Искаме или не, децата ни са част от дигиталното поколение, което умее да изразява себе си през емотикони и мемета, а ние, техните аналогови родители, понякога имаме нужда от речник, за да ги разберем. Резултатите от регулярното годишно проучване на Yettel за дигиталния живот на децата и техните родители са добра отправна точка в търсенето на общ път между две поколения и свързването на аналоговия с цифровия свят.
Как телефонът да не е врагът, който ни разделя с тийнейджъра? Можем ли да приемем ролята на напътстващ възрастен, който говори с детето си за вероятните опасности, но и заедно с него открива нови светове?
По тези теми в епизода на „Следващите 10“ Красимира Хаджииванова разговаря с Надежда Цекулова, журналист и правозащитник с фокус върху правата на децата, и с Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в Yettel.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ще разберете още как се изгражда доверието и кога се прекрачва личното пространство. Коментираме и контрола, тормоза в интернет и вариантите за подаване на сигнал при измама или онлайн насилие. Ще чуете и кои са най-важните дигитални умения, които е добре всеки да придобие.
Епизодът е осъществен с подкрепата на Yettel и инициативите им за развиване на дигитална и медийна грамотност.
Вижте и практични съвети и полезни материали за децата и техните родители. Гледайте епизода:
Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.
„Не четох, но съм възмутен.“ Посмейте се на това изречение, а след като ви замръзне усмивката, нека си дадем сметка заедно, че шегата описва много точно начина, по който все повече хора потребяват информация днес.
В новия епизод на „Следващите 10“ Красимира Хаджииванова разговаря с Георги Караманев и Андрей Любенов за критичното мислене във времената на изкуствения интелект.
Говорим за:
Партньор на епизода е Yettel в рамките на техните инициативи за медийна и дигитална грамотност, с които можете да се запознаете в сайта им.
Абонирайте се за канала ни в YouTube и споделете разговора с човек, който винаги първо се възмущава, а после чете.
Още не сме свършили, скрол надолу
Възможно е читателите на този текст да са получили първия си мобилен телефон на 18 години или по-късно. В наши дни получаването на първия мобилен телефон е доста по-рано, защото той отдавна не е лукс, а необходимост. В допълнение, по-късното придобиване на лично мобилно устройство може дори да навреди на самочувствието на младежа. Когато електронното устройство се ползва с мярка според възрастта и с подходящ родителски контрол, то може да е стимул за мозъка и за когнитивните умения на детето.
Точно за ролята на видеоигрите и за достъпа до телефона говорим с Антоанета Василева, която е специалист по безопасен интернет и дигитална грамотност, за да сверим и ние малко аналоговите си часовници, вместо да залитаме в крайности и да обясняваме как „тия деца само на компютъра/телефона висят“.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В рубриката вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Колко е допустимото време за игра на видеоигри за дете на 7 години?
Този кратък и ясен въпрос получихме от наш читател. И ако трябва да сме честни, много родителите си го задават. Този път заедно наш опитен водач в темата е Антоанета Василева.
„Има родители, които дават личния си телефон на децата, когато те са на много малка възраст – 2–3 години. Други отлагат даването на устройство до 10–11“, казва Антоанета Василева. Тя подчерта, че е важно да знаем какви са рисковете от връчването на телефон 2–3-годишно, без устройството да е защитено с програма за родителски контрол (Family Link, ESET).
Пускането в необятния дигитален свят на деца на 10–11 години, които досега не са използвали интернет, също има своите специфики, особено ако не са подготвени за отговорно използване на устройствата. Липсата на дигитално-медийна грамотност и опит ги прави уязвими за манипулации, измами и неподходящо съдържание. Така се отваря и вратата към прекомерно използване на интернет и развитие на нездравословни навици.
Специалистите са на мнение, че децата, които твърде късно навлизат в света на дигиталните технологии в сравнение с връстниците си, може да бъдат подложени на социален натиск да наваксат, което води до стрес и опасност от попадане в ситуации на онлайн тормоз, онлайн сексуална експлоатация или контакт с непознати и фалшиви профили.
Не се препоръчва най-малките деца (до 2 години) да имат достъп до екрани, освен за кратки видеоразговори. Такива са препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и на Американската академия по педиатрия (AAP).
„За децата на 4–5 години ограничете времето пред екрани до максимум 1 час дневно, като съдържанието трябва да е образователно и с активно участие на родителите“, съветва Антоанета Василева. Последното означава, че е важно детето да не е само̀ пред екрана с песничката или с филмчето, а да има общуване с родител или друг възрастен през това време. Така можем да коментираме заедно какво вижда на екрана и как се чувства.
Според Антоанета децата между 6 и 12 години е добре да използват устройства за образователни цели и за игра в свободните моменти, но екранното време трябва да е балансирано с други дейности – игри навън, учене, спорт и социални действия.
Над 13 години децата търсят повече свобода и програмите за родителски контрол вече спират да вършат работата, защото ограничението влияе на доверието. Затова специалистите съветват родителите постепенно да ги изключват, без да спират да следят за здравословните дигитални навици – почивки от екраните и баланс между онлайн и офлайн живот. И това, че няма програма за родителски контрол, разбира се, не означава, че трябва да спрем да проявяваме интерес към онлайн живота на децата и да следим какво съдържание достига до тях. Това си е по условие.
И нещо, което понякога забравяме: децата гледат какво правим. Т.е. ако самите ние не сме стриктни по отношение на времето, прекарано с устройство в ръка, ще е по-трудно да установим ясни правила и граници и за децата.
Да, има. И не е просто приказка на недоволни аналогови баби, а си е тенденция. Какво означава „отглеждане“? Накратко: детето се забавлява, общува, храни се, приспива се, успокоява се през и със устройство.
Специалистите са категорични, че това може да доведе до забавяне на когнитивното и емоционалното развитие на децата. Те имат нужда от физическо и социално взаимодействие, за да изградят всички важни умения, които ще им послужат после в живота.
Прекомерното използване на екрани може да:
„Когато са сами пред устройствата, децата могат да бъдат изложени на неподходящо съдържание или да изпитат емоционални проблеми като тревожност и ниско самочувствие“, отбелязва Антоанета.
И това не е вариант, скъпи родители. Лишаването на децата от достъп до онлайн съдържание, което ползват и връстниците им, също не работи, особено в света, в който живеем. „Основните рискове за едно дете, лишено от онлайн активност, са свързани с потенциална социална изолация, липса на възможност за развиване на дигитални и медийни умения, пропуснати възможности за обучение и затруднено адаптиране към съвременния дигитален свят“, казва Иглика.
„Децата могат да се почувстват изолирани или „различни“ от своите връстници, което може да доведе до понижено самочувствие или трудности в изграждането на приятелства. Интернет е важен инструмент за обучение и кариерно развитие. Много учебни материали и платформи се предлагат онлайн. Липсата на онлайн опит може да затрудни адаптирането към технологичната среда, което е неизбежна част от живота и работата в днешния свят“, допълва тя.
Вместо пълно ограничение или лишаване, подходът може да бъде умерено въвеждане на онлайн съдържание, което е подходящо за възрастта и е контролирано от родителите. Това ще позволи на децата да развиват уменията и социалните връзки, от които се нуждаят, без да бъдат изложени на рисковете от неограничен достъп.
Видеоигрите могат да бъдат изключително полезни, когато се играят умерено и са подходящи за възрастта на детето. Те подобряват когнитивните умения, като стимулират бързото вземане на решения, пространственото мислене и решаването на сложни проблеми, обясняват експертите. Освен това игрите развиват моторно-координационните умения чрез прецизни движения и координация между ръцете и очите.
Образователните игри допринасят за ученето в области като математика, езици и история, докато мултиплейър игрите насърчават социалните умения, екипната работа и създаването на приятелства, пък било то и онлайн. И много често децата се свързват помежду си офлайн, в любимия ни жив живот, защото започват разговор за игра, която играят.
Има и игри, които се използват в рехабилитацията при физически или когнитивни увреждания. Други като Minecraft например стимулират креативността, позволявайки изграждане на виртуални светове и създаването на истории.
„Наблюденията ни от директната работа с деца в Центъра за безопасен интернет показват, че игрите могат да служат за управление на стреса. Една игра често е безопасна среда за изразяване на емоции“, казва Иглика Иванова. „Ползите обаче се проявяват най-добре при балансирано използване и съобразено съдържание, тъй като прекомерното играене може да доведе до негативни ефекти като намалена физическа активност или влошени социални контакти“, допълва тя.
Бъдещето на децата вероятно ще включва все по-голямо интегриране на онлайн живота с всекидневието им, но не изцяло. Интернет, виртуалната реалност и изкуственият интелект ще играят все по-значима роля в образованието, работата и социалните им взаимодействия. Въпреки това експертите подчертават важността на баланса между дигиталния и реалния живот, за да не се стига до социална изолация, дигитална зависимост и липса на физическа активност.
„Децата ни ще трябва да овладеят умения за управление на времето, прекарано онлайн, критично мислене и дигитална етика, за да се възползват от възможностите, които технологиите предлагат, без да жертват качествения си живот офлайн. Родителите, образователните институции и политиките, с техните мерки и регулации, ще играят важна роля за насърчаване на този баланс“, категорична е Антоанета Василева.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Какво беше интернет и какво стана! Как се получи така, че от едно от най-големите постижения на човечеството, взе да се превръща в нещо, за което говорим все по-негативно (а не трябва).
