Вече има достатъчно данни, които показват, че жените и момичетата са много по-засегнати от пандемията в икономически и социален план в сравнение с мъжете. Огромен процент от здравните работници, фармацевти и учители са жени – все хора на първа линия. Насилието вкъщи се увеличава. Икономическата зависимост от интимните партньори също.
Към това се добавя и фактът, че в момента заради пандемията много жени по света са принудени да сложат кариерата си на пауза или да напуснат работа, за да може да се посветят изцяло на отглеждането на децата вкъщи.
Любимият ни баща блогър отвъд океана Клинт Едуардс въобще не е наясно защо това трябва да е така; защо цялата отговорност за всичко вкъщи плюс работа на пълен работен ден трябва да пада единствено върху майките. И още нещо: защо очакваме, че жените трябва да ръчкат мъжете си да помагат повече… Не е ли работа на самите мъже да потърсят начин как да са по-полезни вкъщи и по-ангажирани със семейството?
Според Клинт Едуардс жените трябва да спрат да питат “Как да го накарам да помага повече?” и да отстъпят ред в задаването на въпроса на партньорите си – "Как да съм по-полезен вкъщи?".
Онзи ден докато шофирах, слушах по радиото интервю с Катрин Ан Едуардс, която е специалист по икономика на труда в RAND Corporation. Темата беше защо толкова много жени напускат работа в момента, за да се грижат за децата си по време на пандемията, и според Едуардс държавата трябва да даде сериозен отговор на тази криза в работната сфера.
Към края на интервюто тя каза нещо, което, ако трябва да съм честен, ме стегна за гърлото: “Четох статия в списание Time миналата година за това как жените могат да накарат съпрузите си да правят повече неща вкъщи, разбирате ли? Влизаме в домовете на хората, оглеждаме се и питаме: “Той прави ли достатъчно?” Ако ти имаш много работа, той мие ли чиниите, оправя ли се с прането? И на мен, като на икономист, занимаващ се с пазара на труда, и като на човек, следящ отблизо процесите в обществото, това ми се стори като пълен провал в социалната политика. Когато си родител, вече имаш огромен товар от грижи, които трябва да полагаш. И какво казва правителството: “Жени, опитвайте се да правите повече!”.
Вече 7 години пиша за родителство. Имам блог за бащинство с почти 500 хиляди последователи в най-различни платформи и получавам много съобщения от майки. Понякога и от бащи, но предимно от майки. И въпросът, който ми задават най-често майките, е: “Как да накарам съпруга си да помага повече?”.
Задават ми този въпрос ден след ден, месец след месец. Разбира се, винаги е с някакъв различен нюанс. Понякога ме питат как да направят така, че мъжете им да са по-ангажирани с децата или да помагат повече в домакинството, или да спрат да са толкова осъдителни, когато не всичко вкъщи е под конец.
Но това, което най-много ме кара да се замисля, когато получавам този въпрос отново и отново, е следното: нито веднъж с мен не се е свързал баща, който иска да ме пита как може да е по-ангажиран, по-замесен, по-помагащ, по-споделящ и т.н.
Да очакваме, че майките са длъжни да ръчкат мъжете си да правят повече неща, е още едно емоционално бреме, което хвърляме отгоре им, при положение че вече имат толкова много, че свят ми се вие. И, момчета, реалността е тази: отговорността как един мъж може да е по-добър съпруг и баща се пада на съпруга и бащата.
Честно, наистина, защо трябва да е работа на жените да ви карат да помагате повече или да правите повече неща? Напишете си домашното, момчета. Огледайте се. Ако се върнем към цитата от по-горе, отговорът от страна на държавата е “Жени, вършете повече”. Но е очевидно, че доста съпрузи имат същия отговор.
В момента, насред пандемия, милиони жени напускат работните си места. Постоянно чета за жени, които работят на пълен работен ден от домовете си, докато поемат и цялото бреме и отговорност около домашното пандемично обучение на децата, докато съпрузите им се заключват в кабинетите си някъде вкъщи.
Чуйте, разбирам го. Смесването на семейство и работа може да е доста трудно, когато държиш да си служител, на когото може да се разчита. Но защо само от майките се иска да се справят с подобна трудност?
Няма как да сте равнопоставени партньори с жените, ако не се вгледате в себе си. Просто няма как. Седнете и се запитайте “Мога ли да правя още?”.
Тъжната истина е, че жена ви може би вече задава въпроса вместо вас. Може би вече се е свързала с някой баща блогър, за да търси съвети как да ангажира повече съпруга си. Или може би чете статия в списание за същото, когато вие трябва да сте хората, интересуващи се от подобни статии. Вие самите трябва да се свързвате с други бащи, за да търсите съвети как да помагате повече.
Така че, момчета, ето го моя професионален съвет. Ако нещо от това, което казах, е успяло да ви докосне – добре. Ако искате да ме опровергаете – супер. Ето ви тест. Питайте жените си дали някога са търсили помощ отвън, за да ви накарат да сте по-ангажирани със семейството и домакинството. Питайте ги дали някога са чели статия по темата, или са търсили съвет от приятел или от някой случаен блогър.
Ако кажат “Не”, чудесно. Няма проблеми. Но ако отговорът е “Да”, наистина се налага да седнете и да помислите хубаво какво означава това. Трябва да осъзнаете, че на жената до вас може би ѝ е изключително трудно в момента и има нужда да се намесите.
