Струва ли ви се, че съвременният родител, и в частност майката – този свят човек, постоянно е въвлечен в някакви състезания:
Изтощително е. Може ли да си починем малко?
Явно подобна идея се е зародила и в главата на една майка от Reddit, която решава да сподели с останалите следната житейска мъдрост: “Родителите нямат никаква заслуга за голяма част от нещата, с които се хвалят, че правят техните бебета. Наскоро ми го каза терапевтът ми и мисля, че трябва да го изкрещя от върха на някоя планина”.
Дамата си спомня, че като млада майка е била засипвана с редица въпроси и коментари от иначе доброжелателни приятели и колеги, които обаче са я карали да се чувства като “най-скапаната майка на света”, от една страна, а от друга, са я тревожили, че едва ли не на бебето ѝ му има нещо.
Хайде да си го кажем: нещата, с които някои родителите на съвсем малки деца обичат да се хвалят, винаги са едни и същи и винаги са съпроводени с реплики, които имат за цел да осведомят осведомят останалите колко са назад с "материала".
Ето няколко бързи варианта на диалози по пет евъргрийн теми, за които се сетихме, че са ни минали покрай ушите:
1
– Спи ли през нощта?
– Само на гърда или само ако го нося, или само ако е легнало върху мен с палци, насочени точно на югоизток.
– Ооо, моето на 3 седмици вече спеше през цялата нощ.
– Страхотно! Себе си ли да застрелям или бебето? (последното, разбира се, само си го мислим и не го казваме, защото ще оставим грешно впечатление)
2
– Суче ли?
– Трудна работа. За 40 минути изсуква по 5 мл от едната гърда, после заспива и след 7 минути се събужда, за да изсуче още 5 от другата, след което ги повръща, защото има рефлукс.
– Моето ядеше толкова много, че качваше по кило и половина за месец.
– Да ви приседне дано! (още един отговор, който никой никога не е изрекъл на глас)
3
– Държи ли си главичката изправена?
– Не, умира от ужас, когато го сложа по корем, защото не може да си държи гигантската глава нагоре и я забива в повивалника, което още повече го ужасява.
– Моето бебе си държеше главата само, още преди да ни изпишат от болницата, а на третата седмица започна да се обръща и едновременно да се опитва да се изправя и да танцува казачок.
– ?!?
4
– Не мислиш ли, че е време да спреш да бършеш наакани дупета и да го научиш вече на гърне?
– Ама то още не може да седи седнало.
– Ти си знаеш, аз само ти казвам, че е както ги научиш. Моето го слагам на гърне от третия месец и съм много доволна. Вече е на 8 месеца и сигурно скоро ще се научи да се бърше само.
– Да, защо не го пробваш направо на тоалетната, вече му е време.
– Знаеш, ли това не е лоша идея…
5
– Ох, милата, ако моето беше като твоето, не знам какво щях да правя…
– Какво искаш да кажеш?
– Ами виж го как плаче за щяло и нещяло горкото.
– Ама то е на два месеца – реве и за “здрасти”…
– Не, не, моля ти се, аз имах страшен късмет с моето дете, никога не е плакало.
Това може да продължи до безкрай. Истината е, че за спящи/ ядящи/ тихи бебета на по няколко месеца няма как родителите да имат особена заслуга, защото това не е нещо, което можеш да възпиташ в новородено.
Може би няма да е лошо да оставим гордостта за моментите, в които се усещат сами да казват “добър ден” и “благодаря” и да решават задачи с две неизвестни, без да ни питат как точно да стане.
Всичко останало преди това – сучене, спане, гърне и т.н., подхранва родителското съревнование, което е абсолютно безсмислено, защото наградата и за “първите”, и за “последните” е една и съща – здрави и щастливи деца.
Сред всички теми, които някога сме обсъждали в Майко Мила!, има една, която завинаги ще стои на върха на класациите по коментари, диспути и разгорещени спорове. Тема, предизваща най-острите, крайни и твърди мнения. Мнения, които са точно толкова различни, колкото са и майките, които ги произнасят.