След последните потресаващи случаи на насилие над животни, което се оказа част от престъпна и мащабна схема, за пореден път си дадохме сметка, че интернетът може да се ползва с ужасяващи цели. Как да предупредим децата си за тъмната на страна на интернет, без да я правим примамлива с излишни забрани и обяснения, попитахме специалистите.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Здравейте, имам син на 15 години, който ползва и лаптоп, и телефон, разбира се, напълно самостоятелно. Много се притесних покрай случая с насилието на животни и нещата, които излязоха за това какво се разпространява в интернет. Чух, че се споменава нещо за dark web, но не съм сигурна какво точно значи това. Дали може да ми дадете повече информация? Тийнейджърите дали имат лесен и бърз достъп до такива места, говореше се за Телеграм групи… И как можем да говорим на децата за този dark web, как да го обясним?!
За тази тема ни помагат Антоанета Василева и Емилиан Златев.
Dark web (тъмната мрежа) е част от интернет, която не е достъпна чрез обичайните търсачки (като Google, Bing и др.) и изисква специален софтуер, конфигурация или разрешения за достъп, обяснява Антоанета Василева. Най-често достъпът се осъществява чрез мрежата Tor (The Onion Router), която замаскира онлайн трафика ни. Dark web се използва както за законни, така и за незаконни цели.
Сред легитимните причини за достъп до тъмната мрежа са заобикалянето на цензура, особено от журналисти и различни активисти, които живеят и работят в авторитарни режими, както и за защита на личната информация и при анонимна комуникация в ситуации на риск. Въпреки това dark web е известен най-вече с незаконната си употреба (за нея обясняваме малко по-долу).
Deep web и dark web често се бъркат, но представляват различни части на интернет, обяснява Антоанета. Deep web е по-голямата невидима част от интернет, която не се индексира от търсачки като Google – това включва съдържание, достъпно само с потребителско име и парола като онлайн банкиране, медицински досиета, образователни платформи и вътрешни системи на институции. То е напълно легално и защитава личната информация на потребителите.
Dark web, от своя страна, е малка част от deep web, която е нарочно скрита и достъпна само чрез специализиран софтуер като споменатия вече Tor. В нея има висока степен на анонимност и се използва както за легитимни цели, така и за нелегални дейности.
Попадането в dark web не става случайно – трябва да го направиш съзнателно и с определени стъпки, често чрез покана и предоставяне на линк. Влизането в тъмната мрежа става чрез специален, най-често Tor браузър, който осигурява анонимност и достъп до скрити сайтове с адреси .onion. Тези сайтове не се намират чрез обикновени търсачки, а чрез специални линкове от директории или форуми.
Антоанета Василева е категорична, че е важно да говорим с децата си за тъмната страна на интернет, но по подходящ за възрастта и зрелостта им начин. Мълчанието или табуто около темата няма да ги предпази – напротив, може да ги остави по-уязвими на митове, дезинформация и натиск от връстници.
Разговорът не трябва да включва технически обяснения как се стига до dark web, нито драматични забрани, които често само засилват любопитството. Вместо това говорете спокойно и с доверие – че има части от интернет, които не са за деца, че понякога там има съдържание, което може да ги стресира или обърка, и че не всичко, което е скрито, е вълнуващо или безопасно.
Dark web е среда, в която могат да протичат различни незаконни и дълбоко неморални дейности – именно защото се предлага висока степен на анонимност, трудна проследимост и липса на регулации, обяснява Антоанета. Сред най-честите престъпления в тази част на интернет са: продажба на наркотици, оръжие и фалшиви документи, търговия с откраднати лични данни и хакерски услуги, разпространение на детска сексуална експлоатация (Child Sexual Abuse Material – CSAM), трафик на хора и поръчкови престъпления, незаконни „услуги“.
През последните години се появяват и съобщения за т.нар. snuff content или излъчване на мъчения и насилие над животни, а понякога и над хора, които потребителите гледат срещу заплащане. Твърденията за т.нар. red rooms – платформи, където насилието се извършва „на живо“ по поръчка – не са доказани като системно съществуващи, но разследванията показват, че изолирани случаи на ужасяващо насилие, включително над животни, действително се срещат в тъмната мрежа, добавя Антоанета Василева.
Тези престъпления се разследват от специализирани звена по киберсигурност и от международни организации като INTERPOL, EUROPOL и в съответните звена в националните полиции. Самото разглеждане или разпространяване на такова съдържание е престъпление в много държави, включително и в България.
Важно е родителите и възрастните да знаят, че децата и младежите могат да бъдат изложени на опасност дори само чрез връзки, споделени в онлайн форуми или игри, предупреждава Антоанета. Ето защо информираността, доверието и откритата комуникация в семейството са ключови. Детето трябва да знае, че ако попадне на нещо странно или смущаващо, то не носи вина и винаги може да се обърне към родител или доверен възрастен.
Макар че невинаги е лесно да се прецени със сигурност, че едно дете е било изложено на съдържание от най-тъмните кътчета на интернет, има определени поведенчески сигнали, които могат да подскажат за подобен контакт. Възможни признаци включват:
Може да наблюдавате и промяна в дигиталното поведение – детето може да използва анонимни браузъри, да изтрива често история в браузъра си или да става по-потайно относно онлайн активността си. Понякога започва да проявява интерес към съмнителни теми, свързани с насилие и/или радикално мислене или да използва специфичен език и хумор, характерни за среди, свързани с dark web, предупреждава Антоанета.
Ето някои примери за специфични термини и сленг, които може да ви светнат червената лампа:
Doxx – публикуване на лична информация за човек без съгласието му.
OPSEC fail – провал в собствената сигурност онлайн („оперативна сигурност“).
Fresh dump – новопубликувана база с откраднати данни.
Escrow – услуга за защита при търговия (обичайно при нелегални сделки).
Red room – митични стаи за „на живо“ насилие срещу заплащане (обикновено се използва саркастично, защото повечето твърдения са фалшиви).
Pwned – напълно хакнат/победен потребител.
Zero day (0-day) – експлойт, за който няма защита към момента.
В такива случаи е важно родителят да запази спокойствие, да не подхожда критично и през обвинения, а с разбиране и открит диалог. Доверието между родител и дете е ключово, както и навременната реакция.
При нужда винаги можете да потърсите специалистите на Центъра за безопасен интернет на консултативната им линия 124 123.
В сравнителен план България често се нарежда на дъното по показатели за легитимно онлайн поведение и на върха по показатели за незаконно съдържание, което до голяма степен се дължи на дългогодишните проблеми с достъпа до пиратско съдържание, казва Емилиан Златев от Yettel. В доклада на INHOPE за 2024 г. голяма част от незаконното онлайн съдържание с деца е разкрито на адреси в Нидерландия (59,09%), следвана от САЩ с 12,59% и Словакия с 3,96%, а на четвърто място е България с 3,2%.
Емилиан потвърждава, че тенденцията от последните години е за увеличение на сигналите и случаите, свързани с детска порнография и дезинформация, а проблемите с пиратството и езика на омразата остават сравнително устойчиви. Позицията на България обаче определено може да се подобри през следващите години, тъй като от една страна, очакваме прилагането на Европейския акт за цифровите услуги да допринесе за ограничаването и по-бързото премахване на незаконно съдържание, а от друга страна, да се засили и задълбочи публично-частното сътрудничество в тази област.
Ако получите информация за криминално съдържание, свързано с тъмната мрежа (dark web), е важно да не го игнорирате, а да сигнализирате на отговорните институции в България. Това може да помогне за предотвратяване на тежки престъпления и да спаси животи, подчертава Антоанета Василева.
Първият и достъпен канал за сигнал е Центърът за безопасен интернет, който приема сигнали чрез платформата си на адрес www.safenet.bg. Центърът има Гореща линия за анонимно подаване на сигнали, включително и за съдържание, разпространявано в тъмната мрежа – особено когато става дума за детска сексуална експлоатация (CSAM) и други престъпления срещу деца. Когато разполагате с конкретни данни за престъпление, може да се обърнете и към отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП. Те разполагат с техническите и правните ресурси да разследват случаи, свързани с тъмната мрежа, с хакерски атаки, трафик на хора и други тежки престъпления в дигитална среда.
В случай на спешност или пряка заплаха – сигнализирате и на телефон 112.
Най-важното е да не действате сами – не изследвайте тъмната мрежа, не кликвайте по съмнителни линкове, не изтегляйте файлове! Подаването на сигнал към компетентните органи е най-безопасният и отговорен начин да реагирате, категорична е Антоанета Василева.
Сложете си ръка на сърцето и си признайте какви невъобразими тъпотии с тотален риск за живота сте правили като деца. Ако не сте – евала! В екипа на Майко Мила обаче (няма да посочваме кой!) е пълно с такива, които са играли на криеница по покриви на блокове, висяли са с краката навън от перваза на терасата на шестия етаж, палили са огън в тревите зад блока, пресичали са четирилентови булеварди за време (докато себеподобен седи отсреща и засича)… Изобщо, да не продължаваме, че почваме да се разтупкваме и ни хваща хем страх, хем срам.
