Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.
След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!
А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.
Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.
Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".
Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути.
Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.
Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?
Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.
Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива.
Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят.
Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2.
Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца.
В количката не спеше, а се дереше от рев.
Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага.
Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата.
Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства.
Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.
Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре.
Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”.
Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.
Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме.
Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска.
Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха.
Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете.
Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам.
Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш.
Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е.
Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая.
Здравей, панадол, мой най-добър приятел.
Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме.
И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни.
Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.).
Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става.
Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света.
Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети.
“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ.
“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен.
“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.
Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули.
Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза.
Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието.
Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш.
Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути.
Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене.
Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е.
Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.
Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя.
Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас.
Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество.
Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.
Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя.
Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.
„ИСКАМ ПРОМЯНА!“, „ИСКАМ РЕЗУЛТАТИ!“
Искаш, но ставаш в 7 и пиеш кафе, само понякога закусваш, отиваш на работа, работиш в статично положение цял ден. Храниш се със сандвич, пържола с картофки, кроасан или кафе – както дойде. Продължаваш да работиш. До 18… 19… часа… или повече. Прибираш се вкъщи. Приготвяш вечеря. Някаква. Разменяш по няколко реда с приятели във Фейса. Вземаш си душ и хоп… станало време за сън. Спиш 6 часа и всичко започва отначало. Изведнъж се случва нещо непредвидено в личен или професионален план, което срутва подредения ти график.
Когато човек започне да тренира, да спи повече и да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода, веднага се чувства и по-добре. Всичко върви чудесно. В един момент неизменно обаче се стига до стресов период в личен или професионален план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се демотивира, гневи и накрая... отказва.
Ние самите в "Майко Мила!" сме били в такова състояние поне няколко пъти в последните години и лично свидетелстваме, че по-лошо нещо от безсънието няма - то буквално скапва имунната система, пречи на всичко в личния и професионалния живот и ти помага единствено да се караш с хората по спирките и задръстванията - ако това е, което искаш да правиш в живота си.
И, да, безсънието не само че не помага, а пречи много на това да си във форма.
Да си редовен и упорит в тренировките не е условието, за да прогресираш. Не е достатъчно. Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре. Или и трите накуп.
Ако доскоро 7 часа сън на денонощие са били напълно достатъчни, това може да промени, когато ви се събере много стрес, напрежение, непредвидени ситуации. Кортизолът идва в комплект с недоспиване, недостатъчно качествена храна - поради свръх ограниченото време, с което разполага човек, за да свърши всичко.
Когато това се случи, правилното решение е първо да започнете да спите повече и по-спокойно и да тренирате по-умерено, колкото да поддържате приемливо ниво на сила и мобилност. После - да се храните по-добре и да продължавате с поддържането на формата. Накрая - да бъдете по-спокойни.
Не само ще си възвърнете формата отпреди стреса, но и ще започнете да надграждате.
Силата на имунната ни система зависи от това колко силна имунна система имаме по рождение, какво сме правили през живота си до момента и най-вече последните няколко месеца. Факторите, от които се влияе силата на имунната ни система най-пряко са храната, движението (хората, които тренират ежедневно и интензивно имат еднакво висок риск да се разболеят заедно с тези, които основно лежат и бездействат, за сметка на хората, които спортуват, без да се натоварват до изтощение), сънят и стресът.
Некачествена или неподходяща за вас храна, твърде много или твърде малко движение, недостатъчно или некачествен сън и прекомерен стрес повишават шанса да се разболеем.
В последните години хората като че ли са полудели по всякакви хапчета, билки и магически отвари. Тези “суплементи”, обаче, не са магически като крилото от прилеп (то магично ли е всъщност??), не са на прах като суроватъчния протеин, не са компактни като мултивитамина, и, честно казано, в общия случай можете и без тях. Истината е, че най-добрият суплемент и добавка е… сънят.
И не просто сън, а качествен сън. Това е времето от денонощието, в което се възстановяваме от тежките тренировки, от изморителния ден, от… тежките мисли. Това е времето, в което освобождаваме натрупания стрес. Без качествен сън не можем да съществуваме и действаме на високи обороти дългосрочно.
Да, да, знаем – всички сме минали през периоди, когато сме ходили на работа дневна смяна, нощна смяна, ходили сме на лекции и в същото време сме пребивали всички в залата и сме кривили щангите на тренировка. При съвсем малко сън. Всички сме били така.
