Дългосрочните отношения могат да се превърнат в голяма скука, ако партньорите тотално забравят спонтанността, и дори тъпите шеги са по-полезни от това непрекъснато да водите сериозни разговори за сметки, детски занимални, уроци по роботика и пиано и какво се е случило в офиса днес.  

Мъжете явно разбират това и къде успешно, къде не толкова, се опитват да поддържат любимото ни клише, че нищо не е по-секси от чувството за хумор. Ето една селекция на Bored Panda, която показва опитите им да докажат, че никога няма да накарат жените си да скучаят:

--1. Ден 14, откакто жена ми е в командировка

--2. Съпругата ми много мрази да я засрамват, така че ето как решихме да я изненадаме на летището...

-- 3. Да отидеш на тенис и мъжът ти да смени ракетата с тиган!

-- 4. Дрехи за кучето и бира за мъжа за 20 долара...

-- 5. Когато оставиш мъжа си да декорира банята:

-- 6. Съпругът ми лепи това на местата, на които не мога да го стигна, за да ме дразни. Работи!

-- 7. След месеци на отричане и много нощи на дивана, най-после имам доказателство, че жена ми спи по-добре от мен!

-- 8. Жена ми: "Къде си?" Аз:

-- 9. Моята приятелка малко се шокира, когато коленичих, за да завържа обувката си. Не очаквах вербалната атака, която се случи след това...

-- 10. Когато жена ви мрази евтините декорации, но иска да има екзотични птици в двора си...

--11. Днес посетих една пациентка в дома ѝ и тя ми каза, че нейният съпруг е инсталирал този електрически ключ:

-- 12. Съпругата ми стана на 38 и понеже нямах подходящи свещи, импровизирах...

Може би най-невероятното нещо на бащинството е, че то помага на един мъж да види жена си в нова светлина.  Това споделя пред fatherly.com Кевин Макдонъл, който, разбира се, още преди да стане баща е знаел, че съпругата му е невероятна. После обаче става свидетел на ситуации, в които тя проявява толкова сила, чувство за хумор и търпение, че буквално му отвява главата. И така, защо един мъж започва да се прекланя пред това чудо на природата – жената: 

Тя превъзмогна болката при раждането само с "няколко" ругатни 

Изследванията установиха, че жена ми има понижен брой тромбоцити, което означаваше, че не могат да ѝ поставят епидурална упойка по време на раждането. И тъй като тя не искаше друга вид анестезия, избра да ражда без упойка. Помислих си, че полудява и се опитах да я убедя да не го прави. С наближаването на момента, виждах че тя беше притеснена. Но когато влезе в родилната зала, изръмжа и скръцна със зъби, изпищя, проплака и, както се случва, малко се изпусна... Не можех да си представя болката, която преживя по време на 7-часовото раждане, но тя така ѝ не поиска допълнителни лекарства. Крещеше толкова много и толкова силно „мамка му“, което, имайки предвид колко мила и свенлива е, предизвика неистов смях в акушерките. Знаех, че раждането ще извади нещо ново от нея, но това беше извън най-смелите ми очаквания!

Остана близо два дни будна след раждането

Всичко до тук звучи много изтощително, нали? Знаех, че ще ми трябват няколко дни на дивана, за да се възстановя. Не и на жена ми. Ако в болницата успяваше да поспи за малко, когато се прибрахме вкъщи, тя беше топка от енергия. Не знам дали това е адреналин или някаква магия, но тя остана будна, внимателна и оптимистична през първите 24 часа с всичките новости като кърмене, повиване и бебешки плач. Това беше невероятно. Оттогава тя е абсолютен шампион, когато става въпрос да се върши нещо в непрекъснато лишено от сън състояние.

Направи всичко по силите си, за да успокои дъщеря ни по време на коликите

Нашето бебе наистина имаше болезнени колики. Няколко нощи подред просто викаше, викаше и викаше. Но въпреки че това късаше сърцето на жена ми, тя беше направо скала. Заедно се опитахме да успокоим малката с масаж и други пинизи, но тя не спираше да плаче с часове. Съпругата ми я люшкаше, успокояваше и шепнеше през цялото време и въпреки че беше видимо разочарована от ситуацията, никога не се оплака и се опитваше да ѝ помогне по всякакви начини.