Накратко – децата правят глупости. И ние като родители надали ще можем да ги спрем, но колкото повече знаем за начините, по които се забавляват и предизвикват един друг, толкова по-добре. Защото ще имаме едно наум какво да следим.
Ето например съвсем скоро се разбра за ново предизвикателство, което си отправят децата в TikTok – поглъщане на огромни количества парацетамол. Звучи като нещо, което никой с всичкия си не би направил. Само че при децата нещата не работят по този начин.
За онлайн предизвикателствата и как да разберем дали детето ни се е забъркало в нещо опасно, ще говорим днес с Мирела Христова и Антоанета Василева. Правим го в поредицата ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която създаваме съвместно с Yettel и Националния център за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Ето какъв родителски въпрос получихме преди време.
С ужас установих, че има някакви игри като предизвикателства, които децата играят онлайн. Четох, че в Америка деца са пострадали, изпълнявайки такива предизвикателства. Как да разбера дали продължава да има такива неща и за какво да говоря със сина си? Той е още малък, на 5 години, но искам да съм подготвена.
Номерът на интернет и на социалните мрежи в частност е, че когато нещо е тренд на хиляди километри оттук, може да се превърне в тренд и по нашите ширини за секунди. Така че, да, и българските деца попадат на онлайн предизвикателства, отправят си ги едно на друго и понякога, за съжаление, се стига до инциденти.
„В края на 2024 г. имаше дете, постъпило в болница след предизвикателство от TikTok. Децата се изтласкват с ръце едно към друго и доста често не успяват да се хванат, от което удрят лицата и главите си. В случая детето беше с мозъчно сътресение. В същия период дете беше ударено от волтова дъга, защото се качило на влак, за да си направи интересно селфи“, припомня психоложката Мирела Христова.
Опасности съществуват, опасни предизвикателства онлайн – също, но те не са единствените. Преди години, когато нямаше платформи като TikTok и Instagram, децата се предизвикваха едно друго и пак беше опасно. „В главата ми веднага се появява спомен как мои съученици се предизвикваха да сложат сол в ръката си, върху нея лед и да стиснат – реакцията на двата продукта може да причини много сериозни изгаряния и беше изключително популярно, а нямахме TikTok“, казва Мирела.
Важното, според специалистите, е да разберем защо децата изобщо приемат тези предизвикателства и на кого искат да се докажат. „С какво изпълнението на едно такова предизвикателство ще промени живота ти – по-популярен ли ще си, по-готин ли те прави и защо искаш да си по-популярен и по-готин? Има ли други начини да се постигне това? Тези въпроси биха замислили подрастващия реално какво цели с включването си в такива предизвикателства и какво може да загуби“, обръща внимание Мирела Христова.
Антоанета Василева добавя, че ако разберем, че детето ни гледа и обсъжда онлайн предизвикателства с приятелите си, на първо място трябва да реагираме с разбиране и да се опитаме да проведем спокоен разговор, за да съберем максимално много информация.
„Тази ситуация може да се превърне във възможност за изграждане на доверие и насърчаване на критично мислене. Родителят може да започне с въпроси, за да разбере какво е гледало детето, защо му е било интересно и какво е научило от това. Може и да опита, ако е подходящо, да направят предизвикателството заедно, по безопасен начин.
Пример за това е предизвикателството „Супермен“, което може да се пробва с дюшек, в обезопасена среда, с възрасни, така че детето да усети потенциалните рискове, без да се нарани и след това да разкаже на своите приятели и съученици защо не трябва да го правят. С подходящи за възрастта обяснения трябва да се посочи, че не всички видеа или игри в интернет са безопасни и че някои могат да доведат до сериозни последствия“, съветва Антоанета.
Не е лошо да се помисли и в посока предлагане на алтернатива – образователни или забавни занимания, които да стимулират детето както и онлайн предизвикателствата, но „доказването“ да има положителен резултат.
Много е трудно за нас като възрастни да си дадем сметка защо децата участват в подобни предизвикателства, но отговорът всъщност е много прост: защото е интересно, защото могат, защото и другите го правят. И, както отбелязва Мирела Христова, от малки ги учим да се състезават едно с друго, като ги питаме кой как се справя в училище и кой колко е изкарал на контролното, така че не е чудно, че се впускат и в други съревнования.
„Друга причина е нуждата да се докаже; да покаже, че може и че трябва да бъде харесван заради способностите си“, добавя Мирела.
Според Антоанета децата участват в онлайн предизвикателства, защото те им предлагат комбинация от любопитство, забавление и усещане за принадлежност. „Освен това, децата понякога не осъзнават напълно последствията от тези предизвикателства, тъй като все още развиват критичното си мислене и способността си да различават безопасно от опасно поведение и потенциално вредните последствия“, допълва Антоанета Василева.
За да ги предпазим, е важно да изградим открита и доверителна връзка с тях. Вместо да критикуваме или да забраняваме категорично, по-добре да се опитаме да обясним защо определени неща са рискови и какви могат да бъдат последствията – физически и емоционални.
„Установяването на ясни правила за онлайн активност, комбинирано с активен интерес към това какво детето гледа и прави в интернет, също е ключово. Насърчавайте детето да споделя, ако попадне на нещо необичайно или тревожно, и бъдете подкрепящи, когато има проблем онлайн“, подчертава Антоанета.
Онлайн има всичко – от примамливи изкушения, опасни предизвикателства, рисково общуване в социалните мрежи до възможност за учене на чужди езици, пробване на готини рецепти, онлайн игри и общуване с приятели. Въпросът е как да направим децата си достатъчно устойчиви на всичко това, което изглежда на един клик разстояние.
За да бъде устойчиво в онлайн среда (и не само), едно дете се нуждае от комбинация от знания, умения и подкрепа, които да му позволят да разпознава и избягва рисковете, докато извлича ползите от интернет.
Според Антоанета Василева първото и най-важно е постоянно развиване на дигитално-медийната грамотност. Това е съвкупност от умения да използва технологии отговорно, да комуникира позитивно, да умее да разрешава проблеми и конфликти, да различава надеждна информация от фалшива и да осъзнава рисковете от споделяне на лични данни. Децата трябва да знаят как да разпознават неподходящо съдържание, да реагират на кибертормоз и да съобщават за нежелани взаимоотношения и ситуации.
На второ място, казва Антоанета, е необходима емоционална устойчивост. Това е способността да се справят с негативни емоции, критика или натиск от страна на връстници. Родителите и учителите могат да помогнат, като учат децата на умения за критично мислене, самоконтрол и уверено отстояване на своите граници.
Третият елемент е семейната подкрепа и доверителна връзка. „Младежите имат нужда от базови знания за защита и доверени възрастни, които да са до тях при проблем – да ги изслушват, подкрепят, насърчават и помагат при затруднения или ситуация, в която са жертви на онлайн престъпление. Имат нужда да знаят, че има кого да питат и че този някой ще ги чуе, без да ги обвини или накаже“, добавя Мирела.
Мирела Христова и Антоанета Василева обобщават някои от признаците, по които можем да познаем, че с детето ни нещо не е както трябва и че проблемът е свързан с онлайн активността му.
Говорете с детето си – проведете открит и ненатрапчив разговор, за да разберете какво го привлича към тези действия и какво преживява. Ако ситуацията е по-сериозна или надхвърля вашите възможности, потърсете помощ от училищния психолог или друг образователен специалист, който има опит в работата с деца и онлайн поведение.
Родителите и децата могат да се обърнат и към Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или в чат модула на www.safenet.bg. На нея работят психолози, експерти на теми свързани с онлайн света – ще подкрепят обаждащия се и заедно ще намерят най-правилното решение.
Ако смятате, че детето е изложено на непосредствена опасност или става жертва на злоупотреба, незабавно се обърнете към правоприлагащите органи, като подадете сигнал към Горещата линия на Националния център или дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Съвременните деца буквално се раждат в интернет и вече не е изключение дори новородено да има профил в социална мрежа, създаден от родителите му. Поколението на възрастните обаче е израснало по-скоро в аналогова среда. Тук голямото предизвикателство е да се опитаме да влезем в обувките на децата. Има ли златна среда на поведение към дигиталните деца, в която не сме пъдари, а консултанти? Как да превърнем в приоритет живота офлайн и какви са децата ни, когато мисловно не са в стаята си, а в TikTok?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси. Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
И Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Синът ми на 11 години си беше забравил телефона в банята и понеже имаме еднакви калъфи, съм го взела, като съм решила, че е моят. Отидох до магазина и когато се опитах да платя с телефона, се оказа, че не е моят. Прибрах се вкъщи, а през това време синът ми беше обърнал цялата къща, за да си търси телефона. Беше пребледнял и притеснен. Като му казах, че съм му взела телефона по погрешка, ми вдигна изумителен скандал. Изглеждаше като човек, който има какво да крие. И тогава всъщност се притесних.
Как да разбера къде е детето ми, когато е в интернет? Не споделя като го питам какво прави на телефона. Да му ровя ли в телефона?
Да бъдеш родител на дигитално дете със сигурност е голямо предизвикателство. Детето много по-лесно и бързо се ориентира в новостите в онлайн света, знае как да използва приложенията и сърфира в различните платформи, казва психоложката Мирела Христова. Нейният съвет е да въведем програмата за родителски контрол, още щом детето получи първото си дигитално устройство.