Предполагаме, че вече сте се досетили, че става въпрос за КЪРМЕНЕТО. Това природно, естествено, заложено като безотказен механизъм у всяка от нас умение, което е също така и една от най-големите тревоги, спънки и причини за чувство на провал у много от току-що родилите жени.
Публикували сме доста текстове по темата. Ето само някои от тях - Аз не кърмя и не ме е срам от това, Жива, полужива, разполовена, срязана – тази майка ще кърми!, Кърмене, amore mio, Пътят на следродилната депресия минава през… кърменето, а във вашите коментари след това сме чели какви ли не лични истории, вярвания и твърдения! Сигурно няма да преувеличим, ако кажем, че мненията и въпросите около този свещен момент – естественото хранене на бебето, са сигурно милиони - толкова са и отговорите.
Христина Янева-Хедра. Снимка: Личен архив
Затова най-накрая взехме кардиналното решение да се обърнем към специалист по темата, при това един от най-популярните и утвърдени, и така днес в рубриката „Жените могат всичко“ ви представяме страхотната
Тя помага на майките да кърмят успешно вече 12 години.
Сигурно много от вас я познават, а за други тя ще е новооткрит извор на утеха и подкрепа. Христина е сертифициран от международен борд консултант по кърмене IBCLC и съосновател и член на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, а само преди дни представи официално и книгата си Всичко за кърменето. Или почти всичко, но практично.
Днес тя е в Майко Мила!, за което сме ѝ много признателни и благодарни. И чак малко ни се прииска да сме я познавали, когато и ние кърмехме (тоест, опитвахме се).
Казвам се Христина Янева – за повечето хора вероятно по-позната като „блогът на Хедра“. По стечение на разни обстоятелства съм може би най-известният консултант по кърмене в страната.
Иначе съм софиянка от три поколения назад и продължавам да работя основно в София. Освен когато съм нещо, което се обрисува със звучната дума „таксидиот“ - странстващ обучител (в случая по кърмене) и обикалям из разните кътчета на страната, където различни хора искат да научат повече и да помагат на другите майки и пациентките си.
Мога да кажа какво не е – не ходим по къщите да кърмим бебетата на хората, както понякога се тълкува. Консултантът по кърмене е човек, който ще ви покаже, че бебето всъщност МОЖЕ да засуче безболезнено и ще ви обясни как да организирате кърменето, така че млякото да се увеличи и да можете да кърмите успешно (това са най-честите проблеми, с които се сблъскват майките в началото).
Преди университетите съм завършила горещо желаната 91 НЕГ. След това завърших една екзотична филология основно за удоволствие. И пак така с удоволствие си поработих като учител по немски в начален курс близо 20 изпълнени с хубави емоции години.
Последните 10 от тях съвместявах работата с тази на консултант по кърмене. После пак отидох да уча, този път медицинска специалност. Изобщо целият ми живот досега е минал в ритъма на учебната година и ми е трудно да си представя време, в което няма да е така. По тази причина сигурно пак ще се върна към преподаването, след като завърша ФОЗ (само че в университета този път).
Отначало случайно. Учителското е много силно при мен и просто нямаше как да не споделя веднага с другите какво съм научила покрай собственото ми бебе и да им покажа кое как се прави. После взе, че твърде много ми хареса да се занимавам с бебета и да уча нови неща покрай кърменето. И така стъпка по стъпка стигнах до сертифициран от международен борд консултант по кърмене.
А продължавам да го правя, защото е прекрасна професия. Виждам най-хубавата страна от медицината (бебетата) и почти нищо от грозната и трагичната ѝ страна. За сметка на това непрекъснато има нещо ново, интересно и предизвикателно, нови семейства, емоцията да виждаш хората, когато в мъглата на несвяст и недоспиване след раждането правят първите си крачки и се превръщат в родители. Изобщо е много емоционално отплащаща се професия. И освен това гушкам бебета всеки ден, казах ли го вече?
Ако човек попита когото и да е, автоматичният отговор винаги ще е, че кърменето е най-доброто за бебето. Само че с повтаряне една мантра не се превръща в реалност. Обществото просто смята, че кърменето е въпрос на личен избор – тотално неотчитайки, че този по същество личен избор реално се отразява на всички нас твърде многопластово. И че върху този избор огромно влияние оказват общите нагласи.
