Текстът е създаден с подкрепата на Банка ДСК.
Когато бях дете, джобните пари се появяваха мистериозно – сякаш някой невидим спонсор се грижеше да имам винаги монета за сладолед или банкнота за албума за футболни стикери от будката пред училище. Баба пъхваше стотинки в джоба ми „за късмет“, дядо ме изпращаше за Пловдив с банкноти, мама оставяше дребни, „за да си вземеш нещо сладко“. Не питах откъде идват, не мислех колко им костват. Просто ги харчех – без особено голям план и без колебание.
Днес при много от нас, децата от края на миналия век, ролите са сменени. Мнозина вече са от страната на родителите, които броят и решават кога и колко джобни е „правилно“ да даваме. Да е седмично, за да се следи по-лесно и да няма големи загуби, ако парите „изчезнат“ твърде бързо? Или месечно, за да се учи детето да планира? А дали изобщо е готово да борави с пари?
Експертите са категорични
Джобните пари са много повече от дребни за закуска. Те са първият инструмент, с който децата се докосват до истинската стойност на парите. Това е моментът, в който разбират, че изборът има цена. Когато едно дете само̀ реши дали да похарчи всичко веднага за нова игра, или да спести за нещо по-голямо, то прави първия си личен бюджет. И да, много вероятно и първата си финансова грешка. Но именно от тези грешки идват най-ценните уроци.
В Германия Институтът за младежта е съставил препоръчителни суми: няколко евро седмично за най-малките, до около 75 евро месечно за 17–18-годишните. Логиката е проста: по-малките още не могат да мислят в рамките на месец, а по-големите вече имат по-големи разходи – обяд с приятели, билет за кино, подарък за рожден ден на съученик.
Но не е важно само колко даваме. Важно е как го правим
Ако превърнем джобните в награда за добри оценки или в наказание за лошо поведение, те губят ролята си на учебен инструмент. По-добре е да бъдат постоянни, предвидими и свободни за харчене – с ясното условие, че отговорността е на детето.
Има и друг въпрос, който разделя родителите – трябва ли джобните да се „изкарват“ чрез домашни задължения. Някои смятат, че всеки трябва да помага вкъщи, защото е част от семейството, а не срещу заплащане. Други вярват, че джобните са шанс децата да усетят връзката между труд и доход. Няма универсален отговор, но има балансиран подход – една част от сумата да е постоянна, а допълнителни пари да се дават за извънредни задачи. Така се запазва усещането за принадлежност, но се въвежда и принципът „работа срещу възнаграждение“.
Темата е особено актуална в дигиталната епоха
Още преди десетина години родителите, по онова време предимно в Западна Европа, Азия и САЩ, забелязаха, че децата им вече рядко виждат пари в брой – пазаруването се правеше онлайн, джобните се пазеха в спестовна сметка, плащанията бяха с карта. Парите постепенно стават нематериални. Въпросът е как тогава да научим децата им стойността им.
Отговорът е в комбинирания подход – реални пари за малките покупки и контролирана карта за по-големите. Или пък с карта за всичко. Светът на тийнейджърите е дигитален и плащането с карта е естествено продължение на живота им онлайн.
Миналия месец един колега ми разказа как дъщеря му, седмокласничка, получила първата си карта ДСК Тийн. „Първото нещо, което направи, беше да я снима с намерение да я качи в Instagram с надпис: „Официално голяма“, каза, хилейки се, колегата. Първото нещо, което той е направил, разбира се, е да ѝ обясни, че снимането на картата не е добра идея от съображения за сигурност. И детето намерило по-добро приложение на новата си придобивка – отишла веднага до кварталната пекарна да си купи кроасан „с карта“. На касата осъзнала, че всъщност не е запомнила ПИН-а и звъннала на баща си с шепот: „Тате, а как беше ПИН-ът?“. Оттогава и двамата имат семейна шега, че първият ѝ урок по финансови навици е бил „Не забравяй ПИН-а, иначе рискуваш да останеш без обяд“.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Безплатните продукти като ДСК Старт и ДСК Тийн дават на децата удобството да плащат навсякъде – без да носят кеш, който лесно могат да загубят. ДСК Старт се заявява от родител или настойник в офис на банката и е подходяща за по-малки деца – от 7 до 13 години, които тепърва започват да учат финансовите си навици. Дневните лимити са малки, а техните родители имат възможност да следят движението по сметката през своя DSK Mobile и да насочват, когато е нужно, без да отнемат усещането за самостоятелност.
ДСК Тийн пък е специално разработена за нуждите на тийновете, които освен джобните получават и стипендии. Освен че с нея могат да правят дребни покупки онлайн, имат и достъп до мобилно банкиране и дигитален портфейл. Тези функционалности ги запознават с бъдещето на финансите, като в същото време носят спокойствие на техните родители. Картата може да бъде заявена във всеки офис на Банка ДСК, в присъствието на родител или настойник само с лична карта на тийнейджъра, както и през училище партньор на банката.
Този септември Банка ДСК направи още една важна крачка към образованието на младежите, подарявайки безплатен достъп до водещи дигитални образователни платформи. Така картите ДСК Старт и ДСК Тийн вече са много повече от средство за разплащане – те са ключ към знание, развитие и финансова самостоятелност. Защото истинската стойност на джобните не е в това колко харчим днес, а в уроците, които ни помагат да усвоим за утре – че парите не са мистерия, а инструмент, който можем да управляваме разумно и с увереност за цял живот.
Текстът е създаден с подкрепата на Банка ДСК.
Преди 20 години Банка ДСК издава първите детски карти ДСК Старт и ДСК Тийн – иновативна стъпка към изграждането на финансова култура още от най-ранна възраст. С нея банката поставя началото на мисията си да подкрепя децата и младите хора в отговорното управление на средствата им.
Днес, две десетилетия по-късно, Банка ДСК продължава да надгражда портфолиото си от продукти за деца и младежи, като остава вярна на своята цел: да помага на младите да израснат финансово независими и уверени.
„Майко мила, говорим за пари!“ е специална поредица на Майко Мила, в която очевидно си говорим за пари, но и за всичко, което парите могат да ни дадат или да ни отнемат – свобода, време, възможности, сигурност. С други думи, говорим за финансова грамотност и се опитваме да разкажем някои важни и полезни неща за парите и отговорностите, които вървят с тях.
