова грамотност знаят как да намалят риска, като разпределят парите си между различни видове активи.
Какво всъщност означава да си финансово грамотен?
Финансовата грамотност не означава да имаш голяма заплата. Не означава да си икономист, да следиш фондовите борси или да имаш таен талант за инвестиране. Означава да разбираш какво можеш да направиш с парите, които вече имаш – независимо дали са малко, или повече. Означава да можеш да планираш, да правиш избори, да разбираш основните принципи на спестяването, кредитирането и потреблението. Да знаеш къде отиват парите ти. Да разбираш какво подписваш. Да имаш представа какво ще последва, ако останеш без работа или ти се наложи спешен разход.
Ако можеш да отговориш спокойно на въпроси като „Колко харча на месец?“, „Колко ми струва животът?“, „Какви осигуровки плащам?“, „Мога ли да заделя за спестявания?“ – значи вече си по пътя към финансовата грамотност. Не е въпрос на престиж. Въпрос на ежедневна сигурност е.
А сега малко история…
Преди 100 години в българските училища е било напълно нормално децата да учат как да боравят с пари. В някои училища и професионални паралелки предмети като „Икономика на домакинството“ и „Търговско счетоводство“ са били част от учебната програма. Разбира се, това са били други времена, с други икономически и социални условия, но факт е, че предприемачеството и частната инициатива са били нещо обичайно. Бабите и дядовците ни може и да не са били висококвалифицирани инвеститори, но са знаели как да планират. Как да отделят пари за сватба, за земя, за зестра, за лоши дни.
След това идва рязка промяна. След 1944 г. държавата поема контрола върху икономиката и се превръща в основен стопанин, планиращ „петилетки“, а частната инициатива се разглежда с подозрение. Парите стават нещо, което „държавата дава“, а не нещо, което сам изкарваш, управляваш и умножаваш. Този модел, макар и формално да е останал в миналото, често продължава да влияе на начина, по който мислим за парите и днес.
България – една от последните в ЕС по финансова грамотност
Според различни международни изследвания България е на опашката в Европа по финансова грамотност. Според проучвания значителна част от българите изпитват трудности с основни финансови термини – те не могат да обяснят какво означава инфлация, как се изчислява лихва или каква е разликата между брутна и нетна заплата. Това не е защото сме по-глупави от другите. А защото системата не ни е дала тези знания. Според проучването S&P Global FinLit Survey едва 35% от пълнолетните българи са финансово грамотни, като в ЕС зад нас по този показател е само Румъния (22%). За сметка на това средно за ЕС 53% от пълнолетните са финансово грамотни, а разбирането на финансовите понятия е най-високо в Северна Европа.
В същото време в страни като Финландия, Канада, Естония или Швеция децата започват да учат лични финанси още в началното училище. Темата е част от учебния план. Учи се как се съставя бюджет, как се избира банка, как се преценява дали даден кредит е изгоден или не. Резултатът е очакван – възрастни, които се ориентират спокойно в сложния свят на парите, които не изпадат в паника при всяка икономическа криза и които планират живота си с увереност.
А какво се случва, когато хората не са финансово грамотни?
Тогава често се живее от заплата до заплата, без буфер, без сигурност. Хората се изкушават се лесни решения – бързи кредити, покупки на изплащане, скъпи услуги, за които не четат дребния шрифт. Подписват договори, които не разбират. Чувстват се объркани, когато трябва да платят данъци, да сменят банка, да подадат декларация. Не разбират какво се става с парите им, когато ги получат, и защо всъщност никога не стигат.
Този тип неразбиране води до огромни лични, а понякога и семейни драми – непогасени дългове, запорирани сметки, загуба на имущество, невъзможност да се планира бъдещето. А още по-лошото е, че децата на такива хора израстват със същия модел. И го възпроизвеждат. И така се въртим в един омагьосан кръг.
А какво можем да направим?
Най-простото нещо е да започнем да говорим. Да не се срамуваме да признаем, че не знаем нещо. Да питаме. Да четем. Да търсим информация. Да говорим с децата си. Да им обясним защо не могат да имат всичко, което искат, веднага. Да им дадем джобни пари и да ги научим да планират. Да си правим сметка не само колко изкарваме, но и какво реално харчим. Да планираме не само месеца, но и годината. Да не се страхуваме от теми като кредит, застраховка, пенсия. Защото това не са теми за „богатите“, а теми за всички, които искат да живеят спокойно.
Финансова грамотност означава финансова свобода
Това не е просто модерна дума, нито нова мода. Това е умение, което може да ни даде сигурност, самочувствие и спокойствие. Разликата между човек, който живее с усещането, че всичко е извън негов контрол, и човек, който може да управлява живота си с яснота.
С тази поредица от материали в Майко Мила искаме да покажем, че финансите могат да бъдат разбираеми. Че не е нужно да си счетоводител, за да се справяш с парите си. Че има начини да направиш умни избори, дори когато парите не стигат. Че знанието е сила. А финансова грамотност – онзи ключ, който може да отвори по-спокоен живот за теб и децата ти.