Освен това съществува доста голяма пропаст между това да се смята, че кърменето е най-доброто – и действително да подкрепиш майките, така че кърменето да може успешно да се случи. Медицинските специалисти, за съжаление, също подкрепят основно на думи. И често съветите към кърмещите майки не отговарят на съвременния подход и препоръки.
Така се натрупва представа за кърменето като нещо, което е личен избор и освен това не е за всеки, защото често е сложно, трудно и не се получава. А това внушение не е от полза за никого и често се превръща в самосбъдващо се пророчество.
Проблемът е комплексен. У нас нямаме нито една действаща болница - приятел на бебето. Това означава, че практиките по отношение на кърменето в нашите болници не са оптимални. Масово е разделянето на бебето и майката в първите часове, понякога без никаква причина за това освен навик.
Не се насърчава детето и майката да са постоянно заедно. В повечето болници бебетата не остават при майките си през нощта. Предлагат се рутинно залъгалки, млека и дори вода. И липсват достатъчно акушерки, които да имат времето и практическата възможност да се занимават с кърмаческите проблеми.
След изписване от болницата жените са оставени да се справят напълно сами. И то точно в периода, в който имат най-много нужда от помощ, информация и обратна връзка за това как вървят нещата – за разлика от майките в другите страни, при които в първите седмици поне няколко пъти в дома идва акушерка, сестра или специално обучен здравен посетител, който да помогне с информация и насоки за най-честите проблеми.
Така че не е чудно защо статистиката ни изглежда по този начин – жените знаят, че е важно да кърмят бебето си и точно затова над 93% от тях започват с кърмене в родилния дом (да, изобщо не е вярно, че жените не искат да кърмят!)
Но… до края на първия месец 30 % от тях вече са спрели да кърмят, а голям процент от останалите не са на изключително кърмене заради неподходящи съвети и липса на практическа помощ за преодоляване на често срещаните трудности.
Естествено и природно не значи непременно лесно. Всъщност кърменето е инстинкт и рефлекс само за бебето. При майките то е умение, което се учи като всички останали (готвене, плетене и т.н.). А от съвременната майка се очаква да се справя с кърменето от първия ден, без реално никога да го е виждала отблизо и в детайли.
Със сигурност всички сме виждали как се плете много по-често от това как се кърми – значи взимаш две куки и прежда и от раз изплиташ пуловер, без да имаш нужда от помощ, нали?
Естествено, че няма да се получи така. И е нелогично да се очаква, че просто връчваш на майката бебето и тя ще се оправи с кърменето, защото е виждала веднъж на курс как се държи кукла и плетена гърда.
И дотук описвам само ситуациите, в които няма нищо по-сложно като медицински проблеми при майката и бебето… Опитите да се справиш сама с нещо, от което имаш само бегло понятие, често са стресиращи, непосилни и в крайна сметка - неуспешни. Няма нужда да е така. И в повечето случаи всичко се оправя с малко навременна помощ и подкрепа.
О, много повече от три са. Най-често срещаният е постоянното съмнение за „нехранителна кърма“, което е практически невъзможно да се случи при здрава жена. Ако майката има много кърма, но бебето не наддава, отговорът е много прост. По някаква причина бебето не успява да получи млякото!
Другият мит, в който се вярва непоколебимо, е че кърменето е Божа работа – някои имат, други нямат и това е положението. Реално огромната част от майките могат да кърмят успешно, ако имат информация, подкрепа и търпение за преодоляване на началните трудности.
Част от горния мит е и вярването, че веднъж като намалее кърмата – и край, нищо повече не може да се направи. Това категорично не е вярно. Ако се анализират причините за намаляването, помогне се да бъдат преодолени проблемите, които са довели до това и започне упорито и постоянно стимулиране на гърдите, млякото може да се увеличи практически във всеки един етап на кърменето, дори при по-голямо и захранено вече бебе.