Но за кратко. Максимум няколко седмици. Максимум. След това нещата тръгват надолу.
Краткосрочно се оцелява, дългосрочно – не. Точната дума е оцелява, защото докато оцеляваш на границата на изтощението, не можеш да прогресираш и да се развиваш - нито физически, нито умствено.
Ако един ден не сте се наспали, 10 г креатин ще ви поддържа бодри. Когато втори ден подред не сте се наспали, въглехидратите помагат. Като обаче сте недоспали трети ден подред – единственото, което помага е сънят.
Ако ще се правите на екстремисти – правете го краткосрочно. Дългосрочно наблягайте на качествения сън в адекватни количества.
В тренировъчния процес възстановяването играе основна роля. За да има прогрес (сваляне на процента мазнини, повишаване на производителността, на спортните постижения т.н.) е нужно тялото да се възстанови от предишната тренировъчна сесия и да бъде подготвено за следващата, като с времето това да се случва по-бързо, по-качествено. Възстановяването най-общо е превенция на евентуални травми вследствие на претоварване, неправилни методи на тренировка, на поставяне на организма в състояние на стрес, което от своя страна отключва инстинктите за оцеляване, водещи до спиране на положителните резултати.
Съществуват много и сложни методи за възстановяване, като масажи, акупунктура, лазерни методи и т.н. , но в повечето случаи тези методи са неприложими с оглед на това, че повечето трениращи имат личен живот и тренировъчният процес се явява допълнителна, а не основна част от всекидневието. Тренировъчната програма е важна, за да имате прогрес, но сънят е може би е най-важният фактор за възстановяване на тялото и нервната система. Никой възстановителен метод не би могъл да компенсира липсата на достатъчно и качествен сън.
Ние двете например непрекъснато обясняваме как най-важното за нас, за нормалното ни съществуване и кондиция е дали сме спали добре и достатъчно. Ако сме се наспали, всичко е наред. И сме толкова чувствителни на тази тема, че не минава ден без да си кажем коя как е спала и да анализираме причините на безсънието, когато то се появи. Признаваме, че особено при Красимира това все още е проблем понякога - вероятно заради годината безсъние след раждането на детето, което е дало дългосрочни странични ефекти - неспокоен и лек сън, трудно заспиване и т.н. С две думи, сънят ни е толкова важен, че заема голяма част от разговорите ни!
Колко сън е нужен за всеки обаче е строго индивидуално – между 6 и 10 часа е оптималния вариант, вие преценете колко часа сън са достатъчни за вас и се постарайте да ги осигурявате всяка нощ.
А дали сте спали качествено, ще разберете сами – ако се чувствате възстановени, отпочинали и с ясни мисли в главата, значи всичко през нощта е минало наред. И, както вече ви споменахме в предната статия – магнезият доста помага за отпускане вечер и съответно за хубав сън. Дайте си шанс още от тази вечер и въпреки че още е светло навън, ние ви пожелаваме сладки сънища!
Още от Силата в теб
Днес в рубриката Жените могат всичко ви представяме 36-годишната Любомира Кметска, която решава да стартира собствен бизнес, когато ражда първото си дете преди три години. Въпреки че е завършила моден дизайн в Нов български университет и 10 години се занимава със създаване на бельо (което звучи доста интересно занимание и е!), Любомира има нужда от ново предизвикателство и независимост и така се захваща с друг сегмент от индустрията за красота – козметиката. И то не каква да е, а козметика, която защитава кожата на лицето от лошия градски въздух и други модерни житейски фактори, като недоспиването (заради децата, заради работата и децата и, дай боже, заради някое и друго парти).
Така преди година и половина Любомира лансира на пазара своята козметична марка City Cocoon, междувременно забременява с втората си дъщеря и днес отново може да се похвали с недоспиване, причините за което са ѝ много, много интересни. Ето защо:
-- Любомира, завършила сте моден дизайн – как избрахте тази свръх модерна и рискова за реализация специалност?
Това беше моя детска мечта, която имах възможност да реализирам почти веднага, след като започнах да уча. Метнах се в дълбокото още първи курс в университета във фирмата на майка ми за производство на бельо. Не бях особено подкрепена със знания и умения, реално се учех в движение. Обичах професията си, защото да правиш бельо е супер интересно и фино занимание и защото точно работейки с бельо, много добре усвояваш правилото, че дизайнът и функционалността трябва да вървят заедно.
