Тази разкошна жена е Елина Колева. Елина, освен че има убийствено син поглед, е потомствена добруджанска фермерка и любителка на чистата храна. От години семейството ѝ обработва земя в Каварненско и се грижи за животни, а преди повече от три десетилетия родителите ѝ успяват да създадат семейна фирма, в която бизнесът започва от любовта към природата и животните.
Днес Елина е майка на три деца – две момчета и едно момиче, и заедно със съпруга си продължава семейната традиция: той обработва земята, а тя се грижи за магазин „Натурал“ в Каварна, през който философията ѝ за простички, натурални храни и хубави продукти достига до повече хора. Всъщност напоследък с онлайн версията му действително достига до все повече клиенти, и то адски бързо, защото всяка доставка е в рамките на един ден.
В „Натурал“ се предлагат подбрани лично от Елина артикули, сред които има специални фермерски продукти, трудно откриваеми в кой и да е магазин.
Поговорихме си с Елина за работата ѝ, за връзката ѝ със земята и природата и за мотивацията да развиваш далече от големия град бизнес, от който полза да имат тъкмо градските хора с мечти за хубава, чиста храна и с абсолютно никакво време да я открият.
Елина, разкажете ни за Вашата работа – как протича един Ваш ден?
Един мой ден започва рано. Живея на село на 10 км от Каварна, където всъщност минава работният ми ден. В 7:00 вече съм в магазина, за да подготвя задачите за деня. Колежките идват в 8:00 и трябва да съм готова да обсъдим дневните ангажименти. След това към 9:00–10:00 отивам в административния офис на фирмата.
Разнообразната ни дейност е свързана с много документи, изисквания, проекти, все по-голяма е админстративната тежест. Понякога денят ми минава в пътувания в областта или срещи с различни хора. Следобяд спортувам и към 18:00 отново съм се върнала в магазина. Проследявам продажбите за деня, подготвям някои задачи и заявки за следващия ден и към 19:00–20:00 се прибирам у дома.
Звучи като ужасно много работа. А коя всъщност е любимата Ви част от нея?
Любимата ми част от работата е самата работа. Обичам си я и си я върша с желание и страст. Грижата за природата и нейните дарове, здравословната и вкусна храна, отношението към хората, които ни се доверяват… Всичко осмисля това, което правим, и ми носи щастие.
Всъщност Вашата работа е семеен бизнес. Какви са особеностите на правенето на семеен бизнес, и то такъв, в който продължавате труда на няколко поколения в семейството?
Семейният бизнес е отговорност. Всичко е лично. Това е заветът на моите родители, който сме приели да съхраним, развием и предадем на децата си.
Знаем, че семейството Ви от години се занимава с животновъдство и растениевъдство.
Всяка една работа, каквато и да е тя, си иска своето. Нужни са знания, опит, постоянство и желание. Както всичко, така и фермерството се модернизира много с всяка изминала година. Не е малък и ресурсът, предоставян от Европейския съюз по проектите, които подготвяме почти ежегодно. С тях осигуряваме иновативните съоръжения и подобрения в обора и за земята.
Сега не се занимавам и не участвам пряко в производството. Като дете прекарвах много повече време при животните и на полето. Съпругът ми изцяло е отговорен за фермата и земята ни днес.
Все по-често говорим как искаме да сме близо до природата, да ядем чиста храна, да обръщаме повече внимание на устойчивото земеделие. Макар в момента да не сте активно на полето, кажете ни като човек, занимаващ се в сферата, какво според Вас практически означава всичко това?
Това означава всекидневно да правим един прост избор: да търсим по-простички храни, непреработени. Като майка на три деца, винаги съм им казвала, че с 2 лв. по-добре да си купят пакетче ядки, вместо снакс или кроасан.
Тук ми идва да кажа и нещо тривиално: ако всеки пази чисто около себе си и на местата, които обитава и посещава, всички ще го забележим и усетим. Имаме привилегията да живеем в България, страна с изумителна природа, достъпна и прекрасна. Нека ѝ се наслаждаваме.
Разкажете ни малко повече за животните, за които се грижи Вашето семейство, и за земята, която обработвате. Какви са най-сериозните предизвикателства във Вашата работа?
Предизвикателствата днес са много различни от предизвикателствата, които бяха вчера и от тези, които ще бъдат утре. Всеки ден е много интересен. Да, вярно е че сме традиционалисти и надграждаме върху основа, поставена преди 33 години, което не е маловажно. Като семейство, живеещо на село, винаги ще отглеждаме някакви животни и растения, но това по-скоро би било за осигуряване на чиста храна на трапезата ни. Просто двете неща са различни. В момента в България, а и по света, това да имаш бизнес, който искаш да върви напред, си е най-голямото предизвикателство.
В земеделието съпругът ми от няколко години внедрява безоранната технология, т.нар. no-till. За Добруджа това е по-скоро непозната технология, която е по-щадяща за почвата. Чрез минималното ѝ обезпокояване даваме възможност да се образува и запази органичната материя.
No-till полетата служат като депо за въглероден диоксид (CO2) и консервационното земеделие, прилагано в световен мащаб, би могло да доведе до значителен принос за контрола на замърсяването на въздуха като цяло и в частност за глобалното затопляне.
Това е супер интересно. А в магазина как стоят нещата? Какво представлява Вашият магазин „Натурал“?
„Натурал“ стартира през 1997 г. като магазин, предлагащ собствена продукция. В годините претърпя трансформация и в последните 8 е в настоящия си вид. Подборът на продуктите е изцяло мой. Целта ми е да предложим качествени и вкусни продукти, както и подбрана козметика.
Асортиментът ни е изключително богат и много клиенти споделят, че така успяват от едно място да си набавят всичко необходимо. Стремим се да имаме от всеки артикул по един био вариант и по един по-достъпен, но в никакъв случай с по-ниско качество и с компромис относно състава му. Всеки продукт се опитва и одобрява първо от екипа ни.
Всеки ден от фермата доставяме и свежо краве мляко, което продаваме с машина за мляко – млекомат.
Как съвмествяте работата по физическия и онлайн магазина с всичко останало? Каква е Вашата роля в магазина?
Всички решения и избори по функционирането на онлайн и физическия магазин правя аз. За съжаление физическият магазин все още не може да се самоиздържа целогодишно. Работи изключително добре през летния сезон, когато се срещаме с наши клиенти приятели и при срещите ни усещаме взаимна радост и задоволство.
Затова реших да направим и онлайн магазин. Като всяко нещо, което се прави за първи път, в началото не се получи, но от март тази година смятам, че сме в правилната посока. Ще дам още малко шанс на тази идея да се развие, като я „подхраня“ с постоянство, хъс и, разбира се, финанси. Жалко е да не дадем шанс на повече хора да се докоснат, макар и виртуално, до разнообразните стоки и качествени продукти, които предлагаме.
Какъв е екипът на магазина? Виждаме само жени в страницата му; по-добре ли се работи в изцяло женски екип?