Нищо не може да я спре да кърми

Бяхме навън един ден и се набутахме сред тълпата в метрото. Всички влакове се движеха със закъснение и не можехме да намерим друг начин да се приберем вкъщи. Дъщеря ни беше гладна и много раздразнена. Когато най-после се качихме във влака, съпругата ми, която, както казах, е много срамежлива, събра сили и започна да кърми във влака, който беше пълен с всякакви хора – някои съдници на кърменето на публично място, други поддръжници. Тя обаче се съсредоточи върху своята задачата и не обърна внимание на никого. Бях много впечатлен от това, че за нея имаше само едно важно нещо в този момент!

Когато бебето за първи път я наака, тя се разсмя

Жена ми е доста гнуслива. Тя мрази кръвта и не е фен на онези хорър филми, пълни с всякакви гнусотии и затова не  не мислех, че ще се справя със сменянето на пелени твърде добре. Имахме няколко случая, в които бебето аха да се изпусне върху нея и това очевидно я поразтърси малко. Но когато това наистина се случи за пръв път, тя се нацупи за момент, а после избухна в смях и просто поиска бебешки мокри кърпички. Знам, че е глупаво, но аз я гледах как се смее на цялото това нещо, от което тръпки я побиваха, и си помислих „Е, няма такава жена!“

Автор Кристин Лако от Mum Revised

ДА СЕ ЧЕТЕ С ЦЯЛОТО НАЛИЧНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, КОЕТО ИМАТЕ!

В зашеметяващ поврат от последните дни Ватиканът е започнал да преразглежда своите широко разпространени виждания, а учените трескаво четат купища документи и свидетелски показания от майки от целия свят, в опит да предложат нова интерпретация на Библията.

"Не отричам, че може би Библията е била изтълкувана погрешно", промълвява Кардинал Пат. Кардинал Пат е бил водещ на разследването за истинската същност на Агнеца Божий.

"Библията винаги е била тълкувана от мъже, докато не се събра работна група, изследваща въпросите за равенството между половете. Направо не можем да повярваме какво открихме!", допълва Кардинал Пат въодушевено.

Най-фрапиращите заключения идват от чудесата на самият Исус. Ето какво казват майки, които участват в клерикалната инициатива на Католическата църква за въвеждане на Библията в живота на хората от настоящия век.

"Започнахме да четем Библията в читателския ни клуб", разказва Джени. "След три чаши вино стигнахме до заключението, че Исус е повече жена от всички нас."

Групата аплодира тази реплика с наздравица с чаши вино.

"Представихме заключенията си пред Кардинал Пат и той поде тази светска инициатива", допълва Джени и разказва нататък.

Дамският читателски клуб "Ако Господ беше един от нас" счита, че учението на Исус отразява собствения им живот повече, отколкото този на мъжете им. До този извод стигнали майките, когато по време на едно от четенията в клуба обсъждали как и Исус не се е къпел, а е трябвало да мие другите.

Също така винаги е бил твърде зает, за да му се прииска или въобще да му хрумне да прави секс, което накарало жените да се подхилкват и да кимат с глава в мълчаливо разбиране и съгласие.

Жените от клуба се задълбочили и започнали да изучават чудесата на Исус, следвайки съвета на Кардинал Пат. Забелязали, че повечето чудеса на Исус са се случили в събота (или на Шабат), подобно на почивния ден на повечето майки или когато хладилникът е бил празен, а е било време за вечеря.

Чудесата им помогнали да стигнат до извода, че Месията бил по своята същност Майка, защото:

Превърнал водата във вино. Всяка жена в читателския клуб се съгласила, че това е супер силата, която най-много биха искали да владеят. За сравнение - мъжете им искали да могат да летят.

Исус е роден от девица. Дори и преди рождението си, Исус знаел, че от неговият Татко няма да има полза като заобикалящ фон и че ще свърши само едно полезно нещо и то едва когато Исус стане възрастен. Всяко дете знае първо да отиде при Мама, когато има нужда от нещо.

Исус с желание лекувал болните. Само майките изглежда знаят какво да правят при треска и умеят да диагностицират само с докосване с един пръст. Средно се падат по около 6 излекувани мъже на всяка болна жена. Жените от читателския клуб смятат, че това е било началото на "настинката при мъжете", при която всяка майка с болен съпруг има чувството, че има хиляда деца.

Хващането на голямо количество риба се счита за чудо. Майките се посмели на това твърдение, но се разпознали и в него. Очевидно те са единствените в домакинството, които знаят как да напазаруват за цялата къща без написан списък, без да звънят вкъщи на мъжа си и са способни да поръчат храна за вкъщи сами.

