Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Моника Чиликова ни изпраща история – „малко по-различна, отвъд съобщаването на новината, такава, каквато я усетих на емоционално ниво.“
Те правят света едно по-добро място, в което всичко придобива смисъл. Когато разбрах, че в едно тяло бият две сърца, тогава същият този свят се промени изцяло и придоби друг облик.
Зададох си много въпроси, например дали ще съм достатъчна, дали ще съм добър родител, дали ще давам винаги най-доброто от себе си, все въпроси, на които отговор щях да получа едва когато срещу мен застанат едни големи и любопитни очи, питащи всичко и искащи от всичко.
Разбирането за малкото човече беше колкото очаквано, толкова и неочаквано, мислейки си, че съм подготвена, но всъщност не бях.
Тогава, когато двете чертички на теста придобиват най-истинския смисъл, който след няколко месеца щях да държа в ръцете си.
Мигът, в който в най-големия ми приоритет се превърна най-малкото човече, за което щях да бъда целия му свят, а то за мен Вселена.
Моментът, в който споделих новината на любимия човек, емоцията от това да го видя с насълзени от радост очи, не може да се опише с думи, може само да се усети – усещане, което трае вечно и остава завинаги.
Тогава разбрах, че две половинки правят едно цяло. Цяло, което създава живот. И научих истинския смисъл на думата „любов“, да обичаш безусловно някого, още преди да си го видял и докоснал.
Разбрах, че децата са най-големите ни учители, те ни научават на неща, които си мислим, че знаем, но всъщност нямаме никакво понятие за тях. Учат ни и на любов, която най-трудно научаваме и доста често забравяме, а именно любовта ражда живот.
Докато децата са малки, може би нямаме много време да се наслаждаваме на мига, както подканят повечето хора с пораснали деца. Но това своеобразно писмо на Минди Сегал към децата ѝ тийнейджъри, в което си признава колко ѝ липсват онези моменти, докато са били малки, може би много добре описва какво точно е чувството, когато децата пораснат.
Липсва ми усещането да имам постоянно деца в ръцете.
Липсват ми малките ръце, които ме хващат за лицето и ме целуват за “Здравей”, когато се прибера. Липсва ми начина, по който миришат главите ви, когато ви нося към леглото всяка вечер.
Липсват ми онези моменти, когато в 6 сутринта спите кротко до мен и с полуотворени очи проронвате “Само още няколко минутки, мамо”. А аз ви казвам, че трябва да ставаме, за да се приготвим за училище и за работа.
Не си спомням кога за последно някой от вас ми каза “Вдигни ме” с протегнати ръчички, докато се опитвам да си измъкна косата изпод 5-годишната хватка, обвила врата ми.
Де да знаех, че това е последният път, когато ще ви чуя да се кикотите в коридора, да скачате в креватчето и да викате “Мамо, буден съм!”.
Де да знаех, че това ще е последният път, в който ще ви прочета приказка. “Само още една страница, мамо”.
Де да знаех, че това ще е последният път, в който ще спра насред улицата, за да завържа някоя влачеща се връзка на една малка маратонка. Или да стана от пейката в парка, за да залюлея “ПО-СИЛНООО” някой от вас на люлката.
Де да знаех, че това ще е последният път, в който чувам “Мамо” или “Мама”, и след това завинаги ще бъда “Майко” или просто “тя”, когато сте фрустрирани или сте в особено тийн настроение.
Няма как да знаеш. Може би е умишлено. Може би става просто така, със скоростта на светлината. Все едно махаш лепенка от рана, за да може светът да продължи да се върти бясно. И тези неща просто се случват, а вие вече сте пораснали сякаш за една нощ.
Все още усещам малките ви сърца, биещи срещу гърдите ми, докато спите отгоре ми, преяли с мляко.
Все още усещам малките ви длани и елегантните ви (дори по детски) пръсти, преплетени в моите, докато пресичаме улицата към следващото ни приключение.
Винаги ще бъде ваша майка.
А вие винаги ще бъдете моите бебета. Дори и вече да сте големи.
Не знам дали бих направила нещо различно.