Тези програми улесняват родителите да ограничават времето, прекарано онлайн, съдържанието, което достъпват, комуникацията, която водят, и приложенията, които искат да свалят. Подобна програма работи при деца до 5. клас, уточнява психоложката:
„Ако приемем, че първото устройство се дава на дете в първи клас, това означава, че родителите имат период от 4 години, в които да поставят правила, да научат детето на саморегулация и самозащита онлайн. Така, премахвайки програмата в 5. клас, родителят може да бъде спокоен, че детето вече има необходимата регулация и знанията как да се предпазва в дигиталния свят.“
Антоанета Василева отбелязва, че да бъдеш родител в ерата на технологиите, когато самият ти произхождаш от аналогова среда, изисква адаптация, разбиране и готовност за учене. Важно е като родители да познаваме платформите, приложенията и технологиите, които децата използват, за да разбираме техния свят, като същевременно приемаме, че опитът и възприятията им са различни от нашите.
„Говорете открито за онлайн безопасността, като обясните рисковете, свързани с кибертормоза, споделянето на лична информация и контактите с непознати. Насърчавайте децата да се обръщат към вас при проблем. Подкрепяйте ги в развиването на дигитална грамотност и критично мислене, като същевременно организирате активности отвъд екрана – разходки в парка и планината, спорт, настолни игри, четене и др. Поддържайте отворена комуникация, слушайте ги без осъждане и създавайте среда, в която те да се чувстват сигурни да споделят. Гъвкавостта е ключова, тъй като технологиите се променят бързо, а процесът на адаптация изисква време и търпение.“
Експертът съветва да потърсите подкрепа от специалисти, други родители или общности, ако срещнете трудности.
По-малките деца (до около 5. клас) предпочитат да използват дигиталните си устройства за игри и по-рядко за социални мрежи. Тийнейджърите предпочитат социалните мрежи и онлайн комуникацията. В момента повечето подрастващи са в платформите Instagram, TikTok и Snapchat – те са най-популярните и дават възможност както за комуникация, така и за достигане на различно съдържание. Там буквално има всичко – от ревюта на книга, рецепти за готвене, начини за играене на игри, модни тенденции, забавни видеа, кратки интересни факти или уроци, до пътешествия и опознаване на различни и екзотични дестинации.
Когато детето ви е в интернет, то се намира в един виртуален свят, който е толкова реален за него, колкото и физическата среда. Това е място, където то може да изследва, да учи, да общува и да се забавлява, но също така е и пространство, което крие рискове и предизвикателства, казва Антоанета Василева. Платформи като YouTube или стрийминг услуги като Netflix и Twitch са популярни за гледане на видеоклипове, образователни видеа, филми или игри. Освен това децата търсят информация за училищни проекти, развиват умения чрез образователни приложения или изследват хобита и интереси. Въпреки положителните аспекти онлайн пространството може да изложи децата на неподходящо съдържание, тормоз или рискови контакти.
Затова е важно като родители да се интересуваме какво гледат децата ни, какво правят, да разговаряме с тях за преживяванията им, да задаваме въпроси с интерес, а не с осъждане и критика. Така се изгражда открита и подкрепяща среда, в която детето се чувства сигурно да споделя, обобщава Антоанета.
Доверителната връзка е генералното вярване на детето, че каквото и да се случи онлайн или офлайн, то може да сподели с родителите си и ще получи разбиране, подкрепа и помощ, а не обвинения и наказания. Доверителната връзка е нещо, което се изгражда от самото раждане, и е чувството, което нашето дете изпитва спрямо нас в зависимост от нашите реакции в други ситуации. За постигането на тази връзка са нужни:
Както казва Антоанета, добре е да подходим с въпроси като „Какво ти е интересно в тази игра/платформа?“ или „Какво научи ново днес онлайн?“, вместо с критика или подозрение.
По-важно е какво прави детето онлайн, отколкото колко време прекарва, смята Мирела Христова. Онлайн то може да гледа урок по биология, който да му помогне с подготовката за следващия ден, да слуша книга, която да го накара да се замисли върху важни теми за бъдещето му.
И, съжаляваме, че ще го кажем, но какво ще прави детето и какво ще търси онлайн зависи до голяма степен и от това какво ние, родителите правим онлайн. Няма как да очакваме от дете в 6. клас например да гледа видеа за културата и живота в Южна Африка, ако примерът, който вижда, е постоянно скролване във Facebook и писане на коментари.
Важно е да се създадат ясни и разумни правила за използването на интернет. И е хубаво тези правила да се съгласуват с детето, за да се почувства включено в процеса. Само така то ще иска да ги спазва. Според Антоанета Василева е полезно да се споделят реални примери за онлайн рискове, без да се използват страх или заплахи, а по-скоро с цел обучение.
Постоянното демонстриране на доверие, без да се проверява тайно устройството на детето, също е ключово. Ако родителят има притеснения, е важно да ги обсъди спокойно и честно, вместо да предприема контролиращи действия. Създаването на време за споделени онлайн активности, като съвместно гледане на видеа, играене на игри или изследване на нови технологии, може да укрепи връзката. Детето трябва да усеща, че родителят му е съюзник, а не противник.
Като психолог Мирела Христова вярва, че родителите и децата не следва да бъдат приятели. Родителите могат и трябва да уважават децата си, но тяхната роля е да поставят граници и правила, с които да ги научат как да живеят спрямо нормите на обществото. Родителят си е родител, детето си е дете. Функционирането в приятелска форма обърква подрастващия – дава му се власт (като на възрастен), но без отговорностите, които имат реално родителите спрямо детето.
Антоанета Василева потвърждава, че да бъдете „приятел“ на детето си по отношение на онлайн заниманията му може да бъде полезно, но е важно да запазите родителската си роля и авторитет. Това означава не да се държите като връстник, а да изградите подкрепяща връзка.
За Мирела Христова най-здравословните взаимоотношения са, когато родителят и детето знаят, че могат спокойно да изговорят клип, които някой е видял онлайн, или новина, която е прочел, да играят игри онлайн заедно, да се обръщат един към друг за помощ, включително онлайн. Но родителят трябва да е фигурата, която да помогне на детето, ако то има проблем в дигиталното пространство.
Бъдете „приятел“ в смисъла на съюзник – някой, който проявява разбиране и любопитство, без да се опитва да заеме ролята на връстник, обобщава Антоанета Василева.
След премахване на програмата за родителски контрол телефонът, таблетът или компютърът стават лично пространство на тийнейджъра и те трябва да са неприкосновени, смята Мирела Христова. „Тайното“ проверяване на социалните мрежи на младежа би довело да кавги и загуба на всякакво доверие между детето и родителя.
„Скъпи родители, ако вашият тийнейджър иска да скрие нещо онлайн от вас, той ще го направи. Всяка платформа предлага опция за „таен чат“, който автоматично изтрива съобщенията след изпращане и прочитане. Ако имате изградена доверителна връзка, създали сте някакъв тип правила, които работят във вашето семейство, не губете целия труд, за да сте сигурни. Върнете се във вашите тийнейджърски години и си спомнете собствени си реакции и нагласи спрямо родителите ви, и имайте доверие на младежа вкъщи.“
Антоанета Василева добавя, че границата между личното пространство на детето в дигиталната среда и родителския контрол започва от разбирането, че сигурността и доверието трябва да вървят ръка за ръка. Родителският контрол е отговорност, която включва защита на детето от рискове, но не бива да се превръща в нарушаване на личната му свобода и на правото на неприкосновено пространство.
За по-малките деца е оправдано да има повече наблюдение и контрол – например използване на родителски настройки, филтри за съдържание и проверка на онлайн активността. Това е необходимо, защото те все още развиват критично мислене и невинаги разбират рисковете.
Антоанета Василева ни съветва да действаме по-скоро като съветници и ментори, а не като разследващи полицаи. Идеята е да запазим ролята си на настойници, които защитават, но и уважават независимостта на детето.
Виртуалната среда често предлага анонимност, липса на непосредствени последици и възможност за изразяване на емоции, които в реалния живот биха получили незабавен отпор или реакция. Това може да доведе до развиване на агресивни модели на поведение, които се пренасят и в офлайн взаимодействията, особено ако децата не са научени на емпатия и уважение към другите, казва Антоанета.
Има деца, които не знаят как да комуникират офлайн, как да изразяват емоции, когато нямат подръка емотикони, отбелязва Мирела Христова. Според нея такива деца са силно неглижирани от семейството и средата, те не са мотивирани да се научат как да комуникират.
Не са рядкост случаите, в които родители дават телефона на детето си „да играе и да не ме занимава“ или на вечеря в ресторант, „за да мълчи и кротува“ – как очакваме тези деца да комуникират офлайн, когато не им е показано как се комуникира, пита реторично психоложката. Тя добавя, че в социалните мрежи е пълно с коментари, които целят да обидят някого и тези коментари са масово от пълнолетни и възрастни хора. Тогава защо искаме децата ни да се държат адекватно и любезно един с друг онлайн, когато ние толерираме подобно поведение като възрастни? За да научим децата, трябва да покажем нашата толерантност и гласно да изразяваме, че тази комуникация не е приемлива. Само тогава можем да изискваме от тях да бъдат адекватни онлайн.