Лекувал прокажени. Никой от мъжете, които жените в клуба познавали, не би докоснал прокажен.

Исус овладявал и успокоявал природните стихии. Учениците на Исус го събудили, защото се бояли от бурята. Той успокоил бурята, за да могат те да заспят спокойно. Това е просто преразказ на нощите, в които мъжът ви спи дълбоко, защото "утре го чака работен ден".

Исус лекувал всеки и всички. Не им казвал да се стегнат и да стават от леглото, да не се лигавят и да не се държат като разглезени кифли, както правели много от партньорите на жените от Читателския клуб. Той също така никога не се е паникьосвал, ако видел телесна течност, което е често оплакване от страна на жените за реакцията на техните мъже, когато бебето ги наака.

Уловил риба с монета в устата. Ха! Ако имате тийнейджър, знаете, че основно искат две неща от майките си: храна и пари. А от татко? Искат пари и колата.

Исус ходел по вода и когато Петър искал да се присъедини към него, Исус трябвало да го спасява от удавяне, защото не послушал какво му казал Исус. "Ама сериозно, хора, просто слушайте майките си и няма да се удавите", казала групата едновременно.

Дали Исус е патентовал първия айрол?

Исус оставил учениците си, за да се усамоти преди следващото чудо. Също като с подрастващите деца, хората, които искали нещо от Исус, го следвали непрестанно навсякъде. "Не знам защо е слязъл от оня хълм, след като там е намерил мир и покой", коментирала Джени, а всички жени кимали в съгласие.

Той възкръснал от мъртвите, след като оставил плащеницата си прилежно сгъната и казал на хората да го оставят на мира да спи и просто да вярват на думите му. Някога срещали ли сте майка на малко дете? Тя всяка сутрин възкръсва от мъртвите и оправя леглото, и в случай, че някой я слушаше какво говори, нямаше да ѝ се налага да крещи.

И докато Ватиканът все още се бави със становище как новите тълкувания ще бъдат отразени в католическото учение, Джени от Читателския клуб добавя, малко преди да си повика Uber:

"Ако Исус беше роден днес, пак бихме го приели с мръсната му коса. Само че бихме му показали как да си хване косата на опашка."

Ако Исус беше следвал повече... така да се каже, мъжкия стереотип, Кардинал Пат смята, че светът е щял да бъде много по-различен.

"Щял ли е Исус да има ученици или е щял да предпочита да се мотае на дивана с чиния картофи?", пита Кардиналът.

"Щеше ли да докосва болни мъже, за да ги лекува, или щеше да предпочете да пипа надарени жени? Щеше ли да знае как да извърши което и да е от Неговите чудеса, ако е бил зает непрестанно да търчи да сваля жени, вместо да боготвори каузата на Християнството?"

В Деяния 1: 1-11 пише, че този Исус, който ни е бил отнет и е отведен от нас на небето, ще се върне по същия начин, по който сме Го видели да отива на небето.

А може би трябва да очакваме да се върне като майка. Времето ще покаже.

Автор Шия Гибънс за Vintage Dreams With A Modern Twist 

Група жени, подписани под псевдоним, за да се опази истинската им самоличност, най-сетне е завършила научен труд, който да обясни необяснимото: защо мъжете сякаш си слагат конски наочници, когато трябва да намерят нещо вкъщи?

В екипа са участвали топ агенти, които са работили по темата денонощно. Учените Юнска Мерудия, Пенка, Лелята с хвърчилото и Пенкилерка са работили изключително усърдно, за да разберат кое кара мъжкия мозък да фунционира по различен начин.

Пенка споделя, че проектът е започнал в средата на 80-те години. Тогава е бил оглавяван от мъже топ учени в сферата, но един ден те отишли да обядват и когато най-накрая успели да се върнат обратно в лабораторията, забравили да продължат работа върху проекта.

"Те просто се върнаха, огледаха се наоколо за няколко секунди - все едно нещо са забравили, и вместо това решиха да се опитат да намерят начин за естествено увеличаване на гърдите. Тогава ние поехме проекта", разказва Пенка.

