Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay. Рубриката дава глас на тези, които са избрали да не работят на твърдо работно време и на постоянен трудов договор. Те споделят за възможностите и трудностите на своя избор, така че да използвате опита им и да се престрашите да тръгнете подир тях, ако мечтаете за това.
Срещаме се с фотографката Боряна Пандова-Буря и още от ръкостискането идва едно усещане за арт тайфун. В думите ѝ проличават ярка независимост и специфичен прочит към свободата. А в разговора разбираме за проекта ѝ за времето, въпреки че тя сякаш е извисена много над часовите ограничения.
Буря е визуален артист – с образование в сферата на театъра и с практическа насока към видеото и фотографията. През обектива на изкуството се вглеждаме и в уж размития фон на кадъра, за да разберем как човек като Боряна носи на плещите си и финансовата тежест на свободната професия.
Защо Буря? И в какво сте фурия?
Буря дойде от един лапсус. Но като всеки прякор, който присъстващите в момента на измислянето му намират за изключително смешен и подходящ, не можа да се изчегърта и така си остана. Перкусионистката Виви Василева, която е сестра на цигуларя Васко Василев, реши, че така ще се казвам.
Буря съм във всичко, не се и боря да не е така. От личното до професионалното има малко изгаряне без остатък. Затова трябва да развиеш умения на феникс, за да може после на другия ден отново да действаш.
Какво е важно за Вас, като снимате? Какво искате да има в кадъра?
Фотографирането не е възможно да осмисля докрай. Може би затова ме възбужда интелектуално и емоционално толкова години вече.
Когато говорим за артистична фотография, понякога изобщо дори не ми е важно да си видя кадъра. Много обичам идеята или това, което ме гложди, когато измислям някаква снимка. Но понякога имам кадри, които дори не стигат до сканиране [Боряна снима на лента и след това сканира избрани кадри, за да ги дигитализира, бел.ред.]. Просто защото е възможно да спре да ми е интересно.
Кое е обектът във фотографията е много интересна тема. Може много да се спекулира дали е това, което си снимал, дали е самият филм, дали е снимката след това… Ако е умрял човекът от портрета, който гледаш, какво става?
Имах един период, в който след като завърших, спрях да снимам. Мислех си, че няма как, но в един момент се върнах. И започнах да ползвам Instagram като някакъв визуален бележник, нещо като тренинг на окото – играеш си с цвят, с композиция…
Нещо, което е важно за моите проекти и за мен, е да си намеря думите. Някак си без заглавие не мога да покажа нищо. И като си публикувам някакви снимки, да има нещо – дори да е една дума.
Споменахте Instagram. В този ред на мисли, благодарение на технологии, филтри, скъпа техника, сякаш всеки втори вече се възприема за фотограф. Притеснява ли Ви тази мода и с какво се различава снимката, направена от професионалист?
Изобщо не ме притеснява това. Има брилянтни непрофесионални фотографи. Един от хората, които преобръщат света на фотографията през 20-те години на миналия век – Карл Блосфелд, го прави, защото преподава архитектура. Така че не е нужно да си професионален фотограф.
До фотографията се стига. Не ставаш просто ей така фотограф. Важно е колко си бърз, колко си умен, колко знаеш. Защото при снимането трябва много добре да съобразиш кое ще разкаже онова, което имаш да кажеш. Освен това много бързо трябва да вземеш десетки технически решения с параметрите, в които фотографията работи.
Това, че сме визуално замърсени, е неизбежно. Но стойностната фотография се отличава. Липсват критика и дебат, разговор за стойностните неща… Но това полека-лека се променя и на световно ниво. И фотографията изобщо не е задължително да е много качествена, прекрасна технически снимка. Тя може да обслужва някаква друга тема.
Най-сладкият момент за всеки творец е, когато си има вече изградения почерк или поглед, и си растеш в темата – ти в нея и тя в теб. Тогава и светът започва да се подрежда така, че ти да виждаш – като наука става.
Какво има тогава в творбата, която е с Ваш почерк?
Един от най-поетичните проекти, които съм правила, е серия от цикъла „Обекти на невниманието“.
Всяка серия има един обект на невнимание, който изследвам визуално със средствата на фотографията. В един от проектите, който се казва „Само минутка“, темата е времето и начинът, по който ние много хашлашки се отнасяме с него, казвайки примерно „Идвам до една минутка... до пет минутки...“ Правя диптиси, като слагам камерата на статив, снимам и след една минута пак снимам, но без да търся някакви страшни катарзисни сцени и промени. Може да снимам камък от Варвара или дърво, а резултатът е като в „Открийте седемте разлики“. Понякога ти не виждаш, но една минута е минала.
Има един орех, който забелязвам, че снимам през годините в едно село близо до София. Тези два диптиха са много лични за мен, защото работих с филми, които ми бяха подарили, и бяха с изтекъл срок на годност преди над 20 години.
Вие сте човек със свободна професия. Кога решихте да си станете сама шеф?
Случи се от само себе си. Никога не съм била на трудов договор.
Чувствате ли се по-независима така?
Независима, но с всички рискове. Рисковете са най-човешките възможни като мързел, болест, понякога дори липса на късмет. Защото като си зависим само от себе си, ти трябва и някаква дисциплина в това нещо.