Когато децата прекарват значително време в дигитална среда, те могат да се почувстват по-неуверени в реални социални ситуации, което понякога се изразява в агресивно поведение като защитен механизъм, казва Антоанета Василева. Тя добавя, че при феномена „дигитална липса на потискане“ (Digital Disinhibition) децата имат склонност да изразяват емоции по-рязко и необуздано онлайн, защото не виждат директната реакция на събеседника. Ако на тези модели на поведение не се обърне внимание, те могат да доведат до трудности при изграждането на здрави социални връзки офлайн.
За да се избегне такъв ефект, е важно родителите и учителите да насърчават балансирано използване на дигиталните технологии и да стимулират децата да участват в дейности, които развиват социалните им умения в живо общуване. Разговорите как се чувстват и как влияят на другите хора, както онлайн, така и офлайн, са ключови за предотвратяване на агресия и за изграждане на по-добри комуникационни способности в реалния живот, обобщава експертът.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Ако не сте сигурни как да защитите профилите на децата си, можете да потърсите помощ от Консултативната линия 124 123, в чата на safenet.bg или на имейла helpline@safenet.bg
В наши дни няма нужда от измислени страшилища. Част от тях живеят анонимно в интернет, представят се за това, което не са, и за съжаление, са трудно разпознаваеми от децата.
Данните на Центърa за безопасен интернет са стряскащи. Над 90% от сигналите към тях през 2024 г. са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба с деца. Как да говорим с децата си за педофилите? Кои са причините, поради които децата стават жертви? Какво можем да направим като родители, за да предотвратим подобни сценарии?
Темата е част от рубриката ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, която правим заедно с Yettel и експертите от Центъра за безопасен интернет. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
„Говорим ли с децата че в интернет има педофили? Ако говорим – как? Как обяснявам какво е педофил и по какъв начин го дебне в интернет? Имам момче на 8 години“.
На въпросa, изпратен от наша читателка, в следващите редове отговарят Мирела Христова и Антоанета Василева.
„За съжаление, педофилите са активни в онлайн пространството и често го използват за достъп до деца и младежи. Правят го чрез фалшиви профили в социалните мрежи, сприятеляват се с децата, споделят интересите им, за да им спечелят вниманието и доверието“, обяснява Антоанета Василева. Най-общо казано това е т.нар. груминг (grooming) – постепенно спечелване на доверието на детето чрез комплименти, намиране на сходни интереси и внимание, за да може да бъде манипулирано.
„Педофилите са там, където са децата. Социални мрежи като Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat са сред основните места, където педофилите създават фалшиви профили и се представят като деца. Чат приложения като WhatsApp, Messenger, Telegram и Discord също се използват активно, предлагайки възможност за лични и групови разговори“, обяснява Антоанета Василева. И обръща внимание на другия популярен канал, за който може и да не се сещаме – онлайн игрите.
„Платформи като Roblox, Fortnite и Minecraft често привличат деца, а педофилите използват вградените чатове или форуми, за да установят контакт с тях. Видео платформите като YouTube и TikTok дават възможност за коментари и свързване с деца, които публикуват съдържание. На live streaming платформи като Twitch взаимодействието с деца в реално време също представлява риск. В анонимните платформи и форуми като Omegle, Chatroulette или ASKfm педофилите могат да се свързват с деца без ограничения, оставайки изцяло анонимни.“ Хората със задни мисли към децата следят тези тенденции и се съобразяват с тях, категорична е психоложката Мирела Христова.
„Често педофилите използват фалшиви профили с малко или генерични снимки и несъответстваща информация. Общуването им е характерно с прекомерно внимание, чести комплименти, изграждане на доверие чрез споделяне на „лични тайни“ и опити за изолиране на детето чрез тайна комуникация или прехвърляне към по-анонимни платформи“, казва Антоанета Василева. И допълва, че такъв тип хора обикновено проявяват настойчивост, като могат да изпращат съобщения и в необичайни часове. Постепенно насочват разговора към лични или неподходящи теми, често молейки за снимки под уж невинен предлог.
Психоложката Мирела Христова обръща внимание, че педофилът разпознава нуждите на подрастващия и споделя за същите нужди през фалшивата самоличност, чрез която се представя. Изгражда доверителна връзка с тийнейджъра и проявява търпение.
Педофилите често участват в групи или форуми с теми, които привличат непълнолетни, и имат предимно деца в списъка си с приятели.
При съмнения, че в обкръжението на детето ви има такъв човек, е важно да подадете сигнал към Консултативната линия 124 123 на Националния център за безопасен интернет.
Когато се опитваме да обясним на децата, че онлайн има хора, които крият истинската си самоличност с користни цели, е добре да използваме примери, които ще са лесни за разбиране. „Както в реалния живот има хора, които може да не казват истината, същото важи и за дигиталното пространство. Обяснете им, че в интернет е много лесно някой да изглежда или да казва неща, които не са верни. Например възрастен може да се представи за дете, като използва снимки или думи, които звучат приятелски. Сравнете това с хора, които носят маски или костюми, за да изглеждат като някой друг“, съветва Антоанета Василева.
„В YouTube при изписване на думата sextortion могат да се намерят видеа, които са подходящи както за по-малки деца, така и за тийнейджъри, които нагледно представят начините на измами и изнудване в интернет“, казва Мирела.
Друг важен аспект е критичното мислене, както отбелязва Антоанета Василева. „То е ключово за устойчивостта на риска от контакт с педофил. Критичното мислене се развива, като задаваме въпроси, а не когато казваме или заповядваме на детето какво да прави“, обяснява тя. Според нея бихме могли да попитаме детето как би реагирало, ако някой, когото не познава, го заговори в парка. После можем да пробваме да поведем разговора в посока онлайн средата – как ще реагираш, ако в чата те заговори някой, когото не познаваш.
Защо въпреки всички предупреждения и обяснения децата понякога все пак успяват да попаднат в капана на такива хора? „Причините са свързани с етапа на развитие на децата и с възприятието им за света. Те често са любопитни и искат да изследват нови неща, включително в онлайн пространството, без да разбират напълно рисковете“, смята Антоанета Василева. „Децата започват да общуват с хора, които или са на тяхната възраст, или имат общи интереси с тях. Те търсят разбиране и подкрепа“, допълва Мирела Христова.
Липсата на осведоменост за опасностите, както и липсата на опит, са част от нещата, които правят децата уязвими. В този списък попада и желанието за внимание и признание. И комбинацията от тези фактори прави детето уязвимо. Точно както уязвим може да бъде и един зрял и уж по-опитен човек.
„Педофилите често използват похвали и внимание в общуването си с децата и това винаги е привлекателно за момчетата и момичетата, търсещи одобрение. Други, които се чувстват самотни или изолирани, могат да бъдат по-лесно манипулирани, когато онлайн общуването имитира истинско приятелство и привързаност. Педофилите умело започват с безобидни теми и постепенно преминават към по-лични въпроси. Анонимността на интернет може да накара децата да се чувстват в безопасност и да вярват, че няма да бъдат разпознати и че нищо лошо не може да им се случи“, казва Антоанета Василева.
„Децата до 11-годишна възраст трябва да имат програми за родителски контрол онлайн и да знаят защо определени неща не са им позволени“, категорична е психоложката Мирела Христова. Според нея този период е важен в изграждането на базови правила в онлайн света – какво и как търсим, как сравняваме информация, на кои източници се доверяваме, как и с кого комуникираме. „Ако детето на 11 вече има изградени навици за адекватно навигиране в онлайн пространството, премахваме програмата за родителски контрол и не навлизаме в личното му пространство, оставяйки му да сподели, ако нещо го притеснява.“
Според Антоанета Василева идеалният подход включва комбинация от доверие между дете и родител и активно наблюдение. „В свят, в който онлайн заплахите се увеличават непрекъснато, понякога е необходимо да следим комуникацията на детето, но само с негово знание и разрешение“, уточнява експертът.
„Следете за промени в поведението или емоционалното състояние на детето. То може да започне да се изолира от семейството и приятелите, да прекарва повече време само̀ или да избягва разговори за своите онлайн преживявания и изобщо какво прави в мрежата“, обяснява Антоанета Василева. Освен това, често се забелязват и промени в настроението – раздразнителност, тревожност или депресия.
Детето може да пази тайни, да отказва да споделя с кого разговаря или да изглежда уплашено, когато се обсъждат определени теми. Настояване за прекомерна конфиденциалност, затваряне в стаята или необясними промени в самочувствието също може да са сигнали за проблем, допълва експертът. Важно е родителите да наблюдават тези признаци и да водят спокойни и подкрепящи разговори, за да разберат какво се случва и да помогнат на детето си навреме.
На всякакви теми, свързани с онлайн света, родителите и децата могат да намерят подкрепа и информация на Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет на телефонен номер 124 123 или чат модула на www.safenet.bg.
„Ако ситуацията го изисква, не се колебайте да се свържете с органите на реда. Полицията има специализирани звена за борба с онлайн престъпления срещу деца. Важно е също така да говорите с училищния психолог, педагогическия съветник или класния ръководител, които могат да окажат съдействие и подкрепа. Не забравяйте, че бързата реакция и откритият диалог с детето са ключови за неговата защита и благополучие“, казва Антоанета Василева
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Комуникацията в интернет нерядко се случва по начин, който прави трудно или невъзможно да се установи кой стои отсреща, а още по-малко – какви са неговите действителни намерения. Улисани в разговор или завладени от тръпка по любим човек, забравяме, че споделянето на лична информация онлайн е потенциален капан.