"Провеждали сме анализи, изследвания и полеви проучвания, за да разберем защо мъжете не виждат неща вкъщи, дори когато са точно пред носа им. Най-накрая открихме, че на мъжете им липсва специален ген, който нарекохме с научния термин: КъдеЕДориНеГоЗабелязвам или накратко КЪДНЕГОЗ", сподели още Пенка и даде няколко примера за него:

"Най-очевидният пример за КЪДНЕГОЗ в къщите ни е преливащият боклук, който той казва, че не е видял и който буквално прелива от кофата под мивката и се разпръсква върху пода всеки път, когато отворим капака."

"У дома това е рулото тоалетна хартия. Щом свърши хартията, аз я сменям. Когато хартията свърши, докато мъжът ми е в тоалетната, картоненото руло остава да седи на поставката, където постепенно се превръща в поставка за салфетки и накъсани вестници и домакинска хартия. Това веднъж толкова ме вбеси, че реших с мълчалив протест да не сменям картоненото руло с нова ролка хартия и да не чистя разкъсаните паднали парчета картон около тоалетната чиния", споделя Юнска Мерудия.

"След 11-тия ден, ЕДИНАДЕСЕТИЯ ДЕН!!!, със салфетки и намотани парчета домакинска хартия се предадох и почистих парчетата от пода. Когато попитах мъжа ми защо не ги е почистил, той каза, че не ги е видял."

"Мъжът ми е същият," разказва Лелята с хвърчилото. "Помолих го да ми подаде опаковка пилешки бутчета от фризера. След 8 секунди взиране той каза, че не можел да ги намери. Отворих вратата на камерата и на практика пилешките бутчета паднаха в ръцете ми, понеже бяха най-отпред на рафта, пред всичко друго."

"Моят мъж забравя всичко в магазина", разказва Пенкилерка. "Правя му списък. Прочитам му го няколко пъти. После всеки път той се прибира с опаковка чипс, студен чай и кофичка кисело мляко, без да е купил абсолютно нищо от списъка ми."

"Сега, когато вече е локализиран проблемът с липсващия ген, можем да започнем работа по коригирането му. Докато открием лекарство, което да помогне за връзката между отделните нервни окончания, най-добрата терапия са напомнянията. Пращайте му смс-и, пишете му бележки, напишете с химикалка на ръката му, ако трябва. Ако боклукът трябва да бъде изхвърлен, вържете пълната торба с боклук за глезена му като фин тактичен намек", съветва Юнска Мерудия.

"Работим денонощно по този проблем. Не сме забравили целта на проекта и какво искаме да постигнем с това проучване. Трудим се усърдно, за да не се налага повече никой да се разправя с преливащ забравен плик с боклук или картонени ролки от тоалетна хартия, или забравени покупки от магазина. Солидарни сме с всички майки по света и благодарим, че дистанционно участват в нашия научен труд. Дайте ни още малко време и ще ви покажем резултати", добавя Пенкилерка.

В настоящия момент жените се намират в лабораторията, където се трудят много усилено, за да решат този широкоразпространен проблем.

Благодарим ви, скъпи научни сътруднички, че работите неуморно вместо нас за тази така важна кауза! И не забравяйте - няма нужда да пилите на главата на мъжа ви, че трябва да хвърли боклука - все пак му го напомнихте преди 6 месеца, това е напълно достатъчно.

Бракът или връзката с човек, който има чувство за хумор, е гаранция за години, изпълнени със смях - и тези жени, за които сега ще прочетете, го потвърждават. Те са креативни, смешни, понякога са абсолютни тролове, но това единствено кара мъжете им да ги обичат повече. Всъщност доброто чувство за хумор според мнозина специалисти по успешен брак е ключът към щастлива връзка.

Връзките понякога много се усложняват и стават твърде сериозни, особено като се натрупа стрес от работата, децата и разходите. Да се смеем заедно създава усещане за топлота, отпускане и сближаване и се смята дори, че допринася и за физическо привличане.

*Източник https://www.boredpanda.com/

Даниела Иванова е една прекрасна майка - казваме го с абсолютна сигурност без дори да сме я виждали. В това, което ни е написала и пратила, се припознаваме на 100% и искаме да ѝ кажем, че напълно я разбираме и подкрепяме. Никога няма да спрем да повтаряме колко важно е жените да споделят и обясняват какво се случва в душите им след раждането на детето. Състоянието следродилна депресия е нещо изключително сериозно и това трябва да бъде разбрано както от майките, така и от техните партньори, приятели, семейство и близки. Ако смятате, че сте в следродилна депресия и имате нужда от подкрепа - винаги може да ни пишете, ние сме насреща! 