Момичетата с които работя, са страхотни. Те знаят, че аз съм открита с тях, работим и се забавляваме заедно. Освен колеги сме и приятели, което е много важно за една фирма.
Какво е нещото, което Вие най-често си взимате от магазина?
Храната и част от козметиката в семейството ни е изцяло от магазина. Плодове и зеленчуци отглежда майка ми – баба Кати, а риба си купуваме от местните рибари.
Хората все по-често се замислят с какво се хранят, но лошото е, че се случва, когато имат здравословен проблем. Мисля, че днес всеки трябва внимателно и разумно да прави своя всекидневен подбор на храна – лично за себе си и за семейството си. Чудесно е да избираме храната си от български производители – хора, които познаваме, на които имаме доверие и които подкрепяме.
Още не сме свършили, скрол надолу
Имали ли сте странни поръчки или изисквания от клиенти?
О, да! Много често се случват комични ситуации. Наскоро клиент ни потърси за свински пикочен мехур.
Как си представяте семейния Ви бизнес след 5 или 10 години?
Лесно няма и никога не е имало, няма и да има. Нито сме първите, нито единствените семейства, борещи се с несгодите и трудностите, съпътстващи бизнес развитието ни. Основната ми мотивация е, че се чувствам щастлива с това, което правя, и любовта в семейството ни е неизменна стойност в работа и всекидневие.
Осъзнавам колко кратък е човешкият живот и точно затова искам да бъда щастлива с това, което съм и правя всекидневно. Благодарна съм на родителите ми и на техните родители, че са ме научили на всеотдайност, трудолюбие и постоянство, както и за възможността да продължа създаденото от тях с любов. Виждам, че и децата ни поемат в тази посока и заедно вървим напред.
Текстът е създаден с подкрепата на магазин „Натурал“.
Магазин „Натурал“ се намира в Каварна, откъдето сигурно няма да имате път поне до лятото, но по-важното е, че всичко, което си поръчате от онлайн магазина, може да е при вас за ден. Няма значение къде се намирате в страната – екипът на магазина гарантира, че поръчката ви ще дойде свежа и в идеален вид. Специалното говеждо и другите меса в асортимента на магазина, както и малотрайните и охладените продукти, и свежото мляко от семейната ферма на Елина се доставят в специални стиропорени кутии с охладители. За поръчки над 89 лв. доставката е безплатна, а усещането, че получаваш нещо подбрано и препоръчано с любов е безценно.
Добре ни беше, докато бяхме затворени вкъщи. Пазаруването беше структурирано много подредено, нямаше нито опашки, нито лутащи се с празен поглед граждански елементи. Обаче сега кошмарът се завърна с пълна сила. И не стига лудница пред рафтове, хладилници, витрини и прочие, ами за финал са касите. Те са като чудовището под леглото, само че реално. Бавни баби и дядовци, майки с едновременно пищящи и любопитни деца, неориентирани тийнейджъри, които се чудят дали да си вземат две или три вафли и всъщност за какво въобще съм им вафли и къде, бе, брат, ми е картата за плащане, странният нервен тип, който си брои стотинките, милата хипстър мацка, която си носи три различни платнени торбички за продуктите.
От другата страна на касиерката също е война. Лелката, която иска да развали левче, за да използва багажната клетка, съседът, който е “само за едни цигари” и случайно минаващ чужденец, който наистина иска само да попита нещо. Ад! А и вие, неприлагайки закона за разделение на опашките се местите нервно от каса на каса и винаги съседната опашка е по-бърза. И като цяло искаме целият този хаос да свърши по-бързо. ПО-БЪРЗО!
Представяте си го, нали? Е, след като вече ви настръхнаха косъмчетата по гърба, да ви запознаем с обратния вариант. Каси за бавно, ама наистина бавно плащане. Каси, на които си говориш така, както са си хортували едно време бабите ни в хоремага. “Здравей, Пенке, що чиниш?” за начало и после се започва диалог, който минава през здраве, съседи, животни, спомени, времето, отново болежки, кой е умрял и, разбира се, светските клюки. И който се пренася на пейката пред магазина в компанията на другите свободни баби.
Авторите на тази несъвместима с днешното бързо време идея са в Нидерландия - супермаркетите Jumbo. Все е тая дали се казват "Йъмбо" или "Джъмбо" - дори коментаторите по “Евроспорт” са на различно мнение, а те би трябвало да знаят, защото Jumbo-Visma е един от най-силните колоездачни отбори. Бавните им каси функционират вече четвърта година. Първата такава клета каса (Kletskassa на нидерландски означава каса за разговор) отвори във Флаймен в провинция Брабант. Идеята всъщност е търсене на начин да се намали самотата. На този свят (явно) има и хора, които обичат да си говорят с други хора и да изслушват други хора. Разбира се, таргет групата на магазините е най-вече по-възрастните граждани. Обаче представете си какъв кеф би било да зарежете безспирно бърборещото петгодишно на касата, защото рязко сте се сетили, че сте забравили да купите половината неща от дългия списък със седмичното пазаруване.
Целта на Jumbo е касите да стигнат 200 из цяла Нидерландия. Обозначени са добре, естествено, за да не се случи така, че докато искате набързо да купите две краставици, да изслушате половинчасова дискусия как цветът на лалетата тази година не е толкова жълт, колкото през миналата. И да нападнете с краставиците клетите души пред вас.
П.П. Не знаем през какви тренировки минават касиерите на тези каси. Но Jumbo твърдят, че има много желаещи доброволци и не се налага да теглят чоп, да заплашват с уволнения и пр. Странни хора са високите типове от Ниската земя.
Забелязали ли сте как в мига, в който станем родители, започваме да виждаме света по нов начин? Всичко около нас вече не е просто мястото, на което живеем, а мястото, в което ще растат децата ни. Правят ни впечатление хиляди неща, в които досега може и да не сме се задълбочавали особено - от високите бордюри и счупените тротоари до мръсния въздух. Започваме да обръщаме повече внимание на дрехите, които носим, препаратите, които ползваме, храната, която консумираме.
Последното е особено важно, когато говорим за ранно детско развитие и за отглеждането на здрави и щастливи деца. С какво се храним ние като техни родители, какво консумира бременната жена или кърмачката, с какви храни ще захраним детето и какви ще продължим да му предлагаме занапред - всичко това определя културата на хранене на един бъдещ възрастен, а тази култура определя и отношението му към самия себе си и към света.
Така че, мили бъдещи и настоящи родители, да си го кажем направо - с появата на децата нещата се променят. И преди да пророните гореща сълза по славното отминало време, нека да кажем, че по-голямата част се променят за добро. Тук, разбира се, не говорим за количеството сън, което се променя и клони към нула. Но то не може съвсем всичко да е в пастелно розово. Затова е добре да вдигнем нивото на осъзнатост по отношение на света и храненето ни, че като не можем да спим като хората, поне да се храним както трябва.