Иска ми се да обърна внимание и на още един често срещан мит. Защото вярването, че ако ядеш или пиеш определени храни, чайове и добавки, е достатъчно да се увеличи кърмата, е мит. Храните, чайовете и добавките имат своето място. Но нищо на света няма да помогне, ако няма достатъчно често и ефективно стимулиране на гърдите.
Нашето тяло работи по точно определен начин. И за съжаление хормоните ни се стимулират само по един-единствен начин – ако има често изпразване на гърдите, ще се произвежда повече мляко. Ако това го няма, нищо няма да има съществен ефект.
Според проведените няколко проучвания на тази тема в България (макар и „неофициални“, защото са от НПО – държавата и МЗ просто не се интересуват от този въпрос) отговорът на майките е, че не получават достатъчно информация, тя често не е съвременна и няма достатъчно практическа подкрепа в болниците. И челипсва достатъчно персонал и време да се обърне внимание.
Другото нещо, което се отразява изключително негативно на майките, е противоречивата информация, която жените получават. Всеки, когото попитат, казва нещо различно и често се случва в рамките на един ден да получат 5 различни съвета какво да правят. Това обърква и обезкуражава изключително много.
За съжаление, има такива ситуации. Единственото истинско и трайно противопоказание за кърмене е вроденото метаболитно заболяване галактоземия. При него напълно липсва един ензим, разграждащ млечната захар. Важно е да не се бърка с преходния лактазен дефицит, който е съвсем различно нещо.
Тези бебета се разболяват много сериозно още в първите дни след раждането и бързо се установява метаболитната грешка – те няма да могат да консумират никакви млечни продукти през целия си живот, но иначе с подходящата диета растат здрави.
Макар че огромната част от лекарствата (и антибиотиците!) всъщност са съвместими с кърменето, в редки ситуации може да се наложи кърменето да бъде преустановено при лечение на майката със специфични противоракови и противотуморни лекарства, които представляват проблем и за бебето.
Други заболявания – включително понякога психични проблеми, като следродилната депресия, може да искат временно преустройство или временно преустановяване на кърменето, което обаче може да бъде възобновено след приключване на лечението, ако майката се е изцеждала и е поддържала млякото през това време.
Има и ситуации, в които жените по различни медицински причини не произвеждат достатъчно кърма и се налага бебетата да бъдат дохранвани за продължителен период от време.
Противно на всеобщите представи обаче, най-честите причини за разболяване – сезонните вирусни инфекции, повръщане, диария, цистит, синузит и дори пневмония, хепатит А и леки операции с локална или обща упойка – най-често НЕ налагат спиране на кърменето. И обикновено има опции за съвместимо с кърменето лечение (антибиотично или друго).
Просто търсете информация винаги, когато първосигнално ви се каже, че „трябва да спрете да кърмите“. Това най-често не е необходимо.
Единствената причина, поради която успявам да се справя с всичко, е неуморната помощ на съпруга ми. Той – независимо от собствената си работа – е винаги до мен. Той поема всичко, за което на мен не ми остава време и енергия (вкл чистенето!). В общи линии ставам рано сутрин и правя закуска, независимо че децата ми са в състояние да си я направят и сами. Това е приятен навик.
После обикновено имам малко време за отговаряне на мейли и съобщения, преди да изхвърча за лекции в университета.
Според програмата ми често прелитам няколко пъти през различни райони на София. От разположените в различни локации зали за лекции до някоя майка, после пак до друга зала, след това отново майка в друга част на града, бързо към вкъщи, защото и кучето чака за разходка, а междувременно в метрото гледам да отговоря на натрупалите се десетина обаждания от хора, които чакат за информация и помощ.
Много често нямам изобщо уикенди, защото или водя лекции някъде, или има още чакащи майки със спешни проблеми. Понякога така се стичат нещата, че не успявам да видя децата си по цял ден. Излизам преди те да са станали и заспивам, преди голямото да се е прибрало (той излезе вече от тийн-възрастта).
Бебетата! И силата на майките, които са способни да направят и невъзможното за децата си. Това не престава да ме удивлява и възторгва!