Много беше забавно и как околните приемаха моята професия, особено мъжете, които си представяха, че по цял ден правя кройки, зяпайки женски тела…
-- И защо решихте да скъсате с бельото и да се захванахте с козметика?
Мисля че се уморих. Занимавах се с това в продължение на 10 години и в един момент ми трябваше ново предизвикателство, нещо, което да започна от нулата, да е мой личен проект. Идеята да се захвана с козметика може би дойде, след като родих първата си дъщеря и един ден зърнах в огледалото какви са последствията от недоспиването за кожата ми. И реших, че не може да съм само аз. И вие, предполагам, не сте изглеждали като след спа процедура след поредната безсънна нощ?
-- Не питайте! Споделете всъщност как навлязохте в толкова сложна материя като козметиката с това недоспиване?
Първо, опитът ми като дизайнер беше чудна школа, която ми помогна да развия умение за решаване на проблеми, да мисля в детайли, да съм много отговорна във всяко едно действие. Освен това, в козметиката също има много творчество, което те държи буден - от избора на най-качествените съставки, които имат определени функции, през правилното им комбиниране, до създаването на опаковката и пътя на всеки продукт до неговия притежател.
Отне ми обаче много време да навляза в тази сфера. Започнах с изучаването на съставките и в момента те все още са най-важното нещо, върху което се фокусирам. Уча се непрекъснато и отвсякъде, присъствам виртуално на международни уебинари и посещавам изложения. Естествено, работя с висококвалифицирани химици и биохимици, които добре познават темата и имат дългогодишен опит в козметиката. Иначе би било несериозно. От тях научавам много. Всичко, което успявам да попия, е безценно.
Иначе готовността за действие се появи, когато реших да правя козметика, насочена към нуждите на градския човек. Това сложи рамката и началото.
-- С какво се борят продуктите ви?
Основният ни фокус е как начинът на живот в града влияе на нашата кожа. Наблегнали сме на anti-pollution кремове и серуми, които защитават от външни фактори, като замърсяване и UV лъчи, както и на подхранването на кожата. Използваме само висококачествени, натурални и еко сертифицирани съставки. Много от тях са вече доказали се и неизменна част от добрата поддръжка на кожата, а други са иновативни и насочени към конкретен проблем.
-- Работите ли на терен, в лабораторията? Какъв всъщност е процесът в създаването на един крем – как го „забърквате“, кой го „опитва“ пръв?
Работя по състава на формулата и се доверявам на опита и знанието за финалните решения и създаването на мостри. Всичко се случва в лаборатория, при необходимите изисквания за хигиена, и е съпроводено от необходимите тестове. Когато имам готова мостра, аз опитвам първа, после моите близки и приятелки, които са готови да дадат градивно мнение. Благодаря за доверието, момичета!
-- Майките започват ли да се грижат повече за себе си? Какво бихте им казали?
Колкото повече се грижат за себе си, толкова по-добре. Наистина, много е важно! Знам, че това е свързано с доста борба, когато сме майки – но именно фактът, че отделяш специално време за себе си, прави грижата за кожата толкова приятна. Тя трябва да е приоритет – особено, когато по лицето ни се появят следите от недоспиване. Смятам, че обръщайки внимание на собствените си нужди, учим децата си да да имат правилно отношение към себе си. Освен това, когато си майка, осъзнаваш, че това да се грижиш добре за някого много зависи от начина, по който се чувстваш физически и емоционално. Лично мен това ме мотивира да обръщам повече внимание на здравето си, за да мога по-дълго да помагам на хората, които имат нужда от мен.
-- Мъжът до вас подкрепя ли ви в начинанията ви?
Когато реших да се заема със създаването на козметична марка, той каза, че неговите разбирания за козметиката се изчерпват с пастата за зъби и шампоана. По време на процеса на работа обаче му стана супер интересно и днес с него сме отбор и правим нещата заедно - както в бизнеса, така и вкъщи.
-- Имате ли си ваша патентована формула за успешно родителство?
Вярвам искрено в личния пример. Иначе вкъщи положението е "Майко Мила“! Малката ми дъщеря е едва на три месеца и покрай нея всъщност осъзнавам нещо, което нямаше да как да знам с първото дете и много се напрягах, когато хора с повече опит се опитваха да ми го кажат – че най-лесно се гледат децата, докато са малки. Голямата ми дъщеря, на цели 3 години, е човек с мнение по повечето въпроси. Вкъщи ѝ казваме “опозицията“.
