Някога чудили ли сте се какво работят жените в България? Извън вашия балон, извън кръга на вашите познати. Какво правят всички тези 3 млн. жени, които не познавате? Използваме данните на НСИ и анализа на ИПИ, за да се потопим в цифри и числа, които ще ни кажат какво работят те. И колко получават за труда, който полагат.
Заетостта при жените е по-висока, отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско. Това е основният извод в изследване на Института за пазарна икономика, базирано на преброяването на населението от 2021 г.
Разликата в заплатите е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията. В тях заплащането на жените е с над 30% по-ниско от това на мъжете. Възнагражденията на жените са по-високи от тези на мъжете в строителството, транспорта, складирането и пощите. Причината е, че в тези доминирани от мъже нискоквалифицирани професии, жените обикновено заемат ръководни позиции. Разликата в полза на жените обаче не е толкова висока – около 10%.
През 2021 г. 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст работят или са трудоспособни. Делът на икономически активните мъже е 57,1%, а на жените – 48,8%. Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите е по-висок, а на безработните – по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7% (89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (10,5% мъжете).
Най-висок е делът на работещите жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ г.) участието на жените е значително по-ниско. „Делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот. Участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, посочват авторите на анализа.
Най-висок процент работещи жени в София, най-нисък – в Кърджали
Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60%), които участват в работната сила (68% при мъжете). Най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% на мъжете). Областите с най-малка разлика между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 процентни пункта разлика). С най-висока са Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 процентни пункта).
По-добро образование – повече работа
„Разликите в заетостта намаляват с нарастване на степента на образование”, твърди Адриан Николов от ИПИ. И статистиката го доказва. При висшистите участието на жените сред населението в работната сила е с 3 процентни пункта по-ниско от това на мъжете, докато при населението с начално и по-ниско образование разликата се увеличава до 13 процентни пункта. Делът на заетите сред икономически активните жени с висше образование дори е по-висок от този на мъжете. При хората с начално и по-ниско образование той е по-нисък с 8 процентни пункта. По отношение на безработицата според степента на образование разликите между мъжете и жените са сходни. При висшистите коефициентът на безработица е един и същ. При най-ниската образователна степен делът на жените с 8 процентни пункта по-висок.
Традиционните роли на пола и професиите
Колко влияе традиционна роля на пола върху избора на професия? Отговорът е кратък – много. В секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени. Те са над 80% от наетите лица в образованието. Близо толкова е и делът им в здравеопазването и социалните дейности. Те преобладават и в секторите на финансовите и застрахователни дейности, държавно управление, хотелиерство и ресторантьорство.
Най-голям брой жени са наети в преработващата промишленост (221 хил.), търговията (200 хил.), образованието (134 хил.), здравеопазването и социалната работа (120 хил.), държавното управление (76 хил.), хотелиерството и ресторантьорството (60 хил.). В тези шест икономически дейности са наети общо 72% от жените, докато в останалите 13 сектора те са под 5%. Минимален брой от наетите жени (под 10 хил. или под 1%) работят в добивната промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива.
Номинално най-голям е броят на жените, които работят като продавачи – 151 хил. Те съставляват 77% от заетите с тази професия. Значителен е делът на жените и при персоналните услуги (75 хил. жени или 75% от общо за професията), готвачите и шивачите (69 хил. или 70%), преподавателите (68 хил. или 83%).
Разликата в заплатата – 3600 лв. повече за мъжете
Според данните от 2021 г. мъжете продължават да получават повече от жените. За 2021 г. средната брутна годишна заплата при жените е 16 900 лв., при мъжете – 20 500 лева. Разликата обаче намалява. През 2000 г. възнаграждението на жените е било с близо 25% по-ниско от това на мъжете. Сега разликата е под 18%.
Любопитно е, че разликата не се влияе от факта, че мъжете имат значителен превес в относително нискоквалифицираните професии. На пръв поглед това разпределение влиза в противоречие с неравенство в дохода. Все пак се очаква колкото по-висока квалификация изисква дадена професия, толкова по-високо да е заплащането. Според ИПИ обаче неравномерното търсене на труд, както и различните дялове на пазарно формираните заплати на различните нива, особено в бюджетната сфера, променят баланса.
Децата като загуба на заетост за жените
Изследването използва и данни на Евростат като потвърждение на едно неписано правило – при жените децата в семейството водят до „загуба“ на заетост. При мъжете е точно обратното – децата са фактор, който увеличава коефициента на заетост. И то независимо от образованието ти. Тоест водещият фактор е разпределението на ролите в семейството. И то без значение дали жената избира да се грижи за децата, или ѝ се налага да го прави. Според ИПИ обаче има и друг фактор - „работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца“.