Лошо е, когато виждаш ситуацията и знаеш, че няма почти нищо, което да се направи. А още по-лошото е да знаеш, че има нещо, което може да се направи. Но в България на този етап не е достъпно.
За последните 12 години мисля че напълно се примири, че няма да се откажа да се занимавам с кърмене. Доста време таеше надеждата, че ще е само период. Така че в един момент просто мъдро реши, че е по-добре да ме подкрепя.
Макар че го казвам шеговито, всъщност има доста истина във всичко това. Не е лесно да се приеме и включи в живота на семейството една такава тотална промяна на посоката на живота и професията на единия партньор. И това не може да се случи без безрезервната подкрепа от другия. Съзнавам, че имам изключителен късмет в това отношение.
Всичко е възможно и винаги се намира начин! Ако чувствате, че това е вашето призвание – дерзайте и не се отказвайте. Иска много търпение – няма как човек да стане специалист за 45 часа, нито дори за 4-5 години. Майките и бебетата са безкрайно щедри и ще ви научат на всичко, ако имате упоритостта и търпението да се занимавате, да мислите и да се опитвате да помогнете.
Невинаги човек среща благодарност, нито пък разбира дали наистина е успял да помогне. Но точно когато човек се съмнява във всичко, идва момент, в който звъни телефонът и отсреща чувате „Вие сигурно не ме помните, но преди 3 години много ми помогнахте, кърмих си успешно бебето тогава и сега имам ново бебе и пак имам няколко въпроса“.
Предизвикателства по пътя има много. Лично за мен едно от най-трудните неща беше да стигна до сертификацията като IBCLC, без да имам формалното медицинско образование към онзи момент. Изискваше упоритост, много учене и търсене на варианти, но с инат се получава.
И, разбира се, другото най-голямо предизвикателство е изграждането на доверие и сътрудничество с медицинските специалисти. Това определено е трудно и е работа за цял живот. Но аз съм оптимист, тъй като медицинските специалисти, които са имали наистина възможност да видят как работим, какво знаем и как споделяме знанията си с другите, успяват да преодолеят предразсъдъците и първоначалните настройки.
Като с всичко друго, ако човек работи упорито и наистина си разбира от работата, това си личи и води до добри резултати. И в крайна сметка от това печелят майките и техните бебета.
Отговорите на повечето обичайни въпроси за кърменето може да намерите на страниците на блога ми или в книгата ми „Всичко за кърменето (или почти всичко, но практично)“, която издателство Сиела ме поканиха да напиша и издадоха съвсем скоро.
Ако това не помогне, винаги можете да ми се обадите по телефона (има го в блога). Или направо да си запишете час за консултация онлайн, а аз ще дойда да ви видя в дома ви, ще видим как се храни бебето и заедно ще обсъдим какво и как е нужно да се промени, за да може кърменето да стане успешно и приятно. Каквото би трябвало да бъде за всички.
Не бих препоръчала да се ядат наведнъж. Но реално спокойно можете да си хапвате в нормални количества от всичко, към което вие и бебето не сте алергични и не ви причинява ясен дискомфорт.
Мед, кафе, ШОКОЛАД, банани, ДОМАТИ (този, който пусна из интернет информацията, че не трябвало да се ядат домати по време на кърмене, заслужава да бъде замерян с тях!), фъстъци, боб и зеле, ягоди и праскови, малини, боровинки, джинджифил, чесън, праз, люти чушки и суши – яжте си спокойно в нормални количества.
Науката алергология е с вас – в последните 5 години препоръките са майките да се хранят нормално и здравословно и да НЕ изключват „профилактично“ храни от диетата си. Данните от проучванията показват, че профилактичното премахване на „алергенни храни“ не само не помага, а всъщност дори увеличава риска при детето да се прояви реакция нататък в живота.
Затова препоръката е да консумирате разнообразие от храни в нормални количества. Така бебето ще може постепенно да се запознае с тях през кърмата и организмът му да си изгради толерантност от ранна възраст.