Успяваме да работим, разчитайки на помощта на баба. Тя идва вкъщи и играе с тях със завидно търпение и внимание. Къпането, храненето и приспиването обаче са си наши задължения, така че всичко е свързано с правилна подредба на приоритети и тънко наместване на задачите по спешност и важност.
Недоспиването продължава, но вече се отнасям към него с примирение и вярвам, че отново ще дойде момент, в който ще се наспя.
-- Кои са добрите и кои - лошите страни на професията ви?
Сещам се само за добри. Явно съм влюбена в тази работа. Когато си погледна работния календар, виждам само динамика и разнообразие, които са ми нужни, за да вървя напред. Монотонното всекидневие много бързо ме изхабява и уморява. Все още уча много за козметиката, което също поддържа хъса ми. Голяма част от работата мога да свърша с компютъра си на произволно място – и това чудесно се съчетава с две малки деца.
-- Какво бихте казали на момичетата, които искат да тръгнат по вашия път и да развият самостоятелен бизнес?
Да правят това, което ще ги буди сутрин с ентусиазъм, и не, не говоря за деца, хахах. Да имат смелост, да не се страхуват и да са готови да се провалят - много пъти. Всеки ден по няколко пъти. Няма нищо лошо в провала, стига да не го приемаш като край, а като начало. Времето е ценно, но по-добре да отиде в грешни опити, отколкото да бъде пропиляно в липса на опити. С две думи: Давайте, забавно е! Удовлетворението е голямо, когато създаваш нещо свое, почти като да отгледаш дете е.
-- Кои са артистите (музиканти, актьори, дизайнери), които ви вдъхновяват? Какво обичате да четете, гледате и слушате?
Много се възхищавам на Фреди Меркюри – заради таланта му, сценичното присъствие, смелостта му. Като цяло обаче съм почитател на отборната работа, на добрия екип и трудно се възхищавам на отделни личности. В момента чета предимно блогове, най-различни (например fotografiacreativa.net и juanmerodio.com от чуждите, блога на Жюстин Томс от българските). От тях получавам лично отношение и много полезна информация. Страшно ме разтоварват, чудни хора пишат, много си заслужава.
-- И за финал – като човек, който работи в козметичния бранш - каква е вашата дефиниция за красота?
Самоуважение и хармония. И още нюанси в тази посока, но нека да наблегнем на най-важното. Няма помада, която може да оправи нещата, ако ни липсва тази основа.
Според хилядите фенове на "Майко мила!", разтапящата Малка лятна приказка за майки бе достойно за "Пулицър" четиво, както и за екранизация в стил култовия сериал (на HBO) "Аферата".
Мъжката част от феновете обаче има далеч по-рационален поглед върху любимата ни история за онзи мистичен 190-сантиметров татко, нахлул в центъра на детската площадка - всеобгрижващ детето си и поглъщащ погледите на майките, които внезапно се екипират в малки черни рокли.
Днес със своето философско есе ни гостува Венцислав Топузов, който задава няколко съвсем конкретни въпроса, свързани със социализацията между представители на различни семейства насред детската площадка!
*************
Преди десетина години, като млад чичо, ми беше забранено да извеждам племенника из квартала.
Причината, изтъкната от майка му: „Майките само дебнат да налазят някой младеж… Ще ми зарежеш детето и ще трябва да те убия“.
Оттогава мина доста време. Една сватба (моята). Качване на около 15 кг покрай бременността (Според Google e от солидарност с майката). Един наследник. Преместване в друг квартал. Много недоспиване и други съпътстващи родителството неща.
Всичко това водеше към деня, в който жена ми реши, че вече и двамата с наследника сме достатъчно отговорни, за да сме заедно на детската площадка.
Излизам аз, изключително горд от себе си, понеже съм егати якият баща, който си води детето на площадката и т.н.
Стигаме до площадката. Оглеждам се. Само майки.
В мислите ми нахлува онзи спомен за риска от тях и започвам веднагически самоанализ на това колко съм отговорен и какъв добър съпруг съм. И как навремето снахата само ме е плашела, тя всъщност нищо не разбира...
Леко поуспокоен, решавам все пак да се държа естествено – и започвам упорито да наблюдавам и да си играя с детето, отричайки съществуването на останалите хора.