Да фокусираме погледа си към финансите. Какво виждаме, когато става дума за свободна професия?
Понякога е много тежко. Човек си мисли, че можеш да си почиваш, когато си искаш, но всъщност ако се издържаш с това, няма как да си го позволиш. Има разлика между творческите и занаятчийските, или практичните, професии. Например моят баща е стоматолог. Той си е изградил ритъм, с който е свикнал, и работи всеки ден. При мен е много различно. Днес работя за едни клиенти, утре – за други.
И това е добре за моя темперамент, защото не си представям да правя едно и също нещо от 9 до 17 часа, в петък да приключвам всичко и да нямам повече отношение.
За да си със свободна професия, са ти нужни сили – да можеш да си доайен на целия този процес, да можеш да го обслужиш технически и финансово с присъствието си, да решиш колко може да си почиваш, колко можеш да работиш pro bono. Като ми кажат „Ела да щракнеш“ – има значение на рожден ден ли ме каниш, или да работя, защото не ми е все едно дали нося 10 килограма техника на гърба си и дали мисля за това, което правя.
Например майсторите, които ми правят ремонта в банята, вероятно са доста по-добре финансово от мен. Включително могат да си позволят да ме зарежат по средата на ремонта и да не си вдигат повече телефоните.
Има го и риска да избереш дали да се осигуряваш, или не. Влагаш едни пари срещу ужасна несигурност в свободната професия, но в живота гаранции никой за нищо не може да ти даде.
Как движите личното си счетоводството?
Плащам си на счетоводител. Имам една приятелка – юридическа поетеса, на която съм се облегнала с цялата си тежест. И по някакъв начин това е разлигавяне, защото има доста хора, които се учат сами. Трябва да умееш да се справяш с какво ли не. Нищо не идва наготово. Всички клишета са верни. Това, че с труд се постигат нещата – факт е. Постигат се, и дори не е нужно да си кой знае колко талантлив.
В свободните професии невинаги всичко може да е „по банков път“. Налагало ли Ви се е да ползвате някакви специални финансови услуги, включително и такива, които не са банкови?
Дълго време работих без фирма и се оказа, че не става така. Правих го в младостта си, за да спестя от осигуровки, от едно или друго нещо. Но без да съм достатъчно грамотна – не става. Не ползвам множество банкови инструменти, не работя с криптовалута, нямам някакви спестявания и фондове. Не се чувствам в силата си, за да следя за подобен род операции, но когато си като мен, си наемаш фирма с всичко нужно, за да си законен.
Какъв финансов инструмент според Вас би бил полезен за свободните професии?
Много закони могат да бъдат малко по-различни за хората, които работят в такъв сектор. Както и националните програми за подкрепа на култура. В тях има доста издънки и много хора от сектора са неграмотни или неуверени и не е лесно. Винаги едни и същи въпроси се тричат от години, хората се мъчат. Така че би било облекчение, ако можеш в някаква платформа да напишеш горе-долу с какво разполагаш, докъде искаш да стигнеш и да получиш финансов или юридически съвет. Нещо такова би било полезно.
Също така не съм видяла някой да ходи да се пазари с хирурзи и лекари на свободна практика, докато към фотографите го има. И авторското право – вече се използват снимките, без да споменаваме авторът.
Още не сме свършили, скрол надолу
Идвало ли Ви е да се откажете от свободната професия, да си намерите сигурна работа, с фиксирано работно време и с твърда заплата?
Да, редовно. Понякога е много изморително. Има случаи, в които някой, който би трябвало предварително да е разгледал какво правя, да ме търси, искайки нещо различно. Например една дама искаше портрет. Показвам ѝ черно-бели – тя е сигурна, че аз съм нейният човек. Накрая дойде в студиото и ме пита дали имам пурпурен фон.
Също така техниката е доста скъпа и бързо се амортизира. И другото редовно клише е да ме питат защо се плаща за наем на камера, като тя е моя. Естествено – инвестирала съм в камерата, заключила съм средства, които трябва да се върнат.
Към какъв следващ проект гледате?
Имам проекти, които развивам. В рамките на този цикъл, за който споменах, имам различни серии, по които работя. Пиша и докторантура в момента. Имам стипендия, срещу която се очаква да стоя в библиотеката и да работя, но в същото време тя не ти позволява да не работиш. Така че не е много лесно.
Ако ти си наемник на трудов договор в някаква фирма, шефът носи отговорност. В случая със свободната професия ти си тази фирма и ти носиш цялата отговорност.
Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay.
Mastercard от EasyPay е разплащателна карта, която ви дава:
– свобода – няма такса за поддръжка;
– бързина – издава се на момента в каса на EasyPay само за 5 минути срещу лична карта;
– лекота – проследяване на сметката във Viber без инсталиране на сложни приложения с пароли;
– надеждност – безплатно захранване до 3 000 лв. на месец на EasyPay банкомат или на каса;
– независимост – абсолютен еквивалент на дебитна карта и работи в чужбина, в интернет, както и безконтактно;
– сигурност – издава се от два бранда, доказани на местно и на международно ниво – EasyPay и Mastercard.
Повече информация за Mastercard от EasyPay можете да откриете тук.