Всички знаем, че доста майки минават през драмата, наречена "Това дете не иска да яде!". Липсата на вълчи апетит у детето и нежеланието му да изяде една паница макарони на закуска, после половин пакет бисквити за късна закуска, първо, второ и трето за обяд, и още няколко хранения до лягане, докарват не една и две майки до състояние, в което обикалят след децата с малки лъжички и им повтарят пълни небивалици. Чували сте мантрите "Още една за мама" и "Виж, виж как минава самолетът", последвани от чевръсто натъпкване на картоф или пюре от пащърнак в невинната бебешка уста.
Днес нашата авторка Мария Нориега ще ни разведе из този майчин ужас. Тя ще ни накара да се видим отстрани и да разберем, че всичко ни е наред - и на нас, и на детето. Оставете го на мира и му позволете да яде когато и колкото прецени. Човешкият род не е оцелял, защото праисторическите майки са търчали след отрочетата си с лъжица в ръка - оцелял е, защото хората имаме инстинкт и знаем кога ни се яде и кога - не. Наистина!
Коя майка не е изричала поне веднъж тези думи, откакто се е озовала сама и загубена в дълбоките дебри на родителството? Децата ни не „искат“ да ядат и драмата започва още в родилното. После продължава в детската и ученическата възраст, докато най-накрая в пубертета уморено въздъхнем: “Ей, не мога да го изхраня това дете!“.
Ако човек се разходи из различните форуми и групи за майчинство, кърмене и захранване, може да остане със съвсем сериозното впечатление, че човешкият род е едва ли не на път да се затрие. Децата сякаш са загубили най-важния си природно заложен инстинкт – да се хранят!
Проблемите започват още при раждането. Когато най-сетне бебето се окаже при майка си (което в повечето родни болници може да е и след няколко дни), се оказва, че то не иска да засуче, суче прекалено рядко или прекалено често. Освен това не виждаме колко изяжда и въобще излиза, че
Бебето не само няма никакви „нормални“ навици, но и яде без да гледа часовника. Не спазва точни количества и пълни безразборно пелените. Да не говорим, че въобще не го е грижа за притесненията на майка му.
Като споменахме майката – тя се терзае и за себе си. Все някой ще ѝ каже, че гърдите ѝ са прекалено меки, или прекалено твърди, че кърмата ѝ ще е я нехранителна, я рядка, я недостатъчна. Или дори газообразуваща, защото е решила да хапне череши, вместо „позволеното“ пиле с ориз... (газообразуващата кърма е мит - тук пише защо)
И ако след няколко седмици нещата все пак се поуспокоят, ето че идва време това дете най-сетне да се научи да започне да спи през нощта. Нали то все пак трябва да спазва някакъв „човешки“ режим на 3 часа с 8 часа нощна пауза? Както пише в книгите и както казва педиатърът, познатите и дори лелята на най-добрата ви приятелка...
Ще се съгласите, че не е редно бебето да заспи нахранено и точно три часа след това да се събуди отново гладно. Как такамъничкият му стомах не „почива“ празен цели 8 часа. Вие да не би да ставате нощем, за да ровите в хладилника? Не, разбира се! Но понеже пеленачето не може да отиде до хладилника или да хапне тайно шоколад, явно нещо не е наред. Да не говорим, че обикновено точно вечер то е най-уморено, гладно и изнервено. С възрастните да не би да е така!?!
Недай си Боже пък да не се изходи няколко дни. Или пък да пълни пелената след всяко хранене. Или да наддаде по-малко от стойностите в таблиците. Или пък повече. При всички случаи, като зорка и загрижена майка ще бъдете убедена от нещо или някой, че
Някак оцелявате и двамата през първите поне 6 месеца и идва време и за захранването. Ще си кажете, че тук всичко става по-лесно. Да, но детето ви отново не иска да яде! Въпреки че сте изкарали почти докторат на тема „захранване“ и сте се запасили с всевъзможни схеми, таблици и ергономични лъжички. И цялата био и еко продукция, до която сте успели да се доберете.
Да не говорим за времето, което сте прекарали в кухнята, за да направите с любов първата бебешка манджа. Нехаещо за всичко това, вашето бебе се мръщи, плюе и върти глава с онази красноречива физиономия, която показва недвусмислено, че въобще не оценява всичките ви усилия.