Една от ролите ни като родители е да предупредим децата си за опасностите и рисковете в дигиталното поле. Как обаче да проведем така разговора с детето, че то да не се чувства засрамено или че сме му навлезли в личното пространство?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси.
Получихме имейл със следния въпрос:
„Дъщеря ми има сериозен приятел. Много го харесвам, но им нямам доверие, защото са по на 17 години. Скоро гледах сериала „Еуфория“ и макар че много ми хареса, изпаднах в ужас, че дъщеря ми ще започне да си разменя интимни снимки по интернет с приятеля си. Как да ѝ обясня, че това не е добра идея? Даже че е много лоша идея. Без да се почувства ограничена и заплашена във връзката си с него.“
Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет.
И Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Когато говорим за опасности онлайн, е важно да разделим децата по възрастова група, за да сме максимално изчерпателни и полезни, посочва Мирела Христова.
Децата на 5–7 години се предполага, че нямат собствено устройство и информацията, която достига до тях, би трябвало да е контролирана от родителите. Най-често срещаната опасност за тях е неподходящото съдържание онлайн (под формата на реклами, например в YouTube).
За деца от 7 до към 10 години, когато вече вероятно имат собствено устройство и предполагаме, че то е защитено, най-често срещаната опасност са измамите в игрите или неподходящо съдържание в тях.
Говорейки за деца над 10 години, които вече се интересуват от социални мрежи, опасностите са онлайн тормозът и комуникацията с непознати в интернет. Важно е да се отбележи, че в България децата имат право да създават свои профили в социалните мрежи след 14-годишна възраст. Спазването на законовите ограничения е важно не само защото са законови, а защото от потребителите на социално-медийни платформи се очаква да могат да ги управляват разумно, безопасно и отговорно.
Младежите над 14-годишна възраст често практикуват секстинг (от англ. sex и texting – чат със сексуален подтекст, в който присъстват визуални материали от сексуален характер) и така могат да станат жертва на секстoршън (от англ. sex и extortion – сексуално изнудване след разпространение на провокативни (порнографски) снимки).
Тийнейджърите са смели и флиртуват чрез секстинг. Изпращането на предизвикателни и голи снимки и видеа от години е основна форма за интимно общуване и флирт. За съжаление, изпращането на такова съдържание, дори на гадже, на което имаме или мислим, че можем да имаме, доверие, крие огромни рискове. Снимката може да попадне в ръцете на друг човек или да бъде използвана за изнудване, дори от същото това гадже. Заплахата, че ще бъде качена в мрежата, ако потърпевшият не направи това или онова, е достатъчно сериозна и много деца се поддават на изнудването.
Антоанета Василева отбелязва, че вредното съдържание в мрежата е изненадващо разнообразно през последните години.
„Ще се учудите колко лесно малките деца могат да достигнат и до порно в мрежата, което е изключително вредно за тях, защото им е трудно не само да възприемат видяното, но и да го обработят и разберат, просто защото са малки“, отбелязва тя.
Но да обърнем внимание на младежите, за да влезем директно в темата на конкретния казус.
Мирела Христова дава отговор на този въпрос, обяснявайки, че младежите имат нужда да бъдат харесвани и признавани, подобно на възрастните. Класическият случай на секстинг представлява двама влюбени тийнейджъри, които си разменят провокативни снимки, за да докажат, че си вярват един на друг. До злоупотреба се стига след раздяла – снимките биват споделени с хора извън двойката и/или публикувани онлайн. Тинейджърът, чиято снимка е разпространена, може да се почувства предаден и унизен и това да повлияе в бъдещите му отношения с противоположния пол и света като цяло.
След пандемията не са рядкост и случаите, в които тийнейджъри се влюбват в непознати с готини профили и имат онлайн любовна връзка (без никога да се са виждали на живо). Когато в обкръжението на младежите се говори за любов, те са склонни да я търсят и онлайн. И нерядко попадат на фалшиви профили на пълнолетни лица, които се представят за техни връстници и умело създават доверителна връзка. Стараят се да задоволяват нуждите на младежите, за да получат желаното от тях – порнографско съдържание или среща на живо. Когато момичето или момчето е влюбено и смята, че е намерило човека, който го уважава и го разбира като никой друг, иска да покаже доверие. И тогава е склонно да изпрати такава снимка, защото другите го правят и някак се приема за нещо нормално.
След изпращането на провокативното съдържание играта за педофила започва. Той показва реалното си лице и иска повече снимки, срещи на живо или пари. В така развилата се ситуация тийнейджърът се чувства ужасно засрамен от постъпката си и си представя как родителите му и приятелите му разбират за стореното.
Според Антоанета Василева подобни сценарии се случват по-лесно и по-често, отколкото можем да си представим. Интернет дава на децата (и на възрастните) илюзорното усещане за сигурност. „Какво толкова може да се случи?!“ е нещо, което често чуваме от децата, когато ги предупреждаваме или изразяваме тревога, добавя тя.
И обяснява, че децата, макар и вече юноши, лесно се доверяват в мрежата на непознати, ако те се държат с тях мило, внимателно, интересуват се от живота им и от интересите им, ако ги хвалят и споделят време с тях.
Важно е да говорим превантивно с децата за последствията от подобна случка. Да им разкажем за възможните потенциални позитивни и негативни сценарии от общуването с непознати. Да ги научим как да проверяват профилите – дали зад този профил наистина е друг тийнейджър или дете, или възрастен, който се преструва. От другата страна са и собствените ни, понякога необмислени докрай, действия. Дори нещо дребно – като да пуснеш свои предизвикателни снимки на най-близките си приятели/ки в затворена Viber група, може да се окаже сериозно, когато тези снимки изведнъж се „окажат“ в група за разпространяване на порнографско съдържание в Telegram.
Мирела Христова обяснява, че рискът при изпращането на провокативно съдържание онлайн е, че за кратък период от време то може да достигне до много хора, за които не е било предназначено. Последиците са чувство за срам и унижение и в някои случаи може да се стигне до суицидни мисли. Когато едно съдържание е вече онлайн, никога не се знае точно колко хора са го запазили на устройствата си и кога отново ще бъде разпространено.
Друг риск, посочват експертите, е сексуалното изнудване. Младежите са склонни да се поддадат на такова и да изпратят отново снимка/видео или да платят първия път с надеждата, че изнудването ще спре. Но то никога не спира и се иска все повече и повече (например среща на живо, видео или повече пари).
Ваша снимка (или тази на детето ви) може да бъде широко и публично разпространена, да бъде използвана в съмнителни сайтове (дори порнографски), да се употреби за измами. А може и да доведе до сериозни психологически последици като срам или тревожност.
За да се предпазите, Антоанета Василева съветва да избягвате споделянето на чувствителна информация дори с хора, на които имате доверие. Също така използвайте защитени платформи с шифроване (криптиране). Ако съдържанието бъде разпространено без ваше съгласие, потърсете помощ от Националния център за безопасен интернет и дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП.
„Както пазим ключовете от вкъщи, портмонетото си, така трябва да пазим и личните си данни, да защитим профилите си и да внимаваме какво качваме и къде го качваме“, казва още Антоанета.
Много е важно темите какво правя и гледам в интернет да не са табу в семейството и да се говори за тях спокойно и директно, да се споделят от страна на родителите преживявания онлайн с детето по същия непринуден начин, по който в семейството се споделят други неща от всекидневието. Така ще знаете какви са интересните и важни за тийнейджъра ви теми и дейности в мрежата. И е добре да ги приемете, дори и да смятате, че си губи времето в TikTok или следва неподходящи инфлуенсъри.
„Ако на младежа те са му интересни, той ще потърси повече съдържание за тях онлайн и ще достигне до информация, която няма да бъде филтрирана от родителите. Ако детето вече е попаднало в такава ситуация, родителят трябва да запази спокойствие и без обвинения да събере максимално данни, за да защити детето си. Децата са сензитивни и знаят, че са допуснали грешка, че са се доверили на неправилните хора, и ако родителите реагират остро и обвинително, това може да доведе до травма, която да попречи на младежа да изгражда връзка с хората занапред“, подчертава важността на слушането с разбиране Мирела Христова.
Антоанета Василева също е категорична, че като родители трябва да задаваме въпроси. Да се интересуваме какво кара децата ни да следват определени инфлуенсъри и да играят дадени игри, какво ги разсмива в интернет, какво ги натъжава или отблъсква.
„Важно е децата да знаят, че не отхвърляме техния онлайн живот, че разбираме защо са в TikTok. (Ако не разбирате, обадете ни се на 124123, за да ви разкажем.) Че приемаме инфлуенсърите, които следват. Помнете, че дори и да не разбирате дигиталния свят напълно, е важно да сте в крак поне до известна степен, за да останете близо до детето си. Всъщност, не е чак толкова трудно да водите разговори с децата. Достатъчно е да споделите свой опит или кофти ситуация онлайн и ще се уверите как внезапно се оживяват и започват да разказват какво те са видели в TikTok или какво им се е случило в Instagram“, обобщава тя.