Днес имаме огромен избор от продукти, които можем да включим в семейното меню, за да запознаем децата си с истинско разнообразие от храни и те да имат възможност да отхвърлят с отвращение повечето от тях. Но разнообразието само по себе си не е единственото важно нещо. Качеството на храната и начинът, по който е произведена, са фактори, излизащи на преден план все по-често за все повече семейства. Затова изборът на много от нас се спира на храните, произведени чрез биологично земеделие, т.нар. био храни.
Едва ли има човек, който да не иска да дава на детето си най-чистата, проверена и вкусна храна. Но често ни спират недоверието и незнанието какво точно е био продукт, как се сертифицира и произвежда, къде расте, какви са хранителните му свойства и има ли изобщо къде да го открием. Спира ни, разбира се, и самото дете, което храни тайно котката с броколи, но това е един друг сюжет (ще го дадем на Nat Geo Wild, защото къде се е чуло и видяло котка да яде броколи!).
Био храните, още познати като органик храни, са тези храни и продукти, произведени чрез биологично земеделие. При биологичното земеделие се използват естествени вещества и процеси, които не просто правят храната полезна, вкусна и чиста от различни химически замърсители, а и са щадящи към околната среда.
В същината си био земеделието е метод, който се грижи за:
Всичко това кореспондира с нещата, които вече споменахме: когато станем родители, виждаме всичко в неговата цялост и започваме много повече да се интересуваме какъв свят оставяме на децата си. Иска ни се да е онзи от нашето детство, в който доматите имаха вкус на лято, и един такъв домат от градината на баба беше достатъчен да ни захрани с енергия за цял ден фунийки. Е, подплатен и с някоя и друга мекица, разбира се.
Виждали ли сте този знак?
На това симпатично листенце му се вика “Евро лист”, защото има звездите на Европейския съюз и е… лист. Логично. Всъщност зад това лого стоят цялата отговорност и ангажимент, поети от страните от ЕС при сертифицирането на биологичното производство. Знакът “Евро лист” е задължителната маркировка за био продукти на Европейския съюз.
Когато видите това лого, можете да сте сигурни, че продуктите с него са сертифицирани по Европейския регламент за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Те съдържат минимум 95% био съставки и отговарят на строги изисквания относно целия жизнен цикъл на продукта, които се проверяват от независими контролни органи.
Всяка страна членка определя контролните органи, които проверяват действащите лица по веригата на биологичното производство. Всички производители, дистрибутори и търговци на биологични продукти трябва да се регистрират в своя местен контролен орган, преди да получат разрешение да продават продукти като биологични. След като бъдат проверени, те получават сертификат, който се подновява след нови проверки всяка година. Същата процедура важи и за вносните биологични продукти.
У нас за това съблюдава Министерство на земеделието и храните, което има изготвена база данни с производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин. Тя е достъпна за всички тук. От нея може да се осведомите кои са контролиращите лица и каква е нормативната база.
След като успяхме да използваме “контролиращи органи” и “нормативна база” в едно изречение и за да спре да ни се вие свят от толкова сложни думи, е редно да си поговорим откъде и как можем да купуваме био продукти без притеснение за произхода и качеството им. За вас не знаем, но ние от сложни думи огладняваме. А как се бори гладът? С храна! Храната е спасила света от гладна смърт - не е нещо друго.
Важно е обаче, както вече подчертахме, храната да е качествена. Винаги можете да откриете малки ферми и био производители онлайн или през фирмените им магазини (ако имат такива) около вас. Но за повечето от нас това не е работещ вариант, като се има предвид колко време имаме за пазаруване. Оптималният вариант е да влезеш някъде и да излезеш с всичко необходимо.
“Фантастико” е чудесна идея за пазаруване на качествена био храна и био продукти, които са сертифицирани (имат онзи знак, за който вече споменахме) и проверени както от контролните органи, така и от вкуса на потребителя. Всъщност “Фантастико” е верига с изключително богат асортимент био храни - над 800 различни продукта на био щанда им.
Само дето този био щанд не е точно щанд, а магазин в магазина, защото там можете да откриете най-различни категории храни, включително такива, подходящи за хора с хранителни непоносимости и специални режими на хранене. Сурови био барове, био масла, охладени животински продукти, безглутенови храни, както и т.нар. супер храни, костен бульон, желатин на прах, че и крафт кафе, различни лакомства… Въобще, от био пиле – био мляко.
Био щандовете на “Фантастико” са във всички техни големи магазини. Гарантираме ви, че можете да изкарате няколко часа в разглеждане и запознаване с целия асортимент, защото той е огромен. И това е поредното доказателство, че био храните не бива да се възприемат като нишови продукти. Все повече хора правят избора на продукти за семейната вечеря именно от био щанда, защото съотношението цена-качество е на доста добро ниво, а в различните категории продукти вече има все по-голям избор и все повече производители.
Убедени сме, че тази тенденция ще се задържи и в бъдеще, тъй като всяка едно производство - без значение на храни или на чорапи, ще трябва да предлага продукти, които са с минимален негативен отпечатък върху околната среда и с максимална полза за потребителя, консуматора, клиента или с други думи - за нас и нашите деца.
Всеки от нас иска да се храни качествено. Био храните са една възможност да го направим по най-добрия начин. Ние наистина сме това, което ядем. Храната е част от всичко, което правим, от начина, по който общуваме с хората, тя е удоволствие, хоби, необходимост, понякога лекарство, социален живот… И буквално ни слага на една маса. (Под която понякога има и един домашен любимец, който трябва, да речем, да е куче, но понеже нали сме това, което ядем, той лека-полека се превръща в чушки, моркови, бамя… всякакъв зарзават, с който очевидно не желае да се асоциира малкият човек вкъщи и затова го изпраща под масата.)
Тази храна, която ни събира на една маса, все по-често ни вкарва и в един магазин. А като обикаляме за био продукти, неизбежно ще се засечем на щанда във “Фантастико”. То къде другаде…
Този текст е публикуван с подкрепата на “Фантастико”.
Продължаваме размишленията си за пазаруването, подкрепени от новия ни партньор в удобното, лесно и приятно онлайн пазаруване – Gastronom.bg, който в следващите 2 седмици дава на всички отстъпка с промокод MaikoMila5%.
Да се вдигна и да ида до магазина за картофи, или да си трая и да ям каквото има в хладилника, пък утре ще видим? Една от дилемите на хората в днешни дни е именно тази – раздвоението между мързела и отговорността. Тя е особено силна и в случаите, в които сме излезли за мляко, пък се върнем с портокали, шунка и щипки, но не и с кисело мляко!
Не ви се е случвало? Вие сте от друга планета!
На нашата планета има два типа хора от гледна точка на пазаруването – тези, които чинно пазаруват всеки ден/седмица от магазина, и тези, които пазаруват хранителни продукти онлайн. Допитахме се и до двете групи, за да видим какво ще кажат в своя защита. Шегуваме се – просто искахме да видим защо едните правят едно, пък другите – друго.