А вие отново се питате какво не е както трябва и къде грешите...
Поставете се за миг на негово място. Щом стане 10 часа, примерно, го чака пюре от морков. Ако не му хареса, ще бъде подложено на всякакви трикове с лъжичката само и само да го „опита“. Ако пък му хареса - пак не може така! Все някоя таблица или схема предвижда то да изяде единствено и само една лъжичка морков първия ден. После още една на втория и така в продължение на поне няколко дни.
И точно когато бебето се убеди, че морковът му е станал любима храна, и се започва с броколи, примерно... Нищо чудно, че то съвсем скоро решава, че въобще няма смисъл да се мори с тези нови храни. Та те или не му харесват, или пък не му ги дават!
Тъкмо поотмине мъчението с плавното въвеждане и мъничето започва да храни надежди, че най-сетне ще похапне човешки, и почват да го гонят с количествата. Съседчето Гошко, например, и Мими от детската площадка, вече ще ги записват даже на детска кухня, защото си изяждат цялото бурканче и дори искат още. А вашето бебе никога не поглъща всичките онези 100 г от онази таблица с лъжичките, която все още следвате. И то без значение колко „самолети“ и хапки „за мама“ и „за татко“ да предлагате.
Или поне тази, която вие така усърдно му предлагате. За сметка на това то посяга винаги към най-непозволените неща, иска да се цапа, да яде с ръце и въобще няма намерение да научи добрите маниери на масата. Докато пак някоя таблица, книга или добронамерен съветник не посочат, че е крайно време да започне да се храни вече с парчета, като „голям човек“, да замести хранене, да не му подават храната в устата и да ползва прибори.
Или пък точно обратното - че е по-добре мъникът винаги да бъде хранен. Така ще сте сигурни, че си изяжда препоръчаните количества. Колко пъти сте виждали отчаяни майки, които гонят детето си навсякъде с лъжичката с надеждата то да хапне „поне нещо“, да приготвят „любими“ храни, да се притесняват, че детето им отказва всичко ново и сигурно вечно стои гладно... И колко пъти може би и вие самите сте се запитвали
Ако се върнете към прочетеното досега, сигурно ще забележите, че водеща роля в храненето на децата днес имат таблицата, часовникът, кантарът и календарът... и дори съседката! В него сякаш напълно липсват истинските главни герои – майката и бебето. Липсват техните инстинкти, интуиция, предпочитания, преценки. Децата ни се раждат различни и уникални, те не броят часовете, дните, грамовете и лъжичките и не следват схеми. Те искат да опознават нови неща и да опитат нови вкусове. С вроденото си любопитство и желание за самостоятелност да се втурнат в един цял нов свят и да открият и изразят своята неповторима индивидуалност.
Здравото новородено бебе е в състояние веднага след раждането да изпълзи до гърдите на майка си и да засуче. И не само това – то „знае“ дори само да регулира приема си на кърма, без да гледа часовника и милилитрите, а просто следвайки собствените си инстинкти и потребности. Както всички останали бебета-бозайници. Стига да му се даде възможност за това.
Здравото пораснало кърмаче също може да продължи да се води от собствените си предпочитания при храненето. Без да брои лъжичките и да гони определени количества. Нещо повече – то дори е в състояние да се храни напълно самичко и без пюрета, ако му бъде позволено, разбира се.
То не бърза да замести хранене, защото до първата година кърмата или адаптираното мляко си остават най-калоричната храна за него. Това дете не гони определени количества, защото стомахчето му е малко и предпочита инстинктивно да го запълва с най-високо енергийните за него храни.
Макар и да не може да чете етикетите и да брои калориите, бебето ви всъщност знае много добре как да се храни! Нищо, че във вашите очи и в очите на бабите си, то ще изглежда винаги гладно.
Затова следващият път, когато ви дойде да възкликнете: „Детето ми не иска да яде!“, пробвайте да забравите таблицата, часовника, кантара и календара. Доверете се малко повече на себе си и на него. Бъдете до него, без да се притеснявате за количествата, месеца, цапаницата или точните грамажи под час. Храненето все пак трябва да бъде удоволствие за всички!