Децата, със или без наша помощ, развиват умения да разпознават рисковете. Особено след 16-годишна възраст те са преживели доста неща, така че следва да им имаме известно доверие, че могат да се справят и сами. В същото време обаче е съществено да им напомняме с любов, че сме насреща, ако имат нужда от помощ, с обещанието, че няма да им се караме, да ги критикуваме и обвиняваме.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Ако не сте сигурни как да защитите профилите на децата си, можете да потърсите помощ от Консултативната линия 124 123, в чата на safenet.bg или на имейла helpline@safenet.bg
Все повече родители споделят моменти от живота на децата си онлайн. Сладка снимка на двегодишното, което играе на катерушките в парка. Забавна снимка на детето, което се е качило върху кучето. Снимки, които за родителите са мили. Но за някой друг?
Често срещано е схващането, че детето е собственост на родителя и той има правото да качва негови снимки онлайн без ограничения, защото нали... „детето си е мое“. Това обаче е погрешно разбиране, което игнорира основните права на детето и рисковете, които могат да възникнат от публичното споделяне на сладкия кадър в социалните мрежи. Много родители не осъзнават, че тези снимки могат да имат сериозни последствия за бъдещето на техните деца.
В този материал ще засегнем именно темата за т.нар. sharenting (от думите share – споделям, и parenting – родителство) и какви са рисковете, които самите ние не можем да предвидим или да контролираме в интернет. Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Отскоро имам угризения, че съм споделила твърде много снимки на децата си през годините. Темата започна след спор с мъжа ми. Профилът ми в Instagram е заключен, но във Facebook съм приемала много непознати хора през годините (съответно те могат да виждат снимките). Какво мога да направя? Да изтрия ли снимките? Какво може да се случи с тях ако попаднат в лоши ръце?
На въпросa, изпратен от наша читателка, този път отговарят Мирела Христова и Емилиан Златев.
Първо да погледнем от психологическа гледна точка. „За всеки родител неговото дете е най-красивото. Затова и имаме желанието да споделим публично на света или на приятелите ни онлайн колко прекрасно е то. Както в разговор на живо разказваме за постижения или преживявания на децата си, приемаме за норма да го обявим и онлайн, за да могат всички наши приятели да знаят за тях. В света днес споделянето онлайн се превръща в заместител на разговора очи в очи и доста хора забравят, че всъщност когато се сподели в интернет пространството, информацията или снимката достига до неконтролируем брой профили“, обяснява психоложката Мирела Христова.
Един от рисковете от споделянето на снимка онлайн е тя да попадне в ръцете на недоброжелатели, които от своя страна могат да продължат с разпространението ѝ. Да не подценяваме и другия риск – онлайн тормозът. „Класически случай: родител качва в профила си в някоя социална мрежа снимка на малко бебе на плажа или как седи на гърне. За тази снимка се забравя. Но в един прекрасен ден вече порасналото бебе се прибира и споделя, че негови съученици са я намерили. Защото тя си стои онлайн и всеки има достъп до нея. И сега те му се подиграват“, обяснява Христова.
В такива случаи децата могат да изпитат срам, вина и страх, които да доведат до дълготрайни емоционални и дори психически проблеми като тревожност и депресия. Съществува и риск от социална изолация, ако съдържанието бъде споделено в училищната общност или в социалните мрежи.
„Невинаги можем да предвидим как снимките, споделени сега, ще бъдат възприети по-късно. След като веднъж са качени онлайн, те трудно се премахват напълно и могат да „изскочат“ след години по неочаквани начини“, обяснява Емилиан Златев, мениджър „Защита на личните данни“ в Yettel.
Мирела Христова отбелязва, че с развитието на изкуствения интелект и на различните програми за фотообработка снимките на децата ни могат да бъдат използвани за създаване и на фалшиво съдържание чрез deepfake технологии.
„Изображенията могат да достигнат до непознати дори и когато сме ограничили достъпността им в настройките за поверителност. Всеки, с когото сме споделили дадена снимка, приятел, последовател в социална мрежа или наш близък, на когото сме я изпратили на лично съобщение, може да я запази, копира или препрати, което да доведе до по-широкото ѝ разпространение“, допълва Емилиан Златев.
За съжаление, рисковете от споделянето на снимки на деца онлайн са сериозни и често надхвърлят публичната достъпност, допълва той. На базата на такива снимки могат да настъпят негативни последици като например:
Още не сме свършили, скрол надолу
Оказва се, че изтриването не е напълно ефективен начин да се ограничи достъпността на снимките. „Дори и след като изтрием снимки или постове от акаунтите си, те може все още да съществуват под формата на резервни копия, които се пазят за определен период. Затова, ако търсим по-голяма сигурност, може да се свържем с екипа за поддръжка на платформата и да поискаме изображенията да бъдат премахнати окончателно от техните сървъри и кеширани файлове“, съветва Златев. Независимо от това обаче, трябва винаги да помним, че всеки, който е имал достъп до снимката в някакъв момент, може да я е изтеглил и запазил.
Съветът на специалиста е да превърнем следната фаза в мантра: „Нищо, качено в интернет, не изчезва завинаги“ .
Именно за тези хора говорим. „Една качена снимка може да насочи недоброжелатели за начина на придвижване на детето, с кого и къде прекарва времето си, дори за часовия диапазон, в който то е без родител“, обръща внимание Мирела Христова.
„Снимките съдържат изненадващо голямо количество информация. Те често разкриват множество детайли, които лесно се пропускат на пръв поглед, но всъщност говорят много за всекидневието на едно дете“, категоричен е експертът по защита на личните данни Емилиан Златев. Ако се публикуват регулярно, такива снимки могат да разкрият съществени аспекти от живота на детето. Например, ако то е с училищна униформа или е застанало пред разпознаваема училищна сграда, от снимката ще установим къде ходи на училище.
Какво може да се случи с тези снимки, ако попаднат в лоши ръце? „Лоши неща“, категорична е Мирела Христова. „Една, на пръв поглед безобидна снимка от плажа на малкото ви дете, голо или по бански, може да се препрати между недоброжелатели и престъпници с цел продажба на порнографски материали и сравнително лесно да попадне в ръцете на педофили.“ Може да се стигне дори до изнудване на вече пораснал човек с негова детска снимка“, обяснява още тя.
„Снимките на децата са и тяхна собственост, но те не могат да упражняват пълноценно правата си преди пълнолетие. По тази причина родителите имат правната и етична отговорност да защитават личния живот на децата си и да уважават правото им на неприкосновеност“, категоричен е Емилиан Златев.
Според Мирела Христова децата имат право да изградят образа си в онлайн света както те решат, когато са достатъчно големи. Но ако все пак родителят иска да качва снимки, нека попита детето дали то е съгласно или дали се харесва на определена снимка (ако е достатъчно голямо да отговори).
Има и такива казуси – родителите взимат решение да не споделят снимки на детето си онлайн, но други роднини го правят. В този случай психологът съветва да говорите с роднините, най-вече за съображенията ви и за опасностите. Ако те не се съобразят с това, родителите могат да докладват тази снимка. И това е адекватна реакция, когато защитаваме децата си в онлайн света, преди те самите да са в него.
Докладването може да стане към самата платформа, както и към www.safenet.bg. Ако родителите имат нужда от експертна подкрепа и допълнителна информация по темата, могат да я намерят на Консултативната линия за онлайн безопасност на телефонен номер 124 123.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Продължаваме поредицата си „Да оцелееш като родител в дигиталния свят“, която правим съвместно с Yettel, с нов казус, свързан с критичното мислене и с разни съмнителни истории, които (някои от) любимите инфлуенсъри на децата ни им представят като факти.
Получихме следното писмо от наша читателка:
(Запазен е оригиналният правопис.)
Децата ми (момчета 9 и 11 г.) гледат в YouTube разни инфлуенсъри, които разпространяват невярно съдържание или някакви конспиративни теории. Имат родителски контрол, но се оказа, че са стигнали до тях през други устройства на приятелчета. Разбрах го когато ги чух да си говорят за кацането на луната. Говорихме по въпроса, че не всичко в интернет е истина. Но не мисля, че бях много убедителна. Има ли някакви практически примери, които мога да им дам и как се да им докажа, че това са конспирации и неверни истории? И какво отговарям като ми кажат - “Какво като не е вярно’?
В нищенето на казуса този път ни помагат Иглика Иванова и Петър Кънчев.
А сега направо на въпроса:
Отговорът на конкретния казус е пряко свързан с критичното мислене и как да го изграждаме в децата си, за да бъдат медийно грамотни. Или казано иначе – да имат възможностите да навигират осъзнато в океана от твърдения в съвременната дигитална среда.
Изграждането на критично мислене е трудно: „Защото процесът на критичното мислене не се изучава системно и целенасочено в училище“. Така смята Петър Кънчев. И допълва: „Критичното мислене стои в основата на ефективното общуване, творческото мислене и разрешаването на проблеми. Критичното мислене ни помага да задаваме правилни въпроси и да поставяме значими проблеми, да оценяваме и отсяваме информацията според обективни критерии, да изразяваме ясно позициите си, да търсим убедителни аргументи, да правим логични заключения, да разглеждаме проблемите от различни гледни точки и да избягваме пристрастия и предразсъдъци.“
С други думи, критичното мислене ни позволява да правим разлика между мнение и факт – съществено умение, когато говорим за комуникация в различни социални мрежи и потребяване на съдържание в 21. век. От тестовете PISA в последните години стана ясно, че всъщност много малък процент от българските ученици могат да направят разликата между мнение и факт, т.е. те не използват критично мислене при преценяване на източниците на информация.