И така, попитахме 100 човека защо пазаруват във физически магазин, и те ни отговориха „Момент, отвориха каса 6, само да минем, и ще си поговорим с вас!“ Казахме си – ей, поне това с касите го няма онлайн, но ги изчакахме – всичките 100!, и ето какво разбрахме.
Да ходиш до магазина било като да ходиш на разходка, твърдят хората, които ходят до магазина. Освен това можеш да пипнеш доматите, краставиците и авокадото и да си избереш най-хубавите – буквално можеш да си наредиш салатата още в магазина. „Но вие не го правете, изглежда странно, а и няма какво да обясните, ако ви хванат да режете краставици в средата на супермаркета“, предупредиха ни те.
Освен това има и някакво вълнение – може да си купиш и други неща освен задължителните, например бормашина или шушляково яке, сподели тази група от хора, след което 77 човека си взеха покупките и си заминаха, а 23 се върнаха обратно, защото бяха забравили да вземат кашкавал, компот и леща.
Записахме си чинно и след това се обърнахме към други 100 човека, пазаруващи хранителни продукти онлайн. Приеха въпросите ни радушно, но малко разсеяно, тъй като цялото им внимание беше насочено към консерва риба тон на промоция. Някак си успяхме да ги върнем към нас и най-вече към въпроса ЗАЩО? Какво защо, попитаха 56 от тях?
Както и да е, разбрахме се и с тях, и ето какво научихме за онлайн пазаруването на хранителни продукти.
Първо, казаха хората, пазаруващи онлайн, то е много лесно! Влизаш, поръчваш и забравяш, но все пак не трябва да забравяш чак толкова и да заминеш за Копривщица, защото някой трябва да посрещне доставчика и да си вземе хляба и яйцата. Но това не било голям проблем – все пак не ходим в Копривщица всяка вечер.
Второ, в онлайн магазина за хранителни продукти също било много интересно. Имало например много промоции, от тоалетна хартия до дезодоранти и пилешки бутчета, а след това и доставката често била безплатна. А кой не иска да му докарат до вратата дезодоранта и пилешкото бутче, попита една госпожа на средна възрастн и всички се съгласиха с нея. Всеки иска, то е ясно.
Трето, можело да си избереш часа на доставка и да си гледаш сериали, докато си чакаш пържолите. Или да се изкъпеш, или нещо друго, според интересите. И въобще, то било истински рай, особено за заетите и мързеливите, което, честно казано, ни се стори логично.
Та така с пазаруването. Едни го правят в магазин, други – в онлайн магазин, а трети разчитат някой друг да го е направил вместо тях, но за това няма сега да разказваме. Въобще, може и така, и онака, а може и комбинация от двете.
Само един въпрос ни мъчи – ако си поръчаме продуктите онлайн с час на доставка 20 часа и после в 24 часа се сетим, че не сме си взели шоколад, ще идем ли до магазина, или ще чакаме до утре?? За един мързел питаме!
Моментите, в които чувстваме по някакъв начин осъдителни погледи заради начина, по който се държат децата ни на публично място, сигурно не са рядкост. Моментите, когато не чувстваме нищо, но пък получаваме идеи и предложения как по-добре да си гледаме децата – също.
Сложи му шапка! Завий го! Облечи го! Съблечи го! Топло му е! Студено му е! Не го кърми! Кърми го! Не го носи! Няма ли да го поносиш!?
И всичко това гарнирано с неизменното “може би”.
“Може би е добре да му сложиш чорапки.”
“Може би иска да му смениш памперса.”
“Може би е гладно.”
А може би пък да не се чудите какво му е на детето, освен ако нямате истинско желание да помогнете?!
Родителите нямат нужда от “може би”, а просто от едно “Супер сте, ще се справите”, смята Лондън Клайн и може би сме склонни да ѝ вярваме.
Представях си, че пазар по аутлетите в четвъртък сутрин може би няма да е лошо бягство от монотонния ми живот на жена по майчинство вкъщи. Мислех си, че поне за известно време на 8-месечното ми бебе ще му е интересно да зяпа флуоресцентните светлини и дрехите (второто по-скоро на мен ми е интересно), за да може да имам поне едни 20 минути, преди да почне да мрънка.
Доста бях надценила търпението му. Нямаше и две минути от влизането ни в магазина, и той вече надаваше вой от количката, който отекваше в целия аутлет.
СКУКА!
Схванах съобщението ясно и точно.
Шопинг екскурзията вече беше минала в друг режим, докато бродех някак между щендерите с къси панталони и потници и грабех каквито размери ми се изпречеха пред очите.
Стоварих ги на касата и една по-възрастна жена започна да маркира покупките ми. Докато ги местеше през сензорите, реших, че е удобно време да мушна една бутилка мляко в устата на сина ми.
Когато вече трябваше да плащам, оставих бутилката настрани и плачът му отново отекна из целия магазин.
“Ооо, може би е уморен”, каза жената, гледайки към количката.
Отворих си устата, за да обясня, че надали е уморен, тъй като току-що се е събудил от 30-минутна дрямка в колата, точно преди да влезем в магазина, но се спрях и просто промърморих “Мда” под маската.
Тази жена няма абсолютна никаква представа за режима на сина ми. Тогава защо се чувства длъжна да ми предложи мнението си?
Вече на излизане изведнъж си спомних… И аз казвах същите неща навремето.
Преди раждането на детето ми по-опитните майки ми разказваха за хората, които дават родителски “предложения” или “съвети” – кодово име за “Ти си с детето по цял ден, но аз много добре знам какво иска то”.
Този разговор изглежда горе-долу така:
Може би е гладно.
“Сука като за последно през последния един час."
Може би си иска играчката.
“Добре, но ще ти я хвърли в лицето.”
Може би иска да го разходиш с колата.
“Ще пищи през цялото време.”
Може би иска плато подбрани колбаси, докато звучи лек, приспивен Моцарт.
“…”
Казваха ми, че ще разбера за какво ми говорят, щом стана родител. Не само че вече съм в клуба, но и осъзнах колко тъпо и вероятно обидно съм звучала, преди да имам деца.
В повечето случаи хората нямат предвид да навредят с коментарите си – аз самата също, когато съм правила подобни. Но дори и най-безобидните имат потенциала да те накарат да се чувстваш все едно не си ти човекът, който се грижи за детето от първия му ден.
При всички положения има много неща, които не знам за родителството, но спането и бебетата беше едно от първите, които овладях сравнително бързо. Знам, че синът ми има нужда от спане, дори се опитвам да му осигурявам по-дълга дрямка, когато това е възможно, тъй като е “високооктанов”, когато е буден.
Когато детето е изпаднало в истерия на публично място, не ти трябва помощ под формата на съвети или предложения. На човек просто му се иска околните да оценят колко трудно е всичко (освен ако, разбира се, предложението не е двуседмична ваканция в Барбадос, докато ви гледат детето – такова предложение ще бъде много добре прието).