Просто ми се иска да знаех…
Защо когато в стаята има и друг здрав, прав и напълно способен възрастен човек, децата винаги се обръщат към майка си с всякакви молби и въпроси от “Мамо, мамо, може ли чаша вода?” през “Мамо, а какво значи вентрилоквист и яде ли се?” до така обичайните ЗАЩО? и ВИЖ!.
Наистина ли не виждат, че има и друг човек в стаята (баща, баба, дядо или който и да е друг), напълно подготвен да изпълни всяка (или почти всяка) тяхна молба?
Оказва се, че май действително не обръщат внимание на останалите възрастни, когато майката е там, пише mom.com.
Д-р Рейчъл Бъсман от Child Mind Institute обяснява, че постоянното “мамо, мамо, мамооо…” си има причина. “В зависимост от възрастта на децата има две основни ситуации. Ако децата са в яслена или градинска възраст, е напълно нормално и абсолютно прието да се обръщат предимно към майка си, защото я асоциират с възможността нуждите им да бъдат удовлетворени”, казва тя.
Което ще рече, че това, че работите от вкъщи или сте заета с домакински задължения, не означава нищо за децата. Бъсман обяснява, че малките деца не могат да схванат какво точно значи “работа” и не могат да разделят нещата.
При по-големите деца обаче, постоянното “мамосване” може да е свързано по някакъв начин и с настоящата Covid ситуация. “Дори когато вкъщи всичко е спокойно, дори в най-хубавия ден, децата схващат работата от вкъщи на родителите си като необичайна ситуация”, казва д-р Бъсман. С други думи, когато нещата са извън контрол, децата - без оглед на възрастта им - бързо се връщат към фабричните си найстройки и по-точно към онова, което познават най-добре. А това е майката - тя е човекът, който ги кара да се чувстват добре.
Децата обикновено са свикнали да се обръщат към единия родител или към един конкретен човек, който се грижи за тях. Но има различни ситуации. Детето моли баща си за нещо, той се обръща към майката, защото молбата е в нейната “юрисдикция”, и детето разбира, че е било по-лесно просто да се обърне първо към майка си.
Или пък когато за детето се грижи човек извън семейството – детегледачка например, обикновено при отсъствието на родителите този човек взема сам всички решения, но ако и майката е там, то детегледачката може да се допита до нея в дадена ситуация и така отново детето разбира, че може би е трябвало директно да се обърне към майка си. Просто децата се опитват да прескочат “посредника”.
За да може “мамо, мамо” да не е константното обръщение вкъщи, трябва да се започне с поставянето на граници, както съветва д-р Бъсман. И този процес трябва да е изговорен и съобразен и с останалите възрастни в семейството, за да знаят, че когато в някаква ситуация детето потърси първо майката, но тя не може или не иска да поеме нещата в този момент, то следва те да се заемат по подходящ начин.
Редно е да се отбележи, особено в настоящата пандемична ситуация, че е много важно да се подхожда с търпение и съчувствие към нуждите на всеки един в семейството било родител или дете.
Текстът на Петя Тодорова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Моята майка ме е родила много млада. Само на 16 години. Животът ѝ не е бил лек, но мама винаги е държала главата си изправена.
Първият ми спомен за нея е доста неясен. Спомням си, че ме заведе на ресторант, беше ми купила прекрасна бяла пола с едри плисета. Беше лято, аз много се вълнувах, че отивам на ресторант. Другото, което помня, е, че си залях прекрасната бяла пола с пепси.
Отношенията ни не са били много сърдечни по ред причини. Въпреки това винаги съм усещала нейната подкрепа и любов, докато растях.
Мама ме научи да обичам книгите и съм ѝ безкрайно благодарна за това! Мама ме научи никога да не се отказвам от мечтите си, винаги да следвам своя път.
От мама се научих да обичам киното. Често ходехме на кино. Спомням си първия си сблъсък с "Междузвездни войни". Първо мама ме заведе в една кафе-сладкарница – за нея кафе, за мен най-голямата мелба, която съм виждала през краткия си до този момент живот.
Представете си висока чаша с тънко столче, пълна със сладолед, ядки, забодени котешки езичета и на върха на тази вкусотия забодена цяла обикновена вафла! Изядох мелбата с удоволствие и възторг!