„Както и за всяко друго нещо – последователно, с примери, преди всичко лични, със спокойни обяснения, с много търпение“, казва Иглика Иванова. Според нея е важно да покажем на децата, че трябва да използват присъщото за възрастта им любопитство и да си задават въпроси.
И както всяко друго умение, критичното мислене може да се тренира. Или както обяснява Иглика: „Интерпретиране, анализиране и оценяване на информация под всяка форма, както и на въздействието, което оказва. Съпоставяне със собствените знания и убеждения; установяване на целта на създателя на съобщението, както и на разпространителя. Упражнявани системно и осъзнато, всички тези елементи на медийна грамотност ще се превърнат в рефлекси и в необходимост.“
Според Петър Кънчев, освен че трябва да даваме личен пример, е добре и да имаме предвид как се обсъжда казусът. „Ако целта на родителя е да „докаже“ на децата, че се попаднали на – и съответно възпроизвеждат – невярна информация, битката е загубена, преди да е започнала. Критичното мислене не може да бъде наложено“, смята той. И допълва, че то по-скоро може да бъде провокирано с подходящи въпроси: „Много интересно видео! Разказвачът как достигна до това заключение? Какви доказателства представи за тезата си? Какви аргументи представи? Какви биха били контрааргументите? Можеш ли да се досетиш за други обяснения / възможни заключения? Ти провери ли информацията и в други източници? Каква е противоположната теза?...“
Едно е вие да разкажете история на детето си или да му предложите ваш източник на информация, съвсем друго е то да я чуе от инфлуенсър или да му я сподели приятел, на когото вярва. Разликата е в това, че „родителското тяло“ обикновено губи от актуалния кумир в битката за достоверност.
Възрастта, в която децата започват осъзнато да потребяват съдържание онлайн, е и възрастта, в която започват да следват и да подражават на различни кумири в интернет. „А също и възрастта, в която започват бунта срещу авторитета на родителите и обществото“, допълва Петър Кънчев. „Изборът на въпросните кумири може би е направен тъкмо с такава цел, дори тя да не е съвсем осъзната. Нека децата сами стигат до заключения за добронамереността и истинността на източниците си на информация, като задават правилни въпроси. Това ще структурира мисловните им процеси и ще изгради у тях навици за критична оценка на информация.“
„Децата, както и възрастните, обичат историите и се вживяват в тях. Освен това са склонни да ги разкрасяват, когато ги разказват пред публика. Склонни са да представят случки по сензационен начин, да преувеличават или дори напълно да изфабрикуват отделни елементи – за да бъдат интересни“, казва Иглика Иванова. „Без да бъдат осъждани, добре е да им се обръща внимание, когато го правят, за да се направи аналогия на поведението им с хора, които дължат известността си на начина, по който разказват истории.“
Когато говорим за популярни сред децата и младежите личности в YouTube или TikTok, които претендират, че разкриват загадки или истината, която малцина знаят, трябва да сме подготвени какво да обясним на децата си. И това е, че създателите на съдържание, публикуващи в платформи, могат – и в голямата си част се стремят – да печелят от дейността си. За някои тя е просто хоби, но за мнозина е бизнес – колкото повече последователи и гледания имат, толкова по-големи ще са печалбите им.
Според Иглика Иванова е важно да обясним на децата, че не всяка информация е знание и се основава на данни и факти, и че това, което им е нужно, за да бъдат информирани, са именно знания.
Кой от нас не се е хващал на фалшива новина в социалните мрежи?
Едва ли има такъв. Да не говорим на какви неща вярвахме в детството си! Тези неща не стигаха до нас през ютюбъри или тиктокъри, както уместно отбелязва Иглика, а от човек, когото харесваме, когото намираме за интересен или на когото искаме (или се очаква да искаме) да се харесаме. „Peer pressure – натискът на обкръжението, на средата. Поговорете с децата си, че не бива да правят компромиси със себе си и с принципите си, само за да се харесат някому или да бъдат приети от определен кръг хора. И им разкажете за случаи на предоверяване и (само)заблуда, на които сте ставали жертва вие самите“, съветва Иглика Иванова.
Да, можем да следим съдържанието, което потребява детето дори на собственото му устройство. Само че до определен момент. „Родителските забрани за ползване на определено съдържание или генерално на интернет работят до определена възраст, както става ясно и в самия казус. После са противопоказни, защото мотивират децата да крият онлайн поведението си от родителите“, смята Петър Кънчев. И добавя: „Децата трябва да се чувстват свободни да опитват и да споделят преживяванията си без страх, че ще бъдат съдени за тях.“
Иглика Иванова дава практически съвет как да подходим към създаването на профили на децата в различни платформи, където най-често се потребява съдържанието.
„Българското законодателство определя 14 години като минимална възраст за регистриране на профил в Instagram, Facebook и т.н. Децата обаче не са само в социалните медии и не всички се интересуват от тях. Те използват много интензивно приложения за съобщения и сървъри като Discord, Telegram, Snapchat и т.н. Голяма част от информацията получават именно оттам – от кръга, в който искат да се впишат.
Не надничайте над рамото им – те имат право да общуват едни с други. Вместо това опитайте да отложите създаването на профили и за тези приложения. Вариант е и самите вие да сте в тях и да комуникирате с децата си на техния език през самите приложения. Да, това може да означава да се научите да общувате с джифове, съкращения и емоджита, но освен че ще са забавлявате, по този начин ще ги предразположите да споделят всичко, което ги впечатлява и притеснява.“
Виртуалният живот на децата ни няма нищо общо с нашия. Няма и да има. Ако ние трябваше да се справяме основно с резонните притеснения дали зад pesho14 в mIRC не стои всъщност някой 52-годишен чичко, а не 14-годишният Петър от съседното училище, то днешните деца се борят с какво ли не. Като почнем от същите казуси за фалшива самоличност и се стигне до deep fake видеата, някои от които са толкова добри, че могат да заблудят ерудиран възрастен с добро критично мислене.
Специалистите са категорични, че можем да ги подготвим за този живот предимно с примери. Това триминутно видео, препоръчано ни от Иглика Иванова, едновременно демонстрира и обяснява дълбоките фалшификации (deep fake) и ефектите от разпространението им, и е много подходящо като претекст за начало на разговор. И в този разговор можем да засегнем темата, че не толкова опасна е технологията – защото фалшификации могат да се правят и без особено сложни технологии. Опасен е фактът, че вече трудно се доверяваме сами на себе си, на собствените си очи и уши, кое е истина. Днес учените говорят за епохата на постистината.
Според Иглика Иванова спрямо възрастта на детето въпросите за виртуалните изживявания и за границите на реалността, на истинността и на човешкото съзнание и познание могат да бъдат обсъдени и философски.
„Философията неслучайно е дисциплина, включена в общообразователната подготовка. Философията и психологията развиват способността на човека за рефлексия и саморефлексия, изграждат навика да се разсъждава задълбочено и самокритично по всякакви теми, отнасящи се до заобикалящия ни свят; да се осмислят и разбират закономерностите и принципите, на които се подчиняваме като хора. Лъжите – във всички им проявления – са опасни, защото при липсата на всякаква фактологична информация или при невъзможността лъжата да бъде разпозната като такава, човек не би могъл да вземе информирани решения“, казва Иглика.
Според Иглика четенето, което ще помогне на децата да направят разликата между лъжа и фантазия. Едното ни вкарва против волята ни в свят от заблуди, а другото ни помага сами да режисираме историята, в която се потопяваме.
„Насърчаването на четенето и възпитаването в любов към четенето с личен пример и с помощта на прекрасни проекти като „Книговище“ е ключово. Видеоигрите също позволяват на човек да участва в написването на своето собствено приключение и преживяване. Това е важно, за да можем да разбираме както изразните средства и културните кодове, така и самите себе си – въображението си, страховете си, слабостите си, мечтите си, стремежите си“, казва Иглика Иванова.
Много често хората са склонни да вярват, че има нещо, което с користна цел се крие от широката общественост. „Липсата на доверие в човешките отношения, в науката, в институции и в медиите разкъсва обществените отношения и води до дълбоките разделения, на които сме свидетели днес. Да живеем заедно и в мир е невъзможно, ако не можем да се съгласим за основни факти. Злепоставянето, очернянето, всяването на страх и недоверие са техники, свързани с конспиративните теории, с които е добре децата да бъдат наясно“, казва Иглика Иванова.
Тя обръща внимание и на още един аспект от борбата с конспиративните теории – да си даваме сметка кой ги разпространява и с каква цел – дали е наш близък, който се е поддал на такива теории и ги преповтаря без умисъл, или е човек с користна цел.
Необходимо е да научим децата си да не се доверяват сляпо, а да търсят обяснение и потвърждение на теории, изказвания, обещания. „В противен случай ги обричаме на множество разочарования. Човешката мисъл сама по себе си е пристрастна, емоционална, неточна, частична, неинформирана и изпълнена с предразсъдъци и самозаблуди. Необходим е самоконтрол, чрез който тя да се озапти и да се използва за подобряване на живота ни“, смята Петър Кънчев.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