Много пъти, откакто съм родител, съм търсила да открия някаква солидарност в непознатите, когато синът ми се е тръшкал на публично място или се е опитвал да се преметне през рамото ми като скачач на овчарски скок. Имам помощта на роднини и близки, но понякога, когато съм навън, някак ми се иска случаен човек на улицата да ми каже: “Съжалявам, не става много по-лесно, но ето ти малко сладолед”.
Сега майките имат нужда от обществена валидация за усилията им повече отвсякога, защото – освен ако не каже нещо –, човекът зад маската е само един осъдителен поглед.
Ще ми се вместо всяко едно “може би”, което съм казвала на някоя случайна майка, преди аз самата да имам деца, да съм ѝ дала каса вино или поне да съм ѝ казала “Дай пет!”.
Сега съм наясно, че майките знаят какво правят, дори когато идея си нямат какво правят. В един момент кофеинът удря здраво и излизаме от онова полусънно състояние, в което сме, понеже обикновено не се спи достатъчно, и сме абсолютно способни да осигурим най-доброто за децата си.
Всъщност, трябваше да имам смелостта да кажа на онази жена в магазина, че синът ми допреди малко е спал. Трябваше да защитя себе си и всички останали майки, които може и да се разхождат до обед по пижама, но децата им са нахранени, облечени и наспани.
Да.
Аз съм майката на това дете и много добре знам какви са нуждите му.
И тя щеше да ме погледне и да отговори: “Може би не е спал достатъчно дълго.”
Ехо, ехо, чуваме ли се, виждаме ли се?! Ако искате да се чуем и да се видим съвсем като хората, идвайте към магазина на ОЛЕ МАЛЕ в Сердика Център, колкото се може по-бързо! Чакаме ви на ниво 1 отрупани с коледни играчки, изработени от сръчните майки на деца с увреждания от ОЛЕ МАЛЕ; имаме разкошна селекция детски книги, както и нашите издания "Да оцелееш като родител" и "Стигнахме ли вече"; ще ви зарадваме с великолепни дрехи и козметика от български брандове; направо ще ви махнем главите със страшно малиново вино... И въобще, нямаме търпение да дойдете и да ви напълним ръцете с всякакви прекрасни неща, които може да си купите и с карта благодарение на безценните ни партньори Mastercard. Този магазин е изключителен жест от партньорите ни от Сердика Център, които в тази трудна за всички година подкрепиха каузата на ОЛЕ МАЛЕ по безпрецедентен начин. Ще се радваме да се видим! Заповядайте!
(Специални благодарности на Боряна Пандова, която снима това видео и ни изтърпя цял снимачен ден.)
Тръшкането на децата на публично място за една паднала на земята вафла не е ситуация, която можем да решим само с благ тон, но реакциите ни могат да са по-абсурдни и от поведението на 3-годишно, пише Мери Катрин за ScaryMommy и съветва да пробваме да влизаме в обувките на децата си по-често.
Беше един от онези обичайни моменти насред претъпкан търговски център - хората се суетяха около щандовете за стоки с намаление и в последния момент грабваха храни и джунджурии, които не влизаха в бюджета им...
Междувременно едно малко момиченце получаваше емоционален срив в раздела за домашни потреби, защото вафлата ѝ бе паднала на пода през отворите на пазарската количка.
Не сте виждали дете да оплаква лакомството си толкова отчаяно.
Бореше се за последната хапка сякаш животът ѝ зависи от това. И когато разбра, че битката е изгубена, изригна като вулкан. Ревеше, тръшкаше се, хълцаше – пълна програма. Честно казано, реших, че ще повърне – гледката беше толкова впечатляваща.
Разбира се, клиенти на магазина минаваха покрай сценката точно в пиковия момент. Някои се спираха в знак на съпричастност с клетата майка.
Защото това е животът на майките, дами. Не сме сами в трудностите.
И тогава се случи… Жената тресна чантата си на дъното на количката и започна да вика на детето с все сили насред магазина.
„Виждаш ли, че всички са те зяпнали? Искаш ли да знаеш защо? Зяпат те, защото се държиш като ужасно бебе! По-добре ли се чувстваш сега, ревливо бебе такова? Уа-а-а-а! Уа-а-а-а! Памперса ли да ти сменя?“
Срита остатъка от вафлата под близкия щанд и насочи пръста си право към лицето на детето.
„Веднага спри да цивриш и започни да се държиш като голямо момиче. ЧУ ЛИ? ВЕДНАГА!!“
Детето тутакси притихна, но сълзите му продължаваха да се търкалят по бузите, докато се мъчеше да поеме въздух и да укроти водовъртежа от емоции в себе си. Големите ѝ кафяви очи се насочиха надолу към обувчиците с лепки. Чувстваше се унижена.
„Всичкото това тръшкане заради една вафла!“ , изпухтя жената и бързо забута количката.
Важно е да уточня, че не съм идеална майка. Често губя самообладание, вземам лоши родителски решения и редовно се извинявам на децата си за свои думи и действия. Била съм в обувките на тази жена.
Била съм, обаче, и в малките обувчици с лепки, под тежестта на унижението и срама върху крехките ми рамене.
Защото такова дете бях и аз.
А жената? Тя беше детегледачката ми.
И има причина да ви разказвам тази история.
Давам си сметка, че когато става въпрос за дисциплина, всеки родител трябва да прецени кои методи работят при техните деца. На всеки се случва да си изпусне нервите, дори на обществено място, въпреки принципите и ценностите си.
Има обаче една тактика, която никога не дава резултат, не трябва да бъде смятана за приемлива и никога няма да ме накара да кимна одобрително.
И това е мъмренето и унижаването на деца за това, че са изразили емоциите си.
Да си родител е трудно. Трудно е да следиш за безопасността и емоционалното и физическото израстване на един малък човек (или на няколко!), докато се грижиш за куп други неща и въртиш цялото домакинство.
Но знаете ли какво още е трудно? Да бъдеш дете. Да чувстваш буря от емоции в малкия си мозък, а все още да не притежаваш способността да ги контролираш.
Да научим децата си на тези умения е наша работа, на възрастните. Наша е отговорността да бъдем спокойни, когато бурята връхлети, и търпеливо да преведем малките душици през бурните води.
Никой друг няма да възпита децата ни в емоционално стабилни, уверени възрастни. Този товар пада върху нас. Никой друг няма да научи децата ни да се справят с бушуващите чувства. Този товар също е наш.
Детският мозък е като бурно море. Децата нямат контрол над химичните реакции, които побъркват емоциите им. Те растат и се развиват с всеки изминал ден. И често завличат нас и бавачките си във вбесяващи и неловки ситуации.
Точно тогава обаче децата нямат нужда да ги унижаваме, а да зачитаме чувствата им. Нямат нужда да бъдат мъмрени заради временната си невъзможност да канализират тези чувства. Нуждаят се от разбиране и насоки как най-здравословно да се справят с тях.