***************************

Преди да се роди дъщеря ми (която е на 6 месеца, така че това не е толкова отдавна) си мислех, че не мога да попадна в капана на депресията. Аз съм толкова позитивен човек! С дългосрочни цели, винаги с усмивка и с положителна нагласа се справям с неприятностите. А камо ли като се роди детето ми! Тогава ще съм най-щастливият човек на света! Ако нещо ме притесни, сама ще си помогна, ще анализирам ситуацията и ще се измъкна без да стигам до крайности.

И наистина, първите часове и дни след раждането бяха най-невероятните в живота ми. Благодарение на уникалната ми лекарка и нейния екип раждането не съответстваше на ужаса, за който се бях подготвила психически. Така че, нека да отбележа - д-р Семра Акташ е чудо на чудесата! В родилния дом навсякъде бебета, всички са усмихнати, а за моето какво да кажа... срещата с нея преобърна живота ми на 180 градуса и ме изстреля в облаци от розов захарен памук.

Но дойде изписването и се прибрахме вкъщи.

„Ред сълзи, ред сополи” – това съм аз в следващите няколко месеца.

Малката Сияна се роди 2880 г. Ще кажете, съвсем нормално. Но като сложиш бебе под 3 кг в тая ГИГАНТСКА кошара и те налягат едни мисли – Боже, колко е малка! Та тя е като една прашинка, като пухче на нежно глухарче в цялото огромно поле... И умишлено или не, започна моето притеснение, което след това премина не във вълна, а в цунами от депресивни мисли.

На следващия ден дойде педиатърката. След щателно водените от мен записки колко пъти и с колко различни чисти памучета да ѝ промия очичките, тя твърдо заключи – „Доведете ми я след една седмица да я видя пак, че е много малка”.

Само това ми трябваше да изгони и малкото сън, който чаках през 2 часа 8 пъти в денонощието (оставям на вас математиката колко часа е остатъкът). Добре, де, малка е, но не чак толкова, а и ще порасне, къде ще ходи?!

Но тогава не се бях сетила за това (че все някога трябва да порасне). Мъжът ми явно изобщо не се притесни, защото продължи да си върши задачите спокойно и да се радва на миниатюрното същество, докато аз я гушках все по-силно, сякаш се надявах това да ускори растежа ѝ. А силното гушкане пък често водеше до сълзи от радост и от притеснение за нея, не съм сигурна коя точно беше е първопричината.

Винаги съм минавала за прекалено чувствителна за хората, които ме познават, но сега надминах себе си и мисля, че това се превърна в нечувано черногледство и безумно притеснение за всичко, което можете и не можете да се сетите.

Например, първата разходка на детето. С майка ми беше добре. На следващия ден реших да я изведа сама. Интересно, мисля си, сигурно всички гледат в количката и се чудят как може да има такова красиво бебе. Ааа, чакай малко, тя е толкова малка, че сигурно изобщо не я забелязват. Мислят си, че бутам просто количка. Като ми види човек погледа, нищо чудно да съм излязла с празната количка да обикалям квартала.

Добре, да не си придаваме важност, просто да пресечем по най-внимателния начин 25-те тротоара по пътя до парка без да получа пристъп на паника по средата на някоя пешеходна пътека.

Да не се преобърне количката, да не изпусна бебето, да не съм я облякла прекалено много и да получи топлинен удар, да не е много разсъблечена и да не настине, да не я погледне някой с лоши очи и прочие пълен bullshit ми се въртеше в главата.

Изобщо, това не беше разходка, а обиколка, в която аз се оглеждах като гърмян заек за опасности, а Сияна си дремеше спокойно в количката.

Ще пробвам да сумирам набързо най-странните ми поводи да се разстройвам, за да не стане разказът над 10 страници.

Колко е малка дъщеричката ми сега, кой знае колко бързо ще порасне, въобще няма да усетя. И ще ми е мъчно за тези времена, когато пръстчетата ѝ са били колкото семчици. И това време няма да се върне. Никога. Никога! Никога повече няма да мина през изживяването за пръв път да имам дете. Радостта от раждането му, прибирането ни вкъщи, как мъжът ми залепва лепенка “Baby in car” на стъклото, когато ни взима от родилния дом. И т.н. и т.н. Всичко е толкова тъжно!

Сълзите ми потичат със скоростта на светлината...