После влязохме в прохладния кино салон ,светлините угаснаха,екрана светна и аз заспах. Следващия епизод от "Междузвездни войни" – "Завръщането на джедаите" (на който не заспах), отново гледах с мама.
Моята майка е висока, слаба и елегантна жена. Като бях малка, майка ми ходеше на маникюрист. Божеее, това беше най-досадното ми място на света! Спомням си пръстите на мама натопени във паничка с вода, а аз не мога да си намеря място на кожената пейка в салона от досада.
Помня червения ѝ пеньоар (какъвто е имала всяка градска майка през началото на 80-те години). Обличах го, когато беше на работа. Миришеше на нея.
Моята майка не е добра готвачка, но никога няма да забравя нейните прекрасни дунапренени торти, които печеше в електрическата тенджера. Бях очарована от цвета на тортата всеки път – червена, жълта или оранжева според цвета нишесте, поръсена с пудра захар, мекичка и пухкава отвътре, на места пореста като дунапрен.
Сега вече съм жена на средна възраст, имам три деца и едно внуче (хваля се, естествено!). Майка ми се гордее с мен, защото съм по-добра готвачка от нея, показва снимки на приготвената от мен храна на приятелки и се надува естествено!
Моята майка иска книги от мен, защото знае, че имам много и различни благодарение на нея: "Но не от онези страшните, дето ги четеш, от другите, по-хубавите". Никакъв Стивън Кинг за нея, не ѝ понася.
С времето ставаме по-близки. Една тиха и неизказана обич има между нас.
Моята майка от много години живее в чужбина. Виждаме се, когато можем. Тя си идва или ние ходим при нея. Най-много се радва, когато ние ѝ гостуваме, тогава е най-щастлива. Казва ми: За мен това е моят дом.Посрещам ви у дома".
Все повече забравя българския език. Децата ми я питат: "Бабо, ти като мислиш, на гръцки ли мислиш?". "Мисля на гръцки, дори сънувам на гръцки."
За мама няма връщане назад. Земният ѝ път ще завърши на чужда земя. Моята майка нарича децата ми "агапиму". Така обича.
През август ще навърши 63 години. Моята майка се казва Янка. Баба ми, нейната майка, я наричаше "Яно" – звучеше ми много грубо. Дядо ми, нейният свекър, я наричал "булка". Приятелите ѝ казват Янке. Аз ѝ казвам "мамо". Обичам те.
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Преди време ви попитахме как бихте описали майчинството в едно изречение. И вие ни разказахте играта от смях. Защото, да, във всекидневието ни като майки има много сополи, много наакани дупета, много ОБУЙСИЧОРАПИТЕ!!!, но има и адски много любов и тонове, тонове смях.
Тук събрахме някои от забавните коментари (със запазен оригинален правопис и начин на изразяване).
А всички останали може да видите тук:
Стефани Панева
Както преди време ми изпя моя син: "Мила, моя мамо, сладка и ГОРКИЧКА."
Ралица Илиева
Страхотно е да си майка, просто понякога е ужасно
Mariya Mallieva
Мамооооооо мамоооо мамоооооо (и така поне 10 пъти)
Mirena Todorova
Дъщеря ми: "мен ме обичаш от тук до Луната, Сашо (братчето) - от Луната до тук, а тате - от тук до тоалетната". Майчинството е зор, ама и бащинството не е цвете
Силвия Лечева
"Мамо, готина си и си яка като....спойлер на кола!” Най-висшето признание за 5 годишния ми стаж като мъжка майка... Друго не ме интересува
Lyubov Krasteva
"А тук има много бутилки, защото мама пие."
Emilia Saikova
Искаше ми се да спя, когато на мен ми се спи, а не когато може!!!!
Vilislava Urdeva
Мамо, ака ли ми се сега?
Елка Стоянова
Мамо, ти манипулираш тате, защото той винаги те гледа така
Yulia Asenova
"Милиони пъти съм гледала как мама си отваря вино.." - 16 годишната ми дъщеря след неуспешен опит за отваряне на бутилка
"Мамо, направи се на мечка" - малката ми дъщеря една сутрин..