След седмица-две обаче реших, че все пак има и по-естествено поведение. Може би е време да спра да бъда ултратемерут, за да мина към състояние умерен темерут.
Така изникнаха няколко сложни за решаване житейски въпроса:
- Как да се позиционира човек като „свестният татко от оня блок“ при
алтернативи от типа на „досадника, който бройка майки“? Сложна работа…
- Запознаваме ли се активно – обсъждаме ли подхода към отказване от памперс, минаване към гърне и тям подобни ключови теми?
- Да се интересуваме ли от имената на децата след четвъртото засичане?
Историята мълчи.
Следва казус номер две. Какво става с другите бащи?
- Да си говорим за смяна на памперси, захранване и кърмене? Странно.
- За футбол? Някакси не е на място.
- За жени (щото нали мъжете си говорят за спорт и жени)? Тотално не на място.
- За бизнес? Предвид обстановката, съвсем не се връзва.
Засега просто си кимаме разбиращо в повечето случаи и оставяме дамите да водят основните разговори. Май всички сме в периода „свикваме с обстановката и се чудим как точно да се държим“.
Та, Майки Мили, помагайте!!! Как да бъдем себе си на детската площадка? Особено ако „себе си“ е разкъсан между:
(1) мисли откъде да си вземе бира, да седне на припек и да гледа гордо наследника – все пак той на две и половина е голям и сам си се оправя;
(2) желание за някаква социализация, предвид колко далече е бирата…
„Спи, когато и бебето спи“ е като онзи виц, в който заекът отишъл при змията и казал: „Извинявай, че се шегувах с тебе за това, че нямаш крака. Хайде да си стиснем ръцете и да забравим за случката...“.
Майките на бебета не са просто уморени. Те са уморени от десетилетия – съвсем сериозно. Дори не сме сигурни от колко точно – както наскоро разбрахме, може да страдат от родилно изтощение десет години след раждането! Спрели сме да броим годините умора, защото нямаме време, а и ще се уморим още повече само от броенето. Истината е, че повечето майки на бебета действат на автопилот.
Майките на новородени са уморени, защото малкото човече (или човечета) не го е грижа, че на мама ѝ трябват 8 часа непрекъснат сън. Защото като се роди бебето или бебетата, часовникът се настройва спрямо тяхното време.
Нали знаете – има източноевропейско време, по Груинуич и така нататък. Има и бебешко. От първия ден на бебето, майката е стоик оптимист, в лек следродилен делириум, тя бълнува с надежда как ще спи, когато бебето започне да спи повече часове през нощта, вярва си, че и тя ще спи, и ще си почине, и ще се събуди освежена.
Пред ScaryMommy препатили майки споделят, че детето е на 4 години, а те все още чакат да се наспят. Защо се случва това? Ето кратък поглед върху режима на майките, който може да използвате като допълнителен помощен материал към картинки, слайдове в Power Point и пет-шест графики, когато ви питат:
Първите прозявки се появяват около 18:30. Най-доброто, което можете да направите, е да ги игнорирате, защото трябва да приготвите вечеря, да подредите дома, да помогнете с училището и домашната работа, и да изкъпете колкото налични деца има под опеката ви, затова просто в графика ви няма време за прозявки.
Стискате зъби. Заболява ви, но нямате време за зъболекар. Затова леко само ги допирате, без да стискате. За съжаление, 18:30 е един такъв никакъв час – не е време нито да се спи, нито да се пие кафе. Докато детето или децата вече са готови за лягане, тъмните кръгове около очите ви са станали достатъчно големи, за да им е необходим собствен пощенски код.
За да ви докаже правотата си, той ляга на спалнята и още по пътя към възглавницата главата му тупва в толкова дълбок сън, че чак захърква.
Това е второто, за което му завиждате. Първото е, че на мъжете, които ходят до тоалетна в парка, се гледа с по-малко лошо око, отколкото на жените, клекнали зад някой кестен. За разлика от вас, която всеки ден си обещава да се опита и така и не успява, мъжът ви съобщава, че ще си ляга и действително си ляга, а след 3 минути е в стадий 4 на дълбокия сън.
Както всеки друг ден, тази сутрин сте си обещали довечера да си легнете рано. За жалост, това, което се случва, докато си изпълнявате обещанието, са поредица от събития, които отново ще ви попречат да си легнете в нормален час.
