15-годишната Елена Чакърова ни разказва за едно отминало пътуване до Козлодуй и по-специално – до кораба „Радецки“. С тази история Елена става част от конкурса ни с Yettel и Българския туристически съюз за разказ от 100-те национални туристически обекта.
Всеки месец до края на лятото ще награждаваме трима от вас с цели комплекти страхотни награди от Yettel и ще подаряваме нашия семеен пътеводител „Стигнахме ли вече?“.
От вас очакваме истории, свързани с посещенията ви (минали или скорошни) на някой от 100-те национални туристически обекта, както и регистрация в приложението на Yettel, където можете да събирате дигитални печати от обектите, да гледате видео истории за много от тях и да се включите в игра за брой събрани печати със страхотни технологични награди. (Не се изисква да сте абонат на телекома, за да се регистрирате.)
Очакваме историите ви на konkursmaikomila@gmail.com. Нямаме търпение да четем!
Ще споделя с Вас своите спомени за едно от многобройните ни пътувания, подчинени на принципа на Туристическия съюз: „Опознай родината, за да я обикнеш!“.
Ще ви разкажа за едно наше пътуване от далечната 2014 г. до град Козлодуй, където посетихме кораба „Радецки“ като част от Стоте национални туристически обекта. Днес съм почти на 15 години. За възстановяване на някои моменти от това сравнително далечно преживяване взех пространно интервю от своята майка, която (като повечето майки) помни детайли от хубавите семейни събития.
Петгодишното дете тогава се впечатли силно от една среща с представител на фауната. Мил спомен, към който с радост се върнахме и двете.
Пристигнахме преди обяд в Козлодуй.
Есента беше мека и топла. Първо посетихме Атомната електроцентрала в града. Това беше предварително планирано и разрешено посещение, за което ще ви разкажа следващ път.
След това се запътихме към Националния музей „Параход „Радецки“. По пътя направихме снимки на паметника на Христо Ботев и неговата чета, на парка и алеята, водеща до музея.
Беше невероятно и запомнящо се. Аз и моят брат, макар и доста малки тогава, научихме толкова много неща за Ботев и четата: например, че параходът е построен през 1851 г. в Будапеща, на 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България.
Уредникът на музея беше много сладкодумен, а ние гледахме с широко отворени очи експонатите, които ни пренасяха в онези отминали времена.
Музеят „Параход „Радецки“ е единственият пътуващ параход музей на Балканския полуостров и в България. За наше съжаление, тогава параходът не се движеше на собствен ход. Стоеше закотвен на козлодуйския бряг. Предстоеше му дългоочакван и наложителен ремонт.
Времето на беседата бързо отлетя и ние слязохме заредени с патриотизъм – думичка, коята чувахме у дома, но чийто смисъл доизяснихме по-късно в училище.
На връщане от парахода по алеята се срещнахме с една симпатична костенурка.
Порадвахме се на неочакваната среща и се снимахме за спомен. Оставихме я да продължи своя път. След кратка разходка из града ние също поехме към мястото на нашето нощуване –Враца, град, също свързан с подвига на Ботевата чета.
Като се има предвид, че по време на посещението ни съм била на около 5 години, честно да си призная, най-силно в онзи момент ме впечатли срещата с костенурката. Съвсем ясно си спомням и старовремския печат, който сложиха на туристическите книжки.
До нови срещи, в които ще споделя още спомени от нашите семейни пътувания, по време на които събирахме печати и марки.