Дали смятам, че е приемливо едно хлапе да се тръшка заради паднала вафла, все едно някой е умрял? Не.
Но детският фронтален лоб не е напълно развит като този на възрастните. Това е ключът и трябва да го запомним.
Така че родители, педагози и други обгрижващи лица, моля ви, за доброто на децата, нека използваме развитите си фронтални дялове и способността да сдържаме емоциите си, за да им помогнем на да контролират своите.
Отделете време и внимание на детските чувства и научете малките хора да се справят с изблиците си. Обяснете им, че емоциите са нещо нормално и здравословно и че има много начини да изразиш тъга, гняв и болка.
Защото ако детето ви започне да недоволства, а вашата първа реакция е да се впуснете в гневна, унизителна тирада… ами, поведението ви е доста по-абсурдно от това на 3-годишно, което плаче за вафлата си.
И вие имате нужда да вземете емоциите си в ръце – не детето.
Още:
Цветелина Цекова е тук с поредната си култова история с трагично начало и епичен финал:
Днес ми се обадиха от градината, че Антон не е добре. Отидох да го взема. В тролея повърна върху себе си, върху полата ми, чантата ми, обувките ми, душата ми, корените на косата ми, в дясната ми ушна мида и в левия джоб на якето ми, което си седи в гардероба вкъщи. Толкова много, искам да кажа.
Нямаше какво друго да се прави, освен да сваля всичко от него и чисто гол да го връча на баба му, понеже ни е на път. Жената го прие с отворени обятия, затворени две ноздри и кървави сълзи от мъка, че БААААБИНОТО МОМЧЕНЦЕ ПОВРЪЩА и аз с оповръщаните дрехи в ръце и върху себе си се затътрих към вкъщи, проклинайки летните вируси, градинската супа и стомашния сок сам по себе си.
Оправих нещата, взех чисти дрехи и хайде към баба му. Влизам, а той изкъпан, лъснат, изчеткан, полиран, ламиниран, с осем размера по-голяма тениска седи и нагъва всякакви блюда, поднесени му в сребърна посуда на масата.
Викам на майка ми:
-- Е, защо яде, нали повръща?
-- Именно, повръща! Нека хапне, коремът му е празен.
Не споря с родителското тяло, макар че ми се иска, ама нямам време, някак. Тръгваме си.
По пътя решавам да вляза в магазина и да закупя кисело мляко. Малко буфидус незнамсикаквенсис не е навредил на никого, еле па студен айран с каквито и да било бактерии в себе си.
И докато се редя на касата, чувам Антон зад мене как изчуруликва "Ей сега идвам!" и се губи в бездната между семките Вуйчо Ваньо и ароматизаторите за кола с ухание на пъпеш.
След 8 секунди вече съм платила и съм навън. Обаче него го няма.
Започвам да обикалям с млеката и да крещя като тия майки, дето преди години съм гледала да крещят по улиците и съм си викала "Тия па що не си гледат децата, ми сега вият като вързана коза пред шипков цвят?"
Спъвам се в камък. Ставам още по-коза от най-коза, ама с две кофички кисело мляко в копитцата си, и с излъчване, ухаещо на истерия и развалена пилешка супа.
Виждам нещо да мърда в храст, втурвам се гръмко с думите "АНТОНЕ, БЕ!", но това се оказва просто клето куче, което ме гледа с уплашен поглед и - аха - да ми проговори "К'во искаш, ма?!", ама успява да се изконтролира самото куче и си замълчава.
В същия момент, някаква баба се приближава към мен като таен агент, с който все едно сме си уговорили среща по световни въпроси и започва да ми обяснява, че няма никакъв смисъл да го търся, защото така или иначе щял да ме ЗАБРАВИ и да слуша жена си, която щяла да го ПОДУЧИ, че съм лоша. И нямало да се виждаме. Така било станало с нея.
Вече съм на ръба на нервна криза, когато в един момент го съзирам.
Пред една маса, пълна с червендалести пияни чичаци.
Той пикае.
Те му ръкопляскат.
Довиждане.
Още от Цветелина Цекова:
Дали преди запознанствата са били по-романтични и съдбовни от сегашните (не, че в „Майко Мила! знаем какви са тенденциите днес…)? BuzzFeed призова своите читатели да разкажат как са се срещнали за първи път родителите им и ето какво се оказва: любовта може да избухне навсякъде: във влак, на автобусна спирка, в училищен фонтан или по време на бой със снежни топки.
Вижте историите и ни разкажете и легендата на вашите родители или пък вашата собствена, че да пролеем и ние някоя сълза от умиление!
1 „Баща ми е бил супер популярен спортист в гимназията, а майка ми – зубър, така че те никога не се били срещали, докато един ден баща ми неволно ударил майка ми с колата си. Чувствал се толкова зле, че обещал да я посещава в болницата всеки следобед, докато състоянието ѝ се подобри. И оттогава са заедно. —sarahas15
2„Близнакът на моя баща отишъл в работата на майка ми, за да посети нейна колежка, с която се срещали. Когато си тръгнал, майка ми я попитала на шега: "Предполагам, че няма близнак, нали?" —samantham46531ff01
3 "Майка ми е от Япония, а баща ми е от Хонг Конг. И двамата пътуваха по пътя на коприната по едно и също време. Баща ми случайно паднал и загубил билета си за влака. Купил си за следващия и мястото му било точно до това на майка ми.“ —shiuharuka
4 "Майка ми и баща ми се блъснали един в друг, докато разхождали кучетата си. Тя била по нейния обичаен маршрут, докато той никога не бил поемал по този път. По някаква странна причина обаче, кучето му го дръпнало в тази посока онзи ден..." —loolibye
5 "Баща ми бил чуждестранен студент, който се влюбил в дъщерята на своите хазяи... от снимката ѝ. Те започнали да си говорят по телефона и когато най-накрая се срещнали, майка ми си помислила, че той е най-красивият човек, когото някога е виждала." —oliviav45f9813d4
6 "Майка ми и баща ми работели в един и същ универсален магазин. Тя – на щанд, а той чистел прозорците. Един ден се срещнали и докато тоя я зяпал в захлас, пръснал препарат за почистване на стъкло в лицето на един клиент. —annikad475c35b4c
7 "Родителите ми се срещнали по време на градска битка със снежни топки, когато, при един от ударите, той ѝ счупил носа…" —lukem4c48ac421
8 "Майка ми се връщала от студентско парти, когато видяла баща ми да плува пиян във фонтана в двора на колежа. Той се запътил към нея и ѝ казал, че е хубава." —lisas428068ef4
9 "Майка ми се разхождала из Джакарта, когато някакъв автобус буквално изхвърлил кондуктора, който се приземил точно на тротоара пред нея, наранен и окървавен. Тя се обадила на линейка и останала с него в болницата, а веднага след като го изписали, той я поканил на среща." —chortlingchode
10 "Татко ми набрал грешен номер – този на майка ми. Но когато тя се опита да затвори, той продължил да говори ..." —sarahlynnkw
11 "Моята майка работела в хотел, където един ден бил подаден сигнал за бомба. Баща ми бил един от полицейските служители, които дошли да проверят случая." —jamesmoriarty
12 "Майка ми била шаферка на сватбата на братовчедка си. Баща ми преследвал друга шаферка, която обаче не се интересувала от него, така че майка ми се приближила и му казала: "Виж, на нея не ѝ пука, но аз съм истински запленена." —brianneb45d56a859
13 "Баща ми бил ченге, а майка ми работела в магазин за понички…“ — beckyw14
Наскоро синът ми ПРЕД МЕН опита да си бръкне с пластмасова вилица в окото и ето ме - доживях момента, в който се чух да изричам репликата, апогей на мъдрите ми майчини напътствия за живота, а именно:
НЕСИБЪРКАЙСВИЛИЦАВОКОТО!!!