Обичам ги!
Теменужка Митева
"Мамооооо, забравила си да си сложиш гърдите!" (размятайки сутиена ми пред гостите)
Martina Georgieva
Моментът в който, сърцето ти започва да живее извън тялото.
Iliyana Malcheva
Двете ми дъщери - преди 5 години. Едната в първи клас, другата в десети. Водя ги с колата на училище. Малката отзад стои в столчето, спи и се, студено и е, крив и е света! Каката отпред, все още във вихъра на пубертета се заяжда с нея. Нарежда я, че имала една вежда - веждак и т.н... Малката стои, слуша в мълчание и изрича само едно изречение: Една вежда, ама зимата ще ми топли челото! И така вече 21 години майчински стаж в бисери, забава, сълзи, сополи... Любов и смисъл!
Женя Ширкова
Мамо, къде има най-голям добив на селитра?!?
Darina Rangelova
Хамалогия с неясен резултат.
Zornitsa Dragneva-Vasileva
Големият, когато беше на 5 г. (сега е на 12 г.): "Мамо, ти си мила като нежна природа. Ухаеш на пеперуди." И малко по-късно, когато ми беше много ядосан "Ти си като ягода. Развалена. На пътя. Смачкана от кола"
Elena Mihaleva
Гледаме птичките през прозореца.
- Мамо, искам да съм птичка!
- За да можеш да летиш над красотите на света ли?
- Не....за да акам върху колите!
Ирина Катучева
Като се учеше да се преоблича: "Анцуг-деактивиран!"
Klavdiya Lazarova
"Ужасно хубаво" - понякога със запетая между двете.
Daniela Lyubenova
Мамоооо очите ти... са същите.... същите като на... Господ!
Ивелина Дечкова
"Мамо, мамо, мамо, мамо .... мамооооооо... какво правиииш" и "Скучно ми е да спя"
Петя Свиленова
Споменът как целувам детско пръстче, с любов и грижа, мислейки си, че се е ударила, а всъщност целунах просто един прясно изваден сопол.
Стас Тонева
Мога с една дума... Даже с две букви мога - Тц!
Roza Petkova
"Мамо, обичам те, обичам и мустаците ти"
Mari Nova
"Мамо, имаш хубав нос, като на вещица е"
Anita Koleva
"Мамо, мамооо....Дръж ми сопола за малко"
Паулина Тихова
Веднъж обяснявам как мама е човек и ми трябва малко почивка, а той (4-годишен) ми каза: "Ти не си човек, а мама!"
Кристалина Петлова
Оче пенцииии! (Още песнииииииии в 7 сутринта, в неделя!)
Силвия Пенева
Никога не съм знаела, че мога да спя с отворени очи. Уж спя, а виждах всяко нейно движение. "Мамо, ти си най-рядка"
Добрина Михайлова
Мамо, аз такова ям ли?
Кристина Шентова
"Мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, МАМО, МАМО, МАМО....къде е...Ъъъ забравих!"
Stanka Zhekova
Мамооо, много си хубава така на опашка и гримирана ,приличаш на Ариана Гранде! И аз се наперих,но за кратко ...Ти си Стариана Гранде,щото си стара!
Петя Манукян
Пускам 7 годишния си син с част от покупките да се качва към вкъщи, а аз взимам другата част и бебето. На вратата го посреща баба му и го пита: " Мама има ли нужда от помощ?" А Той и отговаря най- безцеремонно :"Не, мама има нужда от любов". Нямам идея от къде му е дошло.
Ирина Василева
Дъщеря ми към баща си , който е седнал на масата , яде орехи и не може да схване какво тя му обяснява - "Човек , който яде много орехи, но не му действат"
Нина Ангелова
"Мамо, какво най-много обичаш да пиеш? Вода ли? А..но понякога ставаш татко и пиеш бира!"
Деница Николова
"Влез в очите ми и ще се видиш."
Malinova Olya
"ЗАЩО СИ ПАК ГОЛ?"
Snezhina Vladimirova
Ако повторя още един път...
Нора Димитрова
Остави брат си на мира!
