Текстът на Веселина Тинчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Да, на нея приличам, на майка ми. Поне донякъде. Сутринта, докато се гримирах, пак си помислих, че цветът на очите ми е от майка, а формата от баща ми.
Какъвто и да е денят ми – празничен, почивен, дистанционен или присъствен работен, винаги сутрин в моите пет-десет минутки имам време за едно червило.
От малка помня майка ми, че винаги беше красива, със светлото лице и с изумрудено зелени очи, подчертани с черни мигли, с русата, бляскава на слънцето коса, неизменно подчертани с червило устни, с два-три тона по-открояващ се цвят от телесния. Това отвън...
Но при нея красотата така се излъчваше – отвътре навън. Кротко и тихо ме изслушваше, когато през бунтарския ми тийнейджърски период се подстригах късо и си изрусих косата, когато, ей така, реших, че ще се местя в друго училище, когато изрисувах цялата си стая, когато фантазирах за приключения...
Усмихваше се, прегръщаше ме, нямах тайни от нея, споделях ѝ всичко. А тя беше лекар, много натоварена в работата си, доста от енергията и мислите ѝ отиваха там.
Може би тази нейна отговорност за здравето и живота на хората е предопределила и моя избор на професия за подкрепа на деца и семейства. През цялата тази близост и заедност винаги ме е насърчавала и съветвала, че най-хубавите години за създаване на семейство и раждане на деца е между 20 и 28 години. Самата тя, заедно с татко, бяха пример за нас – те са се оженили, когато тя е била на 24, той на 25, и с голяма любов и отдаденост ни гледаха със сестра ми.
За мама най-голямата ценност беше семейството, децата и след това професията. Винаги казваше, че и любовта, и ученето, и забавленията, и децата, и работата, и отговорностите вървят заедно. Може в различни периоди от живота нещо да е приоритет, но от всичко трябва да има!
Когато родих първо сина си, тя беше безкрайно щастлива и горда – все пак нейната майка имаше три сестри, тя самата имаше сестра, ние двете със сестра ми пак момичета... Е, малко ѝ беше несвойствено, че не е отглеждала момче и не се чувстваше като в свои води.
Малко като поотрасна баткото, двамата – майка и татко, отделяха много време на първородния си внук – да го водят на тренировки, на летни почивки, плуване и плаж, игри в Морската... Огромна радост беше за нея, въпреки тревогите за бремеността ми след раждане със секцио, когато след няколко години след теста ми с двете чертички порасна красивата и ученолюбива като баба си най-малка внучка, моята дъщеря.
Майка много насърчаваше и искрено се възхищаваше на академичните постижения на внуците си. Обожаваше да ходи с тях на екскурзии, да им показва красотата на природата, животните, насекомите, цветята – красотата на света.
Но най-много им се радваше, че са отговорни, добри хора, готови да помогнат на приятел, чувствителни към радостите и трудностите на хората около тях. Понякога казваше, че двете със сестра ми сме повече добри и наивни, не толкова амбициозни, колкото ѝ се иска, но всъщност точно такива ни обичаше.
Вече не е между нас, но поколенията след нея имат нейната външна и вътрешна красота, красив и буден ум, красиви мисли. Също и това нейно качество от всяка ситуация да извличаме най-доброто като опит, поука, да виждаме красивото у нас, у хората, в природата, архитектурата, всичко под знака на красотата.
От нея ми е и навикът – винаги червило за разкош!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