Сега, ако сте някой по-пунктуален човек, ще забележите, че нищо не съм казала за лъжица, нож и отвертка, тоест, може да се направи обосновано предположение, че му забранявам да си бърка в очите само с вилица, пък с лъжица му давам да гребе на воля. За щастие, детето е само на три и половина и не може да прави обосновани предположения като вас, но аз пък седнах и направих няколко такива.
Първо. Ето, значи, откъде идвали заканите и тъпите лафове за забиване на вилици в очи. То наистина съществувало – имаш око, имаш вилица, колко му е да вържеш две и две, дето се вика.
Второ. Някъде май бях чела, че децата все пак имат някакъв инстинкт за самосъхранение... или пък бяха само децата на хиените и орлите?? Ако е второто, защо се наричаме венец на природата, като до петгодишни (ПОНЕ!) си бъркаме с вилици в окото, падаме си върху главите (повтаряемо) и прочие застрашаващи живота идиотщини?
Трето. Как се справят майките в природата, когато родят дете? Лисицата дали се притеснява, че малкото лисиче ще си бръкне с кокоши нокът в носа и ще си разпори корема на някой плет? Какви ли трудности срещат животните в отглеждането, дали им е по-трудно, отколкото на нас, венците на природата?
Третото, да ви кажа, най ме заинтригува.
Защо, по дяволите, сме венец на природата, попитах се? Ти, по-конкретно, Красимира, венец ли си въобще и ако да - откъде-накъде??
Търсейки отговор на този мистериозен въпрос, реших да поразмишлявам как ли се развива животът на майките с деца в тая ми ти природа, и как се справят те в трудни ситуации.
ХРАНЕНЕ
Значи, взимаме, да речем, една лъвица на име Марияна. Родила, жената, няколко лъвчета, и като дойде време за хранене, просто ги пита - „Деца, гладни ли сте? Искате ли антилопа за вечеря“?, и те казват ДА!!
ВСИЧКИТЕ КАЗВАТ "ДА!"!
И тя отива, и трепе антилопа, без да се притеснява дали в 7 вечерта ще намери безглутенова антилопа, пък да е с ниско съдържание на захар, пък да няма брашно и гума арабика, да е расла на чист въздух и да е обработвана само със зехтин екстравърджин.
Просто една чиста, натурална антилопа. След което стоварва трупа на поляната, челядта се събира и започва доволно да хрущи и да лочи.
БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ.
Без цупене „Ама аз исках антилопа НА КЛЕЧКА, а не ВЪВ ФУНИЙКА“ или "УУУУ ГАДНОООО, АЗ ТОВА, ЗЕЛЕНОТО ЧЕРВО, НЕ ГО ИСКАМ"!
Не се чуват крясъци „Не този кокааааал!!!“ (последвани от хвърляне на кокала на земята), „НЕ РЕБРО!!! ВАФЛА!!!“, не се тропа с лапи по земята, никой не се мята театрално по муцуна насред тревата, и със сигурност никой не тича сърдито към хладилника, не го отваря с трясък и не вие като чакал пред рафтовете, повтаряйки думата „ШОКОЛАААААД!!!“, докато лампата в хладилника не започне да мига от звуковата вълна.
Няма разсипана супа, няма чекнене и съответно – падане от столовете, докато се яде пиле. Няма сплъстен жълтък по косата и мокета - то въобще мокет няма, камо ли жълтък.
Просто едно чисто, прецизно, хирургично хранене, състоящо се от звучно дъвчене на бъбреци, жлъчки и уши. След това всички лягат в тревата, и заспиват без да гъкнат, защото тва е лъвица, а не Красимира Хаджииванова, и всички знаят, че не е много умно да я дразниш!
ПРЕСИЧАНЕ НА УЛИЦА
Не знам как е при вас, но аз все още не съм постигнала пълен и безапелационен успех с урока за спиране накрая на тротоара. Какво ли не пробвах – обяснявам, умолявам, чертая ужасяващи сценарии, после в обратния ред, но резултатът все още е далеч от задоволителен.
Сега, вярно, че това е едно дете, родено под знака на Водолея, а Водолеите са хора, които са така... малко своенравни. Малко на кестерме. В смисъл, че не се е родил още човекът, който ще им каже как ще пресичат, откъде ще влизат и излизат, и прочие досадни обществени и архитектурни ограничения.
Да си представим сега обаче как пресича майка зубър с дете зубър, тръгнали на разходка из резервата Масай Мара.
Тича малкото зубърче напред като алтаво, на хоризонта се мержелее река Мара, а в нея - фрашкано с крокодили с най-различни размери и модели. Дизелов крокодил, бензинов крокодил Х6 и чисто нови, лъскави модели електрически крокодили.
Търчи зубърчето, майка му и тя търчи, въпреки че е доста по-тежка и стара, а и не е ходила на педикюр от миналия февруари, но успява да го настигне бързо, защото не влачи раница с топки, якета, шишета с вода, мокри кърпички, Фенистил, рогче със сирене, банани, телефон, дамски превръзки и тротинетка, като някакъв катър, нали.
Няма нужда тая майка да крещи като невротичка, та да я чуе цяла Танзания, защото детето зубърче има нещо, наречено ИНСТИНКТ. То не цвърчи радостно, защото си мисли, че майка му го гони да си играят, нито пък тича напред, гледайки назад ЕДНОВРЕМЕННО.
То просто стига брега на реката и СПИРА.