Tanya Nalbantova
Ела, ела, да ти обуя чорапите, кретен, ще те смачкам, любов моя, ангелчее, хайде заспивай, не, не там, добре, хайде, после пак, неее, стой, стой, ела мама да те цунка, стига, стига толкова - майчинството е академия, в която всички трябва да растат.
Evgenia Simeonova Kutzarova
Ти ми обеща.....
Elena Koleva-Angelova
"ПРЪДНАХ! ОБИЧАМ ДА ПЪРДЯ!"
Yana Kisselova-Weckerle
Дребното: Мамо! Мамо! Мамо? Мамооо! Мамааааа!!!МАМААААААА!!!!!...
Аз: КАКВО?!?
То: Обичам те, мамо!
Yovka Nikolova
Само с едно изречение
"Шампоана е мазен.”
Maria Lenkova
Само да оцелее!
Чували сте поговорката, че за отглеждането на едно дете е нужно цяло село, нали? Е, по читаемост, текстът ни Дразнещи думи и въпроси, които децата повтарят по 13 000 пъти го докара на едно доста добре населено село, дори малък град - цели 53 000 четения, като, слава Богу, част от хората дори са оставили коментар.
Повечето коментари звучат като изповед и ние, да ви кажем, много добре ви разбираме – всяка майчица има нужда да знае, че не е сама в тегобата си, защото милиони други нещастници по света в същия момент се обръщат към детенцето си, което за 486 568 път днес е повикало „МАМООООО!!“
Молим ви да записвате тези реплики и да ни ги пращате за архива на „Най-безумните и дразнещи неща, с които децата ни нарушаваха вселенската тишина“ и ще можете след двайсетина години, когато мъничкото отроче ви се направи на отворко многознайко, да му наврете този текст в лицето и да го свалите на земята. Съветваме ви някои от репликите да ги изпробвате на детето някой ден и непременно да ни пишете как е реагирало синчето или щерката, когато с пълно гърло сте се провикнала пред вратата на банята: „ОЩЕ ЛИ АКАШ?“
С широка усмивка на лице споделяме с вас някои от коментарите, които майки, баби и татковци са оставили за нашия безценен архив (след всеки от тях ни се иска да крещим ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ):
Тоня Николова М:Може ли още пет минути?
аз: Добре, може.
2598 път или някъде там.
Аз: Прибирай се.
М: Може ли още пет минути.
аз: Момчилеееее, марш по стълбите, че като слезна.
М: Като слезеш, ще се качиш.
Мариана Грънчарова В: Мамо, а ти на колко си години?
аз: Василе, спри да ми задаваш този въпрос, отговорих ти днес 2564 пъти на него!
В: Офффф, добрееее...
......половин-един час по-късно.....
В: Мамо, а ти защо си на 33? (явно все пак е запомнил да не ме пита на колко години съм)
аз: Ми, маме, щото съм се родила преди 33 години....
В: А тате защо е на 32?
аз: ами той има рож.....
В: А аз защо съм на 3 и половина, а не съм на 4?
аз: Защото си се родил преди 3 и.....
В: А баба защо е на 67 години? Тя защо е родила тате? А дядо защо го е направил?
аз: (1;2;3;4;5....) Василе! Млъкни най-накрая!
В: Мамо, а ти на колко си години?
Anelia Markova Само тази сутрин, в 3-те минути, за които стигаме до детската градина: "Защо вали?" "Защото има облаци. " "Защо има облаци?" "........" /2 секунди тишина/ "Защото е пролет ли?" "Да." "Защо е пролет?" ".............Довечера баща ти ще те вземе по-рано." "Защо?" /много добре знае защо/ "Ще ходим еди-къде-си." "Защо?" /също много добре знае защо/ "Ще правим еди-какво-си." "Да, знам. Кога свършвам детската градина?" "На 31-ви май." "Да,знам. Месец май е преди месец юни." "Точно така." "Защо?" ".........." /пълен блокаж/ Вече в градината: "Хайде, обувай се!" "ЗАЩО?"
Sylvia Tancheva Само може да се радвате че сте на 3 минути от градината, аз карам 25 километра! Понякога просто усилвам радиото и се правя че не чувам ... не че помага, но надеждата умира последна :)
Galina Topalova Следващия път питайте детето:
- А ти защо питаш?