Отивате в спалнята с намерението да си легнете. Заключих ли входната врата? Май не я заключих. Трябва да проверя. Излизате от спалнята на път към коридора. Минавате покрай банята. На земята пред душ-кабината има купчина чорапи и гащи, които явно сте изпуснали, когато сте събирали мръсното пране в пералнята. Подхващате купчината дрехи и ги носите към пералнята. Виждате в купчината любимата тениска на сина си и знаете, че утре ще иска да я облече (ако нямате син, заменете с „рокля на дъщеря“ или „риза на мъж“). Затова решавате да пуснете една кратка програма.
Ще пусна кратката програма без центрофуга и утре сутрин ще центрофугирам и изсуша с ютията. Така си казвате. Веднага си лягам, само да пусна пералнята.
Каква е тази миризма? Ох, по дяволите, идва от боклука! Не искам да е първото, което помириша утре, като се събудя. Ще взема да го изхвърля още сега. Бъркате за нова найлонова торбичка за кофата за боклук... Ох, свършили са пликовете за боклук... Преди да забравя, ще ги добавя в списъка за пазаруване... Къде го оставих? Ето го! Още нещо имаше, което не трябваше да забравям да допиша... А, да, кенчетата бира на промоция!
По дяволите. Кенчета! Детето каза, че за утре за училище трябва да носи кенчета или буркани за някакъв проект. Изравяте целия килер в търсене на поне едно кенче или буркан. Изсипвате доматения сос, приготвен от свекърва ви, в пластмасова кутия и слагате измития буркан в раницата.
Така и така съм отворила раницата, ще взема да подпиша бележника и самостоятелните работи, за които класната напомни. По-добре сега да го направя, утре сутрин сигурно ще забравя.
Вече си лягам. Този път наистина си лягам. Ох, а ключалката проверих ли? Връщате се и проверявате два пъти. Тоя път вече лягам.
На път към спалнята решавате да хвърлите поглед в детската стая, по навик и за спокойствие. Опитвате се да отворите вратата, но нещо ѝ пречи. Един детски пантоф. Решавате да намерите втория, защото иначе сутринта ще настане хаос от сънено босо дете и кисела майка. Докато търсите втория пантоф, настъпвате нещо лепкаво и гнусно на пода. Отивате в кухнята за кухненска хартия. Установявате, че рулото е свършило, трябва да вземете ново от банята.
Пералнята е до банята и виждате, че остават само 10 минути от програмата. Ще намеря какво да свърша за десетина минути, докато пералнята приключи и ще извадя дрехите, да не се вмирисват в барабана. И после лягам веднага! Едва гледам, лягам си моментално.
Връщате се в кухнята с ново руло кухненска хартия и решавате да извадите измитите съдове от миялната, докато чакате пералнята. Така и така съм в кухнята, ще приготвя на детето обяда отсега, да спестя време от сутринта. Пералнята отдавна е приключила, докато още печете сандвичи на парти грила.
Ох, Боже мой, по дяволите. Това дори не помня кога съм го изпрала... Излизате на балкона, простирате старото пране, вадите новото капещо пране в легена. Да го бях пуснала на центрофуга досега, тя е десетина минути, щеше да е готово вече...Ще взема да го пусна, да не ми остават за сутринта неща от снощи и после си лягам, тоя път наистина.
Докато чакате центрофугата, решавате да си измиете зъбите и лицето. Намазвате се обилно с крем против бръчки, с който бръчките около очите ви се изглаждат все едно сте спали цял уикенд...
Че в часовете между 18:30 и времето за лягане, когато сте клюмали като преял ленивец, всяко мигане е било кратък сън. Но когато настане действително време да си лягате, се оцъкляте като бухал и тялото ви няма никакво намерение да заспива. Така става всяка вечер, нали?
Затова не е изненада, че като си легнете, решавате да си проверите Фейсбука, пропадате в черната дупка на Pinterest за няколко изгубени часа от живота си. След което си правите теста „Кой герой от „Игра на тронове“ сте?“, докато мъжът ви хърка до вас като моторна резачка. Звучи така, все едно се опитва да вдиша завесите, с което никак не ви улеснява в опита да заспите. Така хърка, че прекъсва мислите ви и не помните въпроса от теста за „Игра на тронове“.
Чакайте, прекъсване ли казахме? Това ви напомни за кабелната. Дали я платихте, или ще я прекъснат утре? Май е най-добре да отидете в хола да проверите дали има съобщение на телевизора...