Затова, логично, и майката не си прави труда да реве в долината колкото сили има:
СПРИ ВЕДНАГА, АСЕНЕ, ЧУВАШ ЛИ КАКВО ТИ ГОВОРЯ, СПРИ, И МЕ ИЗЧАКАЙ ДА ТИ ДАМ КОПИТО И ДА ПРЕПЛУВАМЕ ЗАЕДНО!!! НЕ ВИЖДАШ ЛИ КАК ХВЪРЧАТ ТЕЗИ КРОКОДИЛИ, ЩЕ ТЕ ТРЕСНЕ НЯКОЙ И ПОСЛЕ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ??? КЪДЕ СИ СЕ РАЗБЪРЗАЛ И ТИ, БЕ, ТЪПАК, ПО ТИЯ ТЕСНИ БЪРЗЕИ, ЩЕ ОТНЕСЕШ НЯКОЙ СЛОН, МОЖЕ ЖИРАФ ДА ИЗЛЕЗЕ, БОЖЕЕЕ, НАПЪЛНИ СЕ СЪС СЕЛЯНИ ТОЯ РЕЗЕРВАТ, КОЙ ВИ ДАВА КНИЖКИ!!!
Няма такова нещо.
Има просто една нормална разходка из саваната, без крясъци, нерви и стрес. Една майка и едно дете в пълна хармония. То не бърка с копита в олуците, не се катери по витрините на магазините. Виждали ли сте зубърче да застане пред дупка с кал и да се избуха право в нея с чисто новите си сухи маратонки?
Не сте.
Въобще, лесно ѝ е на майката зубър. Спокойно може да си подхване детето, да влезе в плод-зеленчука, да мине през магазина за сирене, да пресече и да иде до НДК – никой не реве, не се тръшка и не се опитва да се вреже в средата на движението.
Блазе ѝ.
В МАГАЗИНА
Отново не знам как е при вас, но при мен ходенето в магазин с дете протича така.
Искаш ли да идем до магазина, да вземем месо, сирене, хляб, сок, да направим вечеря, и да ядеш?
ДАААА!!! 7364&&%%%% (цвърчене, подскачане на два крака, после на един крак и последващ удар във вратата)
Добре, тръгваме. Дай да сложим обувките.
НЕ!! НЕ ИСКАМ ТЕЗИ!! ДРУГИТЕ!!!
Добре, другите. Нали ще ходиш до магазина?
ДА!!!
Излизаме.
ГУШИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!
10 минути по-късно.
Три пържоли, моля... ОСТАВИ ВЕДНАГА ТОВА, НЕ НИ ТРЯБВА!! Извинявайте, не викам на вас! АБЕ, ОСТАВИ ТОЗИ КАШКАВАЛ, ИМАМЕ ВКЪЩИ!! Да, три пържоли, благодаря ви. ЕЛА ТУКА И ГЛЕДАЙ НАПРЕД, КАТО БУТАШ КОШНИЦАТА. Извинявайте, госпожо, лошо ли ви удари в коляното? СЪЖАЛЯВАМ, КАКВО ДА НАПРАВЯ. Какво?? Не, само пържолите искам, благодаря ви! ЕЛА ТУКА ВЕДНАГА И НЕ ПИПАЙ ЯЙЦАТА!!! (кво ме гледат тия хора, се едно не са имали деца). ЕЛА ДА ВЗЕМЕМ СОК, ИСКАШ ЛИ СОК? ЕТО, ПРЯСНО ИЗЦЕДЕН, НЕФИЛТРИРАН, НЕГАЗИРАН, НЕПОДСЛАДЕН, ВЪОБЩЕ – НЕ СОК, А АМБРОЗИЯ. ЕЛА ТУК, ТИ КАЗВАМ, ОСТАВИ ТОВА, ТОВА Е ХРАНА ЗА КОТКИ!! НЕ ЯЖ ЛЕДА ОТ ЩАНДА С ФРЕШОВЕТЕ!!! Сега ще чакаме на опашката. Госпожо, защо не минете най-отпред с детето?? (с надежда). АМИ ЩЕ МИНА, ДА ВИ КАЖА, БЛАГОДАРЯ. СТОЙ СЕГА ТУКА!!! Боже, кой е направил вратите да се отварят толкова лесно – аз сега портмоне ли да гледам, пържолите ли, детето с кошницата ли да не излезе насред улицата и да се завре баш под някой камион? ЩЕ ПОЛУДЕЯ!! Не, не на вас, какво искате пък вие? Пет стотинки? Имам, сигурно, момент – СТОЙ ТУКА ТИ КАЗВАМ, ДА НЕ СИ МРЪДНАЛ!!! САМО ДА СИ МРЪДНАЛ! (ето, сега ако имах вилица, щях да си я забода три пъти в окото).
Тръгваме си.
ГУШИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!
А сега да видим как пазарува маймуната Десислава, която е тръгнала да готви телешко варено, но е открила, че няма нито телешко, нито картофи (досущ като маймуната Красимира, и тя така готви телешко варено).
Тръгва Десислава към кварталното дърво с банани и нарамва детето маймун на гърба си. Никой не плаче, че не иска с тези чорапи, а иска с другите. Също така никой не настоява да излиза със зимна грейка през лятото и да вземе всичките си колички със себе си.
До дървото се стига спокойно, защото досущ като детето зубър, детето маймуна също има инстинкт за самосъхранение, и не се втурва с тротинетката към Хипопотам петица, който препуска със сто километра в час през гората.
Десислава ходи спокойно, елегантно, не ѝ се налага да взима по 7 информирани решения в минута и не повтаря като улава „не ближи тоя стълб, защо го ближеш, знаеш ли колко е мръсен??“.
След това стига до дървото, откъсва си, жената, каквото ѝ трябва, даже може би има време и да се поогледа, па да си купи гащи, да изсмуче някое насекомо, а защо не и да изпие един нектар с някоя приятелка на Витошка???
В края на краищата, никой около нея не блъска невинни граждани с колички в коленете, не дърпа кори с яйца, не събаря пликове с хляб и не крещи в екстаз
ИСКАМДА ПИПНА РИБАТАААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!
Няма такова нещо. Затова и Десислава няма тъмни кръгове под очите, аритмия и повишено кръвно налягане, а серумните ѝ нива на магнезий са разкошни.
Просто една маймуна, излязла на пазар с детето си.
Блазе ѝ.
Разбира се, аз съм наясно, че всичко това е малко преувеличено. Знам, че смъртността в саваната е много висока, защото отвсякъде дебнат кръвожадни бактерии, тигри, лешояди и раздразнителни хипопотами, както и ревниви мъжки лъвове, които искат да утрепят цялото семейство на Марияна и да я оплодят наново.
Но все пак, ВСЕ ПАК! От научно-популярните програми съм останала с впечатлението, че децата в животинския свят доста бързо схващат как да ловят сьомга в леденостудена река и как да замъкнат труп на зебра на дърво. Как да оглозгат ребро от слон и да преминат буйна река без да се нанижат на алигатор.
А ние какво?
Години наред вилици в окото, изскачане на улицата, чукане с чук по пръстите, скачане от дивани и слагане на ЦЯЛАТА ръка върху врял котлон. Лепенки, антибиотични пудри, спрейове и много, много обстоятелствени обяснения защо не трябва да се стои ПРЕД или ЗАД люлката, когато на нея има друго дете, което се люлее.
И всичко това, за да кажем накрая, че сме венец на природата.
Голям келепир, няма що.