Sasho Alekasandrov А представете си, че млъкнат децата и нищо не питат? Тогава следват вашите "досадни" въпроси: Болничко ли си? Какво ти е?
Мая Вълчева Пропуснали сте въпросите, съдържащи отговорите. Например "Мамо, защо трябва да си облека якето, защото с елек ще ми е студено ли?", " Мамо, защо днес не може сладолед, защото съм болен ли?" и т.н. .... направо откачам, хем ми е тъпо да кажа защото така, хем ....какво всъщност друго да кажа :-)
Sylvia Tancheva "Не" и "Искам" са ясни ... обаче моя номер 1 е комбинацията "НЕ ИСКАМ!!!"
Обличай се - НЕ ИСКАМ!
Тогава стой гол - НЕ ИСКАМ!
Яж - НЕ ИСКАМ!
Тогава ставай от масата - НЕ ИСКАМ!
Обувай си обувките - НЕ ИСКАМ!
Еми тогава тръгвам без теб - НЕ ИСКАМ!
Това на мен ми се случва ВСЯКА СУТРИН!
Ралица Тодорова Моята дъщеря като малка искаше винаги вниманието ми да е насочено към нея. И разбира се постоянно се повтаряше мамо виж, мамо чуй, мамо това, мамо онова. И когато вече тотално ме изнервяше и аз отговарях с едно троснато „Какво” тя просто ми казваше с нежно гласче „Обичам те” И в този момент всички нерви изчезваха :-)
Петя Попова Всички въпроси са ми зададени по764467884321567 пъти. Но наистина най-култова е репликата "Мамо, може ли да ти кажа нещо?". На която отдавна отговарям със "Защо ме питаш, като и без това ще го кажеш?" И това, естествено, става, когато правя нещо наистина важно, опитвам се да говоря с някой ВЪЗРАСТЕН или по телефона.
Rosi Yaneva Също и "искам да кажа нещо" , все едно е спираем процес и може да се запуши тая уста.
Albena Temelkova Още 5 минути, ей сега, спокойно, след малко, не бях аз, то така си беше, не съм го пипал, няма го (после аз го намирам), моляяяя (в опит да ме склони да позволя нещо), дойде ли време (на всеки 5 минути), стигнахме ли (десетки пъти), ако направя това ще ми дадеш ли или може ли онова, не знам (на въпросите: къде ти са моливите, къде ти е якето, къде ти са тетрадките, защо го няма горнището... като се завършва с репликата: "Провери главата ти дали е на място!" и препратка към приказката "Имаше ли Гюро глава?!").....
Всички мои неща - Когато ти кажа "Мамо", значи искам да ти кажа нещо. А когато казвам "мама", просто го казвам, защото те обичам <3
Nevena Ilieva Какво ми носиш?
Yana Kurteva Къпя се в банята. На вратата се чука - "Може ли бонбон?" И така винаги, когато се къпя. Някой знае ли защо?
Паулина Тихова Мен пък през 2 мин. ме питат : "Мамо, готова ли си?"
Borislava Kostova "Още ли акааааааш", крещяно с цяло гърло, та да чуят всички съседи на няколко етажа околовръст по-приемливо ли ви се струва? ;)
Ina Rashkova-Ivanova Кой е по-силен - лъвът или тигърът? Кое е по-голямо - Титаник или молът? Милата ми баба, като чуеше внуците и правнуците да викат "мамоооо" отвръщаше: "Мачки!"
Милена Жекова "Нали мамо, НАЛИ"... докато не получи отговор "ДА, МАМО"...с десетократни повторения
Verji Ilieva Ооооо обичам култовото - с интонация, сякаш укротява тигър: "Спокойно мамо, успокой се, като се успокоиш , ще те питам пак! "
Паулина Тихова Хаха... Сега е на 2 години и 7 месеца и успокоява МЕН с думите "няма нищо, мамо, няма нищо" или почва да казва "Коледа, Коледа", с което ме разсмива, защото все още не знам какво има предвид!
Anelia Markova Задължително трябва да се отбележи :"Искам да ти кажа нещо!" преди всяко изречение!