Как ли ще се караме като стане тийнейджър?? Сигурно в един момент вече няма да ме обича и ще я изнервя всяка моя дума. А аз винаги ще я обичам и ще съм до нея, независимо от всичко.

Край!

Тук вече съм в поза „лице в шепи” и се надявам да не ми звънне телефонът. Няма да мога да си преправям гласа за пореден път, за да не притеснявам човека от другата страна на слушалката. И най-малкото, за да не ме помисли за луда. Защото аз, дълбоко в себе си, знам, че това са безумни мисли, но те ме връхлитат една след друга и не мога да ги спра.

Аз съм била позитивен човек?! Нямам такъв спомен, оставете ме на мира да си гушкам бебето, докато мога, че утре ще остарея, тя ще порасне, а може и за чужбина да замине. Какво ще правя тогава без нея? Не се бях сетила за това, ужас! Най-добре да се потръшкам още малко, може да предотвратя някое животозастрашаващо събитие.

Колко ли изяжда това дете? Понеже я кърмя, нямам представа и това ме побърква. А и тя, милата, заспива на всяко хранене. И изобщо постоянно спи. Защо не играе, защо не се движи, защо не будува повече от час? Да не би нещо да ѝ има? Жълтеницата от родилния дом още я държала. Е, няма ли да й мине вече, не е нормално това? Нов повод за паника...

Няма да се задълбочавам в темата за кърменето. Само ще кажа, че вариантът кърмата ми да спре и да се наложи да я храня с адаптирано мляко можеше да ме докара до истерия. Добре че сестра на моя приятелка е консултант по кърмене и ми помогна да предотвратя този сценарий (Жени, благодаря ти!). Сигурно иначе щях да се обявя за най-некадърната майка и да изпадна в тройна истерия.

Бебето плаче, аз съм виновна! Бебето не спи, аз съм виновна! Бебето спи много, пак аз съм виновна! Днес съм ѝ дала капки за колики не 5, а само 4 пъти. Край, сега ще умира от болки и пак аз ще съм виновна. Ако ще да не спя 3 денонощия, не мога да допусна да не почистя стаята ѝ днес, защото ще се надиша с прах, ще получи атопичен дерматит и астма и кой мислите ще е виновният?

Изобщо, като не ставаш за майка, защо раждаш деца, ми идваше да питам клетия си Аз.

И върхът на параноята: Заставам на прозореца за малко и какво, мислите, правя там? Не, не се наслаждавам на слънцето.

Аз кроя план как ще реагирам, ако стане пожар и входната врата е блокирана.

Така.

Първо грабвам бебето, след това скачам от прозореца на терасата на съседите долу. Добре, че е по-голяма и няма шанс да я пропуснем. Така, ако се сгъна и гушна бебето, то ще има шанс да оцелее с минимални щети.

Това са само част от поводите ми да се терзая, добре че повечето вече съм забравила.

Спомням си как по едно време си исках обратно барчетата, роклите и джина с тоник. Но тази мъка бързо се разми в морето от памперси и мокри кърпи.

За целия хаос в главата ми май почти никой не разбра, освен няколко приятелки, които щателно облъчвах, ако са ме хванали във фаза и в настроение да държа притеснени речи.

Останалите - мъжът ми, родителите ми, свекърва ми, успях някакси да заблудя, че се справям с всичко и няма какво да ме бутне.

Кого заблуждавам, май побърках мъжа си... Не съм сигурна точно аз ли съм луда или заразих и него. По-вероятно първото.

В един момент се съгласих майка ми да идва вкъщи по-често и да ми помага, междувременно бебето Сияна започна да спи по-дълго нощем, открих и бебеносенето в раница. Благодарение на тази комбинация, аз се почувствах отново човек. Върнах си чувството за хумор (май?! Не мога да преценя със сигурност...).

Благодаря на мъжа ми, че ме изтърпя и беше неотлъчно до мен, въпреки че го обвинявах за всичко съществуващо в живота и в главата ми.

Да си призная, като четях разказа преди да го изпратя, пуснах една сълза за бъдещите ми скандали с тийнейджърката Сияна. Ще ѝ кажа след 13-14 години, сигурно ще има огромен ефект.

P.S.: Хумористичното преувеличение не трябва да се бърка с черногледство. Никой от тези фатални планове и депресивни мисли за бъдещето не помрачи истински радостта ми от появата на моето бебе. Само ми поразхлаби някои чаркове в главата, за да ги наместя после пак и да мога да разказвам с усмивка за тези преживявания.