Vihra Stancheva "Чакай... да подредя тази кула, да наредя това лего, да си изгледам филмчето..." и аз чакам.
Stef Ka "Може ли да кажа още нещо последно?" като ги приспивам и съм прочела 2 книжки, изпяла 2 песнички и съм изслушала още 20 "нещо последно"-та.
Мира Трантеева Разновидност на "защо" е любимото ми "Ама как така?". При отговор на поредното "защо" редовно чувам "Ама наистина ли?".
Asya Stefanova А ако беше еди как си? А ако не беше? А защо е така? Ами ако беше? А ако не беше? - и така до безкрай. - Синът ми, 6 годишен
Мира Трантеева Големият ми е на 10. Кошмарно е, когато реши да ми задава въпроси за съществуването на извънземни или чудовища, и защо не ги виждаме, ама как във всички филми са като нас, пък не са.... Обикновено точно преди да си легне.
Бояна Пачева Ставам сутрин, правя си кафе и преди да отпия първата глътка "мамоооо", отивам в WC "мамоооо". Приспивам го наобед и сядам да хапна "мамоооо". Правя нещо важно "дай" "виж"...
Elena Kirilova Има период, когато всяко изречение започва с: „Може ли да ги ти кажа??” и „Знаеш ли”??.
Виолета Михайлова Мамо?...а как се е казвал дядо Коледа, когато е бил малък???!!!!Кажи ми деее...хахааах...
Ваня Стойкова-Мехмедали От две седмици е на фаза през 5 минути да пита колко е часът. Полудявам......
Stef Ka Или "днес кой ден е" :)))
Светла Стоянова "Пак ли трябва да спя на обяд?! Вчера нали спах."
Незабравка Вълканова Откакто е ученичка (трети клас) репликата, която ме влудява, е "Забравих?!" , произнесена с празен поглед.
Какво яде в училище-Забравих!
Какво имаш за домашно-Забравих!
Къде ти е телефона-Забравих го!
Имам чувството, че съм родила малоумно същество. Но въздъхвам с облекчение, когато ми казва с хитър поглед " Ти нали ми обеща... преди 3 месеца?"
Dess Dimitrova Бих добавила и "Няма!"
Дечицата са големи сладури. Милички и сладички сладуранковци. Понякога, обаче, от тази сладост малко ни нагарча - досущ като прегоряла захар. Особено в случаите, когато не искат да си затворят най-накрая устата и да замълчат поне за една благословена минута! В тези минути много от нас си представят как децата в главите нямат мозък, а фуния, която насочва всяка мисъл директно към устната им кухина!
Списъкът с дразнещи неща, които децата казват, няма как да е степенуван (защото дали 38-мото „МАМОМАМОМАМОМАМО!“ е по-дразнещо от това да ти отговарят на всяка реплика е въпрос на субективна преценка и количество изпито кафе за деня), Затова ето просто списък с дразнещи неща, които казват децата ни, направен със съдействието на австралийския сайт kidspot.com.au и британския The Telegraph.
Мислите си, че (ще) имате проблем с мръсните думички? Няма такова нещо. Мръсните думички са нищо в сравнение с тъжния ден, в който детето ви е научило значението на думата „НЕ!“. Това е второто значимо нещо в живота ви след раждането. Веднъж, щом детето е усвои властта на думичката „НЕ!“, тя се превръща в автоматичния му отговор на ВСИЧКО, което го питате или му казвате.
Тази дума оглавява дразнещите неща, които децата казват, когато са по пижама и почти в леглото. Тогава се сещат, че искат да пият вода, искат да пишкат, искат си Мечо, искат приказка, искат мама пак да ги погъделичка, искат да видят картинката на чашата си за мляко, искат да са сигурни, че под леглото няма нищо, искат да знаят защо слънцето топли, искат още една прегръдка... САМО НЕ ИСКАТ ДА СИ ЗАТВАРЯТ ВЕДНАГА ОЧИТЕ И ДА ЗАСПИВАТ МОМЕНТАЛНО, ПРЕДИ МАЙКА ИМ ДА СА Я ХВАНАЛИ ЛУДИТЕ!
АМА НАИСТИНА ЛИ? Че то кога ли ти се е спяло?! Това, че си търкаш очните ябълки с юмруче от 20 минути, потвърждава този факт. Вижда се отдалече, че си свеж като краставичка!
Думата „мамо“ е една от най-милите думи на света. Денят, в който ставате майка, променя света ви. Обаче на 56-тото МАМОМАМОМАМОМАМОМАМО за последните 5 минути на мама ѝ иде да си забоде вилица в оченцето. Има и една ужасно дразнеща разновидност на мамосването – детето седи до вас и започва всяко изречение с „мамо?“. Ама просто го кажи каквото имаш да казваш, стига ме мамосва, за Бога!
Този въпрос е бил зададен за първи път от папа Луций III, който въвежда Светата Инквизиция. Сега разбирате, че сте ходили на училище, завършили сте гимназия и после висше образование единствено с една цел – да можете да отговаряте на неспирния поток „защо“-та на 5-годишния ви син, който настоява да знае защо КАКВО ЛИ НЕ. За съжаление, на 42-то защо отговаряте с „не знам“, защото докато сте била бременна, мозъкът ви се е свил с около 5%. Ако сте от майките бунтарки, отговаряте ЗАЩОТО ТАКА и светът отново е хармоничен, тих и балансиран.
Институцията МАЙКА e комбинация между ЦРУ, КГБ, Тайните служби и Розовата Пантера, за да знае винаги ТОЧНОТО местоположение на всеки чорап, шапка, синият панталон, блузата с Миньоните, пижамата с точките, онова яке, сивото нещо, което се носи отгоре, и други. Най-страшното е, че всъщност вие наистина знаете къде са всички тези неща.
Децата много държат родителите им да следят всяко тяхно движение. Това е много мило и изключително дразнещо. Няма как 8 поредни пъти да измисляте нова похвала за абсолютно еднаквото плъзгане по пързалката в градинката. Възхищаваме се на майките със слонско търпение, които с монотонен глас като дублажа на VHS-касетките едно време, казват:
„бравомамострахотенсинаправигооще12хилядипъти“.
Това е детския вариант на „извинявай“, с който хем детето показва, че се извинява, хем хитрее, защото мисли, че сте изглупяла от вдишване на изпаренията от почистващите препарати. На тази реплика братчето е „то така си беше“, еквивалентно дразнеща.
По неофициална статистика, нарочно скрита от официалните правителствени данни, това изречение е основна причина за агресията на шофьорите по светофарите. Всъщност дори не е нужно автомобилът да е спрял. Отговорете някой път „да“ и първо изненаданото, а после нацупено дете няма да ви проговори поне две минути, които в света на майките си е близо час спокойствие и тишина.
– дали е „ееее“ или „моляяяяяяя“ зависи от възрастта на детето и от това как е научено. Децата смятат, че когато им откажете нещо, като кажат „ееее“ или „ама моляяяяя“ и вие магически ще си промените мнението и ще им разрешите. Сериозно, за колко тъпи ни мислят!?
О, верно ли? Не чу като ти казах да си обуеш пантофите, защото размишляваш над „Процесът“ ли? Но ако питам дали искаш да играеш на таблета и да вечеряме пица, слухът ти се оправя чудодейно!
Това е първата реплика, която чувате, ако детето ви има по-малък брат или сестра, чието чело току-що е било надраскано с флумастер. Ако флумастерите са изсъхнали или са били изядени от по-малкото дете, забоден пластмасов меч в нечие око също предизвиква такава реплика.
Още не сме свършили, скрол надолу
От каква точно възраст децата могат съзнателно да вмъкват съгласни в речта си и „А?“-то да еволюира до „Моля?“ Това „А?“ кара децата да звучат като някой размъкнат гневен тийнейджър с бретон в очите.
Този въпрос си върви с подвъпрос „Какво ще ядем?“ На първия очевидно отговорът е „Не!“, тъй като ние не живеем тук и тоя хладилник е за да подпира стената, а на втория най-подходящия отговор е „маймуни!“. В петък, ако сте благосклонни заради приключилата работа седмица, може да отговорите и „храна“.
